Интервю с Татяна Иванова – момичето, което се готви да стане първата българка в космоса

[SAlexandrov]

Интервю с Татяна Иванова – момичето, което се готви да стане първата българка в космоса

 

На снимката: на 24-ти юли 2021 г. Татяна Иванова скочи за пръв път от самолет от 4 200 m, като това ще е началото на тренировките за "А" лиценз за парашутист

25 юли 2021 г. 08:20 ч.

Светослав Александров. На 12-ти април светът отбеляза шест десетилетия от полета на първия космонавт Юрий Гагарин. За тези 60 години само двама българи са напускали пределите на земната атмосфера – а сред тях няма нито една жена. Днес ще ви запозная с едно момиче, което се труди упорито това да се промени. Татяна Иванова иска да стане астронавт. Нарочно не казвам „мечтае“, защото мечтите не са гаранция за успех. Татяна работи здраво – тя е била част от два космически лагера, където е натрупала безценен опит.

 

-Здравей! Радвам се, че се съгласи да дадеш интервю за моя блог КОСМОС БГ. Първият въпрос е банален и съм сигурен, че вече на много места са ти го задавали, но няма как да го пропуснем. Повечето млади хора днес като че ли си мечтаят да са инфлуенсъри, но как така се случи, че ти пожела да полетиш в космоса? Разкажи ни!

Думата "инфлуенсър" е всъщност страхотна, стига да не се дефинира само в  напудрения и контекст. Дори и Айнщайн е бил инфлуенсър. Тъй като съм вече пълнолетна, смея да кажа, че бях изключително любопитно дете, което би се записало на всяка една извънкласна дейност, стига тя да се помества в графика. След като преминах в гимназиален етап, започнах да се замислям дали възнамерявам да превърна някое от амплоата си в професия. Не усещах нито едно от нещата, с които се занимавах тогава, за начало на потенциална кариера в сферата. Обмисляла съм с майка ми как да комбинирам всичките си интереси и любими предмети в училище, таке че да сформират списък с професии, които биха паснали на мен и авантюристичния ми дух. Без успех. В девети клас си дойде от само себе си. Първо в мен се появи любопитството към метеорологията и формирането на големите ураганни бури, след това астрономията, геологията, инженерството и така след редица конкурси и кандидатствания успях да премина през два учебно-тренировъчни лагера по модел на NASA в Турция и САЩ, лагер-школа по астрономия и астрофизика "Белите брези", езиков лагер, научен лагер, конференции, събития, майсторски класове...Просто открих своето нещо и се стиковах за него, не ми е била нужна и външна мотивация, мечтата ми е моята движеща сила! На есен ми предстои да съм студент в СУ "Св. Климент Охридски" в специалност - "Инженерна физика". Та, нека се върна на думата "инфлуенсър"... Изключително важно за мен е да бъда пример. Винаги съм искала да вдъхновявам, дали с поезия, дали с действия... Не е от значение дали си перфектен, или си най-добрият в стаята. Ако си постигнал идеала, то на къде тогава ще вървиш - само надолу ли?

 

 

-Сигурен съм, че някои от читателите не знаят за космическите лагери. Какво представляват те? На колко лагера си била и какъв е най-ценният урок, който си научила?

Space Camp е международен учебно-тренировъчен лагер по модел на NASA, като аз завърших този в Измир, Турция и този в Хънтсвил, Алабама, САЩ. Космическият лагер в Турция подготвя следващото поколение учени, инженери и астронавти. По време на едноседмичния лагер имахме истинска мисия в космическата совалка „Discovery“ и аз бях командир на мисията. Обучението ни включваше и роботика, отглеждане на растения в изкуствена среда без почва - хидропоника, физически предизвикателства, плуване, изграждане на МКС на компютър, създаване на лого на мисия, строене на ракети и балони на горещ въздух, космически наблюдения, презентации, състезания и екипни игри. След като посетих космическия лагер в Турция, мечтаех да участвам в Advanced Space Academy of Space Camp USA. "ASA" предоставя подготовка за колежа и кариера чрез завладяващ опит в науката, инженерството, технологиите и математиката. Лагерниците изпитват разнообразни упражнения за обучение на астронавти, инженерни предизвикателства и тиймбилдинг дейности, като всичко това завършва със симулирана космическа мисия с голяма продължителност. Тренирахме като астронавти на 1/6 гравитационен стол и мултиосен тренажор. Проектирахме, изградихме и пуснахме екипна ракета и безопасно възстановихме нейния полезен товар, научихме умения за изграждане на стабилни отборни отношения на високите елементи на курса за предизвикателства в Space Camp. Тествахме уменията си в инженерните предизвикателства, като конструирахме топлинен щит и изградихме Rover. Летяхме на реактивни симулатори на самолети, открихме ролята на Международната космическа станция в нашата глобална общност. Подготвихме се за всяка непредвидена ситуация. Лагерът ме научи на отговорност, дисциплина, търпение и отдаденост, даде ми чувството за принадлежност и ми предостави уникална възможност да създам трайни приятелства с хора от целия свят!

 

-Няма какво да се лъжем. България е държава, която не разполага със собствена пилотирана космическа система. В световен мащаб има само три страни, които разполагат с пилотирани кораби – САЩ, Русия и Китай.  Това означава, че за да може да имаме астронавт, членството ни в космически агенции (като ЕКА), партньорствата с частни компании и международната дипломация са ключови фактори. Как според теб се представя нашата държава в това отношение, особено спрямо младите кандидати? Съдейства, неутрална е или по-скоро пречи?

 Напоследък често срещам омразата към САЩ и съм била критикувана стотици пъти, че техният флаг също е изобразен на синия ми костюм. Не виждам нищо лошо в това една държава да предоставя възможност за качествено развитие и да се възползвам от това. От години нямаме такива партньорски отношения с Русия, каквито сме имали преди. Говоря специално за  изпращането на българи в Космоса.  За мен е и глупаво да бъда вярна само на родината си, защото ми е родина, а в същото време да се чувствам отвратена от живота тук и разочарована от границите, които ми поставя. Знам, че ние, младите, сме бъдещето на България, но и знам, че ако оставаме тук само ще затъваме...Дори и да искаме промяна, като няма един качествен представител, за когото да гласуваме - какво тогава? От край време се боря да разглася проблема за непълноправното ни членство в ЕКА, което не само, че е срамно, имайки предвид великата космическа история на страната, но е и пагубно. Гениални български учени не могат да бъдат повишени или назначени на по-престижна позиция в центровете на ЕКА, не защото не са достатъчно квалифицирани, а защото са от страна, която не е пълноправен член. Когато за последно си правех лично проучване по този въпрос, установих, че има 22 европейски държави членки... В отговор от писмо до президента разбрах, че сме в подготвителен период и се очаква скоро да станем пълноправен член, дано това да е истина, а да не ни замазват очите отново. Космосът очевидно не е приоритет на управляващите ни, но и много други важни неща също не са, което е плачевно според мен. Без значение колко досадно става, този проблем трябва да бъде разгласяван по медиите, да! Космическата ни история трябва да се продължи, да! Международна дипломация трябва да има, да! Деленето, дискриминирането и състезаването, особено в тази сфера, не трябва да присъстват!

 

-Астронавтите са известни личности, уважавани в обществото. Повечето от нас ги познаваме като герои или като хора, на които искаме да подражаваме. Досега ти ни разказа за кандидат-астронавта Татяна. Нека обаче да ни разкажеш нещо за човека Татяна. Що за птица си? Гледам – страхотна си на барабани. Та ... разкажи ни нещо повече за музикалната си и други страсти. Въобще разкажи нещо повече за себе си, но извън космонавтиката.

Когато бях на 11 години, баща ми ме заведе в рок клуб, снимах се с всички инструменти, но се влюбих в барабаните. Тогавашният собственик на клуб "The  Maze" в гр. Добрич, Калоян Чобанов (барабанист на група "Silence"), усети, че съм дива и ритмична. Помня как ме заключваше сама да си свиря с часове, докато той пазареше за клуба. Впоследствие се записах на уроци по барабани, за да се ограмотя нотно, а още по-късно и на пеене в Арт Център "Палитра", където също и танцувах съвременни танци. С танците представих България заедно с отбора си на "International Children's Culture and Art Festival" в Тиендзин, Китай през 2018г., участваха над 50 държави и със сигурност това пътуване ще се запомни като едно от преживяванията на живота ми! Била съм на концерти на велики групи, свирила съм в доста групи и съм се забавлявала на макс, репетирайки до късните часове след училище.  Все още помня първия си голям концерт, бяхме в Букурещ и се насладихме на Nightwish, а през 2020г. се сбъдна една моя мини-мечта - изпищях от радост, когато намерих подранилия с няколко месеца подарък за рождения ми ден - билети за концерта на Five Finger Death Punch. Още по-учудена бях и щом качих кавъра с барабани, който записах на тяхна песен, а фронтменът на групата  Ivan Moody го сподели и отговори на положителните коментари в инстаграма ми. Репертоарът ми се състои от песни на Mary J Blidge до Sepultura, че и даже Азис хаха. Но един човек се изгражда като такъв само когато се осмели да опита всички вкусове на масата пред него. Нещо, за което малко хора знаят е, че имам една издадена стихосбирка и материал, подготвен за втора. Бях във втори клас, когато се включих в литературния клуб на поетесата Генка Петрова и до миналата година активно се състезавах в национални и международни конкурси, които с годините ми донесоха десетки отличия. Доброволчеството е изключително важно за мен и предпочитам, когато имам свободно време, да помагам в различните организации, в които членувам. Интересен факт за мен е, че съм чарт-президент на Интеракт клуб Добрич и чувствам Ротари като свое, безрезервно подрепящо ме, семейство!

 

 

-Изключвайки астронавтите, имаш ли си любими космически дейци? Може би Мъск, който стана популярен през последните години? 

Хмммм, Мъск е истински феномен...Преди година прочетох една дебела книга за него и останах безмълвна. Странен е, защото има график кога да се вижда със семейството си, кога да спи, работохолик е. Състудентите му разказват за безумните му бизнес идеи. Той самият споделя, че ако имаше как, нямаше да си губи времето да се храни, а като Уили Уонка би изпил едно хапче, да кажем, което да го снабди с всички необходими вещества и калории за деня. Възхищавам му се на ентусиазма и на това, че прави всичко в името на планетата и човечеството, е понякога и за лично удовлетворение.

 

-Хайде да разиграем една игра. Да си представим, че вече си астронавт – но са ти обещали място само на една-единствена мисия. Ако това е единственият ти избор в живота, къде би полетяла? До космическа станция, до Луната, Марс... или нейде другаде?

Ако имах възможност да избирам коя щеше да бъде моята мисия, бих избрала Марс. Някой ден, това ще бъде кулминацията на човешките способности. Всеки човек си има срок на годност и искрено се надявам моят да изтече на Марс!

 

-Със сигурност има още време докато станеш астронавт, така че – разкажи ни нещо за стъпките, които смяташ да предприемеш в близко бъдеще. Какво следва оттук насетне за теб?

За да достигна Космоса трябва да достигна бакалавърска, магистърска, че и даже докторантска степен. Но при селекцията ще има хиляди кандидати със същите квалификации, затова лицензите по пилотиране, гмуркане и скайдайвинг за професионалисти са съществени. Освен това, бих желала да премина и през геоложки експедиции, изследвания, обучения, аналогови мисии и тн.

 

 -И накрая, кажи нещо за финал на нашите читатели. Какво послание искаш да отправиш към обществото?

Знам, че ще прозвучи налудничево, но Вселената винаги ни изпраща правилните хора и правилните предизвикателства. С толкова случайности се сблъсках по пътя, че самата аз все още се чудя на необяснимите вселенски закони! Никога не спирайте да вярвате и да мечтаете! Невъзможното е такова, докато му позволявате да бъде!

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4092-2021-tatyana-ivanova-interview