Научната продукция на МКС е твърде слаба

[SAlexandrov]

Научната продукция на Международната космическа станция е смущаващо ниска

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA

8 януари 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера американската космическа агенция НАСА публикува информация за научния принос на Международната космическа станция - и той е смущаващо нисък. От изстрелването на първия модул през 1998-та година до 1-ви май 2018-та са установени 2 135 публикации "в списания, конференции и сивата литература".

Нещо повече - само 135 публикации са в топ 100 списания според метриката на Eugenfactor, а 85 - в топ 10 списания. 

Новината шокира много космически ентусиасти, тъй като Международната космическа станция е най-скъпата орбитална конструкция - цената към завършването ѝ през 2010-та година възлиза на $150 милиарда. Би следвало за тези средства и за 20-годишен период на експлоатация да има много по-голяма научна продукция. Вместо това - 2 135 статии в рамките на всички научни дисциплини, които се изучават на борда на МКС. 

За сравнение, пише анализаторката Лора Форчик, космическият телескоп "Хъбъл" е довел до над 10 000 научни публикации само за 1 дисциплина. Безпилотните мисии водят до много повече публикации - например мисията на НАСА до Сатурн "Касини" е довела до написването на 3 600 статии, при това за 12-годишен период, слънчевата обсерватория "Сохо" на над 5 000 статии за 20-годишен период, а космическия телескоп "Спицер" - на над 8 000 статии за 15-годишен период.

Възможно е, казва Форчик, причината за тази ниска продуктивност да се дължи на факта, че голямата част от научните лаборатории са били добавени късно поради забавянията в строежа на МКС. Тя обаче напомня, че повечето от експериментите на МКС дори не се вършат от астронавтите, а са автоматизирани.

Други анализатори твърдят, че разочароващият научен резултат от станцията не е изненадващ. Тя е построена основно поради геополитически причини, докато роботизираните мисии имат конкретни цели, съответно водят до повече открития. 

Тук е коректно да напомня, че МКС е силно критикувана от редица известни учени. Още през 2002-ра година американският физик Робърт Парк публикува своята книга "Вуду наука", в която оповести, че само безпилотната програма е тази, която има научна стойност, докато орбиталната станция е безсмислено начинание. А през 2007-ма година Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг каза следното: "Международната космическа станция е пуйка в орбита. Никаква значима наука не е произлязла от нея. Почти бих се осмелил да добавя, че абсолютно никаква наука не е произлязла от нея. Дори бих продължил нататък и ще кажа, че цялата пилотирана космическа програма, която е толкова абсурдно скъпа, не е произвела нищо с научна стойност". 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3134-2020-science-production-quite-low

[makebulgar]

Напълно безсмислено сравнение. Основната цел на МСК е да се изследва възможността за продължителен живот на човека и на други живи същества в космоса. И затова и научните изследвания са малко. Просто се провеждат от много малко хора и се провеждат в непристъпна за масовката учени среда. Ако 5000 учени могат да изследват тонове данни от телескопа Хъбъл и да си пишат хилядите статии на топло вкъщи пред компютъра, то при МКС нещата са съвсем други и много ограничен брой хора за много кратко време могат да съберат данните и информацията за живота в непристъпния космоса и съответно статиите им са малко.  Въпросните 5000 учени пишещи статии никога няма да могат да напишат дори една научно издържана статия върху темата за живота в космоса, ако не използват данните събрани и описани от онези малцината. Нито една от десетките хиляди научни статии резултат от наблюденията с Хъбъл не могат да покажат това как човек да си мие зъбите в безтегловност, как се движи водата там, или какво е чувството да спиш и да се будиш в безтегловност. 

 

Същото е да сравняваш масовите леки коли с болидите от Формула 1. Първите са нещо до което може всеки да се докосне и да използва и развива с бавни темпове, но Формула 1 и останалите сродни формати са мястото където с влагане на много пари се случват новите неща с бързи темпове. 

[Малоум 2]

От кога научното е с оценки като "продукция"?

"Око да види ръка да пипне!" е далеч по-добро изследване от фантасмагориите на ... астро-учени, дето били написали хиляди статии, подобно приказките за Червената  шапчица и Големия взрив.

А, безпилотните в навалица - само обслужват военни и разузнаването - задръстиха пространството с "фъркат" боклук. Хич не се досещат, че замърсяват общия ЕМФон на Земята и ... това води до израждане на видовете и ... човечеството. Важно е парА да пада и титли да се перчат!?!

...