Отиди на
Форум "Наука"

Глаголът "съм" и границата между състояние и процес в осъзнатото търсене на неуниверсална истина


Recommended Posts

  • Потребител

Всеки, който се е занимавал с някаква наука, независимо дали се касае за "хуманитарна" или "естествена" такава, ежедневно се сблъсква с формулирани постановки на базата на формална логика от типа 3x.7=21x, които в нематематически синтактични построения се базират на глагола "съм".

Един такъв известен пример е спорът между Светата Инквизиция и Галилей, където едната страна твърди, че "Земята е плоска и статична", а другата, че тя "Все пак се върти". Същността на спора се крие не във формата и поведението на Земята, а в това дали се касае за състояние или процес. Съвременната наука твърди, че в природата не съществуват състояния и реално в този конкретен случай църквата би спечелила повече точки, ако твърдението и гласеше, че "Земята изглежда плоска и статична", но това не би могло да се очаква от догматична институция, чиито членове дори ниога не са разбирали смисъла на пасажа Йоан 1:1:18 "В началото бе словото и словото беше у Бога"  (Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ Λόγος καὶ ὁ Λόγος ἦν πρὸς τὸν  Θεόν) 

За да не навлизаме повече в щекотливи теми, чиито страни никога няма да се откажат от тесните си виждания по дадените проблеми, ще ползваме за основа един доста по-приятен пример :

Roses are red,                                 Roses seem red,
Violets are blue,                              Violets seem blue,
Sugar is sweet,                               Sugar tastes sweet... 
And so are you.                              (Not quite sure about you)

Някога примерът беше даде в статията в Уикипедия за E-prime  https://en.wikipedia.org/wiki/E-Prime, но днес там е останал само библейски пример, който показва единствено позитивната обратна връзка между служителите на догматизма и стадото. 

Повечето езици по света НЕ притежават глагол, който да съответства на "да бъда". Неговото разпространение се ограничава почти изцяло до Индо-Европейските, Афро-Азиатските, Угро-Финските и Тюркските езици, но напълно отсъства да речем в китайския и сродните му, което до голяма степен определя и разликите в културите на т.нар. Запад и Изток (американските индианци също не са ползвали този глагол , той отсъства и в много африкански езици).

Съществува ли начин на базата на това осмисляне на езика Западната култура някога да излезе от примката на догматизма? Има ли начин да се разбираме по-добре ако съзнателно ограничаваме употребата на този глагол в тезите и твърденията си във всяка една област на познанието? 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Жо Ро said:

синтактични построения се базират на глагола "съм".

Его-то е реално. То е съм,съмност в точно определен момент от живота на човека. Аз-ът обаче е измислица. Той е нереален. Човекът е съвкупност от аз-ове,като някои от тях действат,други се отбраняват,трети са пасивни в даденият момент. Его-то е постоянна величина,(състояние). Аз-ът е променлива,(процес). Много  е трудно да се разграничи Его-то от Азът,но е възможно. Опростено казано,Азът са думите и чувствата,които изрича човек. Его-то са действията. Човек може да говори и чувства каквото си ще,но когато действа,трябва да заключим че зад действието стои и го стимулира неговото Его,(егоизма му).

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
×
×
  • Create New...