Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 15 минути, Skubi said:

Попитах ИИ: Чий интерес е бил да няма промяна на балканският полуостров. Да няма априлско въстание?

Ето: 

 

Извън интересите на самата Османска империя, основната сила, която твърдо е поддържала статуквото (липсата на промяна) на Балканите през 1876 г., е Великобритания.

Ето кои са били основните играчи, които са имали интерес Априлското въстание да не се случва:

 

1. Великобритания (Британската империя)

Това е най-големият противник на промените. Британската политика по това време се води от доктрината за „териториалната цялост на Османската империя“.

• Защо: Лондон се опасява, че ако Турция се разпадне, Русия ще завладее Проливите (Босфора и Дарданелите) и ще получи излаз на Средиземно море. Това би застрашило прекия път на британците към тяхната най-ценна колония – Индия.
• Действия: Правителството на Бенджамин Дизраели първоначално се опитва да омаловажи новините за турските зверства, за да не се настрои общественото мнение срещу „съюзника“ Турция.

 

2. Австро-Унгария

Макар и съперник на Турция, Виена също не е искала мащабни национални революции.

• Защо: Австро-Унгария е многонационална империя. Тя се е страхувала, че създаването на нови независими славянски държави на Балканите ще разпали национализма сред нейните собствени славянски народи (сърби, хървати, словенци, чехи).
• Специфика: Тя е предпочитала „контролирана криза“, която да ѝ позволи да окупира Босна и Херцеговина, вместо пълно освобождение на балканските народи.

 

3. Руската империя (в конкретния момент)

Може да звучи парадоксално, но през пролетта на 1876 г. официална Русия също не е подготвена и не желае въстание точно тогава.

• Защо: Русия все още се възстановява финансово и военно след Кримската война. Император Александър II и дипломатите му се опитват да постигнат реформи в Турция чрез дипломация, а не чрез война, за която не са напълно готови.
• Разлика: Тук трябва да се прави разлика между официалната власт в Петербург и славянофилските комитети, които активно са подкрепяли българите.

 

4. Консервативните кръгове в самата Турция

В Истанбул текат борби за власт. „Старите турци“ са против всякакви реформи, които биха дали права на християните. Те имат интерес от смазване на всяко съпротивление, за да докажат, че империята все още е силна.

В обобщение: Априлското въстание обърква сметките на „Концерта на великите сили“, които са предпочитали мир и статукво, вместо несигурността, която носи една революция.

Темата обаче не е Априлското, темата е "Кой предаде Левски?" Публикувах подкаста, защото Левски е включен в него и е разгледана цялата обстановка от неговото време и след това т.е. има доста смислени неща, отнесени към самата тема. Но иначе не е идеята да я разводнявам. Априлското си заслужава отделна тема, в която също бих писала. 

[Skubi]

Преди 1 час, Borova gora said:

Темата обаче не е Априлското, темата е "Кой предаде Левски?" Публикувах подкаста, защото Левски е включен в него и е разгледана цялата обстановка от неговото време и след това т.е. има доста смислени неща, отнесени към самата тема. Но иначе не е идеята да я разводнявам. Априлското си заслужава отделна тема, в която също бих писала. 

ОК. Тази тайна служба която е знаела за дейноста на  Левски и е имала в интерес да го спре, може и да се е намесила, с пари, информация, подкупване и тнт...

Гледал ли е някой въпросът от тази гледна точка? Или човъркаме мазолът, докато кракът е отрязан....

[Borova gora]

Преди 5 минути, Skubi said:

ОК. Тази тайна служба която е знаела за дейноста на  Левски и е имала в интерес да го спре, може и да се е намесила, с пари, информация, подкупване и тнт...

Гледал ли е някой въпросът от тази гледна точка? Или човъркаме мазолът, докато кракът е отрязан....

"Тази тайна служба която е знаела за дейноста на  Левски и е имала в интерес да го спре, може и да се е намесила, с пари, информация, подкупване и тнт..." - прочете ли темата? Коментирано е от мнозина...

"Или човъркаме мазолът, докато кракът е отрязан...." - век и половина по-късно има ли друг начин? Не съм чела или слушала по друг начин да са коментирани тези събития. Това не се е случило вчера...

Но ако пуснеш тема за Априлското, защото виждам, че ти е на сърце, ще взема участие и ще дам всичко от себе си, защото това е другата голяма рана в историята на България. 

[Skubi]

Преди 6 часа, Borova gora said:

прочете ли темата? Коментирано е от мнозина...

Супер. Тогава няма много смисъл да се дъвчи. Чакам инфотата от архива на тайните служби на споменатите държави. 

Русия

Сърбия

Румъния

Австро-Унгария

Турция.

Къде мога да ги прочета.....

Не ме интересува толкова Априлското, че да отварям затова тема.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Skubi said:

Супер. Тогава няма много смисъл да се дъвчи. Чакам инфотата от архива на тайните служби на споменатите държави. 

Русия

Сърбия

Румъния

Австро-Унгария

Турция.

Къде мога да ги прочета.....

Не ме интересува толкова Априлското, че да отварям затова тема.

Където ги намериш, успех

[Borova gora]

On 19.04.2026 г. at 21:19, Borova gora said:

 

Преди години ги приемах формално. Но след последното ми пътуване в бг историята капка формалност в мен не остана към онези времена наречени Българско Възраждане, към хората в тях, затова малко и за другият уникален българин, на неговият ден:

 

Здрасти, Христо. Как си, намери ли горе Венета?

Време измина, лети си дори и при Вас на небето.

Любов, свобода, остави ни много, войводо, поете.

Да се изгубим не можем, утъпка, завеща ни пътеката...

Все забравям, предай поздрави на небесната чета

Свободата ни днес от кръвта Ви извира, момчета

Имахте дързост и дух да е Ваша последната дума

Как, за какво се умира от сабята или куршума.

За смъртта казахте всичко, за нас остана да пишем

За какво се живее, за какво си струва да дишаме.                                                                                                       Силно да любя и мразя приех за наследство в мен

Мечта, идеал пред покоя да слагам е избор свещен.

[Borova gora]

On 2.06.2026 г. at 7:08, Borova gora said:

Преди години ги приемах формално. Но след последното ми пътуване в бг историята капка формалност в мен не остана към онези времена наречени Българско Възраждане, към хората в тях, затова малко и за другият уникален българин, на неговият ден:

 

Здрасти, Христо. Как си, намери ли горе Венета?

Време измина, лети си дори и при Вас на небето.

Любов, свобода, остави ни много, войводо, поете.

Да се изгубим не можем, утъпка, завеща ни пътеката...

Все забравям, предай поздрави на небесната чета

Свободата ни днес от кръвта Ви извира, момчета

Имахте дързост и дух да е Ваша последната дума

Как, за какво се умира от сабята или куршума.

За смъртта казахте всичко, за нас остана да пишем

За какво се живее, за какво си струва да дишаме.                                                                Силно да любя и мразя приех за наследство в мен

Мечта, идеал пред покоя да слагам е избор свещен.

Няколко пъти в тази тема бе повдиган въпросът за Христо Ботев. Спекулациите около него и коя е най-възможната истина все още чакат отовор. Може би защото има необходимост да се извърви пътят и на неговата Голгота, не само на тази на Васил Левски. Затова само сега ще си позволя да спамя в тази тема, с този пасаж, заради общото, идеалите, целта, както и хората като Обретенов и Каравелов, които са били част от живота и на двамата. 

По една случайност, мнението за смъртта му на проф. Вера Бонева съвпада с моето, то е между 55 и 65 минута в съвсем ново нейно интервю:

Мой анализ, с който бих защитила тази позиция:

Стара планина, връх Камарата. Привечер двете воюващи страни са спрели боя и са се оттеглили за през нощта. Воюването през нощта не е било лесно с тогавашното оръжие. Един-единствен изстрел. Ако е дошъл от черкезките части, трябва да допуснем следното:

1. Някой от мюсюлманите не се е подчинил на своя Паша, останал е на "пусия", защото това не са съвременните оръжия, по онова време си е отнемало минути да заредиш оръжиe, да се прицелиш добре и да стреляш в тъмното. Който и да се е изправил през черкезина, пет-десет пъти през това време ще си е седнал обратно. Най-важното - такова неподчинение се наказвало и наказва сериозно в аскера, трудно е да го допуснем. Заповедта е била да се оттеглят на почивка и дори войниците са се подчинявали.

2. Трябва да приемем, че е имало мюсюлманин, който не си е почивал, не се е молил, не е пиел вода, не си е почиствал оръжието, не е заспал, не е гледал в земята или в друга посока ама точно в този момент, но е стоял на пост, ако се покаже по случайност вражеска глава да стреля сякаш очите му като мощни фенери могат да я различат в тъмното. Това и пред децата няма да мине...

3. Ако някой мюсюлманин, набеденият Джамболет, или друг, наистина е стрелял, тогава би следвало да има втори, контролен изстрел. Няма причини да няма, защото от онова разстояние в тъмното кой враг би бил сигурен, че куршумът му не е минал отстрани или не е ударил леко избраната жертва? Този мюсюлманин, а и неговият командир незабавно биха наредили втори изстрел, дори да е от друг войник, за да бъде със сигурност убита наистина жертвата. Но... в нито един исторически извор не се споменава за последващ изстрел. Единствените, които са могли да знаят, че първият куршум е бил достатъчен за да бъде убит войводата, за наше най-голямо съжаление, са неговите собствени хора. Не са изстреляли втори, контролен, за да го доубият, защото той бързо е починал, улучен е бил фатално. Никой от черкезките части, от онова разстояние и при падането на нощта не би бил сигурен, че е улучил и щеше да стреля поне още веднъж дори и да не улучи.

4. Ако наистина Ботев е бил видим за черкезките части, би трябвало цяла пукотевица да се възобнови в началото на нощта, защото е логично да предположат, че щом има един четник там, значи около него следва да са другите, следователно натам трябва да стрелят. Но масова стрелба изобщо не е имало. Един изстрел, само един, достатъчен за да бъде мъртъв Христо и нищо повече. Толкова достатъчност, че този изстрел трябва да е бил отблизо. Нямало е нужда от втори контролен изстрел. 

Защо тялото му е останало непогребано, оставено е било да се разложи бързо, да бъде изядено от дивите животни и т.н. Защото по него са следите, че е стрелял свой.

Защо не вярвам, да е бил Никола Обретенов? Той наистина е бил по-мек и по-страхлив. Да се върнем във времето на Левски, получил е заповед през февруари, 1872г. от Каравелов да убие славослагателя Стоян Пенев, но сам не могъл да го стори. През Втората Световна война много ще го направят сами, но той не е могъл. Затова за убийството взел със себе си цялата група читалищни момчета, за да може да бъде изпълнена задачата и по собствените му думи, Ради Иванов и Тома Кърджилов свършили работата. Оттук и причината да предполагам за Ботев, че най-вероятно Георги Апостолов или Никола Войновски е изразил неподчинението си с изстрел. 

Но Обретенов има своите грехове, включително, че до последно криел истината за Христо и неговите момчета, заради което още през двадесетте години на 20-ти век е бил подложен на унищожителна критика. Не са били глупави търсещите истината за Ботев. Нито ние сме.

Редактирано Юни 6 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Няколко пъти в тази тема бе повдиган въпросът за Христо Ботев. Спекулациите около него и коя е най-възможната истина все още чакат отовор. Може би защото има необходимост да се извърви пътят и на неговата Голгота, не само на тази на Васил Левски. Затова само сега ще си позволя да спамя в тази тема, с този пасаж, заради общото, идеалите, целта, както и хората като Обретенов и Каравелов, които са били част от живота и на двамата. 

По една случайност, мнението за смъртта му на проф. Вера Бонева съвпада с моето, то е между 55 и 65 минута в съвсем ново нейно интервю:

Мой анализ, с който бих защитила тази позиция:

Стара планина, връх Камарата. Привечер двете воюващи страни са спрели боя и са се оттеглили за през нощта. Воюването през нощта не е било лесно с тогавашното оръжие. Един-единствен изстрел. Ако е дошъл от черкезките части, трябва да допуснем следното:

1. Някой от мюсюлманите не се е подчинил на своя Паша, останал е на "пусия", защото това не са съвременните оръжия, по онова време си е отнемало минути да заредиш оръжиe, да се прицелиш добре и да стреляш в тъмното. Който и да се е изправил през черкезина, пет-десет пъти през това време ще си е седнал обратно. Най-важното - такова неподчинение се наказвало и наказва сериозно в аскера, трудно е да го допуснем. Заповедта е била да се оттеглят на почивка и дори войниците са се подчинявали.

2. Трябва да приемем, че е имало мюсюлманин, който не си е почивал, не се е молил, не е пиел вода, не си е почиствал оръжието, не е заспал, не е гледал в земята или в друга посока ама точно в този момент, но е стоял на пост, ако се покаже по случайност вражеска глава да стреля сякаш очите му като мощни фенери могат да я различат в тъмното. Това и пред децата няма да мине...

3. Ако някой мюсюлманин, набеденият Джамболет, или друг, наистина е стрелял, тогава би следвало да има втори, контролен изстрел. Няма причини да няма, защото от онова разстояние в тъмното кой враг би бил сигурен, че куршумът му не е минал отстрани или не е ударил леко избраната жертва? Този мюсюлманин, а и неговият командир незабавно биха наредили втори изстрел, дори да е от друг войник, за да бъде със сигурност убита наистина жертвата. Но... в нито един исторически извор не се споменава за последващ изстрел. Единствените, които са могли да знаят, че първият куршум е бил достатъчен за да бъде убит войводата, за наше най-голямо съжаление, са неговите собствени хора. Не са изстреляли втори, контролен, за да го доубият, защото той бързо е починал, улучен е бил фатално. Никой от черкезките части, от онова разстояние и при падането на нощта не би бил сигурен, че е улучил и щеше да стреля поне още веднъж дори и да не улучи.

4. Ако наистина Ботев е бил видим за черкезките части, би трябвало цяла пукотевица да се възобнови в началото на нощта, защото е логично да предположат, че щом има един четник там, значи около него следва да са другите, следователно натам трябва да стрелят. Но масова стрелба изобщо не е имало. Един изстрел, само един, достатъчен за да бъде мъртъв Христо и нищо повече. Толкова достатъчност, че този изстрел трябва да е бил отблизо. Нямало е нужда от втори контролен изстрел. 

Защо тялото му е останало непогребано, оставено е било да се разложи бързо, да бъде изядено от дивите животни и т.н. Защото по него са следите, че е стрелял свой.

Защо не вярвам, да е бил Никола Обретенов? Той наистина е бил по-мек и по-страхлив. Да се върнем във времето на Левски, получил е заповед през февруари, 1872г. от Каравелов да убие славослагателя Стоян Пенев, но сам не могъл да го стори. През Втората Световна война много ще го направят сами, но той не е могъл. Затова за убийството взел със себе си цялата група читалищни момчета, за да може да бъде изпълнена задачата и по собствените му думи, Ради Иванов и Тома Кърджилов свършили работата. Оттук и причината да предполагам за Ботев, че най-вероятно Георги Апостолов или Никола Войновски е изразил неподчинението си с изстрел. 

Но Обретенов има своите грехове, включително, че до последно криел истината за Христо и неговите момчета, заради което още през двадесетте години на 20-ти век е бил подложен на унищожителна критика. Не са били глупави търсещите истината за Ботев. Нито ние сме.

Нещо, което пропуснах, оръжията от 19-ти век:

Как се зарежда и чисти пушка с предно пълнене в тъмното и какъв ефект има дистанцията за възможната рана.

1. Ако изстрелът е от близко разстояние (от упор или броени метри)
Тогава куршумът притежава максимална кинетична енергия и начална скорост. Освен това, отблизо в раната влизат барутни газове, недоизгорели барутни зърна и пламък. Такава рана е брутална, разкъсваща и води до моментална смърт, особено ако е в областта на главата или гърдите. Свидетелите казват, че Ботев е починал почти веднага и е улучен фатално в челото/окото или гърдите. Толкова бърза и чиста кончина в тъмното от дистанция 300-400 метра с тогавашните непрецизни пушки е по-скоро в сферата на научната фантастика.

2. Ако е уцелен отдалеч, каквато е версията за черкезина от хълма - пушките на черкезите и башибозука (често по-стари системи с предно пълнене или трофейни „Крнка“ и „Снайдер“) на такова разстояние губят огромна част от скоростта си. Оловният куршум лети по парабола и на 300+ метра вече „пада“. Ако улучи човек от такова разстояние, куршумът по-скоро би причинил тежко разкъсване, би счупил кост, но рядко убива на място в същата секунда. Човекът би паднал, би викал от болка, би кървял и би умирал дълго и мъчително в продължение на минути или часове. Четниците около него са щели да имат време да превържат раната, да чуят последните му думи, да се опитат да го пренесат. Такава е смъртта на Индже войвода от разказа на Йордан Йовков, пушките от онзи период ги има в Истанбулския музей и всеки може да ги разгледа. Но при Ботев нищо такова не се случва. Всички източници са категорични: един изстрел, незабавна смърт, пълна тишина.

Ботев е екзекутиран отблизо, хладнокръвно и професионално. Изстрелът е бил толкова точен и съкрушителен, че е отнел живота му на секундата – нещо, което никой уморен черкезин в тъмното не може да постигне от съседния баир. Ако си стрелял оттам, ти не знаеш кого си уцелил. От онова разстояние, в гъстата вечерна тъмнина на Балкана, няма как да разбереш дали куршумът ти е улучил човека, дали е минал на сантиметри от него, или е одраскал някое дърво. Със сигурност ще презаредиш и произведеш втори изстрел. Второ, ако е черкезин, защо не са се разбягали? Логиката диктува, че след първия изстрел те веднага трябва да залегнат и да се разбягат, някой стреля по тях, вероятността да бъде улучен следващия от тях е голяма. Или поне да отвърнат на изстрела. Няма такова нещо в историческите извори. Изобщо не са се притеснили, че стрелят по тях, уж от баира, останали са си там, взели са вещите му, свалили са войводските знаци, за да не бъде разпознат... То има и разкази как са се сбогували с него един по един, някой дори го целунал по челото... Направо си звучи като приказка от хиляда и една нощ, никакво безпокойство, че врагът може да продължи да ги обстрелва, никакво бягане, паника...

Всъщност на бойното поле няма такова нещо като "самотен изстрел и пълна тишина". Когато един войник на пусия открие огън в тъмното, неговите другари наблизо автоматично вдигат пушките и започват да стрелят в същата посока, за да покрият позицията, защото очакват отсреща да им отвърнат със залпове огън. Не се е случило. Отделно, че би било нарушение на заповедта на Асаф Паша за изтегляне. Това се е наказвало със смърт, никой не си го е позволявал. Имало е висш военен на терен. 

Чисто хипотетично, ако някой все пак е бил въоръжен с бързострелно оръжие, което се зарежда лесно отзад, и е стрелял по враг в тъмното, защо е произвел само ЕДИН изстрел? При пушка с предно пълнене можеш да кажеш: „Е, уморих се, тъмно е, докато натикам барута и куршума с шомпола, те избягаха, я по-добре да си легна.“ Но ако държиш модерна пушка със задно пълнене, ти имаш силата да направиш цяла серия от изстрели за половин минута. Можеш да засипеш мястото с олово.

Един-единствен изстрел, след който настава гробна тишина от страна на противника, е възможен само ако стрелящият е на броени метри от жертвата и с очите си вижда, че тя пада мъртва на място. Няма нужда от втори изстрел, защото убиецът е видял, че всичко е свършено.

Редактирано Юни 6 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Нещо, което пропуснах, оръжията от 19-ти век:

Финалът на моето изложение за Христо Ботев:

Последната лъжа е за куршума в главата, театралната постановка на Захари Стоянов в неговата биография на Войводата, която достойно конкурира тогавашните драми на Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни. Но Христо е бил улучен в гърдите, не в челото.

Привечер на 20 май (по стар стил) сражението е спряло. В района и тогава, и сега, има гъста растителност, храсти и дървета. Ботев не е бил на открито и не е имало никаква причина да се изправя в цял ръст, за да го види черкезин от съседния баир. В тъмницата е нямало как, а и какво да оглежда, това вече е бил направил Никола Войновски. Военнотактически е абсолютно невъзможно вражески стрелец да го фиксира в гъсталака и да го уцели точно в челото от такова разстояние. Защо тогава тази измислица? Ако щабът (Обретенов, Апостолов) си беше признал, че Ботев е улучен в гърдите, веднага е щял да изникне съдбоносният въпрос: „Как така е улучен в гърдите в гъсталака, седнал или приведен, при положение че врагът е далеч на съседния баир?“

Единственият начин куршум да влезе право в гърдите му при такъв терен е изстрелът да е дошъл от упор, тоест от някой, който е бил вътре в самия щаб, на броени метри от него. За да избегнат подозренията за случаен приятелски огън при скандал, те измислят версията, че Ботев се е изправил в цял ръст нависоко, за да огледа терена. Тогава бил улучен... Но на бойното поле, когато куршум убие командира ти, войводата ти, ти не се застояваш прав, за да го целуваш по челото. Ти залягаш, пълзиш на четири, на два крака, настрани, на заден ход, бягаш или стреляш обратно в тъмното, защото знаеш, че ти си следващият.

Обаче не това следва при момчетата от щаба на четата. Няма паника, инстинкт за самосъхранение, виждаме смайващо спокойствие. Вместо криене, лазене, пълзене или организиране на кръгова отбрана, те стоят прави, събират се около трупа, плачат, целуват го, а след това най-спокойно започват да свалят вещите му (часовника, картата, парите, войводските знаци), за да ги „разпределят“. Абсолютна театрална постановка. Момчетата най-хладнокръвно поделя личните вещи на Ботев като разделяне на плячка вместо да залягат заради черкезки куршуми. Това не е поведение на хора под обстрел. Това е поведение на хора, които знаят със сигурност, че опасността е преминала. Знаели са, че втори изстрел няма да има, защото стрелецът е бил сред тях. 

Ако те наистина са вярвали, че наоколо гъмжи от черкези, последното нещо, с което ще се занимават в тъмното, докато куршумите свистят, е да бъркат в джобовете на убития си войвода, а ще спасяват живота си на всяка цена. Изстрелът е произведен от един от тях. Тук съм съгласна още веднъж с проф. Вера Бонева, че това трябва да е бил Георги Апостолов, защото в този момент Войновски е бил с останалите от четата към реката. 

Изложената глава във Враца:

Нещо особено важно, куршумите на пушките от 19-ти век са били три пъти по-тежки от сегашните, ако е улучено челото на Ботев, главата му вече не би била цяла, щяла е да бъде с раздробени кости, с разкъсано лице. Няма как раздробена глава да измият, сложат на дървен кол и три дни да я държат на площада във Враца от 21 май до 24 май 1876 г. (по стар стил) за разпознаване. Факт е, че главата му е била запазена когато я отсичат. Никъде в архивите, спомени на свидетелите няма дума за дупка от куршум или друго, а са я видели мнозина на площада. Това доказва, че куршумът всъщност е попаднал в гърдите. Но това прави екзекуцията отблизо, от свои човек, още по-очевидна. 

Има и още един суров физически факт, който тотално отхвърля версията за куршум в челото. След смъртта на Ботев, черкезите отсичат главата му с ятаган. Всеки съдебен медик знае, че ако челната кост вече е била пронизана от тежък 11-милиметров оловен куршум, ударът от отсичането, който е принципно разтърсващ и последващото забиване на кол щяха напълно да разрушат целостта на главата. Дребните костни частици щяха да се разместят и разпилеят, а лицето щеше да колабира навътре, превръщайки се в неузнаваема маса.

За да бъде тази глава измита на чешмата от поп Лука, изложена на площада във Враца и разпозната по характерните черти и високо чело, черепната кутия е била абсолютно здрава. Това, в комбинация с факта, че в нито един доклад в турските архиви не се споменава за простреляна глава, доказва едно: куршумът е бил в гърдите.

В официалните си спомени след Освобождението Обретенов описва момента на смъртта така:

„Ботев падна на гърба си. Ние с Апостолова приппнахме, повдигнахме го и видяхме, че куршумът го беше ударил право в сърцето и той беше вече издъхнал. Апостолов му взе часовника, джобната книга и картата, а аз извадих войводските му знаци от шапката, за да не попаднат в неприятелски ръце.“ „Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото..."

Обретенов, основният свидетел на смъртта, винаги е твърдял, че Ботев е улучен в гърдите. Той описва как с Апостолов ясно са видели широката рана на гърдите на Ботев, как са свалили вещите му и как са го целунали по напълно здравото му и чисто чело. Когато по-късно бивши четници и изследователи питат Обретенов защо в книгата на зет му Захари Стоянов пише, че раната е в челото, Обретенов разказвал за срещата си със Захари. Той го попитал: „Защо написа, че е в челото, като куршумът го удари в гърдите?“, а Захари Стоянов най-хладнокръвно му отговорил: „За по-голям ефект!“

Колкото и да ценя Захари, следва да напомня, че историята не е литература, няма място за митове и легенди в нея. Когато искаме да знаем Христо Ботев не от романи, а от историята, добре е да имаме предвид точността на фактите.

Редактирано Юни 7 от Borova gora