Отиди на
Форум "Наука"
makebulgar

Отпадането на буквата Ъ

Recommended Posts

През 1918 година болшевиките в Русия провеждат реформа при която буквата Ъ отпада като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8% и съответно била премахната. 

f224f0ffa05377afb1809700e895b779.jpg

35eb89f35fd5040762e861af518e91df.jpg

Редактирано от makebulgar

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 41 минути, makebulgar said:

През 1918 година болшевиките в Русия провеждат реформа при която буквата Ъ отпада като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8% и съответно била премахната. 

f224f0ffa05377afb1809700e895b779.jpg

35eb89f35fd5040762e861af518e91df.jpg

И? Обясненията са доста глупави? Каква е била същинската цел?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Иванчевски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 

Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1].

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

  • представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1].
  • употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1].
  • употреба на краесловни ерове[1].
  • синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
  • писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
  • писане на глаголните окончания с а и я.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Омарчевски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
   
 

Омарчевски правопис се нарича условно понякога българският правопис, въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923, когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.

Основни положения

От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:

  • изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
  • мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
  • правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
  • представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
  • правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Реформа русской орфографии 1918 года

 
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
 

Реформа, в основном, состояла в изменении ряда правил русского правописания, что наиболее заметным образом проявилось в виде исключения нескольких букв из состава русского алфавита.

История реформы

Реформа обсуждалась и готовилась задолго до её практического проведения. Впервые она оформилась в виде «Предварительного сообщения» Орфографической подкомиссии при Императорской Академии наук под председательством А. А. Шахматова (1904). В 1911 году особое совещание при Академии наук в общем виде одобрило работы предварительной комиссии и вынесло по этому поводу свою резолюцию: детально разработать основные части реформы; соответствующее постановление было опубликовано в 1912 году. С этого времени появляются единичные издания, напечатанные по новой орфографии[1]. Официально реформа была объявлена 11 (24) мая 1917 года в виде «Постановлений совещания по вопросу об упрощении русского правописания», а 17 (30) мая на основании указанных материалов Министерство народного просвещения Временного правительства предписало попечителям округов немедленно провести реформу русского правописания; ещё один циркуляр вышел 22 июня (5 июля)[2].

   
   

Декретом за подписью советского Народного комиссара по просвещению А. В. Луначарского, опубликованным (без даты) 23 декабря 1917 года (5 января 1918 года), «всем правительственным и государственным изданиям» (среди прочих) предписывалось с 1 января (ст. ст.) 1918 года «печататься согласно новому правописанию»[3]. С нового года (по ст. ст.) первый номер официального органа печати СНК газеты «Газета временного рабочего и крестьянского правительства»[4] вышел (равно как и последующие) в реформированной орфографии, в точном соответствии с изменениями, предусмотренными в Декрете (в частности, с использованием буквы «ъ» только в разделительной функции). Однако прочая периодическая печать на территории, контролировавшейся большевиками, продолжала выходить, в основном, в дореформенном исполнении; в частности, официальный орган ВЦИК «Известия» ограничился лишь неиспользованием «ъ», в том числе и в разделительной функции (заменяя букву апострофом)[5]; так же печатался партийный орган газета «Правда». «Декрет о введении новой орфографии» (с 15 октября того же года) за подписью Покровского и Бонч-Бруевича от 10 октября 1918 года, опубликованный в «Известиях» 13 октября[6], возымел фактическое действие, хотя и с опозданием: «Известия» перешли на новое правописание с 19 октября того же года, в заглавии газеты — после 25 октября; «Правда» также перешла на новую орфографию с 19 октября (№ 226 — не все материалы).

Содержание реформы

В соответствии с реформой:

  • из алфавита исключались буквы Ѣ (ять), Ѳ (фита), І («и десятеричное»); вместо них должны употребляться, соответственно, Е, Ф, И;
  • исключался твёрдый знак (Ъ) на конце слов и частей сложных слов, но сохранялся в качестве разделительного знака (подъём, адъютант);
  • изменялось правило написания приставок на з/с: теперь все они (кроме собственно с-) кончались на с перед любой глухой согласной и на з перед звонкими согласными и перед гласными (разбить, разораться, разступитьсяразбить, разораться, но расступиться);
  • в родительном и винительном падежах прилагательных и причастий окончание -аго после шипящих заменялось на -его (лучшаго → лучшего), во всех остальных случаях -аго заменялось на -ого, а -яго на -его (например, новаго → нового, ранняго → раннего), в именительном и винительном падежах множественного числа женского и среднего родов -ыя, -ія — на -ые, -ие (новыя (книги, изданія) → новые);
  • словоформы женского рода множественного числа онѣ, однѣ, однѣхъ, однѣмъ, однѣми заменялись на они, одни, одних, одним, одними;
  • словоформа родительного падежа единственного числа ея (нея) — на её (неё).

В последних пунктах реформа, вообще говоря, затрагивала не только орфографию, но и орфоэпию и грамматику, так как написания онѣ, однѣ, ея (воспроизводившие церковнославянскую орфографию) в некоторой степени успели войти в русское произношение, особенно в поэзию (там, где участвовали в рифме: онѣ/женѣ у Пушкина, моя/нея у Тютчева и т. п.).

В документах орфографической реформы 1917—1918 годов ничего не говорилось о судьбе редкой и выходившей из практического употребления ещё до 1917 года буквы Ѵ (ижицы); на практике после реформы она окончательно исчезла из алфавита.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

След 9 септември в България се осъществява поголовна обществена, културна, политическа и икономическа промяна. Държавните традиции на Царство България са унищожени и заменени от социалистическия порядък на новите български власти. Освен промяна в системата на собственост, политическата и икономическа уредба, се провежда и правописна реформа, зачеркваща всички отличителни белези на стария ни правопис.

По този начин се привежда в действие едно изкуствено прекъсване на органичната връзка между всичко, публикувано преди деветосептемврийския преврат (и последвалата правописна реформа), и книгите и периодичните издания, отпечатани след него на новия правопис.

Езикът се превръща във фундаментално средство за влияние, чиято цел е контрол на дискурса в литературния и научния свят. По този начин за следващото поколение (родено и израснало по време на комунизма) единствените разбираеми книги биха били тези, публикувани след правописната реформа, т.е. одобрените от Българската комунистическа партия.

Така е заличена не само конкретна езикова норма, но и цяла група наши и чуждестранни автори. Автори, изразяващи мисли, идеи и цели, несъвместими с идеологическата програма, наложена от партийните ръководители, поради което и книгите им не са се издавали и превеждали наново, а вместо това, пренебрегнати, са събирали прах в старите си копия, написани на стария правопис.

https://conservative.bg/komunisticheskata-pravopisna-reforma/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...