Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

„бихме могли да създадем соларни клетки, които са два пъти по-ефективни от сегашните, при цена, която е десет пъти по-ниска, а това, според мен, си е възможност да променим света из основи“

Може би това е ключовата мисъл от статията. Другото е, че досега толкова са инвестирали в сегашните продукти, че не им се разваля пазарът. Трето, че масовото и ефтино производство на нано продукти засега стана масово. СМСМ

Но как се получава ток в нано тръбата? Не ми е ясно принципът. Ако има някой, който да ми/ни обясни накартко. Да не е нещо подобно на пиезото, където деформацията на кристалът генерира напрежение?

Редактирано от Skubi

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ток в нанотръбичките може да се създаде по доста начини. В контекста на статията за ректените - така както се създава в антена. Сигурно неслучайно са избрали CNT (съкращение за въгл нанотрбички, което смятам да ползвам нататък), но ефектът ще се получи с всеки по-проводящ метал. Оформя се като нанодипол (пресечен пръстен) с диаметър около дължина на вълната (от която ще генерираме ЕДН). И по точно - прави се повърхност (може и пластмасово фолио) с доколкото е възможно нагъсто разположени нанодиполи.  "Малкият" проблем е изправянето на променлив ток с терахерц. Това означава, че трябва диод, който да сработи за половин една атосекунда 10-18 s. Толкова бърза електроника засега не съществува. Може някой да я има и да не си признава :)

 

Както го разбирам думата идва от изправител (rectifier) и антена

 

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
Just now, Гагов said:

защо тази технология не е достояние за потребителите?

 

В животинския свят технологията е използвана от природата - косми, вълна са като антени, но за ИЧЛ, а рецепторите от кожата си вършат работата - колко и кога да се възприеме. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Гагов said:

защо тази технология не е достояние за потребителите?

Потребителите затова са потребители. Те не се интересуват от технологии в общия случай. Те се интересуват от продукта, какво може, какви още екстри предлага и колко струва. За потербителя TFT LCD и AMOLED са само букви и евентуално смътна представа кое дава по-ярки и живи цветове, кое е по-бързо и е по-икономично. Даже никой не пита за две от трите изброени качества, а откак AMOLED се измести към средния и дори нисък клас смартфони, масово не се знае новият смартфон с какъв дисплей е.

А продукт с ректени няма.

Всъщност нещото е нанодипол и единствения продукт където се използва са онези камери по летищата дето "събличат". Относително нова и все още "неоповестена" масово разработка.

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Малоум 2 said:

 

В животинския свят технологията е използвана от природата - косми, вълна са като антени, но за ИЧЛ, а рецепторите от кожата си вършат работата - колко и кога да се възприеме. :)

Залиташ в метафизиката ми се струва

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Гагов said:

казват че е по ефектна отколкото традиционните фотоволтаици на полупроводников принцип.

 

Ако разтърсиш из нета ще отктиеш че КПД е 1%. Фотоволтаиците гонят 20%, а нови в лаборатории ги превишават.

Айде да помислим заедно дали е така. Антената е дипол, но от големината ще зависи какви вълни лови. Като имаш предвит многообразието от дължини в топлинния спектър, може да се окаже, че тази технология е без потенциял за добив на енергия от околната среда / слънцето. За други неща има огромен,  но тогава важи това за изправянето дето писах по-горе.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 2016. 04. 11. at 20:35, Joro-01 said:

Ток в нанотръбичките може да се създаде по доста начини. В контекста на статията за ректените - така както се създава в антена. Сигурно неслучайно са избрали CNT (съкращение за въгл нанотрбички, което смятам да ползвам нататък), но ефектът ще се получи с всеки по-проводящ метал. Оформя се като нанодипол (пресечен пръстен) с диаметър около дължина на вълната (от която ще генерираме ЕДН). И по точно - прави се повърхност (може и пластмасово фолио) с доколкото е възможно нагъсто разположени нанодиполи.  "Малкият" проблем е изправянето на променлив ток с терахерц. Това означава, че трябва диод, който да сработи за половин една атосекунда 10-18 s. Толкова бърза електроника засега не съществува. Може някой да я има и да не си признава :) 

 

Както го разбирам думата идва от антена и изправител (rectifier), и антена

 

Имаше –преди години- продавахме към новите учрежденски тел. станции противосветкавични защитници. В тях имаше едни зенер диод трансорб им казваха. Те затваряха на кратко индуктираното високото напрежение при светкавичен удър в ел. захранване, или при директен светкавичен удър затваряха на кратко със собственото си изгаряне. Те работеха в няколко десети от пикосекундата....Но тава беше още преди 20-30 години....Сега мисля са достигнали атосекундата. Въпросът е цената. СМСМ.

Share this post


Link to post
Share on other sites

100 ps или 0,1 ns (намерих в уикипедията без да си давам зор), което е 100 000 000 по-бавно от необходимото, защото има още фемто и ато.

Който иска да потърси повече, има някакви варианти, може би и затова се търсят нанотръбички (бъдещата въглеродна електроника), но засега мисля е това. После това трябва да е цикъл в работен режим, а не еднократно. Изгарянето може и по-бързо да става. Справка за това може да се направи като се види графиката на някой диод.

И освен останалото, такъв диод трябва да се сложи до всяко едно нанодиполче. Както явно и са го замислили, аз още не съм намерил време да видя статията в оригинал. Няма как токовете и напреженията от антените да са сфазирани (дори и при облъчване с лазерна светлина), та да можем ги навържем успоредно, последователно или смесено. Но дори и да можеше, щеше ни трябва още по-невъзможен диод.

Да кажем, че не е невъзможно, а само доста трудно за технологията на този етап. Остава и проблемът с ефективността.

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 12.04.2016 г. at 19:13, Joro-01 said:

Потребителите затова са потребители. Те не се интересуват от технологии в общия случай. Те се интересуват от продукта, какво може, какви още екстри предлага и колко струва.

Продукта обаче е продукт на някаква технология, ето защо не продукта е важен а технологията. Аз напримерно се интересувам от технологията.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On ‎12‎.‎4‎.‎2016‎ г. at 18:18, Joro-01 said:

Ако разтърсиш из нета ще отктиеш че КПД е 1%

Не открих такова твърдение.Пусни информация за този 1% при ректените.

Мисля, че дори и в твоя линкк. Може обаче от коментарите да беше. После ректени няма. Има наноантени и наноантени масиви (както искаш го превеждай  - "nanoantenna array".

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites

 жоро  няма значение големината на антената, защото за различните дължини на вълната се правят и съответстващите им антени , колкото дължини на вълната толкова и дължини на антените, какъв ти е проблема. по важното е че чрез тази технология може да се улови енергията не само от видимеят спектър на електромагнитните вълни но и от невидимият, инфрачервени дължини, топлинни дължини, микровълнови и радио дължини, гама и рентгенови дължини. та дори КПД то да е малко, преимуществото пред традиционните фотоволтаици е много по голямо, защото ще може да се преобразува енергията от всякакви дължини на вълната, а не само от видимата дължина на вълната както е при традиционните фотоволтаици на полупроводников принцип. схващаш ли ?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Гагов said:

Продукта обаче е продукт на някаква технология, ето защо не продукта е важен а технологията. Аз напримерно се интересувам от технологията.

Похвално! Щото повечето не се интересуват. ЧУвали са ги като понятия.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Гагов said:

Не открих такова твърдение.Пусни информация за този 1% при ректените.

Мисля, че дори и в твоя линкк. Може обаче от коментарите да беше. После ректени няма. Има наноантени и наноантени масиви (както искаш го превеждай  - "nanoantenna array".

Дори и в твоя линк, но може да беше коментар

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 часа, Гагов said:

 жоро  няма значение големината на антената, защото за различните дължини на вълната се правят и съответстващите им антени , колкото дължини на вълната толкова и дължини на антените, какъв ти е проблема. по важното е че чрез тази технология може да се улови енергията не само от видимеят спектър на електромагнитните вълни но и от невидимият, инфрачервени дължини, топлинни дължини, микровълнови и радио дължини, гама и рентгенови дължини. та дори КПД то да е малко, преимуществото пред традиционните фотоволтаици е много по голямо, защото ще може да се преобразува енергията от всякакви дължини на вълната, а не само от видимата дължина на вълната както е при традиционните фотоволтаици на полупроводников принцип. схващаш ли ?

А, няма значение големината?! Точно обратното е. Големината на излъчвателя / приемника съответства на дължината на вълната. В определени условия това правило може да се пренебрегне (когато е важен сигналът), но не и когато става дума за пренос /добив на енергия чрез антени.

Ректените се правят за далечните и близките ИЧ лъчи, дори не и за видимите. Тези всичките дето си ги изброил е абсурд да ги уловиш с нанодиполи

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Жоро , Схванах че ЕМВ връхлитаща даден графенов дипол, създава в него ЕДС, което се изправя с диод ( защото то е променливо по посока) трябва да е с дължина на вълната съответстващ на диаметъра на този пръстен от въглерод ( графенов дипол). Може да се направят всякакви диаметри на дипола от въглерод, отговарящи на всякакви дължини на вълните, от гама до радио диапазона. Защо да не може ? Въпрос на технология.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, Гагов said:

Жоро , Схванах че ЕМВ връхлитаща даден графенов дипол, създава в него ЕДС, което се изправя с диод ( защото то е променливо по посока) трябва да е с дължина на вълната съответстващ на диаметъра на този пръстен от въглерод ( графенов дипол). Може да се направят всякакви диаметри на дипола от въглерод, отговарящи на всякакви дължини на вълните, от гама до радио диапазона. Защо да не може ? Въпрос на технология.

Ето така като задаваш конкретни въпроси е друго. По-лесно ми става и на мене.

Цитирам се: "А, няма значение големината?! Точно обратното е. Големината на излъчвателя / приемника съответства на дължината на вълната. В определени условия това правило може да се пренебрегне (когато е важен сигналът), но не и когато става дума за пренос /добив на енергия чрез антени"

Антената за гама лъчи трябва да е ядрото на атома или с такива размери. Диполът за дециметрови вълни е голям колкото диполът на телевеизионните антени - диполът е елипсовидният елемент между пръчките. Вече не се ползват много, но ги помниш, предполагам.

Но да кажем, че и това не е това проблемът. Дипол върху дипол няма да можеш да разположиш. По-горния ще абсорбира (част от) енергията, която е за по-долния. В големия дипол да сложиш по-малък - пак важи същото. Остава да ги наредиш един до друг и тогава разделяш площта която имаш на броя на различните видове диполи. Приерно - правим го за три вида вълни - милиметрови, 100 микрометрови и 1 микрометрови. Наредени едни до други на 1 квадратен метър, ти имаш площ 1/3 от 1м2 на вълна. Ефективността на един слънчев панел е отношението на падналата върху него енергия и уловената (по-скоро произведената полезна) енергия. Тоест  - ти не ползваш ефективно площта на панела, намалил си я с една трета, въпеки че уж улавяш по-голяма част от енергията. Дали си струва гимнастиката?

Подобен проблем има и с фотофолтаиците (различните полупроводници са чувствителни към различни дължини (цветове), да кажем не към една а близки), но там нещата са по-напред.

Share this post


Link to post
Share on other sites

жоро, няма значение диаметърът на нано пръстена

Преди 2 часа, Joro-01 said:

Антената за гама лъчи трябва да е ядрото на атома или с такива размери.

това откъде следва ? защо размерът трябва да е като на ядрото на атома? 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Гама лъчите се получават при ядрени реакции, на суб(под)атомно ниво. Те са по-късовълнови и по-високоенергийни. Видимите лъчи се получават при електронни преходи (в електронната обвивка), това не ти казах, минах директно от дециметровите вълни към гама лъчите.

Как е измерено е друг въпрос - има си теории, изчисления, индиректно измерване.. Не знам дали е за тази тема, ще направя справка и ще ти кажа.

 

Атомно ядро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Направо към: навигация, търсене
220px-Helium_atom_with_charge-smaller.jp
 
Модел на хелиев атом:   протони  неутрони

Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент. Размерите на ядрото са средно 100 000 пъти по-малки от размерите на самия атом и са от порядъка на 10-15 m. В същото време масата на ядрото е около 4000 пъти по-голяма от тази на заобикалящите го електро

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE

 

 

Гама-лъчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
Направо към: навигация, търсене
Серия статии на тема

Ядрена физика

Deuterium-tritium fusion.svg
Радиоактивност
Ядрено делене
Термоядрен синтез
Радиоактивност

Алфа разпад Бета разпад Гама излъчване

Гама-лъчите (γ-лъчи, гама-радиация) са форма на електромагнитно излъчване с много малка дължина на вълната – от порядъка на 10-11 m, получаващи се при субатомни реакции, например радиоактивен разпад. Имат силна проникваща способност, висока честота - 1019 Hz и силно йонизиращо действие, поради което са опасни за живите същества.

Енергията им е в диапазона 105 – 109eV. Гама-лъчите, за разлика от α-частиците и β-частиците, не се отклоняват в електромагнитно поле.

Обикновено те достигат до нас като фотони с енергия над 100 keV. В електромагнитния спектър те са разположени в областта на големите честоти и съответно са с малка дължина на вълната. Радиоактивните материали могат да излъчват гама-лъчи. Те проникват дълбоко в живите тъкани и могат да предизвикат рак. Подобно на светлината, и гама-лъчите са съставени от фотони, но при гама-лъчите тези фотони имат изключително голяма енергия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B8

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Joro-01 said:

Но да кажем, че и това не е това проблемът. Дипол върху дипол няма да можеш да разположиш.

не е и необходимо, вземи две антени обикновенни телевизорни те не преобразуват ли сигнала който представлява ЕМВ в ток ? това е така, ето защо размерът на антената няма значение, той може да се изготви в зависимост от приетата ЕМВ, а защо не и от ЕМВ със размера на атом че и на атомно ядро, възможностите на нано технологиите са неограничени.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 минути, Гагов said:

не е и необходимо, вземи две антени обикновенни телевизорни те не преобразуват ли сигнала който представлява ЕМВ в ток ? това е така, ето защо размерът на антената няма значение, той може да се изготви в зависимост от приетата ЕМВ, а защо не и от ЕМВ със размера на атом че и на атомно ядро, възможностите на нано технологиите са неограничени.

Да, преобразуват го. И си влияят между другото. Това "Ето защо" какво ще рече? Това че две антени една до друга могат да хванат електромагнитна вълна не е аргумент в полза на твърдението, че размерът няма значение. Има изключение от това правило - радиоприемниците нямат няколко метра дълги антени, но и това си има причина. Тези излючения обаче няма да са изключения ако ползваме антените за добив на енергия. Чувал ли си за детекторен радиоприемник - работи без батерия но иска голяма антена и добро заземяване. При средните и дълги вълни, та до УКВ диполът (контурът / трептящият кръг) е отворен.

Последните две изречения не ги вземай под внимание, че ще те объркат.

Втората част от поста и - да не те бъркат понятията, няма нищо направено от човека със субатомни размери. И близките петдесет годни няма да има.

Редактирано от Joro-01

Share this post


Link to post
Share on other sites

Размера е от значение. Класическия дипол е с дължина, която е половин дължина на вълната. Аз като работещ на къси вълни 80-10м дължина на вълната, търся начини да си скъся антените, за удобство. но както разбирам тук става дума за супер къси вълни от порядъка на атоми. това вече отива към квантова физика. аз не мога да си представя диод работещ с такива къси вълни. освен ако не измислят диоди от 5-6 че и по-малко атома. това вече е на квантово ниво. пък и ме съмнява да има кой знае каква полза от хващането на тези вълни. те и без това сериозно се поглъщат от атмосферата.

 

относно размера. 1/4 дължина на вълната е минималната за приемане-предаване. тази дължина позволява в двата и края да има максимална разлика в напрегнатоста на полетата. в нашия случай ни трябва по-голяма антена, за удобство. има антени, наречени "дълга жица", които са от една жица с няколко дължини на вълната, които би могло евентуално да се ползват. но аз пак изразявам съмнение, искаме с обикновена физика да влезем на квантово ниво. на мен не ми се връзва.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...