Застрашава ли космическата програма на Китай лидерството на САЩ?

[SAlexandrov]

Застрашава ли космическата програма на Китай лидерството на САЩ?

Снимка от изстрелването на първата двупосочна мисия на Китай на 23-ти ноември. Photo credit : CNSA/CLEP

26 ноември 2020 г. 20:30 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на най-новата китайска роботизирана експедиция до Луната на 23-ти ноември безспорно ще разгори наново споровете дали Китай и САЩ се намират в условията на нова космическа надпревара. Срещат се и хора, които смятат, че Щатите драстично изостават от Китай. По време на подобни дебати китайската космическа програма бива представяна като грандиозна стратегия за усвояването на лунните ресурси и ако американците не се стегнат, ще станат подчинени на новите си азиатски господари. 

Но така ли е наистина? 

Космическият анализатор Джеф Фауст публикува нова статия по темата на страниците на The Space Review. В нея Фауст се позовава на книгата Spacepower Ascendant, написана от Джошуа Карлсън, експерт по космическа стратегия. 

Съгласно разработената от Карлсън теория усвояването на космоса преминава през следните четири етапа:

1. Изследване - изучаване на космическото пространство с научна цел.

2. Експанзия - разширяване на човешкото присъствие в космоса

3. Експлоатация - използване на космическите ресурси с комерсиална цел

4. Отлъчване на конкуренцията - тези, които усвояват ресурсите, предприемат стъпки, пречещи на останалите да заемат същите пазарни ниши.

Къде се намираме ние? По отношение на близкия космос или околоземната орбита човечеството е вече на третия етап. Държавите и компаниите използват орбиталните ресурси, за да предоставят услуги по комуникация, заснемане на земната повърхност и прочие. Що се касае обаче до далечния космос и планетите, нашата цивилизация безспорно се намира още на първата стъпка.

Проблемът, който Карлсън съзира, е следният: американската космическа стратегия е "енориашеска, със спътнико-центрично мислене, което приоритизира сигурността, стабилността и съхраняването на текущите предимства". От друга страна Китай, твърди той, притежава по-напредничаво мислене, което се фокусира върху експанзията, експлоатацията и отлъчването на конкуренцията. Според експерта може да се стигне до сценарий, при който китайците ще разработят космически електроцентрали и предприятия за усвояване на лунните ресурси. Така до средата на 21-ви век Китай ще се превърне в доминантната държава със способността да изключва от космическите богатства американците и останалата част от света. А какво ще кажем тогава за Илон Мъск и плановете му за усвояването на Марс? Дори и Мъск не е имунизиран от китайската експанзия, твърди Карлсън: на фона на западното пренебрежение и отрицание на ядрената енергетика, предприемачът ще се принуди да потърси протекция от ядрената космическа флотилия на Китай.

Но наистина ли е толкова сериозно положението? 

Фауст сериозно критикува постулатите на Карлсън. Те се базират на предположенията, че през настоящото десетилетие ще станем свидетели на космически електростанции, през 30-те години - на лунна база и през 40-те години на ядрена флотилия. Липсват обаче доказателства, че това е действителният план на китайското правителство. Подобно на други анализатори, така и Карлсън изпада в клопките на пожелателното мислене. Карлсън извежда логически заключения какво Китай би направил, но надали китайците ще постъпят по този начин или ще го направят в предположения времеви период.

Друг анализатор на име Дуейн Дей се съгласява с тази критика. Той напомня, че преди две десетилетия множество журналисти предсказваха, че китайски крак ще стъпи на Луната до 2017 година. Нищо подобно не се случи. До ден днешен китайците изпращат към естествения ни спътник  единствено роботи.

Нещо повече - космонавтиката на Китай не е изпращала човек в космоса вече цели четири години. Последната китайска пилотирана мисия бе реализирана през 2016-та. Освен това, твърди Фауст, китайската космическа стратегия напомня на "енориашеското спътнико-центрично мислене" на САЩ. Китай изстрелва все повече шпионски и разузнавателни спътници.

И така, застрашават ли китайските космически проекти господството на САЩ? По-скоро не. Нещо повече - изглежда, че целите на Китай се припокриват до голяма степен с тези на Щатите. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3668-2020-does-china-threaten-usa

[laplandetza]

Аз си чакам Космическия тероризъм и взривени станции с Дигитални викове Ал............ак......р ! , а сетне Космически Милиционерски Сили.