Бояна Петкова е лекар, завършила е медицина в Берлин. От близо 10 години е активист в областта на майчиното и детско здравеопазване с фокус върху подобряване на цялостната система за грижи за бременната и раждащата жена.

mg_1916-535x803.jpg

Защо отказът на някои родители (известни като антиваксъри) да ваксинират децата си е заплаха за всички, а не само за техните деца?

Доказано е, че при някои инфекциозни заболявания, най-често шарките, както и други болести, предавани по въздушно-капков път, е нужно определен процент от популацията да е ваксинирана, за да може при възникване на зараза да се ограничи епидемията. Това означава, че при 95-96% ваксинирани от населението, ако някой се разболее, той ще разпространи заболяването до близкото си обкръжение, но след двама-трима души ще се удари в стената от ваксинирани и няма да стане епидемия. Това се нарича „стаден имунитет“, но антиваксърите не вярват в него.

Не вярват в научните доказателства, така ли?

Не вярват. Има хора, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински показания. Това са хора с хронични заболявания, например деца с вродени тежки сърдечни дефекти, метаболитни или автоимунни, онкологични заболявания. Тяхната имунна система е потисната или свръхреактивна и за тях е по-опасно да бъдат ваксинирани. Това важи  и за много възрастните хора и тези, които са на имунносупресивна терапия. За средностатистическия здрав човек и дете обаче ползата от ваксината преобладава над някаква много хипотетична вреда. Чрез т.нар. „стаден имунитет” имунизираните предпазват неимунизираните.

Същевременно за болните хора, които не са ваксинирани по медицински показания, заболяванията, от които се предпазваме с ваксини, са много тежки, те са с отслабени организми и за тях е много по-опасно да се разболеят. Затова ваксините имат социален ефект.

Заради социалния ефект ваксинирането е задължително, нали?

В България е задължително, в западните общества е препоръчително, без санкции, ако не ваксинираш детето си. И въпреки това тези общества са по-добре ваксинирани от нашето.

Какви са цифрите?

За съжаление, на българската статистика не можем да се опрем, защото има злоупотреби – вписват се непоставени ваксини. Едната причина е, че под натиска на родителите личните лекари вписват фалшиви ваксини, за да могат децата да постъпят в детски заведения и да не бъдат санкционирани от здравните инспекции. Често в малцинствените групи децата не се ваксинират редовно. Но проблемът не е в тези хора. Проблемът е, че когато някой е вписал „задължителни ваксини“ в закона, си е измил ръцете. Едно време участъковите педиатри са ходили и са ваксинирали децата, правили са разяснителни кампании. Сега това го няма. Съответно съществуват места, където лесно може да пламне епидемия. Така стана в София, така стана и в Пловдив.

Всичко опира до това, че нямаме адекватна здравна политика. Има в ромската общност здравни медиатори, които вършат много добра работа, но те не са достатъчно и не могат да обхванат всички. Освен това не е редно цялата обществена работа да се прехвърля на неправителствени организации, които я вършат на добра воля. Къде е държавата?

Но все пак има рискове от ваксините? Какви са притесненията на хората, които не ваксинират децата си?

Вероятно е редно да попитате тези хора от какво се притесняват. Съществува митология, че ваксините предизвикват аутизъм. Това не е вярно. Те се позовават на едно голямо проучване отпреди 30-ина години, с което се налага схващането, че ваксините предизвикват аутизъм, специално ваксината за шарка. Впоследствие е установено, че изследването е фалшиво, авторът му е боравил с фалшифицирани данни. Направени са и други проучвания, които оборват резултатите от него. Но съмнението е пуснато в обращение и повторено достатъчно пъти, то се материализира.

Има рискове от ваксините, както от всичко в живота. Но за един здрав човек те са толкова малки, че са пренебрежими. Ваксините се асоциират с отключването на по-голям брой автоимунни заболявания. Това означава, че човекът в общия случай има предразположеност, която не се знае дали няма да се отключи в хода на живота му от нещо друго. Ваксините се асоциират и с отключването на алергии, от типа на атопичен дерматит, астма по-рядко. Действително, децата, които имат атопичен дерматит, често го обострят след поставянето на ваксина. Всъщност този аутизъм, за който се говори, може да бъде изтълкуван по-скоро като едно неврологично засягане. И това може да се случи, но трябва да се знае, че всяка шарка, срещу която ваксинираме, може да доведе до неврологични усложнения. Дивият щам на морбили, който се разпространява при епидемия, в 1 на 1000 случая води до енцефалит и до смърт в 1 от 1000 случая. При 24 000 болни в София през 2009 г. имахме точно 24 смъртни случая. Във ваксините щамът също е жив, но вирусите са много отслабени. Рискът за неврологично увреждане при тях е 1 на 10 000. Освен това тези реакции протичат по-леко и в повечето случаи са обратими. На практика смъртни случаи от ваксинационните щамове не са известни. Има случай с едно увредено дете, което го развяват като знаме на антивакс кампанията, но то е ваксинирано против правилата. Родено е много недоносено. В такива случаи децата се ваксинират спрямо коригираната им възраст, а то е ваксинирано спрямо реалната му възраст, и то в не съвсем здраво състояние.

Има и друго. Тази ваксина се асоциира с по-голяма честота на фебрилните гърчове. Но това не довежда до трайно увреждане, макар да е страшно за родителите.

Ние пък като лекари все още съществуваме в един патерналистичен модел и не сме склонни да си говорим с родителите и да ги приемаме сериозно. Когато един родител отиде с притеснение за реакция към ваксина, в най-добрия случай се сблъсква с пренебрежение. Което не увеличава доверието в тази практика. Осен това регистърът на постваксиналните реакции първо, не е публичен и второ, никой не знае как се попълва. Няма също така и фонд за обезщетение, какъвто има в други държави. Липсва информация и доверие.

Защо колкото повече напредва медицината, толкова повече хора не й вярват?

Специално за ваксините – те са станали жертва на самите себе си. Толкова са успешни в изкореняването на заболявания, от които преди това хората за умирали, че всъщност не разбираме колко са полезни. Не сме виждали ужаса от епидемия и не си даваме сметка колко е страшно. От друга страна, за да сме честни, съществува проблемът с фармацевтичната индустрия, която преекспонира качествата на определени продукти с цел печалба. И това естествено отблъсква хората.

Затова и държавата би трябвало да регулира както фармацевтичния маркетинг, така и профилактиката и превенцията.

Трябва, но не го прави добре.