"Какво всъщност е реалността?"

[Малоум 2]

Ново двайсе! Тълкуванията са неправилни, а не фактите от опитите: забравя се - частиците със спин имат собствени излъчвания (в смисъл, разказват за себе си със скоростта на светлината "това съм аз") към приборите, а и посрещат отразена вълна и затова: Знаят пътя, по който да се образуват с минимална енергия за образуване и точно как да реагират с инфото от отразеното, че да си запазят рождените характеристики- тоест, ще има отклонения които не се вписват в "теорията", че нямало "скрит" параметър:

https://www.youtube.com/watch?v=zZ8C92BwKOI

...

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Mozhem-li-da-razberem-kvantovata-realnost-ako-e-nevazmozhno-da-ia-izm_194872.html

Можем ли да разберем квантовата реалност, ако е невъзможно да я измерим?

Има ли "окончателна, истинска" реалност?

"Сенки на светлината" от Алекс Мей. Кредит: Alex May - Wikipedia (CC BY-SA 3.0)

Ако не можем да измерим нещо, не можем да разберем истинската му природа. Това фундаментално ограничение пречи на разбирането ни за квантовия свят, но не пречи на научното мислене.

Повечето от нас интуитивно усещат, че реалността би трябвало да съществува сама по себе си, когато не я наблюдаваме. Ако едно дърво падне в гората, когато няма никой наоколо, който да чуе падането, въздухът продължава да вибрира със звукови вълни, нали? И все пак това е трудна за доказване теза, която става още по-хлъзгава, когато разглеждаме неща, които изглежда съществуват, но които никога няма да можем да наблюдаваме. Да отговорим на въпроса как да измерим неизмеримото обаче може да ни помогне да разберем каква наистина е реалността.

Има няколко сфери, в които самите природни закони ни забраняват да навлизаме.

Нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, което означава, че никога няма да видим отвъд границата на наблюдаемата Вселена - максималното разстояние, което светлината може да измине, за да достигне до телескопите ни от началото на Вселената. Общата теория на относителността постановява, че нищо не може да избяга от вътрешността на черна дупка, така че това е друга забранена зона.

Но може би най-основното ограничение на това, което можем да измерим, идва от законите на квантовата физика. Тези закони ни казват, че ако днес измерим някакво свойство на квантова частица, то е невъзможно да знаем дали ще получим същия резултат, когато я измерим с идентична апаратура утре. В този смисъл законите на квантовата механика не са като класическите закони за движението на Исак Нютон, които дават категорични предсказания. Вместо това те могат само да предскажат как нещата се държат средно.

Проблемът с измерването

Традиционното тълкуване на тези факти е, че частиците съществуват в облак от много възможни състояния едновременно, описани с математическа конструкция, известна като вълнова функция. Идеята е, че вълновата функция колапсира в едно единствено състояние, до степен на сигурност, само при измерване. Ако това е така, преди да я разгледаме, реалността е един вид мъгла от възможности и познанията ни за нея са в най-добрия случай неясни.

Но не всички споделят това мнение. 

За Влатко Ведрал (Vlatko Vedral), физик от Оксфордския университет, е грешка да се прави разлика между частица, която се придържа към правилата на квантовата теория, и наблюдател или измервателен апарат, който следва законите на класическата физика. Той смята, че в крайна сметка всичко е квантово и трябва да разглеждаме реалността като една гигантска, универсална вълнова функция.

Ако приемем, че вълновите функции са същността на реалността, това поставя квантовата физика в нова светлина. Всичко има вълнова функция и всички те са квантово вплетени една в друга, което означава, че измерването на една от тях влияе на останалите. Така че не можем да мислим за измерване на изолирани обекти в традиционния научен смисъл, защото измервателната апаратура и измерваният обект винаги си взаимодействат. С други думи, реалността, такава, каквато я виждаме, е продукт както на наблюдателя, така и на разглеждания обект, а не някакъв самостоятелен реален поглед върху този обект, който изглежда извън нас.

"Системите могат да се изолират единствено несъвършено", подчертава Носон Янофски (Noson Yanofsky) от Бруклинския колеж в Ню Йорк. "Това води до липсата на знания."

Дали обаче това наистина е ограничение, зависи от гледната точка.

"Това е ограничение, само ако мислите в термините на тези стари концепции", посочва Ведрал.

Релационна квантова механика

Много физици споделят мнението, че прокарването на ясна граница между малките квантови обекти и по-големите класически обекти е проблем. Но мненията се различават по въпроса как точно да се интерпретира квантовата сфера.

Карло Ровели (Carlo Rovelli) от Университета Екс-Марсилия във Франция не смята, че вълновата функция е реален обект. Той работи върху алтернативна идея, известна като релационно тълкуване на квантовата механикаа, чийто резултат е, че обектите не съществуват независимо един от друг. Според нея всичко съществуващо съществува само във връзка с други неща, включително и с нас. Квантовите обекти нямат независима реалност. Вместо това те съществуват само като взаимоотношения, заявява Ровели.

„Открихме, че в основата на физическата реалност не са частици, а релационни връзки“, посочва Ровели. „Всеки обект се определя от начина, по който взаимодейства с нещо друго. Така че, когато не си взаимодейства, просто не съществува. Обектът е съвкупността от начините, по които той влияе на други обекти около себе си – обектът съществува, отразен във всичко останало."

Това твърдение не подлежи на проверка, но това не притеснява Ровели.

"Науката не се занимава само с неща, които могат да се проверяват директно", посочва Ровели. "Става дума и за намиране на правилната концептуална структура, която работи."

С други думи, Ровели смята, че макар и да не може да се види ключа и да се определи дали той ще завърти ключалката, ако това е правилният ключ, вратата ще се отвори. И според него релационният начин на мислене може да разкрие тайните на Вселената, като може би в крайна сметка обедини квантовата теория с гравитацията. "Основната ми работа е да разбера квантовата гравитация: квантовите аспекти на пространството и времето. И мисля, че този релационен начин на разбиране на квантовата механика ще работи много по-добре".

Информационният парадокс и тъмната материя

И така, къде се намира тъмната материя? Според него ще бъде възможно да се хвърли светлина върху това, като се приложат релационните идеи към черните дупки. През 70-те години на миналия век Стивън Хокинг доказва, че черните дупки бавно излъчват радиация, губят маса и накрая изчезват от Вселената. Резултатът от това е, че всичко, което някога е погълнала една черна дупка, също трябва да изчезне, включително цялата информация, която се съдържа в тези обекти. Тъй като квантовите закони не позволяват информацията да изчезне от Вселената, физиците наричат това информационен парадокс на черната дупка. Те водят разгорещени спорове за това какво точно се случва и какво ни казва парадоксът за фундаменталните закони, които управляват физиката.

Релационната квантова механика може да ни доведе до отговор, заявява Ровели.

"Надеждата ми е, че мислейки за квантовата механика по този релационен начин, можем да разберем какво се случва с черните дупки", посочва физикът. Подозрението му е, че остатъците от черна дупка, за които се смята, че остават, след като процесът на изпарение на Хокинг е приключил, могат да се превърнат в нещо, което прилича на тъмна материя. Той далеч не е сигурен, че това ще се получи, но и това е нормално.

"Добрият учен никога не е сигурен", отбелязва Ровели.

илюстрация на свръхмасивна черна дупка. Кредит: NRAO/AUI/NS

Напредъкът в квантовата физика

Ровели не се притеснява от възможността да греши и е спокоен оптимист за бъдещето на физиката, въпреки многото предупреждения, че тази област е изпаднала в криза. Вярно е, че тя почти цял век се проваля в търсенето на тъмната материя, повече от век се съмнява в смисъла на квантовата физика и няколко десетилетия безплодно търси работеща теория на квантовата гравитация. Но физиката не е "затънала", заявява той. "Имаме огромен напредък. Научихме много нови експериментални факти - например, че не съществува суперсиметрия".

Суперсиметрията - хипотезата, че може да бъде открит набор от частици, които са огледални на тези, за които вече знаем - би била проблем за някои теории за квантовата гравитация, обяснява Ровели. За него фактът, че в Големия адронен колайдер не са открити суперсиметрични частици, както предсказваха някои, е повод за празник, а не за ужас. "Това е добър знак от природата".

 

Напредъкът в квантовата физика

Ровели не се притеснява от възможността да греши и е спокоен оптимист за бъдещето на физиката, въпреки многото предупреждения, че тази област е изпаднала в криза. Вярно е, че тя почти цял век се проваля в търсенето на тъмната материя, повече от век се съмнява в смисъла на квантовата физика и няколко десетилетия безплодно търси работеща теория на квантовата гравитация. Но физиката не е "затънала", заявява той. "Имаме огромен напредък. Научихме много нови експериментални факти - например, че не съществува суперсиметрия".

Суперсиметрията - хипотезата, че може да бъде открит набор от частици, които са огледални на тези, за които вече знаем - би била проблем за някои теории за квантовата гравитация, обяснява Ровели. За него фактът, че в Големия адронен колайдер не са открити суперсиметрични частици, както предсказваха някои, е повод за празник, а не за ужас. "Това е добър знак от природата".

Ще видим ли пълно описание на същината на реалността?

А какво можем и какво не можем да знаем за нашата вселена и дали ще доживеем да видим пълно описание на същината на реалността?

"Не мисля, че има смисъл да мислим, че съществува окончателна реалност", обяснява Ровели.

"Една гора, погледвата отдалеч, е просто едно кадифено зелено петно, но после се приближаваме и виждаме дърветата: те са истински. След това виждате, че стволовете са истински, и виждате, че атомите в стволовете са истински. Реалността е съвкупност от всички тези неща: всички те са реални, просто става въпрос за това да разбираме нещата все по-добре и по-добре и по-добре. Трябва да излезем от тази нагласа, че окончателната реалност е материята или езикът, или Бог, или умът, или духът."

Ровели се отнася с подобно пренебрежение към търсенето на "окончателна" теория. "Не бива да търсим окончателната теория; трябва да се стремим да решаваме по един проблем в даден момент", смята физикът. "Ние не разбираме квантовите свойства на пространство-времето? Нека да проучим това. Не разбираме черните дупки? Нека да проучим това."

Именно във всяко от тези търсения намираме удовлетворение и всяко от тях осигурява допълнителни пластове на разбиране, отбелязва Ровели.

Освен това има вероятност - макар и малка - един ден да открием начин да надникнем в квантовата мъгла, без колапс на вълновата функция. Ако законите на физиката казват, че нещо е невъзможно, това важи само докато самите закони са в сила. Може да се появи по-задълбочена версия на квантовата теория, която да направи невъзможното възможно.

Но Ведрал не се надява, че ще се появи отново един определен, предсказуем свят. "Вероятно ще бъде още по-странно", смята той.

Източници:

How can we understand quantum reality if it is impossible to measure?, Michael Brooks,  New Scientist

Carlo Rovelli on the bizarre world of relational quantum mechanics, Michael Brooks, New Scientist

...

...

 

[kipen]

On 17.01.2023 г. at 16:47, Малоум 2 said:

Много физици споделят мнението, че прокарването на ясна граница между малките квантови обекти и по-големите класически обекти е проблем. Но мненията се различават по въпроса как точно да се интерпретира квантовата сфера.

Карло Ровели (Carlo Rovelli) от Университета Екс-Марсилия във Франция не смята, че вълновата функция е реален обект. Той работи върху алтернативна идея, известна като релационно тълкуване на квантовата механикаа, чийто резултат е, че обектите не съществуват независимо един от друг. Според нея всичко съществуващо съществува само във връзка с други неща, включително и с нас. Квантовите обекти нямат независима реалност. Вместо това те съществуват само като взаимоотношения, заявява Ровели.

Не думай! "Повечето споделяли, че е проблем".... А пък огледалото не отразява тях си?!?

Доколкото Ровели се доближава до "квантовия мистицизъм" в някой от будистките или всички даоистки школи от изтока е спорен въпрос, макар и пълната идентичност на основната рамка на концептуалното му мислене със "закона за взаимозависимото възникване", "дхарма"(или нещо подобно беше) или неопределимото Дао, което още като го помислиш и вече не е Дао, щото Дао не въниква, а е.

Обаче не мога да не му сваля шапка за статията му, която цитирах на Станислав, но и за теб - за "Примковата квантова гравитация" и подходът му с въвеждане на геометричен контекст, способстваш реализирането на възможността за обединение на ОТО и КМ. 

Само дето, както беше отбелязано и в една друга цитирана от теб статия - въвеждането на допълнително пространство в квантовите изчисления дава синхронизация (или пък "хомеоморфизъм" между мат.моделите, или пък "холографския принцип"), ама изисква и бая усложняване на описанията.

А всичко със "скритите параметри", дето са скарали Айнщайн и Бор,Хайзенберг, та и Бел даже и неравенства е направил за оценка, се решава, ако се приеме, че скритите параметри са допълнително "пространство-време". Ама не по Калуза-Клайн, щото теорията им също свежда фокуса до парадигмата "физическо сега", т.е. при нас(среднопретегления, конвенционален, съзнателен наблюдател). Нито пък по твоята "хипотеза", щото постулираш, че от нейде в некви 3Д периметри от  се реализира "вход" на енергия за извършване на работа по възпроизвеждане на пространствен шаблон. От някъде, неизмеримо в 3Д. Което директно определя модела ти от типа "физическо пространство и имагинерно време" . Тамън това, което Ровели предлага да преодолеят като предръзсъдък колегите му, клонящи към квантовомеханичната парадигма за случайността, която съвсем естествено няма нужда от допълнително измерение, защото така може да се окаже, че "случайността" е проекция на "скрит параметър", производен на по-високата размерност на контекста на разглеждане... съответно структура (метрика и евентуално кривини)  

Редактирано Януари 23 от kipen

[Малоум 2]

On 23.01.2023 г. at 22:01, kipen said:

Нито пък по твоята "хипотеза", щото постулираш, че от нейде в некви 3Д периметри от  се реализира "вход" на енергия за извършване на работа по възпроизвеждане на пространствен шаблон. От някъде, неизмеримо в 3Д. Което директно определя модела ти от типа "физическо пространство и имагинерно време" . Тамън това, което Ровели предлага да преодолеят като предръзсъдък колегите му, клонящи към квантовомеханичната парадигма за случайността, която съвсем естествено няма нужда от допълнително измерение, защото така може да се окаже, че "случайността" е проекция на "скрит параметър", производен на по-високата размерност на контекста на разглеждане... съответно структура (метрика и евентуално кривини)  

(При наличие на етер*- неподвижни по място точкови образувания в пространствена решетка и променлив по направление и посока собствен момент на импулс (всичко "ври и кипи"), става възможно  различни по честота фотони да формират пакети ЕМПоле. Разликата при суперпозиция на такива пакети е пренос на импулс от ЕМполе с вълнови характеристики. Квантовата идея (която не е класика) се внася без проблем в класиката - непрестанно се образуват обектите с огромна честота на тяхното образуване.  И наистина, полевото обкръжение създадено от външни обекти на частица с маса - така може да влияе на начинът на образуване на външната обвивка и обратно - бързината и формата на формиране на тази обвивка е информация за околните обекти. Тези влияния са в близкото обкръжение на обект - неутрален, десетина големини - големината на характерен размер от обвивката като дължина на вълна - в зависимост от "проводимостта" на средата, може и много по-далече при частици с характеристика "заряд". Тоест - при тръгване от "ненаблюдаемо" квантово ниво, цялата класика може да се обяснява без проблеми. Няма скрити скрити променливи, а Разкрити от хипотезата. Като как се отнасят предположените параметри към възможното за наблюдаване. Доколкото всяка частица става наблюдател с възможност за реагиране на информация - няма случайности. Има "квантов детерминизъм")

Полезно за припомняне:

http://roncho.net/fiz/qm/matterwave/matterwave.htm

...

[kipen]

Извинявай, но понякога оставам с впечатление, че ми повтаряш всеки път едно и също нещо, независимо какво си цитирал от това, което съм написал.

[Малоум 2]

Преди 18 часа, kipen said:

Извинявай, но понякога оставам с впечатление, че ми повтаряш всеки път едно и също нещо, независимо какво си цитирал от това, което съм написал.

Е, ами говориш за скрити параметри. Не ми задаваш въпроси, а правиш предположения какво било в хипотезата ми... Затова - я припомням и:

On 26.01.2023 г. at 17:14, Малоум 2 said:

... Няма скрити скрити променливи, а Разкрити от хипотезата. Като как се отнасят предположените параметри към възможното за наблюдаване. Доколкото всяка частица става наблюдател с възможност за реагиране на информация - няма случайности. Има "квантов детерминизъм")

това и отговарям. (Хипотезата разкрива,че има  ОВ (обратна връзка) в микрото на образуващите фотони на частиците - параметър: честота на непрестанно  образуване на слоевете на частицата..., което (по-едро, измеримо) е известно от Ръдърфорд експериментите, но за излъчени фотони от възбудени атоми - по същност, не разкрито. Има и още - преди съм описвал- преносът на импулс заради разликата в импулсите на трептения в суперпозиция има и "дебелина" (на ЕМВълна) по линията на пренос - нещо като тръба - по повърхността на която по винтова линия се пренася импулса... Това "измерение" също е известно, но по същност - не беше разкрито. И т. н.)

...

[kipen]

Преди 19 часа, Малоум 2 said:

On 28.01.2023 г. at 23:01, kipen said:

Извинявай, но понякога оставам с впечатление, че ми повтаряш всеки път едно и също нещо, независимо какво си цитирал от това, което съм написал.

Е, ами говориш за скрити параметри.

Само за това ли бях писал в поста ми?

Верно, че даването ми като пример на твоята "хипотеза" може да се интерпретира като че е в общ контекст с частта, в която споменавам "скрит параметър".

Ама последното, според мен, е производно на по-висока размерност на пространството в модела - или по-точно - разглеждането на времето като физически параметър на 4Д-пространство, а не само като имагинерна величина. Критерий, спрямо който си позволявам да разгранича типовете моделиране (вкл. и твоя) на 1."физическо пространство и имагинерно време" и 2.други.

Преди 19 часа, Малоум 2 said:

Не ми задаваш въпроси, а правиш предположения какво било в хипотезата ми... Затова

Ами не ти задвам въпроси вече, защото си установих, че твоето не е научна хипотеза! Не е фалсифицируема и ти много добре знаеш това! 

 

п.п. между другото и твоята "хипотеза" може да стане фалсифицируема, ако се разгледа времето като физически параметър на 4Д-пространственото разпределение на етер*частиците ти, но ти си изключил това условие. А и не го прие като мое предложение.  

Редактирано Януари 30 от kipen

[Малоум 2]

Вярно, че илюзиите не са реалност, но пък затова, недостижимото от света за експериментална проверка може да е "субект" на "хипотези" от Изследовател. Следствията от правилна работна хипотеза могат да се впишат в реалността, такава каквато е представима за Изследовател - обосноваване на това което (по договор) са реалните полеви и вещеви обекти и обяснение на връзките между тях.

https://megavselena.bg/zashto-vse-poveche-fizici-mislyat-che-prostranstvoto-i-vremeto-sa-iljuzii/

Защо все повече физици мислят, че пространството и времето са „илюзии“

Миналия декември беше присъдена Нобеловата награда за физика за експерименталното потвърждение на квантов феномен, известен от повече от 80 години: заплитането (entanglement). Както е предвидено от Алберт Айнщайн и неговите сътрудници през 1935 г., квантовите обекти могат да бъдат мистериозно свързани дори ако са разделени от големи разстояния. Но колкото и странно да изглежда явлението, защо толкова стара идея все още си заслужава най-престижната награда по физика?

По стечение на обстоятелствата, само няколко седмици преди новите Нобелови лауреати да бъдат почетени в Стокхолм, различен екип от изтъкнати учени от Харвард, Масачузетския технологичен институт, Калтек, Фермилаб и Google съобщиха, че са изпълнили процес на квантовия компютър на Google, който може да се тълкува като червеева дупка .

Червеевите дупки са тунели през вселената, които могат да работят като пряк път през пространството и времето и са обичани от феновете на научната фантастика, и въпреки че тунелът, реализиран в този скорошен експеримент, съществува само в двуизмерна вселена на играчка, той може да представлява пробив за бъдещите изследвания в челните редици на физиката.

Но защо заплитането е свързано с пространството и времето? И как това може да бъде важно за бъдещите пробиви във физиката? Правилно разбрано, заплитането предполага, че Вселената е „монистична“, както я наричат философите, че на най-фундаменталното ниво всичко във Вселената е част от едно, обединено цяло. Определящо свойство на квантовата механика е, че нейната основна реалност е описана от гледна точка на вълни и една монистична вселена би изисквала универсална функция.

Още преди десетилетия изследователи като Хю Еверет и Дитер Цее показаха как нашата ежедневна реалност може да излезе от такова универсално квантово-механично описание. Но едва сега изследователи като Леонард Съскинд или Шон Карол развиват идеи за това как тази скрита квантова реалност може да обясни не само материята, но и тъканта на пространството и времето.

Система от три звезди или крие планета, или противоречи на законите на физиката. Заплитането е много повече от просто още един странен квантов феномен. Това е действащият принцип зад двете: защо квантовата механика слива света в едно и защо преживяваме това фундаментално единство като много отделни обекти. В същото време заплитането е причината да изглежда, че живеем в класическа реалност. Това е – съвсем буквално – лепилото и създателят на светове. Заплитането се прилага за обекти, състоящи се от два или повече компонента, и описва какво се случва, когато квантовият принцип, че „всичко, което може да се случи, действително се случва“, се приложи към такива съставени обекти. Съответно, заплетеното състояние е наслагването на всички възможни комбинации, в които могат да бъдат компонентите на съставен обект, за да се получи същия общ резултат. Отново вълнообразната природа на квантовата област може да помогне да се илюстрира как всъщност работи заплитането.

Представете си напълно спокойно, гладко като стъкло море в безветрен ден. Сега се запитайте, как може да се създаде такава равнина чрез наслагване на два отделни вълнови модела? Една възможност е, че наслагването на две напълно плоски повърхности отново води до напълно равен резултат. Но друга възможност, която може да създаде плоска повърхност, е ако два идентични вълнови модела, изместени с половин цикъл на трептене, бъдат насложени един върху друг, така че вълновите гребени на единия модел да унищожат вълновите падове на другия и обратно. Ако просто наблюдавахме стъкления океан, разглеждайки го като резултат от две комбинирани вълни, нямаше да има начин да разберем за моделите на отделните вълни. Това, което звучи съвсем обикновено, когато говорим за вълни, има най-странните последици, когато се приложи към конкуриращи се реалности.

Ако вашата съседка ви каже, че има две котки, една жива котка и една мъртва, това би означавало, че или първата котка, или втората е мъртва и че останалата котка съответно е жива – би било странен и болезнен начин за описание на домашните любимци и може да не знаете кой от тях е късметлията, но ще разберете конфуза на съседа. Не е така в квантовия свят. В квантовата механика същото твърдение предполага, че двете котки са обединени в суперпозиция от случаи, включително първата котка да е жива, а втората мъртва и първата котка да е мъртва, докато втората е жива, но също и възможности, при които и двете котки са наполовина живи и наполовина мъртви, или първата котка е една трета жива, докато втората котка добавя липсващите две трети от живота. В квантовата двойка котки съдбите и условията на отделните животни се разтварят изцяло в състоянието на цялото.

По същия начин в квантовата вселена няма отделни обекти. Всичко, което съществува, е обединено в едно „Едно“. Квантовото заплитане ни разкрива огромна и изцяло нова територия за изследване. То дефинира нова основа на науката и преобръща търсенето на теория за всичко с главата надолу – да се гради върху квантовата космология, а не върху физиката на елементарните частици или теорията на струните.

Но колко реалистично е за физиците да следват такъв подход? Изненадващо, това не е просто реалистично – те всъщност вече го правят. Изследователи в челните редици на квантовата гравитация започнаха да преосмислят пространство-времето като следствие от заплитането. Все по-голям брой учени основават своите изследвания върху неразделимостта на Вселената. Големи са надеждите, че следвайки този подход, те най-накрая могат да разберат какво наистина представляват пространството и времето, дълбоко в основата. Независимо дали пространството е съшито чрез преплитане, физиката е описана от абстрактни обекти отвъд пространството и времето или пространството на възможностите, представено от универсалната вълнова функция на Еверет, или всичко във Вселената е проследено до един единствен квантов обект – всички тези идеи споделят монистичен вкус.

В момента е трудно да се прецени кои от тези идеи ще формират бъдещето на физиката и кои в крайна сметка ще изчезнат. Интересното е, че докато първоначално идеите често са били развивани в контекста на теорията на струните, те изглежда са надраснали теорията на струните и струните вече не играят никаква роля в най-новите изследвания. Общата нишка сега изглежда е, че пространството и времето вече не се считат за фундаментални.

Съвременната физика не започва с пространството и времето, за да продължи с нещата, поставени в този съществуващ фон. Вместо това, самите пространство и време се считат за продукти на по-фундаментална реалност.

Нейтън Сейбърг, водещ теоретик на струните в Института за напреднали изследвания в Принстън, не е сам в своето мнение, когато заявява: „Почти съм сигурен, че пространството и времето са илюзии. Това са примитивни представи, които ще бъдат заменени от нещо по-сложно.“ Нещо повече, в повечето сценарии, предлагащи възникващи времена-пространства, заплитането играе основна роля. Както посочва философът Расмус Яксланд, това в крайна сметка означава, че във Вселената вече няма отделни обекти; че всичко е свързано с всичко останало: „Приемането на заплитането като връзка, създаваща света, идва с цената на отказ от разделимост. Но тези, които са готови да предприемат тази стъпка, може би трябва да се вгледат в заплитането на фундаменталната връзка, с която да съставят този свят (и може би всички други възможни).“ Така, когато пространството и времето изчезнат, се появява единно Едно.

Обратно, от гледна точка на квантовия монизъм, такива умопомрачителни последствия от квантовата гравитация не са далеч.В теорията на Айнщайн за общата теория на относителността пространството вече не е статична сцена; по-скоро се генерира от масите и енергията на материята. Подобно на възгледа на немския философ Готфрид В. Лайбниц, той описва относителния ред на нещата. Ако сега, според квантовия монизъм, е останало само едно нещо, не е останало нищо за подреждане или ред и в крайна сметка вече няма нужда от концепцията за пространство на това най-фундаментално ниво на описание.

Това е „Единственото“, една единствена квантова вселена, която поражда пространство, време и материя. „GR=QM“, твърди Ленард Съскинд смело в отворено писмо до изследователи в квантовата информационна наука: общата теория на относителността не е нищо друго освен квантова механика – стогодишна теория, която е прилагана изключително успешно към всякакви неща, но никога не е била реално напълно разбрана. Както Шон Карол посочи, „Може би беше грешка да се квантува гравитацията и пространство-времето се спотайваше в квантовата механика през цялото време.“ За в бъдеще, „вместо да определяме гравитацията, може би трябва да се опитаме да гравитизираме квантовата механика. Или, по-точно, но по-малко емоционално, „намерете гравитацията в квантовата механика“, предлага Карол в своя блог.

Наистина, изглежда, че ако квантовата механика беше взета на сериозно от самото начало, ако тя беше разбрана като теория, която не се случва в пространството и времето, а в рамките на по-фундаментална прожекторна реалност, много от задънените улици в изследването на квантовата гравитация можеха да бъдат избегнати. Ако бяхме одобрили монистичните изводи на квантовата механика – наследството на една трихилядолетна философия, възприета в древността, преследвана през Средновековието, възродена през Ренесанса и подправена в романтизма, вместо да се придържаме към прагматичната интерпретация на влиятелния квантов пионер Нилс Бор, който свеждаше квантовата механика до инструмент, щяхме да бъдем по-нататък по пътя към демистифициране на основите на реалността.

Статия по книгата на Heinrich Päs: The One: How an Ancient Idea Holds the Future of Physics

...

...

(Според мен - има само един съществен "скрит" параметър - ОВ на вещевите с полевите обекти, което предопределя движението на вещевите обекти.)

...

...

Редактирано Януари 31 от Малоум 2

[kipen]

On 31.01.2023 г. at 7:25, Малоум 2 said:

(Според мен - има само един съществен "скрит" параметър - ОВ на вещевите с полевите обекти, което предопределя движението на вещевите обекти.)

Ех, хайде сега пък и ти! Разгледай малко по-прецизно цитираната ти статия и сам си установи, че не е само един съществен елемент във философската постановка на "квантовия монизъм".

Материалистическият монизъм е водещата парадигма във физиката, а последната е с доста строги критерии за научност. При въвеждането на "квантов монизъм", се въвежда всъщност и моделът с едносвързано пространство. А това е просто предположение, но не и хипотеза, щото не е фалсифицируемо - няма как да погледнем от паралено на сегашната ни перспектива на развитието на "историята на Вселената", та да можем да опровергаем "квантовия монизъм" като твърдение.

Също така има философски дискусии, както не веднъж съм ти споделял, между "презентисти" и "етерналисти". (дали реално е само "сега" или и "минало" и "бъдеще" също - кратко описание, ако не си го спомняш)  https://www.samwoolfe.com/2013/05/presentism-and-eternalism-two-philosophical-theories-about-time.html

Много е лесно да се изпадне в едностранчивост под въздействие на страсти, ама не е полезно като цяло за науката. Виж за поддържането на субективна система от убеждения - да, полезно е! Ама хората са въвели и едно понятие - "антропен принцип". Дето съдържа концепцията, че не всичко, което можем да видим и да осъзнаем, касае единствено нас. Един вид, човечеството не сме центърът на Вселената.... или единственият център на Вселената

Редактирано Февруари 8 от kipen

[Малоум 2]

Преди 15 минути, kipen said:

Един вид, човечеството не сме центъра на Вселената.... или единственият център на Вселената

(Добре, разбирам - не си запознат с подробности от хипотезата и си измисляш твои интерпретации за отхвърляне на етер-теории (съм отхвърлил известните класически представи за етер и затова имам етер*-частици). По повод фалсифицируемост сме писали доста отдавна (още от дир-а) и си спомням само, че следствия от дадена хипотеза е важно да са фалсифицируеми, а не цялостно обясняваща света хипотеза. При достигане на възможен Кръговрат на материята, както е по хипотезата: полева-->вещева-->полева-->вещева и т. н., не е нужно това да е проверимо, щото го има и на практика гама-лъчи предизвикват електрон-позитрон двойка и обратно. Също - в сегашната наука - можело да има телепортация на веществен обект. Хипотезата казва? - не не може. Значи - това е проверимо следствие. Също и с телепатия - хипотезата казва? - не, не могат да се четат мисли. Това е проверимо следствие... и т. н. ... ЗабравИ и за антропния принцип - отдавна съм го отхвърлил  с хипотезата - има самоорганизация, саморазвитие, в цялостен Кръговрат - еволюция+ОВ.)

 

On 31.01.2023 г. at 7:25, Малоум 2 said:

(Според мен - има само един съществен "скрит" параметър - ОВ на вещевите с полевите обекти, което предопределя движението на вещевите обекти.)

Ех, хайде сега пък и ти! Разгледай малко по-прецизно цитираната ти статия и сам си установи, че не е само един съществен елемент във филисофската постановка на "квантовия монизъм".

Важната думичка при мен е "съществен" скрит параметър Преди време "изредих" доста други, които по принцип са известни, но не са разкрити по същност.

...

[kipen]

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

Също - в сегашната наука - можело да има телепортация на веществен обект.

Не си разбрал, че телепортация вече се прави и на макроразстояния. Ама не телепортацията от "Седморката на Блейк" или "Стар трек". Просто с квантовото тунелиране, възпроизвеждат идентичен обект на друго място. За момента най-много малка молекула(не помня коя)

 

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

Също и с телепатия - хипотезата казва? - не, не могат да се четат мисли.

Значи не ти е вярна хипотезата, защото "мисли се четат" с електроди и така се управляват даже и автомобили експериментално. От Гугъл го разработиха първи.

 

п.п. а за "кръговрат" се иска време, защото е свързано с процес, протичащ между минали и бъдещи събития. В твоята "хипотеза" времето е сведено до тиктакането на етер-частиците ти, които са неподвижни една спрямо друга. Ми тогава за съзнателен наблюдател остава да се движи спрямо тях, за да възприема процес или те да се движат спрямо него, което вече си изключил.  ...то по хипотезата ти и Вселената е прожекция на филм пред някакъв наблюдател+съзнание, дето гледа картинки в ликвора, ама кой е тоз наблюдател, спрямо него кои "етер-частици" са в миналото му, кои в бъдещето му, що е тоз наблюдател+съзнание (некво си съотношение между информация било)..... аз лично не смятам, че решението на "какво е реалността" е толкова просто - въвеждаме си каквото ни трябва за приказката и хоп - това е.... За теб, при цялото ми уважение, може да е самата истина, ама според мен е малко като по-сглобено от тук, от там...

Редактирано Февруари 9 от kipen

[Малоум 2]

Преди 1 час, kipen said:

Не си разбрал, че телепортация вече се прави и на макроразстояния. Ама не телепортацията от "Седморката на Блейк" или "Стар трек". Просто с квантовото тунелиране, възпроизвеждат идентичен обект на друго място. За момента най-много малка молекула(не помня коя)

Тунелирането може да се обясни достатъчно разбираемо с непрестанното образуване на обектите с мин. енерг. за образуване, в посока на подредена структура, както е по хипотезата. И показва, че е работеща на този етап - зависи от дължина на вълна, кратна на образуващите фотони. Зависи от околното ЕМПоле. Докато статуквото - не може да обясни тунелирането - няма причина-следствие. И, разбира се, това не е телепортация - нарочно разпадане на обект на едно място и образуването му на друго далечно място, точно копие на изначалния обект.

Преди 1 час, kipen said:

Значи не ти е вярна хипотезата, защото "мисли се четат" с електроди и така се управляват даже и автомобили експериментално. От Гугъл го разработиха първи.

Това, което се чете, не са мисли, а ЕМИмпулси - нямат връзка с мисленето, а с моментно възбудени участъци от мозъка. Става въпрос за четене на мисли от разстояние, а не да ти бръкнат в организъмчето с електроди, като "лечение на психика" в средновековието.

Преди 1 час, kipen said:

п.п. а за "кръговрат" се иска време, защото е свързано с процес, протичащ между минали и бъдещи събития. В твоята "хипотеза" времето е сведено до тиктакането на етер-частиците ти, които са неподвижни една спрямо друга. Ми тогава за съзнателен наблюдател остава да се движи спрямо тях, за да възприема процес или те да се движат спрямо него, което вече си изключил.

Време във Вселената - бол. Всички събития са в миналото ни, доколкото можем да ги изследваме с информация от тях. Ако беше чел - в хипотезата обектите сърфират върху етер*частиците, т. е., те се образуват от подреждане на тяхна характеристика, непрестанно с огромна честота на образуване на вещево-подреденото (характеристика "маса"), над 10^(18)Hz, на слоеве, като за всеки следващ слой честотата му на образуване намалява. До достигане на "размер" от който могат да се отразят "видими" (технически) за нас фотони.

Преди 1 час, kipen said:

то по хипотезата ти и Вселената е прожекция на филм пред някакъв наблюдател+съзнание, дето гледа картинки в ликвора, ама кой е тоз наблюдател, спрямо него кои "етер-частици" са в миналото му, кои в бъдещето му, що е тоз наблюдател+съзнание (некво си съотношение между информация било)...

Да, обектите на/от Вселената са "прожекция на лош" филм и не само в моята глава, ами и в твоята (и въобще, на чуждите на моята). Ама кучето и котката също "гледат", но не могат да навържат "кадрите" с логическа връзка и да си измислят математика на случките, ако не са обучавани на условни рефлекси (Павлов, примерно)... Иначе - само реагират на външни изменения... с психика, по наша оценка.  Но - Ние от деца се обучаваме на условни, щото имаме от природата само два вродени рефлекса. Демек - информацията е важна част от ентропийните процеси, за нашето разбиране на еволюцията на неживо и живо в Природата.

...

Редактирано Февруари 9 от Малоум 2

[kipen]

Преди 17 часа, Малоум 2 said:

Преди 19 часа, kipen said:

Значи не ти е вярна хипотезата, защото "мисли се четат" с електроди и така се управляват даже и автомобили експериментално. От Гугъл го разработиха първи.

Това, което се чете, не са мисли, а ЕМИмпулси - нямат връзка с мисленето, а с моментно възбудени участъци от мозъка. Става въпрос за четене на мисли от разстояние, а не да ти бръкнат в организъмчето с електроди, като "лечение на психика" в средновековието.

Ти първо дай определение на "мисъл", а пък после се съотнасяй в средновековието. Също така електродите в "шапката на шофьора", който кара "колата на Гугъл" не са му забити в черпа... т.е. разстоянията са макро, доста по-големи от тези между твоите "етер-частици".

И след като ми вменяваш качества като "измисляне на интерпретации за отхвърляне на хипотези", то ще ти напомня, че коментирах "квантовия монизъм", а ти не написа нищо по коментара ми, ами пак влезе в ролята на Мирча Кришам... краставици ли са хипотези ли са, все тая - все за това си пишеш.

[Малоум 2]

Преди 11 минути, kipen said:

Ти първо дай определение на "мисъл",

Няма смисъл да се дава определение на мисъл, щото е нещо субективно.

Преди 11 минути, kipen said:

Също така електродите в "шапката на шофьора", който кара "колата на Гугъл" не са му забити в черпа... т.е. разстоянията са макро, доста по-големи от тези между твоите "етер-частици".

Е, а датчиците не хващат ли ЕМИмпулси. Пак от големи възбудени участъци на мозъка, но са смесени от различни излъчватели и като краен резултат са в областта на ИЧ (моите етер*частици служат и за да има цял човек-мислещ, за изследване от цал човек... не толкова мислещ?!). (Лесно е да се разбере какво си мисли Иванчо, като гледа Марийка.). А тези "макро-участъци" не формират една мисъл, а докато "стяга ме шапката!"! Общи състояния на човек се "четат" и от психолози и дори могат да "вменят" една "безсмислена" мисъл в отговор на ситуация - на принцип условни рефлекси.

Преди 24 минути, kipen said:

квантовия монизъм

цитирал съм цяла популярна статия: https://megavselena.bg/zashto-vse-poveche-fizici-mislyat-che-prostranstvoto-i-vremeto-sa-iljuzii/

Още: https://bg.wikipedia.org/wiki/Монизъм

"...Научният и последователен материалистически монизъм е характерен за диалектическия материализъм, който изхожда от положението, че светът по природата си е материален, че всички явления в света представляват различни видове движеща се материя. В марксистката философия например материализмът се разпространява и върху обществените явления. Противоположност на монизма е дуализмът.

..."

Следва се закон: Единство и борба на противоположности.

(Показвал съм в хипотезата и дуализма: вълна-частица. В смисъл частици с вълнови свойства.)

[kipen]

Малоум2, ти като почнеш да пишеш глупости и сам си вярваш, че не са такива, май?!? Щом се е стигнало до там да ги напишеш, май съм прав, а?!?

On 10.02.2023 г. at 11:46, Малоум 2 said:

Няма смисъл да се дава определение на мисъл, щото е нещо субективно.

Това, че конкретна "мисъл" е нещо субективно не означава, че няма смисъл да се дава определение на "мисъл"! Мисълта "завий на дясно", след като води до завиване надясно на автомобила, означава че е била "прочетена" правилно. Но без да се даде определение на "мисъл" няма как да твърдиш, че човекът кара колата на Гугъл, ...значи господ или буда я карат...

Ако ти се играят софистки игрички - на мен пък не ми се играе. 

Шляп цитираното ми "квантов монизъм" - шляп "цитирал съм цяла научна статия". Ми така и аз мога да ти цитирам наистина научни статии, а не като твоята цитирана, ама не означава, че съм разбрал какво пише в тях. Това се установява след мои коментари. Защо ги предлагаш на мен тия номера - вече ми е все тая!

Разпускай си! Намирай си потвърждения на "хипотезата" ти! И Вие сме хора, я... 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, kipen said:

Това, че конкретна "мисъл" е нещо субективно не означава, че няма смисъл да се дава определение на "мисъл"! Мисълта "завий на дясно", след като води до завиване надясно на автомобила, означава че е била "прочетена" правилно. Но без да се даде определение на "мисъл" няма как да твърдиш, че човекът кара колата на Гугъл, ...значи господ или буда я карат...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене

"...

Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата.

..."

Може и да пиша глупости по твоя преценка, но не вярвам на глупостите с "четене на мисли от разстояние", демек, телепатия.

...

[kipen]

Ами като не вярваш в глупостите с " "четене на мисли от разстояние", демек, телепатия.", то за кво постваш статия, в която популяризират вярването в концепцията за "квантов монизъм"?!?!?

Явно изобщо не можеш да вденеш, че приемането на "квантовия монизъм" е свързано и с приемането на "четене на мисли", в аспекта "споделени мисли" във ВП?!? За това ти намеках с "дефинирането на "мисъл"...

А и още повече, че в цитираната ти "научна" статия изобщо не е коментирано в едносвързано или многосвързано пространство се разглежда философската концепция за "квантов монизъм" !

Разпускай си! Продължавай да си шляпаш цитати от уикипедията като отговори, насочени към мои постове. Намирай си потвърждения на "хипотезата" ти! И Вие сме хора, я... И аз сме хора...и автомобила на гугъл си движи...

Марийка може и да познае какво си мисли Иванчо, ама на въпросът й:

- Как изглеждам в новата ми рокля? - Иванчо й отговаря:

- Важното е да сме живи и здрави!

Редактирано Февруари 14 от kipen

[Малоум 2]

Преди 3 часа, kipen said:

Ами като не вярваш в глупостите с " "четене на мисли от разстояние", демек, телепатия.", то за кво постваш статия, в която популяризират вярването в концепцията за "квантов монизъм"?!?!?

Явно изобщо не можеш да вденеш, че приемането на "квантовия монизъм" е свързано и с приемането на "четене на мисли", в аспекта "споделени мисли" във ВП?!? За това ти намеках с "дефинирането на "мисъл"...

А и още повече, че в цитираната ти "научна" статия изобщо не е коментирано в едносвързано или многосвързано пространство се разглежда философската концепция за "квантов монизъм" !

Споменах, че ми предписваш твои тълкувания за хипотезата. Постната статия https://megavselena.bg/zhiveem-li-vav-vartyashta-se-vselena-ako-e-taka-bihme-mogli-da-patuvame-nazad-vav-vremeto/ - показва отношения между Гьодел и Айнщайн по определен въпрос - популярно. Преди това - беше загатнал,  че има такива. Просто разширих твои показвания. Нищо общо няма с "квантов монизъм". (в хипотезата - зрънчевият модел на етер*-частица е дуалистично предвидена с променлив вектор момент на импулс, който  в достижимото-макро се тълкува като полева форма на материя. В процес на самоорганизация до макро-обекти - цялата материя има дуалистичен произход, което е в синхрон с известното. Затова - по такъв въпрос - не споря от отдавна.)

А от уикито - и ти си могъл да видиш отговорите, но ... давай да се "изпитваме", значи?!!

И, по-добре е да сме здрави, докато сме живи! - съм казвал ...

...

[kipen]

On 14.02.2023 г. at 16:56, Малоум 2 said:

Споменах, че ми предписваш твои тълкувания за хипотезата.

Ако извадиш собствените ти тълкувания на моите постове, ще излезне, че съм си споделил мнението ми по отношение на "хипотезата" ти. Последното е истинно твърдение, което няма нужда от доказване, за сметка на твоето "предписване" и "хипотеза"(без кавички).

Ала дори и да е истинно, не е напълно, защото не коментирах твоята "хипотеза" конкретно, а я бях дал като пример за проява на определен тип моделиране. 

Ти всъщност драпаш след всеки пост да свеждаш коментарите до твоята "хипотеза". Явно си я обичаш, но това е тамън, както Мирча Кришам все си повтаря за краставицата...

 

On 14.02.2023 г. at 16:56, Малоум 2 said:

показва отношения между Гьодел и Айнщайн по определен въпрос - популярно. Преди това - беше загатнал,  че има такива. Просто разширих твои показвания.

Ти хубаво "разширяваш", ама знаеш ли я поговорката - "Последвал бръмбъра, отвел го до л@йната"?

В смисъл знаеш ли какво имах предвид с предложението ми да се разгледат книгите от "Философия на квантовата информация. Айнщайн и Гьодел" и резюмето към тях на авторът им - Васил Пенчев? И изобщо прочете ли нещо от това преди да "изплискаш", че "статията е за отношенията между Айнщайн и Гьодел"? Знаеш ли основната насока на съвместните им разработки, след като Гьодел формулира двете си "теореми за непълнотата"?!?

Изобщо вярваш ли, че докато ми шляпаш цитати от уикипедията за "монизъм" и ми постулираш "дуалност" чрез "дуалистичен произход", аз съм неподготвен по философските въпроси?

Да си жив и здрав! ...ама айде малко по-уважително...

Редактирано Февруари 16 от kipen