Отиди на
Форум "Наука"

Византийски епископи и епархии в България през IX век


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Византийски епископи и епархии в България през IX век

 

Не знам дали този въпрос е бил обект на анализ от медиевистите или ако е бил, не знам доколко анализът е бил задълбочен. Става дума за това, че в поредица от византийски епархийски списъци от VIII–IX век са споменати епископи като глави на епископии от територията на езическа или прясно покръстена България. Прилагам поредица от извадки от списъците в хронологичен ред.

 

Епархийски списък от периода 733–787 г. Западно от Гюмюрджина (Мосинопол) и от Сердика ромейските епархии са следните:

 

В епархия Македония митрополитът на Тесалоника;

В епархия Стари Епир митрополитът на Никопол

В епархия Втора Тесалия митрополитът на Лариса

В епархия Македония митрополитът на Филипи

В епархия Средна Дакия митрополитът на Сердика

В епархия Хемимонт митрополитът на Марцианопол (Девня)

..........................................................................................

В провинция Нови Епир митрополията Дирахиум има [под свое ведомство] 8 града:

Епископа на Тамна (неуточнено)

Епископа на Скампа (Елбасан)

Епископа на Лихнида (Охрид)

Епископа на Вулис (Градица)

Епископа на Атрад (неуточнено)

Епископа на Авлона (Валона)

Епископа на Акрокеравния (Логара в планината Логаре)”.

 

 

Малко по-различен е съставът на митрополиите по времето на патриарх Никифор (806–815 г.). Ето само тези, които представляват интерес:

 

32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол;

В епархия Мизия архиепископът на Одесос, който се нарича и Варна;

В епархия Скития архиепископът на Томи (град на североизток от Кюстенджа в Северна Добруджа);

.................................................................

В епархия Тракия архиепископът на Бероя;

.................................................................

В епархия Тракия архиепископът на Никопол (днес Горни Хисарлък при Гоце Делчев);

............................................................….

В епархия Родопа архиепископът на Анхиало (днес Поморие);

………………………………………….

[Кои епископи са подчинени на митрополити]. От тях архиепископи са:

 

28. В епархия Тракия на митрополита на Филипопол епископът на Диоклетианопол (евентуално при Чирпан или Хисаря);

Епископът на Севастопол (с неустановено местоположение);

Епископът на Диоспол (може би Ямбол);

.............................................................….

В епархия Хемимонт на митрополита на Марцианопол

Епископът на Доростол (днес Силистра);

Епископът на Трансмариска (днес Тутракан);

Епископът на Нове (днес Свищов);

Епископът на Зекедепа (с неустановено местоположение);

Епископът на Апиария(днес Ряхово, Русенско).

 

 

Не по-различна е ситуацията и половин век по-късно, по времето на понтификата на патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.):

 

І. Ред на предстоятелите на митрополитите, автокефалните архиепископи и епископите, които се намират под властта на апостолския престол на този богохраним и царствен град [Константинопол]:

 

28. В епархия Тракия митрополитът на Филипопол;

.............................................................….

32. В същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол;

.............................................................….

 

 

ІІ. Дотук митрополитите, а нататък автокефалните:

 

В епархия Мизия архиепископът на Одесос;

В епархия Скития архиепископът на Томи;

.............................................................….

В епархия Тракия архиепископът на Бероя;

.............................................................….

В епархия Тракия архиепископът на Никопол;

.............................................................….

В епархия Родопа архиепископът на Анхиало;

.............................................................….

В епархия Хемимонт архиепископът на Месемврия;

 

ІІІ. Ред и разпределение на митрополитите заедно с подчинените им епископи:

 

В епархия Тракия митрополитът на Филипопол;

1.      епископът на Диоклетианопол;

2.      епископът на Севастопол;

3.      епископът на Диоспол;

.............................................................….

в същата епархия [Хемимонт] митрополитът на Марцианопол;

1.      епископът на Доростол;

2.      епископът на Трансмариска;

3.      епископът на Нове;

4.      епископът на Зекедепа;

5.      епископът на Апиария”.

 

В актовете на т.нар. Лъжлив събор на Фотий (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 г.) обаче се появяват изневиделица още неколцина епископи:

 

Гавриил [епископ] Охридски;

Агатон [епископ] Моравски;

Йоан [епископ] Дардански;

Теоктист [епископ] Тивериуполски (тоест Струмишки).

 

Направих и една самоделна карта на въпросните епархии, като с червени кръгчета съм означил епархиите от списъка от 733–787 г., с оранжеви кръгчета онези митрополии, появили се в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815 г.) и патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.), а със зелени кръгчета са новите епархии от „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 г.).

 

Предполагам, че наличието на толкова епархии на „вражеска“ езическа територия ще бъде обяснено с т.нар. вдовстващи епархии,  каквито е имало в падналите под арабска власт ромейски територии, чиито епископи били забегнали на имперска територия и се водели формално предстоятели на своите попаднали под чужда политическа и религиозна власт катедри. Това обяснение може и да върши работа за бившия византийски Изток, но при наслагването на данните от епархийските списъци на Балканите от VIII–IX век същото обяснение не е в състояние да отговори на следните въпроси:

 

1.      Защо в списъка от 733–787 г. Сердика фигурира като епархия, но в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815 г.) и патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.) митрополия Сердика вече липсва?

2.      Защо в сравнение със списъка от 733–787 г.  са се нароили куп нови епархии на българска територия като епархиите Одесос (Варна), Томи, Берое, Никопол, Диоклетианопол, Филипопол, Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и то без да се броят онези, които не могат да се локализират като например Зекедепа?

3.      Защо актовете на т.нар. „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870 ) се появяват нови епископи като този на Морава, на Дардания, на Струмица, а епископията на Охрид след една пауза от век или повече отново възкръсва?

4.      Защо новите епархии от IX век „заобикалят“ и обкръжават вътрешните части на България, но същевременно някои от тях като Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария се вклиняват дълбоко „по фланга“ и „в тила“ на Българската държава?

5.      Защо това роене на нови (или стари) епархии не обхваща територии като Бонония (Бдин) и защо Сердика остава без възстановена епархия? Не е ли странна тази избирателност за едни „вдовстващи митрополии“, които с едно драсване на перото могат да бъдат формално възстановявани за единия пристиж или претенции без оглед на политическите реалности?

Само като начало на дискусията (ако се получи такава) ще отбележа, че за мен тези данни показват, че през IX век се е случило нещо в отношенията между Източната империя и България, което е довело до съгласувано с Плиска и одобрено от българските владетели възстановяване на старата ромейска църковна мрежа на територията на България. Въпросът е какво се е случило.

 

 

КАРТА 1

С червени кръгчета – епархиите от списъка от 733–787 г.

С оранжеви кръгчета – митрополии, появили се в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815) и патриарх Фотий (858–867; 873–886).

Със зелени кръгчета – новите епархии от „Лъжлив събор на Фотий“ (879 г.) и в протоколите на Осмия вселенски събор (869–870).

 

Za Foruma 1.png

 

КАРТА 2

С червен контур са означени мислените граници, очертани от „вдовстващите епархии“ на Балканите през VIII–IX век.

 

Za Foruma 2.png

 

КАРТА 3

Защриховани територии, обхванати от мрежата на от „вдовстващите епархии“ на Балканите през VIII–IX век.

 

Za Foruma 3.png

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наистина ме заинтригува и изчетох по-голямата част от публикуваните списъци с оглед на въпросите, които поставяш. Струва ми се, че работата е бая сложна и си изисква сериозно сравнително проучване и на самите списъци, а и на организационните перипетии в църквата в целия период между пети и десети век, за да се изясни картината задоволително.

И на мен ми прави впечатление нарастването на броя на църковните структури между VII и края на VIII век. Епархиите се увеличават  1,7 пъти. Разбира се, това е станало и за сметка на подчиняването на илирийските епархии на Константинопол след 733г., но причината не е само тази. Създавани са съвсем нови епархии, а в същото време някои стари изчезват от списъците. За да кажа обаче нещо по-определено, първо трябва да се систематизират данните.

На следващо място се натъкнах на нещо озадачаващо, което не съм забелязал преди: Месемврия се оказва център хем на архиепископия, хем на епископия и при това месемврийският епископ не е подчинен канонично на архиепископа, а на Адрианополския митрополит. Доростолският и Апиарийският епископи, които до осми век канонично спадат към Марцианополската митрополия, във втората половина на това столетие се явяват подчинени на Одесоската, а в началото на следващото са върнати обратно към Марцианопол. Има и други подобни рокади, за които – засега поне – нямам задоволително обяснение.

Сердика като църковен център не изчезва в началото на IX век. Сердикийската митрополия отсъства и от Псевдоепифаниевия списък, който е с близо век и половина по-стар от този от епохата на Исаврийската династия. Най-вероятно съсипването на града и района по време на аварските набези е довело до това. Въпросът тук по-скоро е: защо е възстановявана и то явно за кратко време през осми век?

Макар че възникват нови епархии, епархиите Одесос, Томи, Вероя, Никопол и т.н. не са сред тях – те са стари. Ти вероятно не си гледал Псевдоепифаниевия списък, защото си търсил промените в резултат на създаването на Дунавска България, но в него те си присъстват и съществуват до началото на Х век, а вероятно и по-нататък. Дали всичките са били реални или е имало вдовстващи, няма как да се каже без надеждни данни, при все че известни съображения могат да се извадят на база на политическата ситуация.

На останалите въпроси не се наемам да отговарям така на прима виста, но вместо това мога да прибавя към тях още един, доста любопитен според мен. Знае се, че заради претенциите на Рим за България, на Фотиевия събор българските епархии получават канонична автономия и са извадени от епархийските списъци. Най-вероятно тогава е хиротонисан и архиепископът, чието име остава неуточнено. В съвременните български представи, а и в литературата това е учредяване на църковна автокефалия в границите на българската държава. Четейки сега списъците (на ум с твоята гледна точка), забелязвам, че изобщо не е така. Маса епархии, ситуирани на българска територия, си остават в канонично подчинение към патриаршията не само в началото на Х век, ами и до началото на 70-те му години. Това обстоятелство предоставя много добра възможност да се уточни реалният териториален обхват на българската църква между 80-те години на IX и края на 60-те години на Х век. Всъщност това може и да е направено, примерно у Цухлев, у Снегаров или у Т.Събев

, които съм чел, но нямам спомен там да съм попадал на подобна конкретика по въпроса.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна тема, която за съжаление въобще не е разработена от нашите историци. 

Преди 14 часа, Aspandiat said:

Предполагам, че наличието на толкова епархии на „вражеска“ езическа територия ще бъде обяснено с т.нар. вдовстващи епархии,  каквито е имало в падналите под арабска власт ромейски територии, чиито епископи били забегнали на имперска територия и се водели формално предстоятели на своите попаднали под чужда политическа и религиозна власт катедри. Това обяснение може и да върши работа за бившия византийски Изток, но при наслагването на данните от епархийските списъци на Балканите от VIII–IX век същото обяснение не е в състояние да отговори на следните въпроси:

"Вдостващи" няма как да е адекватно обяснение. Вдовстващи епархии са "епархии временно останали без епископ", а вдовстващи епископи - "епископи останали без епархия".  В първия случай за вакантното място се организира избор и епархията отново се сдобива с епископ. Във втория, ако църковния живот не може да се възстанови в дадената епархия, след смъртта на епископа длъжността му "епископ на" се закрива, т.е. не се избира нов епископ. Ако се възстанови - епископията си остава съвсем нормална.   Т.е. термините "вдовстващ епископ" и вдовстваща епархия" описват временно явление.  

Макар и рядко в древността съществува  едно междинно положение, което можем да наречем "номинален епископ".  По някаква причина е възможно де се избира  епископ на определена катедра, без реално епископът да е свързан с нейното седалище. Пример за подобно нещо е митрополита на Филипопол от списъка на Лъв VI.  По това време Филипопол е владение на българите, но митрополитът от списъка на Лъв не е вдовстващ, а съвсем реален митрополит с реална власт. Епархията му обаче няма нищо общо с Филипопол и околностите му, а с  Адрианопол и неговите околности. Повечето подчинени епископи, поставени под властта на Филипополския митрополит са разположени около Свиленград, Ивайловград, Тополовград и т.н.  Т.е. най-вероятно т.н. "Филипополски митрополит" се намира постоянно в Одрин, но няма власт в самия град, а само върху околностите му. 

В случая със списъците на места имаме механични грешки. Т.е. не става въпрос нито за вдостващи, нито за номинални епископии, а за немарливост от страна на някой преписвач или съставител на списъка.  Според мен такъв е случая с митрополита на Марцианопол и подчинените му епископи, с дублирането на епископа на Месемврия на две места и т.н. От друга страна обаче имаме епископии които са си съвсем реални - например Одесос, Томи и всички западни епископии. Имаме и съвсем реални епископии, които не присъстват в нито един списък. Например епископ на дарданите присъства на седмия събор през 680г. и на  Фотиевия събор, но тази епископия я няма в нито един списък и т.н.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 11 часа, T.Jonchev said:

Ти вероятно не си гледал Псевдоепифаниевия списък

Признавам, че за първи път чувам за такъв списък.

 

Преди 1 час, Atom said:

Пример за подобно нещо е митрополита на Филипопол от списъка на Лъв VI.  По това време Филипопол е владение на българите, но митрополитът от списъка на Лъв не е вдовстващ, а съвсем реален митрополит с реална власт. Епархията му обаче няма нищо общо с Филипопол и околностите му, а с  Адрианопол и неговите околности. Повечето подчинени епископи, поставени под властта на Филипополския митрополит са разположени около Свиленград, Ивайловград, Тополовград и т.н.  Т.е. най-вероятно т.н. "Филипополски митрополит" се намира постоянно в Одрин, но няма власт в самия град, а само върху околностите му. 

Дори и така да е, как това ще обясни няколкото епископии по Дунава териториално откъснати от най-близката "морска" епископия в Одесос?

П.П. Въпрос и към двама ви с Йончев: имате ли обяснение за появата на Моравската епископия през 9 век?

За мен е интригуващо и друго - имаме сведение за епископия в Охрид между 733–787 г., след което има век дупка, за да се появи отново охридска епископия по времето на Фотий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Aspandiat said:

Дори и така да е, как това ще обясни няколкото епископии по Дунава териториално откъснати от най-близката "морска" епископия в Одесос?

П.П. Въпрос и към двама ви с Йончев: имате ли обяснение за появата на Моравската епископия през 9 век?

За мен е интригуващо и друго - имаме сведение за епископия в Охрид между 733–787 г., след което има век дупка, за да се появи отново охридска епископия по времето на Фотий.

Според мен "дунавските" епископии не съществуват реално, а се появяват в списъците в  резултат от немарливост на съставителите  (преписвали  от Псевдоепифаниевия списък).   Лично аз нещата ги виждам по следния начин:

По времето на аваро-славянските нашествия на север не остава нищо - цивилизацията е унищожена, а заедно с това и църковната структура. Все пак в планините остава някакво християнско население, преквалифицирано на козари и бандити. С идването на българите нещата се стабилизират - вече има субект с който империята да се договори, а не малки, но много на брой различни анархистични банди с които  е невъзможна уговорка. Някъде по времето на Тервел са възстановени епископиите на Варна, Томи и Сердика. Те явно са част от някаква по-широка програма от страна на Империята за възстановяване на християнството в загубени, изоставени или съвсем нови и чужди територии. Статутът им е на митрополии,  а планът явно е бил да се създаде мрежа от подчинени епископии на трите нови митрополитски катедри.  Общо взето не се е получило. В следващите списъци Томи и Варна вече не са митрополии, а самостоятелни катедри директно подчинени на Патриаршията, но без собствени подчинени епископи. Т.е. статутът им е една идея по-нисък. Сердика пък изобщо изчезва от списъците. 

Моравската епископия най-вероятно е в резултат на нова уговорка с българите по времето на Пресиян.  Това съм го писал и друг път - за мен  запада и югозапада са усвоени със съгласието на империята и с уговорката "за вас земите, за нас душите". Същото се отнася и за останалите западни епископии - Струмица, Охрид и Дарданската. 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 3 часа, Atom said:

"Вдостващи" няма как да е адекватно обяснение. Вдовстващи епархии са "епархии временно останали без епископ", а вдовстващи епископи - "епископи останали без епархия".  В първия случай за вакантното място се организира избор и епархията отново се сдобива с епископ. Във втория, ако църковния живот не може да се възстанови в дадената епархия, след смъртта на епископа длъжността му "епископ на" се закрива, т.е. не се избира нов епископ. Ако се възстанови - епископията си остава съвсем нормална.   Т.е. термините "вдовстващ епископ" и вдовстваща епархия" описват временно явление.  

Несъмнено е така, но главно на теория. На практика временното явление е вдовстващата епархия, докато вдовстващият епископ никак не е временен. Сам ти смяташ, че във времето, когато Филипопол е български, митрополитът му не е там, а в Адрианопол - без реална връзка с катедра и официално седалище, т.е. той е вдовстващ. Продължителното наличие на вдовстващ епископ превръща постепенно сана му от реален в титуларен. И до днес е пълно с подобни епископи - не само католическите in partibus, но и православни, в т.ч. в нашата църква: Браницки, Агатоникийски, Драгувитийски, Велички, Главиницки, Траянополски и т.н. Тия епархии или въобще вече не съществуват, или са част от друг диоцез, в рамките на който си имат реално действащи предстоятели.

Така че не бива да се пренебрегва възможността епархийските списъци да включват катедри на вдовстващи епископи. За мен няма съмнение, че включват., въпросът е - колко и кои.

Относно грешките в списъците: има със сигурност и би било чудно да нямаше. Но дублажът архиепископ / епископ на Месемврия никак не ми вярва да е грешка, защото ако е, това би трябвало да значи, че в продължение на 300 години и кой знае колко пъти преписване не се е намерил съставител, на когото такава груба грешка да направи впечатление. Все пак става дума за архиепископ, а в Константинополската патриаршия те не са толкова много, следователно са били добре известни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трябва да добавиш още щрихи , засега не си използвал достатъчно литература, нови археологически данни и артефакти - например, като печата на българския епископ Исайя.  Допълнително, какво търси печата на българския архиепископ  Георги в Мосабург (столицата на Коцел) ?

За 5-тия въпрос - според В. Вачкова, Сердика, подобно и на Аквилейската патриаршия(не я разбирайте в съвременен смисъл) е една дисидентстваща църква и като такава е нетърпяна от Константинопол, тук разбира се , може да се приведе контрадовод за Солун, който също е често дисидентстващ спрямо К-л, но допълнителния проблем завещан от Сердикийския събор е, че той издига в ранг на "арбитър" римския епископ, което лесно се интерполира от папистите в "примата" на папата. Интересното, е обаче, че папата никога не се позовава на тези канони, а постоянно пуска в ход постоянно фалшиви документи - я декреталии, я Константинов дар, я  св. ап. Петър и т.н .

Абсолютно , по аналогичен начин с  различни историографски, разни чужди официози ни налагат в българската история, съмнителни документи със съмнителна стойност.

Или с други думи, така, както папата, константинополския патриарх или багдадския ходжа изобретяват с  тонажи фалшиви листи и документи (т.е. фалшива история), по същия начин практикуват имперски администрации по всяко едно историческо време и място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За вдовстващи и суфраганни  епископи има изписана доста литература. Съгласен съм с корекциите на г-н Йончев, но остават все още много въпросителни.

Земите между четириъгълника Сливен -Стара Загора -Пловдив - Бургас (много общо казано) , които са български поне за един период от почти половин век , какво е станало с християнското население и неговия епископат ? Или си приемаме версията на К. Станев за "tabula rasa"  и готово. 

Сред самите археолози съществуват големи разнобои - например , Вагалински от доста време повтаря за санитарния коридор от Константинопол до Дунав с тамошните федерати . Дори самият изследовател Георги Атаносов смята, че Доростолската църква си е съществувала в края на 7-ми век, за които представя доказателства.  А всички помним думите на преставителите на източните патриаршии към българските делегати на Константинополския събор от 4-ти март 870г.  - ... вие кога дойдохте в земите си , какви свещенослужители намерихте ... ???

Еее, аз съм съгласен - населението е намаляло, рустификацията и славянизацията е повсеместна, но къде са се криели пустите попове за да ги намерят българите в земите им ... ???

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, T.Jonchev said:

Несъмнено е така, но главно на теория. На практика временното явление е вдовстващата епархия, докато вдовстващият епископ никак не е временен. Сам ти смяташ, че във времето, когато Филипопол е български, митрополитът му не е там, а в Адрианопол - без реална връзка с катедра и официално седалище, т.е. той е вдовстващ. 

Ако не е временен е по-коректно да се използва израза "титуларен", а не "вдовстващ". В случая обаче Филипополският митрополит не е нито титуларен, нито вдовстващ. По това време митрополитите не са като сегашните, а нещо като мини-патриарси. Конкретно в случая към филипополската митрополия има 10 подчинени епископии - всички до една на територията на империята. Т.е. митрополитът има реална власт над тези 10 епископии. Ако използваме за него израза титуларен или вдостващ, то по същия начин би трябвало да се отнесем и до статута на Константинополския патриарх през латинския период. По това време неговото седалище също не е в Града (с главно "Г").

Преди 18 часа, T.Jonchev said:

Продължителното наличие на вдовстващ епископ превръща постепенно сана му от реален в титуларен. И до днес е пълно с подобни епископи - не само католическите in partibus, но и православни, в т.ч. в нашата църква: Браницки, Агатоникийски, Драгувитийски, Велички, Главиницки, Траянополски и т.н. Тия епархии или въобще вече не съществуват, или са част от друг диоцез, в рамките на който си имат реално действащи предстоятели.

Безспорно има такава възможност. Аз лично  не изключвам  наличието на титуларни епископи през този период, но не съм срещал доказателства. Списъците не са такива, а днешната реалност не доказва нищо.  

Преди 18 часа, T.Jonchev said:

Относно грешките в списъците: има със сигурност и би било чудно да нямаше. Но дублажът архиепископ / епископ на Месемврия никак не ми вярва да е грешка, защото ако е, това би трябвало да значи, че в продължение на 300 години и кой знае колко пъти преписване не се е намерил съставител, на когото такава груба грешка да направи впечатление. Все пак става дума за архиепископ, а в Константинополската патриаршия те не са толкова много, следователно са били добре известни.

Дублирането се появява  в Псевдоепифаниевия списък. Защо се появява не е много ясно. Възможно е да е грешка, но е възможно в древността да е съществувала още една Месемврия. В исаврийския няма дублиране и Месемврия не присъства в състава на Адрианополската митрополия, а само като самостоятелна архиепископия.   В следващите списъци обаче имаме използване на Псевдоепифаниевия списък като източник и дублирането пак се появява. Грешката  е поправена в списъка на Лъв VI. Там изрично е записано, че "Според съборния преглед същият списък е точен, както е записано днес в свещената хартофилакия".

Има и други подобни грешки. В Псевдоепифаниевия списък например срещаме Ροδοστολου, което е преведено като Доростол. В исаврийския също има Доростол, но изписването е правилно - Δωροστολου. В следващите списъци обаче отново виждаме грешното изписване Ροδοστολου, което е 1:1 преписано от Псевдоепифаниевия списък.

За мен, специално в случая с Марцианопол и подчинените му епископи става въпрос за механично преписване, а не за вдовстващи, титуларни или каквито и да е други реални епископи. Освен случая с Ροδοστολου / Доростол там присъства и един епископ на Σκαριασ което е преведено като Апиария. В исаврийския списък също има  Σκαριασ в рамките на митрополията на Марцианопол, но истинската Апиария, съвсем коректно изписана като Απιαριασ е епископия в рамките на митрополита на Одесос.  В следващите списъци обаче  присъстват отново и  Ροδοστολου и Σκαριασ (Σκαρησ; Σαρκαρησ и т.н.). С други думи преписвачът  е нямал никаква представа какво точно преписва. 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Атоме, я като си почнал с уточняване на грешките на преписвачи и др. подобни, дай направо една оправена картина да видим как ще са нещата за 9 век. Споко, нямам намерение да пиша статия по тази тема във форума, ако се боиш, че ще ти присвоя труда. Просто ми е интересно какво ще излезе накрая в изчистен вид като географски параметри.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 11.07.2018 г. at 14:58, Atom said:

Моравската епископия най-вероятно е в резултат на нова уговорка с българите по времето на Пресиян.  Това съм го писал и друг път - за мен  запада и югозапада са усвоени със съгласието на империята и с уговорката "за вас земите, за нас душите". Същото се отнася и за останалите западни епископии - Струмица, Охрид и Дарданската.

Може, обаче защо тогава по същата логика я няма възстановена Сердикийската епископия, още повече, че във византийската традиция Сердика има специален ореол покрай Константин Велики.

Аз съм по-склонен да свържа появата на Моравската епископия в частност с позицията на Петер Юхас, че докъм последната четвърт на 9 век районът по река Морава до Белград е бил нещо като автономна/васална територия в рамките на България и (както смята Юхас) Великоморавия са именно тези земи - от Ниш до Срем.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
On 10.07.2018 г. at 11:01, Aspandiat said:

Защо в сравнение със списъка от 733–787 г.  са се нароили куп нови епархии на българска територия като епархиите Одесос (Варна), Томи, Берое, Никопол, Диоклетианопол, Филипопол, Доростол, Трансмариска, Нове, Апиария и то без да се броят онези, които не могат да се локализират като например Зекедепа?

"В Скития (сегашна Добруджа) епархиялната наредба се е развила така също постепенно. От едно място у Созомена 1) знаем, че във време на императора Теодосия ІІ (до Томи (@) на Черното море 2). Това положение се е запазило до императора Лъва І (457-474), което се потвърдява от ответното послание на Томския епископ Теотима ІІ, с което той отговаря на същия император, по повод на разпорежданията на Маркияна, като епископ на цяла Скития 3).Но по-късно това положение, обаче, се е изменило и вече към времето на императора Юстияна І (518-528) е имало в Скития повече епископи, както това се заключава с голяма правдоподобност от едно място на доклада на папските легати относително монасите на тази област, в което (място) за тях се говори: "Isti de sua provincia episcopos dccusantq inter quos Paternus Tomitanae civitatis antistes" 1). Същото се вижда и в отношението на Константинополския синод до папа Хоромизда относително ординацията (посвещението) на партриарха Епифания, което е подписано и от "Paternus misericordia Dei episcopus Scythiae metropolitanus" 2). Наистина, никъде до сега не е познато името нито на едно подчинено Скитско епископство, но това не ще рече, че подобни епископства не са съществували, понеже същото трябва да се каже и за Мизийските епископи, ако не беше се запазило писмото с подписите им от императора Лъва І; на вселенските събори и те са нямали представители 3). Във всеки случай към времето на идването на българите църковната организация в Скития е била окончателно завършена и тази област е съставлявала обширна епархия със същото название "@" (@) на чело с Томския митрополит 4),...."

Възможно е просто с идването на българите, византийската църковна политика да е засилила вниманието си имено към тези земи.

 

On 10.07.2018 г. at 11:01, Aspandiat said:

  Защо в списъка от 733–787 г. Сердика фигурира като епархия, но в списъците от времето на патриарх Никифор (806–815 г.) и патриарх Фотий (858–867; 873–886 г.) митрополия Сердика вече липсва?

"г) В Тракийската област, която обемала в себе си почти цяла северна Тракия, начиная от среднето течение на р. Тунджа, между Родопите и Стара Планина, до към Траяновите врата. Тази обширна област съставлявала една голяма епархия под същото име – 1), на чело с Филипополския митрополит 2), възникнал по всяка вероятност, още преди 325 год. 3), със седалищен гр. Филипопол 4). Църковната организация в тази област бавно се е развивала. До V-VІ векове Филипополският митрополит, според каталога на Епифания, е имал подчинени на себе си само пет епископства, от които едно –Никополското (в гр. Никопол, три часа на северо-запад от Търново, при с. Никюп), зад Хемоса (в Мизия), като принадлежаще, според старата (от ІV-V векове) наредба, към Тракийската провинция 5), а останалите четире – в Тракия 6). Но тази наредба след това в VІ-VІІ векове, е претърпяла коренно изменение в смисъл на засилване: от четире епископства станали осем, а Никополското е било прехвърлено към епархията в Мизия. Повод за това развитие и засилване на старата наредба са дали стихийните нахлувания на славяните и нападенията на бъгарите, които принудили императорските войски постепенно да се оттеглят на Хемоса, като по-добра и надеждна позиция. Тогава императорите са употребили всички средства, за да запазят Тракийската провинция. Изхождайки от тези съображения, тогава е бил увеличен и духовният елемент за повишение моралната устойчивост на страната, за да християнизират по-скоро славяните, които през това време вече са се настанили на Балканския полуостров и да се даде по-голям отпор и парализира напорът на езичеството на новите завоеватели – българите. Тази мярка се наложила и от разните преселници от други иноверни провинции, като от Армения, Сирия и др., настанени в Тракия за запазването й все от същите завоеватели 7). Но кой е бил авторът на тази нова църковна организация? – трудно е с точност да се каже. Ако тя не е била направена от Константина Погоната, когато заседавал шестият вселенски събор (680-681), и през времето на когото е имало вътрешни размирици в държавата, и който малко е царувал, то с голяма вероятност можем да кажем, че тази организация е била създадена от едного от двамата силни владетели на Исаврийската династия, навярно, от Константина Копронима (741-775), който е бил извънредно деятелен по вземане на всичките средства за зпазване на Тракия 8). "

 

Възможно е причините да са същите като посочените горе в по-ранно време - усилията се насочват към повишаване устойчивостта на Тракийската област и като население и възможност за военна отбрана и като идеологическа устойчивост.

http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm#gen19

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Междувременно политиката на преселване на етнически маси от малоазийските области на Балканския п-ов в обезлюдените места или пък сред славянските племена е продължена от император Никифор 1-ви Геник.Ако през 807 г. той заповядва пришълците да бъдат заселени в Тракия, за да получава от тях редовно данъци, през 810 г. нарежда християни от всяка тема да бъдат преселени в земите на Славиниите(земите, заселени от славяни), т.е. в пограничните с България области Тракия и Македония, а предишните им имоти да бъдат продадени.Това има за цел укрепване на невралгичните зони на българо-византийското стълкновение, но всъщност довежда до обратен резултат-силно недоволство сред преселниците срещу императора."

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тутракан и Силистра не са ли прекалено близко за да има две отделни епископии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, resavsky said:

Тутракан и Силистра не са ли прекалено близко за да има две отделни епископии.

Зависи за кой период. По Дунав разстоянието между Силистра и Тутракан мисля, че беше нещо от сорта на 40-50 км.  По времето на Лъв 6 например около Одрин в радиус от 50 км има поне 8 епископии.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...