Отиди на
Форум "Наука"

Португалската армия


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

На протежение на няколко века Португалия била една от най големите колониални държави. Малката страна в запада на пиринейския полуостров успяла да завоюва и удържи огромни по площ територии в Южна Америка, Африка и Азия. Даже след като била принудена да отстъпи ред колонии на Холония и Великобритания тя останала да контролира много богати и стратегически важни колонии. Изучавайки колониалната история на Португалия неизбежно човек се замисля над това, как тази малка и не особено богата страна успявала да поддържа толкова мощни въоръжени сили.

Та нали, за да завоюва и удържи колонии по всички части на света е малко да имаш добър флот, нужни са и сухопътни войски които да подавят национално-освободителните въстания и да завоюват нови земи. Прочее португалската армия никога не е блестяла с качествата си в Европа. Широко известни са армиите на англичани и французи, на прусаци и австрийци, даже на испанци и шведи, но за португалската армия освен професионалните историци никой друг не знае.

Основаното през 868 графство Португалия дълго време било васално на испанското кралство Леон. Португалските феодали взели активно участие в Реконкистата, която може да се нарече епохата през която са се родили португалските въоражени сили. През 1139 Алфонсо І Велики в битката при Оурике нанесал тежко поражение на Алморавидите- северноафриканска династия контролираща по това време по голямата част от пиринейския полуостров. Именно след тази победа на малобройната португалска армия архиепископ Бараганса му връчил корона и Португалия станала независимо кралство.

1490614347_image005-2.jpg

Крал Алфонсо І Велики

1490614371_b5d8b99beba6225b1cd787a1338359ff.jpg

Битката при Оурике

Дълго време португалската армия, както и повечето средновековни европейски армии представлявали рицарско опълчение. Освен тях в армията влизали още ази- отряди копиеносци, а също тежка и лека каввалерия, отряди лъчници и арбалетчици. Предвид на размера и населението на Португалия нейната армия никога не била многобройна.

Епохата на великите географски открития станали отправна точка за новата история на Португалия и нейните въоражени сили. След като португалските мореплаватели открили пред кралството примамливата перспектива за превръщане в могъща империя с владения в топлите морета, възникнала необходимостта от военно присъствие в Стария и Новия свят. Забележително е, че ако Испания завоювала обширни територии в Новия свят където на испанските колонизатори се противопоставили местните индиански общества, които нямали огнестрелно оръжие, не познавали конете и желязото и фактически не били в състояние да окажат сериозна съпротива, то Португалия обърнала своя поглед към Стария свят. Единствената колония в Южна Америка била Бразилия, а повечето си колонии португалската корона придобила в Африка и Азия. Арабските и индийските държави по това време не изоставали силно от европейските във военно-техническото развитие. Още повече, тяхния военен потенциал бил напълно сравним с този на Португалия, която никога не успяла да стане силна държава в Европа. Но главното преимущество на Лисабон бил силния флот. Той можел да обезпечи не само присъствието на португалските колонизатори в далечните морета, но и в случай на война играел ключова роля чрез своята артилерия която можела да обстрелва вражеските пристанища и градове.

През 1570 крал Себащияу създал регулярната португалска армия. Била създадена системата Ordenanças - териториално опълчение представляващо държавна мобилизационна система и включваща в състава си 250 компании (роти). Всяка рота командвал капитан с помощници альфарес (знаменосец) и сержант. Няколко компании от града или областта се обединявали в captaincies (капитанство), което командвал капитан-майор (старши капитан). Системата Ordenanças обхващала практически цялото боеспособно мъжко население на Португалия и станало основа за мобилизационната организация на португалската държава чак до 19 век. Това била голяма стъпка напред, тъй като давала възможност да се сформира постоянен резерв за сили заети в колониите. При същият крал били формирани terços (терции) - регулярни пехотни подразделения. Всяка терция включвала в състава си 12 компании (роти) и около 3000 души личен състав- копиеносци, аркебузири и стрелци. Терцията била каомандвана от старши офицер с чин полковник. Кавалерията през ХVІ век съхранявала разделението на лека и тежка и се комплектувала като правило от дворяни.

1490614577_rei-d-sebastiao-o-desejado_614995.jpg

Крал Себащияу

След смъртта на бездетния крал Себащияу удит при поредната авантюра в Мароко, Португалия за дълго време била включена в състава на Испанската империя чрез лична уния. От 1581 до 1640 Португалия не била самостоятелна държава. През това време не било направено нищо за развитието на португалската армия, макар португалците да участвали в множество войни засягащи испанските интереси. Едва през 1640 херцог Браганса успял да извоюва независмост, и станал крал под името Жуан ІV. Тогава армията се състояла едва от 2000 души. Милиционната система Ordenanças практически не работела и били положени много усилия да бъде възстановена. Била въведена длъжността генерал-капитан на кралството, който бил едновременно и председател на Военния съвет - тоест главнокомандващ. Във всяка от шесте провинции на страната били назначени военни губернатори.

1490614708_rubens_john_duke_of_braganza.jpg

Крал Жуау ІV

Въоражените сили на Португалия през XVII-XVIII се състояли от три линии. Първата линия били наемници разделени на пехотни терции и независими компании, а кавалерията на кирасири и карабинери. Пехотинците се набирали от всички съсловия, а кавалеристите изключително от дворяни, като срока на служба бил 6 години. От дворяни се комплектувал и офицерския корпус.  Всичко имало от 10 до 20 терции коплектувани от наемни (професионални) войници. В състава на терцията влизали 10 компании (роти) с обща численост 2000 деши. Всяка терция се командвала от Местре де кампо - полковник на когото помагал фелдфебел занимаващ се с битовите въпроси. Що се касае до кавалерията в нея полковата система не била въведена и тя продължавала да се състои от отделни компании (роти). За изпълнение на тактически задачи можели да се създават временни групи наричани troços в състав от няколко компании, които командвал генерал-комисар от кавалерията.

1490614943_granadeiro_portugues_1740.jpg

Португалски гренадир 1740

Функциите на резерв изпълнявала втората линия която се набирала от сираци, селски деца и женени мъже. В случай на необходимост втората линия се предавала в помощ на първата. Втората линия включвала в своя състав 25 терции. Третата линия включвала в своя състав Ordenanças милиция включваща всички боеспособни мъже и от нея се комплектувала втората линия. В Лисабон съществувало специално опълчение включващо 5 терции.

1490615170_800px-cavalerie_de_moura.jpg

Кавалеристи от Морския кавалерийски полк 1783

В колониите се възпроизвела системата от метрополията. Най показателна в това отношение е Бразилия където терциите били разделени на европейски, индиански и африкански. Трябва да се отбележи, че тяхната боеспособност била висока, тъй като те успели да отблъснат холандските опити за завоюване на Бразилия. В Африка пък били отбранявани успешно Сао Томе и Ангола.

Както е известно през XVII-XVIII в европейските армии масово се използвали наемни армии. В състава на португалските въоражени сили също имало полкове комплектувани от чуждестранни наемници. През 1641 в португалската армия били включени 8 френски полка (5 лека кавалерия, 1 драгунски, 1 карабинерски, 1 пехотен), 2 холандски кавалерийски полка, 1 ирландски пехотен полк, 1 шотландски пехотен полк и 1 италиански пехотен полк.

В началото на XVIII век в Португалия била проведена военна реформа. През 1707 започнало преобразуване на терциите от първата линия в пехотни полкове. Командира бил преименуван на полковник. Организационно всеки полк включвал щаб, обслужващ персонал и 12 компании (роти), като една от тях обезателно била гренадирска. Кавалерията била обединена в бригади под командването на бригадири. Що се касае до резерва и милицията, то те съхранили старата организация до 1796 когато техните терции били преобразувани в милиционни полкове по образец на армейските. През втората половина на XVIII век първата линия на португалската армия включвала в състава си 27 пехотни полка (3 от тях постоянно се дислоцирали в Бразилия), 10 кавалерийски полка, 2 драгунски полка, 4 артилерийски полка, 1 Кралски полк доброволци (егери) и 1 Кралски чуждестранен пехотен полк. Освен това два полка влизали в състава на флота като морска пехота. Пехотните полкове (с изключение на чуждестранния) се набирали по териториален принцип и носели имена на областите където са комплектувани. Военното образование също получило развитие. През 1790 с указ били създадени кралски академия по фортификация, артилерия и чертаене (математика) в Лисабон. В нея се обучавали офицерите от артилерийските и инжинерните подразделения.

Необходимостта от постоянен контрол в колониите и тяхната защита (най нече от холандците) принуждавала португалската корона да държи внушителни войнски съединения в колониите. Колониалните войски на Португалия били подчинени на местните вицекрале и губернатори носещи званието генерал-капитани. Най голяма била групировката в Бразилия. Тук били дислоцирани 12 местни пехотни полка, 3 пехотни полка от метрополията, 3 артилерийски полка, 1 драгунски полк, 1 кавалерийски полк и Легион леки войски (егери). За подготовка на офицерския състав на португалците живеещи постоянно в Бразилия през 1792 била създадена академия в Рио де Жанейро. Това учебно заведение копирало напълно своя прототип в Лисабон.

1490615390_digitalizar0007.jpg

Офицер от морската пехота

Прочее в Бразилия португалските войски не веднъж влизали в бой не само с индианци или въстанали роби (тук дълго съществувала уникалната република на избягали африкански роби "Палмейрас"), но и с въоражените сили на други европейски държави. През 16-17 век французите се опитали да колонизират Бразилия. Тези опити влезли в историята като първа и втора френско-португалски войни. Колонията "Антарктическа Франция" била създадена през 1555 на брега на залива Рио де Жанейро, но още през 1557 била унищожена от португалските войски. В периода 1612-1616 в района на град Сан- Луин (щата Маранян) съществувала друга колония "Екваториална Франция", която също била ликвидирана от португалските войски. Далеч по мащабна и продължителна била холандско-португалската война продължила от 1601 до 1661. По това време Холандия била основен противник на Испания и Португалия за световно господство. В Южна Америка победила Португалия, но в Южна Азия победили холандците. Това се дължало на факта, че в Бразилия се дислоцирали на многобройните и боеспособни части от португалската армия, а живеели и много португалски креоли, докато в Южна Азия въоражените сили били по малобройни.

В Португалска индия (Гоа и ред други колонии) били дислоцирани 2 пехотни полка, 1 артилерийски полк, 1 кавалерийски полк и 2 легиона туземни войници (сипаи). В Ангола били дислоцирани 1 пехотен, 1 кавалерийски и 1 артилерийски полк.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Началото на 19 век било твърде бурно не само за Португалия, но и за много други европейски държави. Цялото това раздвижване било свързано с идването на власт на Наполеон и неговата завоевателна политика. По това време Португалия поддържала добри отношения с Великобритания, което предизвикало негодуванието на Испания и разбира се на самата Франция която по това време била главния френски противник в Европа. През 1800 съюзните Испания и Франция поискали от Португалия да скъса отношенията си с Великобритания и да встъпи в съюза против нея. След потругалския отказ последвало нападение на 60 000 на испанска армия командвана от Мануел Годоя фаворит на кралица Мария Луиза и приятел на Карл ІV. Войната получила име "Портокалова" продължила едва 2 дни. Португалските войски не могли да окажат достойна съпротива на испанците. На 6 юни 1801 в Бадахос бил сключен мир според който Португалия затваряла пристанищата си за британските кораби и ги откривала за испанската и френската флота.

1490681902_c8fecd07228c9fe3b519c9e436e97ab4.jpg

Поругалски пехотинци от края на 18 век. Войник от 1 пехотен полк Оливенса, Офицер от 2ри пехотен полк Порту, Барабанчик от 1 ви пехотен полк Порту

Обаче, след Трафалгарското сражение, в което британския флот нанесъл поражение над френско-испанския флот Португалия побързала отново да отвори пристанищата си за англичаните. Наполеон на свой ред подписал договор с Мануел Годоя за завладяване и подялба на Португалия. На 24 ноември 1807 пристигналия в Лисабон британски флот на адмирал Сидни Смит евакуирал португалския крал Жуан VІ и неговите приближени. Кралския двор се преместил в Бразилия, където можел да се чувства в пълна безопасност.

След завоюването от наполеоновите войски португалската армия била разформирована. Някой от най боеспособните части били включени в сформирания от французите Португалски легион. Тези португалски части които съхранили верността си към краля били включени в новосформираната Англо-португалска армия под командването на английския генерал Артър Уесли. През 1810 тази армия участвала в битката при Бусако.

През 1807 португалската армия била реформирана. Страната била разделена на 3 големи военни окръга Северен, Централен и Южен, всеки от които включвал по 24 бригади Ordenança -мобилизационно опълчение. Всяка бригада обхващала мъжкото население в конкретен регион и отговаряла за формирането на линеен пехотен полк и два милиционни полка. Във всеки окръг били формирани 8 пехотни полка, 4 кавалерийски полка, 1 артилерийски полк, 8 милиционни полка и 4 бригади Ordenança. В състава на Южния окръг били включени също Легион леки войски и допълнителен артилерийски полк. Съхранявайки полковата структура португалското командване преименувало полковете, като им дало поредни номера. В столицата Лисабон били създадени Източния и Западния милиционни полкове кралски доброволци. По късно в Лисабон бил създаден и Полка на кралските доброволци конна милиция.

По този начин през 1807 португалската армия включвала 24 пехотни, 12 кавалерийски, 4 артилерийски и 48 милиционни полка, легион леки войски, 24 бригади Ordenança, Военен корпус на армията (инжинерно-технически, крепостен персонал) и Граждански корпус на армията (финансова, медицинска служба, военна полиция, транспортна служба). В португалската армия били въведени следните звания; 1 редник 2 младши капрал 3 капрал 4 втори сержант 5 сержант 6 кадет 7 кадет алферес 8 алферес 9 лейтенант (втори заместник на командира на ротата) 10 адютант (особен младши офицер при майора в пехотата и кавалерията) 11 първи лейтенант 12 капитан 13 майор 14 подполковник 15 полковник 16 бригаден генерал 17 генерал майор 18 генерал лейтенант 19 генерал от пехотата (кавалерията, артилерията) 20 маршал 21 главен маршал на Португалия.

1490681925_1bfd68522c740ece3a8345c4f203fdb0.jpg

стрелци от Лекия Легион и Лоялисткия Лузитански легион 1808-1811

След окупацията на Португалия от френските войски най добрите части от португалската армия били включени в състава на Португалския легион. Процеса на модернизация на въоражените сили бил практически прекратен. Ядро на съпротивата против френските окупатори станало опълчението Ordenança което започнало партизанска война против френските войски. Местните власти не желаейки да се подчинят на французите формирали доброволчески подразделения. Бил сформиран даже "академичен батальон" от студенти и преподаватели от университета в Коимбра. В Англия бил създаден Лоялистки Лузитански легион комплектуван от португалски емигранти.

1490681887_3f24bfc267a26a8150f15eb62b6d8df2.jpg

стрелци и барабанчик от 3 и 5 и и 6 и батальони казадореш 1808-1815

През 1809 след битката при Ла Коруня започнало възстановяването на португалската армия, което било ръководено от английския генелал Уилям Бересфорд. Възродената португалска армия като цяло съхранявала структурата от 1807, но в нея били включени отделни батальони caçadores (казадореш) - леки егери способни да водят маневрени и партизански бойни действия. По време на пиринейските войни португалското командване усетило силната нужда от казадореш, които станали едни от най използваните пехотни части. Батальоните казадореш били формирани от партизанските милиционни отряди и Лоялисткия Лузитански легион. През 1809 имало 6 батальона казадореш, а през 1811 били създадени още 6 батальона. Било съществено усилено и опълчението- били формирани пехотни и кавалерийски полкове на кралските доброволци, 1 ви и 2 ри национални артилерийски батальони в Лисабон, 1 ви и 2 ри национални батальони казадореш в Лисабон, ботальон кралски доброволци в Порту. За отбраната на Лисабон били създадени 16 национални легиона Ordenanças по 3 батальона във всеки, а също няколко артилерийски компании за защита на крепости.

1490681942_94392e496e35ec53f7cf0f527b48a093.jpg

Португалски пехотинци

Осъвършенствали се и португалските войски дислоцирани в Бразилия. След превестването на кралския двор в Рио де Жанейро този град се превърнал във фактическа столица на Португалската империя. През 1815 Бразилия получила статут на кралство и сега португалската държава се наричала Съединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарви. През 1808 португалските войски нападнали Френска Гвиана, където числеността на френските колониални войски била незначителна и я окупирала. През 1811 била нападната Банда Ориентал- уругвайска провинция намираща се под испански контрол. През 1816 отново била нападната Банда Ориентал.

На фона на антиколониалното движение в Испанска Америка недоволство от метрополията се появило и в Бразилия. Голяма роля в антиколониалната борба играели офицерите от бразилските части. Определен антагонизъм съществувал между прехвърлените от Потругалия части и местните въоражени сили комплектувани от португалски креоли. В това време въпреки разгрома на Наполеон крал Жуан VІ решил да остане с двора си в Бразилия. Едва през 1821 той бил принуден да отстъпи и да се върне в Португалия оставяйки в Бразилия за крал своя наследник Педру І. През септември 1821 парламента на метрополията гласувал за ликвидация на кралство Бразилия и преподчинение на всички органи на властта директно на Лисабон. На Педру било заповядано да се върне в Лисабон. Той обаче отказал и започнал война с Португалия. След три годишна слабоинтензивна война през 1825 Португалия признала Бразилия за самостоятелна държава.

Отцепването на най важната колония станало силен удър за португалската държава. Това не можело да не се отрази и на португалските въоражени сили, на базата на които на свой ред се сформирали и въоражените сили на суверенната Бразилска империя.

1490682628_cavguardrealpoli_zpse7bc9c2e.jpg

Португалски кавалерист 1812

В самата Португалия в периода 1823-1834 се водела така наречената Либерална война между привържениците на Констуционната монархия и Абсолютизма. По време на тази гражданска война португалската армия била разделена на две, тъй като едни офицери и войници поддържали конституционалистите, а други абсолютистите. Накрая победили конституционалистите с новия крал Педру ІV.

Политическите изменения в страната не могли да не се отразят на въоражените сили на Португалия. Като начало новата власт се отказала от традиционната милиция и резерв Ordenanças, които били разформировани. Вместо нея била създадена Национална гвардия, но тя не влизала в състава на армията, а се подчинявала на граждански чиновници от административните райони на страната. Обаче огромната политизираност на Националната гвардия довела накрая в 1847 до нейното разпускане.

Към юли 1837 португалската армия включвала в своя състав следните единици 1 Генерален щаб 2 Шабен корпус 3 Инжинерен корпус (включително сапьорните батальони) 4 Артилерийски корпус (гарнизонни кампании и 2 артилерийски полка) 5 Кавалерия (6 кавалерийски полка) 6 Пехота (12 пехотни полка и 4 лекопехотни полка казадореш 7 Военно интендантска служба. Освен това в армията влизали щабовете и гарнизоните на крепостите, военната академия и колеж, корпус телеграфисти, ветеринарно училище. Във всяка провинция имало военен губернатор в подчинение на който се намирали дислоцираната в района войска.

1490683005_lisbon-1833-portugal-officer-rc-6.jpg

Офицер от леката кавалерия 1833

В края на 30 и началото на 40 те продължила модернизацията на португалската армия. Кавалерията била реорганизирана в 8 кавалерийски полка (4 улански полка и 4 полка конни казадореш въоражени с карабини). Артилерията включвала в своя състав 4 артилерийски полка, в това число 3 полка гарнизонна артилерия и 1 конно- артилерийски полк. Що се отнася до пехотата там полковия модел бил ликвидиран. Вместо това били създадени 30 отделни батальона, в това число 20 линейни батальона и 10 батальона лека пехота казадореш.

Обаче през 1842 пехотата преминала на смесена организация. Били създадени кралски гренадирски полк, 16 линейни пехотни полка и 18 отделни пехотни батальона лека пехота казадореш. Кралския гренадирски полк трябвало да охранява кралския двор и резиденции, но през 1855 той бил лишен от тази си привилегия.

1490683006_lisbon-1833-portugal-cavalry-rc-2.jpg

Кавалерист казадореш 1830 те

През 1837 кралската академия по фортификация, артилерия и чертаене най престижното военно-учебно заведение в страната било бреобразувано във Военно училище в което започнала подготовка както на армейски офицери, така и на инжинери за гражданската служба. Кралската военно морска академия била разделена на две Военно-морско училище и Политехническо училище (там се обучавали курсантите за Военното училище).

На границата на 19 и 20 век португалската армия отново била реформирана. Тя съхранила трите големи военни окръга Северен, Централен и Южен, а били създадени още два Азорски острови и Мадейра. В състава на армията влизали 4 кавалерийски бригади и 12 пехотни бригади, всяка от които имала по два полка. Гарнизона на Лисабон имал статут на отделно командване с придадени артилерийски и инжинерни подразделения. Към 1901 в състава на армията влизали 1 инжинерен полк (в неговия състав сапьорни, понтонни, телеграфни и железопътни роти), 3 отделни инжинерни роти (сапьорна, минна и телеграфна), 6 конни артилерийски полка и 1 конна батарейна група, 1 планинско артилерийска батарейна група, 6 гарнизонни артилерийски батарейни групи и 4 отделни гарнизонни артилерийски батареи, 10 кавалерийски полка, 6 отделни батальона казадореш, 27 пехотни полка. Военната доктрина на Португалия по това време смятала за най важна отбраната на Лисабон като ключов град. По тази причина в Лисабон съществувало отделно военно командване, а властите се грижели най вече за лисабонския гарнизон, а териториалните войски в различните части на страната били на второ място като въоражението, снабдяването и обучението им били значително по зле от това на столицата.

Следва да се спомене, че в състава на португалската армия не влизали многочислените въоражени сили в задморските колонии, доколкото те официално се подчинявали на Министерството на задморските територии.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

В началото на 20 век Португалия запазвала обширни колониални владения в Стария свят. Нейни били Ангола, Мозамбик, Гвинея Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Гоа, Даман и Диу, Макао, Източен Тимор. Всички тези колонии се нуждаели от присъствие на техните територии на големи контингенти колониални войски способни да подавят въстание на местните жители или да отрази опитите на други европейски държави да я превземат. Намиращите се в колониите войски имали ред отличия от армията на метрополията. Като начало те се наричали Колониална армия- Exército Colonial. Второ те се подчинявали на министерството на задморските територии отговарящо за всички аспекти на живота в колониите. В началото на 20 век Португалия действала активно в Африка където завоювала още територии към Ангола и Мозамбик.

1491029653_24e111183ab21eb8544734a812b683d9.jpg

Пехотинец от гарнизона в Макао

През 1869 били организирани 4 командвания в задморските владения- Армия западна африка, гарнизон Мозамбик, Индийска армия и гарнизон Макао- Тимор. В състава на западно африканската армия влизали 5 батальона леки стрелци казадореш- тяхното присъствие било просто безценно, артилерийска батарея, 2 линейни батальона и 28 мобилни роти. Практически всички се намирали в Ангола с изключение на два батальона казадореш в Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи. В Мозамбик били разположени 3 батальона казадореш и една ветеринарна рота. В индийската армия влизали инжинерен корпус, артилерийски полк, линеен пехотен батальон, 3 батальона казадореш, 2 ветеринарни роти и градската гвардия на Нова Гоа. Всички тези сили с изключение на един батальон казадореш в Даман се намирали в Гоа. В Макао бил разположен 1 пехотен батальон, а в Източен Тимор 1 пехотна рота. Тези сили, макар и относително малобройни успявали да запазят владението на колониите. През 1876 бил бил създаден полка Overseas в Лисабон, но предназначен за действие в задморските територии. Два от батальоните му били развърнати в Гоа и Макао. През 1892 този полк бил разформирован.

1491029890_portuguese10.jpg

Португалски военнослужещи в Ангола

В началото на 20 век колониалните войски били реформирани. През 1901 бил създаден щаб на задморските провинции и автономния окръг. Били организирани полицейски корпус и митническа охрана, дисциплинарен корпус, военни съдилища, система за снабдяване и медицинско обслужване. В резерва носели служба вече уволнените военни и частите от втората линия. Генерал губернаторите на провинциите Ангола, Мозамбик и Индия, губернаторите на Кабо- Верде, Гвинея Бисау, Сао Томе и Принсипи и Макао, губернатора на автономния окръг Тимор получили статут на командващи въоражените сили в съответната област с ранг дивизионни генерали. Губернаторите на подчинените окръзи едновременно командвали гарнизоните в своите окръзи с ранг бригадни генерали.  В първата линия на отбраната били включени 3 смесени батареи планинска и гарнизонна артилерия в Ангола, Мозамбик и Индия, една рота гарнизонна артилерия в Макао, една туземна артилерийска рота в Кабо Верде, 6 смесени планинско артилерийски и пехотни роти - 1 в Гвинея Бисау, 2 в Ангола, 1 в Мозамбик, 2 в Тимор, 2 смесени роти гарнизонна артилерия и пехота в Сао Томе и Принсипи и Мозамбик, три драгунски ескадрона- 2 в Мозамбик и 1 в Ангола, 4 отделни драгунски взвода- 2 в Гвинея Бисау, 1 в Индия и 1 в Тимор, 6 европейски пехотни роти - 1 в Кабо Верде, 1 в Ангола, 2 в Мозамбик, 1 в Макао и 1 в Индия. Освен това в състава на колониалните армии влизали 32 туземни пехотни роти- 16 в Ангола, 10 в Мозамбик, 6 в Индия, 6 полицейски корпуса - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Ангола, Мозамбик, Макао, Индия. Също и 2 дисциплинарни батальона в Ангола и Мозамбик, пет европейски музикални взвода- 3 в Ангола и 2 в Мозамбик, 4 туземни музикални взвода - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Индия и Макао.

1491029715_117378_600.jpg

Почетен караул

Дълго време Португалия участвала почти само в колониални войни. След Наполеоновите войни най конфликт в който Португалия участвала била Първата световна война. Тя била предшествана от мащабни вътрешнополитически събития. На 1 февруари 1908 били убити крал Карлуш І и големия му син Луиш Фелипе. Новият крал Мануел ІІ бил слаб политик и не бил в състояние да удържи властта. През 1910 след преврат Португалия била обявена за република. Една от първите идеи на републиканците била да преведат португалската армия на милиционен принцип за да намалят разходите за отбрана. През януари 1911 започнали големи военни реформи. Било увеличено числото на дивизиите и полковете, но били разформировани подразделенията казадореш. Създадени били отделни картечни подразделения. Армията на метрополията била разделена на инжинерни, артилерийски, кавалерийски, пехотни войски, военно медицински, военно ветеринарни и военно административни служби, военен секретариат. В състава на армията влизали линейни войски, резервни войски и териториална войска. В състава на линейните войски влизали 8 дивизии (във всяка по 4 пехотни полка, 1 картечна група, 1 артилерийски полк и 1 кавалерийски полк) и 1 кавалерийска бригада (3 полка). Освен това към линейните части се отнасяли следните подразделения- 8 сапьорни, 8 понтонно мостови, 8 прожекторни, 10 телеграфни, 1 безпроводна телеграфна рота, 1 въздухоплавателна рота, 1 жп рота, 1 крепостна телеграфна рота. В състава на артилерията влизали 2 планинско артилерийски полка, 1 конно артилерийска батарейна група, 2 гаубични батарейни групи, 3 отделни планинско артилерийски батареи. Били отделени 3 пехотни полка и 3 отделни картечни роти.

Началото на Първата световна война попречило на понататъшните реформи. Бойните действия между Португалия и Германия започнали много преди официалното обявяване на войната през 1914. Още през 1914 португалците участвали във военните действия в Африка. За да бъдат защитени Ангола и Мозамбик от германската агресия там били изпратени войски от метрополията. Това обикновенно били третите батальони на всеки полк. Така в Ангола пристигнали 15 000 португалски войници, а в Мозамбик 17 000.

ghvjj,k.jpg

Португалски войници от ПСВ

Португалски войски след официалното обявяване на войната през 1916 пристигнали и на западния фронт. Тук в боевете участвали около 60 000 португалци. Те сформирали две големи съединения Отделния тежък артилерийски корпус и Португалския експедиционен корпус. В състава на артилерийския корпус влизали артилерийските части от крайбрежните и гарнизонните части на португалската артилерия, действащи под общото командване на френската армия. Португалския експедиционен корпус дейтвал в състава на 1 ва британска армия и включвал 2 дивизии в състав 6 стрелкови бригади. Португалския експедиционен корпус бил развърнат във Франция в началото на 1917. В тази война португалците се сблъскали с ред трудности най важните от които били 1 големи загуби в личен състав 2 практическа невъзможност за попълване на загубите предвид на малобройното население 3 отсъствие на профилактика на заболяванията в суровите климатични условия несвойствени за топлолюбивите португалци. В битката при Лис португалския корпус претърпял съкрушително поражение. Била напълно унищожена 2 ра дивизия като само убитите били 327 офицери и 7098 войници, което представлявало цели 35% от личния състав на корпуса по това време. След това голяма част от корпуса била изведена в резерв. Тази война се отразила силно на португалците които за пръв път от век участвали в мащабна европейска война. Появили се свои ветерани и герои като например редник Анибал Миляиш, който прикривал с картечен огън отстъплението на своите другари. По време на война се появило и първото португалско авиационно подразделение.

ghkl.;.;..bjn.jpg

Анибал Миляиш сред своите другари

Участието на Португалия в Първата световна война довело до ръст на влиянието на военните в политическия живот на странатана фона на икономическа криза. Правителствата се оказали напълно неспособни да управляват страната. От 1910 до 1926 имало 24 въстания, 158 всеобщи стачки, 17 опити за държавен преврат. Военните решили, че това не може да продължава повече. На 28 май 1926 в Брага генерал Мануел Гомиш да Кошта, герой от Първата световна война обявил "Национална революция". На 3 юни той бил бил назначен за военен министър и министър на колониите, а на 5 юли влязъл в Лисабон. На 17 юни 1926 той станал президент на Португалия.

1491030140_007a.jpg

Генерал Кошта

Обаче, още на 9 юли 1926 военните го отстранили и поставили на негово място за президент генерал Антониу Оскар ди Фрагозу Кармона. За страната започвал нов бурен период, който нямало как да не се отрази и на въоражените сили.

ÓscarCarmona(official).jpg

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Генерал Кармона също не задържал властта дълго и я предал на новия примиер министър Антониу ди Оливейра Салазар, което станало поврат в историята на Португалия. Салазар пристъпил към строителството на "Новата държава" реализирайки концепция близка до тази на модните по това време германски национал-социализъм и италианския фашизъм, но със свои отличителни особености. Политиката на Салазар се отразила особено силно на армията, а освен това по време на неговото управление протичали мащабни събития от световната история- гражданската война в Испания, Втората световна война, деколонизацията и национално-освободителните войни в колониите.

salazar.jpg

Салазар

Практически веднага след идването си на власт генерал Кармона оставащ формален глада на държавата от 1929 до 1951 започнал военни реформи. Като начало се отказали от армията от милиционен тип. Вместо нея бил предложен смесен модел. Армията била разделена на териториални войски, служещи в качеството на основа за мобилизационни резерв с неголямо количество професионални офицери и сержанти. Имало и части с бойна готовност които съставлявали 10 погранични батальона казадореш и 2 кавалерийски бригади. Територията на Португалия била разделена на 4 военни окръга и отделно военно командване в Лисабон.

През 1936 по инициатива на Салазар бил създаден Португалския легион- военизирана държавна организация копираща италианските черноризци. Като цели на легиона били обявени защита на духовното наследство на португалския народ и борба с комунистическото и анархистично влияние. Макар че легиона се водел политическа организация той се намирал в подчинение на Министерството на вътрешните работи. На легиона се възлагало да подготви населението за мобилизация, организация на гражданската отбрана, да оказва помощ на армията и полицията при извънредни обстоятелства. Освен това Легиона имал за задача да помага на тайните политически служби. Много легионери участвали на страната на франкистите по време на гражданската война в Испания. През Втората световна война легионери участвали в германската армия като доброволци.

Прочее Салазар избягвал да се намесва в общоевропейските войни. Даже във войната в Испания участвали само доброволци. За тях бил сформиран специален легион "Вириатус" с численост 10-12 000 души.Португалия заела твърдо неутрална позиция по време на Втората световна война. Прочее те все пак участвали във войната и то на страната на съюзниците. Когато холандско австралийските войски решили да заемат Източен Тимор за да се противопоставят на японците португалския гарнизон и колонисти ги приели и заедно с тях участвали във рамо до рамо в боевете.

След края на Втората световна война Салазар удържал властта си и Португалия се превърнала в един от важните англо-американски съюзници. През 1949 Португалия била една от страните учередителки на НАТО. В годините на студената война португалската армия се оказала въвлечена в многогодишна война с национално-освободителните сили на Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау. Още през 1954 Индия купирала Дадра и Нагар Хавели два португалски ексклава на окръг Даман които нямали излаз към морето. През 1961 дошъл ред и на Гоа. Португалските сили там били малобройни и не могли да се противопоставят на индийската армия. Военноморските сили командвал комодор Раул Виегаш Вентура който имал под свое командване 3 фрегати и 3 патрулни катера. ВВС нямало. Сухопътните сили били командвани от бригаден генерал Антонио Жозе Мартинса Лейтао и включвали едва 4000 войници. Освен това можел да разчита на 1000-1400 човека от Силите за гражданска охрана на португалска индия включващи полицията, финансовата гвардия, митническото бюро и селската гвардия. Въпреки това португалците два дни оказвали съпротива на 18 и 19 декември 1961. Загинали 30 португалски и 22 индийски военнослужещи.

1491201753_98c6714143dead6e149c6ec9aafc8dc9.jpg

Много по продължителни се оказали колониалните войни в Африка продължили от края на 50 те до средата на 70 те. Отчитайки специфичната ситуация в Африка през 60 те португалските въоражени сили претърпели съществнени изменения. В африканските колонии били създадени многочислени подразделения със специално назначение предназначени за борба с партизаните използвайки техните методи. През 1962 в Ангола бил създаден Център за антипартизанска подготовка за обучение на командоси, през февруари 1964 Курс за командоси бил открит в Намаача в Мозамбик, а през юли 1964 и в Гвинея Бисау. През 1964 била сформирана първата рота командоси под командването на капитан Албукарке Гонсалвеш, разквартирувана в Ангола. Втора рота под командването на капитан Хайме Невиша била разквартирувана в Мозамбик. По късно ротите били развърнати в батальони командос. Освен това в Ангола действали Тропаш де интервенсау или просто интервенционисти комплектувани както от бели португалци, така и от местни жители.

През 1974 в състава на португалската армия дислоцирана в африканските колонии имало 6 отделни роти командос, 35 батальона и 180 отделни роти казадореш в Ангола, 1 батальон командос, 28 батальона и 120 роти казадореш в Мозамбик, 1 батальон командос, 18 батальона казадореш и 80 роти казадореш в Гвинея Бисау. Освен това в африканските владения били прехвърлени артилерийски, бронирани, инжинерни и други подразделения на португалската армия. Войната в Ангола е един от последните примери за активно бойно използване на кавалерийски подразделения.

1491201624_38eaf0a274193e53b7ed9b3ab16dc88b.jpg

През 1966 португалското командване създало експериментален конен взвод на базата на който била разгърната 1 ва кавалерийска група получила почетното име "Анголски драгуни". Необходимостта от такова подразделение се обяснявала с особеностите на ландшафта на източна Ангола. В труднопроходимата висока трева не могли да действат автомомобили и бронеавтомобили, затова войниците били качени на коне. Всеки от тях бил въоражен с автомат и автоматичен пистолет. Експеримента се оказал много успешен, което заставило командването да преобразува бронирания разузнавателен батальон в кавалерийски батальот от три ескадрона. Често анголските драгуни взаимодействали с аеромобилните подразделения. От едната страна партизаните били преследвани от вертолети с десантчици, а от другата от конните драгуни. По този начин партизаните се оказвали притиснати между двете португалски спецподразделения.

1491201989_1489211_688023784588991_1437571749_n.jpg

Колониалните войни излизали твърде скъпо за португалската държава. Като начало в африканските колонии били дислоцирани около 100 000 португалски военослужещи- твърде голямо мобилизационно усилие за малката Португалия. Второ за това били разходвани твърде много финансови средства, трето от това били недоволни съюзниците в НАТО и особено САЩ, които имали съвсем друга визия за бъдещето на Африка.

Разделили се мненията за колониалните войни и сред военния елит. Един от най големите военни деятели по това време генерал Антониу де Спинола смятал, че не може да се постигне нищо, ако не се решат социално-икономическите проблеми на местното население. Още когато избухнала войната в Ангола той поискал да служи там. През 1963 вече имал звание полковник, а през 1966 станал бригаден генерал. През 1967 бил назначен за заместник командващ на Националната републиканска гвардия, но още през 1968 бил назначен за губернатор на Гвинея Бисау където служел до 1973. Той бил наречен от местните "усмивка и кръв" заради едновременните си усилия да помогне на местните и безжалостната разправа с партизаните.

1491201881_ng1002329.jpg

Генерал Франсишку да Кошта Гомиш в периода 1965-1970 служел като заместник командващ и командващ въоражените сили в Мозамбик, а през 1970-72 командвал въоражените сили в Ангола. По негова инициатива в Мозамбик били създадени спецподразделения комплектувани само от местни които действали против партизаните със собствените им методи. Той може да бъде наречен баща на португалския колониален спецназ.

1491201920_vintage-photo-of-portrait-of-francisco-da-costa-gomes-c220f372780769bbf212d5d2cdb571c6.jpg

През 1970 починал Салазар което не могло да не се отрази на политическите процеси в португалското общество. По това време недоволство имало и сред самите военни. Ако обикновенните граждани били загрижени да не попаднат на действителна военна служба и да не се отправят на война в колониите, то кадровите военни имали други претенции. Например младшите офицери били крайно недоволни от бавните темпове на кариерен растеж. За звание капитан се налагало да служат по 10-12 години в това число и задължителна командировка в колониите. Майорските пагони били за мнозина недостижима мечта, а още повече знанието подполковник или полковник. Даже талантливите бъдещи генерали растели бавно в службата. Например Антониу ди Спинола станал майор на 46, а полковник на 53 години. Франсишку да Кошта Гомиш благодарение на университетската диплома станал майор на 38 години, а полковник на 46.

 

През юли 1973 правителството на Марселу Каетану издало декрета за "милисиануш" както наричали випускниците от португалските университети- предимно от богати семейства. Те получавали капитанско звание веднага след 6 месечни курсове. Това предизвикало голямо недоволство в армията. Още през 1973 станали масови отказите младшите офицери да се подчиняват на заповеди. Офицерския корпус бил недоволен и от малките заплати при служба в колониите. В португалската армия се сформирало тъй нареченото "Движение на капитаните" обединяващо опозиционно настроени военнослужещи. Прочее сред "капитаните" имало офицери от всякакви рангове. Ръководител на движението станал майор Отелу Нуну Сарайва ди Карвалю артилерийски офицер служил в Ангола и Гвинея.

1491202127_militares-com-cravos-nas-espingardas-no-dia-25-de-abril-de-1974.jpg

На 25 април 1974 в Португалия бил извършен военен преврат наречен "Революцията на карамфилите" в резултат на който властта взели заговорниците. Съвета за национално спасение възглавил Антониу ди Спинола. Това бил края на португалската колониална империя. През 1975 всички африкански колонии получили независимост.

Във връзка с това потругалската армия отново била реформирана. Сега тя се превърнала в малка европейска армия.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Браво!

Интересно, Фружине, обърна ли внимание, че през ПСВ португалската пехота носи английски каски?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Честно казано не.

1457559743_125708_600.jpg

Картина. Миляиш задържа германците, докато португалците отстъпват. Битката при Лисе.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Една част от корпуса им на Западния фронт е под командването на анличаните, за това най-вероятно.

Иначе по-малките западни колониални държави като Португалия, Дания и Холандия просто нямат човешки ресурс в метрополията, който да държи всичко колонизирано зад моретата. Холандия има най-много такъв ресурс и съответно най-дълго задържа империята си, като дори доста трудно се дава с бой на британците. При Португалия примера за това е доста показателен, колонията им Бразилия толкова много набъбва спрямо метрополията, че в един момент като решават да се отцепят, от Лисабон не могат и копче да им кажат, войната при откъсването е съвсем формална, за разлика от тази на САЩ срещу Британия например или на Индия срещу Британия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Португалската империя устисква повече от холандската. Губят Бразилия, но им остават Ангола и Мозамбик.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То и холандците губят чак през ХХ в. последните си колонии - Индонезия през ВСВ и то защото японците я окупират, а не защото сама успява да се освободи, след капитулацията на Япония провъзгласяват независимост и 1949 холандците им я признават. Западната половина от о. Нова Гвинея я държат до 60-те, Суринам - до 70-те, а някои карибски острови до съвсем скоро.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Прочее тя и в Индонезия е мътна и кървава. Источен Тимор се освободи наскоро от тяхната власт, а в Ачех (бивша британска колония) и Ириан Джая има или поне имаше гражданска война.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е това са съвременни вътрешни конфликти. Иначе португалците първи я налазват Индонезия, после започва война за монопол над търговията с подправките, включват се всички колониални сили в нея, без Испания с която португалците вече са се разбрали с договора в Турдесиляс. И в крайна сметка холандците установяват контрол върху всички острови, единствено се договарят с португалците да им оставят само Източен Тимор, но той е само троха от всичкото.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Не е точно така Варлорде, не е вътрешен конфликт. Това е все едно, както турците завладяват балканите и като се отдръпват да кажат; Правиме ви една държава където босненци, сърби, българи, албанци гърци сте накуп- оправяйте се.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е от съвременна гл.т. е такъв, вътрешен конфликт на държавата Индонезия. Заразличията между индонезийските етноси не говорим тук, това което имах предвид, е че Тимор на се освобождава от португалците, а от индонезийците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 19.04.2017 г. at 10:35, Warlord said:

Е това са съвременни вътрешни конфликти. Иначе португалците първи я налазват Индонезия, после започва война за монопол над търговията с подправките, включват се всички колониални сили в нея, без Испания с която португалците вече са се разбрали с договора в Турдесиляс. И в крайна сметка холандците установяват контрол върху всички острови, единствено се договарят с португалците да им оставят само Източен Тимор, но той е само троха от всичкото.

Здравейте.Явно говорим за Нидерландско-португалска война от 1602-1663г. Резултатът на войната е победа за Португалия в Южна Америка и Африка. И победа за Нидерландия в Далечния изток и Южна Азия. Всеки запазва каквото е завладял.Много е относително кой е победил.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В дългосрочен план - Холандия, защото запазват много по-дълго Индонезия, отколкото Португалия - Бразилия :animatedwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Бразилия е вече твърде огромна страна, и при това населението са "наши"- бразилски креоли.

Дойде ми на ума за Латинската империя. Когато французите идват в Цариград, а италианците в Солун те постъпват по чисто "окупационен" начин, тоест не се женят за гърци, не признават гръцките аристократи за равни. Армията им е съставена не от наемници, а от французи и италианци. Те не прехвърлят население от метрополията в колониите. Резултата е, че Солунското кралство оцелява едва 20 години, а Цариград реално към 30, след което е на изкуствено дишане още толкова.

Испанците и португалците обаче имат шанса туземците да са много по слабо развити от тях и това им осигурява решаващо военно надмощие. След което започват да прехвърлят население. Появява се прослойка хора, които хем не са родени в Португалия, хем поддържат португалската власт. До момента в който креолите не решават сами да вземат властта в родината си (за потругалците Бразилия е колония, но за креолите това е тяхната родина) и може би за тях е по добре да не делят ресурсите си с роднините си (в най добрия случай) от Португалия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, Frujin Assen said:

Бразилия е вече твърде огромна страна, и при това населението са "наши"- бразилски креоли.

Фружин, първо плюс от мен за темата. С кеф си я прочетох. Там където си нахвърлил статистиката. Но какво искаш да кажеш с горното твърдение ?  Бразилия е "твърде огромна" за малка Португалия ? А каква е Индонезия за Холандия ?  По памет - Бразилия сега е около 190 милиона, а Индонезия 240 !  Португалия - 11, а Нидерландия 16. Португалия 1900 г. - 5 410 000, на Холандия 1900 - 5 140 000   Какъв е проблемът ?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Значи Евристей, няма значение колко е населението сега, важно е колко е било тогава- към 1820. Със сигурност разликата е била много по малка от днес. Даже няма и значение колко е общото население- важно е колко са креолите. Огромна е като територия и като население. Важно е както казах военното превъзходство. Когато едните са с копия и лъкове, а другите с пушки и топове вече не е битка, а касапница. Дори когато численото превъзходство е подавляващо- (Литъл биг хорн примерно) и победата е за туземците- накрая пак губят войната.

Обаче креолите са "наши", тоест въоражени са с европейско оръжие, командвани по европейски и всичко им е европейско. Силите вече са равни. Остава въпроса кои са повече- бразилците, или португалците в Бразилия. Да не говорим за морала, бразилците се сражават за родината си, а португалците за някаква далечна колония. Подобно нещо има и в САЩ, който също е бил прекалено огромен за Великобритания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А защо не включиш и Наполеон в катализатора на национал-освободителите движения на Латинска Америка ?  Ударените от бонапартистите метрополии губят авторитет сред местната креолска върхушка и разводът е въпрос на време. И нещо интересно Фружине - можеш ли ми отговори защо Португалска Бразилия не се разцепи, както испанските колонии - Вицекралство Перу - Горно Перу на Боливия и Долно - Перу, Велика Колумбия на Панама, Колумбия, Венецуела, Еквадор и Нова Испания - Мексико, Гватемала, Никарагуа, Коста Рика, Белиз, Салвадор. Португалска Бразилия въпреки някои сепаратистки уклони запазва своята цялост ! Това е интересно с оглед на това, че страната е огромна и регионалните различия сериозни. Както географски така и икономически.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Евристей, малко съм чел по история на Бразилия, но доколкото схващам там явно е нямало някакъв сериозен сепаратизъм на отделните области. Креолския елит е обединен против португалската власт, а не "всяка коза за свой крак". Отделно водач им е престолонаследника на Португалия! Тоест тук имаме договаряне между елитите. Португалия отстъпва първоначално, а после когато решава да ликвидира самостоятелността на Бразилия вече е късно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Причините за това са също и чисто географски.Испанските колонии са по хребета на Андите и Кордилерите - високопланински, силно пресечени местности и много отдалечени една от друга, липса на инфраструктура също така между тях. Докато Бразилия е сравнително равнинна, неразпиляна като територия и хомогенна като население и интереси.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...