Отиди на
Форум "Наука"

Кратки новини - Физика


Recommended Posts

  • Потребител
1 hour ago, scaner said:

Отличими физически свойства са и заряда, и спина, и изотопическия спин, и времето на живот. Масата е един от многото параметри. Вместо "вещева", учените използват "фермион". Защо проявявате произволно творчество там, където има установена терминология?

А какво е важно за класическата интерпретация, няма значение, Квантовата физика казва, че класическата интерпретация не е верна, тя е само някакво приближение към истината.. Което е желателно да не се ползва. Към електрон според квантовата физика не може да се закача координатна система, и движението му не е проследимо.

Забравете класическата интерпретация.

И двете физики се ползват - класическата (знае, благодарение на КМ - колко е неточна) е "физика на ежедневието", физика в средните мащаби на ЕМПоле по лог. скАла на дължината на ЕМВълни. В тоя мащаб "живеем" и затова трябва яснота. Като как "ситното" от КМ преминава във вещеви обекти с големина от средните мащаби. (как от квантови образувания - фермиони и бозони - става ... диня?.. Не е холограма, щото на практика си я хапваме...:))

...

Да допълня (късно го видях:ah:), а е хубаво като обяснение:

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantovoto-vplitane-e-neizbezhen-element-ot-realnostta_92866.html

Квантовото вплитане е неизбежен елемент от реалността

Дали наистина квантовото вплитане, призрачното въздействие на разстояние, е необходимо за описване на физическия свят или е възможно да има някаква постквантова теория без вплитане?

Квантовото вплитане е предположението, че две частици остават свързани като споделят свойствата си независимо от разстоянието като измерването на състоянието на едната мигновено се отразява на състоянието на другата. Преди сто години Алберт Айнщайн заяви, че това не е възможно и физиците търсят начини да го опровергаят и досега.

В ново проучване трима физици математически доказаха, че която и да е теория, която има класическа граница - тоест, че може да опише нашите наблюдения на класическия свят като възстановява класическата теория при определени условия - трябва да съдържа вплитане. И въпреки че вплитането е срещу класическата интуиция, вплитането трябва да е неизбежна черта на не само на квантовата теория, но и на всяка некласическа теория, дори и на тези, които предстои да бъдат разработени.

Физиците, Джонатан Риченс (Jonathan G. Richens) от Лондонския Имперски колеж и Университетския колеж в Лондон, Джон Селби (John H. Selby) от Лондонския Имперски колеж и Университета в Оксфорд и Сабри Ал Сафи (Sabri W. Al-Safi) от Университета Нотингам Трент са публикували статия в последния брой на Physical Review Letters, според която квантовото вплитане се появява като задължителен елемент на всяка некласическата теория.

"Квантовата теория има много странни характеристики в сравнение с класическата теория", заяви Риченс за Phys.org. "По традиция изучаваме как класическия свят е извън квантовия, но ние обърнахме тази логика, за да видим как класическият свят оформя квантовия. По този начин показахме, че една от неговите странни характеристики, вплитането съвсем не е изненадващо. Това е намек, че голяма част от видимата странност на квантовата теория е неизбежна последица от излизането отвъд класическата теория или може би дори е резултат на нашата неспособност да изоставим класическата теория".

Въпреки пълното доказателство е много подробно, но основната идея на това е, че всяка теория, която описва реалността, трябва да се държи като класическа теория в някакви граници. Това изискване изглежда доста очевидно, но както показват физиците, то придава силни ограничения върху структурата на всяка некласическа теория.

Квантовата теория отговаря на това изискване като налага класическа граница чрез процеса на декохерентността. Когато една квантова системат взаимодейства с външната среда, системата губи своята квантова кохерентност и всичко, което я прави квантова. Така че системата става класическа и се държи, както се очаква съгласно класическата теория.

Физиците показват, че която и да е некласическа теория, която съдържа в себе си класическата теория и я възстановява при определени условия, трябва да съдържа вплетени състояния. За да докажат това, те приемат обратното твърдение - че на такава теория не е нужно вплитане. След това те доказват, че без вплитане, която и да е теория, която възстановява класическата теория трябва да е класическа теория, което влиза в противоречие на първоначалната хипотеза, че въпросната теория не е класическа. Този резултат означава, че предположението, че такава теория може да е без вплитане е невярно, което означава, че всяка теория от този вид трябва да има вплитане.

Този резултат може да е само началото на много други свързани открития, тъй като отваря възможността, че други физически характеристики на квантовата теория могат да се възпроизвеждат просто от изискването теорията да има класическа граница.

Физиците очакват, че и други екзотични характеристики (като информационна казуалност и макроскопска локалност) може да се появят от това единствено изискване. Резултатите също така дават по-ясна представа за това как трябва да изглежда всяка бъдеща некласическа постквантова теория.

"Бъдещите ми цели ще бъдат да проверя дали дали нелокалността на Бел също може да се извлече от наличието на класическа граница", заяви Риченс. "Би било интересно, ако всички теории, заместващи класическата теория, трябва да нарушават локалния реализъм. Аз също работя и върху това дали определени разширения на квантовата теория (като например интеференцията от по-висок порядък) могат да бъдат изключени от наличието на класическа граница или ако тази граница налага полезни ограничения върху тези "постквантови теории"".

 

Теория на декохерентността

Редица теоретици твърдят, че състоянието на квантова суперпозиция може да се поддържа при липса на взаимодействие с околната среда. За да се разберем това, да си припомним някои понятия от системите.

В ежедневието си, имаме работа предимно с отворени системи - например - имаме даден обект, да речем камък и околната му среда - пясък, ние-наблюдателите и цялата останала част от Вселената около камъка. Очевидно е, че околната среда може да взаимодейства с нашия обект и така да влияе на неговото състояние. Освен това, средата може, по някакъв начин, да записва информация за обекта, а той, от своя страна, също така, под някаква форма да записва информация за състоянието на околната среда.

Нашата вселена е пример за затворена система. Извън нея, по дефиниция, няма нищо, което би могло да й окаже влияние и няма нищо, което да може да записва информация за нейното състояние. Под запис, имаме в предвид всяка промяна във външната подсистема под влияние от взаимодействието й с избраната. Подобни затворени системи могат да бъдат създадени и в лабораторни условия, като се елиминира влиянието на околната среда върху тях и да се гарантира, че състоянието на системата няма да се отрази на състоянието на околната среда.

Вплетени състояния могат да възникнат в система, която се състои от няколко взаимодействащи си подсистеми. Например, ако един електрон се сблъсква с един атом, тогава възниква сплетено състояние, при което състоянието на електрона е свързано (корелирано) със състоянието на атома. Сплетените състояния са необходими, за да се опише цялата система, образувана от всички някога взаимодействали помежду си части.

Котката на Шрьодингер

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предполага се, че взаимодействието между квантовата система в суперпозиция и средата, в която е вградена системата води до "колапс" или разпад с течение на времето в едно или друго състояние. Това е така, защото в огромната съвкупност от атоми е невъзможно за квантовите вълни при наслагването им, да се припокрият достатъчно, което да им позволи да се комбинират в състояние, известно като "последователност", с други думи, те не се интерферират една с друга повече, както е показано на схемата. Теорията за декохерентността твърди, че наслагването на състояния в една система е възможно само, ако в околната среда не се записва информация, достатъчна за разделяне на компонентите на суперпозицията. С други думи, важно е състоянието на нашата система да не е твърде сплетено със състоянието на околната среда.

Този проблем беше поставен в ясна математическа форма първо от Файнман през 1963 година. В резултат на внимателното й изследване, беше установено, че взаимодействието с околната среда унищожава квантовата суперпозиция, като по този начин я превръща от квантова система в класическа, толкова по-бързо, колкото е по-голяма масата на системата. Затова в макросвета е възможно да се говори за определеност на координатите и скоростите на обектите.

За такъв обект като котката или дори една молекула е вече достатъчна, дори много слаба неизолираност за да се унищожат напълно квантовите ефекти. Унищожаването на квантовата суперпозиция в случая на котката може да се постигне, например, поради разсейване от атоми и молекули в котката от въздуха, който диша.

Всички изолирани системи, независимо от техния размер, тегло и т.н., са квантови и строго се подчиняват на принципа на суперпозиция, но ако си взаимодействат с околната среда, т.е. са отворени системи, настъпва колапс на вълновата функция.

Декохерентността се проявява независимо от присъствието на наблюдател. Така че няма парадокс: Котката на Шрьодингер е в точно определено състояние, преди да се отвори кутията.

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 16 часа, scaner said:

Отличими физически свойства са и заряда, и спина, и изотопическия спин, и времето на живот. Масата е един от многото параметри. Вместо "вещева", учените използват "фермион". Защо проявявате произволно творчество там, където има установена терминология?

А какво е важно за класическата интерпретация, няма значение, Квантовата физика казва, че класическата интерпретация не е верна, тя е само някакво приближение към истината.. Което е желателно да не се ползва. Към електрон според квантовата физика не може да се закача координатна система, и движението му не е проследимо.

Забравете класическата интерпретация.

Как ще е непроследимо? Ето :) :

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, Joro-01 said:

Как ще е непроследимо? Ето

Жоро, това е една много груба картинка. Ако се вгледаме на микро-ниво, следата, оставена от електрона е много порядъци "по-тлъста", отколкото са ориентировъчните размери на електрона. Да, той е някъде там (вероятно), но следата не показва точното му място. В този смисъл той е непроследим. Според квантовата механика той изобщо няма траектория - облакът в случая показва най-вероятната област, където електронът е бил. И едва ако приемем едно (класическо) огрубяване, може да кръстим това "траектория" - в класически смисъл. Но в квантов такова понятие няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Да, съгласен съм.

Трябва да се отбележи тук, защото форумът се посещава (надявам се) и от хора не толкова навътре във физиката, а науката все пак се популяризира.

Облакът в случая дава електронният облак, но това си е траектория и според нуждите може да се разглежда като траектория (с необходимото приближение). В квнтовата механика (не знам и не бих спорил) може да няма понятие траектория, по обясними причини не го разглежда. То и в класичексата механика телата не се деформират (Дялът СъПроМат изучава деформациите), а химията учи, че един хим. елемент не се превръща в друг (днес по-точно се казва че не разглежда такива процеси).

 Ако този обем с най-голяма вероятност нямаше общос траекторията (не казвам, че си го казал), то нямаше да имаме катодно лъчеви тръби и електронни пушки, а от там първите екрани и камери, рентгеновият апарат както и електроннолъчевото рязане / заваряване.

А за CERN да не говорим.

 

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В класическата физика под "траектория" се разбира детерминирана поредица от точки в пространството, в които се намира частицата във всеки момент от време. В квантовата механика царува принципът на неоределеност - вдна частица не може да има едновременно точно положение и точен импулс. Ако се съсредоточим на траекторията - точно положение в даден момент, импулсът на чатицата става напълно неопределено. Тоест това къде ще я локализираме в следващ момент не е свързано причинно-следствено с мястото и в предишният (ако знаем точно импулсът, ние можем да предскажем точно следващото местоположение според класическата физика, ама в квантвата в тази ситуация импулсът е напълно неопределен). Затова и понятието "траектория" в квантовата механика се губи. И рентгеновите апарати, и ЦЕРН разчитат на най-верроятният облак, в който може да се намира часицата. Разбира се, тя с много по-алка вероятност може да се намери и извън него. Но точна проследимост координата/момент като траектория липсва.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Приема се.

Не споря. Разводнявам :animatedwink: , но според мен са необходими пояснения.

Различни науки / дисциплини, различни термини, интереси и условия. Класическата механика се интересува от движението и разглежда точнов обект. Точкови обекти в дествителността (в пространството) няма. Има приближения и опростяване. На самолета (или автомобила) траекторията също не е точна. Просто облакът е много порядъци по-малък, отнесен към големината на обекта. Ако сравняваме с електронен облак. Иначе с радар, GPS, оптика най-много до сантиметър да установиш местонахожението в даден момент (dt).

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Joro-01 said:

Да, съгласен съм.

Трябва да се отбележи тук, защото форумът се посещава (надявам се) и от хора не толкова навътре във физиката, а науката все пак се популяризира.

Облакът в случая дава електронният облак, но това си е траектория и според нуждите може да се разглежда като траектория (с необходимото приближение). В квнтовата механика (не знам и не бих спорил) може да няма понятие траектория, по обясними причини не го разглежда. То и в класичексата механика телата не се деформират (Дялът СъПроМат изучава деформациите), а химията учи, че един хим. елемент не се превръща в друг (днес по-точно се казва че не разглежда такива процеси).

 Ако този обем с най-голяма вероятност нямаше общос траекторията (не казвам, че си го казал), то нямаше да имаме катодно лъчеви тръби и електронни пушки, а от там първите екрани и камери, рентгеновият апарат както и електроннолъчевото рязане / заваряване.

А за CERN да не говорим.

 

 

Сканер е отговорил точно, но заради ... "червеничкото", за да не изглеждат правилата на КМ като магия, ще донадя интерпретация. :) (в скоби, щото е "по хипотезата" ми - няма експериментално доказателство, а само тълкуване)

(поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на  електрона зависят от измененията в полето. Самият електрон е несиметричен обект (форма бъбрек, примерно - не точков обект). Тогава, при спин 1/2 - означава, че в полето около него има прожекторен ефект на действие, предизвикан от собствената направа на електрона - взаимна "несиметрична" връзка с външното поле. Хаотично е мястото на образуване в посока "придвижване" на такъв обект и аналогията е като ... движение на топка с изместен център на тежестта. Масата на електрона е предимно електромагнитна маса - тежката е малко и затова силно се влияе от измененията в ЕМП. Това е фермион - прожекторния ефект не дава възможност за "събиране" на близко един до друг такива обекти в пространството. А и само вероятностно може да се "проследи" пътя на такъв обект - път, като следата на видеото:) Така, при такава постановка - Няма магия, че не може една елементарна частица "да се види" и едновременно с това, да се предвиди точно, накъде ще се запъти - като влак от т. А до т. В.

"Спирането" в малка област на такава частица става при взаимодействие с друга, оформяйки фотон за връзка помежду им, но пак динамична е връзката (водороден атом), с голяма честота и не може да се "построи" вещеви конструкт - прибор, който да "работи" с такава голяма честота, че да заснеме "моментното" състояние на частиците и същевременно - да "показва" къде Точно ще се образуват в следващ етап на формиране. Само вероятностно може да се предвижда или едното (място) или другото (скорост) - защото Природата не е дала възможност за  "по-бързо"  виждане (от датчик, примерно), отколкото бързо се случват нещата в микрото. И, спокойно може да се възприемат методите на КМ, като естествено възможни и правилни при изучаване на Света, защото вече ще е ясно и какво "виждаме" (бавно виждаме, а искаме да управляваме?! бързо случващи се събития) в средните мащаби на съществуване на материята. Просто - признаваме Природата!:ab:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малуом, точно заради червеното не би трябвало да споменаваш хипотезата си. Защото лесно може да подведеш някой, че това което пишеш не е пълна безсмислица. Салата от думи е по-точно от хипотеза.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малоум, пореден връх на обърквацията...

Само за пример:

Преди 10 часа, Малоум 2 said:

(поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на  електрона зависят от измененията в полето.

Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица (каквото и да значи подчертаното), както е според класическата електродинамика например... Забелязвате ли че нищо не обяснявате с вашето ала-бала?

Вижте, образовайте се поне малко, не разваляйте форума с толкова глупости. Грозно е, засрамете се. Вече ви го казах, не е ли достигнало още до вас? Какъв всъщност ви е проблемът, че сте толкова настоятелен да споделяте откровена псевдонаука точно в тоя форум?

Преди 11 часа, Joro-01 said:

Просто облакът е много порядъци по-малък, отнесен към големината на обекта.

Но е много порядъци по-голям от електрона, който го създава. А нас ни интересува проследимостта на електрона.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, scaner said:

Малоум, пореден връх на обърквацията...

Само за пример:

Цитирай

 

Преди 19 часа, Малоум 2 said:

(поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на  електрона зависят от измененията в полето.

 

 

Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица (каквото и да значи подчертаното), както е според класическата електродинамика например... Забелязвате ли че нищо не обяснявате с вашето ала-бала?

Сканер, този път Малоум е бил коректен, като изрично е заявил, че това е интерпретация според неговата хипотеза. Което означава, че - според неговата хипотеза - НЕ "липсва непрекъсната направа на частица". И тъй като никой не може да е напълно сигурен, че "липсва непрекъсната направа на частица", значи и че никой не може да е напълно сигурен дали  "Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица". Ето защо използването на такъв аргумент срещу твърдението му просто не е допустимо. Точно както не би било допустимо и да се опровергава например Теорията за големия взрив с аргумента, че не е имало Голям взрив.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шпага, възражението не е против твърденито, а против аргумента подкрепящ твърдението. Както и ти си забелязала и при непрестана направа на частици и при липсата на непрестана направа на частици движението на електрона зависи от измененията на полето. Следователно, тази зависимост (на движението на електрона от измененията в полето) не може да е аргумент в ползана непрестанното образуване на частиците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, scaner said:

Малоум, пореден връх на обърквацията...

Само за пример:

Движението на електрона зависи от измененията в полето и когато липсва непрекъсната направа на частица (каквото и да значи подчертаното), както е според класическата електродинамика например... Забелязвате ли че нищо не обяснявате с вашето ала-бала?

Вижте, образовайте се поне малко, не разваляйте форума с толкова глупости. Грозно е, засрамете се. Вече ви го казах, не е ли достигнало още до вас? Какъв всъщност ви е проблемът, че сте толкова настоятелен да споделяте откровена псевдонаука точно в тоя форум?

Но е много порядъци по-голям от електрона, който го създава. А нас ни интересува проследимостта на електрона.

Извинявайте, ама май не четете какво пиша. А и с хипотезата въобще не сте запознат, най вече, правите се, че не сте запознат: защо е нужна друга интерпретация и защо почти всички физици и др. я търсят тая друга, по-нова, интерпретация - по възможност, да е разбираема. Не се срамувам от това, че мога да мисля (интелект - дори и при недостатъчна информация, да се направи правилен извод). В отговорите към другите участници с "може би!", "предполага се!", "очаква се!" и т. н. - не върви към обяснение на същина. А същина са само фактите, а не Вие какво обяснявате, или аз, или друг - обяснява. Всички се опитват да си обяснят нещата - ЗА СЕБЕ СИ, но КМ се явява неразбираема за хората ("Мълчи и смятай!" е почти девиз). Важно ли е това, принципно - според мен, е важно, защото науката се подкрепя от ... хората. Правя опит за внасяне на яснота, без да се противоречи на фактите. Магичното около обясненията в КМ отпада, при едно такова предположение:

(поради непрестанната направа на частица - с огромна честота - в ЕМПоле, движенията на  електрона зависят от измененията в полето

Непрестанно, а не непрекъснато, защото - е ПРЕКЪСНАТО във форма-обем на частицата, например, на пулсации се прави частицата (защо пулсира сърцето е др. тема, но е показна, че пулсации в природата има), но не изчезва и пак да се появява - непрестанна е направата като цяло (1018Hz за електрон ) и във всеки един момент частицата е РАЗЛИЧНА по форма - междинна форма (съответно - по движение, по спин). Затова - в експериментите - "спинът е винаги насочен по оста Z". Това е моментната ос на ротация за образуване, която се променя с всеки цикъл на образуване и затова частицата откликва на посоката на външното (изпитвателно) поле. Още при раждането си в поле с посока-направление - тази ос е фиксирана (най- вероятна за "наглед"), но заради и други фотони от външното поле (винаги ги има) - има малка вероятност за отклонения. Знам, че е прието - тъждественост на частиците - еднакви по физични свойства, но в дълбочина, принципно, всяка частица е сама за себе си различна от другите подобни.

Ако не съществуваше непрестанна направа на частиците - не може да се обясни "особеността" на оста Z. Не могат да се обяснят и "вълновите" характеристики на "масовите" частици. Не е ясно откъде произтичат възможностите за "колективни" свойства (фермиони, бозони). Въобще не е ясно, защо всякакви физически действия са Честотно зависими  и се провалят експерименти при "големите" енергии.)

пп Пак да припомня - когато става въпрос за хипотеза - текстът е в скоби, за "да не обърква четящите" - според някои клубари, тук. (а не, че аз подценявам интелекта на четящите:))

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Шпага said:

Сканер, този път Малоум е бил коректен, като изрично е заявил, че това е интерпретация според неговата хипотеза.

Гравити вече ме е изпреварил.

Помисли, ако ти имаш възможност да обясниш червеният цвят на розите без да намесваш хипотезата за непорочното зачатие, дали това че розите имат червен цвят може да има някакво отношение към споменатата хипотеза? В случая за който споменах (а да беше само той...) имаме точно същата ситуация - опит да се натрапва някаква безполезна хипотеза за да се обяснят неща, които отдавна си имат обяснение. Единственият проблем е, че обясняващият е достатъчно невеж в науката по въпросите, които иска да обяснява.

Аз не се опитвам да доказвам допустимо или не е твърдението на Малоум, само показвам, че чрез него нищо не се обяснява.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Малоум 2 said:

Не се срамувам от това, че мога да мисля

Всичко написано досега поставя под силно съмнение това твърдение...

Един мислещ човек не би бил толкова упорит да цикли на откровени глупости, както го правите вие. Би се осъзнал отдавна.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Това е интересно - може би е трябвало да се уточни, че антиматерия, няма. Всичко е материя: има вещество и антивещество - с противоположни физични характеристики, в смисъл, че могат да анихилират.

И според мен - ще стане точно обратното, на това което предполагат изследователите: неутроните ще потънат навътре, към центъра, а на "повърхността" на ядрото ще са протоните - като несиметрични трептения, те организират халото да е с по-голям размер. (и за неутронните звезди може да се отнася - че ще е така:) при формирането им)

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-lud-plan-Parvata-razhodka-na-antimateriia-v-mikrobus_103378.html

Един луд план: Първата разходка на антиматерия в микробус

image.png.cb9ea458550fae650ad1e6a66bc1bad2.png Антипротоните представят уникален начин за изследване на радиоактивните елементи, произведени в съоръжението за йоно-лъчи ISOLDE на CERN. Снимка: CERN

Антиматерията е на път да направи първото си пътешествие, съобщава Live Science.

Досега в микробуси пътуваха най-вече независими банди и шпиони под прикритие. Но според публикация в списание Nature, излязла вчера (21 февруари), физици се готвят да опаковат облак от милиарди антипротони, за да изминат "няколкостотин метра" между Лабораторията по физика на антиматерията на CERN и мястото на експеримент, предназначен за проучване на странното поведение на редките радиоактивни ядра, на фундаменталните процеси в атомните ядра и да помогне на астрофизиците да научат повече за вътрешността на неутронните звезди, които съдържат най-гъстата форма на материята във Вселената.

Антипротоните са редки, но изключително важни частици. Всяка частица на материята има двойник от антиматерия с точно обратните физически свойства. И антипротоните са огледалната версия на протоните, положително заредените частици в ядрото на атомите. Когато се сблъскат антипротони с протони, взаимно се унищожават.

В природата частиците антиматерия са доста редки. Позитрони (антиматерийни двойници на електроните) се срещат в мълниите и понякога се появяват в космоса, но се унищожават един друг дълго преди да имат възможност да се натрупат.

Физиците в лабораторията по физика на Европейската организация за ядрени изследвания в близост до Женева ги създават, съобщава Nature, като "ударят протонен лъч в метална мишена, а после драстично забавят появяващите се античастици, така че да могат да бъдат използвани в експерименти". 

Учените планират да използват магнитни и електрически полета, за да улавят облак от антипротони във вакуум. Тогава те ще натоварят капанчето в микробус и ще го закарат на няколкостотин метра до обекта на съседен експеримент, известен като ISOLDE, който произвежда редки, радиоактивни ядрени атоми, които се разпадат прекалено бързо, за да бъдат транспортирани навсякъде.

"Това е почти научна фантастика, да возиш антиматерия в камион", коментира Чарлз Хоровиц (Charles Horowitz), теоретичен ядрен физик от Университета на Индиана Блумингтън. - "Това е прекрасна идея".

1519297224_0_559x*.jpgЗа да разкрият повърхностната структура на атомните ядра, физиците изпращат йони от редки изотопи в бутилка с дължина 700 милиметра, където се аниилират с антипротоните, съхранявани в капана. Източник: PUMA

Уникална сонда

Тъй като антипротоните лесно се унищожават, както с протони, така и с неутрони, те представят уникален начин за изследване на необичайни конфигурации на радиоактивни ядра. Докато обикновените атомни ядра приемат протони и неутрони в приблизително еднаква степен, радиоактивните изотопи се пълнят с допълнителни неутрони. Този дисбаланс може да доведе до екзотични характеристики, включително повърхностна "кожа", която е по-богата на неутрони, отколкото протони или разширен ореол (хало), в който неутроните са сами в орбита, като литий-11.

Като наблюдава колко често антипротоните се анихилират с протони в сравнение с неутроните, екипът ще може да разбере относителните плътности на тези частици в самия край на ядрото. И тъй като унищожението се случва толкова бързо, тестът ще бъде достатъчно бърз, за да проследи дори и най-краткотрайни ядра.

1519297217_7_559x*.jpg
Смята се, че неутроните в редкия изотоп литий-11 орбитират около ядреното ядро в ореол (хало), което увеличава размера на ядрото. Излишъкът от неутрони създава халото в литий-11. Смята се, че същите сили действат в много по-голям мащаб - в неутронните звезди.  Източник: PUMA

Радиоактивните ядра действат като микрокосмоси за изучаване на неутронните звезди, обекти, които уплътняват повече маса, отколкото се съдържа в Слънцето, в размера на град и които са важни да можем да разберем как се формират тежките елементи на Вселената. Ядрата на тези свръхплътни звезди остават загадка, но тяхната структура се диктува от едно и също малко изучено взаимодействие, което създава странните явления в богатите на неутрони ядра.

Физиците се надяват да създадат капан, който да може да съхранява рекордните 1 милиард антипротона - повече от 100 пъти повече, колкото могат да се съхраняват в друг съществуващ експеримент. Другото предизвикателство ще бъде да се задържат в продължение на няколко седмици, нещо, постигнато досега за не повече от няколко десетки античастици наведнъж. Това ще означава да се съхраняват на 4 градуса над абсолютната нула и във вакуум, сравним с този на междугалактическото пространство. "Това е труден проект", коментира Хлое Малбруно (Chloé Malbrunot), физик от CERN. - "Но мисля, че е възможен".

За разработването и тестването на технологията за преносим капан ще са нужни около четири години, като първите измервания ще бъдат насрочени за 2022 г. Ако методът работи, физиците биха могли да транспортират антиматерия и още  по-далеч, което ще позволи на други учени да изследват и използват неуловимата материя.

Това е кратко пътуване, но първо за екзотичните частици.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 14 часа, Малоум 2 said:

Това е интересно - може би е трябвало да се уточни, че антиматерия, няма. Всичко е материя: има вещество и антивещество - с противоположни физични характеристики, в смисъл, че могат да анихилират.

 

Да не би да искаш да кажеш, че филмът "Ангели и демони" е фантасмагория (не съм го гледал) и не можеш да пренасяш някой грам антиматерия в буркан? :) То е ясно, че няма да е обикновен буркан, ще има свръхпроводящ нагнит вътре. Може би няма да е малко бурканче, а ще е поне литър обем. :D Само трябва да не се чупи, че юе предизвика взрив като водородна бомба.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ми то - има картинка на "бутилката" за антивеществото - явно не е буркан тип "омния", като за туршия.:)

Голям проблем е да се задържи за измеримо време антивещество - дето и да се докосне до обикновеното вещество, гърми!.. :aggressive:Рискът който поемат е ...голям! Дано да успеят с преноса. Но и другото е важно - че след срещите с ядра, ще има остатъчни частици с неуправляемо движение, които може да проникнат в зоната за антивещество и кво ще стане ... не ми се приказва. Макар и да са малки количествата на антипротоните, повредите може и да са големи, щото ще се разпръснат и ще ударят стените.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 1.09.2015 г. at 18:06, Малоум 2 said:

Никаква телепортация няма - нищо не се е пренесло от едната частица до другата. Именно това показва, че не е ВЗАИМОдействие (няма обратна връзка)- както са си мислели - призрачно, със скорост над светлинната. Демек, пак ...гурото е прав!

Няма действие без противодействие. Измисляш си небивалици.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
On 2/23/2018 at 16:49, Малоум 2 said:

Ми то - има картинка на "бутилката" за антивеществото - явно не е буркан тип "омния", като за туршия.:)

Голям проблем е да се задържи за измеримо време антивещество - дето и да се докосне до обикновеното вещество, гърми!.. :aggressive:Рискът който поемат е ...голям! Дано да успеят с преноса. Но и другото е важно - че след срещите с ядра, ще има остатъчни частици с неуправляемо движение, които може да проникнат в зоната за антивещество и кво ще стане ... не ми се приказва. Макар и да са малки количествата на антипротоните, повредите може и да са големи, щото ще се разпръснат и ще ударят стените.

...

Какво може да стане при това мижаво количество? Ще има някакъв забележим силен пик в относително равномерния радиационен гама фон в колата и толко. Много голям за малко време (мокросекунди) и много порядъци по малък (примерно 9) за секунди. Няма да гръмне и да издуха града, споко. И ще изгубят антиматерия за амнайсе милиона долара :). За цената може и да се изсилих малко.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Утре 17:00 ч. наше време CERN планира включване на живо от LHC (ако някой не е в течение от агллийски - абревиатура Голям Адронен Колайдер (сблъсквантел)) и по-точно от тунела на ускорителя.

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Joro-01 said:

Какво може да стане при това мижаво количество? Ще има някакъв забележим силен пик в относително равномерния радиационен гама фон в колата и толко. Много голям за малко време (мокросекунди) и много порядъци по малък (примерно 9) за секунди. Няма да гръмне и да издуха града, споко. И ще изгубят антиматерия за амнайсе милиона долара :). За цената може и да се изсилих малко.

Нали знаеш кое ще е последното откритие на чавечеството...

Експериментално отриване на Черна Дупка.:)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Малко по-разбираемо е написано тук:

http://megavselena.bg/otkriha-galaktika-v-koyato-napylno-lipsva-tymna-materiya/

"Откриха галактика, в която напълно липсва тъмна материя

image.png.587eb2e24aaca5ef0814225a1f995de0.png

Смята се, че тъмната материя съставлява около 85% от масата на Вселената. Странната и невидима тъмна материя не е наблюдавана директно – никой не е сигурен какво точно представлява, но се вярва, че тя е ключът към обяснението на движението на галактиките в космоса.

За някои галактики, като нашата например, се предполага, че имат около 30 пъти повече тъмна материя, отколкото „обикновена“ материя, докато галактиките джуджета могат да имат до 400 пъти повече тъмна материя в сравнение с това, което познаваме. Сега обаче изследователите са открили галактика, която изобщо няма тъмна материя.

Намиращата се на около 63 милиона светлинни години от Млечния път елиптична галактика NGC1052-DF2 изглежда е съставена изцяло от „нормална“ материя, което противоречи на всичко известно и очаквано досега.

Учените могат да разберат колко голяма маса има в галактиката, като проследят колко бързо се движат обектите вътре в нея, казва Питер ван Докум, един от авторите на ново изследване по въпроса, публикувано в „Nature“.

Например, ако слънцето имаше четири пъти по-голяма маса, Земята трябваше да се движи два пъти по-бързо, за да остане в една и съща орбита около него. Колко бързо една планета се движи около своето слънце, може да се разбере от неговата маса, обяснява той за списание Newsweek.

Учените изследват тази далечна галактика по същия начин. Те следят движението на 10 звездни клъстера, за да разберат колко голяма маса има галактиката. Разликата между това число и масата на видимите звезди помага на учените да изчислят колко от галактическата маса е тъмна материя. За тяхна изненада обаче, те откриват, че такава в тази галактика няма. Видимата маса е по същество същата като общата маса на галактиката. Тя се състои от напълно нормална материя. „Ако имаше много тъмна материя, звездните клъстери щяха да се движат много по-бързо, отколкото наблюдаваме сега“, обяснява ван Докум, професор по астрономия в университета Йейл.

Откритието, обяснено от ван Докум, „беше съвсем неочаквано“. Всъщност изследователският екип по-рано беше разглеждал галактики от същия клас, като NGC1052-DF2 и беше открил, че те са съставени почти изцяло от тъмна материя. „Така че откриването на обратното, а именно отсъствието на тъмна материя, наистина се появи много изненадващо за нас“, казва Докум.

Тъмната материя, изглежда, може да се разпространява в цялата вселена доста по-неравномерно, отколкото се смяташе досега, обяснява изследователският екип.

Намирането на галактика, в която напълно липсва тъмна материя може да подкрепи някои теории, според които, тъмната материя е само илюзия, причинена от неуспеха да се разбере начинът, по който гравитацията работи в големия мащаб на Вселената. „Да научим повече за разпространението на тъмната материя значи да научим повече за природата – например какъв вид частица изгражда тъмната материя, но все още сме далеч от това постижение“, казва ван Докум за Newsweek."

...

...

По-правилно би било да се каже, че "напълно липсва" ... проявление на "хало" от тъмната енергия в една галактика.

Така е според мен, защото: Няма ясно изразен център на ротация и "плоскост" на въртене.

Тъмната материя е недосегаема за експериментална проверка (непозната форма на материя, а - предположена, на база понятие за "маса"), но може да се проявява посредством тъмна енергия (полева форма на материята - обвивка) - структурира се, създава квазиизотропност-хало и тази подреденост в халото е структурираната вакуумна подложка, върху която се образуват познатите ни вещеви обекти- в случая: звезди разни и звездни купове. Следователно външните звезди ще се въртят с почти същото ъглово отклонение, както вътрешните. Ако още няма ясно изразена структура на хало - ще е нютоновото движение - което са наблюдавали. Така че - има ги и двете особености - с проявена и с непроявена "тъмна енергия". Само това се доказва с наблюдението.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Малоум 2 said:

Откритието, обяснено от ван Докум, „беше съвсем неочаквано“. Всъщност изследователският екип по-рано беше разглеждал галактики от същия клас, като NGC1052-DF2 и беше открил, че те са съставени почти изцяло от тъмна материя. „Така че откриването на обратното, а именно отсъствието на тъмна материя, наистина се появи много изненадващо за нас“, казва Докум.

Тъмната материя, изглежда, може да се разпространява в цялата вселена доста по-неравномерно, отколкото се смяташе досега, обяснява изследователският екип.

Намирането на галактика, в която напълно липсва тъмна материя може да подкрепи някои теории, според които, тъмната материя е само илюзия, причинена от неуспеха да се разбере начинът, по който гравитацията работи в големия мащаб на Вселената. „Да научим повече за разпространението на тъмната материя значи да научим повече за природата – например какъв вид частица изгражда тъмната материя, но все още сме далеч от това постижение“, казва ван Докум за Newsweek."

Това накланя везната към скептицизма относно тъмна материя и тъмна енергия. Може просто да се допусне че съществува някаква материя която взаимодейства електромагнитно но поглъща видимият спектър и неправилно да се тълкува като тъмна материя невзаимодействаща електромагнитно. Същата материя може да е отговорна и за разбягването на галактиките, демек упражнява налягане помежду галактиките и ги разбутва .

Редактирано от astralopitek
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...