Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 16 часа, Б. Киров said:

Да, ето го оригиналния текст на сръбски, там под линия и в приложение в края са посочени всички източници:

Serbs.pdf 627.22 kB · 0 изтегляния

Нямало е начин визията на Левски за българска държава да се впише в плановете на сърбите за тяхната:

"Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще [можем] ли в едно [и също] време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сме намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени затам, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде [да стане, но] само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии…"

из писмо до Данаил Хр. Попов, 11.04.1871

"Четирите краища на Българско" са Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, в които са живеели 7 милиона българи. Да, но според сърбите, качих карта по-горе - българите живеят между Чирпан и Черно море; ако питате румънците и гърците...

Затова на Левски в тази магистърска теза са отделени точно 2 изречения, не пасва.

Каравелов, според тезата на магистъра по история, излиза на преден план още през 1867-ма, когато идва като кореспондент на руския "Голос" в Белград. Каравелов идва като представител на панславистите в Русия, на Аксаков. Той е бил добре познато лице на сръбските политици и лично на княз Михаил Обренович. Обърнете внимание на двете подглави към 4-та глава, а именно:

4. Държавни и политически планове за освобождение и обединение

Националноосвободителният комитет

Проектът на Любомир Иванович

Този Националноосвободителен комитет е основан в Белград през 1860-та и в него влизали 7 лица, едно от които е княз Михаил Обренович, основан е по инициатива на Аксаков. Неговата програма и структура, неговите цели, остават непроменени до Сръбско-Турската война от 1876-та, а основната му задача е създаване на голяма южнославянска държава под егидата на Сърбия и център в Москва.

Проектът на офицера Иванович е конкретна военна разработка как да бъде постигната тази цел.

Левски няма място в тази схема.

За Раковски: "Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие."

И аз не съм виждал четиво на български, което да разкрива ключовата роля на Раковски в отношенията на сръбското правителство с Румъния, Гърция и Русия. Той дефакто от цитирания текст е бил пълномощник на княз Михаил Обренович в преговорите му с княз Куза във Влашко и гръцкото правителство. Освен това е бил главното действащо лице за вкарването на 39 000 руски пушки през румънска територия в Сърбия - това на практика е оръжието за половината сръбска армия. 

Пропуснах да отбележа, че и Хитов не е успял да заеме мястото на Раковски, макар да го е искал, гравитирал около него за да получи връзките и привилегиите му. Все пак е останал на заплата към Белград. И всичко, което сътворили в българско с чети, брожения, днес получава оценката, и то не-домашна, а външна оценка, че е било недомислено, импулсивно, несъгласувано, затова и неподкрепено, и безрезултатно. Затова се питаш защо са проливали ресурсите на народа, за да се покажат, че правят нещо по въпроса, за да заслужат получаваната сръбска заплата или защото наистина са искали освобождението. Самият факт, че поведението им поражда такива двусмислици вече отнема ореола им на народни поборници.

За парите, финансирали Каравелов за пореден път е подчертано. Чудно защо толкова се страхуват само нашите историци, с изключение на проф. Иван Стоянов и неговата статия от 2012г., когато всички извори и чужди оценки посочват фактите...

Също така не е пропуснато, че Раковски не е бил лидер какъвто ни е представян, добър теоретик, ДА, но в Легията наистина е имало бунт срещу него, с Караджата начело и Левски за защитник на Караджата. 

По-късно и Касабов се отръпнал от Раковски, продължил по свой път. 

Но от целия материал в темата се разбира съвсем ясно, че Раковски е защитавал сръбските интереси не по-малко от българските. Докрая са му имали абсолютно доверие, затова попитах за историческите източници. Някак... не е съвсем този Раковски, който ни у представян. Не че не знаем за очакването му да бъде официално български княз един ден и се държал като такъв, но работата му за сръбското правителство и кауза е била дълга, сериозна, платена...

За подкомитетите... да, Касабов е имал адресите на първите неколцина създадени и ги е дал на Апостола преди да тръгне на първата обиколка. Всъщност създаването на организация от комитети, не подкомитети подчинени на някой отвън, трябва да е била актуална тема в Букурещ, не само Левски я е обмислял дълго, но той е този, който тръгнал да я превърне в реалност, плюс че доразвил функциите й с привременно правителство в българско, не извън него, както и с подготовка за въстание ръководено не отвън, а отвътре. И... никога не сложил подписа си под документи, предполагащи дуализъм като форма на управление. Затова трябва да е отказал да събира и онзи шифрован списък с подписите, предназначен за Руския император, не е бил сигурен към какъв тип документ този списък би бил прикачен, знаел е, че българските нотабили през няколко години слагали подписите си под всякакъв вид прокламации, декларации, договори... И все имали материална полза да са патриоти, все получавали парична подкрепа отнякъде, само ВРО, истинските поборници отвътре работили народната работа от идеализъм, за своята и за свободата на всички.

Редактирано Септември 13, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Две са точките на противопоставяне на Сърбия с ВРО на Левски, отбелязани в работата на сръбския историк:

1. Въпросът за шопите и шоплука

2. Претенциите на българската Екзархия да очертае църковните граници като политически граници на бъдеща българска държава в земите населявани от българи

Към това бих прибавил и претенциите на сърбите към Македония и практиката им да я разиграват като разменна монета в преговорите им с гърците.

Сега от позициите на 21-ви век това може да се опише като иредентизъм, но във втората половина на 19-ти век иредентизмът е бил водещ при преформатирането на Европа и особено на Балканите. Без ясно изразен иредентизъм не бих могъл да си представя решаването на Източния въпрос и създаването на новите балкански държави на мястото на османските вилаети. Така че не бива да мерим с днешен аршин миналото.

Ако се опитаме да влезем в обувките на сръбските политици, тяхната голяма цел е била присъединяването на османския Босненски вилает. Босна и Хероцеговина в този вилает са обемали по-голяма територия от сръбското княжество, а като население са били приблизително колкото васалното княжество. За сведение, княжеството е имало около 1.3 млн. население, Босненския вилает - около 1.2 млн. Тоест Сръбската държава веднага би се удвоила с присъединяването на Босна и Херцеговина.

Идеята им за Стара Сърбия, в която е влизал шоплука най-малко до София е била "резервна гума" и бонус, в случай че не успее "голямата им игра" за присъединяване на Босна и Херцеговина. Въпросният "шоплук", който сърбите са тълкували като "флуидно население", разбирайте побългарени сърби, като територия и население е бил приблизително равен на Босна и Херцеговина.

Защо установяването на българската Екзархия е била ябълката на раздора? Авторът го обяснява, заради претенциите на българската църква да разглежда бъдещата територия на българската държава върху основата на разпространението на български епархии върху османската територия, а това означава Мизия, Тракия, Македония и Добруджа - докъдето стига църквата, дотам ще бъде България.

Признаването на Екзархията от Високата порта /хитър византийски ход за разкол сред балканските народи зависими от Султана/ е било тежък шамар за Белград. Изведнъж българите осъзнават своята сила и излизат изпод опеката на сръбската държава.

Във връзка с нашата тема, Левски и съответно ВРО, напълно застават на позицията на Екзархията - България ще бъде държава, докъдето се простира българската църква, а това означава да "се съберат в едно четирите краища на Българско".

Идването на Общи през 1871 е пряк отговор на сърбите - включва се варианта на "резервната гума" с шопите и шоплука, Общи започва да работи като сръбски емисар за откъсването на целия този регион. Като екстра добавка протяга ръка и към Македония.

Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския.

На мен също ми направи впечатление, че няма и дума за Димитър Общи в тази тема, дали е съзнателно? Изглежда обаче субективно написано при липсата на споменаването му. Написано е ясно в съдържанието: "Сръбско-български отношения 1804-1878", но нито дума за Общия и съвсем малко за Левски, който пък е бил в Легията и се е бил при нападението на турците в Белград, поне затова заслужава повечко внимание. Макар че е кореспондирал и с някого в Сръбско, докладат на Саиб паша посочва, че е прихваната кореспонденцията му със Русия, Сърбия и Влашко, така че няма как да бъде подминаван Апостола като фактор в сръбско-българските отношения в онова време. Вярно е, че се е оказал в опозиция вместо в сътрудничество в даден момент, но той е бил верен на своето да се участва на равноправни начала в какъвто и да е съюз т.е. когато българите са готови. 

Относно Общия, дори да не бъде споменаван, няма как да бъде забравен, част е от историята... За него има какво още да научим. Той е и отговорът на въпроса Ви: "Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския." Впредвид, че и Каравелов и Хитов са знаели що за стока е бил Общия, но го пратили помощник на Левски, а след това и го протежирали през цялото време, включително за Арабаконашкия обир, въпросът Ви изглежда риторичен.

Само да допълня, че и Кънчев минал през Белград, стоял там два месеца, преди да бъде парашутиран като помощник на Апостола, който оценил, че поне четири години ще му трябват, за да научи народната работа, ама Хитов и Каравелов не искали да чуят неговото мнение, защото важни за тях били други интереси, та ситуацията звучи съвсем като онази басня - орел и рак, и щука... Жалко за българите в българско, както написал Иван Драсов, напразно очаквали истинска помощ от своите дето са били отвън...

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Редактирано Септември 13, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 13.09.2025 г. at 20:46, Borova gora said:

Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Блазнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти.

Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше:

Кой е бил Миливое Блазнавац

Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет.

Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой.

Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич.

Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай.

След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол.

Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар.

През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата.

Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати.

През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля.

Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат.

Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението.

Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията.

През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство...

Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства.

Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение.

Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие.

Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар.

Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи.

https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac

 

Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Блазнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

 

 

 

[Borova gora]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Издигането на Каравелов като лидер на БРЦК и утвърждаването му като вестникар се случват след убийството на княз Михаил. През цялото това време до залавянето на Левски и провала на БРЦК, на власт в Белград е бил един-единствен човек - Миливое Близнавац - въпреки че формално е само един от тримата регенти.

Понякога детайлите говорят повече от обобщенията, ето портрет на Миливое, който ни предлага сръбски автор, портрет на сръбски вариант на Жозеф Фуше:

Кой е бил Миливое Блазнавац

Има ли нещо, което сърбите обичат повече от мистериите и конспиративните теории? Самият той мъдро никога не отричал слуховете, че майка му е била в „харема“ на княз Милош и че баща му Петър я е приютил с добра зестра, вече бременна с Миливое в корема. Със сигурност съвременниците му биха могли да намерят потвърждение на този слух в него: той не само външно приличаше на господаря на Шумадия, но и като него показваше неограничено желание за власт и авторитет.

Вместо да продължи бащиния си бизнес, той решил да изучи бояджийския занаят, който практикувал, докато не бил назначен като чиновник в служба на брата на войводата Йован, един от командирите на армията. Това му позволило за първи път да опита какво е да си участник в политическа суматоха: по време на Милетинското въстание той преминал на страната на защитниците на Конституцията и унищожил важни послания, изпратени от Йован до княз Милош, но за негово щастие бил наказан само с бой.

Когато династията Обренович била свалена за първи път в началото на 40-те години на XIX век, Блазнавац е повишен за заслуги и страдания срещу Обреновичи, превръщайки се в дясна ръка на Илия Гарашанин, помощник-министър на вътрешните работи и един от най-влиятелните политици на своето време, и нещо повече – той става личен адютант на княз Александър Караджорджевич.

Поради прекомерната си близост с една от дъщерите на Александър, Гарашанин го изпраща във Виена, за да следи и наблюдава застаряващия княз Милош и да спечели доверието му. Там той осъзнава, че последният иска да се върне на власт в Сърбия, възползвайки се от революционните сътресения в Австрия през 1848 г., поради което го убеждава да спре в Загреб на път за Белград, където урежда ареста му заедно с Людевит Гай. Докато бившият княз стои като затворник в тъмницата около двадесет дни, Миливое успява да го измами с откуп за „освобождение“, които пари след това той споделя с Гай.

След това прекарва една година в Сръбска Войводина, участвайки във войната срещу унгарската армия, където се очаровал от артилерията. Въпреки че не знаел нито дума френски, решил да отиде в родината на Волтер, Робеспиер и Наполеон, за да учи. Записал се във Военната академия в Мец, учил добре и развил голяма любов към химията. Твърди се, че по време на престоя си там изобретил специален заряд за гранати, за което бил награден от краля на Неапол.

Завръща се у дома в разгара на Кримската война, но не и преди да посети Русия. В Санкт Петербург, столицата на огромната и могъща империя, се среща с руския министър на външните работи граф Неселрод, чието послание предава на княз Александър Караджорджевич. Известно време е бил управител на град Белград, тоест кмет, и по време на мандата си павира част от центъра. Сменен е поради конфликт със столичния паша (турците все още са били там) относно изграждането на нов пазар.

През 1858 г. Обренович се завръща на власт, въпреки усилията на Блазнавац да принуди уплашени министри и военни командири да заповядат на армията да разпръсне Андреевското събрание. И точно когато изглежда, че е кариерата му на политик е приключила, той просто е бил заточен в родния си край. За разлика от него, могъщият войвода Вучич бил отровен в тъмницата.

Две години след смъртта на княз Милош, княз Михайло го връща в Белград, повишава го в чин полковник и го назначава за началник на топилнята в Крагуевац. Чуждестранни съветници се оплакват, че други родове войски са били напълно пренебрегнати.

През 1868 г. той става генерал и военен министър. Почти по същото време князът отстранява Гарашанин от поста министър-председател поради противопоставянето му на брака му с близката му роднина Катарина Константинович; богохулникът Близнавац подкрепя намерението на своя суверен и получава още по-голямо влияние. Няколко месеца по-късно князът става жертва на убийството на Топчидер, а Миливое Петрович става първият, който използва армията, за да постигне политическата си воля.

Докато остарелият Гарашанин пречи на заговорниците да превземат властта, но едновременно с това мисли за връщане на короната на народа и евентуално за установяване на трета династия, Блазнавац в Топчидер казва на войската името на 14-годишния Милан Обренович, внук на господаря Йеврем. Дискусията с противниците на тази идея продължила кратко: той само потупал дръжката на сабята и всички, включително Гарашанин, - който „му даде тази сабя“ - се отдръпнали почтително. Типичен преврат.

Милан беше доведен от Париж и посрещнат като владетел, а Топчидерското събрание, което официално го обяви за княз, съставено от хиляда депутати, беше обградено от армията на Блазнавац за всеки случай. За да не си променят, случайно, решението.

Блазнавац става най-влиятелният от тримата княжески наместници, които ще управляват, докато новият господар навърши пълнолетие. Той го направи с помощта на полицията и доносниците, а много от личните му врагове се озоваха зад решетките като врагове на династията.

През 1871 г. той и неговият владетел са сърдечно посрещнати на аудиенция при руския император Александър II. Той се жени за Катарина Константинович, нищо неподозиращата принцеса, за която искаше да се ожени княз Михаил, и се говори, че офицерите се обръщали към Близнавац с думите „Ваше Височество“, което било запазено за регента на княжеството и което породило спекулации, че Блазнавац иска нещо повече от просто регентство...

Смята се обаче, че той е държал близо до себе си малолетния принц и го е направил зависим от него, наред с други неща, като му организирал фалшиви убийства.

Първото било една заровена бомба, която избухнала под тротоара на Теразие, докато Милан напускал Народния театър, а вторият път, докато малолетния княз бил в Смедерево, една полева тоалетна се разпаднала и той се озовал в септична яма откъдето и започнал да стреля панически във всички посоки. Народът нарече последния случай „Смедеревската мебел“, а Блазнавац веднага обявил и двете събития за опити за покушение.

Както и да е, неговото регентско правителство открило сръбски училища в Косово, Метохия, Рашка и Македония, и семинарии в Призрен и Баня Лука, и едновременно с това се подготвило за войната за окончателно освобождение. Конституцията от 1869 г. ограничила властта на владетелите, но това не попречило на Милан да повери на Блазнавац поста министър-председател три години по-късно, след навършване на пълнолетие.

Каквито и планове да е имал след това, те са прекъснати на 5 април 1873 г. от внезапната му и мистериозна смърт на 49-годишна възраст. Носеха се слухове, че е бил убит, и мнозина вярваха, че самият принц е уредил смъртта му. Официално той умира от сърдечен удар.

Погребан е в гробницата на Обренович на Топчидер, тази, където почиват членовете на дома, които не са управлявали. Оставя след себе си сина си Воислав и дъщеря си Милица. Воислав става командир на Кралската гвардия на династията Караджорджевичи.

https://www.espreso.co.rs/vesti/drustvo/1419575/milivojepetrovic-blaznavac

Само да добавя към написаното по-горе, че лично според мен, именно Миливое Близнавац, е организирал убийството на княз Михаил Обренович.

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона... Най-труден обаче от днешна гледна точка за исторически анализ е Раковски. От материала е видно, че е вършел е добра работа на сръбското правителство в продължение на години, същевременно подготвял е и свободата в българско, но е разединявал, а не обединявал дейците, карал се с почти всеки, плюс искал да го приемат като бъдещ княз. Сложен и противоречив.
Аз прочетох и статията за Добродетелната дружина, работила е почти изцяло по външни внушения, били са и добре платени. Донякъде имали основание да смятат, че само армия, добре подготвена армия на някоя от Великите сили може да пребори армията на Империята. Левски им е изглеждал абсолютен наивник със своята вяра в силите на собствения народ. Но и народа, и Левски подценили. Не намерили баланс в мненията, за да постигнат някакво обединение на всички поборници. Точно обратното, спомогнали за разгрома на ВРО, единствената сериозна вътрешна организация, която е можела да приведе народа в бойна готовност. Имам предвид писмото "знаеш ли ти кои сме?", заплахите, исканията за събиране на списъка с подписи, от което можем да заключим със сигурност, че са имали добра представа колко голяма и сериозна е била ВРО, след като са искали да разчитат на нея. По това време трябва да са се изплашили от Апостола, колко силен лидер е станал, как не могат да му кажат нищо, как той щял да определя процеси и съдбини, за които те се мислели избрани и за които били платени... Това обяснява не са липсата на подкрепа от своите, но и моментите на малко или голямо предателство спрямо него.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона...

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена:

Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза.

Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. 

Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви.

Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси:

"Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/.

В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“

Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България."

Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред.

Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та.

То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание.

За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

 

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Руски консул в Белград от 1863 до 1875 е бил Николай Павлович Шишкин. Първата работа на Блазнавац, след като взема властта с военен преврат след убийството на княз Михайло, била да поиска отзовававеното на Шишкин. Конфликтът между него и Шишкин бил породен от отрицателните доклади на консула за Блазнавац като некадърен военен министър, подкрепени и от руския офицер-артилерист, акредитиран към сръбската армия. Руснаците обаче не отзовали консула си и Блазнавац е бил принуден да се съобразява с него. Което не му попречило да реформира сръбската армия по френски образец и да я въоръжава със западно оръжие, френско и австрийско. Доколко успешно е реформирал армията се вижда от съкрушителния разгром на тази армия в Сръбско-Турската война през 1876, само за 4 месеца сръбската войска е насметена:

Отстраняването на Гарашанин от власт е било повратна точка към обръщането на Сърбия към Франция и Австро-Унгария. Водели са обаче двойнствена политика "и тако и вако" и с Русия, при навършването на пълнолетие на княз Милан Обренович, лично Блазнавац го води при император Александър Втори на аудиенция в качеството му на министър-председател на Сърбия, назначен от княза.

Играта на тандема Блазнавац-Ристич с Австро-Унгария се е състояла в задкулисни преговори за осигуряване на неутралитет на австрийците в случай на война между Сърбия и Османската империя при избухване на сръбско въстание в Босненския вилает. Австрийците са ги излъгали, че им осигуряват такъв неутралитет, но не са им обещали неутралитет в случай на загуба на сръбската армия, което и става през 1876. След като османците разгромяват сръбската армия /подготвяна основно от Блазнавац/, австрийците окупират Босна и Херцеговина, а за сърбите остават компенсациите с български земи от Западните покрайнини след Санстефанския договор /пак руснаците им свършват черната работа/. 

Както споменах обаче, явно сърбите са разчитали и на "резервен вариант" с шоплука, защото дейността на Общи за откъсване на комитетите на ВРО в този край е свидетелство точно за такъв техен план. Иначе защо правителството им да му плаща заплата? Същата заплата са плащали и на Каравелов и на Хитов, като Каравелов, според мен, е бил на заплата и от Азиатския департамент, но това е в руските архиви.

Блазнавац е гледал на българите единствено като на "материал" за постигането на сръбските интереси:

"Проблемът с организирането на българите е, че освен „човешки материал“ те не са могли да допринесат с нищо друго за „общата кауза“ /това е изказване на Блазнавац, общата кауза в случая е сръбската - бел.моя/.

В целия план на Любомир Иванович най-голямата грижа е била посветена на българите и именно от тази страна идват най-големите опасения за Сърбия. Блазнавац дори пише, че всички онези българи, които няма да бъдат „под сръбска власт, те ще служат на турците срещу нас и (в) всичко в тяхна полза“. Що се отнася до оперативната част на плана, се подчертава, че най-важното, но и най-трудното, ще бъде сръбската армия и българските войски да се свържат и слеят с гръцката армия, като по този начин отрежат пътя на турците към останалите провинции в Босна, Херцеговина, Албания и Стара Сърбия. В този смисъл територията на България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия от приемането на този „Проект“

Постигането на целите, заложени в „Проекта“, но в много по-малка степен от очакваното, дойде едва 10 години след приемането му, през 1876 г., във войната, която Сърбия и Черна гора водят срещу Турция, с помощта и подкрепата на бунтовници от Босна, Херцеговина и България."

Цитатът е от магистърската теза, която постнах по-напред.

Убийствата в стил "Каин и Авел" в родата на Обреновичи /княз Михаил - Блазнавац - княз Милан/ са си чисто семейно-династични спорове за власт, което не променя отношението на династията към българите, доказва го поведението на Милан Обренович, който нахлува в Софийско през 1885-та.

То пък една династия, първия Обренович е бил овчар, но са хванали подходящ момент за въстание след разгрома на Наполеон, когато руската империя е била във върха на силата си в Европа и османците не са си давали много зор да потушават второто сръбско въстание, водено от Милош Обренович, числеността на сръбските бунтовници е била най-много 10-12 000, колкото са били въстаниците в Априлското въстание.

За Раковски, "мечтател безумен, образ невъзможен", както го нарича Вазов, неговият план за освобождение с 1000 души, които да стигнат до Търново и там да станат 500 000, наистина е в сферата на утопията. Но покрай това е бил и незаменим прагматик и професионален революционер и конспиратор, какъвто е бил и Васил Левски, всъщност като се замисля, професионални революционери в този период са били единствено те двамата.

Аз не бих ги сравнила двамата, Раковски и Левски, защото Раковски не е бил черноработник и не е ходил на терен, той е промотирал идеята на свои хора, които обиколили българско, за да му изпратят хора в Белград за Легията. Левски така е научил от едно момче, повярвал му и тръгнал. Раковски си е седял и чакал на тепсия да му дойдат, за да избира бъдещи войници между тях. 
Ние знаем например, в избора му не попаднал Латинеца, защото бил много млад. Държал се е като княз към момчетата, а това не им е било по вкуса, за тях още един чорбаджия в повече, всички сме чели как на Караджата му писнало... Левски никога не си е позволявал такова държане. Сам е обикалял, сам е промотирал идеята си за освобождаване чрез създаване на вътрешна организация в пек, в студ, глад, преследване... Не е изразил мечта за княз или друго. Винаги е искал да го приемат като служител на народната работа. На много места е използвал и факта, че е бил Дякон, което правело по-лесно приемането му от непознати хора, поп Минчо Кънчев във Видрица описва как е взел неговата калимявка и расото, за да води събрание на комитета, за по-голям авторитет, да знаели, че се кълнат пред божи служител. Изобщо, търсел е всяко преимущество, за да си свърши работата по-най-добрия начин. На Раковски изобщо не му се е налагало да се замисля за детайлите, той общувал с първенци на високо ниво, в няколко страни, бил е и масон, разчитал е на масонска подкрепа, което му е вдигало самочувствието и не е искал да слуша никой от обикновените хора... Както стана ясно, натрупал е много опит като политик на сръбската държава, опит, който не могъл да пренесе в българската, но за българското освобождаване като теоретик си остава изключително добър. Като практик не успява да се докаже, защото дори и Легията е планувана и създадена в резултат на външни интереси, не е плод на негова идея и реализация. Плюс, редно е да бъдем обективни, той също е бил платен патриот. На него му се е плащало за организирането на Легията, а преди това Христо Георгиев му е плащал, за да събужда народа със статии и прокламации.
Каравелов е бил платен и от ВРО, само искал пари - от Левски, от Ловешкия комитет, от Тодор Пеев, от Общия, след Христо Георгиев, той е бил най-добре платения ни поборник, след него са Хитов, Раковски и т.н. Но е изнудвал съвсем безсрамно за още и още Апостола...

Редактирано Септември 15, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Borova gora said:

Аз не бих ги сравнила двамата, Раковски и Левски, защото Раковски не е бил черноработник и не е ходил на терен, той е промотирал идеята на свои хора, които обиколили българско, за да му изпратят хора в Белград за Легията. Левски така е научил от едно момче, повярвал му и тръгнал. Раковски си е седял и чакал на тепсия да му дойдат, за да избира бъдещи войници между тях. 

Съгласен съм, но и Левски тръгва като деец на националноосвободителното движение под ръководството на Раковски. Левски през 1867 е бил поставен много високо в йерархията на Раковски:

"Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:

....

1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара), който ще бъде под заповестта на войводата.

2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им.

3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.

....

6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

.........

8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии още бъдат.

.......

13. В случай смърти (на дай боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамянохца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главного войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамянохца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамянохца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смгърт третостепенному войвода, първостепенний и второстепенний войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, тъй и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва тряба да се подновява.

https://chitanka.info/text/7421-privremenen-zakon-za-narodnite-gorski-ch

В тази йерархия на горските чети, ядро на бъдещата българска армия, Левски е поставен на трета позиция след Главния войвода /главнокомандващия, в случая Хитов/, веднага след Главния войвода е следвал първия второстепенен войвода /Филип Тотю/; в случай на смърт на Главния войвода, Левски е трябвало да заеме позицията на пръв второстепенен войвода /Ф.Тотю/; Филип Тотю да замести като главнокомандващ Хитов; в случай на смърт на Ф.Тотю, Левски е щял по силата на този Закон за народните горски чети да стане Главен войвода /главнокомандващ/.

Левски е бил извикан със специално писмо от Тулча, за да стане знаменосец на Хитов и е бил посочен за тази позиция от Раковски.

Хитов със самочувствието на Главен войвода /главнокомандващ на четническа армия/ е стоял на самия връх и явно си е останал със самомнението и след смъртта на Раковски, че е главен фактор на революцията в Българско. Хитов обаче зад гърба на Раковски отива да проси пари от нотабилите в Букурещ, Раковски не е разчитал на тяхна помощ, преди да умре.

След връщането на двете чети /на Хитов и Тотю/ цялата схема с четите се разпада, поради смъртта на Раковски. Сърбите правят Втората легия с руски пари /26 000 рубли дадени на сръбското правителство чрез Христо Георгиев, документирано е/, но след като си уреждат изгонването на турските гарнизони от крепостите "бият шута" на българските легионери, между които са били и Левски, и Хитов /и Латинеца, между другите/; и т.н.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Съгласен съм, но и Левски тръгва като деец на националноосвободителното движение под ръководството на Раковски. Левски през 1867 е бил поставен много високо в йерархията на Раковски:

"Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:

....

1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знамянохца (байрактара), който ще бъде под заповестта на войводата.

2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тий ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знамянохците им.

3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат се назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.

....

6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

.........

8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии още бъдат.

.......

13. В случай смърти (на дай боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамянохца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главного войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамянохца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамянохца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смгърт третостепенному войвода, първостепенний и второстепенний войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, тъй и в такъв случай ще имат същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва тряба да се подновява.

https://chitanka.info/text/7421-privremenen-zakon-za-narodnite-gorski-ch

В тази йерархия на горските чети, ядро на бъдещата българска армия, Левски е поставен на трета позиция след Главния войвода /главнокомандващия, в случая Хитов/, веднага след Главния войвода е следвал първия второстепенен войвода /Филип Тотю/; в случай на смърт на Главния войвода, Левски е трябвало да заеме позицията на пръв второстепенен войвода /Ф.Тотю/; Филип Тотю да замести като главнокомандващ Хитов; в случай на смърт на Ф.Тотю, Левски е щял по силата на този Закон за народните горски чети да стане Главен войвода /главнокомандващ/.

Левски е бил извикан със специално писмо от Тулча, за да стане знаменосец на Хитов и е бил посочен за тази позиция от Раковски.

Хитов със самочувствието на Главен войвода /главнокомандващ на четническа армия/ е стоял на самия връх и явно си е останал със самомнението и след смъртта на Раковски, че е главен фактор на революцията в Българско. Хитов обаче зад гърба на Раковски отива да проси пари от нотабилите в Букурещ, Раковски не е разчитал на тяхна помощ, преди да умре.

След връщането на двете чети /на Хитов и Тотю/ цялата схема с четите се разпада, поради смъртта на Раковски. Сърбите правят Втората легия с руски пари /26 000 рубли дадени на сръбското правителство чрез Христо Георгиев, документирано е/, но след като си уреждат изгонването на турските гарнизони от крепостите "бият шута" на българските легионери, между които са били и Левски, и Хитов /и Латинеца, между другите/; и т.н.

За щастие Левски не е подражавал на Раковски, въпреки че е било изкушаващо, не е копирал парадността му, суетността му и конфликтността на характера му, които толкова са дразнели момчетата в Легията. Апостола също не е бил приеман еднозначно от Раковски, който ден го предлага за байрактар, два дни след това настоява да не е. Хитов обаче е обявил на четата състава на командването и не е искал да изглежда като войвода, който не държи на думата си, от ден до пладне да си сменя мнението за важни неща, така че задържал Левски като байрактар. Между другото, самата оценка на Хитов за Дякона в късните му спомени е висока. Друг е въпроса, че самият Хитов като дошло Априлското въстание, взел парите като за главен войвода и отишъл да сади лозе в Белград... Както се казва, последвал примера на протежето си Димитър от Дяково, който две-три години преди това обещал на момчета, че ще ги води по планините, взел им суми за оръжие и отишъл да ги изяде и изпие по кръчмите.

Не е въпросът, че Хитов не участвал в Априлското, това си е било сложен личен избор, но въпросът е в поисканите и взети суми от комитаджиите в Букурещ, в лъжливите обещания, че ще поведе четите. Правил се на Главен Войвода преди това с години, а после като Стоян Заимов, се скрил в лозята. Без опит и без подготовка, Ботев заел мястото му. Чела съм как при стъпването на Радецки поискал момчетата да застанат пред него и да потвърдят, че го приемат за свой войвода, защото все му се струвало, че очаквали Хитов да се появи отнякъде и били готови да следват него, с ореола на Главен, затова се страхувал, че няма да се подчиняват и изпълняват заповеди от него, непопулярен, нестъпвал в планината. С една дума, Хитов подлъгал всички, куп пари взел срещу лъжите си, не му прави чест. Отделно, че бил и на заплата към Белград, участвал и в сръбско-турската война.
Да уточним още нещо, за дипломатическата работа към сръбското правителство, Раковски е бил добре платен. Той е бил успешен, затова и ползван дълги години да ходи на мисии, очевидно умен, съобразителен, добър в преговорите, разчитал е и на контактите си по масонска линия. Както написах по-горе, за съжаление си е отишъл твърде млад, преди Освобождението, защото тези му качества и натрупания опит са могли да паснат отлично на нуждите на младата държава. Друг е въпросът какъв пост би поискал, за да изпълнява подобни мисии и дали би се вслушвал в чуждо мнение. Конфликтът му с Иван Касабов, поредният му конфликт, потвърждава, че трудно приемал идеи, които не са били негови. Плюс, че никого не подкрепял ако щял да блесне, да застане пред него. След смъртта му вещите му са продадени на търг, никой не поискал от българите във Влашко да ги откупи, изгубил уважението им след години на разпри. Трудно си признават нашите историци, но историческите извори сочат, той е бил една от причините за разделението, вместо обединение, между поборниците ни в чужбина. Факт е и другото, че след всички усилия, хвърлени за българската кауза, очаквал да стане български княз след освобождението, не го е правил без лични сметки, също като неговото протеже Хитов.
Безкористните са били членовете на тайните комитети на ВРО, но те се появили на историческата сцена няколко години по-късно...
 

Редактирано Септември 16, 2025 от Borova gora

[insighting]

Що не пишете и за хазартнозависимите в четата - така съвсем ще се оправдае теча на средствата.

[Borova gora]

Преди 22 минути, insighting said:

Що не пишете и за хазартнозависимите в четата - така съвсем ще се оправдае теча на средствата.

Редно е да посочите източника или източниците на твърдението...

[insighting]

Граф Монте Кристо. Знаете ли кой в четата е носил този прякор? Ами намерете източниците, така и така ровите...

[Borova gora]

Преди 1 час, insighting said:

Граф Монте Кристо. Знаете ли кой в четата е носил този прякор? Ами намерете източниците, така и така ровите...

Но ние не сме в тема за Христо Ботев, а в тема за Васил Левски, как хазарт в четата на Ботев се вписва в темата за Левски?

Редактирано Септември 16, 2025 от Borova gora

[insighting]

Г-жо Борова гора, Вие би трябвало да се чудите защо никой не издава хазартаджията, а предава Левски. И защо твърдите, че има хазарт в четата на Ботев?

 

[Borova gora]

Преди 12 минути, insighting said:

Г-жо Борова гора, Вие би трябвало да се чудите защо никой не издава хазартаджията, а предава Левски. И защо твърдите, че има хазарт в четата на Ботев?

 

Лично моя работа си е какво трябва и какво не трябва да правя, задължения нямам нито да ровя, нито да се чудя, а Вие очевидно не се интересувате от конструктивен диалог и принос в темата. Нямам причини да Ви отговарям оттук-нататък, а пък Ви се се чудете колко искате защо...

Редактирано Септември 16, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, insighting said:

Граф Монте Кристо. Знаете ли кой в четата е носил този прякор?

Не беше ли това прякор на Никола Обретенов?

Искате да кажете, че той е злоупотребил с парите за оръжие на четата ли, като ги е изиграл на хазарт? Няма пряка връзка с предателството на Левски, но това лице е "основен заподозрян" като провалил се куриер на ВРО при залавянето на две ключови писма до Левски от Каравелов, което прави интересно твърдението Ви. Бихте ли споделили повече, моля?

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Не е въпросът, че Хитов не участвал в Априлското, това си е било сложен личен избор, но въпросът е в поисканите и взети суми от комитаджиите в Букурещ, в лъжливите обещания, че ще поведе четите. Правил се на Главен Войвода преди това с години, а после като Стоян Заимов, се скрил в лозята. Без опит и без подготовка, Ботев заел мястото му. Чела съм как при стъпването на Радецки поискал момчетата да застанат пред него и да потвърдят, че го приемат за свой войвода, защото все му се струвало, че очаквали Хитов да се появи отнякъде и били готови да следват него, с ореола на Главен, затова се страхувал, че няма да се подчиняват и изпълняват заповеди от него, непопулярен, нестъпвал в планината. С една дума, Хитов подлъгал всички, куп пари взел срещу лъжите си, не му прави чест. Отделно, че бил и на заплата към Белград, участвал и в сръбско-турската война.

Има един позабравен и позатулен историк - Никола Кондарев - който твърди, че Хитов е пуснал "партенката", че Левски бил стрелял срещу Раковски в Белград, именно защото той е искал да стреля срещу Левски /писмото на Тотю/.

https://macedonia.kroraina.com/nk/nk_3.html

Кондарев анализира различни твърдения на Хитов по различно време, в които Хитов си противоречи, също и за историята, че Раковски препоръчал Левски за знаменосец на Хитов, пък после се отказал, пък Хитов го бил избрал въпреки отказа на Раковски и т.н.

Всъщност Хитов, отивайки при Христо Георгиев за пари без знанието на Раковски, свързвайки се с руския консул Геров и получавайки от него шифър за кореспонденция на четата, поставяйки я така под прякото наблюдение на руското консулство, респективно Азиатския департамент и руското Военно министерство, пръв е извършил голямо предателство спрямо написания Закон лично от Раковски, в който, цитарах тази точка, е разписано:

6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Има един позабравен и позатулен историк - Никола Кондарев - който твърди, че Хитов е пуснал "партенката", че Левски бил стрелял срещу Раковски в Белград, именно защото той е искал да стреля срещу Левски /писмото на Тотю/.

https://macedonia.kroraina.com/nk/nk_3.html

Кондарев анализира различни твърдения на Хитов по различно време, в които Хитов си противоречи, също и за историята, че Раковски препоръчал Левски за знаменосец на Хитов, пък после се отказал, пък Хитов го бил избрал въпреки отказа на Раковски и т.н.

Всъщност Хитов, отивайки при Христо Георгиев за пари без знанието на Раковски, свързвайки се с руския консул Геров и получавайки от него шифър за кореспонденция на четата, поставяйки я така под прякото наблюдение на руското консулство, респективно Азиатския департамент и руското Военно министерство, пръв е извършил голямо предателство спрямо написания Закон лично от Раковски, в който, цитарах тази точка, е разписано:

6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.

Чела съм Кондарев, но по-горе написах обобщението на база много източници.

За Хитов не мога да съм изненадана след всичко, което обсъдихме за него. Той през цялото време си изпълнява чужди задачи и Каравелов е знаел това, но се продкрепяли двамата, били са на една хранилка... Това, което истински ме озадачава е отказът на историците ни да признаят фактите за двамата. Нищо чудно, че новото поколение не изпитва уважение към историята ни, особено след като лъсна лъжата около поп Кръстьо.

Относно:

6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година. - И какво е наказанието ако се приеме инородец или иноверец в чета през въпросната година? Или ако се издаде всичко на инородец или иноверец? А през другите години? 

Както писах, не е бил практик, а теоретик Раковски. Като практик би се сблъскал с реални проблеми, с предателство, с ето тези въпроси за последвствията при нарушаване на това или онова разпореждане и т.н. Иначе добре си е теоретизирал във висините, докато опитът на четите приземил всички и се наложило да търсят други пътища за освобождаване, но вече без него. Дори най-близките му като Касабов започнали да го заобикалят.

Така или иначе, в своите писма, в Наредата и т.н., Левски никога не се позовал на мнението на Раковски, не го цитирал, не го споменавал.  Явно не го е считал за свой кумир, лидер или учител. Ако бъдем точни, мнението му за Хитов също се променило. През 1871г. тонът в писмата до него е съвсем различен от онзи след операцията... Подозирал е нещо, с право.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Това, което истински ме озадачава е отказът на историците ни да признаят фактите за двамата. Нищо чудно, че новото поколение не изпитва уважение към историята ни, особено след като лъсна лъжата около поп Кръстьо.

Когато бях войник в казармената столова висеше надпис "когато ям съм глух и ням", та и историците...

Преди 2 часа, Borova gora said:

Така или иначе, в своите писма, в Наредата и т.н., Левски никога не се позовал на мнението на Раковски, не го цитирал, не го споменавал. 

Никога не споменава името на Раковски, факт. Но споменава Закона за горските чети:

„...Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция — да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.). А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои(то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажа с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...“

Из писмо на Васил Левски до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.

Сега чета някакви исторически напъни да се формира мнение, че Левски не бил против четническата тактика, тя си била актуална и за него. Нищо подобно не откривам в този пасаж, а и в цялата кореспонденция на Апостола, отново му слагат криво огледало пред думите и му изкривяват образа. Левски никъде в писмата си, НИКЪДЕ, не говори и не проповядва чети, пише, че войводите трябва да си дойдат в Българско и да помагат на новата българска войска във въстание, но за чети няма и ред. Но Левски си е най-добрият адвокат сам, няма нужда от моята защита...

Преди 2 часа, Borova gora said:

Ако бъдем точни, мнението му за Хитов също се променило. През 1871г. тонът в писмата до него е съвсем различен от онзи след операцията... Подозирал е нещо, с право.

Според мен, мнението му за Хитов е било твърдо формирано още след съвместната им обиколка с четата, Левски е нямал никакви илюзии относно Хитов. Да, той му пише почтително през 1868-ма и го моли за "трошка", но подчертава, че ще му върне всичко похарчено за него. И още в това писмо:

"Чух, [че] щял да си отиваш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно."

Писмо на Левски до Панайот Хитов, март–април 1868

Изобщо най-добрият познавач и тълкувател на Левски е самият Левски и всякакви опити да се тълкуват думите му създават фалшиви тези и герои, той всичко е казал и обяснил за поколенията в епистоларното му наследство, само трябва да се чете внимателно.

За Каравелов има едно стихотворение на Стамболов, което историците не цитират:

„Знаете ли кой съм аз?“

Народен бях, дорде бях гол

и нямах хляб да ям;

за народа си бях готов

и живота си да дам.

Народен бях, дорде имах

аз нужда от народа;

цели пет години крещях

за чест и за свобода.

Но видях аз — свободата

парички не печели;

сал кражбата у хората

лежи в меки постели.

И видях аз, че всичкото

продава се с парици;

на почит са само онез —

богатите с жълтици.

И заклех се пред себе си

парички да добия;

с дявола станах ортак,

мекере на Сърбия.

Продавах аз народа си

за лъскави жълтички,

продавах аз брата си

за пустите парички.

Ще каже някой, на тоз свят

че подлост съм направил

и юнаци без срам, без грях

на онзи свят отправил.

Но… хвала ми! Спечелих си

две хиляди жълтички;

ще хванат те веч от сега

да се въдят самички.

Ще стана аз човек почтен,

не ще съм вагабонтин

и аз ще да спусна корем

и пак ще съм „народен“.

Ще ми стискат ръчицата

нашите великаши;

„Пълна му е торбичката“,

ще казват, „той е наши“.

И аз, честит, ще си купя

файтон с два бели хата,

ще се разхожда по Букурещ

в него мойта Ната!

https://chitanka.info/text/4063-znaete-li-koj-sym-azy

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Когато бях войник в казармената столова висеше надпис "когато ям съм глух и ням", та и историците...

Никога не споменава името на Раковски, факт. Но споменава Закона за горските чети:

„...Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция — да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.). А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои(то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажа с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...“

Из писмо на Васил Левски до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.

Сега чета някакви исторически напъни да се формира мнение, че Левски не бил против четническата тактика, тя си била актуална и за него. Нищо подобно не откривам в този пасаж, а и в цялата кореспонденция на Апостола, отново му слагат криво огледало пред думите и му изкривяват образа. Левски никъде в писмата си, НИКЪДЕ, не говори и не проповядва чети, пише, че войводите трябва да си дойдат в Българско и да помагат на новата българска войска във въстание, но за чети няма и ред. Но Левски си е най-добрият адвокат сам, няма нужда от моята защита...

Според мен, мнението му за Хитов е било твърдо формирано още след съвместната им обиколка с четата, Левски е нямал никакви илюзии относно Хитов. Да, той му пише почтително през 1868-ма и го моли за "трошка", но подчертава, че ще му върне всичко похарчено за него. И още в това писмо:

"Чух, [че] щял да си отиваш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно."

Писмо на Левски до Панайот Хитов, март–април 1868

Изобщо най-добрият познавач и тълкувател на Левски е самият Левски и всякакви опити да се тълкуват думите му създават фалшиви тези и герои, той всичко е казал и обяснил за поколенията в епистоларното му наследство, само трябва да се чете внимателно.

За Каравелов има едно стихотворение на Стамболов, което историците не цитират:

„Знаете ли кой съм аз?“

Народен бях, дорде бях гол

и нямах хляб да ям;

за народа си бях готов

и живота си да дам.

Народен бях, дорде имах

аз нужда от народа;

цели пет години крещях

за чест и за свобода.

Но видях аз — свободата

парички не печели;

сал кражбата у хората

лежи в меки постели.

И видях аз, че всичкото

продава се с парици;

на почит са само онез —

богатите с жълтици.

И заклех се пред себе си

парички да добия;

с дявола станах ортак,

мекере на Сърбия.

Продавах аз народа си

за лъскави жълтички,

продавах аз брата си

за пустите парички.

Ще каже някой, на тоз свят

че подлост съм направил

и юнаци без срам, без грях

на онзи свят отправил.

Но… хвала ми! Спечелих си

две хиляди жълтички;

ще хванат те веч от сега

да се въдят самички.

Ще стана аз човек почтен,

не ще съм вагабонтин

и аз ще да спусна корем

и пак ще съм „народен“.

Ще ми стискат ръчицата

нашите великаши;

„Пълна му е торбичката“,

ще казват, „той е наши“.

И аз, честит, ще си купя

файтон с два бели хата,

ще се разхожда по Букурещ

в него мойта Ната!

https://chitanka.info/text/4063-znaete-li-koj-sym-azy

Стихотворението е публикувано в "Тъпан" и в "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875). 

Атанас Хитов, племенник на войводата Панайот Хитов, който е гостувал на няколко пъти на Л. Каравелов, споделя с М. Арнаудов, че Любен взел Наталия, "за да го гледа, и която имала средства". "Беше болезнен. Старият ми разправяше, че лежал болен от "хубавата болест" (туберколоза)." (Арнаудов 1964: 805-806). https://liternet.bg/publish8/naretov/karavelov.htm 

Бързо Стамболов се е ориентирал относно Каравелов. И е разпространил мнението си публично. Жалко, че Апостола е закъснял с разкритието му. Използва думите "без да знам" по адрес на други хора, но без да знае е имал работа и с още един от техния типаж, вестникаря.

Две статии, които е интересно да бъдат прочетени:

https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/5899541

https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Madzharka-predskazala-smartta-na-Georgi-Apostolov--edin-ot-Botevite-chetnitsi/271014/11/105

[insighting]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Не беше ли това прякор на Никола Обретенов?

Искате да кажете, че той е злоупотребил с парите за оръжие на четата ли, като ги е изиграл на хазарт? Няма пряка връзка с предателството на Левски, но това лице е "основен заподозрян" като провалил се куриер на ВРО при залавянето на две ключови писма до Левски от Каравелов, което прави интересно твърдението Ви. Бихте ли споделили повече, моля?

Това твърдение е Ваше, не мое. Тъй като и двамата сте много последователни, вярвам, че ще достигнете съответния правилен извод.

[Б. Киров]

Преди 1 час, insighting said:

Това твърдение е Ваше, не мое. Тъй като и двамата сте много последователни, вярвам, че ще достигнете съответния правилен извод.

Нямах твърдение, а въпрос, но както и да е.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Бързо Стамболов се е ориентирал относно Каравелов. И е разпространил мнението си публично. Жалко, че Апостола е закъснял с разкритието му. Използва думите "без да знам" по адрес на други хора, но без да знае е имал работа и с още един от техния типаж, вестникаря.

"Руският агент" за който пише Левски май е бил един черногорец, с който се среща през 1869-та в Цариград, забравих му името. После същата личност се появява в кореспонденцията между Хитов и Иван Кършовски, опитва се пак да се внедри в БРЦК. В един от томовете на музея в Карлово се твърди, че "руският агент" бил Найден Геров, но съм скептичен към това.

Все си мисля, че най-голямата стратегическа грешка на Левски след събранието в Букурещ е била впускането му в терор срещу "чорбаджиите", идея вдъхната му от Каравелов, това му е "изяло главата". Убийствата водят до провалите.

При Каравелов е любопитен казус това натискане за терористични акции срещу чорбаджиите. Той въобще в писанията си бълва огън и жупел срещу чорбаджиите, а баща му е бил чиста проба такъв. Бегликчия означава събирач на данък върху добитъка, прекупува правото да събира данък от името на държавата, чорбаджия. Нещо като Едипов комплекс го е тресял вестникарят и в крайна сметка проваля цялата революция от алчност и себелюбие, властолюбие.

Другите му "душмани" са били духовенството и турците като етнос, а Левски до края си остава български духовник. Сбъркана работа.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

"Руският агент" за който пише Левски май е бил един черногорец, с който се среща през 1869-та в Цариград, забравих му името. После същата личност се появява в кореспонденцията между Хитов и Иван Кършовски, опитва се пак да се внедри в БРЦК. В един от томовете на музея в Карлово се твърди, че "руският агент" бил Найден Геров, но съм скептичен към това.

Все си мисля, че най-голямата стратегическа грешка на Левски след събранието в Букурещ е била впускането му в терор срещу "чорбаджиите", идея вдъхната му от Каравелов, това му е "изяло главата". Убийствата водят до провалите.

При Каравелов е любопитен казус това натискане за терористични акции срещу чорбаджиите. Той въобще в писанията си бълва огън и жупел срещу чорбаджиите, а баща му е бил чиста проба такъв. Бегликчия означава събирач на данък върху добитъка, прекупува правото да събира данък от името на държавата, чорбаджия. Нещо като Едипов комплекс го е тресял вестникарят и в крайна сметка проваля цялата революция от алчност и себелюбие, властолюбие.

Другите му "душмани" са били духовенството и турците като етнос, а Левски до края си остава български духовник. Сбъркана работа.

Често се опитвам да оправдая Апостола с това, че му е била необходима медия, печатницата, да печата каквото той прецени като материали без да има проблеми, както и че не е имал достатъчно информация за Каравелов, финансирането му от две места. Не е знаел, иначе не би му давал непрекъснато пари, защото вестникарят все е просел, част от парите за оръжие всъщност са отивали в него. За разлика от Христо Георгиев, който открито си е признавал чуждото финансиране и дори вестник Византис отбелязва сумите, които е получавал, Каравелов е бил изключително прикрит, потаен. Единствено идейните различия са могли да бъдат червен сфетофар, който да накара Дякона да бъде нащрек до Събранието в Букурещ. Тогава сигурно не е спал дни от шока "къде съм аз в работата" и едно от първите неща при завръщането в българско е било да уговори поп Кръстьо да отиде да помага в печатницата т.е. да замени Каравелов. Не е било необходимо никой нищо да обяснява на Апостола, въпросът е, защо по-рано не е видял вестникаря без маската. Вярно, физически не е бил близо до него, правел е обиколките в българско, но все пак достатъчно дълго в неговата компания... Твърде късно се сеща да го попита, а ако онези, Дяковчанина, Пеев предложат пари на Каравелов от обирджийства, ще ги вземе ли? Ами точно такива пари е взел, от предателство също взимал, защото архивът на БРЦК, който е бил в него, до ден днешен липсва в България. За съжаление с Каравелов и Левски, целият изгорен от парене, пак не е успял да се опази.
На вестникарят за нищо не е трябвало да се доверява, едно е пишел, друго е вършел с пълното съзнание, че мами... Да не говорим за историческата измама с предателството на поп Кръстьо, с убийствата на Кънчев и Пенев...

Затова пък след обесването на Левски не оставил и дума на признателност към него, друг написал: "И твой един син..."

Редактирано Септември 17, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Често се опитвам да оправдая Апостола с това, че му е била необходима медия, печатницата, да печата каквото той прецени като материали без да има проблеми, както и че не е имал достатъчно информация за Каравелов, финансирането му от две места.

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов:

"Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция?

Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67)

Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69)

Разлика от земята до небето!

Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115)

Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"!

"Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски.

Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива…

В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов.

"Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132)

Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там)

Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски!

......

Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас:

„Народе????‛

Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си?

Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква.

Декември, 2006 г."

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650