Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Доста хора търсят информация за антични монети или предмети, които са попаднали по някакъв начин у тях, но не са наясно със законите които засягат КЦ.

Тук съм събрал някои закони и административни разпоредби, които ще им помогнат да избегнат неприятностите свързани с нарушаването на НК.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

/ извадка относно ”ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО” /

 

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

 

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак (*) без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ

Глава шеста.

ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Раздел I.

Издирване

Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания се осъществяват по реда на глава седма.

 

 

Чл. 93. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен, регионален или общински музей.

(2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи.

(3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.

 

 

Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поеме съхранението й.

 

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Терминът „културна ценност“ е въведен в правно обращение с влизането в сила на Закона за културното наследство през април 2009 г. Той заменя дотогава използвания термин „паметник на културата“, въпреки че дефинициите не се припокриват. Понятието „културна ценност“ е доста по-обширно от „паметник на културата“. От друга страна „културна ценност“ е пряка заемка от международно използваните английски и френски термини: cultural property и valeur culturelle.

Културна ценност (също така - културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ:

- нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност;
- нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания;
- фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законно установения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

Културните ценности могат да бъдат публична или частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, на общините, на Българската православна църква и на другите регистрирани вероизповедания, както - и на физически и юридически лица.

Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако ровиш за корени, грудки и трюфели и случайно се е случило да го правиш на някоя закопана крепост дали ще те вкарат в затвора!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, makebulgar said:

Ако ровиш за корени, грудки и трюфели и случайно се е случило да го правиш на някоя закопана крепост дали ще те вкарат в затвора!?

Дали го правиш случайно или нарочно няма значение.Предполагам, че нищо няма да ти направят.Зависи от правната грамотност на този който установи закононарушението.Зависи и от предназначението на терена.Има крепости и селища които се намират в списъците на паметниците на културата, но са определени за селскостопанска дейност.Зная стотици такива, които се орат, сеят, изкореняват се дървета и въобще се унищожават културните ценности до 1 м. дълбочина.Което в повечето случаи е достатъчно защото културния пласт е тънък.

Покрай всяко населено място има по 5-10 антични и средновековни селища които се обработват.На археолозите са известни много малко.Примерно знаят един археологически обект, а те са 10 бр.И това съвсем не е преувеличение.Зная може би около 1 000 които не са описани, но не зная защо в археолозите липсва желание да ги идентифицират и регистрират.Само моя приятел ,археолога Георги Атанасов(лека му пръст) проявяваше интерес.Бях го завел на 10-20 , той ги описа и сега са във фонда на музея.

 На повечето антични селища са разрешени стопанските дейности, зидовете се рушат, керамиката и античните предмети, фибули, статуетки, монети и всякакви апликации се трошат поголовно.Тия стоманени дискове с които обработват земята са на 20 - 30 см, оре се и се грапи на кръст всяка година.И антиките просто нямат шанс да оцелеят.Следствие на торовете и другите химикали металните предмети се окисляват и корозират до неузнаваемост.Така стават и по трошливи, та тракторите ги чупят лесно.

Обаче на тия места е забранен металдетектинга.Античните метални предмети вместо да се унищожат могат да се намерят и да постъпят в музея.Даже и да останат в нумизматичните колекции те пак ще се запазят. Големите нумизматични колекции(братя Бобокови) се описват изучават и публикуват.Монетите като минат през търговете задължително се описват,метричните данни,теглото и се снимат.Идентифицира се владетеля, надписите,легенди, девизи, богове,...Така тази информация остава и може да се ползва.Това се и прави.

Напротив не можем да кажем същото за нашите музеи.В тях лежат стотици хиляди монети които не са снимани и публикувани.В много случаи има само най общи съобщения за броя на монетите от колективните находки.И толкоз, пълна мъгла.

Значи много важно е антиките да постъпят в музея, където да бъдат регистрирани, описани,снимани, изследвани И ТОВА ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНО.

Не е ли публикувано няма смисъл от цялата тази дейност на музея.Каква полза има ако лежат в някое хранилище ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни са и възнагражденията за предадените движими паметници на културата.

Акценти от :

НАРЕДБА № 2 ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА И СТОЙНОСТТА НА ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, ПРЕДОСТАВЕНИ НА МУЗЕИТЕ

Чл. 2. Музеите приемат срещу възнаграждение или безвъзмездно движими паметници на културата по видове, определени в чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите.

Чл. 3. Подборът на движимите паметници на културата, определянето на възнагражденията за тях, както и стойността на предадените безвъзмездно се извършват от експертно-оценителни комисии (за краткост "комисии") в зависимост от историческата, научната, художествената и материалната им стойност и от физико-химическото им състояние.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.) Комисиите при музеите, подчинени на общините, имат право да определят възнаграждение или стойност до 1000 лв. за отделен движим паметник на културата.
 
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.) Комисиите при националните музеи, подчинени на Министерството на културата, имат право да определят възнаграждение или стойност до 2000 лв. за отделен движим паметник на културата.
 
(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.) Определените възнаграждения над 4000 лв. за отделен движим паметник на културата се съгласуват с Министерството на финансите.
 
Чл. 12. По реда на тази наредба се определят и изплащат възнаграждения на лица, съобщили за намерени или открити от тях паметници на културата или предотвратили разрушаването им.

§ 1. (1) При безвъзмездно предоставяне на движими паметници на културата музеите осигуряват на дарителите по тяхно искане: препис от предварителния опис на движимите паметници на културата; препис-извлечение от протокола на комисията; препис или фотокопия от отделни движими паметници на културата; предимство или забрана за ползването им за уговорен с дарителите срок.

(2) Правата за предимство или забрана се прекратяват, ако смъртта на дарителя настъпи преди уговорения срок.

(3) На дарителите музеите изказват служебна или публична благодарност, а при особени случаи ги предлагат за награждаване с морални и материални награди.

 

§ 2. Придобитите от музеите движими паметници на културата - срещу възнаграждение или безвъзмездно - не подлежат на връщане на лицата, които са ги предоставили на музея, или на техните наследници.

цялата наредбаhttps://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-549926912/issue/626/naredba-№-2-za-opredelyane-vaznagrazhdeniyata-i-stoynostta-na-dvizhimi-pametnitsi-na-kulturata-predostaveni-na-muzeite

Това са някои актове на предадени от мен паметници на културата през 1986 год.Имах много такива актове от 1980 - 1990 но се затриха с годините.На проф.Иван Йорданов предадох няколко десетки оловни печата.Между тях един  на цар Борис с надпис, "Михаил Архонт на България", на някой и друг византийски император от Палеолозите, и един уникален печат на военачалника на армията на Йоан Цимисхи.С него се установи по безспорен начин съществуването на тази историческа личност.Имам протоколи от археолозите Георги Атанасов, Дочка Аладжова, Кузев, Владимир Пенчев, и други на които съм забравил вече имената.По това време съществуваше добра връзка между търсачи и археолози.През тия години според мен постъпиха най много антики в музеите в цяла България.Сега новия закон за КЦ насърчава износа на антиките.Просто никой не предава, всички се крие или изнася.Законът не е ефективен.

66317900_2209393005826730_49246090119673 

66381474_2209393879159976_47685412219644

66441364_2209393935826637_5955493178386666317658_2209394302493267_4183660259291666494907_2209394375826593_98568779606681
Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Културно наследство (също - и културно-историческо наследство) е културологичен и правен термин, обозначаващ съвкупността от културни ценности на дадена общност.

Според Закона за културното наследство от 2009 г. културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.

Културно наследство са:

- наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
-  исторически обекти и комплекси;
- архитектурни обекти и комплекси;
- етнографски обекти и комплекси;
- образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
- природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
- индустриално наследство;
- произведения на изящни и приложни изкуства;
- народни занаяти;
- документално наследство;
- аудио-визуално наследство;
- устна традиция и език;
- книжовни и литературни ценности;
- обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
- музика, песни и танци;
- народна медицина;
- кулинарни и еноложки традиции;
- народни игри и спортове.

Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.

Културното наследство е обект на регулация и защита на национално и международно ниво. Основните регулаторни актове са:

- Закон за културното наследство на Р. България от 2009 г.
- Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 г. (или т.нар. Хагска конвенция)
- Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета в Париж на 14.11.1970 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една интересна статия от адв. Георгиев, който се е специализирал по делата свързани със ЗКН

Несъвършените норми от Закона за културното наследство и изкривеното им тълкуване в наказателните дела

Дори за експертите е трудно да направят разлика между двете понятия в чисто формалния им смисъл – „археологически културни ценности” и „археологически обекти”.

Подробно изложих описаното в обстоятелствената част на обвинителните актове и обвиненията, така както са ги формулирали окръжните прокурори за да подчертая първото от съществените нарушения, допускани от страна на прокуратурата и съда, а именно неспособността да се направи разлика между въведените със Закона за културното наследство две основни понятия – „културна ценност” и „археологически обект”.

Тук е мястото да се спра по-подробно на тези две понятия, легалните определения на които се намират в закона, и за които от самото му обнародване през пролетта на 2009 год., алармираме че са несъвършени, неточно формулирани, представляващи странна смесица от текстове на стари наредби, европейски конвенции и закони на други страни.

Съгласно чл.53, ал.1 от ЗКН, цит: „движимите културни ценности са археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията.”

Анализирайки трите определения въведени в чл.7,ал.1,чл.53,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗКН, няма как да не бъде подчертано смесването на понятия и неяснотата в трите определения, обстоятелство което безспорно пречи да бъде представена обективната истина при подобни наказателни процеси.

цялата тук: http://sgeorgiev.com/blog/2013/07/07/nesyvarshenite-normi-ot-zkn/

 

Голям успех за металдетектинга е решението на съда (по дело заведено от адв. Георгиев), че не е необходима регистрация на металотърсачите които не се използват при археологически разкопки.

Имаше маса дела при които металдетектори на търсачи бяха конфискувани и наложени глоби заради неправилно тълкуване на закона.Но в крайна сметка се оказа, че металдетекторите използвани за хоби не подлежат на регистрационен режим. .

Обаче, че в желанието си да затруднят металдетектинга, законодателя едва не наложи забрана при използването на металотърсачи при археологическите разкопки.И сега докато иманярите се развяват с машини по баирите, археолозите са длъжни да регистрират детекторите си.Та и тия които ще работят с тях, други не може да ги ползват.Сами си създадоха бюрократични спънки.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не зная дали вече я завършиха тая Археологическа Карта на България.То бая години стана я мъдрят в пълна секретност.За ползването и от сега са взети крути конспиративни мерки.Ето на.

Регистрация
При регистрация ще бъдете поставени първоначално в група "Нови потребители", докато бъдете разпределени от админстратор в групата отговаряща на вашата организация (институт, музей). Тъй като до системата не трябва да се допускат случайни хора при регистрация е добавено поле, в което да кажете кой сте и от кой музей/институт и евентуално да дадете координати за връзка, за да може администратора да провери вашата самоличност и да ви разпредели. Едва след разпределяне ще имате достъп до данните на Вашата организация и ще можете да въвеждате нови картони. Ако имате предварителна уговорка, използвайте полето за коментари при регистрация, за да кажете за какво става дума. В бъдеще може би ще се въведе по-облекчен режим, при който локалните администратори ще могат да регистрират потребители към тяхната организация, но засега това няма да бъде възможно, за да се избегнат случайни грешки и проблеми.

 Старата глупава политика беше, населението да се държи в неведение за реалната стойност на КЦ и да се пазят в тайна археологическите обекти.Така се разчита на невежеството и простотията да съхранят паметниците на културата.

Сега при информацията в интернет(то и в библиотеките има много), тия неща не могат да останат скрити.По начало криенето на информация не е добра тактика.Напротив, тия обекти и КЦ трябва да се рекламират сред населението.Има начин да накарат хората да се грижат и съдействат при опазването на ПК. Въпросът е, че има много хора които несъзнателно рушат крепости, селища и повреждат монетите защото нямат представа какво е това и колко струва.То и във форума има забрана да не се дава информация за цените.При положение, че в интернет е пълно догоре с каталози онлайн и резултати от десетки търгове с цените на монетите.Или се разчита, че намервачът като остане не информиран по лесно ще се излъже да занесе някое съкровище в музея.

Умряла работа е тая да се надяваме да напълним музейните фондове с конфискации и да разчитаме на простотията и невежеството да пази, охранява и предава съкровища.

Това са списъците с паметниците на културата по окръзи.Публикувани са в държавен вестник.

http://metaldetecting.bg/nkic_register/

От сайта на Министерството на Културата. http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=244&sp=246&t=0&z=0

Тук един сайт е събрал 3 343 крепости в България. http://www.bulgariancastles.com/bg

Добре е всеки който има металдетектор  да ги знае за да не попадне на тях защото се охраняват от закона.Търсенето им с металотърсач е забранено.

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Марин Тачков
      Лев Толстой

      Война и мир 
      (226)

      /.../

                                       Част трета

                                              I
      Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди.
      Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато.
      Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими.
      Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение.
      Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение.
      Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато.
      Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице.
      Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи.
      Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна.
      Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята.
       
       
      Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум.
      За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони.
      Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи.
      „Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните.
      Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива.
      Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени.
      За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния.

      /.../

      https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart

      ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други...
      Ние можем да изучаваме историята, но не и да я изучим напълно...
      Умереното и разумното мислене са най-добрите пътеводители в света на историята, а и в живота...
    • От Georgi345
      колко стара е тази монета


  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    • No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...