Отиди на
Форум "Наука"

Истинската Турандот


Recommended Posts

  • Потребител

Малцина от любителите на едноименната опера са се интерсували, откъде е почерпил идеи и основния си персонаж авторът на художественото произведение, използвано от Адами и Симони за основа на либретото ѝ. Всъщност зад образа на жестоката „китайската принцеса” Турандот се крие една доста занимателна история на необикновена монголска жена от XIII-XIV в., разказана в статията на Джак Уедърфорд. В преведената от мен по долу статия, не се споменава нищо за произхода на името Турандот. То е засвидетелствувано за пръв път в Сасанидски Иран през 633 г. Принцеса Турандохт е дъщеря на Хосров II Парвиз и сестра на императриците Борандохт (630-631), и Азармедохт (631 г.). Името се превежда като „дъщерята на Туран”.


Принцесата борец

Преводна статия

Автор: Джак Уедърфорд

Борците, участващи в игрите Наадам (Үндэсний их баяр наадам), провеждани ежегодно от 1206 г. насам, когато Чингис хан обединил Монголия, носят особени цветни елечета (зодог) с дълги ръкави, покриващи частично плещите и оставящи голи раменете и гърдите им. По този начин всеки борец може да бъде уверен, че неговият противник е мъж. В края на всеки двубой, победителят разтваря и протяга ръце, маха с тях във въздуха като птица, завърта се за да го видят зрителите, показвайки отново гърдите си. За него - това е танца на победата, но също така и трибут към най-великата атлетка в монголската история, принцесата борец, която нито един мъж не е успял да победи. След времето, когато тя била действащ шампион по борба на монголите през XIII в. и до днес, борците мъже се борят само с мъже.

Принцесата, праправнучка на Чингис хан (и дъщеря на Хайду), родена около 1260 г., е известна под няколко имена: Хутулун, Айюруг или Хотол Цагаан, всички от тях свързани с луната и лунната светлина. Противно на своя братовчед, Кубилай хан, който се наслаждавал на разкоша в китайския императорски двор, Хутулун не се поддала на изкушенията на уседналата цивилизация и отстоявала суровия монголски начин на живот. Тя била грамадна и с мощно телосложение жена, използвала своя ръст и сила в трите монголски спортни съревнования – борба, стрелба с лък, конни надбягвания, а така също и в основния монголски поминък – войната.

Монголските борци не били разпределяни по ръст или тегло, а схватките им нямали ограничение по време или пространство (тепих). Противниците правели захвати на ръцете или талиите, докато единия не съборел другия на земята. Ако каквато и да е част от тялото на борец (освен стъпалата) докоснела дори и за миг земята, то той бил победен. По-дребни или по-неопитни борци можели да загубят за секунди, но по-равностойни противници понякога се обхващали един друг с ръце и бутали напред и назад, като мъжки слонове, толкова дълго, докато единият паднел от умора.

Хутулун израстнала сред четиринадесет братя и изглежда се изучила от ранна възраст да им се противопоставя и да ги побеждава. Когато пораснала, тя участвала в общонародните монголски съревнования и придобила много голяма слава като борец, който не можел да бъде съборен от никой мъж. Тя ставал все по-богата, спечелвайки коне от победените противници, докато накрая табунът ѝ от десет хиляди коне съперничел на стадата на императора (Кублай хан).

Според монголите, спортната победа несъмнено имала свещена същност, а за шампиона считали, че е благословен от духовете. По тази причина, спортните триумфи на Хутулун я направили, идеален съратник на баща ѝ в сражение. Нейното присъствие, яздеща най-близко до него на бойното поле, разпростряло репутацията ѝ от спечелените преди спортни победи към гарантиран залог за превъзходство на бойното поле. В течение на живота им, двамата постояно предизвиквали усилията на Кубилай хан да завладее племената из степите на западна Монголия и Казахстан, над планинските области на западен Китай и Киргизстан. Те отблъснали всички армии, изпратени против тях и непрестанно съхранявали свободата на родината си от властта на неговата династия Юан.

Хутулун следвала много неортодоксален метод срещу противника. Тя яздела към бойното поле рамо до рамо със своя баща (Хайду), но когато усетела подходящ момент, според думите на Марко Поло, „връхлитала срещу вражеската армия, пленявала някой от воините, така ловко, както ястреб сграбчва птица, отнасяла го при баща си и това тя извършвала многократно”. Въпреки, че подобни прояви на показна храброст носели нищожно стратегическо предимство, те предизвиквали смут и дори паника сред враговете, същевременно усилвали репутацията ѝ на благословена и изпълняваща божествено внушение.

Хутулун била необикновена, но не и уникална. Монголските жени яздели коне също толкова умело, както и мъжете, често носели колчан и лък, а в по-ранните източници нееднократно е описано участието им в битки, заедно с мъжете. Способността на жените от степните народи да се сражават успешно, когато същото не е характерно за тези от уседналите цивилизации, произтича от успешното съчетание на коня, лъка и стрелата. В армиите разчитащи основно на пехота и тежки оръжия, като мечове, копия, пики или боздугани, мъжете имали значително предимство във физиката спрямо жените.

Възседнала кон и въоръжена с лък и стрели, една обучена жена можела сериозно да се противопостави на мъжете в сражение. Жените се справяли по-успешно в битка базирана на „огнева”мощ (престрелка от разстояние), отколкото в близкия ръкопашен бой. Макар, че стрелбата с лък изисква сила, натренираноста на мускулите и дисциплината се оказват много по-съществени, отколкото грубата сила. Който и да е стрелец, независимо от това колко е силен, никога не може да замени само с чиста сила, умението в стрелбата. За разлика от това, доброто фехтовално умение също изисква обучение и практика, но достатъчно силен мъж въоръжен с меч може да причини смъртоносни рани без да има предшестващ опит. Монголите, подобно на техните роднини хуни и тюрки, разчитали преди всичко на лъка и стрелата по време на война.

Тъй като стрелбата с лък зависи много от обучението, способността на жените ефикасно да използват стрели в битка зависела от усъвършенстването на уменията им като млади момичета. В номадските племена, момчета и момичета се нуждаели от употребата на лък и стрели за да опазват стадата. Момчетата трябвало да се грижат за едрия добитък, като коне, камили и говеда, които пасяли по-далеч, а момичетата оставали по-близо до „дома” с овцете и козите. Понеже вълците по-често нападали овце и кози, отколкото камили и крави, момичетата трябвало да са способни да защитят своите животни.

С нейния успех в битките и спорта, Хутулун отказвала да се омъжи, освен за този мъж, който успеел първо да я победи по борба. Много мъже дошли да опитат, но нито един не успял. Нейните родители станали изключително настойчиви в желанието си да я омъжат. Според Марко Поло, особено желан от тях кандидат-жених принц се представил около 1280 г. Повечето ергени залагали по 10 или най-много по 100 коня за двубой с нея. Неназованият по име принц заложил 1000 коня, а родителите на Хутулун я умолявали да падне нарочно и да му подари победата.

Развълнувана тълпа се събрала за двубоя. В желанието си да угоди на своите родители Хутулун се съгласила да позволи на принца да я победи. Но обзета от порив на състезателна възбуда, щом пристъпила срещу противника, решението ѝ да удовлетвори родителите си започнало да се топи. Тя сграбчила ръцете на съперника си и разбрала, че той е изключително силен за разлика от обичайните ѝ опоненти. Принцът се напрегнал срещу нея и се преборили, но тя не могла да отстъпи и не позволила да бъде съборена. Двубоят продължил агонизиращо дълго време без някой да има превъзходство. Накрая, при един изненадващ изблик на енергия, Хутулун го хвърлила на земята. Тя не само победила, но и го унизила. Той изчезнал, оставяйки 1000 коня в нейния табун и разбивайки надеждите на родителите ѝ за женитба с достоен кандидат.

Колоритният и необичаен обществен живот на Хутулун без съпруг провокирал много спекулативни сплетни, не само във владенията на баща ѝ (Чагатайския улус), но и сред хроникьорите и посланниците на отдалечените мюсюлмански територии. Нейните политически и военни врагове, които не били способни да я победят на бойното поле, я набедили, че поддържа кръвосмесителна връзка със своя баща. Разбирайки цената, която баща ѝ плаща за подобна злонамерена пропаганда, Хутулун избрала мъж от свитата на баща си и омъжила за него без да се бори. Той станал неин съпруг, по неин собствен избор. Така тя останала непобедена в борба.

Хутулун непрестанно превъзхождала многобройните си братя, както на игрището по борба, така и на бойното поле. Докато останалите деца на Хайду хан му помагали доколкото могли, той все повече разчитал на Хутулун, както за съвет, така и за политическа подкрепа. Тя явно била неговото любимо дете и според някои източници, Хайду дори се опитал да я посочи като следващ хан преди смъртта си през 1301 г. Нейните братя се противопоставили. В действителност, тя вероятно не желаела да бъде монарх, а да стане главнокомандващ на войската. Тя дала своята поддръжка на брат си Урус в замяна на обещания пост на главнокомандващ. Двамата поддържали лоялен съюз в продължение на следващите 5 години. През 1306 г. четиридесест и шест годишната Хутулун била убита при неизяснени обстоятелства, които дали началото на разкази за сатанински заговори срещу нея.

Въпреки споменаването ѝ в многобройни мюсюлмански източници, а също в пътеписите на Марко Поло, Хутулун почти изчезнала в мъглата на историческия мит. По случайност историята на принцесата-борец била възстановена по изопачен начин през XVIII век. През 1710 г., докато пишел биографията на Чингис хан, френският учен Пети дьо ла Кроа публикувал книга с разкази и басни, смесвайки различни азиатски литературни теми. Един от най-дългите и хубави разкази произхожда от историята на Хутулун. В неговата адаптация, обаче тя носи името Турандот, означващо „турска дъщеря” (Всъщност името означва „дъщерята на Туран”), и е 19-годишната дъщеря на Алтун Хан, монголски император на Китай. Вместо да предизвиква ухажорите си на „тепиха”, според Пети дьо ла Кроа, тя ги изпитвала с три загадки. В неговата по-драматична версия, вместо заложените коне, при грешен отговор кандидат-женихът губел главата си.

Петдесет години по-късно, популярният италиянски драматург Карло Гоци превърнал разказа в драма за „жената тигрица” с „непреклонна гордост”. След комбинираните усилия на двама от най-големите литературни таланти на епохата, Фридрих фон Шилер я превел на немски като „Turandot, Prinzessin von China”, а Йохан Волфганг фон Гьоте я режисирал на сцената във Ваймар през 1802 г. Повече от столетие по-късно, през 1924 г. италиянският композитор Джакомо Пучини умира преди да довърши своята опера „Турандот”. За разлика от друга, негова оперна героиня, Мадам Бътерфлай, която живее и умира, заради любовта си към един мъж, Турандот отхвърля всеки мъж, считайки го за недостоен за нея. Операта му станала най-известната художествена вариация на историята на живота ѝ (на Хутулун).

Това как културата третира миналото, често ни говори повече за хората, които ни го припомнят, отколкото за тези, за които ни напомнят. В Западната култура разказът за Хутулун станал история за горда жена, покорена най-накрая от любовта. В паметта на монголите тя останала като велик атлет и воин, чиито постижения и до днес се помнят с открития елек и танца на победата на воина. Всеки път когато (монголски) борец се облече (с традиционен екип) за двубой и всеки път, когато той танцува своята победа, почита най-великата жена борец в историята на Монголия. Едновремено, както ритуалите на монголските борци, така и примадоната на оперната сцена съхраняват два аспекта от живота на една от най-великите спортистки в историята.

Редактирано от Drake
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много готино четиво :)

А девойката, която изпитва женихите си, е приказен мотив (Робърт Грейвз би казал, че е първоначално е бил религиозен мотив). Изпитанието на ума е една възможност, но и изпитанието на силата също се среща. Понякога самата девойка трябва да бъде надвита от жениха (редовно срещан мотив с различен изход между Херакъл, Тезей и Ахил с различни царици на амазонките. Брунхилда също трябва да бъде надвита от Зигфрид. Тристан също е подложен на изпитание за ръката на Изолда).

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дрейк отново разцепи мрака на патриотарския спам, който беше се спуснал безнадеждно във форума.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А девойката, която изпитва женихите си, е приказен мотив (Робърт Грейвз би казал, че е първоначално е бил религиозен мотив). Изпитанието на ума е една възможност, но и изпитанието на силата също се среща. Понякога самата девойка трябва да бъде надвита от жениха (редовно срещан мотив с различен изход между Херакъл, Тезей и Ахил с различни царици на амазонките. Брунхилда също трябва да бъде надвита от Зигфрид. Тристан също е подложен на изпитание за ръката на Изолда).

Без съмнение, но все пак част от легендите и митовете водят началото си от истинска история/случка, след което еволюират във времето. За келти, брити, германци и скандинавци се срещат доста сведения за жени воини, та при тях "приказният мотив" може в някаква степен да отразява действително събитие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз съм предпазлив в този вид изводи. От една страна, може и действително да е имало жени-воини. От друга, въоръжаването на девойка по специален повод може да е някакъв вид подражание на митологични събития. От трета, описанието на жени-воини в далечното, свещено минало или у чужд, далечен народ може да бъде някакво отражение на вярването, че някога е имало "женско царство" или просто да обозначава колко различни от "нас" са "варварите" (Грейвз според мен се е подвел по това).

Между възможностите да приема по-интересните повтарящи се мотиви на древната литература за 1) отражение на действителността, за 2) сложен символ или за 3) чисто психологически, дълбок феномен на (под)съзнанието, клоня повече към комбинация от последните две. Тоест комбинирам възгледите на Грейвз и Елиаде.

Ще си позволя дори да предположа, че въоръжената жена, амазонката, жената в униформа е станала мощен стимул за (мъжкото) въображение, защото във времето на създаване на митове е била схващана като нещо странно, знак за необикновеност, едва ли не чудовище, образ на света, обърнат наопаки. Победата над нея не само прави от персонажа герой, цар и баща, но и опитомява дивия свят - а надвиването на странни създания е основна функция на героя. Поражението от нея пък е гибелно. Грейвз би казал, че това е тревожен (и изпълнен с фалшификации от поколения разказвачи) фолклорен спомен от епохата на матриархата, но такава епоха по-скоро не е имало. Някой последовател на Фройд би предположил направо страх, свещен ужас от vаginа dentata. Разбира се, с превръщането на митовете в литература страховете стават или пародия, или направо обект на интерес. Ето защо Турандот, Брунхилда, Клоринда и изобщо жената в униформа постепенно се превръща в приятна фантазия :)

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Правя няколко асоциации:

Описания вид борба много напомня на японското сумо.

Хиперболизирането на жена войн и традицията при предисторическите култури да изобразяват богинята майка с гротески гърди и ханш,свързана с идеята за плодовитостта.

Нежеланието за брак,необичайната сила за жена и войнствения характер,говорят за хормонални нарушения,и евентуална бисексуалност.

Ако приемем че легендата се основава на истина,то действително съществувала такава жена,не би била особено привлекателна(леко казано)и може би ,това е причината за паника във вражеските войски. Както се казва в един виц за каменната ера-"Ба таа мата".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...