Отиди на
Форум "Наука"

Регионални профили: Показатели за развитие 2019


Recommended Posts

  • Потребители
5810&izd=1000&page=1

Изоставащият бегач

Какво ще прочетете в специалното издание "Капитал Градове: Благоевград"

От СИЛВИЯ РАДОСЛАВОВА
zx640_4001463.jpg

Дипломатическият корпус посещава новоизградения център на Благоевград, 1987 г.
© [БТА]

Област Благоевград си има всичко - стратегическо местоположение между София и Солун, строяща се важна магистрала, прекрасен климат, природни и културни дадености, най-добрия университет в България и хиляди студенти, които са източник на потребление и социален живот за регионалния център.

Районът обаче не може да капитализира от своите заложби. Причините за това се коренят колкото в пасивността на местната власт, толкова и в близостта до София, която изсмуква неговия потенциал. Столицата привлича като магнит младите хора, квалифицираните кадри и големите инвестиции. Студентите напускат града след завършването си и рядко работят по време на следването.

Днес областта се нарежда сред малкото в страната, в които големите работодатели, държавни предприятия и стратегически чужди инвеститори, отсъстват напълно. А без високи заплати и инвестиции е трудно и за хората да се задържат там. Икономиката на Благоевград е фокусирана върху сектори с ниска добавена стойност като селското стопанство и туризма. Нивото на заетите висшисти в местната икономика е доста под средното за България, защото ако не живеят в София, тези заети просто пътуват ежедневно до работните си места там. Фирмите в района са малки и разпръснати, а най-голямото предприятие "Благоевград БТ" от холдинга "Булгартабак" се изпари от икономическата карта на областта.

От друга страна обаче, Благоевград е благословена със своите природни ресурси и климат. Областта има несравним в национален план туристически потенциал. На малка територия са разложени най-големите ски курорти, процъфтяващи СПА дестинации и културни забележителности. В последните години изключително динамично се развива и виненият туризъм. Благоевград е исторически чист район, в който никога не е имало замърсяваща индустрия, което отваря вратите за инвестиции в земеделие и туризъм. В тези сектори бумът вече е налице, но без големи производства, които да носят добавена стойност, бъдещето не изглежда оптимистично.

Голямата надежда е, че такива ще се появят, след като магистрала "Струма" бъде завършена. Нейното строителство обаче е съпътствано от куп проблеми и ценният път, пресичащ Благоевград, все още не е двигател на растеж, а по-скоро ускорител на туристическия трафик към Гърция, зимните курорти и СПА дестинациите.
Магистралата доведе повече туристи южно от София, но не е първо по значение условие за идването и на инвеститорите. Дали големият бизнес ще се огледа за възможности в района и колко от тях ще реализира зависи най-вече от активността на новата местна власт и наличието на квалифицирани и мотивирани кадри на пазара на труда.

Докато тях ги няма Благоевград ще остане живото южно студентско градче, заобиколено от красива природа и със значителен нереализиран потенциал.

 

 

Другият Югозапад

Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район в България

От ЛИЛИЯ ИГНАТОВА
zx640_4000413.jpg

Негативните демографски тенденции в Благоевград се движат с по-бавен темп от средното за страната
© Надежда Чипева

Темата накратко
  • Благоевград често остава в сянката на столицата в статистически най-богатия район - Югозападния.
  • Въпреки университетите, растящата заетост, ниска безработица и плюсовете от строежа на Струма близостта на София играе лоша шега на областта.
  • Един от големите местни проблеми е липсата на работници, а липсата на големи компании и специализацията в сектори с ниска добавена стойност задържа доходите ниски.

 

Като част от статистически най-богатия регион в България - Югозападния, Благоевград често остава в сянката на столицата. Макар размерът на местната икономика очаквано да не може да се мери със софийската, областта има с какво да се похвали. Заетостта е рекордно висока, безработицата е ниска, местните университети предлагат добро образование и привличат амбициозни младежи, а местният туристически сектор преминава през бум и навлиза в нови територии.

 

Същевременно Благоевград има и друга слава - на областта с най-ниска работна заплата в страната. И подобно на други региони темпът на растеж на местната икономика изостава от националния през последното десетилетие. Това, което различава Благоевград от други области, е, че няма големи работодатели, държавни предприятия, електроцентрали или военни заводи, които да предлагат високи възнаграждения на персонала си. Специализацията в сектори с ниска добавена стойност като селското стопанство и леката промишленост или такива, които традиционно вървят ръка за ръка със скромни заплати и относително голям сив сектор като туризма. А това също дърпа статистиката надолу.

Близостта със София може да е голям плюс за региона, ако някой ден бъде завършена магистрала "Струма", но към момента столицата по-скоро изсмуква потенциала на Благоевград, защото предлага по-високи заплати и стандарт на живот на младите.

 

 
zx640y640tl_4000407.jpg
 
zx640y640tl_4000405.jpg Икономика на скромни обороти

 

Първото, което прави впечатление в икономическите показатели на Благоевград, е, че местната икономика се движи с доста по-бавни темпове от националните. Брутният вътрешен продукт достига стойност от 2.7 млрд. лв. през 2017 г. по данни на НСИ, но това е с едва 43% над нивото от десетилетие по-рано, докато средният темп в страната превишава 59% за същия период. Подобно изоставане е видимо и по отношение на добавената стойност. Наблюдава се и преструктуриране от индустрията, която губи 11% от дела си в икономиката през последните десет години за сметка на услугите.

Преориентирането вероятно отчасти е следствие на залеза на един от браншовете с традиции в областта - тютюнопроизводството. Още през 2017 г. производителят на цигари "Булгартабак холдинг" съкрати наполовина персонала в благоевградската си фабрика, а в началото на тази цигареният холдинг официално затвори вратите, като така остави без работа последните останали 200 служители. Потенциалът в този сектор обаче все още е в Благоевград. "Надявам се някой да открие отново производство, защото базата е изградена и подготвените хора за тези машини са тук", казва Ромео Шатев, председателят на местния клон на Българската търговско-промишлена палата.

В сектор услуги безспорен лидер е бумтящият туризъм. "Докато преди доминираха зимният и планинският туризъм, сега секторът се разширява и към балнеотуризъм и СПА. Минералните извори са природна даденост в Пиринска Македония, а ние все още използваме малка част от тях. Тук има голям потенциал за развитие в бъдеще", коментира Шатев. Услугите създават 61% от добавената стойност в Благоевград, а селското стопанство отговаря за още 10%. Аграрното стопанство създава стойност за 238 млн. лв., което е второто най-високо ниво в страната след Пловдив. Областта е дом на ранните производители на зеленчуци и плодове в България, но винопроизводството също набира сила.

 

zx640_4000409.jpg

Шивашките цехове изпитват трудности заради липсата на работна ръка
© Надежда Чипева


"Виждаме, че все повече хора започват да откриват малки изби и влагат парите си в обучението на техните деца в чужбина, където се учат от практиките във винопроизводството в Австралия, Франция, Чили. Това е добра перспектива за региона", добавя Шатев. Според него добри позиции имат и сектори като дървообработване, мебелна промишленост, шивашките цехове, макар че последните изпитват трудности поради липсата на работна ръка. Но именно специализацията в тези сектори може да е причината, поради която икономическите показатели на Благоевград изостават - селското стопанство традиционно е най-нископроизводителният сектор в българската икономика спрямо индустрията и услугите. Леката промишленост също не оперира с големи маржове, а туризмът предлага най-ниските заплати в областта (средно 532 лв. през 2017 г.) след транспортния бранш (505 лв.).

 

 

 
zx640y640tl_4000404.jpg
 
zx640y640tl_4000406.jpg Активни благоевградчани

 

Ако оставим настрана за момент ниските средни заплати в Благоевград (повече за тях виж в карето), областта има едни от най-добрите регионални показатели по отношение на пазара на труда в страната. Близо три четвърти от населението са икономически активни, или 152 хил. души, а от тях 145 хил. работят, което вдига заетостта до 71% през 2018 г. при средно 67.7% в страната. Безработицата също намалява през годините до 4.8% миналата година, което е под средното за страната, макар и още да не е достигнала предкризисното си дъно от 1.8%.

Преструктурирането на местната икономика от индустрия към услуги е видимо и в числата за наетите. Над една трета от общо 89.7 хил. души на трудов договор в Благоевград все още работят в преработващата промишленост, но това е спад спрямо 2007 г., когато представителите на сектора са били 41.1% от всички наети. Подобни позиции губи и строителството, където през 2017 г. работят на договор 5 хил. души, или над двойно по-малко.

От друга страна, местните се преориентират към други сектори като транспорт и логистика, туризъм, научни дейности и здравеопазване. Областта има скромен сектор на информационни и комуникационни технологии - в него на договор работят едва 700 души по данни от 2017 г., или 0.8% от всички наети. Вероятно фактор са възнагражденията - средната заплата в сектора е едва 899 лв., което е в пъти по-ниско от нивото в конкурентни области като София и Пловдив.

 

zx640_4000411.jpg

Като цяло местните данъци и такси в областта са по-ниски от средните за страната
© Надежда Чипева

 

Отливът на млади хора

Подобно на много други региони извън столицата фирмите в Благоевград също са изправени пред проблема как да намерят персонал. В сравнение с други области населението намалява относително бавно. Делът на възрастните над 65 г. е третият най-нисък в страната (19.3% през 2018 г.) след столицата (17.5%) и Варна (18.9%). Тенденцията надолу обаче е видима - през последните десет години населението намалява със 7%, а делът на младите хора под 24-годишна възраст пада от 32% през 2001 г. до 23% през 2018 г.

В плюс на Благоевград са двата университета в града - Югозападният и Американският, където учат общо над 12 хил. студенти. Въпреки това, изглежда, че по-голямата част от висшистите не остават в областта. Едва една пета от местните имат диплома за висше образование, което е под националната средна от 27.8% през 2017 г. През 2018 г. областта са напуснали 4100 души, като от тях 42% са се заселили в чужбина, а една трета са се насочили към столицата.

 

 
zx640y640tl_4000408.jpg В сянката на София

 

За над 15 години (от 2001 докъм края на 2017 г.) натрупаните чужди инвестиции в Благоевград са 474 млн. евро, което се равнява на 1541 евро на човек от населението. Според анализа "Икономическите центрове в България" на Института за пазарна икономика над половината от чуждите капитали се вливат в търговията към 2015 г. в резултат на настъпването на веригите за модерна търговия. Макар че тази разбивка е относително стара, общият обем на инвестициите в Благоевград не се е променил съществено през следващите две години и може да се каже, че структурата вероятно също не е преминала през съществени изменения.

Благоевград обаче може да се приеме за добра алтернатива на столицата за аутсорсинг дейности предвид изобилието от студенти на местно ниво и краткото разстояние до летище София и други големи инфраструктурни връзки. "Близостта до столицата дава огромни възможности за развитие на област Благоевград, но това не се използва от местните структури. Според мен няма дългосрочно виждане за развитието на областта, няма инициативност, няма желание", казва Симеон Китанов, председател на местния клон на Българската стопанска камара.

 

zx640_4000412.jpg

Едно препятствие пред достигането на пълния потенциал на областта е недовършената магистрала "Струма", която според местните отдавна трябваше да е изградена
© Надежда Чипева


Друго препятствие пред достигането на пълния потенциал на областта идва от централната власт - недовършената магистрала "Струма", която според местните отдавна трябваше да е изградена. "Магистрала "Струма" ни беше открадната от София", казва Ромео Шатев. "Първата магистрала, за която беше осигурено 100% финансиране с европейски средства още от предприсъединителните фондове, беше "Струма". А сега може и до 2023 г. да не бъде изградена. Метрото в София, магистралите "Тракия" и сега "Хемус" са за наша сметка. Защо освен за строежа на метрото средствата да не бъдат разпределени за магистралите и другите пътища?"

 

Самият факт, че Благоевград влиза в един регион със София - Югозападният, играе лоша шега на областта. "София увеличава средните макроикономически показатели, в резултат на което достъпът ни до европейските програми е ограничен", пояснява Шатев. Проблемът е, че по всяка една статистика столицата е много по-различна и по-напред от останалите региони. А това изкривява числата за целия Югозапад, както и конкуренцията за достъпа до кохезионните фондове, който се определя на база средния БВП на глава от населението. София сама по себе си е над средното ниво на ЕС, а сега, когато е в един регион с други, по-слабо развити области, продължава да получава лъвския пай от европейските средства за големи проекти като метрото.

Ромео Шатев, председател на Търговско–промишлена палата – Благоевград

Тук е отчетена най-ниската работна заплата на областно ниво. Защо хората в Казанлък имат по-висока заплата от работещите в Сандански? Защото в Казанлък има 5000 работници във военното производство, което е държавно предприятие и ако тръгне да фалира, ще бъде подпомогнато. Сандански няма военен завод. Да сравняваме средната заплата в атомна електроцентрала и в кокошарник е ненужно изкривяване. На тази база след това има призиви за увеличение на минималната заплата, което ще унищожи местния бизнес. Тук няма машиностроителни или военни заводи, няма големи електроцентрали от социалистическо време. Чак след 1970 г. започнаха леки процеси на индустриализация. Дори в Северозападна България има повече капиталови остатъци от миналото, отколкото при нас.

Решение на местните въпроси не може да се търси само на регионално ниво. Помощта на общинските власти е недостатъчна, но е такава, защото проблемите са на национално ниво. Ние не сме изключение от общата картина. Но тя е много изкривена. Връщаме се с голяма скорост назад и се чудим защо бягат младите хора. Ние ги гоним. Ако се решат националните проблеми, ще се подобри и местната ситуация. Нужни са промени в образованието, трудовото законодателство, здравеопазването и други области. Има начин и това е през конкуренцията, свободния пазар и личната отговорност. Според мен трябва да се премахне държавната намеса във всички сектори на икономиката.

 
 
zx640y640tl_4000410.jpg Митът за ниските заплати в Благоевград

 

Въпреки университетите, близостта до столицата и добрите условия за бизнес Благоевградска област е с вторите най-ниски средни възнаграждения в страната след Видин по данни от края на 2018 г. Средното брутно месечно възнаграждение за областта през последното тримесечие на миналата година е 771 лв., или повече от 50% по-ниско от софийското. Възнагражденията растат с темпове, близки до националните, но ниската база възпрепятства сближаването.

Областните данни за възнагражденията обаче далеч не са ключов аргумент за развитието на един регион. Благодарение на общински данни, разпространени от Института за пазарна икономика (ИПИ) по-рано тази година, част от мистерията около област Благоевград е разбулена. Докато средните възнаграждения през 2017 г. в областта са 691 лв., в самата община Благоевград средната заплата е 809 лв., което я нарежда 15-о място сред областните центрове в България (преди общини като Габрово, Ямбол, Перник, Хасково) и на 66-о място от всички 265 общини в страната. Околните по-малки общини предлагат по-ниски възнаграждения, както е и в по-голямата част на страната. Тогава защо областните данни показват подобна разлика?

Отчасти отговорът се крие в разпределението на населението в региона. Обикновено най-високите възнаграждения в дадена област са в градския център. Там са и голяма част от жителите, а колкото повече хора са в центъра (и получават по-високи заплати), толкова повече се увеличава средното ниво на възнагражденията в областта. Община Благоевград не е изключение от националната картина по отношение на по-високите заплати, които предлага спрямо други общини от областта, но се отличава по разпределение на населението - едва една четвърт от общо 305.1 хил. души в областта живеят на територията на централната община. Това е най-ниският дял сред всички области в страната, което означава, че по-високите заплати в икономическия център имат значително по-малък ефект върху средното ниво в областта.

Друг фактор е и липсата на големи компании, които обикновено предлагат по-добро заплащане и предизвикват други фирми да повишават заплатите, за да се конкурират за наличните работници.

 

 

 

Ценният път на Благоевград

Магистрала "Струма" е най-ключова за региона, но хоризонтът за завършването на последните 30 километра е далеч

От МИЛА ЧЕРНЕВА
zx640_4001069.jpg

© Надежда Чипева

Магистрала "Струма" е пътното сърце на област Благоевград, но е и връзката на бизнеси и туристи с Гърция. Пътният проект издигна региона до топ получател на еврофондове в периода 2014 - 2020. Но не е готов, а и в една къса част няма да е магистрала. Най-новата прогноза е, че последните най-трудни и скъпи отсечки ще са завършени до 2027 г. Но и този срок може да бъде надскочен, ако се съди от строителството дотук.

 

 
zx640y640tl_4001072.jpg До момента от общо около 120 км на "Струма" остават почти 30 км за прокарване. Голямата "дупка", която трябва да бъде запълнена, е след Благоевград и най-вече зоната около Кресна. Предпоследната отсечка от магистралата се изгражда сега, но незапочнат е участъкът през Кресненското дефиле (виж хронологията). Там проблемите са и финансови, и екологични. Засега нужните над 1 млрд. лв. не са осигурени и е почти сигурно, че малка част ще дойдат по европрограмата "Транспорт". Остатъкът ще трябва да бъде доплатен или от бюджета, или смесено с еврофондове за следващия период до 2027 г.

 

Асфалтът около Железница

В момента "Грома холд" (която доскоро се казваше "Агромах") достроява 13-километровата отсечка Благоевград - Крупник, като първите километри вече се ползват. Компанията има договор от декември 2015 г., но започна строителството чак през август 2017 г., а изненадващите археологически разкопки край Благоевград ги блокираха почти напълно. Сега строителството активно продължава.

Но на средата на участъка се намира тунел "Железница", който тепърва ще се строи от друга компания - "Джи Пи груп". Сега "Грома холд" работят активно след тунела, като междувременно им се наложи да препроектират последните три километра преди дефилето. "Очакваме да подпишем анекс за удължаване срока на строителството, като прогнозите са ни до края на 2021 г. участъкът да бъде пуснат в експлоатация", коментира пред "Капитал" Виктор Велев, изпълнителен директор на компанията.

"Няма забавяне спрямо заложените срокове на обектите", казват от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) в свой отговор до "Капитал".

 

 
zx640y640tl_4001071.jpg По-бавен и труден е споменатият тунел "Железница", който ще е най-дългият, строен досега в България. След продължил над 2 години търг "Джи Пи груп" взе договора при цена от 222 млн. лв. с ДДС. Обществената поръчка влезе в историята със скандал - с изчезнали части от вече подадени оферти. После пък победителят се разколеба след думи на премиера АПИ да не дава повече поръчки на Джи Пи заради ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев". Все пак през февруари договорът стана факт, като срокът на изпълнение беше 35 месеца, т.е. тунелът трябваше да е готов през януари 2022 г. Точно преди и след тунела пътните връзки бяха дадени на две други фирми - ГБС и "ПСТ груп". И по трите договора бяха подписани анекси за удължаване на сроковете, тъй като възлагането на поръчките за строителен надзор се забавило. При Джи Пи става дума за незначителните две седмици, а при ГБС и ПСТ - няколко месеца.

 

Пътната агенция обяви, че строителните компании са започнали да изграждат двете мини отсечки и самия тунел през октомври непосредствено преди местните избори. Така до 2022 г. поне по договор магистралата трябва да е стигнала до Кресненското дефиле.

Трудният край

И стигаме до най-тежката и проблемна част от "Струма" - планинската отсечка между Крупник и Кресна. Дълго време се дискутираше как да преминава магистралата през Кресненското дефиле, като държавата си имаше фаворит за вариант още от началото - използване на съществуващия път Е-79 в посока София, а към Гърция строителство на магистрално трасе горе в планината, източно от дефилето. Тази нова част беше разделена в две обществени поръчки за общо над 1 млрд. лв. с ДДС. Офертите от почти всички големи строителни компании бяха събрани през февруари 2019 г. В единия търг пътната агенция все още не е отворила цените, но в другия през ноември беше избран строител. Това са "Грома холд" и две фирми от групата й в партньорство със словашката "Вахостав-СК", а цената е 599 млн. лв. Ще бъдат построени 13 км, 3 тунела и 10 виадукта.

Проблемът с Кресна

Темата за парите за отсечката през Кресненското дефиле съчетава в себе си и финансов, и екологичен аспект, които са взаимно свързани. Първо, пътната агенция подаде апликационна форма за европейско финансиране чак в началото на август 2019 г. От отговор на Европейската комисия (ЕК) до България става ясно, че в Брюксел имат притеснения как АПИ ще подсигури опазване на околната среда в региона. Дефилето е природен феномен, тъй като там се срещат две климатични области - средиземноморската и умерено континенталната, има растения и животни, характерни и за двете. От двете страни на река Струма пък е разположен и най-старият природен резерват в България - "Тисата", а цялата територия (която е и сеизмична) е защитена зона по "Натура 2000". Друг основателен въпрос на ЕК беше защо трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари.

България има срок до края на годината да отговори на ЕК и да даде допълнителни разяснения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявлението, което българските власти са изпратили - "въз основа на предоставената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в писмото. Това означава, че става все по-възможно България да не получи пари за изграждането на "Струма" между Крупник и Кресна в настоящия програмен период. Вариантът остава да има еврофинансиране през периода 2021 - 2027 г.

Накратко: "Струма" ще мине през дефилето и ще е завършена оптимистично в интервала 2025-2027 г. и от последния нужен милиард поне половината ще са от българските данъкоплатци.

Другите по-големи ремонти в областта

В област Благоевград попада само 4.6% от общата пътна мрежа на България. Същевременно територията на областта е 17.2% от територията на страната. Основаната причина за това районът да е беден на пътища е планинският му релеф.

Това, разбира се, не пречи през него да преминават стратегически транспортни отсечки като магистрала "Струма" – перлата в пътната короната на областта и единственият път, с който Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) може да се "похвали". Каквото и да се случва в близост, не може да засенчи нито мащаба в строителството на магистралата, нито финансовия ресурс, който тя поглъща. Останалите пътища в региона сякаш остават в нейната периферия не само географски, но и в листа с приоритетите за поддръжка и ремонт.

Според справка, предоставена от АПИ, извършените или започналите наскоро в региона пътни ремонти се броят на пръстите на едната ръка (виж графиката). Част от средствата за тези ремонти идват по оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). Сред тях е рехабилитацията на пътя при град Мелник, която се извършва от "Грома холд" и "Европейски пътища". По план тя трябва да приключи през октомври 2020 г.

Другата по-голяма рехабилитирана отсечка е около 20 км от път III-107 (Дупница – Благоевград) – Кочериново – Рила – Рилски манастир. От АПИ обясниха, че проектът е бил 24-ти в списъка с пътни участъци по ОПРР и "осигуреният общ финансов ресурс е изчерпан с проектите, които са на по-предно място". От агенцията уточняват, че "поради това извършените строително-монтажни работи на пътя за Рилския манастир са финансирани от бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура". Стойността на ремонта е 14.1 млн. лв. с ДДС. Според справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки той отново е изпълнен от "Грома холд", когато компанията още се е казвала "Аргомах". Ремонтът е приключил през юни 2019 г.

Що се отнася до ремонта на тунел "Кривия", справка в регистъра на регионалното министерство сочи, че още няма разрешително за строеж на този обект, a срокът за изпълнение е 420 дни. За него е предвиден основен ремонт, който включва нова отводнителна система, хидроизолация, нова светофарна уредба и енергоефективно осветление и други системи, повишаващи безопасността на движение.

 

 

Евросредствата в област Благоевград: В сянката на "Струма"

Държавата насочва пари в магистралата, общините адресират проблема с боклука, а фирмите купуват машини

От ЛИЛИЯ ИГНАТОВА
zx640_4000386.jpg

Община Благоевград е изпълнила проекти за ремонти на улици, площади и изграждане на велоалеи за 19 млн. лв.
© Надежда Чипева [Капитал]

 

 
zx640y640tl_4000392.jpg
 
zx640y640tl_4000391.jpg
 
zx640y640tl_4000393.jpg
 
zx640y640tl_4000394.jpg
 
zx640y640tl_4000395.jpg Благоевград е областта - лидер по изплатени средства по оперативни програми през програмния период 2014-2020. Регионът не просто оставя околни области като Кюстендил и Пазарджик много назад, но и средното за България ниво от 679 лв. на човек бледнее пред местните 1335 лв.

 

Причината - югозападната магистрала "Струма". Капиталите за строителството на пътя са огромни - към края на април 2019 г. са изплатени 302 млн. лв. от европейските структурни фондове, което е едва 40% от обещаното за инфраструктурния мегапроект. Общата сума за "Струма" отговаря за над 70% от всички сключени договори по европейски програми в Благоевград от текущия програмен период и до голяма степен засенчва останалите проекти в областта.

Мерки за боклука

Ако изключим магистрала "Струма" от топа на обществени проекти в изпълнение, община Благоевград поема лидерските позиции с инсталация за разделно събиране на отпадъци за близо 37 млн. лв., ремонт на улици, площади и изграждане на велоалеи за 19 млн. лв. и компостираща инсталация за 14 млн. лв.

Третирането на битови отпадъци, изглежда, е сред приоритетите и на други общини в региона, като с големи проекти за компостиращи инсталации по ОП "Околна среда" се включват и Петрич, Доспат, Сандански, Гоце Делчев. Това е и причината общата стойност на проектите по оперативната програма да е на второ място след ОП "Транспорт" със "Струма". Безвъзмездната помощ по екопрограмата достига 93.5 млн. лв. към края на април 2019 г. и е 12% от общата сума на договорените проекти в областта.

Сред завършените проекти пък се откроява община Банско с втората фаза на водния цикъл - приключване на ремонтните дейности по водопроводната мрежа в град Банско и изграждане на нова пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ). Общата сума на проекта приближава 33.2 млн. лв., от които 26 млн. са безвъзмездна помощ. Водният цикъл на Банско беше един от критично забавените проекти, които не успяха да приключат през предходния програмен период. Министерството на околната среда и водите успя да договори с ЕК изключение за тях и те бяха прехвърлени към новия период до 2020 г.

Далеч на второ място с проект за над 4 млн. лв. е компанията за добив на трошен камък, чакъл и пясък "Бистрица 2002", която влага 1.5 млн. лв. от европейските фондове в база за производство на асфалтови смеси. Община Благоевград пък е получила 1.5 млн. лв. за обновяване и саниране на сградата на полицията и местната дирекция на МВР и осигуряване на достъп на хора с увреждания.

Сред завършените проекти влизат и други представители на частния сектор като благоевградската печатница "Смилков" с покупка на специализирана цветна офсетна печатна машина, производителят на облекла "Фешън Съплай" с внедряване на оборудване за директен дигитален печат върху текстил и производителят на ластици "Нитекс" с покупка на 12 тъкачни машини.

Частният сектор в региона

Характерно за област Благоевград е, че фирмите са относително малки и разпокъсани. За разлика от другите области в България тук населението не е силно концентрирано в областния център и това е видимо в списъка с най-големи частни бенефициенти. В него фигурират фирми от цялата област.

Лидер е базираният в Гоце Делчев производител на хартиени стоки за домакинството "Интерпред Партнер", известен с марката Zebra. Компанията е сключила проекти на обща стойност над 4.1 млн. лв., от които 1.6 млн. са безвъзмездна финансова помощ, основно за придобиването на нова линия за разролване на тоалетна хартия и кухненско руло. Целта е фирмата да намали използваните в производството суровини и образуваните отпадъци.

Най-големият бенефициент от Благоевград е производителят на изделия от метал и полиуретан "Блик-99", който стартира проект с 1 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ през ноември 2018 г. Средствата са предвидени за закупуването на специфични за дейността машини. Сред големите бенефициенти са и строителни фирми, производител на напитки, на офис обзавеждане, на дограма.

 

Одих малко надоле до Петрич...

След 20 години на върха Благоевградско губи славата си на основен производител на канабис

От ДИМИТЪР ПЕЕВ
zx640_4005634.jpg

© [Shutterstock]

 
zx640y640tl_4005633.jpg

"Две години не може, после пак може."

Така над 70-годишна баба отговаря на адвоката си в съдебната зала на въпрос дали е разбрала присъдата, която току-що ѝ е прочел съдът - условна с двегодишен изпитателен срок. Деянието - отглеждане на канабис.

Отглеждането на канабис в селата по северните склонове на Беласица, западно от Петрич (Габрен, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица) е фолклор от поне 20 години. Историите присъстват трайно в песните на "Ъпсурт", а през 2004 г. стават и сюжет за филма - дипломна работа на журналиста Зорница София "Мила от Марс".

За пръв път МВР се сблъсква с отглеждането на канабис в България през септември 1994, когато полицията и съществуващата тогава Национална служба за наркотици (НСН) опожаряват ниви в Ямболско, Шуменско и Пловдивско.

"Досега се случвало чужденци да отглеждат растения в саксии, но ниви не е имало" разказва Росица Иванова, ръководител на НСН в интервю за "Демокрация" през 1994 г.

Първите насаждения с канабис може и да не са открити в Югозападна България, но това не означава, че регионът е бил назад. През пролетта на същата година МВР прави акция в Сандански, Петрич и Мелник, при която са открити 400 декара с опиев мак. След този удар регионът се трансформира в производител на канабис.

Според източник на "Капитал" в правоохранителните институции дълги години наред регионът е бил основен източник на пазара на марихуана.

По оценка на Центъра за изследване на демокрацията възлиза на 180 млн. лв. на година. До 2003-2004 г. този пазар е бил по-скоро хоризонтален и затворен в малки групи (от приятел на приятел), но след това попада под контрола на организираната престъпност до 2009 г., когато са ударени основните престъпни групи, занимаващи се с разпространение на наркотици, и пазарът отново се фрагментира.

Под надзора на държавата

И ако клишето действително е, че с това се занимават възрастни баби, в повечето случаи те служат за параван - било на близки, било на незнайни инвеститори. "Сами се сещате, че тази продукция може да съществува само ако държавата допуска това", коментира източникът ни. В случая държавата е Гранична полиция, тъй като въпросните села попадат в нейната зона на компетентност.

"От момента в който се вдигне хеликоптерът, и абсолютно всички ниви могат да бъдат засечени", разказва източникът ни. Точно това се случва в периода 2013-2014 г., когато тогавашното ръководство на МВР започва показни акции с хеликоптерите на Гранична полиция.

Друг е въпросът дали подобни активности на полицията не са насочени към преразпределение на пазара, защото след 2006-2007 г. отглеждането на открито започва постепенно да се измества от "гледането на лампа". Причините за това са много. "Кражбите на "готова" продукция станаха масово явление", разказва източник на "Капитал" от правоохранителните институции и добавя, че не била изолирана практика конкуренти да си подпалват един на друг насажденията. Има и още една причина - промяната на търсенето.

"Съдържанието на активното психотропно вещество THC в предлаганите сортове започна да става все по-високо, което промени и търсенето. Потребителите просто започнаха да търсят холандски сортове."

Отглеждането на такива растения изисква всекидневни грижи, което трудно може да се осигури на полето.

Срещу течението

Цялата игра на котка и мишка с производството на най-масово употребявания незаконен наркотик в България е загубена кауза. Производство ще има винаги, тъй като винаги ще има и търсене.

Усилията на държавата не са насочени към ограничаване на вредите, а са изцяло в областта на наказателна репресия, което допълнително задълбочава проблема.

Неслучайно редица държави в Европа декриминализират държането за лична употреба, а други го легализират (както се случва САЩ) - това е начинът потреблението да излезе на светло, а оттам контролирано, а доходите да се делят с държавата, а не да отиват изцяло в организираната престъпност, а оттам за корупция.

Нещо повече - отглеждането на канабис за медицински цели (сортове без психотропни свойства, а съдържащи активното вещество CBD) вече се е превърнало индустрия, включително и в съседна Северна Македония.

Този поглед върху проблема поставя въпроса дали Югозападна България не губи възможност за развитие на един легален бизнес.

Коментари

Препоръчване

12

Споделяне

Печат

Обратна връзка

Към уеб версията

Западният туристически център

Благоевградска област е четвърта по приходи от туризъм. Очакванията за зимния ски сезон са високи, но развитието и инвестициите в сектора идва по линия на други сегменти

От ДЕНИЦА ВАТЕВА
zx640_4000526.jpg

През 2019 г. оръжейният търговец "Армако" купи ски зона "Картала", състояща се от 5 км писта, лифт с две станции и два ски влека, от Българо-американска кредитна банка
© Надежда Чипева

Близост до столицата, където е и най-голямото летище, и две съседни държави, дом на най-големия ски курорт и няколко други, развиващи се в балнеологията и СПА туризма. При тези дадености не е чудно, че област Благоевград е четвърта в страната по най-много приходи от туризъм след морските Бургас и Варна и столицата София, поне според данните на Националния статистически институт. Погледнато през числата на Националния туристически регистър, в Банско се предлагат 715 обекта за настаняване на туристи, включително хотели от различни категории, къщи за гости и апартаменти. Техният брой в Сандански е 259, а в самия Благоевград - 50. В региона липсват големи индустриални мастодонти и това превръща туризма в един ключовите отрасли, които дават облика на икономиката в областта.

Очаквания за сравнително добър зимен сезон

През последните години има рязка промяна в профила на туристите, които посещават най-големия зимен курорт в България - Банско. Ако допреди това основният приток на чужденци беше от Великобритания и Русия, през последните 7-8 години доминира делът на гостите от съседни държави като Гърция, Румъния, Македония и Сърбия. Сходна е ситуацията и в Сандански, където гръцкият пазар е структуроопределящ за местния туризъм. След като и двата курорта изпратиха приличен летен сезон, а Банско дори отчете 17% ръст на туристите през най-горещите месеци от годината, по данни на съюза на местния туристически бизнес очакванията за предстоящата зима също са за увеличение на гостуващите. "Позитивно сме настроени за сезона, не очакваме да има миналогодишното задържане и дори спад на туризма в курорта", коментира Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. По думите му при ранните записвания, които се проведоха през есенните месеци, е отчетен минимален ръст. От "Гранд хотел Банско" съобщиха, че отчитат 15% увеличение на ранните записвания за сезона, като основните туристи ще бъдат от съседните Румъния, Сърбия, Македония и Турция, както и от местния пазар.

Инвестициите - основно в СПА направлението

След бума на инвестициите в сектора на зимния туризъм през последните години те започват да забавят темп. Възможно е това скоро да се промени, като причината за раздвижване в бъдеще би била ски зоната "Картала", която смени собствеността си през 2019 г. (виж карето).

Активността в туризма в региона остава висока, но сега тя е насочена много повече към СПА сегмента - съседното на Банско село Баня вече се оформя като балнеокурорт, инвестиции в ремонт и разширение на базите има и в Сандански и околностите му.

Втората ниша, в която в последните години има по-силна инвестиционна активност, е в сферата на селския и винения туризъм, където бяха отворени нови обекти. През 2019 г. регионът се сдоби и с нов къмпинг- "Съни парадайз", който се намира в близост на граничния пункт Кулата в село Чучулигово.

В бъдеще миксирането на различни туристически продукти може да се окаже от ключово значение за добавяне на стойност в този отрасъл. Това личи и в Банско, където браншът се опитва да избяга от сезонността, инвестирайки в засиления фестивален календар. Именно фестивалите успяха да разширят резервациите и през лятото. Редица хотелиери пък създадоха програми за деца, включително зелени училища, скаутски лагери и други, както и семейни и спортни програми, което също допринесе за повече продажби през летните месеци.

Ново начало за "Картала"

Големият проект, който е възможно скоро да промени туризма в Югозападна България, е свързан със ски центъра "Картала" в местността Бодрост край Благоевград. В началото на годината оръжейният търговец "Армако" купи ски зоната, състояща се от 5 км писта, лифт с две станции и два ски влека, от Българо-американска кредитна банка. Тогава от компанията съобщиха, че целта е "Картала" да се превърне в "съвременен курорт", като предстоят и инвестиции, но подробности по намеренията не са публично обявявани към този момент.

Идеята за изграждане на ски зона в местността Бодрост, която е само на около 30 километра от Благоевград, се заражда още през 80-те години. Първите стъпки обаче се правят много по-късно - едва през 2006 г. Тогава компанията "Прима инвест БГ", свързана с благоевградския текстилен предприемач Илия Ризов, започва изграждането на ски центъра чрез публично-частно партньорство с общината, която е апортирала терени. Зоната е открита официално през 2009 г., но до разширението й не се стига, а междувременно инвеститорът спира да обслужва кредита си, като по данни от Имотния регистър към него са подписвани различни анекси, а съдия-изпълнители са продавали различни имоти, свързани с компании на Илия Ризов.

 

 

Благоевградският "Оксфорд"

Как градът се сдоби с водещ американски университет и защо не успява да капитализира достатъчно от това

От МАРТИН ДИМИТРОВ
zx640_4004083.jpg

Сред завършилите АУБ 54% са следвали бизнес администрация, 11% - политика и международни отношения, 9.2% - компютърни науки, 9% - икономика, и 8.3% - журналистика
© [АУБ]

270Наблюдавайте магистралите на една област и ще разберете всичко за нея. Ако се движат камиони - индустрията се развива, ако е пусто, значи хората ги няма. Рекламните табла наоколо също ще ви разкажат истории за мястото. Като например тази на Американския университет в България (АУБ). Слоганът "Blagoevgrad – Home of American University in Bulgaria" се появява често по пътя от София до Благоевград и синтезира само в едно изречение новата история на града, станал известен най-вече заради местоположението на най-престижното и рейтингово (според всички национални класации) учебно заведение в страната.

Трудно е да се каже, че южният областен център се развива благодарение на АУБ, но със сигурност колежът е крайъгълен камък в задържането му на повърхността. Младите хора от двата университета (АУБ и Югозападния) буквално връщат живота на мястото. Благоевград не печели само от това, че те пазаруват, наемат жилища и са жадни за култура и забавления. Печели и добра репутация – както в национален, така и в международен план.

Духът на Америка

Не би било проява на нескромност да се каже, че АУБ е най-успешният чуждестранен проект в Благоевград и сред най-добрите в България.

10.6% от завършилите АУБ са започнали собствен бизнес.

 

Днес местните жители на града и над 800 студенти да могат да се разхождат свободно из добре поддържания кампус, отговарящ на всички американски стандарти, но успехът му и дори самото му оцеляване далеч не са били даденост през различните етапи на вече 28-годишната му история. Създаден под щастливата звезда на серия малко вероятни съвпадения и много, много работа през 1991 г., АУБ оцелява през бурното десетилетие на 90-те и укрепва от началото на новия век досега. "Ние сме сървайвъри", обобщава Робърт (Боби) Филипс, преподавател по политически науки и част от университета още от създаването му. И не просто оцелява – превръща се в първенец в България по почти всяка специалност, която се преподава в него.

Американският университет, който работи по традиционната за САЩ система на преподаване liberal arts, със сигурност дава на Благоевград много – стотици високообразовани български и чуждестранни младежи идват да учат тук всяка година, като не само инвестират парите си в града, но и го обогатяват благодарение на инициативите, които подемат. От друга страна обаче, те най-често идват и си отиват след четиригодишния курс на обучение, като броят на постоянно заселилите се в града след това е пренебрежим. Причината за това е, че в Благоевград и региона просто не могат да предложат подходяща работа за висококвалифицираните студенти, които се готвят за международни кариери, високо заплащане и работа в сектори като ИТ, финанси и мениджмънт.

 

zx640_4004077.jpg

Секторите, в които работят най-много завършващи, са финансовите услуги, разработката на софтуер, информационните технологии, счетоводството, образованието и маркетинга и рекламата
© [АУБ]

 

Начало като на магия

Четейки черновата на историята за първата година от създаването на АУБ, която Боби Филипс споделя с "Капитал", човек остава с повдигнати вежди не един или два пъти. Дори за преподавателя, говорил си с повечето все още живи главни герои, участвали в създаването на университета, не му става ясно как точно се нареждат сложната комбинация от събития, която кулминира с АУБ.

Това, което е разбрал със сигурност, е, че в рамките на около година, между есента на 1990 и последващия септември 1991 г., действията на няколко десетки души като по чудо създават един от първите американски университети от другата страна на вече падналата желязна завеса. Според проучването на Филипс някои от "идеолозите" на АУБ включват тогавашния прессекретар на американското посолство в София Джон Мензийс и първия директор на фондацията "Отворено общество" Георги Прохаски. Те въвличат редица популярни български "невзъвръщенци" като зам. главния редактор на "Рийдърс дайджест" Дими Паница и публициста Стефан Груев, които застават зад инициативата. Връзката със САЩ се движи от последния посланик на САЩ преди промените Сол Полански.

Едно от ключовите имена, което изплува неколкократно обаче, е това на Елиана Масева, тогавашен лидер на временния изпълнителен комитет на Благоевград, която малко по-късно ще стане и първият демократично избран кмет на града след промените. Нейната роля е ключова – тя убеждава общинарите от все още нереформираната БКП, че потенциален американски университет няма да превърне града в кошер на американски шпиони, а ще е от полза. Така бъдещата институция се сдобива със сградата на вече бившия партиен дом в самото сърце на града, а с помощта на американското посолство и финансиста филантроп Джордж Сорос АУБ получава средствата, нужни да стартира първата си година.

 

zx640_4004079.jpg

Университетът разполага със собствени игрища за десетки спортове, където студентите могат да тренират, а всяка пролет се организира своеобразна Олимпиада
© [АУБ]

 

Благоевград в Бръшлянената лига

Тогава се намесва и Университетът в Мейн, който е привлякъл едни от първите обменни студенти от България, и по покана на Мензийс се включва във физическото създаване на университета и в акредитирането на програмите му през първите години от съществуването му. Те изпращат голям екип от администратори и преподаватели, които да положат основите на АУБ – буквално. Влизат в сградата на партийния дом и я прочистват, ремонтират я, провеждат в рамките на няколко седмици изпитите SAT и TOEFEL, с които да отсеят първия випуск студенти... Всичко това се случва в рамките на бурното лято на 1991 г., докато в София политическата обстановка е нестабилна и няколко пъти проектът виси на косъм заради конфликтите по време на преговорите за новата конституция.

Успехи на килограм

 

Според последното издание на Рейтинга на университетите в България Американският университет заема първо място в 4 от общо 5те преподавани специалности - бизнес администрация, икономика, политически науки, журналистика и масови комуникации, а в категорията компютърни науки заема второ място. Благодарение на образователната система liberal arts, 63% завършват висшето си образование с две специалности, а освен това получават две дипломи – американска и българска.

Академичните постижения имат и материални измерения – безработица сред завършилите на практика няма, а реализацията на трудовия пазар е впечатляваща. Според вътрешно представително проучване на университета сред завършилите го в последните 20 години от 2016 г., над 50% от алумните изкарват заплати над $ 40 хил. годишно, а 20% над $100 хил., като сред живеещите в България, процентът на хората, получаващи над $30 хил. на година е 65%. Приблизително половината от завършващите остават в България, а около 1/8 заминават за САЩ, за да специализират или да работят.

Един от основните елементи на този тип образование е силно развитите извънкласни дейности. АУБ има 37 клуба, в които студентите са много активни. Сред тях са TedX клуба, който прави едноименната конференция с мотивиращи речи, както и бизнес и ИТ клубовете, чиито основни дейности са организацията на тематични конференции и състезания. Университетът има и студентското правителство, което участва в преговори за важни решения, като например разпределението на годишния бюджет за клубовете.

В АУБ е важен и спортът. Учебното заведение е известно със своята Олимпиада, която включва различни дисциплини - плуване, лека атлетика, баскетбол, футбол и волейбол, теглене на въже и др.

 

Но докато всичко това се случва, няколко ентусиазирани американци се озовават в центъра на ранния постсоциалистически Благоевград и се чудят какво им се е случило. "Градът беше толкова беден, инфраструктурата се разпадаше, имаше глутници кучета и всяко излизане навън беше с риск за живота. Нямаше много магазини", разказва Дейвид Фланаган, бивш председател и член на настоятелството на АУБ. Докато седи в удобния нов кампус, той си спомня за далеч по-различната обстановка в партийния дом, който тъкмо е щял да бъде превърнат в учебна институция. "Понеже електричеството не е струвало нищо по време на социализма, всяка стая имаше толкова много лампи, че ставаше горещо и нетърпимо. Преди, ако имаше една работеща тоалетна, имаш късмет! Беше привлекателна монументална сграда, но не и удобна за преподаване", казва американецът.

70% завършват с две специалности.

 

В контраст със стъписващата нищета в града първите кандидат-студенти, които Фланаган среща, го впечатляват и до днес. "Първите завършили бяха толкова интелигентни! Беше първата им възможност да излязат от ограниченията на комунизма и те я хванаха. Резултатите от техните SAT изпити, които взеха почти без подготовка и на чужд език, бяха по-високи от кандидати за Бръшляненанта лига. Бяха пионери", разказва той.

Пред очите на Боби Филипс са минали всичките 25 завършили випуска – от първия, в който има около 270 души – всичките българи, с изключение на един норвежец, до последния, завършил през лятото на 2019 г., където учат 197 бакалаври и 21 магистри от 17 държави, а българите са вече само малко над половината. А зад числата стоят истински истории на променени траектории на живота, казва политологът. "Млад мъж от провинциална Румъния, който сега работи на Уолстриийт. Софиянец, който сега работи във финансовия сектор в Бостън. Млада жена от Румъния, която в момента е в секретариата на ООН. Множество хора, които са в структурите в Брюксел. Ексминистри", изброява Филипс част от алумните, с които се гордее. "Да си толкова малък университет, без да имаме ресурсите на "Харвард", но да оставяш такава следа, е постижение", добавя той.

"Много се гордея с начина, по който се разви всичко това. Когато започнахме, беше просто експеримент на идеалистични хора като Паница и Полански и кой би предположил какво ще стане. Хубаво е, че едно нещо в живота ми стана толкова добре", заключва с усмивка и Дейвид Фланаган.

Здрави връзки в университета и отвъд

Концепцията за образование в АУБ и успехите зад нея (виж карето) обаче не се осланят само на преподаването на широкия спектър от предмети, а и на цялостния начин на живот на студентите през годините на тяхното следване. Ирена Мачева, директор "Развитие" към АУБ, която отговаря за връзки с алумни общността и набиране на средства, казва, че животът заедно на територията на кампуса е от огромно значение за формирането на чувство на общност сред студентите. "Те израстват като семейство, което е много необичайно за България. Но най-типичното за тази общност е, че чрез академичното и извънкласно време, което прекарват заедно, те придобиват много сходен манталитет и начин на мислене. Затова и връзките помежду им са много силни", казва тя.

Нейната роля е да ангажира завършилите университета отвъд края на следването им. Това означава както привличането им като дарители – нещо типично за англосаксонската система – така и като участници в живота на университета.

По първия аспект – фондонабирането – университетът набира скорост с навлизането на все повече от завършилите в "златните години" на тяхната кариера. Амбициозната цел, която клубът на алумните си е поставил в следващото десетилетие, е да събере 5 млн. долара. Дарителите не просто наливат средства, а и могат да определят точно за какво да идат те. "Най-много са склонни да даряват за стипендии, защото се поставят на мястото на студентите и знаят колко им облекчава положението, и им дават възможност да се фокусират върху ученето и извънкласните дейности, без да се притесняват да си търсят лятна работа", казва Мачева и добавя, че всеки донор може да организира стипендия на свое име, което носи съответния престиж. Фактът, че студентите се облагодетелстват от придобивките, финансирани от завършилите, според Мачева създава морално задължение у по-младите да помагат на следващите поколения. По нейни думи средно около 25% от общите приходи на университета идват от дарения.

Отвъд финансовата помощ от бившите възпитаници на университета се очаква да останат активно свързани с живота на кампуса. Успелите алумни изнасят открити лекции, участват в социалния и академичния живот на университета, а отскоро и подпомагат студентите със стартирането на първия им бизнес. Само преди няколко седмици от АУБ обявиха, че техният алумни и един от партньорите във фонда за рискови инвестиции Eleven Даниел Томов ще стартира първата по рода си практическа програма за подготовка на предприемачи, наречена Elevate AUBG Accelerator Program. Elevate ще помага и на университета, който ще получава 5% дял от всяка компания, която се създава чрез програмата.

Според Боби Филипс програмата е рядък шанс да се заздрави връзката на студентите с града. "Ако успеем да създадем повече стартъпи, те ще са свързани с Благоевград. А на нас ни предстои да създадем истинска синергия с града", казва той. Това е и планът на президента Дейвид Евънс, който иска да засили ролята на университета сред местната общност. "Искам студентите да вършат повече общественополезна работа – от простички неща като боядисване на графити и почистване на коритото на реката до по-значими като стажове в местната администрация и събиране на средства за каузи в града, казва той и обобщава: Идеята е като част от твоите задължения на гражданин ти да подпомогнеш подобряването на средата около теб."

 

zx640_4004080.jpg

Специфичния Liberal Arts начин на преподаване в университета дава свобода на избора при определянето на специалността и залага на дискусиите и практическите упражнения
© [АУБ]

 

Временен дом за студентите

Има обаче обективни ограничения за развитието на връзките между града и университета. Една от основните произтича от спецификата на liberal arts обучението, което изпълва плътно живота на студентите. "Защото работата ни е много интензивна, се фокуираме много вътре в себе си и невинаги сме толкова свързани с общността, колкото можем да бъдем", казва Боби Филипс.

Най-сериозният фактор обаче е друг – че завършващите просто няма как да останат да живеят и работят в града заради ограничените възможности на трудовия пазар. Според Мачева и Еванс единственият начин това да се промени е Благоевград да привлече поне един голям бизнес с международен излаз, който да се нуждае от висококвалифицирани мениджърски кадри, каквито АУБ произвежда. На практика в момента единственото място, където завършващите реалистично могат да работят в града, е самият университет. "Това е тъжната част - реално няма много възможности за реализация тук, предприятията са закрити, и хората - ако са такива като мен, които искат да останат в България - отиват в София, а доста и в чужбина", казва студентката Кристина Куколева. И казва, че се надява хора с техните възможности някой ден да създадат условия за оставане на повече млади хора в града.

 

zx640_4004075.jpg

Благоевград става дом на един от водещите американски университети извън САЩ, но може да направи много повече при оползотворяването на връзките с него
© Надежда Чипева

 

В ритъма на малкия град

Животът в малкия град е едновременно проклятие и благословия за АУБ. От една страна, студентите могат да се фокусират повече върху ученето заради липсата на разсейващи фактори. Тишината и спокойствието, както и късите разстояния се харесват от повечето студенти, с които "Капитал" разговаря. "Уютен" е думата, с която второкурсничката Мирела Харизанова описва града. "Харесва ми, че всичко ми е сравнително близо. Аз съм от София и пътуването, особено в час пик, ми идваше малко в повече. А тук мога да вървя докъдето ми трябва без кола или градски транспорт, което ми допада", казва тя. Добавя, че по-чистият въздух, по-топлото време и достъпът до театър, кино и планина правят града идеален за повечето студенти. Същевременно Благоевград не е твърде далеч от София и от летището ѝ. "Живял съм на три часа от най-близкото локално летище, докато сега съм само на час и половина от най-голямото българско летище", казва Дейвид Еванс.

От друга страна обаче, малкия град идва със своите минуси. Боби Филипс смята, че университетът е малко встрани от политическия и икономическия живот в страната, което идва със своите последствия – по-малко нетуъркинг възможности с големите компании, където АУБ иначе има изградени връзки. До някаква степен липсата на присъствие в София се компенсира с МВА програмата, която се преподава в центъра на АУБ в столицата, както и съвместната магистърската програма на университета с SDA Bocconi по финанси, банково дело и управление на недвижими имоти. "Би било далеч по-лесно да привлечем повече международни студенти, ако бяхме в София", казва Еванс. Фактът, че университетът е от типа liberal arts, ограничава възможността да бъдат привлечени професори, които да се занимават с изследователска дейност. "Не мога да си представя, че може да станем център за докторанти, но сме идеалното място за хора, които просто искат да бъдат добри учители", обобщава Дейвис.

Той си пожелава повече съвместна работа с общината в идните години, както и включването на заинтересовани страни, включително АУБ, в планирането на развитието на града. Но е оптимист – както всички наоколо – за бъдещето му. "Имало е толкова много неща, които са можели да се объркат, но ето - още сме тук", казва Боби Филипс и дава за пример изгонването на другия известен американски колеж в Източна Европа - Централноевропейския университет - от Будапеща. "Никой не очакваше малкият университет в Благоевград да оцелее. Но го направихме", завършва той.

Остава и Благоевград да разбере как точно да се възползва от потенциала на своето бижу по-добре.

Подходът може да бъде описан като комбинация от преподаване на широк спектър от точни и социални науки, като се специализира в по-късен етап на следването. Най-често студентите живеят на територията на университета и интензивното обучение се комбинира с очакване за активното им включване в социалния живот на кампуса, включително в клубовете по спорт или по интереси.

Гласът на студентите

zx160y160_4004082.jpgДаниела Рийс, 26 г., на обменна програма в АУБ от Виена, Австрия:

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Не очаквах да бъде толкова международно и пълно с живот. Бях в София, преди да дойда, и си купих много неща от аптеката например, защото си мислех, че Благоевград може да се окаже мъничък град, където няма да мога да намеря някои основни продукти. Но след като дойдох, видях, че е много международно място, като се разхождаш през града, виждаш, че има много чуждестранни ресторанти. Дори е трудно да намериш традиционна местна храна! Изненадана бях колко модерен град е.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Мисля, че голям проблем е този с бездомните животни. Обичам животни и помагам в приюти в Австрия. Мисля, че хората се грижат за тях и тук, но има толкова много от тях по улиците... Може да се направи много повече по този въпрос. Забелязах и че хората живеят с това, без да обръщат внимание.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Аз харесвам живота тук, имаш всичко, което е нужно, не е огромен град и има бърз достъп до провинцията и природата, които аз много харесвам. Уикендите отивам на разходка в планината, затова харесвам, че университетът е там, където е. Бих го преместила дори в по-малък град.

Какво те изненада, когато дойде от Виена в Благоевград?

Трябва да призная, че нивото на преподаване в университета е много високо. Преди да пристигна, си мислех, че, идвайки от Австрия, ученето в България може да е по-лесно. Но всъщност съм толкова заета тук. Образованието е на много високо ниво, професорите ни обръщат много внимание, докато в Австрия например те работят в телевизия или вестник, а вечер идват да ни дават лекции и сякаш не се интересуват толкова много от студентите. А тук винаги мога да мина през офиса на преподавателите си или да им пусна мейл и те ще ми обърнат внимание.

zx160y160_4004078.jpgЕнди Спасе, 19, Албания, Информатика и бизнес:

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Простичък, в добрия смисъл - всичко, което ти трябва, е наблизо. А за каквото го няма, има OLX. Същото важи и за местата за ядене и клубове - има достатъчно. Има клубове, където пускат музика, по-различна от чалгата.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Може би броя на хората, които говорят английски. Трябваше да си изкарам документи от полицията и беше невъзможно да го направя сам. Нямаше кой да ми помогне или да ми превежда.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Плюсове - просто е, ако искаш да живееш спокойно, има добър публичен транспорт, ако решиш да пътуваш - не е трудно да идеш в чужбина или в някое от много красивите места наоколо. Минусът, като на всеки малък град, е липсата на разнообразие. Може в един момент да стане скучно, но за да избегнеш това, ти трябват добра приятелска компания.

Ако зависеше от вас, къде би се намирал AUBG?

Аз не бих го преместил, защото смятам, че има всичко, от което се нуждая или искам. Но знам, че има хора, които не харесват атмосферата. Аз много го харесвам, може да бъде малко по-разнообразно място, но ми харесва. Ако трябваше да го направя, щях да го направя по-екзотичен или да преместя в по-голям град.

Какви хора не харесват града и университета?

Хора с високи стандарти. Аз съм по-спокоен и вървя по течението, живял съм на различни места по света и нямам нищо против. Но хора с по-луксозен начин на живот не го харесват. Повечето ми приятели са много разнородни (което харесвам), ние се адаптираме лесно, защото се имаме един друг. Но някои хора просто не могат да се адаптират много лесно.

zx160y160_4004081.jpgГеорги Георгиев, 23 г., от Козлодуй, учи журналистика и масови комуникации, има собствен моден бранд - Melanin

Ако трябва да опишете Благоевград с едно изречение, кое е то?

Малък рай. Аз идвам от малък град и затова харесвам идеята за малък град. Същевременно Благоевград е някъде по средата между много малък и по-голям град и по този начин получаваш най-доброто от двата свята. Прекарвал съм известно време в София, там ми е твърде голяма лудница, нямам време за спокойствие - трябва ми час да се прибера, трябва да гоня транспорта. Тук излизаш и главата ти е чиста. Дестинацията ти е на 15-20 минути. Предполагам, че хора, които биха се оплакали, са такива, които са свикнали на лудницата и тук да им е скучно.

Кой е ключовият проблем на града, който трябва да се реши?

Бих направил, ако имах възможност, хората малко по-отворени. Манталитетът им, който смятам, че ги дърпа назад, е затворен към новото. Вместо да приветстват или да се радват, че тези хора са тук и допринасят малко към разнообразието на живота в града, те гледат на нас като на секта. Виждам го, даже съм имал допир с това. Има известни расистки наклонности, но това е навсякъде в България - виждал съм как подсвиркват към хора от друга раса, имаше бой между монголците и някакви местни в кампуса. Не бих казал, че е масово обаче.

Кои са предимствата и недостатъците да учиш тук пред това да си в големия град?

Ходиш на едни и същи заведения, защото изборът ти не е огромен. Обичаме да ходим на Underground, което е едно от местата, където няма чалга. Израснал съм на такава, не искам да слушам повече. Просто нямаш избор.

Какво ще правиш, след като завършиш?

Тук, за известно време виждам бъдещето си. Правих два стажа, показаха ми, че искам да се занимавам основно с фрийланс, имам и собствен бранд дрехи. Всичко корпоративно ме отблъсква. Графичен дизайнер, видял съм, че има как да стане, мога да работя отвсякъде и Благоевград е мястото, което ми го предлага, средата ме стимулира да съм продуктивен. Ако пък толкова много искам някаква промяна - София е на 1.5 часа с кола или 2 часа с влак.

 

 

 

Още по темата тук

https://www.capital.bg/kreader/?i=special&issueid=5810

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
5424&izd=1000&page=1

Стара Загора - неочакваният шампион сред българските региони

На 1 март излиза специалното издание за Стара Загора и региона. Разберете кои са причините за бързото им развитие

От ОГНЯН ГЕОРГИЕВ
zx640_3396469.jpg

© Капитал

Темата накратко
  • Как Стара Загора стана неочакваният шампион сред българските региони за последните десет години.
  • Ще свърши ли местният бум в строителството
  • Новата мания на българските градове - индустриалните зони
  • Бутиковото и изключително прецизно изкуство на лютиерството и неговата столица

2019 г. ще бъде белязана от избори и това ще се отрази на начина, по който различни политици говорят за състоянието на българските градове. Някои ще се хвалят (предимно ГЕРБ, защото владеят голяма част от областите), други ще посочват всички слабости на последните десет години.

Целта на "Капитал Градове" и през тази година ще бъде да гледа отвъд политиката, защото бъдещето не се измерва в хоризонта на един мандат.

Има няколко важни измерителя, които правят едно място по-желано от друго. Наличието на работа, заплатите, чистотата на въздуха, количеството зеленина, застрояването и все повече - колко умни са даден град и неговите управници. Всички системи на един град да функционират поне приемливо, за да могат хората да искат да живеят там.

Стара Загора има добри предпоставки за това. Тя е зелен град, уникалната ѝ структура (наподобяваща американски град с прави улици) позволява бързо да "поумнее" с трафик системи, транспортно свързана е с всички части на страната, а икономиката ѝ се развива чудесно. Като област тук има много интересни истории. В това издание ще прочетете за строителния пазар в града, за няколко малки и бързи компании с интересни ниши, за чудесния клъстер на лютиерите в Казанлък, за рисковете и успехите на Стефан Шоселов, за новата звезда на детските книги Никола Райков, за възхода на операта и още много.

С две думи, отвъд комините на тецовете, в може би най-перспективната област на България има много, което да се види, чуе и прочете.

Изданието е подарък за всички абонати на "Капитал". Всички останали читатели могат да го намерят онлайн или в търговската мрежа – централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, бензиностанциите OMV, Shell, "Лукойл", "Еко", "Петрол", както и във веригите "Фантастико", "Кауфланд", "Билла".


Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

 

 

Новите лица на Стара Загора

От крановете и комините, до операта и лютиерите, регионът има може би най-добрия потенциал за ръст в България

От ДЕНИЦА ВАТЕВА, ОГНЯН ГЕОРГИЕВ
zx640_3397790.jpg

© Надежда Чипева

Понякога светът се върти ужасно бързо. Миналата година, в първото издание на "Капитал Градове", посветено на Стара Загора, написахме, че бъдещето на най-енергийния регион на страната ще се променя изоснови. Европейският съюз иска да се отърве от въглищата и да сведе до минимум "мръсната" енергия до 2030 г. и предположихме, че областта няма да има много време, в което да намери заместващи индустрии, които да преквалифицират и поемат десетки хиляди хора, работещи днес в добива на въглища и захранваните от тях централи. Но дори не посмяхме да предположим колко бързо ще се случи всичко това.

Няколко месеца по-късно се оказа, че енергийните квоти (разрешителните, които замърсителите като "Марица-изток" трябва да купуват, за да работят) са поскъпнали рязко и това може да извади на червено огромния комплекс още тази година. Работещите излязоха на протест, министрите започнаха да обещават пари, България протестира пред Брюксел. Кризата беше избегната едва, но цената е складирането на огромни дефицити за бъдеще. А това бъдеще, както стана болезнено ясно, може да дойде всеки момент.

Двете лица на областта

Стара Загора е странна област. От една страна, тя е икономически шампион по ръст на добавената стойност и изпреварва дори София за последните десет години. Заплатите тук са на второ място след столицата, безработицата е ужасно ниска, близо е до магистрала, има няколко университета и гимназии, чиито годишни резултати от матурите са над средното ниво и в които за радост на бизнеса започна да пробива дуалното обучение. По обем на евросредства на глава от населението Стара Загора също е галеник на властта: паркове, инвестиции в обществен транспорт, ремонти на пешеходната зона и ключови шосета, проекти за обновяване на ВиК мрежата, жп гарата, летния театър и др. Крановете в града и областта не спират.

От друга, Стара Загора противоречи директно на думите на Бойко Борисов, че около магистралите "заводите никнат като гъби". Тук с малки изключения нищо голямо ново не е "поникнало" в близките години. Нещо повече - след 2015 г. сумата на общите инвестиции в региона намалява, противоположно на общата тенденция предвид икономическия подем в страната и света. Ако питаме човека, когото старозагорци би трябвало да държат отговорен за бъдещето си - кмета Живко Тодоров, той смята, че в основата на този недостиг има два фактора - липса на индустриални терени и липса на хора.

За първото общините се пробудиха внезапно в последните години и сега почти всяка иска да има индустриална зона. Стара Загора, Казанлък и Сливен с Ямбол например бързат да направят своите в партньорство с държавата. Това е хубава тенденция, стига да не затъне в поредните чиновнически идеи и желания за бързо забогатяване и да не се изроди в огромни площи със складове. Основата на икономическото възраждане е производството.

Второто обаче е по-интересната тема.

Хора ли? Вземете си ги

Вече и на децата е ясно, че липсата на хора е структурен проблем на българската икономика, който ще се задълбочава - на пазара на труда навлиза поколението от средата на 90-те, чиито демографски показатели са лоши. Но това не може да е оправдание за Стара Загора по няколко причини.

Първо, индустриалните инвестиции се влияят от това, но количеството работна ръка в областта не е пречка по никакъв начин за никой среден или дори голям инвеститор. Второ, по официални данни тук би трябвало да е привлекателен център за млади хора от страната. Ако това не е така, някой би трябвало да се запита защо градът губи в сравнение със София, Пловдив или Варна.

И трето, бъдещето на почти всеки български град ще зависи не от това колко евросредства усвоява, а колко хора привлича. Тук ще бъде спечелен или загубена битката за бъдещето. А Стара Загора има много, много добри изходни позиции в това състезание.

Напоследък всички, включително кметът Тодоров, се вторачват в бумтящата IT индустрия и копнеят да са следващият "технологичен" център. Няма нищо лошо в този стремеж, но той не бива да пречи на фокусирането към други, по-достижими цели. Тук например е единственият ветеринарен университет в България и един от малкото медицински. Подобно на Плевен Стара Загора изпуска шанса да си отгледа около тях галактика от свързани бизнеси и услуги. Това са високоспециализирани ниши, които произвеждат специалисти и могат да привличат капитал.

 
Казанлък освен дом на "Арсенал" и на хидравликата е дом на две бутикови, силно туристически индустрии - розовата и лютиерската. И двете, особено втората, имат неразгърнат потенциал, но и нещо по-важно. Това са от типа активи, които се градят с десетилетия и дори столетия, изискват традиции и устойчивост и които не могат лесно да бъдат копирани. Заради тези си особености те носят вградената възможност да дават облик и имидж на цял регион - домът на розите и цигулката в бъдеще ще звучи далеч по-добре от домът на въглищата.
 
Колко хора знаят например, че Стара Загора има млада и пълна с идеи местната опера, която е привлякла чуждестранни артисти и прави всичко от Росини до Queen?

Големите надежди

Всичко това са възможности. Ако иска да просперира, областта не може да си позволи да ги игнорира. Пътищата и модерните училищни зали са важни, но както казва прословутият вече в цяла България учител Теодосий Теодосиев, трябва да има кой да учи в тях. Теодосиев е прав, че хоризонтът на повечето политици е един мандат време. Никой не мисли какво ще стане след 5, камо ли 15 години.

 

Тук е време за един важен, но сякаш забравен урок - политиците са последните хора, на които трябва да се уповава едно място за развитието си. Политиката само ползва вече създадени блага, не създава нови такива. Затова по-важният пример е 83-годишната Мария Жекова, която дари дом за 1 млн. лв., за да създаде в него център за млади таланти. Така и намаляването на тежестта на политически зависими индустрии като енергетиката и оръжията може да се окаже от потенциална трагедия дори добра възможност за бъдещето и талантите на Стара Загора. Всичко е въпрос на действия.

2019 г. е година на избори. Но най-важните избори в Стара Загора няма да са тези за евродепутати, нито дори тези за кмет. Най-важните избори ще са тези за бъдеще. И те ще се правят всеки ден оттук нататък.

 

zx160y160_3397742.jpgЖивко Тодоров,
кмет на Стара Загора

 

Имаме бизнес извън "Марица-изток" и "Арсенал"

Много хора свързват региона с "Марица-изток" и "Арсенал", тъй като са най-големите предприятия, но в града има и много друг бизнес, който е сериозно развит и който иска да се разширява. Стара Загора е град, в който минималната работна заплата не трябва да бъде критерий за привличане на инвестиции. В много градове се строят заводи, но заплатите са минимални. Ние търсим производства с висока добавена стойност, които не търсят евтина работна ръка, а квалифицирани кадри, което ще даде възможност младите хора да се реализират и да се повишава стандартът на живот.

В момента местната власт, освен че отговаря за данък сгради, данъка върху МПС и градската среда в един град, тя по отношение на икономическото развитие има много малко инструменти, с които може да влияе. Ако се направи децентрализация и се даде възможност за втори нива на управление, за по-голяма регионализация, тогава в голяма степен ще има възможност за развитието и на бизнеса, и на регионите.


zx160y160_3397741.jpgТеодосий Теодосиев
преподавател по физика в ПМГ "Никола Обрешков", гр. Казанлък, с орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен за успехи в образованието

 

Не става само с пари, трябва и морал

Около 18.8% от тайванския БВП се инвестира в образование. Това са невъобразими пари и така се създава икономически тигър.

Но не е само до пари. Нужен е и морал. Защото у нас и да се налеят подобни пари, няма да има никакъв ефект. В българското образование има много натрупана лъжа. Ако няма външен контрол и не се дават пари само срещу резултат на изхода, няма да има ефект. Трябва да се преодолее всичкото това наше лъготене и имитиране на дейност.

Хоризонтът на повечето ни политически дейци им е един мандат време. Никой не мисли какво ще стане след 5, 10, 15 години. А катастрофата се задава на хоризонта и тя е сериозна както за Старозагорския регион, така и за България.

Преди 10-ина години бяха дошли едни момчета от ЦЕРН при нас и ни казаха, че след време ще имаме прекрасни лаборатории и няма да има кой да учи в тях. И това стана - вече имаме хубави, санирани училища, с плочки и мултимедия, но духа го няма в тях. Мъртва материя, в която се имитира европейско поведение.

Така и в момента можеш да вземеш машина за милиони в завода си и да не намериш човек, който да я програмира. Братът на един мой съученик беше директор на "Капрони", които са водещ производител на хидравлични елементи в областта. След едно пътуване в Швеция се върна ужасен, защото за същото предприятие, в което работят двама инженери там, у нас са 160.

Трябва да се научим да правим качество и да печелим. Тези, които правят качество, бият конкуренцията и стават тигри. Това е единственият път и друг просто няма.

Петко Петков

Основател на ZaraLab - IT академия и споделено работно пространство

 

Няма сигурност, има мечти

Сякаш живеем в свят от две паралелни и някак диаметрално разположени вселени. Иска ми се да съм наивен и да си мисля, че е възможно Стара Загора да е технологичен лидер, но сякаш по всичко личи, че не е. Въпреки това с всеки изминал ден се приближаваме към тази цел с бавни темпове.

Дали това е било реалистично днес ще можем да преценим едва тогава, когато ще "ударим чертата" и ще си направим сметка успяхме ли старозагорци да постигнем успех или ако не, имахме ли шанс изобщо.

Няма сигурност и няма гаранция. Има мечти и надежди. Стара Загора е специален град, не само защото съм роден тук. С историята си е доказал неведнъж, че може да съхрани и възроди онези ценности и традиции, с които е оцелял и до днес. Те са тук - хората, познанието, желанието. Винаги са били и винаги ще ги има.

Никога преди не сме имали толкова много възможности, където и да сме. Всяка цел би била реалистична, стига да са налице нужните предпоставки. Градът все още има какво да покаже на света. Може би не днес, но някой ден.

 

 

 

Неочакваният шампион

За последните десет години Стара Загора е регионът с най-голям ръст на добавената стойност в икономиката

От ЛИЛИЯ ИГНАТОВА
zx640_3397008.jpg

© Надежда Чипева

 
zx640y640tl_3397004.jpg
 
zx640y640tl_3397005.jpg
 
zx640y640tl_3397010.jpg
 
zx640y640tl_3397011.jpg
 
zx640y640tl_3397012.jpg
 
zx640y640tl_3397013.jpg
 
zx640y640tl_3397014.jpg

 

17.6 хил. лв.

брутен вътрешен продукт създава всеки от областта, което е над двойно увеличение спрямо предкризисните нива от 2007 г.

Областта е много добър пример за това как образованието отговаря на нуждите на бизнеса.

Стара Загора завижда на Пловдив и това не е тайна. Градовете са близо, географските им дадености са подобни, инфраструктурата - също. Пловдив е по-голям, но по време на социализма Стара Загора получи повече индустрия. Затова ръстът във всяко отношение на Пловдив в последните няколко години кара Стара Загора да се чувства изоставаща.

 

Числата обаче сочат друго. Между 2007 и 2017 г. произведената в региона брутна добавена стойност нараства с рекордните за страната 113%, заетостта се повишава с близо 10 пункта до 70.1% на фона на минимална безработица, а средните заплати от 1021 лв. са на второ място само след столичните. През 2017 г. БВП на глава от населението достига 17.6 хил. лв. - на второ място в страната след столичните 30.3 хил. лв., като отбелязва ръст 8% спрямо предходната година.

Стара Загора, с две думи, е шампионът на България по растеж и би трябвало да е в топ 3 на най-добрите места за живот в страната.

Енергийното сърце

За добрите икономически показатели има ясно обяснение - областта се фокусира силно върху индустрията, а енергетиката е водещ сектор. Успоредно с това обаче Стара Загора е дом на бързо развиваща се промишленост с големи за страната представители в машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката, а бъдещата икономическа зона "Загоре" има потенциал да привлече още инвеститори и да създаде нови работни места.

През последните десет години икономиката на Стара Загора измества фокуса си в по-голяма степен от услугите върху индустрията, чийто дял в добавената стойност се увеличава с 14 пункта до 65.6% от общата. Ключов фактор естествено е стартът на двете американски централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" (2009 г.) и "Ей и Ес Гълъбово" (2011 г.). Те заедно с държавната "Марица-изток 2", "Брикел" и най-голямата въгледобивна компания в България "Мини Марица-изток" генерират приходи за почти 2.5 млрд. лв. само през 2017 г. Успоредно с тях вървят и множество съпътстващи бизнеси, свързани с ремонт и поддръжка на централите, транспортни услуги, изхранване и т.н. В енергийния комплекс "Марица-изток" работят общо 30 хил. души, а заедно със съпътстващите услуги заетите са двойно повече.

От този сектор идват и високите заплати в региона, които продължават да нарастват успоредно със средните за България. Докато брутните възнаграждения в областта се увеличават с 8.9% спрямо предходната година и достигат 1021 лв., в енергетиката заплатите стигат 2298 лв. през 2017 г. По-високи заплати в сектора предлагат само фирмите в Добрич и може би Враца (заради АЕЦ "Козлодуй", но НСИ няма данни). Добивната промишленост в Стара Загора също предлага конкурентно за страната заплащане - средно 1019 лв., което поставя областта на четвърто място в сектора след София (град и област) и Варна.

Автомобили, пилета и Казанлък

Енергетиката обаче не е единственият двигател на икономическия растеж на Стара Загора. "В региона има добре развит клъстер от предприятия, произвеждащи оригинално оборудване за автомобилната индустрия. Това включва както български компании, така и международни концерни, които произвеждат автомобилни части за Volkswagen, Peugeot, Renault, Fiat и други", отбелязва местното представителство на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Председателят Олег Стоилов дава за пример няколко структуроопределящи за машиностроенето предприятия, които работят на територията на областта. Това са заводът за чугунени отливки "Прогрес", който покрива нуждите на хидравликата например, и ковашко-пресовото предприятие "Пресков", което дава база за развитие на други машиностроителни фирми.

В община Стара Загора 45% от икономиката е доминирана от преработващата промишленост, подчертават експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), а сред големите в този отрасъл са "Загорка", "Стандарт профил" и "Градус-1".

Областта има и втори индустриален център, който не получава винаги заслуженото внимание. Казанлък пък е дом на вторият най-голям работодател в страната - оръжейният завод "Арсенал", в който през 2018 г. работят 10.5 хил. души, а в региона дейността на предприятието пряко и косвено създава работа на още 2 хил. души. Там са и два големи производителя на хидравлични мотори "М+С хидравлик", който през 2019 г. планира инвестиция за 9.5 млн. лв. в нова производствена база, и "Капрони".

В очакване на инвеститори

Това, което липсва на Стара Загора, са нови големи инвеститори. Като цяло националната статистика показва, че инвестиционната активност в областта е умерена. Към края на 2017 г. чуждите инвестиции в областта се равняват на 906 млн. евро, а разпределено спрямо хората, се пада по малко над 2.8 хил. евро на човек, което е значително под средното за страната ниво от близо 3.5 хил. евро. Ако се премахне от общата сметка столицата обаче, средното ниво пада на 1.7 хил. евро на човек, което поставя Стара Загора удобно отгоре. Лошата новина е, че след пиковите 1 млрд. евро през 2015 г. сумата намалява.

"Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в областта намаляват през 2016 г. в унисон с намалението, отчитано в страната", пишат експертите от ИПИ. От друга страна, изплатените суми по оперативните програми достигат 1.2 хил. лв. на човек, което остава под средното от 1.5 хил. лв. за страната.

Общината се надява на новата икономическа зона "Загоре", но тя все още се бави, а и първите прогнози сочат, че в нея се очакват предимно логистични, а не производствени дейности.

Всички работят

Стара Загора бележи рекорди и по друга алинея - пазарът на труда. През 2017 г. заетостта в областта се повишава с цели 9 пункта до 70.1% от населението между 15 и 64 г., като така задминава средното за страната ниво от 66.9%. Успоредно с това безработицата пада до рекордно дъно от 3% при 6.2% в България през 2017 г. Безработните са малко над 4 хил. души по данни на Националния статистически институт (НСИ).

Областта е много добър пример за това как образованието отговаря на нуждите. "Образователната структура на населението в голяма степен отговаря на икономическия профил на региона с най-голям дял на среднистите и много възможности за професионално образование", коментира Зорница Славова от ИПИ, посочвайки примери като седемте професионални гимназии и две профилирани в Стара Загора, както и Тракийския университет, който предлага обучение по земеделски, медицински и технически специалности.

"Бизнесът работи тясно с образователния сектор", коментира и Олег Стоилов от БТПП. "Стара Загора е лидер във въвеждането на дуалното обучение, което за нас е добър инструмент за създаването на по-тясна и по-ранна връзка между образованието и бизнеса. Дуалното обучение се използва във вече шест професионални гимназии в Стара Загора", допълва той.

Търсят се: работници

Ниското ниво на безработица е добра новина за всеки град, но поражда пък други въпроси за област като Стара Загора, която тепърва ще има нужда от още стотици или хиляди нови кандидати за работа - откъде да ги намери?

В общините, където безработицата е висока, кадрите са с основно или по-ниско образование. Както и навсякъде, водещ в справянето с този недостиг е най-пряко засегнатият - бизнесът. Базираното в Стара Загора "Стандард профил България" например оптимизира производствените си процеси, за да работи с по-малко, но по-добре платени служители. Други се насочват към малцинствата. "Голяма част от предприятията, които произвеждат детайли и елементи за автомобилната промишленост, вече имат големи ромски групи, които работят добре", казва Стоилов. "Иска ни се да върнем българите отвън, но това няма да се случи достатъчно бързо. Затова гледаме на ромската общност не като проблем, както често се представят в медиите, а като решение", допълва той.

С поглед в дългосрочен план регионалната палата подкрепя предстоящото откриване на информационен център в Кишинев, Молдова, чрез който да опита на място да привлече българската общност обратно в България.

Краят на енергийния рай

Последните десет години бяха много добри за Стара Загора. Следващите 10 обаче ще са ключови и много трудни. До 2030 г. в енергийния сектор на страните - членки от ЕС, ще настъпят сериозни промени. Според регулациите България може да ползва квоти за вредни емисии до този период, след което цената на тези отчисления ще стане шест пъти по-висока, като така превърне производството на електроенергия от въглища в нерентабилна дейност. Квотите обаче и сега започнаха да се покачват сериозно, което постави под въпрос оцеляването на "Марица-изток".

Ето защо ранното планиране ще е определящо, за да успее областта да се справи с предизвикателството, без да навреди на икономическото си развитие.

Разбира се, област с огромен индустриален сектор, обучени кадри, енергийно и инфраструктурно свързана има достатъчно опции пред себе си. "През 2017 г. в страната има седем области с по-висока икономическа активност от тази в Стара Загора, коментира Зорница Славова, което показва, че ръстът в областта е напълно възможен."

 

Плюсовете на Стара Загора
Стара Загора има няколко големи плюса като инвестиционна дестинация за бизнеса

 

Един от тях е местоположението - Стара Загора се намира в центъра на страната, което улеснява търсенето на бизнес партньори, а близостта на магистрала "Тракия" открива логистична връзка с Бургас, Пловдив и столицата, а оттам - и с чужбина. Качеството на пътната настилка в областта, която получава най-високата възможна оценка в годишния доклад "Регионални профили" на ИПИ, позволява на бизнеса да се възползва не само на теория, но и на практика от свързаността.

Областта е и сред малкото региони, които са икономически развити, а поддържат относително ниски местни данъци и такси. От вече закрити големи заводи като "Берое", ДЗУ и "Светлина" са останали в наследство много експерти и специалисти, които се вливат на пазара на труда. Бизнесът поддържа добра координация с гражданския и неправителствения сектор, а относително добрите отношения с местната власт допринасят за по-ефективно използване на ресурсите.

Предстоящото развитие на икономическа зона "Загоре", както и на още една зона в Казанлък в бъдеще също е добра възможност за бизнеса, който търси не толкова популярни дестинации като Пловдив и София.

 

 

Пътищата на област Стара Загора

Какво се ремонтира през 2018 г. и какво се планира през 2019 г.

От МИЛА ЧЕРНЕВА
zx640_3400376.jpg

© Надежда Чипева

 

 
zx640y640tl_3400378.jpg Стара Загора е от онези градове в България, които имат късмета да са свързани със столицата с магистрала, в случая "Тракия". Цели 92 км от нея преминават през областта. Благодарение на централното си положение в страната обаче Стара Загора е и жертва на засилен трафик, по-специално от тирове. Първокласната и второкласната пътна мрежа (съответно общо 167 км и 215 км) се явяват продължение на магистралната отсечка и там движението е също интензивно.

 

Всичко това значи две неща. От една страна, настилката става жертва на големия трафик и се руши. Но тъй като пътната инфраструктура в областта е от голямо значение за бизнеса и транспорта като цяло, тя се води с предимство, когато става дума за поддръжка.

Основен източник на финансиране на ремонтите на пътищата от I, II и III клас, които са отговорност на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), са оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) и държавния бюджет. За общинските пътища общините трябва да осигурят средства сами.

Това е проблем дори в сравнително богата област като тази. По ОПРР в настоящия програмен период област Стара Загора има осигурено финансиране само за два пътни участъка, а общинският бюджет има доста ограничени възможности относно инвестициите в пътна инфраструктура и там ремонтите вместо от порядъка на няколко милиона са по-скоро за десетки хиляди левове. Те са и предимно в самия областен град.

 

Новите кошери за индустрия

Стара Загора, Казанлък и Сливен си партнират с държавата, за да създават зони за инвеститори

От ДЕНИЦА ВАТЕВА, САШКА ПАНАЙОТОВА
zx640_3398464.jpg

© Надежда Чипева

 
zx640y640tl_3397760.jpg

Индустриалните зони в България допреди няколко години бяха като автономията на местната власт - съществуваха предимно на хартия. Със засилването на тази автономия и със събуждането на общините към факта, че собствената им активност ще решава съдбата им, интересът към тези зони се прехвърли в практиката. И Стара Загора, и Казанлък, и Сливен заедно с Ямбол вече имат планове за подобни зони.

Общото между трите е едно - това са общинско-държавни зони, в които или финансирането, или теренът, или привличането на инвеститори се възлага на държавата. Това е коренно различен процес от досегашните успешни примери: Пловдив и Шумен например, където водещ е частният интерес и активност. Този път е много по-труден, бавен и догматичен, като всяко нещо, където взаимодействат две власти. Дори и така обаче, 2019-2020 г. в центъра на България трябва да има три зони, които да чакат инвеститори.

Стара Загора

Новата година трябваше да значи нови инвеститори за Стара Загора. Индустриалната зона "Загоре", на която всички възлагат надежди да настигне "Тракия икономическа зона", беше на път да започне с привличането на производства - цялата 2018 г. мина в разговори за нейното създаване, на срещата на бизнеса с "Капитал" през септември беше обяснено че предстои одобрението на подробен устройствен план и след това идването на компании.

Първата част се случи, втората - още не. ПУП-ът беше одобрен едва през декември, така че в момента се провеждат процедури за проектиране и съответно строителство. Директорът на зоната Радослав Танев каза, че работният проект е това да се случи до пролетта. Съдейки по досегашната скорост обаче, това е оптимистичен сценарий.

Зона "Загоре" ще бъде разположена на площ от 115 дка в кв. "Зора" и ще се намира в близост до съществуващи други индустриални терени. Тя е съвместен плод на общината, апортирала свои терени, и държавата, които осигурява финансирането. Целта е всеки парцел в нея да бъде инфраструктурно обезпечен - до него ще бъдат "доведени" електричество, вода, газ, разказва още Танев.

Добрата новина тук е, че като цяло няма да се наложат сериозни инвестиции в завършването на проекта. Общинските терени се намират на място, до което има относително добра пътна и друга техническа инфраструктура. В бъдеще има възможност и за присъединяване на нови терени, също собственост на общината, с които зоната ще се разшири.

2683 дка парцели ще предложат на инвеститорите новите индустриални зони в областите Стара Загора и Сливен.


Плановете са паралелно с фактическото изграждане на "Загоре" да вървят и търгове за парцелите в нея. Този процес също трябва да започне през пролетта. Индустриалната зона в Стара Загора се очаква да постави между шест и осем критерия, които трябва да гарантират устойчивостта на инвестициите, но не и да "създават ограничения за инвеститорите" по думите на Танев. Сред тях са изискване закупеният терен да не се препродава седем години, изисквания към работната сила и др.

 

Заради забавянето все още не е ясно какви компании са проявили интерес. Още преди месеци беше ясно, че има няколко такива, като Радослав Танев отказва да говори с имена. Два от инвеститорите работят изцяло за износ, един от които в сферата на хранителната индустрия. Интерес проявява още и транспортна фирма.

Казанлък

Зоната на Казанлък също ще е държавно-общинска и ще се намира близо до новата старозагорска "Загоре" - на около 30 километра. Тя ще е в района на военния завод "Арсенал" в южната част на Казанлък и района на село Бузовград. През лятото местната община подписа меморандум с "Национална компания Индустриални зони", което е и първа стъпка към започването на проекта. През декември пък общинският съвет прие решение, с което дава съгласието си да се извърши оценка от независими оценители на общински терен от 68 дка, който трябва да бъде апортиран и в бъдещото дружество. Кметът на града Галина Стоянова каза още, че вече е започната процедура и по учредяване на еднолично дружество "Индустриална зона - Казанлък", което ще управлява бъдещия обект.

Казанлък също смята да върви паралелно с изграждане и промотиране на новата зона. Според кмета на града Галина Стоянова меморандумът, подписан между общината и "Националната компания Индустриални зони", ще даде възможност градът да бъде целево промотиран пред бъдещи инвеститори от държавното дружество.

Казанлък разчита да ги привлече и с подготовката на кадри за промишлеността в региона, включително в машиностроенето, хидравликата, леката промишленост и др. Засега плановете са на много начален етап и съответно в града е доста неясно какви биха били бъдещите инвеститори. Стоянова най-общо споменава, че са "водени разговори" с европейски и китайски инвеститори.

Сливен

Община Сливен е готова с подробния устройствен план на новата си индустриална зона и е на етап съгласувателни процедури с експлоатационните дружества, казва кметът на общината Стефан Радев. Индустриалната зона заема мястото на бившето летище и е разположена върху площ 2500 дка. Тя е урбанизирана територия, общинска собственост и дава възможност за инвестиции както в по-големи индустриални обекти, така и за по-малки производства.

Община Сливен, също като Казанлък, ще се надява държавата да й помогне за напълването на зоната. Тя е сключила меморандум за сътрудничество с Българската агенция за инвестиции и разчита на съдействие. "Търсим голям инвеститор, за да формираме профила на зоната спрямо характера на производството му, посочва Стефан Радев. Ще започнем инвестициите в инфраструктура едва след като се този инвеститор бъде привлечен."

За нуждите на новата индустриална зона се налага строеж на допълнително трасе от 5-6 км до пречиствателната станция в село Самуилово. Кметът обмисля възможността да създаде общо дружество с държавно предприятие "Индустриални зони", в което да влезе със собствеността върху терена, а дружеството да финансира изграждането на инфраструктурата.

Въпреки че Ямбол имаше несъгласие с идеята общата зона на двата града да е бившето сливенско летище, двете общини заедно с община Тунджа ще обединят усилия за привличане на инвеститори. Те готвят презентация за икономическия профил, демографска картина, цени на имоти и т.н.

Зоната има няколко предимства. Близо е до морски пристанища, до жп линията София - Бургас, както и до турската граница. Сливен е на почти еднакво разстояние от Букурещ, Истанбул и София – трите най-големи града в този регион. Общинският съвет е приел наредба за насърчаване на инвеститорите на местно ниво, според която общината има право да предостави земя на инвеститора без търг, директно по пазарна оценка. Общината има и високо ниво на раждаемост, предимно заради ромското население. Радев смята, че това е потенциал за бъдещите инвеститори.

 

Колко струва бетонът

Старозагорските строители са недоволни от ниските цени в обществените поръчки

От САШКА ПАНАЙОТОВА
zx640_3396676.jpg

© Надежда Чипева

Евтино ли е да се строи в Стара Загора? Местните строители казват, че общината има нереалистична оценка на това колко струва строителството. Като пример те дават поръчки, които са останали без изпълнител на първото обявяване, именно заради ниските заложени пределни цени. Такъв е случаят с многофункционалната зала в Синдикалния дом, както и с ремонта на къщата на Николай Лилев например.

Именно евтиното изпълнение е в основата на гражданското недоволство от реализираните проекти с европейски пари, казват строителите. Тя води до некачествено изпълнение на проектите, използване на нискокачествени материали, които се влагат от нискоквалифицирани работници, тъй като на специалистите няма как да бъде заплатено адекватно.

Затова от ръководството на Камарата на строителите в Стара Загора предлагат критерият "най-ниска цена" да не е водещ, когато се избира изпълнител за важни ремонти.

Евтино или не

Цената е една от основните причини, поради която местните фирми отказват да кандидатстват като изпълнители на големите инфраструктурни обекти в града, въпреки че притежават необходимия потенциал и като техника и хора. "Правили сме многократно подробни разчети за изпълнение на някои от посочените проекти и сме се отказвали да кандидатстваме. Сметките категорично показваха, че за ниската пределна цена, която е дала общината при обявяване на обществената поръчка, няма как да свършим качествено и в срок мащабната работа, която се очаква от нас", казва председателят на Областния съвет на Камарата на строителите – инж. Петко Балабанов.

Някои местни фирми изобщо са се отказали от обществените поръчки и почти нямат участие в такива. Сред тях е утвърдената в промишленото строителство фирма "Лесо инвест" (виж текста тук). "Предпочитаме да работим с частни инвеститори, защото те не правят избора си на основа "най-ниска оферта". Ние сме от фирмите, които не работят на ниска цена, но пък правим всичко по най-добрия начин. По тази причина в момента не работим по обществени поръчки", обяснява един от собствениците на фирмата, Пламен Михалев.

От ръководството на старозагорската фирма "Информат", която е събрала вече достатъчно опит в работата по проекти с община Стара Загора обаче подчертават, че цената е водеща при избор на изпълнител само при проектите по фонд "Козлодуй" и "Красива България". При всички останали проекти тежестта на цената и техническото предложение са 50:50, категоричен е мениджърът "Продажби" във фирмата – Теодора Вълчева. Самата Вълчева обаче също е съгласна, че в определени случаи обявената пределна цена от общината по ОП е по-ниска от тази, на която реално би могла да се свърши работата.

И за големите, и за малките

Според главния архитект на общината Виктория Грозева никога критерият "най-ниска цена" не е бил водещ при избор на изпълнител, а местни фирми имат участие в почти всички обществени поръчки, обявени от община Стара Загора (виж интервюто).

Проверка на "Капитал" сред няколко от последните поръчки на общината (на "Аязмото", ремонт на СОУ "Иван Вазов", детска градина и площада пред общината) показва, че победителите са получили високи оценки за техническите си оферти и това ги е класирало на първо място. Сред победителите в търговете, които "Капитал" разгледа, има както познати имена в строителния бранш на национално ниво, така и местни играчи. Разделението грубо е - големите печелят големите търгове, а местните имат шанс в по-малките.

Например поръчката за над 8 млн. лв. за ремонт над площада пред общината е спечелена от бургаската "Тийм инженеринг" и "Биад-С", която е на семейството на бившия шеф на пътната агенция Светослав Глосов. "Водстрой" (сега ВДХ) печели търга за Аязмото, отново за малко над 8 млн. лв. "Трейс груп", която води началото си от Стара Загора, завършва един от мащабните инфраструктурни обекти в града – мостът на бул. "Св. Патриарх Евтимий" над жп линията. Проектът е на стойност 4.4 млн. лева, а парите са по ОП "Региони в растеж".

Наскоро консорциумът от местните фирми "Информат" и "Монтажинженеринг" пък спечели обществената поръчка за изграждане на многофункционален културен център в залата на бившия Синдикален дом на културата в Стара Загора за 3.3 млн. лева. Обектът трябва да бъде изграден през следващите 300 дни. "Това е един от най-предизвикателните проекти, по които сме работили през дългата си 25-годишна история на строителния пазар", казва Теодора Вълчева.

Местната "Никон" пък е изградила сградата на Международния младежки център в Стара Загора по проект с европейско финансиране на стойност 1.395 млн. евро. По този обект "Никон" работи в консорциум с друга старозагорска строителна фирма – "Вито-95". Реконструкцията на общинския градски пазар по програма "Джесика" (1.4 млн. евро), както и възстановяването на опожарената сграда на операта също са дело на местни фирми.

Заета година

Разделението големи - малки всъщност е подобно навсякъде, а е публична тайна, че цената не е най-важният фактор, по който върви това разделение. Но притеснението на местните строители е важно, защото устойчивостта е важна, а евтиното наистина излиза скъпо дългосрочно. Особено за град като Стара Загора, който само през миналата година е дал 12 млн. лв. за инфраструктура и строителство, извън европрограмите, които са около 50 млн. лв. до 2020 г. Само през тази година предстоят строителни дейности в парк "Артилерийски", изграждане на новата индустриална зона "Загоре", цялостен ремонт на Летния театър в парк "Аязмото", на зоологическата градина, на Руския пазар, 69 жилища за социално слаби граждани, на нова многофункционална зала в Синдикалния дом и много други.

По темата работи и Мила Чернева

 

Виктория Грозева: Стара Загора се увеличава и расте

Главният архитект на община Стара Загора пред "Капитал"

От САШКА ПАНАЙОТОВА
zx640_3396179.jpg

Виктория Грозева: Възможности за жилищно строителство в централната градска част ще има и в бъдеще
© Сашка Панайотова

 

Визитка

Виктория Грозева е главен архитект на Стара Загора от 2016 г. Това е "горещ стол" - предшественикът ѝ си подаде оставката след скандал с конфликт на интереси в парк "Бедечка". Грозева е в общината от 2013 г., като е била и началник на отдел "Устройство на територията". Тя разговаря с "Капитал Градове" за бъдещата визия на града, както и заради оплакванията от обществените поръчки в строителния сектор.
Арх. Грозева, строителният бранш в Стара Загора казва, че ниската прогнозна цена, която понякога дава общината, се явява пречка за строителния бизнес. Цената ли е решаваща при избор на изпълнител?

 

- Искам да подчертая, че община Стара Загора почти няма процедури, които да са на база най-ниска цена. Процедурите ни са на база икономически най-изгодна оферта. Това означава, че не прогнозната стойност, която се дава след обстойни количествено-стойностни сметки, е решаваща, а техническото предложение, което изготвя всеки кандидат. Тук влиза предложението за изпълнение на обекта – качество, екип, сходни обекти, по които фирмата е работила, организация на работа и всички налични подробности, които ни дават възможност да се уверим, че кандидатът има потенциал да изпълни обекта.

Относно стойността, определена от община Стара Загора за пределна, мога да кажа, че тя е на база анализ на пазарните цени, на всяка дейност от строителния процес на съответния обект. Това не е занижена цена, а реална, пазарна. Изготвя се от екип от общинското звено "Инвеститорски контрол", който се занимава с качествено остойностяване на база пазарни цени. Всеки строител сам решава каква печалба му е достатъчна. Относно кандидатите смятам, че на почти всички процедури за строителни обекти, за ремонти на сгради ние имаме участие на старозагорски фирми.

Какви възможности се отварят за строителния бизнес в града през 2019 г.?

- Обявили сме процедура за избор на строител за изграждане на сграда за социални жилища - 69 на брой, в бившата сграда на метрологията. Изпълнението ще бъде през следващата година. Ще започнат ремонтите в СОУ "Иван Вазов" и в 9 ОУ, които сега са в етап на проектиране и изпълнение. Стартира изграждането на модерна зала в областна администрация, ремонт на Детска градина №2 на ул "Цар Калоян".

Предстои да направим цялостен ремонт и реконструкция на Летния театър в Стара Загора по оперативна програма "Региони в растеж". Сега изготвяме идейния проект и го съгласуваме в Министерството на културата, тъй като обектът попада в обхвата на Аязмото. Предстои да направим цялостна промяна на визията на т.нар. Руски пазар, който в момента е в доста неугледен вид, както и разширение на ул. "Капитан Петко войвода" между кръговото движение на бул. "Цар Симеон Велики" на юг до бул. "Славянски" като четирилентов път. За този обект ще използваме възможностите, които ни дава Фондът на фондовете. Проектът ще ни струва по окрупнени показатели до момента между 4.8 и 5 млн. лева.

Другият обект, по който също ще кандидатстваме за финансиране към Фонда на фондовете, е зоологическата градина на Стара Загора. Базата е амортизирана и желаем значително да подобрим средата за животните, условията на работа за обслужващия персонал, както и посещаемостта от гражданите на Стара Загора и други градове. Имаме готов проект, който е на стойност 2.5-3 млн. лева.

Изчерпаха ли се възможностите за строителство в централната градска част?

- Издадените от община Стара Загора строителни разрешения за многофамилни жилищни сгради през 2018 г. са за сгради с около 15% по-голяма разгъната застроена площ в сравнение с миналата година. Това са многофамилни жилищни сгради с обекти за стопанска дейност - магазини, офиси, ателиета. През всяко следващо тримесечие на годината отбелязваме ръст от около 30% на издадените разрешителни за строеж.

За 2018 г. са издадени общо 50 разрешителни за строеж на многофамилни жилищни сгради. Има голям интерес към строителството на промишлени сгради в периферията на Стара Загора. Това обуславя промяна в общия устройствен план, тоест увеличаване на териториите, които са първи зони след урбанизираните територии. Градът се увеличава и расте.

Голяма територия от градския център все още е със стари сгради. По плановете за застрояване там се предвижда увеличаване на етажността. Визирам югоизточната част на централното ядро на града, което е с по-стари сгради - става въпрос за карето от ул. "Братя Жекови", бул. "Св. Патриарх Евтимий", бул. "Цар Симеон Велики" и бул. "Руски". Това каре е хаотично застроено от 90-те години насам с по-високо строителство, но не е изградено напълно. Тенденцията е там да има нови сгради с по-голяма етажност.

Няма ли да стане пренасищане с жилищни сгради?

- След като строителните фирми инвестират в строителство на нови жилища, очевидно има възвращаемост на вложените средствата -това е пазарен механизъм. Ако нямаше търсене, нямаше да има инвестиции. Това е добра прогноза за развитието на града, защото, ако създадем добри условия на живот, много хора биха се върнали от столицата в Стара Загора.

Строителният бизнес очаква, че ще се отворят нови възможности за строителство, след като държавата предостави на общината 75 дка от района на ДНА. Кога ще се случи това?

- Желанието на община Стара Загора относно това държавата да ни прехвърли въпросните декари е заявено веднага след референдума за парк "Бедечка". Към момента обаче нямаме категорично решение на МС, за да стартира самата процедура по прехвърлянето. Процедурата е в ход, но все още не е финализирана.

Докъде стигнаха строителните работи по продължението на парк "Артилерийски"?

- Строителството стартира на празника на Стара Загора – 5 октомври 2018 г. То включва в себе си изграждането на 40 дка паркова територия и продължение на улица "Христо Ботев", която ще свързва кв. "Казански" с Руския пазар. В момента се извършват земно-насипни работи, прокарват се подземни комуникации и подготовка за трасиране на алеи в парк и земно легло за улицата. По проекта работи фирма ВДХ АД. Имаме намерение да изградим и многофункционална зала във вече изградения парк - в южната му част. Тя ще обединява различни дейности от спортен и културен характер. Местоположението на залата е избрано, предстои да обявим конкурс за най-добра идея. Около 5 млн. лева ще струва продължението на парка заедно с изградената улица. Разчитаме на финансиране от държавния бюджет и на собствени средства.

Какво ще стане с празното пространството източно от парк "5 октомври"? Гражданите очакват да се продължи паркът в тази посока.

- Проведоха се няколко срещи, инициирани от Камарата на архитектите в града, с мен и кмета господин Тодоров. Колегията на архитектите е на мнение, че е добре на това място да има сграда, а не зелени площи, защото градоустройствената рамка в първия план за застрояване в централна градска част предвижда това. Не сме се отказали тази територия да бъде продължение на градската градина към улица "Пазарска" като допълнителна пешеходна част в нашия суперцентър.

Интервюто взе Сашка Панайотова

Още по темата тук:

https://www.capital.bg/kreader/?i=special&issueid=5424

Link to comment
Share on other sites

Имам дългогодишни наблюдения върху Пловдив , от 87/90 до сега и то не като вътрешен човек, а като <чужденец> общо живял над 10/11 години там, но имащ контакти, приятели, познати, а нашата организация има в момента 3 имота там и един в с. Катуница. Всяка година получавам информация и разговарям, не обичам да оставам в града или само минавам за кратко и отсядам в имотите или приемам гости от там. Според мен не върви на добре и преди 20 години бяха зле нещата, но сега населението изпростя, всички мои <връзки> там пратиха деца и внуци по широкия свят или в София,редиците се попълниха от едни <странни хора> бизнеса в Пловдив продължава да е доминиран от прости хора и това се задълбочава, не съм оптимист...............

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, laplandetza said:

Имам дългогодишни наблюдения върху Пловдив , от 87/90 до сега и то не като вътрешен човек, а като <чужденец> общо живял над 10/11 години там, но имащ контакти, приятели, познати, а нашата организация има в момента 3 имота там и един в с. Катуница. Всяка година получавам информация и разговарям, не обичам да оставам в града или само минавам за кратко и отсядам в имотите или приемам гости от там. Според мен не върви на добре и преди 20 години бяха зле нещата, но сега населението изпростя, всички мои <връзки> там пратиха деца и внуци по широкия свят или в София,редиците се попълниха от едни <странни хора> бизнеса в Пловдив продължава да е доминиран от прости хора и това се задълбочава, не съм оптимист...............

Е има голям напредък в Пловдив, вижда се от всякъде и във всичко.
Иван Тотев не беше и не е "прост", нито администрацията му, просто е корумпиран, и то не твърде много (а къде в България управлението не е корупмирано?). Вижте какво постигна тази админстрация с Тракия икономическа  зпна (най-големия  частен икономиескии проект в България), нещо непознато за България и нашите ширини..

Днес има "Ренесанс", на фона на стагнацията и дори потъването при предишните админиострации 

Цели квартали са неузнаваеми

(2 години отсъствах и като се върнах не можах да позная къде се намирам - в коя западна страна съм, а бях  в Кършияка- в   моя квартал, на място където съм минавал стотици пъти)

Строят се модерни сгради и комплекси на Южен, на Пещерско..

 

Вярно е че много хора (предимно кореняци) емигрират от Пловдив към чужбина или София. 

Има много пришълци в Пловдив oт околните региони, но имиграцията не е шокова както в София , и това население (предимно млади) успява да се културира и впише във сравнително добре във vib-а,  и културата на Пловдив.. Те никога не са изчезвали, и се развиват, защото в града има и  приток на хора от запад, на който харесва този лайфстайл

Панелните квартали са си същите, но тук става дума за народопсихология - имаше възможности а реновиране и саниране на блоковете, но нищо не4 се получи , законът беше такъв че стигаше само един от блока да каже как така някой ще ми влиза в къщи, или ей сега ще ми разтурят (незаконните) "подобрения" (всъщност  никой не ги разтуря или глобавя даже напротив - реновират се ) за да се развали работата (искаше се 100 процента съгласие)

Това което е някак "странно" и невписващо се са всъщност бедните пенсионери и бедните слоеве - все още има много работещо бедни, защото нивата на заплатите в Пловдив са под средните за страната..

Има и много мигранти които идват само за работа в Пловдив, а вечер се прибират в родните си домове    - има такива от Пазарджик,  от Стрелча, Панагюрище - т.е от други области, както в София ходят на работа   хора от други области

Аз съм оптимист за Плводив - рано или късно природата и времето ще си вземат своето, и новото поколение  постепенно ще замести старото (в добрия смисъл)..

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, nik1 said:

законът беше такъв че стигаше само един от блока да каже как така някой ще ми влиза в къщи, или ей сега ще ми разтурят (незаконните) "подобрения" (всъщност  никой не ги разтуря или глобавя даже напротив - реновират се ) за да се развали рабоатата (искаше се 100 съгласие)

Не. Искаше се поне 95% от собствениците да са съгласни (само забравих общо в сградата или на вход). Обаче в повечето случаи имаше общо около 10% нежелаещи собственици и  собственици които са неоткриваеми (в чужбина).

Link to comment
Share on other sites

Преди 19 минути, nik1 said:

.....

Това което е някак "странно" и невписващо се са всъщност бедните пенсионери и бедните слоеве ш все още има много работещо бедни, защото нивата на заплатите в Пловдив са под средните за страната..

Има и много мигранти които идват само за работа в Пловдив, а вечер се прибират в родните си домове    - има такива от Пазарджик,  от Стрелча, Панагюрище - т.е от други области, както в София ходят на работа   хора от други области

Аз съм оптимист за Плводив - рано или късно природата и времето ще си вземат своето, и новото поколение  постепенно ще замести старото (в добрия смисъл)..

 

Това де, прости хора са на върха, няма да я бъде така , как да задържат потенциал.Първата <криза> в ЕС, засягаща БГ и илюзията рухва..........

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 минути, Dobri_I said:

Не. Искаше се поне 95% от собствениците да са съгласни (само забравих общо в сградата или на вход). Обаче в повечето случаи имаше общо около 10% нежелаещи собственици и  собственици които са неоткриваеми (в чужбина).

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4564538

100 процента в тази редакция на закона. 100 процента..И не за вход, а за блок  - в последната версия реновирането се прави само за цели блокове.

Един неоткриваем намнираш се в чужбина - може да бъде разписан от другите (това се прави, в нлока на моя приятелка го направиха), но един несъгласен - трябва ва да бъде бит или заплашван..което не е работа

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Конгрес ли ще има, че ни засипаха с тези производствени доглади, пуснати между другарите на форума за обсъждане и одобряване....

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 минути, laplandetza said:

Това де, прости хора са на върха, няма да я бъде така , как да задържат потенциал.Първата <криза> в ЕС, засягаща БГ и илюзията рухва..........

Ако има прости и неспособни хора на върха - всичко отива на "кино"..(като цяла България днес, управлявана  от калинките, мутрите, ченгетата и популистите )..

Добре че ги има  евросредствата.  те добавят   8-9 процента  към БВП на България, махни ги тези 8-9 процента и ставаме твърдо на минус...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 6 минути, Skubi said:

Конгрес ли ще има, че ни засипаха с тези производствени доглади, пуснати между другарите на форума за обсъждане и одобряване....

 

Само това ли измисли?:) Ти голям плъх, тролчо

 

Ще не се ебеш отазад

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, nik1 said:

Само това ли измисли?:) Ти голям плъх, тролчо

Ще не се ебеш отазад

Нещо бърже фурлатисваш....Вземи си хапчетата, иначе след комунизма и ти.......

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, nik1 said:
zx640_3456793.jpg
 

 

Бургас е транспортен възел с уникални възможности - той е свързан пряко с магистрала Тракия, а при едно модернизиране на жп лините, което да им позволи да се движат по тях скоростни влакове, Бургас на практика с наличието на пристанище и летище, близо до другото голямо пристанище Варна, може да се превърне в разпределител към Кавказ и Турция /Истанбул/, където китайците още преди години взеха на концесия голямо пристанище и го разширяват и модернизират. За мен това е напълно неоползотворен потенциала на Бургас да печели от невероятно изгодното си географско положение на търговски хъб. Доказва го огромния скок в приходи на Порт България Уест /не знам кой го държи и какво е модернизирал в него/ - обърнете внимание - от 15.6 млн. приходи през 2016 скачат на 87.1 млн. през 2017, с близо 500 процента! Има увеличение и в другото пристанище БМФ Порт Бургас но "само" с 50 процента, 10 пъти по-малко. Щом за една година могат да се увеличат приходите 5 пъти, какво би могло да се постигне от трафик с разширяване и модернизация да пристанищата на Бургас, инвестиране в бързо завършване на магистралата Бургас-Варна, изграждане там на скоростна жп линия и разширяване на Варненското пристанище, това са направо пропуснати ползи за България, според мен, неизползването на 100 процента на тези важни две български пристанища, независимо дали ще се търсят чужди инвестиции или с български.

 

Преди 1 час, nik1 said:

Ако има прости и неспособни хора на върха - всичко отива на "кино"..(като цяла България днес, управлявана  от калинките, мутрите, ченгетата и популистите )..

Добре че ги има  евросредствата.  те добавят   8-9 процента  към БВП на България, махни ги тези 8-9 процента и ставаме твърдо на минус...

Как стоят реално нещата с еврофондовете, парите на българите работещи в чужбина, търговския баланс и растежа:

по европрограмите 2018 година са влезли 2.02 млрд. лева, България е внесла в ЕС 1.08 млрд.лв, тоест на плюс сме с около 1 млрд. лева

2020-02-08_212743.jpg.94f2453186f9a038d473920c06cda854.jpg

2020-02-08_213443.jpg.9a9c3daf970a0fe0c6a657b16935f2d0.jpg

https://www.minfin.bg/bg/883

Българите в чужбина обаче, да са живи и здрави, стават най-големия нетен донор на България:

Българите, работещи и живеещи в чужбина, през 2018 г. са изпратили на своите близки в страната 2,395 млрд. долара (2,13 млрд. евро), пише в доклад на Световната банка. Като тук влизат само парични преводи, без да бъдат отчитани парите в брой, които влизат в страната. Преводите от българи в чужбина нарастват с 8,6% спрямо предходната година, пише "Труд".Изпратените пари от българските емигранти са 3,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, като по този показател се нареждаме на първо място в ЕС. Оказва се, че парите на емигрантите имат най-голяма роля за българската икономика, спрямо останалите страни от ЕС.Средствата, които са изпратили българите зад граница, са с близо 40% повече от преките чужди инвестиции в страната, които според данните на БНБ през 2018 г. са в размер на 1,532 млрд. евро. С парите от емигрантите техните близки в страната покриват текущите си разходи като например за храна и дрехи, но част от средствата се влагат и в имоти.Като се прибавят и парите в брой, които емигрантите носят при завръщането си за лятна ваканция или за да бъдат с близките си по време на празници, се оказва че българите зад граница имат значително по-голяма роля за икономическото развитие на страната от чуждите инвестиции.

https://www.dnes.bg/index/2019/04/10/2-39-mlrd-parite-ot-bylgarite-zad-granica-poveche-ot-chujdite-investicii.407114

Да уточним цифрата - за 2018 българите в чужбина по банков път са изпратили 2.13 млрд евро, което е около 4 млрд. лева, и това е само по банков път, те внасят и кеш поне още толкова, когато се връщат.

И третият стълб на растежа е положителния баланс във външната търговия /главно с ЕС/ - там генерираме още около 3 млрд лева приходи от положително салдо внос-износ.

Значи сумарно имаме 1 млрд от еврофондове /като приспаднем нашата вноска/, 4-6 млрд. от пари на наши сънародници в чужбина и 3 млрд. от положително търговско салдо, или общо 9-10 млрд. приходи от тези три източника. Колко беше годишният растеж на БВП за 2018 - мисля нещо от сорта на 3-4 процента, но тези 9-10 млрд. са поне 9 процента, наистина ако ги няма тях ще имаме не растеж, а спад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 часа, nik1 said:

Ако има прости и неспособни хора на върха - всичко отива на "кино"..(като цяла България днес, управлявана  от калинките, мутрите, ченгетата и популистите )..

Добре че ги има  евросредствата.  те добавят   8-9 процента  към БВП на България, махни ги тези 8-9 процента и ставаме твърдо на минус...

Като цяло това не се разбира и вижда все още, в "София" и гражданите там..

София се развива, всичко е ОК, но на база на механичен прираст, който няма да е вечен..

Българска икономика бележи малък ръст, на база на тези средства, но те няма да са вечни..Отделно от това евросредствата подкопават конкуретноспособността  на българската икономика, не само заради корупционните механизми , а и защото се наливат директни и "безплатни" (лесни) пари в нискотехнологичните сектори  - строителство, транспорт, селско стопанство и животновъдство, туризъм

 

Нека да се заблуждаваме и да си го кажем ясно - в техните ръце, на софиянци е  в най-голяма голяма е управлението и бъдещето на страната, Перник може да си протестира в града си, но ако гражданите на София не излезнат на софийките площади, пред НС и министерски съвет, с искания за реформи - проблемите на Перник или Стара Загора, или ..., или, изобщо на страната няма да бъдат решени.. Нелепо е да се очаваава че перничани, старозагорци, САЩ  ще рещат вместо софианци проблемите с управелението на страната..И винаги е било така - само натискът на софиянци е свалял правителства, променял закони и други.  Може да звучи крайно - но това са фактите: далечни протести в страната никога не са достигали до управялващите, тези който са ги "били" са били софийските граждани и гражданското общество в София доколкото го е имало (1989-90. 1996-97, 2013, 2014 г). Аз лично съм участвал в един от тези протести, като софийски гражданин - протестирахме месеци на наред, всеки ден след работа бяхме на протест

София (и България) ще се самопогуби (т.е. се самопогубва), заради пасивността на гражданите там - чака  се да се запалят "пожари" или да станат "наводнения" за да вдигне и организира това общество, но процесите не са такива - образно казано днес  има  бавно "изгаряне" (вместо "пожар") и трайно "изтичане" и "ерозия" (вместо "наводение")

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!