Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на наклонения лазерен лъч


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 51 минути, scaner said:

Не може аз да ти смачкам с чук главата, а ти да не получиш никакъв удар.

Според Великата СТО точно така излиза.

Но ти си в състояние на отрицание и не можеш да приемеш, че Великата СТО
бърка. И така завършваш да виждаш два еднакви ъгъла като различни - а те
очевидно са еднакви.

Възможно ли е едно програмистче да открие грешка във Великата СТО ??
Естествено, че не. Това противоречи на законите на физиката. 🤣🤣

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 325
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Спроред Великата СТО точно така излиза.

Отдавна не говорим за СТО - говорим за класическата физика, с нейните уж прости закони. И там изискването е във всяка система да се случи втоорото събитие. Но според твоят чертеж не се случва. Следователно, опитваш се с некадърен чертеж да оборваш класическата физика. Не ти ли стана ясно защо не ти се получава?

Преди 2 минути, gmladenov said:

Само че възможно ли е едно програмистче да открие грешка във Великата СТО ??

Ти не си програмист. Програмистите са мислещи хора, разбиращи поне малко от математика и можещи бързо да се ориентират в реалните проблеми. При тях упоритостта е насочена да разберат и постигнат нещо, а не да тъпчат безславно в безсмислен кръг, заслепени от собстввеното си невежество.  При тебе нито едно от споменатите качества не се наблюдава. Това че някой е сбъркал да ти даде някаква табелка, на която да пише че си програмист, съвсем нищо не значи. Какъв си се доказва с делата ти, а тук делата вече се видяха...Нищо под налягане на квадрат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, scaner said:

И там изискването е във всяка система да се случи втоорото събитие. Но според твоят чертеж не се случва.

Точно така !!

Само че проблемът не е в чертежа (както ти явно си убеден), а във
Великата СТО. Чертежът само илюстрира проблема.

Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен"
наблюдатели са произволно/свободно избираеми.

Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един
частен случай, в която тя не работи.

Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника
лъчът не успява да уцели ракетата:

moz-izt-vert.gif.ad5f120abfea4e479e8d02a1260fb4bd.gif

 

Но в СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, лъчът я уцелва:

moz-rak-vert.gif.112f7a4a7800bd2f64c7464e84c6158b.gif

Единственото, което съм направил тук, е да сменя ролите на наблюдателите:
първо съм избрал източникът за стационарен, а след това ракетата.

Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе
по тези правила се стига до горния абсурд.

Нека се забележи, обаче, че не чертежът е виновен за този абсурд, а Великата СТО.
Чертежът само илюстрира абсурда.

В първоначалния постинг вече обясних същността на проблема: за да може лъчът
да уцели ракетата, ние трябва предварително да знаем кой от двата наблюдателя е
подвижният и кой е стационарният. Според СТО, обаче, това по дефиниция не се
знае.

Колкото и да се газираш и да ме обиждаш, това няма да промени факта, че СТО е
грешна ... иначе нямаше да води до горния абсурд.

И не ти е виновен чертежа, батка. На калпава теория, чертежите са и виновни.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен"
наблюдатели за произволно/свободно избираеми.

Виждаш ли сега колко си неадекватен? Отдаван не говорим за проблеми в СТО, а ти продължаваш да се оправдаваш с нея. Тц, говорим в момента за класическата физика, събуди се.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един
частен случай, в която постановката на Веиликата СТО не работи.

Не си се възползвал достатъчно. Класическата физика изисква ъглите да са различни, ти си ги начертал еднакви. Това не е поради названието на системата, а от некадърност. Ти показваш че един грешен чертеж не описва реалността. Ми така е :)

Преди 4 минути, gmladenov said:

Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника
лъчът не успява да уцели ракетата:

Защото не стреля под правилният ъгъл.

Преди 5 минути, gmladenov said:

Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе
по тези правила се стига до горния абсурд.

С грешни ъгли излизаш извън правилата. Правилата се основават на физическите закони, а те в случая изискват и в двете системи да се уцели ракетата. Ти явно си нарушил тези правила. Припомни си първият принцип, който прави стационарната и подвижната системи взаимозаменяеми - физическите закони и в двете са еднакви. Най-малкото това изисква улучване и в двете системи. Тук това липсва. Е, какво очакваш, като нарушаваш правилаата, ама се тръшкаш че си играел по тях? Сам си се вкарал в парадокс :) После СТО ти била грешна. Друг път..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, scaner said:

Отдаван не говорим за проблеми в СТО, а ти продължаваш да се оправдаваш с нея.

Аз лично говоря само за проблемите на СТО. Именно затова съм отворил темата.
Но ти като не искаш да ги видиш (вика му се ''отрицание"), извърташ темата.

Няма проблем. Чертежите съм ги сложил всички да ги видят.
Все някой умен човек ще разбере за какво става дума.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, scaner said:

Отдавна не говорим за СТО - говорим за класическата физика, с нейните уж прости закони. И там изискването е във всяка система да се случи втоорото събитие....

Показах как ТО допуска различни събития  според Наблюдателя, което е Абсурд !. Какво ще правим сега !? 

Неможеш и гък да кажеш. Пълен провал си !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Аз лично говоря само за проблемите на СТО. Именно затова съм отворил темата.
Но ти като не искаш да ги видиш (вика му се ''отрицание"), извърташ темата.

Ти в момента изпитваш проблеми с принципът на относителност. Той е абсолютно еднакъв с този на класическата физика по отношение на тази задача. Освен това никъде в темата не си използвал нищо специфично за СТО, дори вторият принцип за скоростта на светлината. Така че всички разсъжденияа и решения са валидни в пълна сила и за класическата физика, и ти настояваш че в нея имало парадокс. Още в началото предложих, предполагайки че ще ти е по-уютно, да разсъждаваш на нейна база. Но се оказа, че просто не я познаваш. И разбира се, за това била виновна СТО :) Абе на калпавата ракета космоса и пречи...

Ако успееш да се замислиш, ще схванеш, че си станал жертва на един много известен псевдонаучен аргумент, "кръговата аргументация" (petitio principii). Ти предполагаш че първият принцип не е верен, изобразявайки некоректно чертежите, и с тях "доказваш" че той не бил верен... Не ти е за пръв път при това.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Няма проблем. Чертежите съм ги сложил всички да ги видят.
Все някой умен човек ще разбере за какво става дума.

Нека гледат. Като че ли грешни чертежи ще видят за пръв път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

Ти в момента изпитваш проблеми с принципът на относителност. Той е абсолютно еднакъв с този на класическата физика по отношение на тази задача.

Тц. Празен аргумент.

Както написах в първоначалния постинг, в класическата физика
този абсурд не съществува.

Причината е, че в класическата физика движението не се смята
за неоткриваемо (за разлика от СТО).

Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото
излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно
откриваемо, напук на допусканията на СТО.

Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим
дали ракетата е тази, която се движи - или пък източникът.

Така ъгълът на лазерния лъч може да бъде изичслен правилно и той ще
достигне до ракетата и в двете отправни системи.

Като цяло, в класическата физика не е нужно да се преструваме, че не
знаем кой е стационарен и кой е подвижен. Така че ролите на "стационарен"
и "подвижен" не са свободно избиреами ... за разлика от СТО.

Както сто пъти поясних, абсурдът в случая се получава от това, че според
СТО ние може произволно да нарочим кой наблюдател е стационарен и кой
е подвижен - а това в същност не е вярно.

Именно това е същината на проблема.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Както написах в първоначалния постинг, в класическата физика
този абсурд не съществува.

Значи просто не познаваш класическата физика. Което не е извинение.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Причината е, че в класическата физика движението не се смята
за неоткриваемо (за разлика от СТО).

Смята се, разбира се. Първи принцип на относителността. Нали ти казах, бъкел не разбираш от класическа физика.

При това всички опити този принцип да се опровергае са пропаднали, тоест той е потвърден. Еми същото е и при СТО - непрекъснато се правят опити да се опровергае, и все пропадат.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото
излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно
откриваемо, напук на допусканията на СТО.

Друг път. Виж в същата тема :) Можеш да посочваш, но не можеш да го аргументираш. Разликата е малка, но съществена. Самозаблудите не влизат в аргументацията. Но там има друг фаворит, дишаш праха на лапландеца :)

Преди 4 минути, gmladenov said:

Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим
дали ракетата е тази, която се движи или пък това е космическата станция.

Не, не можжете. Няма с какво.  Физическите закони в двете системи са еднакви и не показват разлика. Просто са ти вързани ръцете. Ако си успокоиш и фантазията, ще разбереш в какво ограничено положение си, както и всеки нормален физик.

Именно тези ограничения налагат второто събитие да се случи, поради което щеш не щеш, ъгълът трябва да е различен.

Младенов, нали ти казах - кръгова аргументация. Ти предполагаш, че принципът за относителност е грешен (може да се установи собствено движение) и "доказваш" че е така. Логиката не допуска този подход. Затова и всичо написано до тука е само въздух под нлягане.

Правилният подход е: допускаш, че принципът на относителнността е верен (с всичките последствия от това) и довеждаш нещата до противоречие. За съжаление, никой още не е успял :) Но се пробвай.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, scaner said:

..

При това всички опити този принцип да се опровергае са пропаднали,  ./..

Еи , тролиш и лъжеш най нагло.

Доказано е , че Първи Принцип е провал. Виж доказателствата, теоретични доказателства, подходящи за теоретичния принцип.

Най силното доказателство е Парадокса Скоростомер на Лапландеца 3 . 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, scaner said:
Цитирай

Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим
дали ракетата е тази, която се движи или пък това е космическата станция.

Не, не можжете. Няма с какво. 

Напротив, може - като се измери скоростта на светлината, както показах в другата тема.

Ти си заравяш главата в пясъка, пък след това викаш, че не можело.
Не става така, батка. Извади си главата от пясъка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Напротив, може - като се измери скоростта на светлината, както показах в другата тема.

Някакво потенциално нарушение на вторият принцип (каквото естествено не се наблюдава), не означава че се нарушава и принципът на относителност, за който ни е думата в тази тема. Усещаш ли как издишаш от към аргументи?

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ти си заравяш главата в пясъка, пък след това викаш, че не можело.

Първи постулат на класическата физика и СТО - не може да се различи състояние на движение от състояние на покой. И продължава да е така, по отношение наличните експерименти. Като те засърби, повтаряй си - принцип за относителност, принцип за относителност... Ако не ти помогне, обърни се към доктор.

В случая на тази тема ти произволно предполагаш че това не е верно, и почваш да бълбукаш в блатото. Съвсем естествено.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, scaner said:

...

Първи постулат на класическата физика и СТО - не може да се различи състояние на движение от състояние на покой...

Пак лъжеш, едно че си страхлив, сега и лъжец.

Виж Доказателствата !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Пак лъжеш, едно че си страхлив, сега и лъжец.

Виж Доказателствата !

Вярно е, в класическата физика също е постулирано още от Галилео Галилей, че по никакъв механичен начин, не може да се различи, праволинейното и равномерно движение, от състоянието на покой. Диполната анизотропия от темата на младен, открива собствено движение на сателитно тяло, такива инерчни движениа, движения по инерция, са откриваеми само в космоса. Но реликтовата радиация, също е вид движение, смяната на детектирана честота, обаче е свързана с неинерциално ускорително или закъсниъелно движение, или на източника или на приемника на въпросното  лъчение. Така че правилото за относителност на инерционото движение и покоят, си остава. С пълно право може да се твърди, че не приемника на реликтовото лъчение се движи, а се движи источника на лъчението. Стига да има на сателита инсъалиран акселометър, ако той не показва че сателита се ускорява въпреки ефекта от доплер, значи се ускорява не той, а источника на реликтовото движение.

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, Tahev loren said:

Вярно е, в класическата физика също е постулирано още от Галилео Галилей, че по никакъв механичен начин, не може да се различи, праволинейното и равномерно движение, от състоянието на покой. Диполната анизотропия от темата на младен, открива собствено движение на сателитно тяло, такива инерчни движениа, движения по инерция, са откриваеми само в космоса. Но реликтовата радиация, също е вид движение, смяната на детектирана честота, обаче е свързана с неинерциално ускорително или закъсниъелно движение, или на източника или на приемника на въпросното  лъчение. Така че правилото за относителност на инерционото движение и покоят, си остава. С пълно право може да се твърди, че не приемника на реликтовото лъчение се движи, а се движи источника на лъчението. Стига да има на сателита инсъалиран акселометър, ако той не показва че сателита се ускорява въпреки ефекта от доплер, значи се ускорява не той, а источника на реликтовото движение.

Ами естесрвенно , че има промяна в реликтов. лъчение, известно такова , което не е ускорение и влияена Всичко е т.н. Разширение на Вселената.

Анизотроп. в средния импулс на Р.И. е доказано, че не се дължи на някакви движения на източника си, защото той Отдавнаа е Умрял!, единственното което може да повлияе е Механизмът определящ природата на Светлина ,а в него със сигурност влиза Гравитация, а значи и онова , което наричате Пространство. 

Чрез РИ се открива Собственното Инерциално движени, това е Факт., обаче отново имаме взаимодействие с външна група обекти, множеството фотони. За мен си е като обикновен доплер ефект, който зависи както от скорост на излъчвател, в случая той е отписан , няма такъв, както и от скорост на приемател, което в случая е Очевадно, като за усложнение има Космически ефекти като Разширение на Пространство, възможна простр, ротация или друг вид промяна, възможно описвана като <движение> или нещо трудно понятно за момента.

  Вече Доказах с Непоклатимо теоретично доказателство, такова което събаря основите на теорията, които са преддимно хартиени, на книга,т.е. това е едно <домашно убийство> на теорията в нейната си игра. Виж Скоростомер 3, Парадокса !

Link to comment
Share on other sites

Преди 17 минути, Tahev loren said:

/..

И да допълня, разбира се анизотропията при РИ. сама по себе си Противоречи на ТО. , но това вече на прави впечетление, за тази пробита теория, някои от грешките и  вече се приемат като част от нея, живот след смъртта , поради страх, дебнене, съмнения и недоверие на личности и групи в наука, политика, власт......................

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, laplandetza said:

И да допълня, разбира се анизотропията при РИ. сама по себе си Противоречи на ТО. , но това вече на прави впечетление, за тази пробита теория, някои от грешките и  вече се приемат като част от нея, живот след смъртта , поради страх, дебнене, съмнения и недоверие на личности и групи в наука, политика, власт......................

Ох мамин сладък, много ли са те били като малък? И все по главата, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, gmladenov said:

Точно така !!

Само че проблемът не е в чертежа (както ти явно си убеден), а във
Великата СТО. Чертежът само илюстрира проблема.

Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен"
наблюдатели са произволно/свободно избираеми.

Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един
частен случай, в която тя не работи.

Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника
лъчът не успява да уцели ракетата:

moz-izt-vert.gif.ad5f120abfea4e479e8d02a1260fb4bd.gif

 

Но в СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, лъчът я уцелва:

moz-rak-vert.gif.112f7a4a7800bd2f64c7464e84c6158b.gif

Единственото, което съм направил тук, е да сменя ролите на наблюдателите:
първо съм избрал източникът за стационарен, а след това ракетата.

Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе
по тези правила се стига до горния абсурд.

Нека се забележи, обаче, че не чертежът е виновен за този абсурд, а Великата СТО.
Чертежът само илюстрира абсурда.

В първоначалния постинг вече обясних същността на проблема: за да може лъчът
да уцели ракетата, ние трябва предварително да знаем кой от двата наблюдателя е
подвижният и кой е стационарният. Според СТО, обаче, това по дефиниция не се
знае.

Колкото и да се газираш и да ме обиждаш, това няма да промени факта, че СТО е
грешна ... иначе нямаше да води до горния абсурд.

И не ти е виновен чертежа, батка. На калпава теория, чертежите са и виновни.

За да се улучи нещо в движение, не е необходимо да се знае, кое е в движение, целта или стрелецът. Просто стрелецът се прицелва и толкова. Твоят пример показва нещо друго. Показва ефекта на аберацията, който се получава както от движението на приемника на някаква емисия, но също се появява и при движение на самият источник на емисия. Разгледан този ефект в една от двете отправни системи, променя, този аберационен ъгъл само по посока но не и по стойност. Откосът напримет от автоматочно оръжие, поставено на движещ се влак, ще има едно и също ъглово отклонение както в системата на неподвижният перон,  така и в системата на самият влак, само дето ъгълът там ще е със противоположен вектор. Уцелването в случая на подвижна мишена или подвижен стрелец, не зависи от това кое се движи, мишената или стрелецът.

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, scaner said:

Ох мамин сладък, много ли са те били като малък? И все по главата, нали?

Доказателствата, конкретно Доказателствата Парадокса Скорпстомер на Лапландеца 3, общите приказки ги забрави

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 часа, gmladenov said:

...

Младенов, казах ти че се моташ с тоя куц пример, забрави и преминавай на нещо друго.

Вече съм на  Скоростомер на Лапландеца Ном. 5  

В темата за скоростомерите е, разгледай, той е по различен и е свързан с зависимия импулс и енергия. Самият обем занание за ядрени реакции, ядрена физика и теорията и е огромен , понез а мен. Там можеш да имаш принос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, laplandetza said:

Като се говори за скорост в 4 мерен модел , все си мисля и за вектор. Обаче ако е така , само магнитуд, , количественна стойност, тогава си е верен Постулата 2 . 

Дали говорим за 4мерни или тримерни вектори, няма значение. Доколкото светлината може да се разглежда като поток от частици, всяка от които има посока, тя може да се характеризира с вектор на скоростта. Този вектор не е инвариантен по посока, а само по големина в инерциалните системи. Никъде в СТО не се говори за инвариантност на скоростта на светлината като вектор. И 4 скоростта да разглеждаме с големина c, то нищо не можем да кажем за проекциите й по пространствените оси.  По времевата ос пък тя изобщо няма проекция. Единственото инвариантно нещо на скоростта на светлината е големината й. Ако човек чете на английски няма как да се обърка за това, но на български стават недоразумения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, laplandetza said:

Младенов, казах ти че се моташ с тоя куц пример, забрави и преминавай на нещо друго.

Вече съм на  Скоростомер на Лапландеца Ном. 5 

Лапландец, много е сложен скоростомерът.

Примерите трябва да са прости и да показват проблема нееднозначно.
За мнен горните анимации постигат тази цел.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Tahev loren said:

Откосът напримет от автоматочно оръжие, поставено на движещ се влак, ще има едно и също ъглово отклонение както в системата на неподвижният перон,  така и в системата на самият влак, само дето ъгълът там ще е със противоположен вектор. Уцелването в случая на подвижна мишена или подвижен стрелец, не зависи от това кое се движи, мишената или стрелецът.

Абсолютно си прав ... но куршумите са материални, докато светлината не е.

Принципната разлика между куршумите и светлината  е, че светлината няма
инерция. Така че ситуацията е съвсем различна. Именно заради инерцията на
куршумите няма значение кой е стационарен и кой подвижен - мишената или
стрелецът.

Парадоксът горе важи само за светлината и е много прост. Няма мърдане,
защото той се получава точно като играеш по правилата на СТО.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, gmladenov said:

Нека също така не забравяме, че
светлината по условие е независима от източника.

 

Кое на светлината е независимо от източника? Speed или velocity? Във втория постулат се говори само за speed. В противен случай се нарушава принципа  на относителност - първия постулат на СТО, според който с никакъв експеримент не може да се определи дали една система се движи праволинейно равномерно или е в покой.

Ето ги пак постулатите на СТО, както са формулирани от Айнщайн:

  1. The laws of nature are invariant with respect to the uniform translation of the coordinate system in which they are measured.
  2. The speed of light is independent of the motion of the source.

Ако посоката на светлината беше инвариантна спрямо движението на източника, това нарушава равнопоставеността между инерциалните системи., защото светлинния лъч би се отклонявал на различни ъгли в системата на източника, който се движи с различна скорост.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...