Нереалната Теория на Относителността

**Станислав Янков** · Октомври 9, 2021

Преди 1 минута, scaner said:

Тебе какво ти пука? Ти и до сега не получаваше отговор, освен когато нещо му изперкваше...

Това е чудесна възможност да си го коментирам, както си искам, без отговор от негова страна. Ще е забавно да видим, дали все пак не хвърля по някое оче, макар да твърди, че ме бил игнорирал.

**gmladenov** · Октомври 9, 2021

Преди 17 минути, tantin said:

Времето се забавя и дължините се скъсяват...

Еех, добре.

В най-скоро време ще пусна математическо доказателство, че СТО е шмекерия.
Не че някой ще чуе ... но ако иска да чуе, ще има доказателството.

Междувременно, да се радваме на забавянето на времето ... че става време
то да спира да се забавя. :ag:

Редактирано Октомври 9, 2021 от gmladenov

**tantin** · Октомври 9, 2021

Преди 11 минути, scaner said:

В теорията допускаща етер се предполага, че светлината е трептения на етера, и нейното поведение с веществото се определя и от поведението на етера с веществото. В частност, ако етера се увлича от материята, то и светлината заедно с него трябва да се увлича (което значи да променя скоростта си). Допълнително, самото вещество влияе чрез своят коефициент на пречупване n - който е статистически продукт от твоето разглеждане с вълнови функции. На нас в случая ни е по-лесно да работим с него, от колкото с вълнови функции. Така че опитът на Физо ни казва, че ако в неподвижна спрямо етера материя светлината се разпространява със скорост C'=C/n, то ако етерът се движи през тая материя увличайки се напълно , скоростта на светлината се очаква да е C'=v+C/n както изисква класическият закон за събиране на скоростите. АКо скоростта е по-малка от тази величина, ще имаме само частично увличане. И за въздух резултатът е нищожен, т.е. на практика за въздух наблюдаемо увличане няма, .

Ами ако вземем да разглеждаме вълновата функция на движещ се въздух? При някакви стойности кратни на някакви дължини може да се получат статични стойности, статични вълни?

Движещият се въздух или движеща се течност би трябвало да създадат движеща се вълнова функция на пространството около себе си. Когато пускаме светлина през такова движещо се пространство взаимодействието на тези вълнови функции не е чисто механично. Резултата от това взаимодействие ще е трета вълнова функция на отклонената светлина.

С етер или без етер резултата би трябвало да е един и същ. Щото какво е етера: същото нещо - пространство+ време + енергия+ структура (геометрия) + вълнова функция за описване на тези величини.

Описанието на Сегашния ни етер би изглеждал нещо като Интеграл на 1 куб. метър пространство =10**N фотона.

Където N ще да е някаква си константа на вакума ни.

**scaner** · Октомври 9, 2021

Преди 15 минути, tantin said:

Ами ако вземем да разглеждаме вълновата функция на движещ се въздух? При някакви стойности кратни на някакви дължини може да се получат статични стойности, статични вълни?

Движещият се въздух или движеща се течност би трябвало да създадат движеща се вълнова функция на пространството около себе си. Когато пускаме светлина през такова движещо се пространство взаимодействието на тези вълнови функции не е чисто механично. Резултата от това взаимодействие ще е трета вълнова функция на отклонената светлина.

Виж сега, това ми е идеята. Вълновата функция се обхваща като статистически резултат от коефициента на пречупване, и идеално се вписва във вълновата оптика. Тя от там всъщност е дошла идеята за вълновите функции до голяма степен. А вълновата оптика е със закони, които ние познаваме, така че няма проблем всички разсъждения да са в тази плоскост, както се и прави - познаваш полето на коефициента на пречупване и неговите (евентуални) промени във времето, знаеш всичко за поведениетона светлината. Един вид коефициентът на пречупване характеризира конкретното вещество, с всичките му особености, дисперсия например, пречупване, отражение и т.н.

Вълновите функции биха били полезни да ни опишат поведението на отделните фотони, докато в случая нас ни интересува поведението на класически колектив от фотони, класическа вълна, което е добре известно и предсказуемо. Не трябва с топ да стреляме по врабчета.

Преди 20 минути, tantin said:

С етер или без етер резултата би трябвало да е един и същ. Щото какво е етера: същото нещо - пространство+ време + енергия+ структура (геометрия) + вълнова функция за описване на тези величини.

Описанието на Сегашния ни етер би изглеждал нещо като Интеграл на 1 куб. метър пространство =10**N фотона.

Където N ще да е някаква си константа на вакума ни.

Не е така. Етерът е независим външен фактор , и той дава съответната сянка върху резултатът. Тоест с етер или без него ще имаме различно поведение на светлината, и само експериментът може да определи кое е правилното, т.е. кое се наблюдава в конкретен случай. А всичко това тръгва от факта че светлината е вълна, а по представите навремето всички вълни можели да бъдат само в някаква среда. И така се появява нуждата от етер.

Идеята за етера се е развивала в исторически план, той е някаква материална среда със свойства такива, че да се нагоди към наблюдението, и чрез него да се обясняват и предсказват явленията. И в процеса на развитието си той няколко пъти сменя свойствата си, първо е неподвижен според Френел, после Стокс опитва частично подвижен етер, после според резултатите на Майкелсън става напълно увлекаем, после според теорията на Лоренц отново става неподвижен. Всички тези промени са инспирирани от нуждата свойствата му да се нагласят с ексериментът. И винаги нещо куца. Затова и с такова въодушевление се възприема СТО, когато става ясно че етерът не е нужен за да се обясни всичко което се наблюдава в спорната област. СТО става нещо като мечът, който разрязъл Гордиевият възел свързан с етера и решил всички проблеми.

**scaner** · Октомври 9, 2021

Преди 54 минути, Станислав Янков said:

Това е чудесна възможност да си го коментирам, както си искам, без отговор от негова страна. Ще е забавно да видим, дали все пак не хвърля по някое оче, макар да твърди, че ме бил игнорирал

Ти така и така се зачиташ по новите веяния. Да ти подскажа едно от най-младите и най-красивите от тях.

Става дума за теорията на Лизи, Ето ти и популярно описание на руски ТУК, Предполагам, че ако потърсиш малко, ще си намериш още неща по въпроса.

Това е единна теория на полето, която обединява всичките известни взаимодействия, предсказва всички известни частици плюс още няколко, неоткрити и свързани с гравитационното взаимодействие. Всичко това се основава на симетрия и алгебра, на математически групи на Ли от типа Е8.

Разбира се, има проблеми, има и недоработки, но идеята е направо фантастична

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Преди 6 часа, scaner said:

Ти така и така се зачиташ по новите веяния. Да ти подскажа едно от най-младите и най-красивите от тях.

Става дума за теорията на Лизи, Ето ти и популярно описание на руски ТУК, Предполагам, че ако потърсиш малко, ще си намериш още неща по въпроса.

Това е единна теория на полето, която обединява всичките известни взаимодействия, предсказва всички известни частици плюс още няколко, неоткрити и свързани с гравитационното взаимодействие. Всичко това се основава на симетрия и алгебра, на математически групи на Ли от типа Е8.

Разбира се, има проблеми, има и недоработки, но идеята е направо фантастична

Интересувам се, благодаря (и споменаването ти за Де Ситер не съм забравил, отвреме-наврене и там се пробвам да навляза все по-задълбочено). В момента абсолютно всички теории, и най-утвърдените, имат проблеми и подсказки за развитие могат да дадат всякакви подходи. Много полезен би бил анализа на проблемите и как точно те се решават дори и временно, както при КМ и ОТО - какви по-точно са всичките проблеми, които възникват между двете и с какви точно корекции се разрешават, за да дадат малкото отговори от съвместната им употреба, които все пак дават до момента.

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

**Донкихот** · Октомври 10, 2021

Преди 9 часа, gmladenov said:

Преди 9 часа, tantin said:

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена.

Това е точно така. Ако ти е интересно, виж този постинг от по-рано. Принципът на опита
на Физо е, че е течащата вода променя пътя на светлината ... и от там идва и разликата
в отчетената скорост.

Тантум е лайк, придаващ си вид на познайко първоначално го мислех за свестен но съм се заблудил. Той не вдява от елементарни неща. При опита на Физо наистина имаме изминаване на различен път на светлината във водата, защото водата забавя скоростта на светлината. Аналогично трябва да стане и с въздух, само че той забавя много малко, така че ще трябват хиляди километри въздушен пласт за да се получи осезателен ефект на увличане подобно на водата при опита на Физо. Физо не е отчел увличане от въздуха именно поради причината че въздуха забавя скороста на светлината със много малка стойност. Всичко може да се изчисли, ако желаеш може да си направиш труда с изчисления да покажеш например какво увличане ще има от въздушен пласт примерно 1000 километра, и скорост на въздуха вятъра, примерно 3 метра в секунда, като се знае с колко се забавя скоростта на светлината във въздуха.

Редактирано Октомври 10, 2021 от Донкихот

**Донкихот** · Октомври 10, 2021

Преди 8 часа, gmladenov said:

Еех, добре.

В най-скоро време ще пусна математическо доказателство, че СТО е шмекерия.
Не че някой ще чуе ... но ако иска да чуе, ще има доказателството.

Междувременно, да се радваме на забавянето на времето ... че става време
то да спира да се забавя.

Хубаво, пускай новата тема.

**Шпага** · Октомври 10, 2021

Преди 8 часа, scaner said:

Остави вълновите функции, те сами по себе си не могат да дадат никакво ограничеие за етера (ако го има).

Но защо трябва да считаме, че и гравитацията не дава никакво ограничение за етера? Течащата вода всъщност преодолява земната гравитация, но това не означава, че "влачи" със себе си и ефира, намиращ се между нейните частици. Освен това никъде не е казано, че ефирът не се повлиява от гравитацията, а в случая няма причини и този ефир да преодолява гравитацията заедно с водата, вместо да си "стои" неподвижен, докато тя тече през него

Ако същият опит се проведе на някаква достатъчно голяма височина над Земята, може би резултатът ще бъде различен.

**Шпага** · Октомври 10, 2021

Преди 15 часа, gmladenov said:

...

Сегашната физика не приема обяснението, че резултатът на ММ се дължи на пълно увличане
на светлината от атмосферата ... а то в същност напълно би обяснило опита на ММ.

Но защо не вземеш под внимание и опитът на Саняк, при който се наблюдава интерференчна картина и без атмосфера?

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

https://universe-review.ca/R15-19-twistor.htm

**gmladenov** · Октомври 10, 2021

Преди 3 часа, Шпага said:

Но защо не вземеш под внимание и опитът на Саняк, при който се наблюдава интерференчна картина и без атмосфера?

Ефектът на Саняк е много интересен наистина. Той противоречи на идеята за пълно увличане
на светлината от подвижна среда ... което е моето обяснение за опита на Майкелсон.
Аз лично нямам обяснение за ефекта на Саняк.

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Теория на твистора

Съдържание

Спинори и въртяща се мрежа
Twistor и Twistor Space
Connection to Quantum Theory
Twistor Gravity По -нататъшно
развитие

Spinors и Spin Network

Теорията на Twistor е разработена от Роджър Пенроуз и неговите сътрудници от 60 -те години на миналия век. Той осъзна, че използването на пространствено -времевата континуална картина за описване на физическите процеси е неадекватно не само при скалата на Планк от 10 ^-33cm, но и в много по -големите мащаби на елементарни частици или може би атоми, където квантовите ефекти стават важни. Той вярва, че пространството-времето е създадено от самите квантови процеси на субатомно ниво. Математическият инструмент в теориите на полето не е подходящ за новата формулировка, тъй като уравненията на полето се основават на добре поведени функции, които се променят плавно в пространството-време. По този начин неговият математически инструмент е геометрията, а не диференциалните уравнения. Въпреки това, пространствено-времевите описания от нормалния вид са били използвани на атомно ниво или ниво на частици дълго време с изключителна точност. По този начин тази нова геометрична картина трябва на това ниво да бъде математически еквивалентна на нормалната пространствено -времева картина - в смисъл, че между двете картини трябва да съществува някаква математическа трансформация.

Първоначалният опит за формулиране на дискретно пространство-време използва спинор като градивен елемент. Спинорът е математически обект, който се използва в квантовата теория за описание на спина на елементарните частици. Това е най -простият квантов обект, който има само две възможни състояния - въртене нагоре или въртене надолу. Твърди се, че ако разграничението между завъртане нагоре и въртене надолу трябва да има смисъл в квантовата теория, поставена в празното пространство, изглежда, че спинорите всъщност създават свои собствени пространства - нещо като квантова версия на по -познатото пространство -време. Следователно всеки спинор би свързал с него нещо като примитивно пространство. Правилата за сглобяване на спинори включват чисто събиране и изваждане и нямат нищо общо с идеите за приемственост. Те се обединяват, за да образуват въртяща се мрежа (Фигура 01).ъглов момент), заедно с цяло число на ръба. Цялото число n идва от стойността, която ъгловият импулс на частица може да има в квантовата теория, които са равни на n /2. Точката представлява единицата за обем, затворена от областите според броя на

свързващи линии. Две въртящи се мрежи не биха се присъединили гладко, подобно на невъзможността да се покрие извито пространство чрез кръпка от малки, плоски пространства. Това се приема, че цялостното пространство е извито или казано по друг начин, самият факт на този неуспех да се присъедини е кривината на пространството. В границите, когато броят на спинорите стане безкраен; възниква непрекъсната картина на пространството. Въпреки че това е провокативна концепция, но в крайна сметка тя не е полезна за обединяването на квантовата теория с геометрията. Създаденото пространство е непълно, то е статично и нерелативистично и не съдържа чувство за дистанция или раздяла. Идеята за спин мрежа обаче сега се превърна в ключово понятие в квантовата теория на цикъла .

Фигура 01 Спин мрежа
[вижте голямо изображение]

[Горна част]

Twistor и Twistor Space

Смятало се е, че новият квантов обект трябва да съчетава ъгловия импулс (спин) с линеен импулс и при равни условия. Трябва да е обект, който едновременно се върти и се движи. Освен това тя трябва да бъде както квантово -механична, така и релативистична. Твисторът на Пенроуз трябваше да изпълни всички тези изисквания. Той също така трябваше да обедини редица други ключови идеи: значението на комплексните числа и тяхната геометрия; ролята на светлинните лъчи (нулеви линии) в относителността и специалните начини, по които физическите решения се отделят в квантовата теория на полето (решението с положителна честота).

Твисторното пространство се определя от четири комплексни измерения. Тъй като комплексното число се състои от две независими части (като Z = X + iY), то трябва да съдържа повече информация от "конвенционалното пространство-време" (оттук нататък съкратено до "пространство-време") с четири реални измерения. Твистор Z е точка в това твисторно пространство. Умножаването на Z от неговия сложен конюгат Z* определя спиралата или степента на усукване (на твистора) s = (ZZ*) / 2, което е реално число. Всички твистори с нулева спиралност s = 0, лежат в специална област на твисторно пространство, обозначена като PN на Фигура 02. Тя разделя пространството на твистора на две области, PT ⁺ и PT ^-(Фигура 02), съответстващо на подпространство на твистор с положителна или отрицателна спиралност. Това разделение е геометричният аналог на начина, по който решенията в квантовата теория са разделени на положителни и отрицателни честотни части.

		Точките в PN представляват твистори с нулево усукване и се оказва, че те съответстват на светлинни лъчи или нулеви линии в пространството-време. На фигура 02, докато точките A, B и C в твисторно пространство съответстват на линиите в пространството-време, линията P в твисторното пространство съответства на точка P в пространство-времето-пресечната точка на линиите A и B. Това означава, че точка в пространството-време е нелокална по своята дълбочина. Произходът на пространството-време сега изглежда много различен, когато се гледа от
Фигура 02 Пространство и пространство-време на Twistor [вижте голямо изображение]	Фигура 03 Съвпадение на нулевите линии [вижте голямо изображение]	перспектива на твистора. Твистор в региона PT ⁺ или PT ^- трябва да бъде представен в пространствено-времевата картина от колекция, наречена конгруентност, от нулеви линии, които се усукват една около друга в десен или ляв смисъл (виж Фигура 03 ).

Както нещата се развиха досега, теорията на twistor не се е движила много в "комбинаторната" посока на спин-мрежите. Вместо това, (привидно) много различните сложно-аналитични аспекти на твисторите са тези, които се оказаха най-важни. Единственото място, където възможността за връзка с теорията на спин-мрежата остава доста силна, е в твисторна диаграма (взаимодействие между твисторни пространства в рамките на графика, подобна на диаграмата на Фейнман).

[Горна част]

Връзка с квантовата теория

Фактът, че пространствено-времевите точки са получени от твисторни пресичания (виж Фигура 02), означава, че те няма да оцелеят, когато квантовите процеси се въведат в картината на твистора. На практика някои трансформации или процеси в твисторно пространство се оказват еквивалентни на квантовите процеси в пространството-време. Установено е, че квантова трансформация в твисторно пространство смесва твисторите (повече подробности в следващите параграфи). Но тъй като точките в пространството-време са дефинирани от гледна точка на връзки на линии в твисторно пространство, това означава, че пространствено-времевата точка ще се размие. По този начин, на квантово ниво, твисторната пространствена картина предполага, че точките в пространството -времето губят своята разлика и стават размити - подобно на несигурността на положението на електрона в квантовата теория,

Както бе споменато по-рано, точка в твисторно пространство съответства на сложна усукваща структура от нулеви линии в пространство-време (Фигура 03). В специалния случай, когато точката се намира в PN областта, тя съответства на една нулева линия. Последица от тази пространствено-времева структура в нулевите линии е, че сега тя е конформно инвариантна, тъй като не е възможно да се преобразува линия с нулева дължина в крайна дължина. По този начин той е напълно безразличен към мащабирането на дължината. Тъй като само безмасовите частици могат да се движат по нулевата линия, изглежда, че тази структура на пространството-време не може да съчетае частици с маса. Предполага се, че взаимодействието с гравитацията ще наруши конформната инвариантност и ще даде маса на частиците.

Установено е, че когато кривината като гравитационна вълна се въведе в пространствено-времевата картина, тя предизвиква трансформации на точките в твисторно пространство. По -конкретно, той смесва twistors и техните сложни конюгати - twistor и неговият сложен конюгат се разменят. Това изглежда подозрително като това, което се случва по време на квантов процес - самите твистори се държат по подобен начин на квантовите оператори, така че подредената операция Z*Z произвежда резултат, различен от ZZ*. Следователно преминаването на гравитационна вълна изглежда като действителен квантов процес в твисторно пространство. Фигура 04 показва симетрията между квантовия процес в твисторно пространство и гравитационната вълна в пространство-времето. На фигура 05 плоско лицево

		гравитационната вълна преминава през преди това плоско пространство-време. Всяко от тези две плоски пространства-време сега изглежда изкривено, когато се гледа от гледната точка на другия, и става невъзможно да се присъединят към тях по напълно гладък начин. Нулевата линия Z в едната половина на пространството става нулева линия Z* в другата. Съответната картина в пространството на твистора е твисторът да се "смеси".
Фигура 04 Квантов процес [вижте голямо изображение]	Фигура 05 Изкривено пространство в пространство-време [вижте голямо изображение]

Взаимодействието на безмасови полета може да бъде описано чрез диаграма на твистора в пространството на туистора (виж Фигура 06). Той е подобен на диаграмите на панталоните в теорията на струните, където дава картинно представяне на това как два свободни цикъла се срещат, взаимодействат и се появяват отново като свободни контури. Сложността на взаимодействието съответства на броя на дупките в панталона. В съответната картина на твистора свободните състояния са представени от PN областта на твисторно пространство. Взаимодействащата област се създава чрез зашиване на копия на пространството на твистора. Накрая свободните PN региони се появяват отново.

Фигура 06 Twistor диаграма [вижте голямо изображение]

[Горна част]

Twistor Gravity

Тъй като подходът на Пенроуз се основава на твърдението, че масата е вторично качество, което възниква при взаимодействието на по -фундаментални безмасови обекти, описанието на полето в твисторно пространство започва с формулата на твистора за безмасови полета, като тези за неутрино, фотон и гравитон. Установено е, че на мястото на уравненията на диференциалното поле Пенроуз е заменил проста функция в пространството на твисторите. Силата на twistor математиката е достатъчна, за да дефинира полето за всички времена и във всички точки на пространството. Цялата мощност на програмата twistor се съдържа в сложната аналитичност на функциите на twistor, наречена " контурен интеграл ".

Оказва се, че всяко безмасово поле е дефинирано от контурен интеграл в твисторно пространство. Тези контурни интеграли се определят от полюсите в обща твисторна функция в твисторно пространство. След това е възможно да се създаде отново полето в съответната му пространствено-времева картина. В пространството-време безмасовите частици се определят от тяхната спиралност (+ или-спиралата означава паралелни и антипаралелни на посоките на въртене и движение), сега те са маркирани с хомогенност в твисторно пространство. Еднородността на дадена функция може да се разглежда като преброяване на броя на правомощията, които тя съдържа. Например функция с термини като 1/x ³ , 1/x ² y, 1/xy ², ... има хомогенност -3. Таблица 01 показва спиралата и хомогенността на безмасовите частици. Това показва, че в най -фундаменталния случай картината на твистора не е симетрична.

Частица	Хелицит	Хомогенност
Гравитон	+2	-6
Фотон	+1	-4
Анти-неутрино	+1/2	-3
Неизвестно	0	-2
Неутрино	-1/2	-1
Фотон	-1	0
Гравитон	-2	+2

Таблица 01 Спиралност и хомогенност на безмасовите частици

Процедурата за дефиниране на функция на твистор първоначално е приложена към случая на фотона. Оказва се, че в рамките на картината на твистора един гравитон изисква много различно третиране от това за един фотон. Тъй като гравитонът не е само квантовата частица на гравитационното поле, той е и квантов елемент от кривината на самото пространство-време, допускането на един гравитон в картината на твистора всъщност променя неговата геометрия. Самата сила на твисторното пространство за описване на гравитацията е нарушена от съществуването на това, което е определило да определи. С въвеждането на гравитон структурата на твисторното пространство се измества. Правите линии вече няма да се съединяват в твисторно пространство, след като глобалната му структура се деформира. Установено е, че правите линии могат да бъдат заменени с много общи криви, които имат определени структури. Те се наричат холоморфни криви, които позволяват да се продължи основният интегрален подход на контура. Превеждайки в пространство-време, локалните неща като пространствено-времевите точки вече не са добре дефинирани, но глобалните структури като нулеви линии и светлинни лъчи все още имат своето значение. Освен това метриката на пространството е подходящо решение на полевите уравнения на Айнщайн.

По този начин картината на твистора е много различна от тази за суперструната. За Пенроуз гравитацията и квантовата теория трябва да се трансформират взаимно. Докато подходът на суперструните по същество се основава на предположението, че квантовата теория остава непроменена чак до изключително кратки разстояния и дори когато фоновото пространство е неразривно свързано със самите струни.

Таблица 02 по -долу обобщава свойствата на twistor и ги сравнява със суперструната.

Имот	Теория на суперструните	Теория на твистора
Маса	Без маса или> 10 ¹⁹ Gev	Без маса
Дължина	Едномерна дължина ~ 10 ^-33 cm	Нулева линия
Масово състояние	Хелицит	Хомогенност
Гравитон	Спин 2 затворен контур	Контурен интеграл с холоморфна крива
Размери	Десет реални измерения	Четири сложни измерения
4-d намаляване на пространството-време	Чрез уплътняване	Чрез картографиране
Вътрешни симетрии	Счупен чрез уплътняване	Счупен от гравитацията
Хиралност	Хирални и нехирални	По принцип хирален
Първоначално състояние на Вселената	Пълна симетрия	Основна хиралност
Формулировка	Въз основа на конвенционално квантово поле	Въз основа на геометрията
Взаимодействие	Диаграма на панталон	Твисторна диаграма

Таблица 02 Сравнение между Superstring и Twistor

[Горна част]

По-нататъчно развитие

Обща насока - Много грубо, опитите за прилагане на програмата twistor от 1970 г. се разклониха в две посоки. Единият се занимава с преформулиране на общата относителност, т.е. гравитацията, по отношение на геометрията на твистора. Другият е за преформулирането на квитовата теория на полето, т.е. теорията за плоското пространство на елементарни частици и сили.
Частици и взаимодействия - Изследването на твисторна алгебра е свързано с въпроса дали свойствата на елементарните частици - техните маси, завъртания и други атрибути - могат да бъдат разбрани в геометрията на твистора. Друга линия на изследване се концентрира върху амплитудите на разсейване за елементарни частици и до голяма степен е въпрос на интегрално изчисление на твистор. Изискването за смятане се оказва това на многоизмерни контурни интеграли с много специална форма. Те са много удобно представени от диаграмен формализъм, разработен от Роджър Пенроуз през 1970 г. Подобно на диаграмите на Фейнман, те се основават на идеята за получаване на амплитудата за физически процес чрез разширяване на нарастващите мощности на константите на свързване. Докато диаграмите на Фейнман оценяват амплитудите на разсейване в резултат на множество интеграции в пространството-време, диаграмите на твистора включват множество интеграли в пространството на твистори. Диаграмите на Фейнман обаче имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел.
Масивни полета - Досега само безмасовите полета са били разглеждани в теорията на твисторите. Следващата стъпка в програмата twistor ще бъде да се обобщи интегралният подход на контура към масивни полета и по този начин да се опитат да генерират известните елементарни частици като квантови възбуждания на тези полета. Това е труден и сложен проблем, който тепърва ще бъде решен.
Калибриращи частици - Друго разширение е да се опишат габаритните полета, които се използват за обяснение на силите между елементарните частици. Предлага се допълнителна геометрична структура, наречена сноп влакна, да се добави към всяка точка в пространството на твистора. Този пакет ще се използва за добавяне на допълнителна информация. Тогава смесването на твисторите ще съответства на трансформациите на полето в манометъра в пространство-време.
Обща относителност - Досега гравитацията на твистора се илюстрира само с един гравитон. Когато в твисторната картина са допуснати много квантови гравитони, тя трябва да може да покаже, че извито пространство-време може да бъде генерирано от действието на много гравитони в кохерентни състояния. С други думи, класическото описание на Айнщайн за пространство-време, извито от действието на материята и енергията, трябва да бъде възстановено чрез действието на тези гравитони.
Ново начало - Всички тези работи вървяха доста бавно в продължение на четиридесет години, измъчвани от математически трудности и изглеждаха доста далеч от основните тенденции във физиката. Но през 2003 г. водещият физик -теоретик Едуард Витен излезе с изумителна нова статия, който свързва теорията на струните с твисторна геометрия. През януари 2005 г. Витен показа, че струните може да не се нуждаят от всички тези допълнителни размери в края на краищата. Това предизвика цял куп документи от колегите му теоретици и интересът все още расте. Витен все още не е съвсем убеден. „Мисля, че теорията на струните на твистора е нещо, което работи само отчасти“, казва той. Но тези събития вляха нов живот в изследвания за сливане на идеите от тези две теории. Оказва се, че теорията на твисторните струни може да опрости изчисляването на амплитудите на разсейване от диаграмите на Фейнман . Но досега откритието предлага само частично описание на възможните процеси в LHC .

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Преди 24 минути, gmladenov said:

Ефектът на Саняк е много интересен наистина. Той противоречи на идеята за пълно увличане
на светлината от подвижна среда ... което е моето обяснение за опита на Майкелсон.
Аз лично нямам обяснение за ефекта на Саняк.

Има обяснение и то е просто - Младенов греши!

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

**Шпага** · Октомври 10, 2021

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Теория на твистора

Съдържание

Спинори и въртяща се мрежа
Twistor и Twistor Space
Connection to Quantum Theory
Twistor Gravity По -нататъшно
развитие

Spinors и Spin Network

Теорията на Twistor е разработена от Роджър Пенроуз и неговите сътрудници от 60 -те години на миналия век.

Станислав, навярно не си обърнал внимание, но разделът тук е "Паранауки". Пускаш много сериозни материали, чието място съвсем не е в раздел като този. Да не говорим за учени от такъв висок ранг като Роджър Пенроуз. Човекът въобще не заслужава подобно "паранаучно" отношение!

**Gravity** · Октомври 10, 2021

Преди 10 минути, Шпага said:

Станислав, навярно не си обърнал внимание, но разделът тук е "Паранауки". Пускаш много сериозни материали, чието място съвсем не е в раздел като този. Да не говорим за учени от такъв висок ранг като Роджър Пенроуз. Човекът въобще не заслужава подобно "паранаучно" отношение!

Преди 28 минути, Станислав Янков said:

И само линк е достатъчно.

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Преди 1 час, Gravity said:

И само линк е достатъчно.

По-нагоре има само линк (щеше да е и текста, но бях във влака и е по-трудно копирането, затова самият текст е на следващия ми коментар). Често добри неща изчезват от Интернет и за да подсигуря нещата - копирам и поставям и текстовете. Такива материали със сигурност са смислени, не са празни приказки и банални теми от ежедневието (от сорта на “опровергавания” на Айнщайн с въздух и облаци).

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

**tantin** · Октомври 10, 2021

Преди 15 часа, scaner said:

Ти така и така се зачиташ по новите веяния. Да ти подскажа едно от най-младите и най-красивите от тях.

Става дума за теорията на Лизи, Ето ти и популярно описание на руски ТУК, Предполагам, че ако потърсиш малко, ще си намериш още неща по въпроса.

Това е единна теория на полето, която обединява всичките известни взаимодействия, предсказва всички известни частици плюс още няколко, неоткрити и свързани с гравитационното взаимодействие. Всичко това се основава на симетрия и алгебра, на математически групи на Ли от типа Е8.

Разбира се, има проблеми, има и недоработки, но идеята е направо фантастична

Това е интересна нова теория. M. J. Duff се изказва много критично за тази теория и твърди че имало множество грешки по нея. https://arxiv.org/abs/1112.0788.

Тази теория е нова и изглежда че е още в процес на разработка. Има разни видео-презентации. Тук има и една по-сериозна научна публикация:

http://www.cs.virginia.edu/~robins/A_Geometric_Theory_of_Everything.pdf

В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие.

В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Преди 1 минута, tantin said:

Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно. Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други. Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.

По принцип, относно точките има два ключови момента:

1) Това е просто едно идеализирано физично пособие (безизмерната точка), което спокойно може да не съществува реално.

2) Във всяка една точка от пространството, без изключение, има както неопределеност относно едновременното определяне на мястото и скоростта на частицата, така и на величината и скоростта на промяна на полето.

Въпросът с точките винаги трябва да се разглежда с едно наум...

**tantin** · Октомври 10, 2021

Преди 1 час, gmladenov said:

Ефектът на Саняк е много интересен наистина. Той противоречи на идеята за пълно увличане
на светлината от подвижна среда ... което е моето обяснение за опита на Майкелсон.
Аз лично нямам обяснение за ефекта на Саняк.

Ефекта на Саняк е много добре описан и обяснен:

https://en.wikipedia.org/wiki/Sagnac_effect

При това формулата за фазовото отклонение се извежда като:

$\Delta \phi \approx {\frac {8\pi }{\lambda c}}{\boldsymbol {\omega }}\cdot \mathbf {A}$

Забележете че в тази формула участва дължината на вълната ламбда, ъгловото въртене омега, скорост на светлината С и площтта на заградения участък в който се движи светлината А.

Оказало се че опита на Майкълсън-Морли бил частен случай в който заградената площ е нулева и заради това нямало съществено отклонение.

Това пък идва да ни покаже още нещо съществено - че светлината подобно на електричеството се описва с електромагнитните закони - така както електромагнитните закони се извеждат спрямо заградената от проводник площ. В тази формула за светлината за пръв път ще видите зависимост не от дължина, а от площ. Което показва връзката с околното пространство и това че светлината се предава не само през оптическия проводник, но зависи и от характеристиките на околното пространство понеже полето се предава не само по пътя на светлината, а и навсякъде в цялото заобикалящо го пространство.

**gmladenov** · Октомври 10, 2021

Преди 22 минути, tantin said:

Това пък идва да ни покаже още нещо съществено ...

Това са спекулации, колега.

Един основен принцип, за които трябва да си даваме сметка, е че опитните доказателства
винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации.

Понеже опитът на Саняк ми е странен, ще коментирам върху опита на Майкелсон и Морли.

Последният може да се тълкува, че показва как дори движещ се наблюдател измерва
постоянна скорост на светлината. Това е официалното тълкувание на този опит.

Също така, обаче, опитът на ММ може да се тълкува, че показва пълно увличане на светлината
от атмосферата.

Това са две коренно различни тълкувания, които зависят от това какви физически факти
приемаме за истина.

Същото важи и за твоя коментар. Той представя едно тълкуване на ефекта на Саняк, което
въобще не е задължително да е вярното. В литературата не съм виждал категорично мнение
за това какво предизвиква ефекта на Саняк.

Редактирано Октомври 10, 2021 от gmladenov

**Донкихот** · Октомври 10, 2021

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ефектът на Саняк е много интересен наистина. Той противоречи на идеята за пълно увличане
на светлината от подвижна среда ... което е моето обяснение за опита на Майкелсон.
Аз лично нямам обяснение за ефекта на Саняк.

Ефекта на Саняк опровергава СТО, прочети внимателно този материал. Анализ на експеримента „Sagnac“

А съшо и този. Анализ на експериментите „Еднопосочно измерване на скоростта на светлината“

**gmladenov** · Октомври 10, 2021

Преди 1 минута, Донкихот said:

... прочети внимателно този материал.

Благодаря, ще го погледна. Чел съм по въпроса и някои автори предлагат, че ефектът на
Саняк потвърждава етърната теория. Други казват, че потвърждава СТО. Иди се разбери.

**Донкихот** · Октомври 10, 2021

Преди 7 минути, gmladenov said:

Благодаря, ще го погледна. Чел съм по въпроса и някои автори предлагат, че ефектът на
Саняк потвърждава етърната теория. Други казват, че потвърждава СТО. Иди се разбери.

Не слушай разни автори а сам си вади заключение. Ето още интересен експеримент който също опровергава СТО Анализ на „експеримента на Майкълсън-Гейл-Пирсън“

**Станислав Янков** · Октомври 10, 2021

Преди 30 минути, gmladenov said:

Това са спекулации, колега.

Един основен принцип, за които трябва да си даваме сметка, е че опитните доказателства
винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации.

Понеже опитът на Саняк ми е странен, ще коментирам върху опита на Майкелсон и Морли.

Последният може да се тълкува, че показва как дори движещ се наблюдател измерва
постоянна скорост на светлината. Това е официалното тълкувание на този опит.

Също така, обаче, опитът на ММ може да се тълкува, че показва пълно увличане на светлината
от атмосферата.

Това са две коренно различни тълкувания, които зависят от това какви физически факти
приемаме за истина.

Същото важи и за твоя коментар. Той представя едно тълкуване на ефекта на Саняк, което
въобще не е задължително да е вярното. В литературата не съм виждал категорично мнение
за това какво предизвиква ефекта на Саняк.

Дойдохме си на думата! Фактите са спекулации, факти са само нещата, които Младенов каже, че са факти! Ако нещо изглежда като кокошка, пърха като кокошка, кудкудяка като кокошка, тича като кокошка, снася яйца като кокошка и въобще се държи като кокошка, то е ... хипопотам, защото опитните впечатления и доказателства винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации (а при Младенов няма начин последните да не са различни)! А! И да не забравя - Айнщайн е виновен за всичко!

Просто обяснение на квантовата теория на полето (cppsport-com.translate.goog)

Просто обяснение на квантовата теория на полето

квантова теория на полето просто обяснение 1 Идеи от квантовата механика, I 1. -Z. В класическата физика масата е мярка за инерция, но в QFT това е число, което. Сега има стандартна справка за релативистичната теория на струните от Грийн, Шварц и Витен, Теория на суперструните [0. Като цяло класическата физика често се използва за обяснение на събитията на макроскопско ниво. Л. 1 Проблеми с класическата физика. 03 декември 2006 г. · Появиха се нови парадигми на квантовите алгоритми, като адиабатни алгоритми, базирани на измерване алгоритми и алгоритми, базирани на топологично-квантова полева теория, както и нови физически модели за реализиране на мащабен квантов компютър със студ йонни капани, квантова оптика (използвайки фотони и оптична кухина), системи с кондензирана материя и. д. Когато се прилага в термополе. апс. Стасину,и Боб Кьоке, който предоставя много хубава рамка за това какво е „квантова теория на полето“ (или всъщност всяка „теория на полето“). Доведете десетгодишното дете до езерце и пуснете камък във водата. Това е кипящо море от случайни колебания, на върха на което можете да създавате квантовани разпространяващи се вълни, които наричаме частици. 09 септември 2021 г. · Квантовите изчисления са изучаването как да се използват явленията в квантовата физика за създаване на нови начини за изчисляване. Това е набор от бележки за курса от есента на 2018 г., Квантовата теория на полето на Университета в Торонто (PHY2403), преподавана от проф. От уравнението на Шрьодингер до интеграла на пътя на Фейнман. g. И все пак, дори преди да стигнем до тези трудности, има друга причина, че квантовата теория на полето е трудна. Аргументът на Грибов не включва тежките машини на квантовата теория на полето. Дирак (1927), У.Отчасти това е така, защото съдържа цялата физика: полето може да описва огромен брой частици, взаимодействащи по безброй различни начини. Вторият том обхваща материали, изнесени в \ AQFT ". Org Документът просто представя математически защо една пета. Има много просто и просветляващо обяснение, дължащо се на N. Mass. $ 4. 99. [5] Докато QCD има свое собствено име , това е част от квантовата теория на полето. Теория на квантовото поле-V. От тези частици могат да се конструират линии, които са външните линии със стрелки в диаграмата, която ви дадох като пример, и три разпространителя, по един за всяка частица. В допълнение за да предложи просто решение на проблема с измерването, квантовата теория на полето дава разбираемо обяснение за парадоксите на относителността (свиване на Лоренц, разширяване на времето и т.н.Теорията основно обяснява природата и поведението на материята и енергията на атомно ниво. „Въведение в квантовата теория на полето“ бяха най-трудните и усъвършенствани учебници и аз винаги се страхувах как би изглеждала книга с теория на квантовата област, която не беше въвеждаща. Квантовата теория на полето и полиномът на Джоунс 353 гладка структура) без избор на метрика се нарича "топологичен инвариант" (или "гладък инвариант") от математиците. 1 Инвариантност на счупената скала Задание за четене: Zee глава III. По-специално Е 6 е единствената изключителна проста група на Ли, която има сложни представителства, изискване теорията да съдържа хирални фермиони (а именно всички слабо взаимодействащи фермиони). 03 август,2020 · Тази статия разширява формализма за квантуване на теориите на полето чрез микроканонична квантова теория на полето и списанията на Хамилтън. Квантовото поле е математически обект, който е аналогичен на класическото поле, но чиито стойности са (обикновено некомутативни) оператори в някакво Хилбертово пространство. за извличане на проста геометрична структура от вълнова функция, а именно квантово заплитане. Конвенционалните квантови теории на полето работят добре при описването на резултатите от експериментите при разбиване на частици с висока енергия като големия адронен колайдер на CERN, където е открит Хигс. 22 юни 2006 г. · Преходът от класическа теория на полето към квантова теория на полето се характеризира с появата на оператор-ценни квантови полета \ (\ hat {\ phi} (\ mathbf {x}, t) \) и съответните спрегнати полета,и за двете от които се спазват определени канонични комутационни отношения. В допълнение, „Квантовата геометрична структурна теория“ на Хайм му даде формула за изчисляване на масите на елементарни частици, която беше тествана положително в DESY и изуми физиците на частиците там. Сложността на квантовото състояние произхожда от областта на квантовите изчисления, които обикновено се моделират в Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Квантовите изчисления се състоят от кубити. 1. 2 Съдържание 1 Резюме на курса 17 1. 18 април 2019 г. · Квантова теория на полето (актуализирана) В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическа теория на полето, специална относителност,и квантова механика и се използва за конструиране на физически модели на субатомни частици (във физиката на частиците) и квазичастици (във физиката на кондензираната материя). И ние знаем точно колко енергия е налична в лъжица; ние знаем масите на атомите и кинетичната енергия на топлинните движения в метала. В тази глава ще бъде представена основната дефиниция на квантовата теория на полетата, следвайки традиционните линии. 1 А. За един физик квантовата теория на полето, определена върху многообразие M без априори избор на метрика на Mis, казана като цяло ковариантна. ) и квантовата механика (двойственост вълна -частици и т.н. 10 октомври 2014 г. · квантова механика - Изборът на база за измерване. Това е отчасти защото много квантово -механични структури имат аналози в класическо приближение към теорията.Откакто е публикувана за първи път, „Квантова теория на полето накратко“ бързо се утвърждава като най -достъпното и изчерпателно въведение в тази дълбока и дълбоко завладяваща област на теоретичната физика. 10 март 2015 г. · В квантовата теория на полето зарядът на електрона и следователно, разбира се, свързаното с него електрическо поле, е вътрешно размит от квантовите колебания в неговото положение. Грибов, даден в следващата си статия от конференцията, а също така красиво обяснен от Дмитрий Харзеев в следващата статия arXiv (раздел 1). Зи. квантова теория на полето, изследване на квантово -механичното взаимодействие на елементарни частици елементарни частици, най -основните физически съставки на Вселената. Тъй като категорията на 2D TQFT е категория на (симетрични моноидални) функтори, нейните морфизми биха били.Теория на релативистичните квантови системи. 05 май 2014 г. - - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете, предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е смущаващо. Райдър, квантова теория на полето Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Възприетата тук гледна точка относно естеството на квантовата теория е по същество традиционната, на концептуално ниво,въпреки че използваните математически инструменти не са тези. Отговор и обяснение: 1. Основните обекти в квантовата теория на полето са операторно-разпределени разпределения. [1]: xi QFT се използва във физиката на частиците за конструиране на физически модели на субатомни частици и във физиката на кондензираната материя за конструиране на модели на квазичастици. Както повечето хора, аз наистина не знам нищо за квантовата теория на полето. V. Този модел е пренормируем [26–29] и асимптотично безопасен [30–32]. Квантовата теория с прости думи е, че няма нищо в света освен самия квант. Какво може да обясни, че освен че не можете да разберете това, което не ви е познато, затова се запознайте с QFT, само с разказа, а не с математиката, освен ако не искате да се занимавате с физика и да прогнозирате резултатите. ).6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 26 септември 2014 г. · През 1927 г. Пол Дирак прилага квантово разбиране за електрическото и магнитното полета, които да дадат начало на изучаването на "квантовата теория на полето" (QFT), която третира частици (като фотони и. Аз само желая, като предимно визуален мислител, обичайното въведение в квантовата теория на полето да не изглежда съвсем така подобно на това. Грийнбърг и С. 05 май 2014 г. · - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете,Предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството, макар и ефективни теоретиците на полето интерпретират това или като изненадващо UV отменяне на разминаванията в мощността, или като деликатно отмяна между съвпадащи UV и изчислими IR корекции до (g − 2) от параметрично разделени скали, има просто обяснение в пълната теория: цикълът се интегрира е тотална производна на функция. Приноси от високоразмерни оператори (напр. 05 октомври 2012 г. 2 Направена квантова механика Проста комуникация, квантова криптография и квантови изчисления. Квантовото поле е сложен обект. Следователно е изключително примамлива цел,като първи потенциален пример за проста и математически добре- 05 август 2021 г. · 30 ноември 2004 г. · Квантовата теория на полето (виж статията за квантовата теория на полето) се занимава със системи с безкрайно много степени на свобода. В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическата теория на полето, специалната относителност и квантовата механика. 30 август 2020 г. · В случая с QED, най-простата теория, която човек може да изгради, имаме три частици: електрон, позитрон (анти-електрон) и фотон. Тази книга има за цел да отвори вратата към квантовата теория на полето на възможно най -много заинтересовани хора, като предостави опростено представяне на темата. квантова механика - Какво е истинското значение на Pl. Швебер, „Операторите на облечени частици в прости модели на квантовата теория на полето“, Nuovo Cim. В частност,книгата изследва дисипативен подход към квантовата теория на полето, който е илюстриран за скаларна теория на полето и квантова електродинамика, и предлага атрактивно обяснение на скалата на Планк в квантовата гравитация. Теоремата на Бел, публикувана през 1964 г. и посочена от някои като едно от най -дълбоките открития във цялата физика, ефективно показа, че резултатите, предвидени от квантовата механика (например в експеримент като този, описан от Айнщайн, Подолски и Росен) не може да се обясни с никоя теория, която запазва местността. Ерих Попиц. Пропагандисти. 2 Мисловни експерименти на. Квантовата механика може да бъде приложена към системата от атоми. Следователно другите четири (G 2, F 4, E 7 и E не могат да бъдат групата на габаритите на GUT. Основната цел на квантовата електродинамика е да разработи последователна и. 1],което е свързано с изучаването на квантовата теория на полето вече около две години и за всички драматични и енциклопедични теми за квантовата теория ми се струва, че наистина има много проста и ясна граница между класическата и квантовата теория, поне когато човек гледа QFT през обектива на Path Integration. Квантовата теория на полето е успешен опит в тази посока. По -специално, той съдържа нова проста дефиниция на индекса на Маслов по модул 4. Обхванатите теми включват: алгебрични формулировки на квантовата теория и теоремата за представяне на GNS, появата на единично нееквивалентни представления в QFT (илюстрирана от модела на ван Хоув), основната предположения за AQFT и прости модели от тях. В това поле можете да имате много голям или безкраен брой резултати. 22 септември,2021 г. · В това широкообхватно дълго четено изследване на философските проблеми на космологията Джордж Елис подчертава ключовите въпроси, които стоят в основата на науката, преди да очертае своя метафизичен подход към разбирането на природата на космоса. Вайнберг, Квантовата теория на полетата, том 1 Това е първият от тритомни серии от един от майсторите на квантовата теория на полето. 29 септември 2009 г. · Най -доброто обяснение за това как традиционната QM с фиксиран брой частици следва от QFT (където броят на частиците не е фиксиран) може да се намери във формализма „облечени частици“: О. „Има ли прост обяснение за квантовата теория на полето? " Звукът в кристал е ефектът на малки измествания на атомите. Отговор (1 от 4): Ограничението не е в QFT, а в нашето разбиране на QFT. Отговор и обяснение:1 Опитът да се комбинират всички физически теории на нашия свят сега е нов и продължава. Разпределението с операторска стойност е абстрактен обект, който при интегриране на 08 април 2019 г. · Даваме педагогическо въведение в алгебричната квантова теория на полето (AQFT), с цел да обясни нейните ключови структури и характеристики. С други думи, „скелетът“ на състоянието на много тела е даден от мрежа от квантово заплитане. Квантовата теория на полетата. Анимацията вдясно показва компютър. Heisenberg, W. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 05 август 2020 г. · Peeter Joot. P. 07 март 2018 г. · Тази статия изследва сложността между състоянията в квантовата теория на полето чрез въвеждане на структура на Финслер въз основа на оператори на стълби (обобщаване на оператори за създаване и унищожаване). 18 февруари,2008 · Правилата на квантовата теория на полето пряко свързват скоростта на взаимодействие на частиците с лекотата, с която можем да ги създадем в лабораторията, като се има предвид достатъчно енергия. Паули и други). Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Напълно актуализирано издание на класическия текст от известния физик А. Квантовото заплитане също се явява като основна степен на свобода в квантовата гравитация. Тук ще изследваме един прост квантово -механичен пример (т.е. пример с безкраен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат в силно взаимодействащата теория на квантовото поле {асимптотична свобода, измерение на измеренията.Тези и други интересни теми се разглеждат по начин, който ще бъде достъпен за целевата читателска аудитория. Но основната рамка на квантовата механика остава същата във всеки отделен случай. 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тази книга е полезна като добавка в класната стая или като инструмент за самостоятелно изучаване, но имайте предвид това. Функционални производни. Всъщност определена идентификация между сложността и действието първоначално беше предложена от Тофоли [15,16] извън контекста на холографията. 13 дек.2019 г. · квантова теория на полето - Има ли прост начин да се разбере защо SUGRA може да се нормализира с две вериги? Наивната квантова гравитация може да се нормализира с един контур. повечето текстове на квантовата теория на полето разчитат в голяма степен на способностите на хората с техниките на класическата теория на полето.Класическата физика като стационарно фазово състояние. Раздел 2, посветен на квантовата теория на полето, съдържа логически самосъгласувано изложение на основните резултати от пертурбативната квантова теория на полето, което не използва изваждането на безкрайности от квантовия хамилтониан на свободното поле и нормалното подреждане на операторите. 2 Квантовата механика е странна Развитието на квантовата механика е голямо интелектуално постижение, но в същото време е така. източник, а именно откриването на проста теория на квантовото поле върху четириизмерното пространство Моял-Вайл, моделът на Грос-Улкенхаар [26]. 08 април 2021 г. · Хубава дефиниция на „Теория на полето“. 25. За разлика от нормален компютърен бит, който може да бъде 0 или 1. W. At relativistic (i. Но онзи ден попаднах на този доклад на Стефано Гогиозо, Мария Е., том 2).Все по-нарастващото разбиране за структурата на амплитудите на разсейване сочи обратното заключение. Но при ниски енергии свързването става силно и теорията изменя характера напълно - новата ефективна теория на полето е едно от свързаните със светлината състояния (пиони), а не теория за кварките и глуоните изобщо. Два прости модела са показани като примери за изясняване на разликите между сложността и други концепции, като сложността на формирането и ентропията на заплитане. Основни съставки на материята. 23 декември 2015 г. · И все пак обяснението е толкова просто, че 10-годишно дете може да го разбере, тоест ако приемете квантовата теория на полето. Оператори за повишаване и понижаване Комутатори Състояние на вакуума Състояние на N -частици Пространството на Хилберт отново е дадено от конструкцията на пространството на Фок HESI SALON / 12 май 2012 г. - ПЪРВИ БЛЪЗК НА QFT - Z.Той преминава по уникален път през обекта, като първоначално се фокусира върху частици, а не върху полета. 6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 Теорията на полето, която описва кварките и глуоните, получи името (от познайте кого) квант хромодинамика (QCD), тъй като произволни цветове се използват за описание на различни състояния на кварките. Жалко е, че толкова малко физици са приели QFT в смисъла на Schwinger. Развитието е свежо и логично, с всяка стъпка внимателно. Квантова теория на полето. 17 1. Nair 2006-03-30 Квантова теория на полето,което започна с работата на Пол Дирак идеята за теорията на информацията за сложността на квантовото състояние [8–14]. На ниво дърво рекурсионните отношения на BCFW, които напълно определят S-матрицата, са валидни не за скаларни теории, а за калибриращи теории и гравитация, с. Xianyu. Атомът от своя страна е направен от протона, неутрона и електрона. Квантовата теория на полето (QFT) трябва да описва тези явления добре, но нейните математически основи са нестабилни или не съществуват. 06 дек.2018 г. · Буркхард Хайм геометризира гравитацията и електромагнетизма в така нареченото мезо поле. За такива системи алгебрата на наблюдаеми, която е резултат от налагане на канонични комутационни отношения, допуска множество представления на Хилбертово пространство, които не са единично еквивалентни едно на друго.Най -простата и в същото време най -точна квантова теория на полето е квантовата електродинамика. Квантовото поле се държи като система, състояща се от безкраен брой квантови хармонични осцилатори, с по един във всяка точка от пространството -време. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме до него. Това няма да ви губи времето. Haag през 1955 г. е прецизна математическа формулировка на квантовите системи с безкрайно много степени на свобода в езика на теорията на C* - и фон Нойман алгебри. В "Квантовата теория на полетата" Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг съчетава изключителната си физическа проницателност с дарбата си за ясно изложение, за да осигури самостоятелно, изчерпателно и актуално въведение в квантовата теория на полето. Има много прост начин да се докаже, че това е вярно:един изброява всички възможни контра-термини, които могат да се появят в един цикъл, и показва, че те до граничните термини са идентични с вече. Той показа, че двете задължително трябва да вървят заедно, но ние не успяхме да намерим начин да възпроизведем аргументите му на елементарно ниво. 21 февруари 2013 г. · Определение 7 Едномерната топологична квантова теория на полето е симетричен моноидален функтор. Обратно, успехите на това приложение на RG идеи потвърдиха интерпретацията на квантовата теория на полето, както се появява във физиката на частиците, като ефективна мащабна теория за ниска енергия. Размерът на квантовото заплитане се измерва с количествена Алгебраична квантова теория на полето, основана от R. Нямате частици или вълни. Задържането на атомите далеч от нормалното им положение изисква потенциална енергия,а движенията на атомите водят до кинетична енергия. 21 февруари 2016 г. · Паули е разработило обяснение от сложни аргументи на квантовата теория на полето и относителността. Квантовата теория, известна още като квантова физика или квантова механика, е основополагащата основа за съвременната материална наука. Може един ден да направи революция в начина на работа на компютрите чрез квантови изчисления. Покажете й, че вълните се движат през водата с определена скорост и й обяснете, че тази скорост зависи единствено от свойствата на водата. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме емпирично към RG открит в теорията на полето,са предоставили обяснение за универсалните свойства на фазовите преходи от втори ред. 13 ноември 2008 г. · просто въведение в квантовата теория, включва Bohr, deBroglie, емисионен спектър, фотоелектрически ефект Slideshare използва бисквитки, за да подобри функционалността и производителността и да ви предостави подходяща реклама. S. Той също така полага основите на напредналата теория на относителността, позната като квантова теория на полето, която стои в основата на цялата физика на частиците. Квантовата теория на полето е бракът на квантовата механика със специална теория на относителността и обяснява частиците, които виждаме около нас, като наблюдаваеми характеристики на по -дълбоката основна структура - квантовите полета - които изграждат света. Използването на кохерентни състояния на Грасман за външни частици показва това. 21 март,2018 г. Предположенията за квантовата гравитация обикновено са, че подобна теория ще се окаже едновременно проста и елегантна, така че много физици се опитват да работят назад, предсказвайки теория, която според тях може да отчете симетриите, наблюдавани в настоящата физика, и след това виждат дали тези теориите работят. Произходът на квантовата теория на полето е свързан с проблемите на взаимодействието на материята с радиацията и с опитите за конструиране на релативистична квантова механика (П., високи) енергии, не може да има последователна. Квантоването на светлината. По този начин има очевидна формална аналогия между класическите и квантовите полета: и в двата случая стойностите на полето са прикрепени към пространствено-времеви точки, където тези стойности са определени с реални числа в случай на класически полета и. Молекулите се изграждат от атома,която е основната единица на всеки химичен елемент. 8 (1958), 378. Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Най -общата (лоренц инвариантна) форма на теоремата на Noether е представена и приложена към няколко прости, но релевантни примера в квантовата теория на полето. В началния етап може да откриете, че мозъчните ви вериги се сливат, докато се опитвате да схванете основите на квантовата механика. О. След като изградих тази добре дефинирана рамка за квантовата теория на полето и направих първото доказателство за концепцията чрез интегриране на квантовата електродинамика, оставих хартиената чернова, която бях написал дотогава, за известно време, погрижих се за новата си -роден син и започна да чете книга от библиотеката по философия на съпругата ми, която ме заинтригува за един. Квантоването на звука.Просто инвестирайте малко време, за да влезете в тази он-лайн квантова теория на откровението и квантовата статистика, както и да ги прегледате, където и да се намирате. М. 21 февруари 2010 г. · Квантова теория на полето накратко: второ издание. Вижда се, че богатството на квантовата физика значително ще повлияе на технологиите на бъдещото поколение в много аспекти. повярвайте ми, електронната книга ще създаде атмосфера, в която ще прочетете нов брой. , g ϕ 6 / Λ 2) обикновено се потискат в приложенията със степента на p / Λ, където p е импулс, характерен за приложението. ”20 август 2015 г. · Това по същество е квантово поле: материалът, от който е направено всичко. 11 август 2008 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията,но засиленото разбиране за структурата на S-матрицата в калибровочните теории и гравитацията сочи обратното заключение. Защото зад уравненията на QFT наистина се крие огромно количество въображение и много чудо. квантова теория на полето - Просто QFT упражнение; Как човек експериментално определя хиралността, h. В тази статия ние предлагаме, че N = 8 SUGRA има най-простата взаимодействаща S-матрица в 4D. Тук ще проучим един прост квантово-механичен пример (тоест: определен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат със силно взаимодействаща квантова теория на полето {асимптотична свобода, измерение на измеренията. 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е пертурбативно.Така че теоретичните физици много се умориха да изчисляват тези коефициенти през цялото време и направиха нещо, наречено квантово поле. Теорията се нарича „призрачно действие от разстояние. ядрена физика - Защо не са бетаволтаици и алф. 06 септември 2010 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията. Книгата започва с дефиниране на квантовата теория на полето по математически прост, но стабилен начин, като се използва решетка. Списък на неудобствата между квантовата механика. Преглед на частиците от квантовата теория на полето като възбудени състояния на квантовани полета. Сега искаме да нарисуваме картина на основния резултат, а именно: Теорема 8 Категорията на 2D TQFTs е същата като категорията на алгебрите на Frobenius. 19 февруари,2021 г. · Скаларната теория на полето има смисъл като ефективна теория на полето с краен ултравиолетов предел Λ от порядъка на мащаба, в който се появява нова физика, извън скаларната теория. Подходът на действие към квантовата теория. Определението е конструктивно, основано на познатите реални числа и алгоритмично, установяващо ясен път за получаване на отговори на въпроси, поставени в рамките на теорията. квантова теория на полето просто обяснение

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Вход

Нереалната Теория на Относителността

Препръчано мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

scaner

gmladenov

Малоум 2

Posted Images

Теория на твистора

Съдържание

Фигура 01 Спин мрежа [вижте голямо изображение]

Фигура 02 Пространство и пространство-време на Twistor [вижте голямо изображение]

Фигура 03 Съвпадение на нулевите линии [вижте голямо изображение]

Фигура 04 Квантов процес [вижте голямо изображение]

Фигура 05 Изкривено пространство в пространство-време [вижте голямо изображение]

Фигура 06 Twistor диаграма [вижте голямо изображение]

Таблица 01 Спиралност и хомогенност на безмасовите частици

Таблица 02 Сравнение между Superstring и Twistor

Теория на твистора

Съдържание

Просто обяснение на квантовата теория на полето

Последна активност

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!

Фигура 01 Спин мрежа
[вижте голямо изображение]

Фигура 03 Съвпадение на нулевите линии
[вижте голямо изображение]

Фигура 05 Изкривено пространство в пространство-време
[вижте голямо изображение]