Краят на релативизма

**gmladenov** · Октомври 26, 2020

Преди 12 минути, самотния вълк said:

Ами аз и сненер какви сме? Не сме в нито една от двете системи

Вие сте идентични с двата "вътрешни" наблюдателя. Все едно вие се тях:
ти си стрелеца, а Скенер е мишената.

Значи вие не сте трети и четвърти наблюдатели, а първи и втори.

Редактирано Октомври 26, 2020 от gmladenov

**Relinquishmentor** · Октомври 26, 2020

Преди 54 минути, gmladenov said:

Колега, тук сме наши хора и се знаем. Но извън форума не я казвай тази глупост.
За теб е по-добре.

Значи все пак фотона се телепортира според теб. Добре.

**scaner** · Октомври 26, 2020

Преди 1 час, самотния вълк said:

Парадоксът е само в твоите объркани представи.

Ми няма къде другаде да е.

Както стана ясно, той е рисувал по представи какво би трябвало да се случва според сбърканите му разбирания. И засегнатото му честолюбие не му е дало да си признае това, а тръгва да обвинява кой ли не. Независимо че СТО нищичко не е допринесла за картинките, ама съвсем нищичко. Чул някаква нейна терминология, и айде да я забърка. Тъпотия.

Търси си извинение, ма нещата са съвсем ясни.

От времето на Петков не е имало човек с такива дебели капаци върху мисленето. Не е истина направо

laplandetza · Октомври 26, 2020

Краят на разните рел......атавизми по земните кълбета

Ето го Парадокса Скростомер 3.

Системата на Експеримента (Експ.) . В нея има наблюдатели с детектор/часовници, мрежа от такива , Един Централен Наблюдател в Точка в Центъра, Централна Точка. Там е Катапултната Система и Двата Близнака, Бързия и Бавния. Има трасе за ускорение и подготовка, после Две Писти по Ос Х, Едната по посока на Главното Относително Движение , напред, Другата по Обратна посока на оносит. движение, назад. Двете Писти са с Точно определена Дължина в Експ. Имат Начало и Край.

Системата на Бързия Близнак ( СБърз.Б ). Има Близнак, часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

Системата на Бавния Близнак ( СБав,Б) Има Близнак , часовник/детектор, Един Резонатор с Дължина 1 метър.

Неподвижната Наблюдателна Система ( ННС) , има мрежа от наблюдател , детектор/часовници.

1. Всички системи са в относителен Покой, те са Неподвижни по между си.

2. Експ. ускорява и придобива относителна скорост спрямо ННС от 2/3 С .

3. Подготовка на постановката , резонатори ориентирани по Ос Х, спрямо ННС , тезио резонатори и цялата експерим. постановка са <скъсени>

4. Сверяване , синхрон. на часовници в системите си .

5. Обща Точка и Координ. начала при Центр.Наблюдател и Близнаци Х, Х1 , Х СБързБ, Х СБавБ=0. В този Момент Старт на Катапултната система Започват ускоренията.

6. Близнаците ускоряват, приключват ускоренията и СБързБ има 3/4С отн. скорост спрямо Експ. , положителна по Ос Х.

7. СБав.Б. има минус 3/4С отн. скорост спрямо Експ , отрицателна по Ос Х , обратно на движението.

8. Според ННС , СБързБ има по висока от 3/4С относит. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

9. Според ННС, СБавБ има много по ниска от 3/4С относ. скорост ( точно се смята по правила релатив. сумиране на скорости).

10 Според Експ. Резонаторите и на Двамата Близнака Според СТО, трябва да са Еднакво <скъсени> и имат Еднаква по магнитуд, скаларна скорост.Точно колко скъсени , ползване Лоренц трансформ. (дори и грешни, са ни достатъчни)

11. Според ННС поради различни, много голяма разлика на отностелните скаларни, по магнитуд скорости на Двата Близнака , Според СТО Двата резонатора ще са Много рзлично скъсени, голяма разлика.( точно колко, първо смятане сумираните релатив. скорости, сетне лоренц трансф.)

12. Вече инерциално движещите се Близнаци се подготвят за своята част от експеримента.

13. Единият близнак, СБавБ. стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събития и часовник едновременно.

14. Другият Близнак СБързБ стига до точка Начало на пистата и Отброява циклите на резонатора, които са Събитие и часовник едновременно.

15. Експ. със своята мрежа набл/детек.часов. също следи и Отброява.

16. ННС със своята мрежа набл./детек.часовници също следи и Отброява.

17. СБавБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването , също прекратчват и Експ , ННС , записва се резултата.За да няма никакви съмнения СБавБ. праша информация за броя на Събитията/цикли до ННС и Експ.

18. СБързБ. стига до точка Край на пистата и прекратява отброяването, също прекратяват и Експ, ННС, записва се резултата. За да няма съмнения СБързБ праща информация за броя на Събития/цикли до ННС и Експ.

19. Анализ на резултатите.

Реален резултат. Броя Събития/цикли от СБавБ. е много по голям от броя Събития/цикли от СБързБ.

Пророчествата на Т.О. в часта и СТО.

Според Експ. и СБавБ и СБързБ, Броят на Събитията /Цикли трябва да е Равен !

Според ННС Броят на Събития/Цикли трябва задължително да е Различен и то с голяма разлика.

Анализ на Хипотезата, теорията СТО, ТО , приложена за този Експеримент. Противоречие, Непоправимо Противоречие, Различяни Събития, невъзможност за обяснение, никой наблюдател не влияе на Случването и Физическото случване на Събития!, те са Абсолютно Независими от Наблюдател.

Заключение. Несъвместим с живота на ТО, Абсурд, Грешна теория,

Препоръка. Спешна евтаназия !

laplandetza · Октомври 26, 2020

Преди 13 минути, scaner said:

..

От времето на Петков не е имало човек с такива дебели капаци върху мисленето. Не е истина направо

аааа, твойте са титаниеви по кило. кило и нещо

**Relinquishmentor** · Октомври 26, 2020

Преди 29 минути, scaner said:

От времето на Петков не е имало човек с такива дебели капаци върху мисленето. Не е истина направо

И тук ли се е подвизавал тоя екземпляр? Помня го, тия "анти-релативистите" тука като от него да са се учили...

laplandetza · Октомври 26, 2020

Скоростомер 3 се доказа като безспорен парадокс, като го подредя по прегледно смятам да го преведа на англ. и го пращам в научните дружества.

**gmladenov** · Октомври 26, 2020

Преди 3 часа, самотния вълк said:

Парадоксът е само в твоите объркани представи. Изхвърли третия наблюдател от задачата.

Ето пак примера, този път с нови картинки.

Имаме два наблюдателя - стрелец и мишена - които се намират в
относително движение един спрямо друг.

Съгласно правилата на СТО и релативизма, всеки един от тях може да
бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Иначе казано,
наблюдателните роли стационарен и подвижен са взаимозаменяеми
и произволно-избираеми.

Така в нашият пример можем да изберем както стрелецът за
стационарен, така и мишената. Няма ограничение.

Нека началата на двете отправни системи съвпадат в момент t=t'=0
и точка x=x'=0. В този момент стрелецът изстрелава лазерен импулс
перпедникулярно на движението. Тоест, вертикално по оста у.

В зависимост от това кой от двата наблюдателя изберем за стационарен,
двете системи са огладелно отражения една на друга:

moz-symmetry-1x.png.6d0cd77dd746a90fba43326622a2dd6c.png

Нека първо погледнем отправната систена на стационарния стрелец.
В момент t=2 в тази система, лазерният импулс вече е изминал
разстоянието у между стрелецът и мишената. За това време, обаче,
тя вече се е преместила надясно и импулсът не я уцелва:

moz-symmetry-3a.png.9cac0ea2f8af716253b9866a69cc1ac6.png

Значи ако изберем стрелецът за стационарен, тогава лазерният импулс
не уцелва мишената, защо тя е подвижна. За времето, за което импулсът
би я достигнал, тя се е преместила надясно и така той не я уцелва.

Нека сега видим какво се получава ако сме избрали мишената за
стационарна:

moz-symmetry-3b.png.30f207d90804f9d06a59b8ab5b7c81f5.png

В този случай срелецеът е този, който се движи, докато мишената не се
мести и съответно той я уцелва.

Значи като цяло единственето нещо, което направихме тук, е да сменим
кой от двата наблюдателя е стационарният: стрелецът или мишената.

И както се вижда, в зависимост от това кой от тях е избран за стационарен,
имаме два различни изхода на ситуацията: в единия случай импулсът
уцелва мишената, докато в другия той не я уцелва.

Това, разбира се, е физически невъзможно - и точно затова имаме парадокс.
Не може изборът на наблюдателна роля да променя какво се случва. Не работят
така нещата.

Редактирано Октомври 26, 2020 от gmladenov

laplandetza · Октомври 26, 2020

Преди 5 минути, gmladenov said:

,,,

В този случай срелецеът е този, който се движи. Мишенатам, от друга
страна, не се мести и импулсът я уцелва.

Не я уцелва, пак същото повтаряш и пак същата грешка. Ако го беше уцелела, ами това е най лесния начин да си откриеш собственната скорост, щях да го направя Скоростомер, ама на......., не било така.

**gmladenov** · Октомври 26, 2020

Преди 3 минути, laplandetza said:

Не я уцелва, пак същото повтаряш и пак същата грешка.

Лапландец, не ми се спори ... но не си прав.

**Relinquishmentor** · Октомври 26, 2020

Преди 1 час, gmladenov said:

Това, разбира се, е физически невъзможно - и точно затова имаме парадокс.
Не може изборът на наблюдателна роля да променя какво се случва. Не работят
така нещата.

Да, така, е, така казва и СТО. Така казваш и ти за СТО

Преди 1 час, gmladenov said:

Съгласно правилата на СТО и релативизма, всеки един от тях може да
бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Иначе казано,
наблюдателните роли стационарен и подвижен са взаимозаменяеми
и произволно-избираеми.

Следователно парадокса не идва от СТО. Идва от теб. Сам си измисляш парадокси, сам си ги оборваш, а накрая Айнщайн е виновен. Евала, ставаш за главен прокурор на Императора на Лапландия.

Редактирано Октомври 26, 2020 от Relinquishmentor

**Doris** · Октомври 26, 2020

Преди 5 часа, gmladenov said:

Спред СТО и релативизма, ролите на стационарен и подвижен наблщдатели са
взаимозаменяеми и произволно-избираеми. Имаме право да изберем както единия
наблюдател за стационарен, така и другия; това са два еднакво-валидни избора.

Казано по друг начин:
Представи си, че ти и Скенер решавате задачата. Ти избираш стрелеца за стационарен,
а Скенер избира мишената за стационарна. След това отговаряте на въпроса: лазерният
импулс уцелва ли ракетата или не?

Твоято отговор ще бъде "не, не я уцелва", а отговорът на Скенер ще бъде "да, уцелва я".
Въпросът е, защо вашите отговори се различават.

Това е парадоксът.

Обаче отговорът на Сканер е, че не я уцелва.

Значи нещо бъркаш кардинално.

**gmladenov** · Октомври 26, 2020

Преди 40 минути, Doris said:

Значи нещо бъркаш кардинално.

... или СТО бърка кардинално.

Написал съм сума обяснения, приложил съм картинки и анимации ... и всички
те покзазват едно и също нещо:

избираш единия наблюдател за стационарен - става едно
избираш другия за стационарен - става друго

Направи си труда да вникнеш в парадокса и ми посочи грешката.

Редактирано Октомври 26, 2020 от gmladenov

**Doris** · Октомври 26, 2020

А

Аз вече ти я посочих и то също с анимация.

И в класическата и в релативистката механики трансформациите от отправната система на стрелеца към отправната система на мишената показват , че във втората ОС фотонът ще има същата хоризонтална скорост като тази на стрелеца. В тези трансформации никакви маси не участват, така че няма смисъл да говорим за инерция. Няма симетрия между отправните системи, нито се избират произволно, чудно от къде си решил такова нещо. За всеки материален обект има ОС, в която той е неподвижен и други, спрямо които е подвижен. В случая в едната ОС има неподвижен стрелец , светлинен импулс с хоризонтална скорост ux=0 и подвижна мишена със скорост V, а в другата - неподвижна мишена, подвижен стрелец със скорост V и светлинен импулс с хоризонтална скорост ux= V

**scaner** · Октомври 26, 2020

Преди 32 минути, gmladenov said:

Написал съм сума обяснения, приложил съм картинки и анимации ... и всички
те покзазват едно и също нещо:

избираш единия наблюдател за стационарен - става едно

избираш другия за стационарен - става друго

Направи си труда да вникнеш в парадока и ми посочи грешката.

Ми всички ти посочиха грешката - никъде не ползваш СТО.

Рисуваш някакви картинки едно към гьотери, и твърдиш неща които не са свързани със СТО.

Хайде, избрал си на едната картинка единия наблюдател за стационарен, например източника. Хубаво, заковал си и си описал някакви обстоятелства.

Втората картинка вече не е свободно измислима, защото вече обстоятелствата са фиксирани. Ако искаш да покажеш какво се случва като избереш другият за стационарен, трябва да преизчислиш моментите и местата на събитията в неговата система на база вече зададените в първата система обстоятелства. Това се прави задължително с трансформации, и се прави за да се отрази коректно реалността. Като не го направиш, обстоятелствата на двете картинки няма да имат смислова връзка, което и си нарисувал сега.

В случая ти дори галилееви трансфорации не си приложил - някаква тъпа халюцинация споделяш и се тръшкаш като за последно. Ми няма да ти се получат анимациите така, щото не става с тръшкане, а със смятане. Ама като не можеш да смяташ? Пък искаш да те уважават? Ми с такова прошляшко поведение и това няма да стане.

Но дерзай, щом искаш да станеш маргинала на форума... И други са минали по тоя път, и се замисли защо вече не са участници в тоя форум... Когато много усилено се правиш на глупак, голяма е опасността после да не можеш да се върнеш в нормалното състояние.

**gmladenov** · Октомври 27, 2020

Преди 37 минути, Doris said:

Аз вече ти я посочих и то също с анимация.

Това ми показва, че не си вникнала в парадокса.

Обясних подробно какъв е проблемът с твоята анимация - но ти явно
или не си прочела обяснението, или пък не те интересува да вникнеш.

Парадоксът е много прост за тези, които имат желание да го разберат.
Позицията на останалите е ясна.

**Doris** · Октомври 27, 2020

Младенов, физиката не е анимация.

Тя има 2 области първата, с по-голяма тежест е експерименталната, втората е аналитичната, анимациите не се числят нито в едната, нито в другата.

**gmladenov** · Октомври 27, 2020

Преди 17 минути, Doris said:

Младенов, физиката не е анимация.

Тя има 2 области първата, с по-голяма тежест е експерименталната, втората е аналитичната, анимациите не се числят нито в едната, нито в другата.

Дорис, много съм ти задължен за снизходителното поучение.

Само ще поясня, че парадоксът се получава за светлината - но
изчезва ако погледнем механично движение.

В този случай няма никакви значение кой наблюдател сме
избрали за стационартен и кой за подвижен ... точно както
релативизма казва и както е показано на следната анимация.

moz-matter.gif.c1f23f70ac18416c4e20cf38958b6b88.gif

**Малоум 2** · Октомври 27, 2020

Преди 4 часа, gmladenov said:

Само ще поясня, че парадоксът се получава за светлината - но
изчезва ако погледнем механично движение.

Ами, защо се пениш, тогава и настояваш за парадокс в СТО.

Случайност: Съвпадение на две независими събития по време и по място.

(Сканер вече ти го обясни, по-рано) Керемида пада от покрив на към тротоара. Там, по тротоара, върви пешеходец. Ако му падне на главата - двете събития: достигане на керемидата до височина на "главата" и второ - главата е в този момент точно там ... е Случайно "уцелване", случайност при възникване на две независими събития. (причините за падане на керемида и вървеж на пешеходец, са съвсем различни физически, затова събитията са независими).

(За трети страничен за Земята, наблюдаващ двете ситуации: Керемидата пада по крива, пешеходецът се движи по права.)

...

Редактирано Октомври 27, 2020 от Малоум 2

**gmladenov** · Октомври 27, 2020

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

Ами, защо се пениш, тогава и настояваш за парадокс в СТО.

Ами виж, че за механично движение нещата излизат както се очаква
(според СТО) - а за светлината не излизат.

Парадоксът е съвсем истински. Няма объркване тук.

laplandetza · Октомври 27, 2020

Преди 6 часа, Doris said:

...

Моя Парадокс разби ТО, сам той е достатъчен да обърне цялата глинена теория.