Отиди на
Форум "Наука"

Нереалната Теория на Относителността


gmladenov

Recommended Posts

  • Мнения 1,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Just now, Донкихот said:

Разминаваме се, но ти вървиш по крив път, или поне за сега изглежда така.😜

Напълно приемам твоята позиция и се отказвам да споря с теб. 😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Донкихот said:

Разминаваме се, но ти вървиш по крив път, или поне за сега изглежда така.😜

Само ще кажа, че етърът (ефирът) не е решението на проблема. Струва ми си,  че си
"етърист" и ти уважавям позицията ... но не етърът е решението на проблема със СТО.
Това пък е моята позиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Донкихот said:
Преди 12 минути, gmladenov said:

Това много просто се обяснява. Опитът на Физо дава резултат с вода, защото водата забавя
скоростта на светлината с 30%. Въздухът я забавя с 1%, че и по-малко.

Кой експеримент е установил че:  ""  Въздухът я забавя с 1%, че и по-малко. ""

Младенов, чакам да отговориш кой е този експеримент. Не се притеснявай, ако смяташ по твое усмотрение нещата , то е хубаво да се видят различни мнения и хипотези.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Само ще кажа, че етърът (ефирът) не е решението на проблема. Струва ми си,  че си
"етърист" и ти уважавям позицията ... но не етърът е решението на проблема със СТО.
Това пък е моята позиция.

Не съм етерист. Но наука не се прави от фенове на етъра (да не се бърка със търновският футболен отбор😀) или СТО.  Може и да има етър, може и да няма, това е въпрос на науката който тя трябва да реши.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, Донкихот said:
Преди 11 минути, gmladenov said:

Тук се разминаваме. 😎

Разминаваме се, но ти вървиш по крив път, или поне за сега изглежда така.😜

Е, добре дошъл в реалността на тоя форум. Не ти приема аргументите човека, без на него самия да му е ясно защо не трябва да ги приема. Ако му беше ясно, щеше непременно да каже, ама на...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, tantin said:

Самото пространство е също нещо като съвкупност от вълнови функции.

Имаш предвид празното пространство. То в кристалите е ясно че електрона ще заподскача наляво надясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Донкихот said:

Младенов, чакам да отговориш кой е този експеримент.

Ето пак картинката от горния му постинг. Подвижна оптическа среда като в опита на Физо
променя пътя на светлината. Промяната се смята по формулите:

light-fizeau1.png.bf9b5b466d461f6a65d537f738ded354.png

Коефициентът на пречупване на въздуха е (n ≈ 1). Ако имаш въздушна тръба дълга 1км,
и скорост на въздуха (v =  1 км/с) ... което е 3600 км/ч ... тогава за промяна на разстоянието
се получава (по посока на вятъра):

  • d = 1 - (1c/c-1) ≈ 0.0000033 km = 0.0033 m = 3,3mm.

Значи това е разликата в пътя на светлината в аеро-тунел дълъг 1км и скорост на вятъра
3600 км/ч.

Иначе казано, ако някак си постигнеш скорост на вятъра 3600 км/ч в аеро-тунел дълъг 1км,
пътят на светлината ще се промени а 3,3 милиметра. От това скоростта на светлината ще
се промени с (с*1000+3,3/1000с).

Сметни си го сам да видим каква промяна ще отчетеш.

ПП. Само да кажа, че 3600 км/ч скорост на вятъра не знам да е възможна тук на земята.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, gmladenov said:

Само ще кажа, че етърът (ефирът) не е решението на проблема. Струва ми си,  че си
"етърист" и ти уважавям позицията ... но не етърът е решението на проблема със СТО.
Това пък е моята позиция.

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, tantin said:

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

ВИж сега, дай да не влизаме още в такива конспиративни теории, има време и за това.

Човекът повдигна резонен въпрос, и Младенов веднага преплете кънките: след като въздухът не увлича светлината (и самият Младенов прави сметки в потвърждение), защо атмосферата трябва напълно да увлича светлината, за което същият Младенов настоява? Каква е "логиката" в това?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, Донкихот said:

Не съм етерист.

Донкихоте, принципно си напълно прав, че СТО е наука на вярата. Вярва се в неща,
които не са реалност.

За съжаление и аз си мисля, че не си "технически" човек, така да се каже. Формулите
не са ти сила ... а без формули СТО няма да бъде оборена. Само ще водим религиозни
войни.

Не че религиозните войни не са приятно занимание, но след дълги и изтощителни битки,
резултатът продължава да си седи 0:0 (да не кажа отрицателен).  :ag:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

... защо атмосферата трябва напълно да увлича светлината, за което същият Младенов настоява? Каква е "логиката" в това?

Защото едно е да увличаш светлина с вятър ... съвсем друго с въздушен океан, дълбок 30+ км.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Защото едно е да увличаш светлина с вятър ... съвсем друго с въздушен океан, дълбок 30+ км.

Каква е разликата? Къде обемът участва в увличането, и кой е доказал такава зависимост? Къде в резултата на Физо участва размерът на тръбите с водата? Защо фантазираш на база фалшиви зависимости?

Ми екстраполирай твоите сметки, нека да не са за 1 километър, а за 30+ км  (макар че по-разредените слоеве увличат още по-зле). Е, ще се промени ли нещо в процентната промяна на скоростта на светлината? Нищо няма да се промени.

  • Харесва ми! 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, gmladenov said:

Ето пак картинката от горния му постинг. Подвижна оптическа среда като в опита на Физо
променя пътя на светлината. Промяната се смята по формулите:

light-fizeau1.png.bf9b5b466d461f6a65d537f738ded354.png

Коефициентът на пречупване на въздуха е (n ≈ 1). Ако имаш въздушна тръба дълга 1км,
и скорост на въздуха (v =  1 км/с) ... което е 3600 км/ч ... тогава за промяна на разстоянието
се получава (по посока на вятъра):

  • d = 1 - (1c/c-1) ≈ 0.0000033 km = 0.0033 m = 3,3mm.

Значи това е разликата в пътя на светлината в аеро-тунел дълъг 1км и скорост на вятъра
3600 км/ч.

Иначе казано, ако някак си постигнеш скорост на вятъра 3600 км/ч в аеро-тунел дълъг 1км,
пътят на светлината ще се промени а 3,3 милиметра. От това скоростта на светлината ще
се промени с (с*1000+3,3/1000с).

Сметни си го сам да видим каква промяна ще отчетеш.

ПП. Само да кажа, че 3600 км/ч скорост на вятъра не знам да е възможна тук на земята.

Защо намесваш коефициента на пречупване на въздуха в твоите сметки, за да изкараш че въздухът увличал светлината . Физо е установил че няма такова увличане, а коефициента на пречупване не играе никаква роля за увличането, то ако имаше такова, много преди теб щяха да го установят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

Каква е разликата? Къде обемът участва в увличането, и кой е доказал такава зависимост? Къде в резултата на Физо участва размерът на тръбите с водата? Защо фантазираш на база фалшиви зависимости?

Ми екстраполирай твоите сметки, нека да не са за 1 километър, а за 30+ км  (макар че по-разредените слоеве увличат още по-зле). Е, ще се промени ли нещо в процентната промяна на скоростта на светлината? Нищо няма да се промени.

Прав си, подкрепям в спора. 👍

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 минути, scaner said:

Нищо няма да се промени.

Не е така. Оптическата среда тук на земята е атмосферата. Докато светлината пътува
в атмосферата, самата атмосфера се мести из космоса с поне 30км/с (скоростта на
земята около слънцето).

Ако ние тук мерим изотропна скорост на светлината, значи атмосферата "влачи"
светлината със себе си. Толкова е просто ... и имаш хиляди доказателства за това.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, gmladenov said:

Донкихоте, принципно си напълно прав, че СТО е наука на вярата. Вярва се в неща,
които не са реалност.

За съжаление и аз си мисля, че не си "технически" човек, така да се каже. Формулите
не са ти сила ... а без формули СТО няма да бъде оборена. Само ще водим религиозни
войни.

Не че религиозните войни не са приятно занимание, но след дълги и изтощителни битки,
резултатът продължава да си седи 0:0 (да не кажа отрицателен).  :ag:

Формулите са  необходимо средство за описанието на теориите, но не са доказателство за верността на теорията.😀 Теории не се доказват с формули а с експериментални факти.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, tantin said:

Не виждате ли че ДК имитира знания по физика, иначе няма дори и базови познания. ДК е нещо като поет, литератор или социален изследовател, привлечен от "интензитета" на използваните изразни средства и образния език. Сканер и Младенов дотолкова нагледно вкарват от тоя образен език щото правят спора им да изглежда общонароден. Обаче вие си знаете че без без математики и физика в тия среди изобщо не става.

Тантуме, не се изживявай като арбитър за да оценяваш този или онзи зад клавиатурата и монитора на компютъра си, а ми отговори на въпроса който ти зададох, или умишлено бягаш от отговар защото си некомпетентен и всъщност си придаваш само вид на компетентен. Въпроса ми беше :  "" 

Самото пространство е също нещо като съвкупност от вълнови функции.

Имаш предвид празното пространство. То в кристалите е ясно че електрона ще заподскача наляво надясно.""

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Донкихот said:

Физо е установил че няма такова увличане ...

Ако се замислиш, опитът на Майкелсон и Морли (ММ) е еквивалентен на опита на Физо:

  • И двата опита мерят скоростта на светлината в подвижна оптическата среда.
  • Опитът на Физо я мери отвън, а опитът на ММ я мери отвътре.
  • Физо отчкита частично увличане, а ММ отчита пълно увличане.

Въпросът е кой от двата опита е по-прецизният.

За един технически човек е повече от ясно, че опитът на ММ има милионо-кратно
по-добра прецизност от този на Физо.

Значи ако прецизността на опитите е критерий, резултатът на ММ трябва да се
приоеме за по-верният. Така илзиза, че една подвижна оптическа среда увлича
светлината напълно ... а не частично.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, gmladenov said:

Не е така. Оптическата среда тук на земята е атмосферата. Докато светлината пътува
в атмосферата, самата атмосфера се мести из космоса с поне 30км/с (скоростта на
земята около слънцето).

Добре де, каква е разликата с опита на Физо? Докато светлината минава там през слоя въздух, този слой се мести  с някаква скорост. Демек, няма разлика.

Ха сега сметни с нужните числа, за да установим как въздухът увлича/не увлича светлината.

Що се въртиш в кръг с празни приказки? Празните приказки само повишават съмнението дали схващаш за какво е целият разговор...

Преди 10 минути, gmladenov said:

Ако ние тук мерим изотропна скорост на светлината, значи атмосферата "влачи"
светлината със себе си. Толкова е просто ... и имаш хиляди доказателства за това.

Нямам нито едно доказателство. И точно такова се търси.

Ето, Физо не установява въздухът да влачи светлината. На база какви факти ти считаш, че трябва да е обратното? Опити не си правил, доколкото те познавам не си прочел някой друг да е правил, тогава от къде? Сърбеж в зад..ка, какво?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Добре де, каква е разликата с опита на Физо?

Тъкмо написах. Виж ми горния постинг. ММ и Физо са еквивалентни, като ММ е по-прецизният опит.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

...

Квантовата механика ги описва перфектно тези механизми, а има множество графики за онагледяване на вълновите функции на електроните и електронната обвивка.

Електрона е най-простата елементарна частица. Едва ли ползването на стринговата теория ще ни визуализира електроните по-добре. 

Аз съм се опитвал да си представя някои от тези механизми през математика и математически функции. 

Стринговата теория ми се струва недостатъчно интуитивна, там понятията се забиват в твърде големи абстракции, дето няма как да бъдат проверени. 

На ниво атоми, електрони и молекули съвременната квантова механика ни дава пълна картина и обяснения. Значи няма нужда от стринговите за да си обясним строежа на веществото.

Обаче за да си обясним строежа на вакума - квантовата механика не ни казва достатъчно. 

Моделирането на вакума и празното пространство изглежда че е по-сложно от моделирането на атомите и електроните. Поправете ме ако греша колега Янков?

Квантовата механика има един голям проблем и той е, че не предлага никаква, не само визуална, но и математическа предпоставка за преход към огъванията и деформациите на пространството и времето на макрониво. Дори не съм сигурен, дали има някакви квантово-механични математически предпоставки и за скъсяванията по посока на движението с разни скорости на макрониво, въпреки по-безпроблемното съчетаване при КМ и СТО, в сравнение с КМ и ОТО. От една страна СТО и ОТО дефинират само големи мащаби и не позволяват разглеждания на микросвета, а от друга страна КМ пропуска онези неща на микрониво, които водят до обясняването на деформациите на пространство-времето на макрониво и е несъчетаема с ОТО. Има някакви допълнителнителни процеси на микрониво, заедно с вездесъщата неопределеност, които все още са останали неразкрити и няма причина да липсват всякакви геометрични особености на околопланкови дължини, дори и най-минимални, но пък в крайна сметка да се достига до стабилните и нехаотични геометрични формирования на макрониво.

Суперструнната теория не е чак толкова невъзможна и дори ако няма допълнителни измерения отвъд четиримерното пространство-време - признаците за укротяване на поне част от флуктуациите на околопланкови дължини чрез въвеждането на струнни частици и признаците за по-хармонично съчетаване на електро-магнетизма, СТО, ОТО и КМ чрез повече измерения говорят за наличието на нещо ползотворно при този подход, даже ако нещата не са точно така, както се описват в момента. Едно от най-проблемните неща при суперструнната теория е формата Калаби-Яу, в която трябва да са увити допълнителните измерения. Засега не мога да я разбера добре - въобще не отговаря на изискванията за пространствени измерения, даже и да са увити, но е добре да се опитам да науча повече за визуалното представяне на тези форми, преди да давам категорично мнение.

 

Calabi-Yau and Hanson’s surfaces – Andart II (aleph.se)

Calabi-Yau and Hanson’s surfaces

I have a glass cube on my office windowsill containing a slice of a Calabi-Yau manifold, one of Bathsheba Grossman’s wonderful creations. It is an intricate, self-intersecting surface with lots of unexpected symmetries. A visiting friend got me into trying to make my own version of the surface.

First, what is the equation for it? Grossman-Hanson’s explanation is somewhat involved, but basically what we are seeing is a 2D slice through a 6-dimensional manifold in a projective space expressed as the 4D manifold latex.png.3d08e44efb05c0a23c649551d17c0bda.png, where the variables are complex. Hanson shows that this is a kind of complex superquadric in this paper. This leads to the formulae:

331101771_latex(2).png.0da26adbb1a54add5d2bf2b1142f73c6.png331101771_latex(2).png.0da26adbb1a54add5d2bf2b1142f73c6.png

1000564331_latex(1).png.1bec591924ba12e4f13b6a653fad3434.png1000564331_latex(1).png.1bec591924ba12e4f13b6a653fad3434.png

where the k’s run through 1717099791_latex(1).png.b88aa7f4eb9ce69d86c701f180aeca8e.pnglatex.png.d72618961959cd53b3d5b580f3061819.png. Each pair 619582416_latex(2).png.14f45407f69ad0d2a1c5b12f316d3605.png corresponds to one patch of what is essentially a complex catenoid. This is still a 4D object. To plot it, we plot the points

latex.png.d72618961959cd53b3d5b580f3061819.pnglatex.png.d72618961959cd53b3d5b580f3061819.png

where 1866155519_latex(3).png.1843e9335d2e05a99ac89034eba791cf.png is some suitable angle to tilt the projection into 3-space. Hanson’s explanation is very clear; I originally reverse-engineered the same formula from the code at Ziyi Zhang’s site.

calabiyau4.thumb.png.df6cb5ebea45357ed2e72f7a614af6eb.png

The result is pretty nifty. It is tricky to see how it hangs together in 2D; rotating it in 3D helps a bit. It is composed of 16 identical patches:

calabiyau4P2.thumb.png.5edcf6e7e422ce82f550d6b5141419d6.png

The boundary of the patches meet other patches except along two open borders (corresponding to large or small values of 2062936283_latex(4).png.50a5aeee7ba9df2fd850059e0dbd2c72.png😞 these form the edges of the manifold and strictly speaking I ought to have rendered them to infinity. That would have made it unbounded and somewhat boring to look at: four disks meeting at an angle, with the interesting part hidden inside. By marking the edges we can see that the boundary are four linked wobbly circles:

calabiyau4C.thumb.png.3d72a5ba2ca90d61b2b8de5c80e6d529.png

A surface bounded by a knot or a link is called a Seifert surface. While these surfaces look a lot like minimal surfaces they are not exactly minimal when I estimate the mean curvature (it should be exactly zero); while this could be because of lack of numerical precision I think it is real: while minimal surfaces are Ricci-flat, the converse is not necessarily true.

Changing N produces other surfaces. N=2 is basically a catenoid (tilted and self-intersecting). As N increases it becomes more like a barrel or a pufferfish, with one direction dominated by circular saddle regions, one showing a meshwork of spaces reminiscent of spacefilling minimal surfaces, and one a lot of overlapping “barbs”.

http://aleph.se/andart2/wp-content/uploads/2017/03/calabiyauN.png Hanson’s Calabi-Yau surface for N=2, N=3, N=5 and N=8.

Note that just like for minimal surfaces one can multiply http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1%2C+z_2&bg=ffffff&fg=000000&s=0 by http://s0.wp.com/latex.php?latex=e^{i\omega}&bg=ffffff&fg=000000&s=0 to get another surface in an associate family. In this case it circulates the patches along their circles without changing the surface much.

Hanson also notes that by changing the formula to http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1^{n_1}%2Bz_2^{n_2}%3D1&bg=ffffff&fg=000000&s=0 we can get boundaries that are torus-knot-like. This leads to the formulae:

http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_1(\theta%2C\xi%2Ck_1)%3De^{2\pi+i+k_1+%2F+n_1}\cosh(\theta%2B\xi+i)^{2%2Fn_1}&bg=ffffff&fg=000000&s=0

http://s0.wp.com/latex.php?latex=z_2(\theta%2C\xi%2Ck_2)%3De^{2+\pi+i+k_2+%2F+n_2}\sinh(\theta%2B\xi+i)^{2%2Fn_2}%2Fi&bg=ffffff&fg=000000&s=0

http://aleph.se/andart2/wp-content/uploads/2017/03/hansonknot43.png Knotted surface for n1=4, n2=3.

 

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, gmladenov said:

Тъкмо написах. Виж ми горния постинг.

Точно тази аналогия повдига въпросите на база несъвместимостта на получените резултати. Физо изисква частично увличане (а при въздух на практика никакво), докато ММ твърди че увличането е пълно. Не може и двете да са верни едновременно. Което само показва, че резултатът получен от ММ няма никакво отношение към някакво увличане.

 

Преди 28 минути, gmladenov said:

Значи ако прецизността на опитите е критерий, резултатът на ММ трябва да се
приоеме за по-верният. Така илзиза, че една подвижна оптическа среда увлича
светлината напълно ... а не частично.

Не работят така нещата. Опитът на Физо е с достатъчна точност, за да установи качественото поведение на светлината - тя се увлича с някаква скорост, която - плюс/минус грешката на измерването, не включва нулата. Всеки по-точен експеримент трябва само да стеснява този плюс/минус интервал, при което нулевото увличане винаги ще е извън доверителният интервал. Получаване на нулево увличане е кардинално различен резултат, който не може да се счита за по-точен. 

Самият Майкелсън 1886 г. повтаря опита на Физо с много по-голяма точност и потвърждава резултатите му.

Този резултат само показва, че има друг фактор, който трябва да повлияе допълнително върху опита на Физо, за да се получи резултатът на ММ. Този фактор е скоростта на флуида - за да се получи резултатът на ММ, скоростта на флуида при опита на Физо трябва да е нула. При това положение няма значение въздух, вода или вакуум се използват в опита. Смисълът на това в случая е, че няма никаква причина за увличане, обезсмисля се самият термин. Тоест няма значение с каква скорост се движи земята спрямо слънцето - нашата лабораторна система отчита поведение на светлината, не зависещо от тази скорост, отчита невъзможност да се определи някакво друго движение на земята. Което е потвърждение на принципът на относителност :)

Редактирано от scaner
  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, gmladenov said:

Ако се замислиш, опитът на Майкелсон и Морли (ММ) е еквивалентен на опита на Физо:

  • И двата опита мерят скоростта на светлината в подвижна оптическата среда.
  • Опитът на Физо я мери отвън, а опитът на ММ я мери отвътре.
  • Физо отчкита частично увличане, а ММ отчита пълно увличане.

Въпросът е кой от двата опита е по-прецизният.

За един технически човек е повече от ясно, че опитът на ММ има милионо-кратно
по-добра прецизност от този на Физо.

Значи ако прецизността на опитите е критерий, резултатът на ММ трябва да се
приоеме за по-верният. Така илзиза, че една подвижна оптическа среда увлича
светлината напълно ... а не частично.

Разбирам те, смяташ че въздушното увличане на светлината, е много малко, сравнено с това на водното увличане на светлината, затова опита на физо, който е лишен от прецизност поради технически възможности, е установил че няма въздушно увличане на светлината. Тогава трябва да се направи прецизен експеримент показващ дали има въздушно увличане на светлината, тогава ще се разбере дали си прав. Но ти настояваш че имало такова увличане, без експериментални факти които да го подкрепят. Това ти е грешката.

  • Харесва ми! 1
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...