Отиди на
Форум "Наука"

"Балада за Соца и Прехода"


Recommended Posts

  • Потребител

Балада за Соца и Прехода

 

Иво Беров
 

Встъпление /начало/ :
  
Пак щях да напиша само една обикновена дописка за едни хвърлени на боклука дънки. И пак, както миналия път, се  се получи писание от 18 страници. Нещо като летопис на Соца и Прехода. НАучен труд едва ли не. „НАучен” С ударение на „А”, както го произнасят двамата народни политици Тодор Живков и Бойко Борисов. Назовах писанието „Балада за Соца и Прехода” за по-баладично. 

Явно съм със самочувствието, оправдано или не, че имам доста неща за казване и че знам как да ги кажа. Добрата новина е, че противно очакванията ми, такива дълги писания биват четени – предишното с такива  размери /виж тук/ привлече достатъчно хора. Може би все пак е по-добре да не се изчита всичко наведнъж.

Край на началото.
….
Който владее миналото, владее и бъдещето. Тия думи на Оруел са достатъчно известни и вече поизтъркани сякаш, но това не ги прави по-малко истинни.

Българското минало беше завладяно и изнасилено от две политически явления.

Едното явление има няколко имена. Дори повече. Може да го наречете комунизъм, може и социализъм, може и жалост /носталгия/ по социализма, може и ченгесарщина, може и безпаметство, може и  робски наклонности, а може и просто глупост.

Според това многоименно явление при социализма били създадени много блага, но после дошла демокрацията с демократите и съсипала всичко.
...
Другото явление, което изнасили миналото има само три имена, като второто е почти неизвестно, а другите две – незаслужено известни. Трите му имена са Бойко Методиев Борисов.

Според това явление за двайсет години демокрация България не е направила и не е постигнала нищо. Започнала е да прави и да строи и постига разни неща едва когато той дошъл на власт. Защото всъщност той е започнал да прави, да строи и да постига.

Като разликата между многоименното  явление и онова с трите имена е предимно в броя на имената.

Вчера върху кофата с боклук видях преметнати едно кожено яке, едни дънки и още нещо, май пуловер беше. Якето беше изтъркано, но от истинска кожа. Дънките също бяха изтъркани, но не много.

Дънките, якето и пуловера висяха върху кофата за боклук цял ден. Висяха и на другия ден до обяд. Чак после изчезнаха. Значи повече от 24 часа висяха.  Не 24 секунди.

По социалистическо време изтърканото кожено яке и дънките щяха да висят върху кофите за боклук най-много 24 секунди. След което някой щастлив не циганин, а българин щеше да ги прибере.

Всъщност тези твърдения са грешни и безсмислени. И несправедливи. С тях социализмът съвсем незаслужено би бил похвален.

Няма начин при социализма някой да прибере от кофите за боклук изтъркано кожено яки и дънки. Просто защото няма начин някой да ги изхвърли там.

Съдбата на изтърканите дънки и кожени якета при социализма беше друга.

Беше величава, зашеметяваща, ослепителна и звездна.
...
Притежателят на дънки през социалистическите времена,  до средата на седемдесетте години примерно, ставаше звезда.  /Тогава не му викаха така. Забравих как му викаха. Готино копеле може би/. Беше пич. Беше човек за завиждане. Беше от ония, другите. От избраниците. От висшите. От върхушката. Беше човек, който има право да си купува от Кореком, тоест от магазините, където срещу долари продаваха западни стоки. Или имаше връзки с такива хора. Беше човек, защото беше човек на голяма човек. Беше човек, който имаше право да пътува на запад. Или до Сърбия поне. Или в някоя друга забранена страна, където се продаваха бленуваните дънки – свидетел и доказателство за успеха на техния притежател.

Това беше то да имаш дънки при Соца.

Гилаш с изтърканите  дънките по мегдана на някой областен град, че и в София даже, а сърцата на девойките че и на комсомолките дори примират и пеят „ши ловзю йе-йе-йе”. 
Ако пък притуриш към дънките и старо кожено яке не само сърцата, ами и другите им работи запяват. „ Еври инч оф май лов”, примерно...
...

Още малко за дънките. Продаваха се за 50-60 лева изтърканите, 90-100 лева новите. При минимална работна заплата 70 лева. /Това през 1976 година, толкова беше, не ми възразявайте, работил съм за толкова/. И при начална заплата на инженер 120 лева. След десет години – 200 лева.

Половин заплата, че и една заплата за едни дънки – как ви се вижда това ?...

Имаше едни пичове, измислили особена търговия. Снабдяваха се с дънки, от Югославия или от чужди туристи, или от роднини в чужбина, или от връзки с върхушката, носеха ги известно време по градски и селски мегдани, та да изполюбят де що има угледни моми, а след това отиваха в Съюза и продаваха изтърканите дънки на безумно скъпи цени. В Съюза на Съветските Социалистически Републики имам предвид. От там сравнително евтино купуваха диамантени дискове за рязане, които продаваха двойно по-скъпо в България. С печалбата пак се снабдяваха с изтъркани дънки – и пак угледни девойки и любене, и пак продажба на смайващо високи цени в Съюза на Съветските Социалистически Републики.

А сега – на боклука.  

Виждали ли сте тълпа, струпана около някой вносен автомобил, тълпа, която да го оглежда с невярващи очи и да цъка с език ?

Виждали ли сте двайсетметрово-половинчасова опашка за четвърт сирене и бутилка водка ?

А виждали ли сте хора на Пловдивския панаир да се бият, ама буквално да се бият с юмруци за невижданото чудо – пластмасови торби / раздавани безплатно за реклама от западни фирми? /

Виждали сте, разбира се и това, и още много подобни неща сте виждали. Няма начин да не сте, ако сте живели Соца. Няма начин, – те са вашето минало.

Само че вече не ги помните тия. Защото вашето минало е ограбено. Присвоено е от други. И вие не се оплаквате, нито съжалявате за това, че са ви ограбили миналото. Разбираемо. 
При такова минало...
...
Само че този, който е завладял миналото, ще завладее бъдещето ви. И ще го направи като него. Като миналото.

Чат ли сте му ? Уакаримас – ка?
Не съвсем. Знаех си...
Аннадъмо, капиши ?
Йок аннадъмо, ниенте капиши.
...
Пориви към свобода, права на човека, справедливост, някаква съпротива срещу дивашката комунистическа пропаганда и лъжите й. Това било срутило Соца ? Или злобните демократи, подкупени от еврейските цитадели Израел и Америка с нейното ЦРУ?

Глупости.

Соца го срутиха дънките, хубавите чужбинско коли, химикалките с голи жени /имаше такива/, песните на Бийтълс, чужбинските филми и списания и разни такива работи, които показаха, че онова общество притежава и произвежда всякакви неща, които това не може .
И че няма начин това общество да не се срути. Не за заради друго, а заради собствената си немощ, нефелност, небъдност и невъзможност.  
...
Соцът в България минава през три големи стопански кризи. Приблизително по една на всяко соц десетилетие /без 60-те години/. Първата криза – тази в края на 50-те, е платена от хората с бедност, за която никой не говори и която сякаш малцина помнят. Или не щат да я помнят.

В ония години – краят на 50-те тоест, да ходиш с прокъсани гуменки не беше нито изключение, нито признак, че си в онеправдано положение. Няма бедни там, където всички ходят със скъсани гуменки. Скъсаните гуменки тогава си бяха  част от ежедневието, част от битието, част от социалистическия начин на живот, те бяха като кражбите на домати от Текезесето и на дини от общия бостан. Те бяха природно явление, неизбежни щото, като уханието на липи през лятото и като мокрите крака през зимата / няма добри обувки щото/.

Впрочем за през зимата в Смесения магазин  се появяваше нещо друго – то наричаше се шушони. Шушоните не бяха индианско племе, бяха обувки от гума. Те не пазеха от студа, но текезесарската мълва мълвеше, че пазят от влага. Което при студ под нулата си беше напълно вярно.

Краят на петдесетте години, че и средата на шестдесетте.

Тогава се появи едно чудно, омайно,  жадувано и въжделявано лакомство. Марципан му викаха. /Марципанът е нещо като шоколад, само че не шоколад, а марципан/ Марципанът струваше цели ми ти 11 стотинки. Доста тлъста сума, като се има предвид, че „трудоденя” у Текезесето беше 32 стотинки.

Намираха се обаче, смели и оправни деца /сега биха ги нарекли инициативни/, които крадяха отнякъде /най-често от кокошките на леля/ яйца и се сдобиваха с приказното лакомство.  Яйцата ги купуваше Смесеният магазин за 6 стотинки всяко. Срещу две яйца ти даваха един марципан и ти връщаха надлежно една стотинка ресто. Със закачливата заплаха на продавача: „ Ей, ама ти да не си откраднал отнякъде тия Яйца /с ударения на „я”/, оти ще кажа на баща ти” /. След което щастливият притежател на въжделяваното приказно лакомство отиваше да го хапне нейде скритно, за да не дразни другарчетата си – чавдарчета, или пък го хапваше тъкмо пред тях, за да ги дразни.
...
В нашата софийска махала /на улица Борис Първи/  пък се прослави, също като марципана,  филията с лютеница, която един кръчмар /бай Милан/ продаваше незаконно срещу пет стотинки. Една филия с лютеница ти оправяше детския ден. Ама я нямаше всеки ден, пустата му лютеница. Прекалено скъпа щото. Около веднъж седмично си я позволявахме само.

Ако пък нямаше марципан и филия с лютеница имаше джанки. Джанките растях до градината на Пионерския дворец – сега там се помещава Духовната академия. Ходехме от средата на града чак до тоя „дворец” и обратно – общо към три- четири часа път /дотам нито имаше трамваи, нито пари за трамваи/ само за да си напълним джобовете с джанки. Не да се замеряме с тях. Използвахме ги за нещо друго. За нещо, за което никой днес не ги използва. За ядене. И ги ядяхме не за проба, а заради едно, макар и много употребявано / и злоупотребявано /, но все пак съвсем непознато за днешните деца явление. Викат му глад. От глад ядяхме джанките. От глад ходехме пеша от улица „ княз Борис първи”  чак до така наречения Пионерски дворец и обратно. Хубави си бяха джанките, само че винаги зелени. Щото всеки гледа пръв да ги обере, да не го изпреварят.

В България сега няма гладни деца. И гладни възрастни също няма. И въобще няма гладни хора. Знам го със сигурност. И ще ви кажа откъде го знам.

Пред нашия блок в Борово /бъдещо Берово, майтап/ има ябълково дърво. Даже две. Ябълките им са чудесни. И в изобилие. Всяка година падат тия хубави ябълки на земята и никой не ги яде. Никой не ги прибира, никой за нищо не ги ползва. Хората по-скоро ще  купят ябълки от Плод-зеленчука, нежели да си вземат от изпопадалите на земята, мака ябълките от плод-зеленчука най-вероятно да са пръскани с отрови.

Може би се опасяват, че тези от земята са опикани от кучета. Ами да ги измият тогава... Или да си обрулят от дървото.

Аз пък си взимам понякога от тези ябълки. И се случва околните да ме видят. И да ме погледнат изкосо. Не знам защо така. Може би започват да подозират, че съм клошар, който ще им свие нещо от мазетата. Пък аз не се навеждам от глад. Просто като си спомня колко път съм бил за едни кисели джанки, струва ми се неблагодарско някак към живота да не се наведа за една сладка, паднала от дървото под балкона ми ябълка.

Ако в София имаше гладни хора, то тия ябълкови дървета щяха да се прочуят и чак от Илиенци щяха да идват гладни хора да ги берат. Зелени още, както ние беряхме джанките.

Май прекалих с тия джанки. Добре де, само още малко за тях и край.

В никакъв случай не се оплаквам от ходенето за джанки. Напротив, чудесно си беше. 
Цялата тази весела детско-юношеска тайфа, тръгнала без позволение през непознатия, привлекателен, опасен и пълен с чудеса град за джанки – това си беше приключение, изживяване, прекрасност детско-юношеска и за тази прекрасност шибаният социализмът няма никаква заслуга.

И въобще ако нечие детство е било хубаво, а понякога дори щастливо, то е защото е било детство, а не защото шибаният социализъм с шибаната му партия са осигурявали щастливо детство да децата.

Шибаната партия и шибаният социализъм можеха само да изпортят детството на децата. 
Можеха и го правеха.

Правеха го винаги където и както можеха. И в училището, и в пионерските лагери, и навсякъде.

Чудните пионерски лагери на море…

А не. Не само сутрин, вечер, на обяд, на разходка и на поход всички ходеха под строй. И на плажа беше така.

За всеки пионерски отряд си имаше оградено място на пясъка /това на Равда ми се случваше/. Оградено и със знаменце даже.  И пионерчетата чинно, надлежно и съвестно, по пионерски се редяха в редички да се пекат. Дружинната свиреше с една свирка. Като свирне веднъж се обръщаш на едната страна да се печеш, като свирне пак- на другата страна. Пак свирне – обръщаш се по гръб. Пак свирне – по корем.

Пионерчетата, обаче чакаха не едната, а двете свирки.

Чакаха тия две свирки на дружинната със същия копнеж с който кучетата чакат господаря си да хвърли пръчка, та да хукнат след нея.

Защото двете свирки означаваха, че пионерчетата могат да се окъпят.

И след двете свирки всички хукваха с весели писъци и крясъци към морето.

Тоест към онази мъничка, оградена с връв част от него, позволена за пионерчета, в която имаше повече пионерчета, нежели море.

На някои тия пионерски лагери може и да са се харесвали.  Нали ви казах. Шибаният социализъм и шибаната партия изпортват хората. Още от детството им. / Само не ми правете сравнения със скаутските лагери, моля./

Също като в социализма и в пионерските лагери имаше нещо хубаво. Краят им. Все пак тия пионерски лагери имаха край.

Как само чаках тоя край. С какъв копнеж само. Броил съм не дните, часовете до тоя край. В буквалния смисъл часовете. Понякога и между часовете поглеждах – минаха ли още няколко от тия проклети лагерни минути. Та да се върна все пак при джанките и при филията с лютеница на бай Милан. И при свободата.

А пък вечер в лагера се гавреха. Всяка вечер. След тая гадост– проверката, където всички бяхме налице, освен щастливеца Митко Палаузов, загинал геройски в борбата срещу фашизма и капитализма още преди лагерните изтезания, ни караха да пеем : „ в лагера любим, с песен да заспим, лека нощ, лека нощ”

Ние пък, няколко неприспособими деца от задните редове пеехме „лекар с нож, лекар с нож” и се хилехме и отмъстително. Така де, да дойде лекар с нож и да ги изпоколи всичките – ха –ха-ха !

Защо ли толкова ми харесаха последните думи на една серия от филма Спартак, дето сега го въртят по телевизорите. Дори на английски съм ги запомнил и си ги повтарям понякога:. „ Деър из уан уей аут – кил дем ол” / There is one way out – kill them all/

Ами да, само един изход има – да ги избием всички.

И какво ще остане от ония времена ? Какво ще разказват за тях. Какво ще разказват крадците на миналото. Лешоядите на времето. Похитителите на бъдещето.

Ами ще извадят, например, всичките тъпни, писани по тогавашните вестници за щастливото детство. Ще поканят някой бивш партиен секретар, ченгесар,  кадесар, или нещо подобно, да разкаже как всички деца получавали образование и колко хубаво било като се събирали вечер около лагерния огън. Докато сегашните дишали лепило, ходели гладни и просели.  Ще пускат по радиата някогашните задължителни песни като „ и ний вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим /прибавяте се колкото щете „пъти вървим”/нататък, и няма край, и няма край, и няма край /прибавяте си колкото щете пъти „ и няма край”/ нашир и длъж /нашир и длъж е само веднъж/. Та да се умиляват хората от щастливото си детство.

Между другото имаше и други песни, незадължителни. Тях ги пеехме, когато наоколо я нямаше дружинната или друг някой наставник или надзирател.  „ Пиратски кораб се носи в морето”,„ Джо от гроба се надига”,  „Баща му беше черен негър, а майка му бяла жена”. Малко смешно, но пък истинско.Такива песни, обаче няма.Те не съществуват.

И кризата в край на 50-те години не съществува. Съществуват петилетки и години на социалистическо строителство.

Имаше такъв филм.

Имаше такъв филма - „По хълмовете на времето” . В него се разказваше как от петилетка на петилетка партията и правителството начело с Тодор Живков отрупвали народа с все повече блага , а пък народа бил все по верен на партията и правителството начело с Тодор Живков.

И знаете ли кой го направи тоя филм. Не знаете. Един голям творец го направи. Творец, чиято единствена творба си остана тъкмо тоя добре заплатен филм. Зетят на Тодор Живков. Мъжът на Людмила Живкова. Корумпираният пияница и съчинител на просташки майтапи Иван Славков.

И досега затъпялата от социалистическа пропаганда, пролетарско тъпоумие и робско овчедушие тълпа разправя какъв пич бил тоя Иван Славков. А разни телевизонни нищожества и мижитурковци разправят какъв велик началник на Националната телевизия бил.

И така от хълма на хълм и от петилетка към петилетка се стига до кризата на седемдесетте години. И за нея нищо не се знае. И от онези времена сякаш никакви истински спомени не са останали. Освен може би незабравимият, прелестен, величав, трогателен, внушителен и  вълнуващ спомен за безплатните профсъюзни карти, с които всички ходели били на море.

Е, не чак безплатни. Струваха 15 лева. И не чак всички – за селяните от текезесетата нямаше карти за море.

Но споменът си остава все такъв. Незабравим, прелестен, величав, внушителен, трогателен и вълнуващ. Спомен, който се превърна в несъкрушим довод за предимствата на социалистическия начин на живот.

Ех, тия безплатни карти за море...
...
 В най-голяма жега се връщаш в почивната станция и се редиш на опашка за обяд. Тоест искаш да се редиш на опашка, ама първата смяна още не си е дояла. Защото яденето става на три смени. На три смени в едни огромни хангари, или соц-ресторанти, където на едната стена виси натюрморт с разцепена диня, а на отсрещната виси натюрморт с другаря Тодор Живков, на когото всеки трябва да е благодарен за безплатните карти и безплатния обяд. 

Сред незабравимия смърдеж на яхния и потни тела, посред величавото тракане на вилици и лъжици, посред трогателната гълчава на цяла тълпа труженици, които си подвикват един на друг и се карат на децата си, посред внушителната блъсканица между ония, които си връщат чиниите и ония, които търсят свободна маса, посред трогателното броене на купоните за обяд и вечеря /само да не ги объркаме/, ти също се включваш в незабравимия празник на безплатното профсъюзическо плюскане като призоваваш, абе моля ви се другари, абе айде бе другари, тия от първата смяна да привършват по-бързо с яденето та да можеш да се наредиш и ти на неизбежната за всеки социалистически строй опашка, да се докопаш с подноса до лелката, която ти изсипва  неизбежната за всеки социалистически строй картофена яхния, та да ти подвикват и на теб докато я ядеш „айде бе, другарю”. 

Е, е нека бъдем справедливи, нека признаем, че веднъж седмично в столовата, тоест в соц ресторанта имаше и –о, величаво свидетелство за това, че партията се грижи за народа – имаше и пържола.

 / То не случайно един министър-председател раздава това висше благо от времето на узрелия социализъм като награда за кучета. Засега само за кучета /.

Дали би се намерил един единствен човек с всичкия си, който пред тази безплатна профсъюзна мъка да не предпочете една платена пица на парче, изядена при някоя самотна скала до брега на морето ?...

Ама то тогава и пици нямаше. Имаше сирене, домати и лук върху „ Работническо дело” / вижте картините на социалистическия реализъм от ония времена/ Които сирене домати и лук, /без „делото”/ пак биха били  за предпочитане пред профсъюзната пържола.

Ами явно би се намерил такъв човек, който да предпочете профсъюзните прелести. И то не един, а много. Само че всичките тия хора с тия предпочитания няма да бъдат хептен съвсем с всичкия си. С половината си промит ще бъдат. Най-малко. А най-вероятно и с целия.
...
Защото това унижение – профсъюзната карта, не един и не двама социалистически труженици са придобили не само срещу 15-те лева, но и с цената на доноси и клевети срещу близки колеги и приятели – зер картите не стигат за всички, ще ги имат само най-достойните – тия които се подмазват и  доносничат на партийните и профсъюзните началници.

И един чисто младежки поплак.  При безплатните профсъююзни карти любовта между младите трябваше да свършва до 10.30 вечерта, или въобще да не започва – щото в тоя час станцията биваше надлежно и по правилник заключвана – не ми възразявайте, тия неща лично съм ги изживял.

И все пак нека да бъдем докрай  точни и справедливи - почти всяка вечер в профсъюзните станции пускаха топла вода от осем до девет часа.
...
Кризата на седемдесетте. Не може да се каже, че хората малко знаят за нея. Те нищо не знаят. И не искат да знаят. За спомен от ония времена разни убоги същества гордо ще показват мраморните градски площади на областните градове. Като пример за предимствата на Соца. Който е в състояние да преодолява всякакви кризи.

Тоест, да ни ги допуска – при Соца кризи няма. Или да ги забравя. Или да ги отрича.
...
Кризата на седемдесетте беше преживяна, ако не и преодоляна, с продажбата на съветски петрол. Зашеметяваща трансакция, достойна за всеки полуграмотен селски тарикат. Купуваш евтин петрол от братския Съветски Съюз, защото е братски съветски и го продава двойно и тройно, че и петорно по-скъпо на вражеските капиталистически страни, защото са вражески капиталистически.  И защото точно в ония години – около 1974-та страните износителки на петрол /ОПЕК/ вдигнаха двойно и тройно цената му.

Печалбата от тази далавера обаче нашият тарикат Тошо не я  влагаше в производство на продаваеми стоки. Правеше с нея мраморни площади, еднеката и петоъгълни многохуйници. / И като изключение компютри, които на границата ги взимаха за компоти –имаше такъв виц/. А неговият верен гавазин и следовник – също полуграмотен тарикат му се диви и го хвали, че бил построил две Българии.
...
Всичко това хубаво, но вражеските капиталистически страни се оправиха някак с петролната криза, а братският Съветски съюз – никак със своята социалистическа. И когато си отиде Брежнев със сластните междудържавнически и междумъжки целувки уста в уста с Тошо, Андропов, а после и Горбачов прекратиха петролна далавера, щото и „братския” го закъса.

Ами сега ? Как да поддържа и издържа всичките селския тарикат всичките тия губещи социалистически гиганти. Какво да направи, та да си закрепи социализЪма си и да не изгуби властта си ?

Ами много ясно какво. Много просто.

Просто като селски тарикат.
...
Първата криза на социализма беше платена с поголовната и от никого неразказана и неотразена нищета на социалистическото природонаселение.

Впрочем не. Има един човек, който писа за нея. Виктор Пасков я описа в може би единствената си добра, наистина много добра книга - „Балада за Георг Хених” Ама нали днешните не четат подобни книги. Когато въобще решат да четат книги или каквото и да било друго...

Втората криза на социализма бе платена с препродажбата на съветски петрол.

Третата криза на социализма бе платена с нещо съвсем просто. Нещо за което можеше да се договеди дори той. Селският тарикат.

Със заеми.

Капиталистите му отпускаха заеми. С мисълта, че „тоя яко ги държи тия особняци – социалистическите труженици и ако се наложи ще ги изстиска до шушка и ще върне заемите”. И се оказаха прави капиталистическите акули. Що се отнася до Чаушеско поне. С Тошо иначе се получи.
...
Ама знаеха нашите хора. Тоест техните хора. Тия от Техноекспортстрой, Техноимпеск и всичките техни пропадащи предприятия. Знаеха си, че всичко рухва. И вместо в комунизма, както обеща Тошо,  България ще навлезе  в третата, неизбежна и последна криза на българския социализъм. И понеже го знаеха, още през 1983-та година започнаха да изнасят всичко чрез външнотърговските си дружества. Още тогава приватизираха всичко, което си струваше. 

Всичко, което си струваше, не грамадите от желязо на „Кремиковци” - предприятието обречено да бъде губещо още със самото си създаване. И не авиокомпания Балкан – също губещо предприятия, което съществуваше само за да могат бедните и отъпели от многогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси да плащат самолетните билите на богаташите от партийната върхушка. / Понеже затъпелите от дългогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси и досега не се договеждат как става това, пояснявам : Чрез бюджета и данъците, събрани от затъпелите простонародни маси, държавата издържа „Балкан”, без да повишава цените на билетите. А със самолетите пак си хвърчат предимно хората от върхушката, само че по- евтино.

Аннадъмо ? Уакаримас –ка ?. Капиши ? Знам, знам. Йок аннадъмо, ниенте капиши.

„Драгалевският циганин продаде Балкан на коварния юдеин, за да съсипе България „

Ето тези предприятия хората от комунистическата върхушка не ги приватизираха. За това се искат усилия, напъни, вълнения и зор. И мислене също. Да се смени строя, да се изследва пазара, да се пресметнат възможните печалби и загуби, да се вложиш парите си в производство, с опасността да се провалиш и загубиш.... Тези неща другарите от върхушката не ги можеха. Някак не им се отдаваха тия неща. Никак даже не им се отдаваха тия неща. Отдаваше им се друго. Онова. Същото.

Кражбите.

Взимаш парите на хората, даваш ги на външнотърговските дружества и толкоз. После с получателят си ги делкате.

Или пък по-простото – взимаш парите на хората, слагаш ги в един куфар и ги даваш на съответния друга. Той ги пере, после си ги делкате. 

Или по-сложното : Слагаш парите в банка, където за банкер е назначен наш другар, банката дава заеми на друга наш другар, а пък другият другар просто не ги връща. Или ги връща, ама след инфлацията, което значи, че пак не ги връща. После си делкате всичко по другарски.

Това успя да усвои комунистическата върхушка от всичките стопанските науки.

После окрадените пари се върнаха като вложения. Вложения, ама не в скапаните социалистически предприятия. Там върхушката не вложи парите си. Там, в скапаните социалистически предприятия  върхушката вложи чуждите пари. Парите на хората. По Жан Виденово време ги вложи. През бюджета. И ги затри, разбира се. Парите.

Много по-късно, вече при управлението на Станишев и тройната коалиция, върхушката вложи откраднатите пари в единственото нещо, което социалистическия строй не съсипа. 
Не защото не искаше, ами не защото сколаса някак си да съсипе. Не изцяло.

Сещате ли се кое е то ? Уакаримас-ка ? Капиши ? Аннадъмо ?
Даа. Ниенте капиши, йок анадъмо.  

Ех, поне тоя път трябваше да се досетите.

Природата бе, хора. Природата. Природата не сколасаха да съсипят изцяло. 

Крайбрежието най-вече. И затова, като дойдоха техните на власт / а и малко преди това / там изляха парите си, а не в скапаните соц предприятия. Във вид на бетон ги изляха. Във вид на бетонни грамади с тъпарански кулички отгоре, с несъразмерни лъвове отдолу и с глупаво-грозновати лебеди по средата.

Като най-хубавата част от крайбрежието – устието на Камчия, дадоха по техен си обичай на братушките. Тоест на един братушка -Лужков. Веч-на друж-ба, веч-на, друж-ба!

Сега идва ред на планините.

Че за какво мислите „ Нова Българска Медийна група”, тоест Дилян Пеевски, Цветан Василев, Цеко Минев и авери,  купиха наскоро „24 часа” и „Труд”, освен другите медии. От любов към словото може би. Да просвещават тъпунгерите ? Не, разбира се. Олигарсите купиха тия губещи вестници за да подготвят бъдещите си  далавери.

Скоро тези вестници, покрай мазните около Борисов ще започнат да пишат колко прекрасно ще бъде ако Витоша се покрие със ски писти и колко ще спечелят от това софиянци.

И до четири години планината Витоша вече няма да я има. Ще има голяма спортно – развлекателна градина за големите баровци. А тъпунгерите ще се пулят и ще си викат „ кво стаа, бе, пак ни прецакАа, дееба”

Оакаримас-ка? Капиши ? Аннадъмо ?

Знам, знам. Йок капиши, ниенте аннадъмо, куроакаримас.

Края на март 1990 година. Чрез правителството на Луканов България обявява мораториум върху плащанията. Това е вече ясно заявеният, държавно потвърденият, неоспоримият, служебно признат крах на социалистическия строй. Окончателният може би.

Случайно по това време отидох на Ангел Кънчев 5, в тогавашния съюз на писателите да интервюирам едно известно нещо, което се водеше писател и разбирач на разните явления. Заслушах се, докато го чаках в раздумката на околните писателите. И чух следната дълбокоумица : „ Ама хитър излезе тоя Тошо /казано с възхищение/, взе им парите и ги прецака”. Също като Бай ганьовото „ голям хитрец излезе това момче, всичките ни измами. Аферим, браво !..”

И това хората, които се водят цвета на нацията. Които трябва да насочват и просвещават другите…

Толкоз за социализма им.

Сега за прехода.
...
Не, само още едно нещо за него. Минавам покрай сегашния махленски плод-зеленчук. 

Отвън, на една дъска натрупани, банани, дини, домати и каквото ви хрумне. И о, невиждано за социализма чудо /освен бананите през август/ Всичките тия плодове и зеленчуци си стоят да дъската. И никой не ги пази. Минаващите не ги крадат. Никой не ги краде.

Да, същото би било и при социализма. Ако имаше по три милиционера до всяка дъска за да пази бананите и другите благини.

Впрочем и с милиционерите нямаше как да стане. Просто защото тогава нямаше какво да се изнася и да се слага вън на дъската.

Сега и в най-мижавия махленски супермаркет има повече и по-разнообразни стоки от всичките социалистически продавачници по цялата земя българска.

Вече наистина толкоз за социализма им.

Сега за прехода. 

Бойко Борисов се оплаква, че нему се паднала най-голямата криза. И тъпунгерите въздишат съчувствено : „ Горкият юнак. Каква незавидна съдба. Какво себеотрицание. Какво мъжество. Какво величие. Каква саможертва. Ония, лошите ни набутаха в тази криза, дано той ни избута”

И да се чуди човек дали тия хора са си изгубили акъла, или никога не са го имали.

И да се чуди човек лъже ли Бойко или хитрува. Не знае ли, или е забравил.

А пък може и най-тъпото обяснение да се окаже вярно. Да не лъже, да не хитрува и да не е забравил, ами наистина да не знае.

Не се чудете, ами помислете. Какво е правил Бойко през 1990-1991-ва година. Тогава, когато хората ставаха в четири часа сутринта за да се редят на опашки за мляко. Когато по телевизора учеха майките как да хранят децата си без мляко и без хумана при режим на тока и водата. Когато пред „Света неделя” разни благотворителни дружества разливаха безплатна супа. Пък и следващата зима – когато цените така се вдигнаха, че тогавашния министър-председател, колега на Бойко, изрече : „ За Бога, братя, не купувайте !”

Защо не ги знае тия работи Бойко ? Защо не ги помни ? Какво е правил тогава ? Ами да погледнем в юначната му биография.

Точно тогава, през 1991-ва година Бойко Борисов създава охранителната си фирма си Ипон. Докато разни благотворителни служби раздават безплатна супа и мляко за децата, Бойко Борисов раздава платени бухалки и ритници по дюкяни и пазарища. И процъфтява. 

И той, и фирмата му... Че каква криза ще ти помни Бойко…

Друга криза, която сегашният министър-председател на България и любимец на широките простонародни маси също не помни. Тази преди да падането на Жан Виденов. Когато спестяванията на хората потънаха в рухналите банки и финансови пирамиди. Когато инфлацията стигна 300 процента годишно. Когато търговците изпокриха всички стоки и хората се редяха по три часа на опашка за кутия цигари. Когато хората си крадяха чистачките от колите – даже и песен имаше по тоя повод. Когато една лъжичка захар се продаваше срещу една стотинка. Когато хората с анцузи и ланци завладях страната. Къде е бил Бойко в ония времена ? Защо сегашният министър-председател на републиката не помни ги помни ?

През март 1995 г. при акция на НСБОП е разбито предприятие за производство на нелегални цигари. Единият от притежателите на това предприятие се нарича Бойко Методиев Борисов. Да, същият Бойко Методиев Борисов, който сетне става министър-председател на република България. Същият, който не помни кризите от онова време. 

Съдружници на Бойко в предприятието за производство на нелегални цигари са Цветелина Бориславова, Румен Николов - Пашата, Ангел Бончев от "Литекс" и разни други подобни.

Основният акционер на фабриката за нелегално производство на цигари Емил Райков избягва в чужбина. Правосъдието, обаче не разследва неговите авери и вероятни съучастници, единият от които по-късно става министър-председател на република България. Фирмата с избягалия притежател и с нелегалните цигари не бива закрита обаче. 

В управителния й съвет влизат Бойко Борисов, който по-късно става министър - председател на република България и Пашата /нарочно повтарям тази врътка на съдбата/. По-късно те предават управлението на Иво Каменов от варненската групировка ТИМ.
 
Каква ти тук криза, каква гора, какво такси, какво правосъдие, каква държава какви пет лева. Всичко започва от Бойко Борисов. И най-вероятно ще свърши с него. Всичко.
...
Тези дни забравих колата си незаключена в горичката до блока, само там имаше къде да я оставя. Незаключена и с eдин отворен прозорец дори. Три дена стоя така. Добре, че бяха сушави дни, та не се намокри.

И никой не сви колата. Вероятно защото е стара. Никой не се пресегна през отворения прозорец за да вземе някоя джаджа /емпетройка, зареждачка/. Вероятно защото и джаджите са стари. Или по-скоро евтини.

Само че колата, макар и стара, все пак добре си фърчи, дори по изровените пътища. А имаше времена, когато крадяха всички коли-включително старите. Дори и тези, които не бяха в движение – крадяха ги и ги продаваха за старо желязо. А имаше времена, когато не само крадяха всякакви джаджи от колите, но разбиваха прозорците и изтръгваха и радиата им. А имаше времена когато хората прибираха чистачките на колите си, защото иначе нямаше да си ги намерят. И един шоумен изпя по този повод” как ще ги стигнем американците.” 

А имаше времена когато източваха бензина. Изсмукваха го от резервоара като комари кръв. Имаше времена когато хората се качваха по балконите на първите етажи и крадяха каквото намерят. Имаше времена когато запалките не се изхвърляха, а се пълнеха отново с газ.

Тия времена вече никой не ги помни. Всички са ги забравили сякаш. А те не бяха тъй отдавнашни. Бяха преди така наречената „криминална приватизация”
 
Абе чудна работа. Помнят как ходили на почивка с профсъюзна карта през 1970-та година, помнят как Костов продала Кремиковци за един долар / всъщност го продаде за 700 милиона/, а не помнят как преди двайсетина години само се редяха на опашки за мляко в четири през нощта.

Кой ли краде миналото ? Кой ли го променя ?
...
Какво се случи междувременно, та никой не краде стари коли. Какво се промени междувременно, та хората изхвърлят здрави дънки, обувки, якета, че и работещи перални даже при кофите за боклук ?

Ами случи се следното :
     -    За времето между  1997-1998-ма година чуждестранните инвестиции в България нарастват 39 /словом тридесет и девет пъти/ в сравнение с времето между 1991-1997-ма година.
-         От май 1997 година до ноември 2008 година доходите на населението нарастват непрекъснато. За периода 2001-ва – 2006 година средната заплата расте със 7-11 % на година, през 2007-ма, 2008-ма година растежът става вече 20- 27 %.
/След 2008 година доходите започват да спадат. /Преди 1997 година те не само не нарастват, а направо изчезват.
-         През 1991 Брутният Вътрешен Продукт на глава от населението е 887,5 щатски долара, а през 2009-та година е 6400 долара. Като увеличението на БВП започва през 1998-ма година. Преди това има само спад. В годините на Виденовото управление този спад е 9, 4 % през 1996-та година и 5, 6 % през 1997-ма година.
-          
-         Бедните през 1996-та година са 36 % от населението, по същите показатели за измерване на бедността днес те щяха да са между 4 и 5 %
-         Ръстът на частното потребление от 1998-ма до 2008-ма година е 7,4 % на година. Преди 1998-ма година има само спад. С 4, 9 % средно на година.
-         Същото е и с безработицата, която от 2000-2001-ва година досега непрекъснато намалява. Докато при управлението на Борисов се увеличава.
 Данните са взети Институтът за Пазарна Икономика, виж тук : отhttp://ime.bg/bg/articles/ikonomikata-na-bylgariya-kakvo-ne-vijdat-polit...

Какво се е случило в България между 9008 и 2008 година ?

Ами случило се е нещо за което всички страни и всички правителства в света мечтаят. 

Нещо към което всички страни и всички правителства в света се стремят.

В България в продължение на  десет години има непрекъснат, постоянен икономически разтеж.

А защо въпреки този разтеж сме на последно място в Европа ?

Ами защото този разтеж е единствен от турско насам. Просто от Освобождението от турско насам такъв постоянен разтеж в България не е имало. А в преди девети не е имало. 
Докато в Европа е. Имало.

Да припомним само „30-те славни” години на Франция - 1945 – 1975. А такива година е имало и в Германия, и на Италия, и във всички останали европейски страни почти.
...
Защо двайсетте най-успешни в икономическо отношение и най-свободни години на България станаха и най-проклетисваните.

Добре, имаше корупция, имаше продажничество, имаше подкупничество, имаше, имаше кражби, лъжи, измами и разочарования, имаше много несправедливост и излъгани надежди, имаше какво ли не, имаше всичко, но тези толкова проклетисван и охулван години преход наистина са най-успешните години на България. Най-успешните икономически, най-успешните политически /влизането в Европа и НАТО / най- успешните обществено и исторически / с непознати обществени и лични свободи/

Кой преиначи миналото на България ?

Ами изкривиха и преиначиха миналото тези, които не са вредни да завладеят бъдещето инак, освен с лъжа.

И сега ще ви кажа кому най-добре служи тази лъжа.
...
Вие бихте могли и сами да се досетите, ама съвсем между нас казано, без да се обиждате, за да се досетите трябва и да помислите малко, а това не всекиму е подадане. 

А иначе е просто. Вижте кой най-често повтаря тази лъжа и ще разберете кого тя най-вече обслужва.

Кой непрекъснато натяква, че предишните нищо не направили и от него започва всичко ?

Кой ли ?

Ами той.
...
А от него наистина започват някой неща. При него растежът спря. Брутният Вътрешен продукт намаля дотолкова, че почти го няма вече. Намаля и покупателната способност на хората.Увеличи се безработицата. С много. Фалираха хиляди дребни и средни предприятия.

И причината не са само в кризата. Нито пък в бившите управляващи.

Страната започна да изостава. Не само икономически. Изостава в нагласите , в целите, стремежите, в представите за обществен живот. Изостава с връщането си към първобитното схващане, че якият водач може да поведе народа, като овчар стадото си,  към по-добри бъднини.

Страната отново се връща към пропагандния свят на социализма, с измислените му успехи и с медийните му чалъми, с всички познати тарикатлъци на покорните държавни служби. / Стотици милиони от европейските пари отиват не за регионалното развитие на България, а за пропаганда по медиите. При което удостоените с тая сума медии прибират парите и хвалят властта. Първично, но хваща дикиш/

Всичката почти сила, самоувереност, нахалство, всичкото почти самохвалство, стигащо до пошли изпълнения и първобитна показност се крепят и поддържат от две-три целенасочено втълпени и впити като кърлежи в общественото мнение лъжи. Едната е, че преди Бойко Борисов в България нищо не е направено,  че страната нищо не е постигнала и от Бойко започва всичко.

Истината е, че ако предишните управници бяха рязали ленти на всеки нов строеж щяха несъмнено да съберат десеторно повече ленти от Бойко.

Другата лъжа е за европейските пари, които идвали в България благодарение на Бойко Борисов и с които той строял магистрали.

Европейските пари не идват в България благодарение на Бойко Борисов, а благодарение на политиците, които вкараха България в Европейския съюз и на хората, които гласуваха за тези политици.

Към всяка страна, която желае да влезе в Европейския Съюз се отправят две основни изисквания, без които се не може / сине ква нон /. Първо - има действаща пазарна икономика и второ - да има демократични институции.

Кой преоубразува изостаналата, откъсната от света комунистическа страна с безсмислени индустриални гиганти и губеща икономика в страна с пазарна икономика, демократични институции и постоянен разтеж ?

Чрез реституция и  приватизация. Приватизация , която беше несправедлива, но в никакъв случай криминална. И чрез истински преобразувания, които си имаха и своята политическа.

Не биваше да се забравя кой.

Забрави се обаче. Защото миналото на страната беше окрадено. От онези, които искат да завладеят бъдещето й. И да го похитят – думата не е никак пресилена и иносказателна.

Защо им е ? Какво ще правят с него. С бъдещето на страната си. Ами това, което правят всички простаци. За далавера им трябва то. За кеф. Да си поласкаят самолюбието. И ако може да се набутат в историята.
     …
     
Какво ще бъде то,  бъдещето ?

Има нещо хубаво, което може да се случи. Нещо чудесно даже. България да се влачи в опашката на Европейската общност . За почуда, поука и пример на останалите. Презирана и съжалявана. Това е доброто, което може да ни се случи.

Лошата вероятност е нова, опустошителна и неочаквана стопанка криза.

Както е известно, в България лошите вероятности са много по-вероятни от добрите.

За изборите догодина. Дали ще се намери един барем политик, който да се противопостави на станалите вече общонародно предание лъжи за социалистическото минало и проваления преход...

Щото има хора, които питат за кого ще се гласува. А ще има ли хора за които да се гласува?

Tags:

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 99
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 2 часа, nik1 said:

Соца го срутиха дънките, хубавите чужбинско коли, химикалките с голи жени /имаше такива/, песните на Бийтълс, чужбинските филми и списания и разни такива работи, които показаха, че онова общество притежава и произвежда всякакви неща, които това не може .

Това не е вярно. Соца в България щеше да бъде срутен дори ако страната беше напълно на 100% изолирана от света.

Преди 2 часа, nik1 said:

Кризата на седемдесетте беше преживяна, ако не и преодоляна, с продажбата на съветски петрол.

И това не е вярно:

https://www.tretavazrast.com/articles/мит-е,-че-съветският-съюз-ни-е-продавал-евтино-гориво

Редактирано от deaf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, deaf said:

Това не е вярно. Соца в България щеше да бъде срутен дори ако страната беше напълно на 100% изолирана от света.

Кой ти го каза? Виж затворената Северна Корея (която сега се отваря)

 

Преди 12 минути, deaf said:

Защо пускаш линкове, които не се отварят?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да де,отваря се поради натиска отвътре. Тук стана като кокошката и яйцето. Причината комунистическият режим да падне е анти-човешката му същност,а не дънките и западните коли. Това исках да кажа.

Не знам защо не се отваря линка. Напишете в Гугъл "трета възраст мит е че съвтският съюз ни е продавал евтино гориво".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, deaf said:

Да де,отваря се поради натиска отвътре.

Причината комунистическият режим да падне е анти-човешката му същност,а не дънките и западните коли. Това исках да кажа.

 

И двете твърдения не са вярни фактологично

В Северна Корея натиск отвътре няма, защото няма кой и как да "натиска"

"Натискът" за промяна в България (и в Северна Корея) не дойде по време или непосредсвено след репресиите и най-антивешките изпълнения.

Натискът в България дойде заради и със западните филми и медии, чрез който българина "видя" (буквално ) че нещата с този режим не са както трябва..

(Преди това българите живееха  безметежно битието си, въпреки всичките гадости)

 

Преди 26 минути, deaf said:

Напишете в Гугъл "трета възраст мит е че съвтският съюз ни е продавал евтино гориво".

Не всичко,  което пише и твори Антон Тодоров е коректно и безпристрастно

Ето какво пише в сборника на БНБ

https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5_bg.pdf

Кулминацията и развръзката на тази дългова криза настъпва с един напълно неортодоксален ход, какъвто е продажбата на българските златни резерви (вж. 6.4.2.). Златото на БНБ е физически пренесено в Москва още през 1959 г. (под предлог, че сградата на банката не е в състояние да понесе ядрен удар), а по-късно на две партиди е продадено, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските бани в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато са закупени от Госбанк, макар две години по-рано да се е обсъждал вариантът тя да го продаде срещу капиталистическа валута за сметка на БНБ и с осигурения ресурс да погаси българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните операции са взети по устно нареждане, с изричната писмена санкция на Т. Живков. Представените документи за първи път правят публично достояние този уникален епизод от нашата финансова история. След него започва трупането на нов златен резерв, като БНБ прибягва и до ограничени заеми срещу златен залог от Банката за международни разплащания в Базел.

Втората дългова криза е последица от шоковото нарастване на цените на нефта в средата на 70-те години. Проблемът този път е пряко свързан с дългове към западни партньори. Изходът за България се оказва отново политически – разрешението, дадено от съветското ръководство, страната да реекспортира нефт по световни борсови цени, благодарение на което платежните дефицити са покрити, а през 1984 г. задлъжнялостта в конвертируема валута е сведена до своя минимум

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, nik1 said:

българите живееха  безметежно битието си,

Ако беше вярно,границите на България нямаше да бъдат затворени. Колега,психологически абсурдно е да се твърди,че комунистическият режим е щял да векува безметежно,ако нямаше западните филми,радиостанции,дънки и т.н. Разбира се,спорът е от сферата на психологията и няма как да се представят веществени доказателства. Моята версия е,че комунистическият режим щеше да падне и без "помощта" на западното културно влияние. Той щеше да падне дори само заради това,че кръговете около тиранина Тодор Живков вече чувстваха властта му върху себе си като окови. (Такава е ситуацията и в Северна Корея в момента.)

Със златото са платени съветските инвестиции (заводи,фабрики и т.н.),а не защото България е била изправена пред фалит.

За каква дългова криза може да става дума,когато дългът никога не е надвишавал 50% от БВП на НРБ?! (Ако не вярвате,потърсете данните в нета. Днес на мен не ми се търсят линкове).

В случая вярвам на проучваният на Антон Тодоров,а не на БНБ.

В края на 70-те комунистите окончателно разбират,че техният режим се е изчерпил и ако не го бутнат,ще го направи народа. И го бутат с план за "Преход".

Нашите виждания съвпадат,(Вашите,моите и на Беров),но се разминаваме в подробностите. А те са важни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И двамата се заблуждавате!

Социализмът падна само и единствено заради Горбачов. Никакви фалити не са интересни. Можехме като С. Корея трева да пасем и пак да строим светлото бъдеще заедно с Куба. Просто Горбачов отпусна руската задушаваща хватка и даде шанс на демокрацията в източна Европа, но много малко държави успяха да се възползват пълноценно. Няма гражданско общество. Нарочно оставиха криминалната и стопанска престъпност да се развихри. То в мътна вода най лесно се лови риба. Настана хаос и безредие. Тая криза заедно с престъпността създаде чувство на несигурност в голяма част от народа. И те пожелаха да се върнат обратно в соца, където имаше ред, макар и лош той създаваше чувство на сигурност. Разликата между бедни и богати също поражда недоволство и несигурност.Ето защо, психологически неустойчивите индивиди искат времето, "когато за всички имаше (по равно)".Най важното е да е поравно. Може да е нямане , но да е за всички.Именно тия психясали ,изтръпнали мозъчета славят и харесват Сталин, искат ред и равенство. Въпреки явната немотия си искат соца защото и комшията нямаше колкото тебе.

Малко спомени. Прав е човека, че в лагерите по морето ни ограждаха с въжета.Във водата влизахме до коляно. Спяхме в някакви класни стаи на едно училище.Мизерия. Вървхяме в жегата километри до морето, от там до столовата и тя на стотици метри от спалните.

За първи път отидох на лагер през 59 г. Над с.Калугерица в м. Кирека. Ток нямаше, не защото го спират, просто не отиваше електропровод до него. Светеха ни с газени лампи и свещи. На закриването имаше петромаксов фенер, който освети цялата поляна. Тогава направиха и лагерен огън. Няма никаква романтика. Събраха голяма камара от съчки и клони 3м. диаметър и няколко метра височина, които след като ги запалиха изгоряха наведнъж. Докато ние стояхме на 10-15м. встрани от горещината. Храната в лагера  не си я спомням, но имаше нещо характерно за всички столове през соца. Понеже както е известно навсякъде се крадеше, то в кухнята обираха хубавото месо.Зеле с месо представляваше гол, оглозган кокал с мизерни остатъци месо.Просто не са могли да ги оберат добре с ножа. В картофите с месо имаше парче сланина и един пръст лой отгоре.Кел файда , че е евтино, като е отврат и не става за ядене. И така беше навсякъде. Сетне като ученик и работник можех да се храня в столове и кухни, то не беше проблем да вземеш купони, но предпочитах да си купя хляб, сирене, салам и домати. То не че саламът беше нещо свястно, но като бачкаш в строителството щеш не щеш трябва да ядеш калории. 

Значи два пъти съм ходил на пионерски лагер и нито веднъж на прехвалените безплатни почивки. Моите родители също не са ходили. Вземах квартира и се хранех на ресторант или си купувах храна.

Ама как няма да има за всички. Алкохолиците също бяха зачислени към някоя бригада и  пиеха по цял ден без да бачкат. То файда от тях нямаше, но им даваха заплати покрай другите. Имаше и много мързеливци, които просто нищо не правеха, но и те вземаха накрая на месеца пари наравно с другите. Значи тия почивки и безплатната храна се плащаха от бачкаторите. Тия дето бъркаха бетон, зидаха, строяха. Сега същите мързели искат пак безплатна почивка. Някои се възмущават, че алкохолиците ровят в кофите за боклук.Ами като не ви харесва дайте им пари за пиене и им платете почивка на море бе. Тъкмо ще заприлича на социализма който харесвате.

Сега, ако искате да си достроим социализма, трябва най напред да вземем парите, палатите, и огромните апартаменти на богатите. Сетне,  ................,....и да хванем пак мотиките.Но трябва първо да затворим границите за да не избяга някой .

Редактирано от vvarbanov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, vvarbanov said:

Никакви фалити не са интересни. Можехме като С. Корея трева да пасем и пак да строим светлото бъдеще заедно с Куба. Просто Горбачов отпусна руската задушаваща хватка и даде шанс на демокрацията в източна Европа, но много малко държави успяха да се възползват пълноценно.

Не съм твърдял, че фалитите са причината за падането на режима. Написах че " българите преди "отварянето" си живехме блажени въпреки гадостите" 

 фалитите са факт -  беднотията беше налице (бедност е когато  50 от доходите отиват за храна, така казва националната  статистика за времето на късния т.н. социализъм), дефицитите бяха налице и т.н. "гадости" 

Режимът падна, защото се отвори и демократизира (първо отгоре) - наред със западните филми и медии  дойдоха  и  либералните (за времето  си) руски публикации и книги, преди забранени (във всеки голям град имаше т.н. руска книжарница), което отвори вратата на промяната..

Цитирай

Няма гражданско общество.

Имаше (това по-долу не може да се случи без гражданското общество)

 

1387642967_6_559x345.jpg

 

1503503755_29_79.jpg

 

но беше" незряло" и "незнаещо"(неопитно)


 

Цитирай

 

Настана хаос и безредие. Тая криза заедно с престъпността създаде чувство на несигурност в голяма част от народа. И те пожелаха да се върнат обратно в соца, където имаше ред, макар и лош той създаваше чувство на сигурност. Разликата между бедни и богати също поражда недоволство и несигурност.

 

 

 

Едва ли можем да се говорим за "голяма част от народа" - факт е е подкрепата към БСП/БКП спадна много силно за няколко години след 1989-та

По-скоро според мен може и трябва да се отбележи като важно  "отдръпването" от другата страна, което продължава до днес. Причините за това отдръпване са:  криминалният преход , излъганите надежди, разочарованията, и  слабостта на гражданското общество, и също днес - несвободната преса и отворените кланани  за  изтичане на недоволните  и "дисидентите" извън България.

Митингите на притестиращоте и  искащите промяна от 1990 година никига не се повториха (не се доближиха) като сила и численисат, днес протест в столицата  с 5 - 10 хиляди участници   се смята за  "върхов"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, vvarbanov said:

И те пожелаха да се върнат обратно в соца, където имаше ред, макар и лош той създаваше чувство на сигурност.

Какъв ред имаше при социализма? Т.н. социализъм  беше отрицание на реда и цивилизцията- всеки се спасяваше и оцеляваше поединично (фамилно и чрез най-близките си приятели)  минавайки под летвата (много често крадейки от "общото"), защото държавата бяха ( и тя беше да тях) висшите членове на партията и номеклатурата.
За ред можем да говорим тогава, когато има върховенство на закона, а не тоталитарна и  авторитарна дикатура, в която  народът   е безправен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Питаха едно време един хуморист, защо опозицията е такава каквато е.....Малка държава сме. И левите и десните от едни и същи лайна са от стърнището....

Соца рухна защото свършха парите....

Дотогавашното количесвено състезание с запада, благодарение на Рейгън /и неговият съветник Еде Телер/, съревнованието премина в такива технологически инвестиции които братушките нямаха икономически потенциал. На учени ниво лаборатории да, можеха всичко по-принцип, но за масово производство не....

Само за пример. Чехите купиха лиценсът на производството на семейството на 7400 интегрални схеми. С западни наеми Тесла построи заводът. Всичко беше калкулирано на 2 доларовата световна цена на интегрални схеми, смятайки, че с по-евтината соц масрафи ще ги произвеждат за около 1 долар и ще имат голяма печалба. В денят на официалното предаване на полупроводният завод /"който се надяваме ще стане пълно проводен" лафа на бай Тошо/, Тексас Инструментс в Малайзия открива завод за производсво на същата серия по 2 цента цена...Тези бяха онези схеми на които след време им почерняваха изводите/заради корозията образувана заради малайската влажна обстановка/ и практически изпадваха от печатната платка....Но това е вече история....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, nik1 said:

Имаше (това по-долу не може да се случи без гражданското общество)

но беше" незряло" и "незнаещо"(неопитно)

Демек стадо! Което не може да отстоява своите демократични права. И не е никакъв коректив на управляващите.

 

Преди 3 часа, nik1 said:

Митингите на притестиращоте и  искащите промяна от 1990 година никига не се повториха (не се доближиха) като сила и численисат, днес протест в столицата  с 5 - 10 хиляди участници   се смята за  "върхов"

Именно, с 5-10 000 участници не можем да говорим за гражданско общество на народ от 7 милиона. 

Преди 2 часа, nik1 said:

Какъв ред имаше при социализма? Т.н. социализъм  беше отрицание на реда и цивилизцията- всеки се спасяваше и оцеляваше поединично (фамилно и чрез най-близките си приятели)  минавайки под летвата (много често крадейки от "общото"), защото държавата бяха ( и тя беше да тях) висшите членове на партията и номеклатурата.
 

Въобще не може да става въпрос за оцеляване при соца. Основните храни ,токът и водата бяха изключително евтини. От глад не може да умреш в никакъв случай. И тъй като всеки беше длъжен да работи ,хората имаха някакви средства и не гладуваха.Имаше някакъв гарантиран минимум. Който пораждаше сигурност. То всички покрай тебе ,като са на един хал, не може да имаш претенции. Вярно, че на запад живота беше друг, но имаше желязна завеса и липса на информация. СМИ не пишеха за умрели в катастрофи, нещастни случаи, бедствия, аварии,.....макар и да имаше такива. Ние преизпълнявахме петилетките(на книга).Казваха ни, че имаме най силната армия .Че няма безработица,....Значи няма значение дали тия неща бяха верни. Няма значение дали имаше сигурност, ние се чувствахме сигурни. Това е важно. Липсваха луксозни стоки, но те не са важни за оцеляването. Дънки нямаше, но  всеки имаше работни панталони по няколко чифта.Не бяхме добре облечени ,но  голия ни задник оцеляваше в дочените гащи. Вместо уиски пиехме ракия, дрехите, саламът, бирата, сиренето, ....все едно бъркахме и ги вадехме от контейнера за боклук, но имаше за всички. 

 

Преди 3 часа, nik1 said:

За ред можем да говорим тогава, когато има върховенство на закона, а не тоталитарна и  авторитарна дикатура, в която  народът   е безправен.

Това пък въобще не е вярно! Ред има и в затвора, където индивидите са лишени от много права. На пиратския кораб също има ред. Вярно, че "всички крадяха", но и много хващаха. Въобще не беше разрешено да се краде месо от кухнята, царевица от полето, дърва от гората, винкел от завода,.....някои ги хващаха. Партийната номенклатура имаше привилегии, но те бяха законно закрепени. Това, че народа нямаше демократични права, съвсем не означава, че нямаше ред. Такъв беше редът.Той може да е лош и да не ти харесва, но е ред та дрънка. И поражда чувство на сигурност. 

През соца други се грижат за тебе ,карат те да работиш и ти удържат пари за "безплатно здравеопазване, образование, почивка, евтин хляб, стол, вода ,ток.То тия неща не са безплатни.Сега при демокрацията ако искаш ходиш на работа. Като вземеш заплата, купуваш си ракия и луканка от 35лв. килото. Не внасяш здравни осигуровки за да има за бира, купуваш си телефон за 700 лв сетне се сърдиш, че няма пари за почивка. Просто всеки сам трябва да се грижи за себе си, а доста хора не могат да си направят сметката. Казват, "аз не искам ли да си купя мерцедес и да пия уиски". И си залагат жилищата, сетне ровят в кофите за боклук. И започват да въздишат по соца. То наистина за определена група хора социализма е много хубав. Те трябва да бъдат карани насила на работа.Да им дават подслон, да ги лекуват ,да ги доят и стрижат редовно и да ги пазят в кошарата да не избягат защото демокрацията ще ги изяде навънка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, vvarbanov said:

Основните храни бяха изключително евтини.

Дали?

 

 

Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим:

 

Доходи и разходи

През 1962 година Стати е имал годишен доход от 487 лева, от тях - 225 лева от заплата. На година е харчел 461 лева, от които 211 лева за храна. Статистиката не издава никакви детайли за доходите извън заплата и пенсия, но бързо става ясно, че нашият средностатистически българин едва ли е живял много добре, след като почти цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки.

Към края на “зрелия социализъм” - през 1985 година, нашият герой вече се е позамогнал. Печели 1990 лева на година, от тях 1203 лева са от заплата. Харчи общо 1836 лева, а за да напълни хладилника си “Мраз”, са му необходими 752 лева. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има доход от 1502 лева, 629 лева от тях са от заплата, харчи 1301 лева, от които 1112 лева отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен доход на Стати е 6013 лева. От тях той харчи 5772 лева, като за храна отиват 1714 лева.

Казано иначе: от статистическите данни излиза, че българите, според които при Живков е било супер, не са съвсем прави. Даже хич. Разбира се, трябва да направим следното уточнение: както знаем от популярния виц, статистиката е наука, при която ако главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва съвсем нормална. И все пак - ето още интересни данни.

Цялата статия тук:

https://www.dw.com/bg/казват-че-при-живков-беше-по-добре-да-видим/a-51270341

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим:

Българите, които вярват, че при Живков е било по-добре, са двойно повече от отричащите това твърдение. Нашият автор Георги А. Ангелов си направи труда да сравни живота тогава и сега. Без емоция, само чиста статистика.

    

 

Паметник с лика на Тодор Живков

 

Само 22 на сто от българите смятат, че твърдението "При Живков беше по-добре" не е вярно. Така поне излиза от провокативно изследване на „Галъп интернешънъл“. Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в колективното съзнание след 1989 година. Или т.нар. “морфичен резонанс” (по Ахмед Доган). От изследването научихме и това: 45 на сто от анкетираните българи смятат, че по време на дългогодишното управление на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% казват, че нямат мнение по този въпрос. И още: 54% смятат, че демокрацията ни е отнела много.

За целите на този текст нека да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го наречем Стати. Той е едновременно дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият образ е представителен и за хората без собствени доходи.

Продължителност на живота

През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години.

Тоест, днес Стати живее с 5 години повече, отколкото когато Живков започва да израства в кариерата си.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вижте видеото02:57

"Майка ми казва, че при социализма са живели по-добре"

 

Доходи и разходи

През 1962 година Стати е имал годишен доход от 487 лева, от тях - 225 лева от заплата. На година е харчел 461 лева, от които 211 лева за храна. Статистиката не издава никакви детайли за доходите извън заплата и пенсия, но бързо става ясно, че нашият средностатистически българин едва ли е живял много добре, след като почти цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки.

Към края на “зрелия социализъм” - през 1985 година, нашият герой вече се е позамогнал. Печели 1990 лева на година, от тях 1203 лева са от заплата. Харчи общо 1836 лева, а за да напълни хладилника си “Мраз”, са му необходими 752 лева. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има доход от 1502 лева, 629 лева от тях са от заплата, харчи 1301 лева, от които 1112 лева отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен доход на Стати е 6013 лева. От тях той харчи 5772 лева, като за храна отиват 1714 лева.

Казано иначе: от статистическите данни излиза, че българите, според които при Живков е било супер, не са съвсем прави. Даже хич. Разбира се, трябва да направим следното уточнение: както знаем от популярния виц, статистиката е наука, при която ако главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва съвсем нормална. И все пак - ето още интересни данни.

Днес българинът пътува в пъти повече

1980-та е една от годините по време на соца, през които най-много българи са пътували извън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че повечето от тях са ходили в СССР. За сравнение - само през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от ЕС.

Лъжливото усещане за сигурност

Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на мощната пропаганда и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме кървави подробности за инциденти с човешки жертви. Така се създава впечатление за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е така.

 

Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са загинали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, загиналите на пътя са 1066. А през 2017 година, според официалната статистика на МВР, жертвите на пътя са 682. Като имаме предвид, че в наши дни регистрираните автомобили са около 3,5 милиона, а през 1973-та само 1 милион, можем да направим извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един интересен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните гиганти се е подобрило и качеството на въздуха.

А социалното неравенство?

Преходът, който, според усещането на мнозина, сякаш никога няма да свърши, рязко разтвори ножицата на социалното неравенство. Особено ако за база за сравнение служи еднаквата бедност по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти. Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За сравнение: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти.

Накрая да кажем и това: за усещането, че днес сме много по-зле, вина носи същата тази пропаганда, която никога не си е тръгвала. Друга причина е липсата на знания за процесите и за истинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост. Според свидетели, дори Живков е казвал, че "вече нищо не е като едно време, дори шоколадът”.

Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното поколение очевидно е създало сред младите погрешни представи за живота в НРБ. А тези погрешни представи по всяка вероятност ще окажат влияние върху решенията им в бъдеще. Като например за кого да гласуват.

https://www.dw.com/bg/казват-че-при-живков-беше-по-добре-да-видим/a-51270341

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Лъжата за хубавия живот в НРБ

https://www.dw.com/bg/лъжата-за-хубавия-живот-в-нрб/a-50039996

Трите опорни точки на пропагандата

30 години след като се отървахме от социализма, традиционните опорни точки на пропагандата си остават общо взето три: сигурно, спокойно и безплатно.

Но сигурността тогава беше Държавна сигурност, която се грижеше преди всичко за сигурността на държавната машина - и за вечната ѝ власт. В това отношение заплаха можеше да дойде единствено от населението, така че „сигурността" беше насочена тъкмо срещу него. Волята му за съпротива трябваше да бъде смазана още преди да се е зародила. По целия терен се контролираше за нейни наченки - от медиите до частните отношения, следени чрез механизма на доносничеството. Чак комично става, когато мениджърите на соцносталгията се самозабравят дотолкова, че започнат да хвалят дори медиите през соца - нямало лоши новини. Да попитаме: как да има, след като новинарството бе превърнато в идеологическа реклама? И още: обикновен цинизъм е да твърдиш, че при онзи режим е нямало престъпност, след като той самият беше обявен със закон за престъпен. И след като беше извършил най-голямата кражба на частна собственост в историята на страната, започнала с къщите на богатите и земята на бедните. Затова да помним: използването на държавната машина за разправа с неудобни бизнеси и гласове е не изобретение на прехода, а рецидив на онова време.

Спокойствието пък е благовидният етикет на отсъствието на конкуренция, която, разбира се, напряга и носи рискове. В същото време тя дава възможност да изявиш индивидуалните си качества, но както знаем, при социализма те не бяха важни, защото кариерното израстване вървеше главно по партийна и ДС линия. Добрите професионалисти не бяха изключени, но само за да не катастрофират социалните системи, управлявани от „кадрите на революцията”. Рецидив от онова време са днешните „калинки”.

Георги Лозанов

Георги Лозанов

„Всичко беше безплатно" - това е третата опорна точка на днешната пропаганда на соца. Но няма нищо безплатно. Включително и здравеопазване и образование. Винаги ги плаща населението - пряко или с данъците си. В каква пропорция да са единият и другият вид - това е въпрос на политически програми, за които хората днес могат гласуват по време на избори (през социализма не можеха). Но рецидив от онова време е, че за да получиш по-добра медицинска грижа, пак трябва да имаш връзки или да си платиш под масата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ти нещо се обърка! Няма нужда да пишеш това по горе. Аз имам повече такива линкове. Не правим съпоставка кога е било по добре, а :

Преди 9 часа, nik1 said:

Какъв ред имаше при социализма? Т.н. социализъм  беше отрицание на реда и цивилизцията- всеки се спасяваше и оцеляваше поединично (фамилно и чрез най-близките си приятели)  минавайки под летвата (много често крадейки от "общото"), защото държавата бяха ( и тя беше да тях) висшите членове на партията и номеклатурата.
За ред можем да говорим тогава, когато има върховенство на закона, а не тоталитарна и  авторитарна дикатура, в която  народът   е безправен.

 Нито спасяването ,нито оцеляването от глад беше трудно. Хората не крадяха от глад за да оцелеят.Ами защото на пазара нямаше цимент, винкел, тухли. Месо, салами, кашкавал, домати, краставици,... нямаше достатъчно по магазините за това крадяха. Не че умираха от глад и не можеха да оцелеят. За това говорим, не правим сравнение кога е било по добре.Ти казваш, че народа оцеляваше и се спасяваше.Оцеляването не е било на дневен ред при соца. Сега е дневен ред защото има луксозни стоки.Всеки иска да води по комфортен живот и като не може да си направи правилно сметката парите за храна, ток и вода започват да не му стигат. Преди е нямал кола, сега си бръмка, харчи за бензин, масла, консумативи, винетки, застраховка, части,...Дава пари за скъп телефон, през соца имаше един на семейство и то не всяко домакинство.Сега всеки има телефон и плаща поне 15 лв. на месец.Кабелна има навсякъде. Парите за тоя комфорт не са малко.По принцип, като няма какво да си купиш ,всичко е евтино.През соца като няма за какво да си харчиш парите , те ти стигат. Имаш за храна ,ток и вода. По един лев на ден в стола за храна=30лв, ток -5лв., вода 2лв. на година. При мин заплата 80 лв, остават ти 45 лв.  с които се чувстваш като Рокфелер.Тоя резервен капитал може да го вложиш във водка да речем. През 70-те струваше 1 лв. бутилката.И копърка по 40ст килото.

Сега за сигурноста. И тук говорим за различни неща. А съм го написал по горе, но ти не го четеш и постваш линкове.

Казвам, че имахме чувство за сигурност. Нямахме по голяма сигурност, а имахме усещане за сигурност. Това е главното, това ги интересува хората. Като нямат усещане за сигурност, хората изпитват стрес, който при някои преминава в хронична тревожност и депресия. Това оформя негативното им мислене за света. Индивидите губят критично мислене и започват да вярват в конспирации. Ето  сега някои отричат ковида. Отричането е  защитен механизъм от несигурността. "

Отричането е защитен механизъм, предложен от Анна Фройд, който включва отказ да приеме реалността, като по този начин блокира външните събития от осъзнаване.

Ако дадена ситуация е прекалено голяма, човек може да отговори, като откаже да я възприеме или като отрече, че тя съществува.    https://www.simplypsychology.org/defense-mechanisms.html#den

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, vvarbanov said:

Ти нещо се обърка! Няма нужда да пишеш това по горе. Аз имам повече такива линкове. 

Оффф..

Пиши си сам или да закриваме темата?

Ти твърдеше че основните храни били много евтини..Евтини спрямо кое? Ами свинското месо  ти е два лева (да е евтино е), но заплатата  ти е 120 лева, пак ли е евтино?

 

Цитирай

Не правим съпоставка кога е било по добре :

Прави каквото искаш - казвам  пак на български, половината от доходите са отивали за храна

 

 

 

Цитирай

Нито спасяването ,нито оцеляването от глад беше трудно. Хората не крадяха от глад за да оцелеят

"Оцеляване и спасение поединично" - ти от метафори не  разбираш ли?

(апропо-оцеляването има и други битови измерения освен храната, а поради това е не сме само животни, то има и социални  измерения)

 

Добре благодарение от теб, че никой не е умирал от глад (доколкото знам само в  Африка умират от глад) - с един комат хляб и една чиния леща се оцелява

Аз това ядях обикновено  като дете- с пенсията на баба ми 0т 40 лева и  тази на дяди ми от 68 лева, и един в седмицата  - кюфтета от кайма, баба ми правеше 30 кюфтета от един килограм кайма, смесема с хляб и лук.

 

Цитирай

Сега за сигурноста. И тук говорим за различни неща. А съм го написал по горе, но ти не го четеш и постваш линкове.Казвам, че имахме чувство за сигурност. Нямахме по голяма сигурност, а имахме усещане за сигурност. 

Ти къде и как видя че написното в статиите противиреча на това, което пишеш по-горе?

За мен значи не четеш постнатите статии, ами си водиш монолози.. 

Цитирай

 

Лъжливото усещане за сигурност

Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на мощната пропаганда и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме кървави подробности за инциденти с човешки жертви. Така се създава впечатление за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е така.

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Несериозна "балада", несериозни твърдения по-надолу, въобще примери на "комсомолско" мислене, нямащо нищо общо с научното. Има сериозни изследвания на соца, защо не ги използвате?

Вместо това: имало хвърлени дънки на боклука през 2020 година, а пък какво било през 1980 година? Ако се върне още по-назад, пък въобще няма да има дънки където и да е.

После, продали златото през 1964 година, значи били банкрутирали, т.е. всеки който продава ценности за да вложи парите в бизнеса си вече е банкрутирал. Четете историята. Продали са златния резерв за да купят западни технологии, например за нов завод във Враца, съветските технологии са били вече остарели и разумно не са искали нов завод със стари технологии. Не са уцелили изгодна цена на златото, но завода е построен и работеше десетилетия, а печалбата не отиваше за луксозни коли и почивки на екзотични дестинации.

Елитът живееше доста скромно в сравнение със западния, затова и режисира реставрацията на капитализма. Беше улеснен от Горбачов и почти всички нас, защото мислехме че само ще спечелим от премахването на догматичното мислене и всякакви ограничения. Не познахме, не само защото не знаехме собствения си елит, но и защото не знаехме в какъв свят живеем. Така че не знаехме именно това: не знаехме колко малко знаем и колко сме наивни с надеждите си. Бяхме забравили Сократ с неговото "Аз знам че нищо не знам, а вие не знаете дори това". Сега дойде време да го кажем и на западнярите.

Не ми се спори с правоверните "комсомолци", аз на времето едва ги понасях, остана и сега.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, vvarbanov said:

Казвам, че имахме чувство за сигурност. Нямахме по голяма сигурност, а имахме усещане за сигурност.

Представи си,че ей сега решаваш да отидеш с колата в Гърция да отпразнуваш Нова година. Качваш се на колата и стигаш до Кулата. Но българските граничари ти казват,че не можеш да влезеш в Гърция защото границите на България вече са затворени. И че на българите вече им е забранено да напускат България,без да ти дават обяснение защо е тази забрана. Ще се почувстваш ли сигурен?

В комунистическа България границите бяха затворени отвътре,но българите имали усещане за сигурност! Ти да видиш!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, Диан Георгиев said:

Несериозна "балада", несериозни твърдения по-надолу, въобще примери на "комсомолско" мислене, нямащо нищо общо с научното. Има сериозни изследвания на соца, защо не ги използвате?

Вместо това: имало хвърлени дънки на боклука през 2020 година, а пък какво било през 1980 година? Ако се върне още по-назад, пък въобще няма да има дънки където и да е.

После, продали златото през 1964 година, значи били банкрутирали, т.е. всеки който продава ценности за да вложи парите в бизнеса си вече е банкрутирал. Четете историята. Продали са златния резерв за да купят западни технологии, например за нов завод във Враца, съветските технологии са били вече остарели и разумно не са искали нов завод със стари технологии. Не са уцелили изгодна цена на златото, но завода е построен и работеше десетилетия, а печалбата не отиваше за луксозни коли и почивки на екзотични дестинации.

Елитът живееше доста скромно в сравнение със западния, затова и режисира реставрацията на капитализма. Беше улеснен от Горбачов и почти всички нас, защото мислехме че само ще спечелим от премахването на догматичното мислене и всякакви ограничения. Не познахме, не само защото не знаехме собствения си елит, но и защото не знаехме в какъв свят живеем. Така че не знаехме именно това: не знаехме колко малко знаем и колко сме наивни с надеждите си. Бяхме забравили Сократ с неговото "Аз знам че нищо не знам, а вие не знаете дори това". Сега дойде време да го кажем и на западнярите.

Не ми се спори с правоверните "комсомолци", аз на времето едва ги понасях, остана и сега.

Няма място за спор, (авторът не присъства) видим дискусия и/или дебат

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, nik1 said:

Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим

Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са загинали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, загиналите на пътя са 1066. А през 2017 година, според официалната статистика на МВР, жертвите на пътя са 682. Като имаме предвид, че в наши дни регистрираните автомобили са около 3,5 милиона, а през 1973-та само 1 милион, можем да направим извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един интересен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните гиганти се е подобрило и качеството на въздуха.

 

Според мен от 1990 - до 1970 са 20 години...

Ако приемем че през 1970 населението в България е 8 500 000 души, това прави средно 2 000 000 семейства.  Възможно ли е през 1973 всяко второ семейство да е имало автомобил ?  

Балада за повдигане на настроението...🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Диан Георгиев said:

Има сериозни изследвания на соца, защо не ги използвате?

 

Този подфорум не е за икономика (там сме писали достатъчно)

"Сериозните изследвания" за соца според вас отричат ли  ендемичните  дефицити, енедемичната корупция на битово ниво (всичко ставаше по втория начин -  връзки и взимни услуги, или даване на подаръци), бедността (бедност е кагато половината от доходите отиват за храна)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, nik1 said:

 

Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са загинали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, загиналите на пътя са 1066. А през 2017 година, според официалната статистика на МВР, жертвите на пътя са 682. 

 

Намерих я тази статистика и аз, в уикипедията https://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил

Само че като се отиде на източника на тази информация, статистиката започва от 1990 година : https://www.mvr.bg/dokkpbdp/безопасност-на-пътя/статистика

И не можах да намеря за 1970, най вероятно защото такава информация няма в този източник. 😜

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Orbit said:

Според мен от 1990 - до 1970 са 20 години...

Ако приемем че през 1970 населението в България е 8 500 000 души, това прави средно 2 000 000 семейства.  Възможно ли е през 1973 всяко второ семейство да е имало автомобил ?  

Балада за повдигане на настроението...🤣

Това за единия милион автомобили в 1973 година се пише на много места, Вероятно  става дума общо за автомобилите - основно държавни/ведомсъвени в 1973 година

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Orbit said:

Намерих я тази статистика и аз, в уикипедията https://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил

Само че като се отиде на източника на тази информация, статистиката започва от 1990 година : https://www.mvr.bg/dokkpbdp/безопасност-на-пътя/статистика

И не можах да намеря за 1970, най вероятно защото такава информация няма в този източник. 😜

Тук намерих статистика 1951-2017 за жертвите и пострадалите (убити и ранени) в България в при пътнотранспортни произшествия:

https://www.mvr.bg/dokkpbdp/безопасност-на-пътя/статистика/обща-статистика

Ужас ..социлистиеския водач  е бил звяр и убиец за другите хора, къде остана "човек за човека е брат" :))

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, nik1 said:

Това за единия милион автомобили в 1973 година се пише на много места, Вероятно  става дума общо за автомобилите - основно държавни/ведомсъвени в 1973 година

 

Може би си прав. Трябва да се рови човек и да проверява. 

Но при това положение това значи общата бройка на автомобили в БГ през 1973 . Докато авторът прави сравнение с нашите дни в които регистрираните автомобили са 3,5 милиона. Какво значи регистрираните ? Тези които са в движение или всичките коли които се намират в България ? 

Някаква манипулация ми изглежда всичко това , без да обидя никого.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...