Отиди на
Форум "Наука"

Проф. Ричард Докинс за първи път в България


Recommended Posts

  • Администратор

post-6-0-20608400-1429256639_thumb.jpg

Българската публика за първи път ще може да се срещне на живо с едно от светилата в науката и вероятно най-известния атеист в света – еволюционния биолог професор Ричард Докинс, автор на "Себичният ген", "Делюзията Бог" и "Сказанието на прадедите". Професор Докинс пристига в България по покана на издателство "Изток-Запад" и Британски съвет, за да се срещне със свои читатели и да участва в петото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката от 14 до 17 май 2015г.

Ричард Докинс е британски етолог, еволюционен биолог, атеист и хуманист, с над 10 книги и над 2 милиона продадени копия на само една от тях. Става известен през 1976 г. още с първата си книга "Себичният ген", а провокативният бестселър "Делюзията Бог", публикуван и у нас от издателство „Изток-Запад“ преди няколко години, му носи световна слава. Обявен за един от четирите конника на новия атеизъм“, той посвещава огромна част от своя живот на разпространението на рационалния поглед към света, на еволюционните идеи и научното самосъзнание, сблъсквайки се в публични дебати с редица теолози и дори колеги учени.

Презентацията на проф. Докинс на Софийския фестивал на науката ще бъде на 16 май (събота) от 18:30ч. на Голяма сцена на Театър София. За първото си посещение в България той е избрал темата "По-странна отколкото можем да предположим". Заглавието е заимствано от Джон Холдейн, британски генетик и еволюционен биолог, който казва "Не се съмнявам, че в действителност бъдещето ще бъде много по-изненадващо от всичко, което мога да си представя. Подозирам, че Вселената е не само по-странна отколкото предполагаме, а по-странна отколкото можем да предположим."

Интересът към посещението на проф. Докинс у нас е изключително голям – всички билети от пуснатите в продажба за презентацията му бяха изкупени само за 1 ден. За тези, които не са успели да си закупят билети, ще има още една възможност – организаторите подготвят няколко допълнителни зали в непосредствена близост, където презентацията ще се предава на живо на видео екрани. Билетите за тях ще бъдат пуснати в продажба една седмица преди началото на Софийския фестивал на науката. Зрителите в допълнителните зали, както и тези в големия салон на Театър София, ще могат да задават въпросите си чрез социалната мрежа Twitter като използват хаш-тага на фестивала #SofiaSciFest.

Издателство „Изток-Запад“ ще предлага книгите му на фестивала и е предвидено проф. Докинс да дава автографи на свои почитатели, както и да се срещне с читатели в новата книжарница на издателството. Информацията за тези срещи ще бъде обявена допълнително.

post-6-0-64703900-1429256716_thumb.jpg

Софийски фестивал на науката

14-17 май 2015г., Театър София и парк Заимов

Софийският фестивал на науката е за тези, които искат да открият и разберат чудесата на света около нас. Той цели да повиши интереса на младите хора и децата към науката и да информира широката общественост за най-новите теми, по които работят учените в България и по света. По традиция четирите дни на фестивала, от 14 до 17 май, ще предложат богата програма от над 60 събития за всяка възраст, професия и занимание. Фестивалните сцени в Театър София и шатрите в парка Заимов ще съберат учени от България, Обединеното кралство, Ирландия, Полша и Испания, за да покажат красотата на науката.

През 2015-та Софийският фестивал на науката отбелязва своя 5-годишен юбилей със забележителна по своя размах програма. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и Столична община. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува, затова събитието е част от Календара на културните събития на Столична община.

Освен презентацията "По-странна отколкото можем да предположим" на световноизвестния еволюционен биолог проф. Ричард Докинс, на фестивала тази година ще видим още двама значими британски учени. Професорът по невронауки и ръководител на департамента по офталмология на Университета Оксфорд Ръсел Фостър ще говори за "Светлината, часовниците и съня" – как светлината създава и регулира 24-часовите циркадиеви ритми и съня. Президентът на Обществото за защита на грозните животни Саймън Уот, биолог и водещ на популярно научно предаване по БиБиСи, ще ни провокира да мислим за биологичното разнообразие с комедийната вечер "За жабите и хората". Британският илюзионист DMC, познат от предаването "Отвъд магията" на National Geographic Channel, ще покаже на живо как особеностите на човешкия мозък могат да бъдат използвани, за да виждаме невероятни и привидно магични неща.

Доц. д-р Леандър Литов ще поведе неизлечимо любопитните на "Виртуална разходка из ЦЕРН" с помощта на технологиите и колегите му от различни страни, които работят по най-големия експеримент на човечеството. Астрофизикът и главен редактор на сп. "BBC Знание" д-р Владимир Божилов, ще разкрие "Мистерията на квазарите". Химикът, докторант в Универеситета Упсала в Швеция Божидар Стефанов ще разкрие малко "Зла химия" – кога водата може да стане отровна, какво е общото между миризмата на горяща дума и тероризма, защо не бива да се пие вино по време на сафари и други химични истории. Светлин Петков, докторант в Единбургския университет и Виктория Атанасова от Нов български университет ще говорят за "Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес". Ирландският учен и постдокторант в Института Макс Планк Порик Флъд ще разкаже "Защо са ни необходими ГМО продукти" и защо смята, че технологиите за генно модифициране са важни за оцеляването на човешката цивилизация. Докторантката по химия Моника Коперска от Полша ще разкрие "Ще изяде ли мишката книжката?" или кой е най-надеждният начин за съхраняване на информация. Испанският математик Едуардо де Кабазон ще смае публиката с "Големи, огромни и чудовищни числа", а българските математички от Центъра по забавна математика ще му пожелаят "Късмет, Жоро!" със своето шоу за вероятността да спечелим от хазартни игри.

Специален акцент на фестивала тази година е дебатът "Стволовите клетки – да бъдат или не?". Медицината залага големи надежди на лечението със стволови клетки, които да изградят здрава система в един болен организъм и така да излекуват човека. Възможността да се вземат стволови клетки от човешки ембриони обаче поставя редица етични въпроси, които вълнуват хората навсякъде по света. Участват юристът и преподавател по Медицинско право и биоправо Стоян Ставру, и генетикът проф. Румен Панков, зам.-ректор на СУ „Кл. Охридски“.

Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2015 година. Пълната програма можете да намерите онлайн на www.sofiasciencefestival.bg. Освен събития, фестивалът предлага и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите науката в действие. Шатра "Експлораториум“ и "Зона 42" ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет.

На 14 и 15 май е специалната Училищна програма за организирани групи от ученици. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география. Пълната училищна програма можете да намерите онлайн http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/schools. Специален акцент тази година са презентациите "Интернет за всички – как да сърфирам безопасно в мрежата", разработени в партньорство с Мтел.

Достъпът до всички събития за деца и за повечето от събитията за възрастни, както и до шатрите с демонстрации, е свободен. Необходимо е само да се вземе безплатен пропуск от щанд "Информация“ на фестивала. Местата са ограничени и пропуските ще се раздават до изчерпване на количествата. От 20 април до 13 май пропуски могат да се взимат от рецепцията на Британски съвет на ул. Кракра 7 в София (в работни дни).

Някои от събитията са с билети, както е указано в програмата. По традиция билетите са на достъпната цена от 5 лв., а за пенсионери и деца до 18г. са по 4лв. Могат да бъдат закупени от касата на Театър София и онлайн чрез сайта на театъра www.sofiatheatre.eu.

Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и е част от Календара на културните събития на Столична община.

Основни партньори са Aurubis, Siemens, Издателство "Изток-Запад", BEA Solutions, Dunkin’ Donuts, The Famous Grouse.

Институционални партньори са Администрацията на Президента, Президентски награди "Джон Атанасов", Национален природонаучен музей, Национален политехнически музей, Музейко, София Тех Парк, Форум Демокрит, Посолство на Ирландия, Полски институт – София, Институт Сервантес, Театър София, Централен куклен театър, Съюз на учените в България и др.

Медийни партньори са БНТ, National Geographic Channel Bulgaria, безплатен културен гайд "Програмата", Метрореклама, bTV radio, Radio N-Joy, сп. BBC Знание, сп.БГ Наука, Geograf.BG, сп. Фото-мания, Sofia Globe.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Kujiro
      Здравейте, от доста време съм във форума и следя публикациите на админите в социалните мрежи.
      Също така следя съдържанието и на Българско Рационално Общество и д-р Стефан Митев. Мисля че двете "организации" имат някои близки точки по които си приличат, например популяризиране на науката в България, борба срещу фалшивите новини и заблудите в обществото ни.
      Интересно ми е дали Българска Наука има някакво отношение към Българско Рационално Общество (т.е. принципно подкрепяте ли го, има ли ли сте общи събития, виждате ли някакво поле за сътрудничество и общи проекти) ?
       
    • От dafkai
      Здравейте! Ако може някой да ми помогне с тези задачи, качил съм снимка, също ще ги препиша тук. 
      Спешно ми трябват! Имам нужда само от тези 2 задачки, другите са направени и съм ги задраскал. много ще съм ви благодарен! 
      Зад(1)-Намерете стойностите на тригонометричните функции, ако ъгъл 'а'    е равен на:
      а) cos 405*
      б) sin 780*
      в) tg 240*
      г) cotg 210*
      Зад(2)- По дадена стойност на една тригонометрична функция намерете стойностите на останалите тригонометрични функции
      cos a = 3/5   и   а€(пи, 3пи/2) 
       
      Този знак който сложих-(€), имам предвит, че е знак за принадлежност. 
      Може да видите снимката, за по- точно. 

    • От KHPeev
      Здравейте, за нуждите на мой проект се опитвам да открия реалните светове на самолета на големият ни герой Димитър Списаревски. 
      Знам че самолетът е Месершмит Bf.109G-6, но не можах да намея точна сника по-която да се ориентирам за реалните ветове на смолета с който е извършил великият си подвиг.
      Открих, че самолети от неговият орляк са в войнишко зелен цвят, но има и такъв с жълти елементи. 
      Отделно намерих и снимки  на самолет в маскировъчната сиво-верна краска на Луфтвафе. 
      Ще съм безкрайно благодарен за съдействие. Прилагам снимките, които съм намерил. 
      Снимка1: Изтребител Месершмит Bf.109G-6 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на НВ войски. Борден номер 7 – най-вероятно пилотиран от поручик Стоян Стоянов – командир на орляка и българският летец с най-много въздушни победи през войната.
      Снимка2: Месершмит Bf.109E-4 от 3/6 изтребителен орляк на Военновъздушните на Негово Величесто войски.Борден номер 4, пилотиран от поручик Стоян Стоянов – инструктор на българските пилоти-изтребители
      Снимка
      ______________________
      вероятно летище „Карлово“, 1942 г.



    • От lila_va
      За повечето хора, които нямат професионален или любителски досег с науката, нещата, които учените правят, методите, които ползват, и дейностите, които извършват, са обвити в мистерия, звучат сложно и неразбираемо. Това сякаш е един отделен свят, до който те нямат достъп. Но всъщност има много начини, по които всеки един от нас може да подпомогне изучаването на света около нас и работата на учените, които го правят, чрез събиране на данни. Това е част от т. нар. гражданска наука, като дейностите целят освен да подпомогнат събирането на данни, също и да привлекат интереса и вниманието на обществеността, да възпитат у подрастващото поколение любов към познанието.
      Искам да ви представя един от начините, по които всеки един от нас може да стане част от науката. Това е приложението Blacksea Watch, проектът има за цел да повиши обществената информираност за биоразнообразието на Черно море и да стимулира събирането на информация за наблюдения и редовен мониторинг на различни видове растения и животни от любители.
      Мобилното приложение BLACKSEAWATCH за телефони е свободно достъпно с версии за Android в Google Play и iOS в Apple store. Допълнително е разработен и уебсайт BLACKSEAWATCH.ORG, който ще даде възможност на хора, които не ползват смартфони, да се включат в събирането на данни и да се превърнат в учени-любители. Мобилната версия на уебсайта ще помогне на използващите мобилни телефони, работещи с друга операционна система освен Android и iOS, да подават информация за своите наблюдения и открития.
      Приложението е максимално опростено, за да не отнема твърде от времето на всеки, който има желание да попълни базата данни за Черно море.
      Съдействието на всеки ще бъде безценен принос към морската биология. Ще е страхотно и ако повече съфорумци се включат в инициативата. Освен всичко друго работата с приложението е и много интересна и забавна
       
    • От Tsar Shishman
      ДО
      МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
      ДО
      НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
       
       
      ОТНОСНО: Повишаване размера на докторантските стипендии
       
                  Уважаеми дами и господа,
                  В качеството си на докторанти в български научно-изследователски институции се обръщаме към Вас, за да насочим вниманието Ви към притеснителното състояние на докторантските възнаграждения в страната и сериозните негативни последствия за развитието на българската наука, които произлизат от това. В момент като този, който е ключов за очертаване на бюджетните разходи през следващата година, се надяваме да насочите внимание и усилия за възобновяване и съществуване на съпоставима в международен план среда за развитие на младите учени у нас, взимайки предвид следните факти:
      ·         Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 90 за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации месечната стипендия, която получава един докторант, възлиза на 450 лв. Настоящият размер на докторантската стипендия е определен през 2008 г. и остава непроменен през последните девет години въпреки значителното поскъпване на живота в България през този период. За същия период минималната работна заплата (МРЗ) в България, която през 2008 г. е 220 лв., е била увеличена повече от два пъти и в момента възлиза на 460 лв. Това означава, че и най-нискоквалифицираната дейност към момента се заплаща в по-голям размер отколкото трудът на докторанта.
       
      ·         В правилниците на съответните научни организации са уредени ограничения за редовните докторанти да извършват трудова дейност на пълен работен ден, съответно да сключват такива трудови договори. Тези ограничения са съобразени с естеството на научната работа и с условията за нейното качествено и пълноценно изпълнение. Именно предоставянето на стипендии за редовните докторанти гарантира обезпечаването на техните основни жизнени потребности в 3-годишния период на разработване на дисертационен труд. В този смисъл и във връзка с предходната точка, настоящият размер на докторантската стипендия е напълно недостатъчен да покрие разходите  на един докторант, свързани както с основните жизнени потребности, така и с осигуряване на адекватното му научно развитие – чрез закупуване на необходима литература, участие в научни семинари и конференции в страната и чужбина, включване в специализирани форуми и обучения и пр. 
       
      ·         Незадоволителният към момента размер на докторантската стипендия често се явява и пречка за избора на редовната форма на докторантура, или изобщо на пътя на академичното развитие, именно поради невъзможността с тези средства докторантът да посрещне нуждите си и да изпълни качествено академичните си задължения.
       
      ·         Настоящият размер докторантската стипендия поставя в притеснително положение младите учени на България и, в крайна сметка, съдейства за отлива на кандидат-докторанти в редовна форма на обучение. Затрудненията, с които докторантите са принудени да се справят, освен че са демотивиращи, водят и до понижаване качеството на научната им работа и до влошаване състоянието на академичния състав в Република България.
      С оглед на горепосочените обстоятелства е необходимо незабавно чувствително повишаване на размера на докторантската стипендия. Във връзка с предприемането на действия в тази посока, излагаме няколко съображения и предложения:
      1)      Смятаме, че досегашната практика на спорадично увеличение на стипендията (2002 г., 2008 г.), последвано от дълги периоди, в които тя остава непроменена и значително изостава от средното ниво на доходите в страната, като дори е задмината от МРЗ, е неприемлива и вредна.
       
      2)      Припомняме, че според първоначалния вариант на ПМС № 90 от 2000 г. размерът на докторантската стипендия се е равнявал на две и половина минимални работни заплати. Възстановяването на обвързаността между стипендията и МРЗ би предотвратило цикличната поява на проблема и би осигурило устойчивост в развитието на академичния състав и на българската наука. С оглед на настоящата ситуация смятаме, че размерът на стипендията трябва да възлиза най-малко на една и половина МРЗ.
      По данни на НСИ в момента броят на докторантите в редовна форма на обучение в България, които получават стипендия, е 3429 души, т. е. средствата, отделяни за стипендии на всички докторанти в страната, възлизат на около 1,5 милиона лева месечно. В този смисъл увеличението на стипендията до горепосочения размер не би утежнило значително държавния бюджет, а в същото време ще има решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи. Не на последно място, приетите национални стратегически документи за развитие на науката и образованието ще останат неизпълнени, ако не се осигурят подходящи условия за живот и труд на младите учени.
      Вярваме и Ви призоваваме, в качеството си на членове на Министерски съвет и народни представители на гражданите в Република България, да вземете предвид сериозността на ситуацията и да предприемете една важна, спешна и необходима за развитието на науката в България и за изпълнението на заявените политически ангажименти в тази посока стъпка, като инициирате и въведете съответните нормативни промени за адекватно повишаване на докторантските стипендии и за планомерното им увеличение в бъдеще.
                  Желаем да Ви информираме, че сме изложили гореописаната ситуация и своето искане във връзка с нея в отделни документи, адресирани до следните отговорни органи и входирани в съответните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Парламентарната комисия по образование и наука, Парламентарна комисия по бюджет и финанси, Министър-председателя.  
       
      С уважение,                                                                                      
       
      Ангел Златков, докторант към СУ                                          
      Анна Адамова, докторант към БАН                                      
      Антония Хубанчева, докторант, председател на Докторантския съвет при БАН
      Даниел Стоев, докторант към СУ                                           
      Делян Русев, докторант към СУ                                  
      Янко Николов, докторант, зам.-председател на Докторантския съвет при БАН
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...