Значение на думата "кръчии"

[tantin]

Това би трябвало да е прабългарска дума. 

За тази дума се споменава в : "Изборнике Изяслава 1073 г. " .

 

Цитирай

хурăç

, хурçă «сталь»; тат. корыч, башк. корос, казах. курыш «сталь». По мнению тюркологов, у слова курч значение «сталь» является вторичным; первоначально оно употреблялось в значении «острый». Напр., МК курч «острый»; курч темӳр «сталь» (букв. «острое железо»), АФТ курч тӓмӳр «сталь». В кирг. и алт. языках курч до сего времени употребляется исключительно в значении «острый». То же самое наблюдаем и в монг. яз.: монг., калм. хурц «острый», «отточенный»; бур.-монг. хурца, хурса «острый». Для обозначения стали многие тюркские языки заимствовали персидское слово (пулад) (ср. араб. «сталь», «булат»): уйг., туркм. полат, узб. пулат, алт. В полот, кирг. болотболд «сталь». Слово курч из тюркского языка проникло в др. русск. язык: в Изборнике Изяслава 1073 г. находим кръчии (кăрăч + чи) «кузнец» (К. Н. Menges. Schwlerige slavisch-orientalische Lehnbeziehungen. UAJb, XXXI, 1959, стр. 179). Изборник этот переписан с древнеболгарского Изборника.

Этимологический словарь чувашского языка (1964)

Там превода е даден като ковач.

Подобен превод дава и  Aneta Dimitrova (Анета Димитрова. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. София: Авалон, 2016, 456 с. ISBN 978-954-9704-36-5 ).

Обаче ако погледнем за село Кърчово:

Етимология[edit | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Кърчо, което вероятно е от старобългарския корен кръч – в кръчии, крьчии – работник-рудар. Сравнимо е селищното име Кричим, което бежанците произнасят Кърчим. Жителското име е къ̀рчовя̀нин, къ̀рчовя̀нка, къ̀рчовя̀не или къ̀рчовалѝя, къ̀рчовалѝйка, къ̀рчовалѝи.^[2]

^{Това идва да ни каже, че "кръчии" би трябвало да са повече рудари, миньори, събиращи желязната руда.}

^{Забележителното за село Кърчово е също древен надпис:}

Кърчевски надпис

Виждаме няколко вероятни значения: остър, стомана, руда, рударство.

[tantin]

Цитирай

Етимология

кърчии, кръчии – старобългарска дума, означаваща ковач, превод на гръцкото „xalkes“. Съхранена е в руски като корч, староруски корчии „ковач“. Предполагаема заемка от тюркски (чрез прабългарите): древнотюркски kurč, чувашки хурçă, татарски корыч стомана, алтайски, телеутски, лебедински, узбекски kurč „остър, твърд“ + наставка -či (професия). Според В.Абаев, названието Керчь, в староруски Кърчевъ, произлиза от кърчии „ковач“.

https://bg.wiktionary.org/wiki/кърчии