Отиди на
Форум "Наука"

Краят на релативизма


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, самотния вълк said:

Парадоксът е само в твоите объркани представи. Изхвърли третия наблюдател от задачата.

Ето пак примера, този път с нови картинки.

Имаме два наблюдателя - стрелец и мишена - които се намират в
относително движение един спрямо друг.

Съгласно правилата на СТО и релативизма, всеки един от тях може да
бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Иначе казано,
наблюдателните роли стационарен и подвижен са взаимозаменяеми
и произволно-избираеми.

Така в нашият пример можем да изберем както стрелецът за
стационарен, така и мишената. Няма ограничение.

Нека началата на двете отправни системи съвпадат в момент t=t'=0
и точка x=x'=0. В този момент стрелецът изстрелава лазерен импулс
перпедникулярно на движението. Тоест, вертикално по оста у.

В зависимост от това кой от двата наблюдателя изберем за стационарен,
двете системи са огладелно отражения една на друга:

moz-symmetry-1x.png.6d0cd77dd746a90fba43326622a2dd6c.png

Нека първо погледнем отправната систена на стационарния стрелец.
В момент t=2 в тази система, лазерният импулс вече е изминал
разстоянието у между стрелецът и мишената. За това време, обаче,
тя вече се е преместила надясно и импулсът не я уцелва:

moz-symmetry-3a.png.9cac0ea2f8af716253b9866a69cc1ac6.png

Значи ако изберем стрелецът за стационарен, тогава лазерният импулс
не уцелва мишената, защо тя е подвижна. За времето, за което импулсът
би я достигнал, тя се е преместила надясно и така той не я уцелва.

Нека сега видим какво се получава ако сме избрали мишената за
стационарна:

moz-symmetry-3b.png.30f207d90804f9d06a59b8ab5b7c81f5.png

В този случай срелецеът е този, който се движи, докато мишената не се
мести и съответно той я уцелва.

Значи като цяло единственето нещо, което направихме тук, е да сменим
кой от двата наблюдателя е стационарният: стрелецът или мишената.

И както се вижда, в зависимост от това кой от тях е избран за стационарен,
имаме два различни изхода на ситуацията: в единия случай импулсът
уцелва мишената, докато в другия той не я уцелва.

Това, разбира се, е физически невъзможно - и точно затова имаме парадокс.
Не може изборът на наблюдателна роля да променя какво се случва. Не работят
така нещата.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Мнения 646
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ми всички ти посочиха грешката - никъде не ползваш СТО. Рисуваш някакви картинки едно към гьотери, и твърдиш неща които не са свързани със СТО. Хайде, избрал си на едната картинка единия наб

Напълно вярно и точно. Вижда се как релативистите са в пълна безисходица, и  буксуват със безсмисленни и тъпи въпроси, като : " откъде следва това", "къде участва инерцията", " откъде следва това усло

Предполагам, че Сканер използва спора за да усъвършенства дидактическите си умения. Иначе е ясно, че налива вода в решето, образно казано.

Posted Images

  • Потребител
Преди 5 минути, gmladenov said:

,,,

В този случай срелецеът е този, който се движи. Мишенатам, от друга
страна, не се мести и импулсът я уцелва.

Не я уцелва, пак същото повтаряш и пак същата грешка. Ако го беше уцелела, ами това е най лесния начин да си откриеш собственната скорост, щях да го направя Скоростомер, ама на......., не било така.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Това, разбира се, е физически невъзможно - и точно затова имаме парадокс.
Не може изборът на наблюдателна роля да променя какво се случва. Не работят
така нещата.

Да, така, е, така казва и СТО. Така казваш и ти за СТО

Преди 1 час, gmladenov said:

Съгласно правилата на СТО и релативизма, всеки един от тях може да
бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Иначе казано,
наблюдателните роли стационарен и подвижен са взаимозаменяеми
и произволно-избираеми.

Следователно парадокса не идва от СТО. Идва от теб. Сам си измисляш парадокси, сам си ги оборваш, а накрая Айнщайн е виновен. Евала, ставаш за главен прокурор на Императора на Лапландия.

Редактирано от Relinquishmentor
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Спред СТО и релативизма, ролите на стационарен и подвижен наблщдатели са
взаимозаменяеми и произволно-избираеми. Имаме право да изберем както единия
наблюдател за стационарен, така и другия; това са два еднакво-валидни избора.

Казано по друг начин:
Представи си, че ти и Скенер решавате задачата. Ти избираш стрелеца за стационарен,
а Скенер избира мишената за стационарна. След това отговаряте на въпроса: лазерният
импулс уцелва ли ракетата или не?

Твоято отговор ще бъде "не, не я уцелва", а отговорът на Скенер ще бъде "да, уцелва я".
Въпросът е, защо вашите отговори се различават.

Това е парадоксът.

Обаче отговорът на Сканер е, че не я уцелва.

Значи нещо бъркаш кардинално. 😀

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 40 минути, Doris said:

Значи нещо бъркаш кардинално. 😀

... или СТО бърка кардинално.

Написал съм сума обяснения, приложил съм картинки и анимации ... и всички
те покзазват едно и също нещо:

  • избираш единия наблюдател за стационарен - става едно
  • избираш другия за стационарен - става друго

Направи си труда да вникнеш в парадокса и ми посочи грешката.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А

Аз вече ти я посочих и то също с анимация.

И в класическата и в релативистката механики трансформациите от отправната система на стрелеца към отправната система на мишената показват , че във втората ОС фотонът ще има същата хоризонтална скорост като тази на стрелеца. В тези трансформации никакви маси не участват, така че няма смисъл да говорим за инерция. Няма симетрия между отправните системи, нито се избират произволно, чудно от къде си решил такова нещо. За всеки материален обект  има  ОС, в която той е неподвижен и други, спрямо които е подвижен. В случая в едната ОС има неподвижен стрелец , светлинен импулс с хоризонтална скорост ux=0 и подвижна мишена със скорост V, а в другата - неподвижна мишена, подвижен стрелец със скорост V  и светлинен импулс с хоризонтална скорост ux= V

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 32 минути, gmladenov said:

Написал съм сума обяснения, приложил съм картинки и анимации ... и всички
те покзазват едно и също нещо:

  • избираш единия наблюдател за стационарен - става едно
  • избираш другия за стационарен - става друго

Направи си труда да вникнеш в парадока и ми посочи грешката.

Ми всички ти посочиха грешката - никъде не ползваш СТО.

Рисуваш някакви картинки едно към гьотери, и твърдиш неща които не са свързани със СТО.

Хайде, избрал си на едната картинка единия наблюдател за стационарен, например източника. Хубаво, заковал си и си описал някакви обстоятелства.

Втората картинка вече не е свободно измислима, защото вече обстоятелствата са фиксирани. Ако искаш да покажеш какво се случва като избереш другият за стационарен, трябва да преизчислиш моментите и местата на събитията в неговата система на база вече зададените в първата система обстоятелства. Това се прави задължително с трансформации, и се прави за да се отрази коректно реалността. Като не го направиш, обстоятелствата на двете картинки няма да имат смислова връзка, което и си нарисувал сега.

В случая ти дори галилееви трансфорации не си приложил - някаква тъпа халюцинация споделяш и се тръшкаш като за последно. Ми няма да ти се получат анимациите така, щото не става с тръшкане, а със смятане. Ама като не можеш да смяташ? Пък искаш да те уважават? Ми с такова прошляшко поведение и това няма да стане.

Но дерзай, щом искаш да станеш маргинала на форума... И други са минали по тоя път, и се замисли защо вече не са участници в тоя форум... Когато много усилено се правиш на глупак, голяма е опасността после да не можеш да се върнеш в нормалното състояние.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 37 минути, Doris said:

Аз вече ти я посочих и то също с анимация.

Това ми показва, че не си вникнала в парадокса.

Обясних подробно какъв е проблемът с твоята анимация - но ти явно
или не си прочела обяснението, или пък не те интересува да вникнеш.

Парадоксът е много прост за тези, които имат желание да го разберат.
Позицията на  останалите е ясна.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Младенов, физиката не е анимация.

Тя има 2 области първата, с по-голяма тежест е експерименталната, втората е аналитичната, анимациите не се числят нито в едната, нито в другата.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, Doris said:

Младенов, физиката не е анимация.

Тя има 2 области първата, с по-голяма тежест е експерименталната, втората е аналитичната, анимациите не се числят нито в едната, нито в другата.

Дорис, много съм ти задължен за снизходителното поучение.

Само ще поясня, че парадоксът се получава за светлината - но
изчезва ако погледнем механично движение.

В този случай няма никакви значение кой наблюдател сме
избрали за стационартен и кой за подвижен ... точно както
релативизма казва и както е показано на следната анимация.

moz-matter.gif.c1f23f70ac18416c4e20cf38958b6b88.gif

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

Само ще поясня, че парадоксът се получава за светлината - но
изчезва ако погледнем механично движение.

Ами, защо се пениш,😎 тогава и настояваш за парадокс в СТО.

Случайност: Съвпадение на две независими събития по време и по място.

(Сканер вече ти го обясни, по-рано) Керемида пада от покрив на към тротоара. Там, по тротоара, върви пешеходец. Ако му падне на главата - двете събития: достигане на керемидата до височина на "главата" и второ - главата е в този момент точно там ... е Случайно "уцелване", случайност при възникване на две независими събития. (причините за падане на керемида и вървеж на пешеходец, са съвсем различни физически, затова събитията са независими).

(За трети страничен за Земята, наблюдаващ двете ситуации: Керемидата пада по крива, пешеходецът се движи по права.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Ами, защо се пениш,😎 тогава и настояваш за парадокс в СТО.

Ами виж, че за механично движение нещата излизат както се очаква
(според СТО) - а за светлината не излизат.

Парадоксът е съвсем истински. Няма объркване тук.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Doris said:

...

Моя Парадокс разби ТО, сам той  е достатъчен да обърне цялата глинена теория.

 

Ето го Парадокса Скростомер 3.

 Системата на Експеримента (Експ.) . В нея има наблюдатели с детектор/часовници, мрежа от такива , Един Централен Наблюдател в Точка в Центъра, Централна Точка. Там е Катапултната Система и Двата Близнака, Бързия и Бавния.  Има трасе за ускорение и подготовка, после Две Писти по Ос Х, Едната по посока на Главното Относително Движение , напред, Другата по Обратна посока на оносит. движение, назад. Двете Писти са с Точно определена Дължина в  Експ. Имат Начало  и Край.

 

Системата на Бързия Близнак ( СБърз.Б ). Има Близнак, часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

 

Системата на Бавния  Близнак ( СБав,Б) Има Близнак , часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

 

Неподвижната Наблюдателна Система ( ННС) , има мрежа от наблюдател , детектор/часовници.

 

1. Всички системи са в относителен Покой, те са Неподвижни по между си.

2. Експ.  ускорява и придобива относителна скорост спрямо  ННС от 2/3 С .

3. Подготовка на постановката , резонатори ориентирани по Ос Х, спрямо ННС , тезио резонатори и цялата експерим. постановка са <скъсени>

4. Сверяване , синхрон. на часовници в системите си .

5. Обща Точка и Координ. начала при Центр.Наблюдател и Близнаци Х, Х1 , Х СБързБ, Х СБавБ=0. В този Момент Старт на Катапултната система Започват ускоренията.

6. Близнаците ускоряват, приключват ускоренията и  СБързБ има 3/4С отн. скорост спрямо Експ. , положителна по Ос Х.

7. СБав.Б. има минус 3/4С отн. скорост спрямо Експ , отрицателна по Ос Х , обратно на движението.

8. Според ННС , СБързБ има по висока от 3/4С относит. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

9. Според ННС, СБавБ има много по ниска от 3/4С относ. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

10 Според  Експ. Резонаторите и на Двамата Близнака Според СТО, трябва да са Еднакво <скъсени> и имат Еднаква по магнитуд, скаларна скорост.Точно колко скъсени , ползване Лоренц трансформ. (дори и грешни, са ни достатъчни)

11. Според ННС поради различни, много голяма разлика на отностелните скаларни, по магнитуд скорости на Двата Близнака , Според СТО Двата резонатора ще са Много рзлично скъсени, голяма разлика.( точно колко, първо смятане сумираните релатив. скорости, сетне лоренц трансф.)

12. Вече инерциално движещите се Близнаци се подготвят за своята част от експеримента.

13. Единият близнак, СБавБ. стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събития и часовник едновременно.

14. Другият Близнак СБързБ стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събитие и часовник едновременно.

15. Експ. със своята мрежа набл/детек.часов. също следи и Отброява.

16. ННС със своята мрежа набл./детек.часовници също следи и Отброява.

17. СБавБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването , също прекратчват и Експ , ННС , записва се резултата.За да няма никакви съмнения СБавБ. праша информация за броя на Събитията/цикли до ННС и Експ.

18. СБързБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването, също прекратяват и Експ, ННС, записва се резултата. За да няма съмнения СБързБ праща информация за броя на Събития/цикли до ННС и Експ.

19. Анализ на резултатите. 

    Реален резултат. Броя Събития/цикли от СБавБ. е много по голям от броя  Събития/цикли от СБързБ. 

 

 Пророчествата на Т.О. в часта и СТО.

  Според Експ.  и СБавБ и СБързБ,  Броят на Събитията /Цикли трябва да е Равен ! 

  Според ННС Броят на Събития/Цикли трябва задължително да е Различен и то с голяма разлика.

 

Анализ на Хипотезата, теорията СТО, ТО , приложена за този Експеримент.   Противоречие, Непоправимо Противоречие, Различяни Събития, невъзможност за обяснение, никой наблюдател не влияе на Случването и Физическото случване на Събития!, те са Абсолютно Независими от Наблюдател.

 

 Заключение. Несъвместим с живота на ТО,  Абсурд, Грешна теория, 

Препоръка. Спешна евтаназия !

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, gmladenov said:

Ами виж, че за механично движение нещата излизат както се очаква
(според СТО) - а за светлината не излизат.

Парадоксът е съвсем истински. Няма объркване тук.

Заради "лазер" и липса на гравитация по условие - си направил стрелбата все едно, че лазерът е керемидата от предния пример. Уцелването е случайно (ако се случи) - както и в класиката. За да е сигурно уцелването - трябват сметки за предварение по време, на изстрела.

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, gmladenov said:

Ами виж, че за механично движение нещата излизат както се очаква
(според СТО) - а за светлината не излизат.

Ами не се вижда такова нещо. Виждат се две различни картинки. Вероятно рисувани на различно количество водка, божа работа, но СТО няма никакъв пръст в тях. Защото тя предсказва резултатите си чрез изчисления, а тук такива няма.

По какво може да се познае на коя анимация има светлина, на коя е механично движение? По абсолютно нищо, защото  и двете анимации идват от видения на болен човек, не са следствие на  физиката. :D

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Това се прави задължително с трансформации...

Ако неразбира от трансформации, принтира картинките и боде карфицата🙂

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

...

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

..

Преди 10 часа, Relinquishmentor said:

..

 

 

Парадокса Скоростомер 3 е лесен за разбиране. 
Изцяло ползва законите и правилата на ТО. Имаме ускорение на Експерименталната система, това е важно условие за да подчертае коя система променя състоянието си. 
В СТО всяка система разглеждана от наблюдателя си като неподвижна има значение на система в покой, такова състояние в което не се допускат никакви движения на приетите за неподвижни обекти  докато ЕМГ се разпространяват между тях в тази система. Поради тази груба грешка идва и Парадокса. 
Когато Експериментал.система разглежда Резонаторите  в нея според СТО  реалатив. ефекти трябва да доведат до еднакви <скъсявания> Еднакъв път на изминаване при равни скаларни скорости , Конст. <С> трябва да се запази, от всичко това и еднакъв брой събития, цикли.
 Пак според СТО от гледна точка на Неподвижната Наблюдателна Система , резонаторите изминават Еднакъв път , НО при много различни скаларни скорости, различни <скъсявания> и запазена Конст. <С>, всичко това Трябва да даде много различни по брой събития , цикли. 
Тези Две положения са несъвместими и това е Абсурд, Парадокс.  Ако се приеме компромис, примерно в Експерим. Система да наблюдават същите събития, както в Непод.Набл.Сист., тогава директно се нарушава Конст.<С>, Втори Постулат и емг процесите протиат различно в една приета за неподвижна система и зависят от ориент. в пространство, в случая спрямо вектора на относ. скорост. Тогава се нарушава и Първи Постулат.
Ако Неподв.Набл.Система приема , че въпреки различните относит. скорости, скаларни   има еднакъв брой събития, цикли, то тогава отново се нарушава Втори Постулат и няма Конст. <С> .
Нарушава се и Първи Постулат, защото емг. процесите протичат различно в една неподвижна система.
Няма спасение за ТО, умира гарантирано.  

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Ако неразбира от трансформации, принтира картинките и боде карфицата🙂

Това би било решение, ако ръцете му растяха от правилното място. Но след толкова обяснения от страна на цялата публика и неспособност да се направи каквото и да било от негова, това е много съмнително...

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
On 14.10.2020 г. at 19:16, gmladenov said:

Здравейте,

В предишна тема посочих един неразрешим парадокс на Специалната Теория на
Относителността (СТО), който тук ще наричам "парадоксът на лазерния импулс".

Както се оказва, този парадокс има значими философски последствия и затова отварям нова
тема за него. Главното от тези последствия е, че парадигмата на Релативизма се показва като
физически непостижима.

Релативизмът е основан върху идеята, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо.
Следователно, за движение можем да говорим само ако имаме отправна точка; без такава,
движение няма. С други думи, движенинето е стриктно относително.

Парадоксът на лазерния импулс е важен с това, че той изобличава идеята за стриктна
относителност на движението като физически несъстоятелна.
 

Парадоксът на лазерния импулс

Условието на парадокса е следното: космическа ракета "прелита" над космическа станция с
относителна скорост 0,5с. В момент (t=t'=0), началата на отправните системи на станцията и на
ракета съвпадат: (х=х'=0). В същия този момент разстоянието по оста (у) между станицята и
ракетата е 1с.

Пак в момент (t=t'=0), космическата станция излчъва лазарен импулс вертикално по оста (у).
В задачата се търси дали импулсът ще уцели ракета или не.

 

Нека разгледаме пътя на лазерния импулс от двете различните перспективи в примера:
тази на станцията и тази на ракетата.
 

1. Стационарна система на станцията

Съгласно парадигмата на релативизма, всеки наблюдател се намира в покой в собствената си
отправна система и точно това наблюдаваме и тук. В случая станцията е в покой, докато ракетата
се движи по подобие на движеща се мишена.

moz-sta-izt.gif.9cdd6dcec2e7a183abbaed0deb4858a0.gif

Както се вижда на анимацията, щом импулсът е излъчен в момент (t=t'=0), той няма как да
уцели движещата се ракета. В момента, в който импулса пресича траекторията на ракетата,
тя вече се е преместила надясно и съответно импулсът не я достига.

За да може да уцели ракетата, импулсът или трябва да бъде ветикално-излъчен по-рано от
момент (t=t'=0), или пък в момент (t=t'=0) той трябва да бъде излъчен под правилния ъгъл.
Само тогава импулсът ще уцели ракетата:

laser-iztochnik.png.f31373b85342ba0c04e271426533f083.png

В отправната система на ракетата, от друга страна, ситуацията е различна.
 

2. Стационарна система на ракетата

В тази система ракетата е в покой, докато станцията се движи. Според условието на парадокса,
лазерният импулс е излъчен вертикално в момент (t=t'=0) и точка (х=х'=0) и съответно успява
да уцели ракета, тъй като тя не се движи (и дефакто чака да бъде уцелена).

moz-sta-rak.gif.68c90a15c6c1eba09b3a31f16cb5360f.gif

 

Разбор

Нека най-напред припомним, че посоката на лазерния импулс и в двете системи е вертикална
по оста (у). Тази посока не е се променя от това кого сме избрали за стационарен и кого за
подвижен: станцията или ракетата. Така и в двете системи импулсът се движи във вертикална
посока (напречно на движението).

Причината да виждаме разлика между двете системи се корени в базовата идея на Релативизма,
че наблюдателите не знаят дали се движат или не.

Както се вижда на анимациите, за да може лазерният импулс да уцели ракетата, той трябва да
бъде излъчен под различен ъгъл в зависимост от това кой наблюдател е в покой и кой се движи:

  • Ако източникът е стационарен, а ракетата подвижна, то импулсът трабва да бъде излъчен
    под съответния ъгъл, за да може да уцели ракетата.
     
  • Ако пък ракетата е стационарна, а източникът подвижен, то импулсът трябва да бъде излъчен
    вертикално, за да може да уцели ракетата.


Значи космическата станция трябва да знае дали се движи или не, за да може правилно да насочи
лазерния импулс. Без това знание, тя не може да изчисли правилната траекторията на импулса.

Принципното последствие тук е, че траекторията на светлинен импулс между две тела не може
да бъде изчислена правилно ако не знаем кое от тях е в покой и кое се движи.

Така че постановката на Релативизма, че всяко тяло може да бъде произволно избрано както за
стационарно, така и за подвижно, в същност не работи в реалността. Щом не можем да определим
състоянието на движение на две тела, значи няма как да изчислим и траекторията на светлинен
импулс между тях.

Според парадигмата на Релативизма излиза, че въпросната траектория е различна за различните
наблюдатели. Тоест, тя е недефинирана.

Това е абсурд, защото ако изстреляме един лазарен импулс, неговата траектория естествено е
физически дефинирана. Просто Релативизмът не може да я определи.

 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Младенов не цитирам поста ти, а използвам анимациите които си показал, за да обясня една моя идея, а тя е че ситуацията представена от анимациите са според мен за източник при който емисията не се увлича от източника и, затова сигналът се излъчва и приема под прав ъгъл и в двете отправни системи , независимо коя сме приели за покояща се или движеща се. И независимо коя отправна система сме избрали за относително подвижна или покояща се, точката на излъчване на емисията светлина е винаги покояща се спрямо двете отправни системи, забележи, точката на излъчване която е точка от пространството а не самият източник на светлината. Затова има разлики в събитийноста в двете отправни системи когато разменяме гледните точки на покой и движение в тях. Та се пита, дали тази точка от пространството не е всъщност източник на светлината, а възприетият изтник, който в случаят е някакъв лазер или лампа, да е само енергиен възбудител на въпросната пространственна точка която е същинският източник на емисията, и която се явява част от пространството надарено със физични свойства, и което при определени условия, може да стане подвижно и да увлича светлината, подобно както си го представил в анимацията представяща светлината като притежаваща инерция, където и събитийноста в двете отправни системи е симетрична, независимо от гледната точка за движение или покой, в двете отправни системи.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Tahev loren said:

Та се пита, дали ...

Добре, но кой от двамата наблюдатели увлича подвижното пространство?

Ако ти разбирам правилно идеята, пак се опира до това, че трябва да знаем кой
от двамата е подвижен и кой е стационарен. Без това знание не може да кажем
кой увлича пространството.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Добре, но кой от двамата наблюдатели увлича подвижното пространство?

Ако ти разбирам правилно идеята, пак се опира до това, че трябва да знаем кой
от двамата е подвижен и кой е стационарен. Без това знание не може да кажем
кой увлича пространството.

В случая с анимациите никой от двете отправни системи не увлича светлината, демек пространствената точка която е същинският изсточник на светлината. Затова тази точка остава неподвижна спрямо пространството като светоносна и оптическа среда. Но когато тази точка се задвижи спрямо пространството, тя увлича светлината така че тя вече се излъчва под ъгъл, подобно така сякаш светлината да има инерция.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...