БУХАЛ

[Apofis]

Световен рекорд. Бухалът е способен да надделее над всички други грабливи птици. Той, изглежда, е по-мощен и скалния, и от морския орел. Всъщност и соколът скитник, и големият ястреб, и мишеловът, и почти всички сови и кукумявки в Европа съставят част от менюто му. Разбира се, той не се храни с тях всекидневно, но да ги лови, не е нещо съвсем изключително за него. Между жертвите на този гигант (най-едрият от совите на света) фигурират глухарят, зеленоглавата дива патица, дивият заек, земеровният заек (подземник). Всички тези жертви бухалът олавя нощем в един огромен район от 1000 до 5000 хектара. Понякога този район може да бъде по-малък или по-голям. В него той намира място и за размножаване. Тази птица живее в разнообразна среда. В Европа се среща предимно в планините и в северните гори, но в Азия обитава още пустини и степи. Среща се и равнината, и по места с височина до 5000 м, и по напечените от слънцето скали, и край бреговете на блатата. Навсякъде присъствието му подсказва, че фауната там е богата и разнообразна, защото той се храни с представители на голям брой видове.

Свикнали сме да смятаме бухала за птица, обитаваща гъстите непроходими гори или недостъпните планини. Това в общи линии е вярно, но понякога бухалът живее и в съседство с човека. В Южна Европа са намерени гнезда на бухал на неколкостотин метра от обитавани къщи, край пътища или край железопътни линии с оживено движение. Ако не се обезпокоява през време на размножаването му, той се приспособява добре към съседство с човека.

Навсякъде или почти навсякъде той търси скални стени с площадки. Там намира убежище, където прекарва деня кацнал неподвижно на някой скален ръб и често изложен дори на слънце. Неговото жълтеникавокафявои напетнено оперение се слива добре със скалата и трудно може да бъде открит от хищник.

ПОДРАНИЛ В МЪТЕНЕТО. Бухалът мъти много рано. В Южна Европа снася яйцата си през януари или през февруари, а в по-северните области - през март или през април. Яйцата снася на площадки по стъмни скали. Мъжкият и женската вероятно остават заедно през целия си живот, и то постоянно в един и същ район. По време на гнезденето може да се чуе дуетът им. Обикновенно кацат по скалните ръбове или по върховете на дърветата и "бухат" през интервали от по няколко секунди. Чуват се и в разгара на зимата, та чак през май, а дори и през други месеци на годината. Само женската мъти снесените 2 - 4 бели яйца. При излюпването си малките са покрити с бял пух, очите им са затворени. Майката не ги напуска около един месец. През това време мъжкият осигурява храна за цялото семейство. Премине ли този срок, женската също започва да участва в лова, понеже нараства апетитът на малките. Възрастните започват да излизат на лов, преди още да се е спуснала напълно нощта. Когато родителят пристигне с плячката в "гнездото" (гнездо почти не се строи), младите блъскат, бутат се едно друго, за да получат късчета от жертвата. При храненето възрастната птица затваря очите си, вероятно за да избегне евентуалните удари от човките на малките. След като се нахранят, малките остават дълго време неподвижни. От време на време те се оживяват и следят прелитащите птици или минаващите край тях други животни, отиват до края на скалата и се връщат, махат с крила. Появи ли се непознато животно, наежват перушината си

Дължина 57 - 72 см. Размах на крилата 1,50 - 180 м. Маса 2 - 3,2 кг. Мътене около 35 дни. Разпространение: Европа, Северна Африка, Азия.