Отиди на
Форум "Наука"

Руският главнокомандващ и турският султан разменят дипломатически визити


Recommended Posts

  • Потребители

За срещите на главнокомандващият на руската Дунавска армия великият княз Николай Николаевич Старши със султан Абдул Хамид II в Цариград през март 1878 г. бе споменато в „Натискът за ревизия на Санстефанския мирен договор“, т. 3.3. Бяха изяснени главно политическите моменти, откроили се при разговорите. Могат да се дадат също повече подробности конкретно за организирането и провеждането на първите две срещи, състояли се на 14/26 март, които представляват разменени официални дипломатически посещения (визити) на вежливост. Събитието е привлякло вниманието на европейската преса и е отразено в редица руски, английски, френски, италиански периодични издания с повече или по-малко подробни репортажи, придружени с гравюри, представящи както церемониите по посрещането на главнокомандващия и султана, така и любопитни моменти от срещата на руските и турските военни от свитите на двете високопоставени особи. Между тях имало и такива, които са се сражавали едни срещу други по време на току-що приключилата Руско-турска война.

Както става ясно от сведенията за събитието, приведени в периодичните издания или в записките на участниците, визитите са протекли по дипломатическия протокол, който е валиден и днес за официални посещения на държавни глави или на държавни делегации. За предварителната подготовка на срещите сведения дава граф Николай Игнатиев, тогава посланик на Русия в Цариград и главен преговарящ от нейна страна за подписване на мирния договор с Турция.

След като руските и турските пълномощници подписали в Сан Стефано мирния договор, на 21 февруари/5 март 1878 г. Игнатиев се срещнал в Цариград с великия везир Ахмед Вефик паша и се уговорил с него да бъде ускорена ратификацията на договора от султан Абдул Хамид II и да се проведе размяна на дипломатически визити между него и великия княз Николай Николаевич. Главнокомандващият трябвало да посети султана в двореца Йълдъз кьошк в Цариград, а султанът, по предложение на Игнатиев - да върне визитата в Сан Стефано. За там Абдул Хамид трябвало да замине с параход и при пристигането си щял да бъде посрещнат и приет с военни почести. Игнатиев предложил и вариант, ответната визита на султана да бъде в руското посолство в квартала Пера в Цариград, като изтъкнал факта, че покойният султан Абдул Азис, след като бил посещаван от великите руски князе, връщал визитата в руското посолство.

Докато Игнатиев бил още в Сан Стефано, преди да замине за Санкт Петербург за ратификацията на договора от руския император, размяната на визити не се осъществила. Причината била, че руският дипломат държал да уреди срещите така, че „те да съдействат за издигането на достойнството и значението на победителката Русия в очите на цариградското население“. Затова настоявал визитата на султана да се състои в главната квартира в Сан Стефано, като предвиждал там да се повтори картината от 19 февруари /3 март, когато бил подписан мирният договор. Тогава бил проведен военен парад на руската войска, на който присъствали много жители на Цариград. За посрещането на султана Игнатиев предвиждал да бъде направен тържествен преглед на руската армия, която трябвало да бъде строена покрай пътя, по който султанът ще мине.

Начинът на осъществяване на идеята за разменените визити, обаче, не се приел от турците. Те го възприели като унижение на достойнството на султана, още повече, че в Сан Стефано той трябвало да мине пред вражеската армия, победителка в конфликта. Великият везир поискал главнокомандващият да намали придружаващата го свита и военен конвой, когато тръгне за двореца Йълдъз кьошк и ответната визита да не бъде в Сан Стефано или в руското посолство в Цариград. Турските министри излезли с твърденията, че поради разстроеното си здраве султанът не бил в състояние не само да пътува с яхтата си до Сан Стефано, но и да пристигне в Пера; че той бил плашлив и се страхувал от тълпите, които можели да бъдат подплашени от многобройния конвой и т. н. Затова предложили връщането на визитата да стане в един от султанските дворци, който по този случай щял да бъде предоставен на разположение на великия княз Николай Николаевич.

След като се запознал с предложението на турските министри, Игнатиев видял в него опит да се възвиси султанът в ущърб на предводителя на руската армия и брат на руския цар. Процедурата по провеждането на двете визити унизявала руското достойнство и била напълно безполезна. Ответната визита щяла да протече скрито от турското население, тъй като султанът щял да премине само пространството от Йълдъз кьошк до един от дворците му, като и на двете места не се допускали обикновени посетители. Затова Игнатиев настоял пред Николай Николаевич да не се приема това предложение, тъй като то било отстъпка, която изглеждала незначителна в очите на европейците, но имала голямо значение за турците и ще повлияе впоследствие на технния начин на действие по отношение на Русия.

Тъй като до 22 февруари/6 март, когато се предполагало, че главнокомандващият ще посети султана в Йълдъз кьошк, турците не били представили гаранции, че ответната визита на султана ще се осъществи при условията и обстановката, посочени на Портата от Игнатиев, по негово настояване пътуването на великия княз било отменено. До великия везир била изпратена телеграма, с която го известили, че „Негово императорско височество, главнокомандващият велик княз, се чувства леко неразположен и намира, че лошото време му пречи да извърши далечно пътуване и затова неговата визита не може да стане утре.“ Допълнително щели да се уговорят кога да стане размяната на визитите.

С отпътуването му от Сан Стефано за Санкт Петербург, всичко се изменило, обяснява Игнатиев. Турците се възползвали от желанието на великия княз да завърже лични приятелски връзки със султана и използвайки слабостта на „сговорчивите“ дипломати от руското посолство в Цариград Нелидов и Ону, срещата се осъществила при условията, които Игнатиев отхвърлял.

Руският кореспондент към главната квартира Всеволод Крестовски пише, че европейските кореспонденти в Цариград обяснявали непровеждането на срещата през февруари с предположението, че по това време турското правителство показвало известна несигурност в отношенията си с Русия. И се колебаело между искреното примирение със свършените факти и тайните надежди, които имало към европейските правителства, че те могат да променят тези факти, от които също недоволствали. А състоялата се накрая на 14/26 март среща, в различните цариградски кръгове била обяснявана с обстоятелството, че между Русия и Турция вече нямало място за каквито и да е недоразумения, колебания и пр., и че последната, искренно примирявайки се със свършените факти, искала да провежда своята по-нататъшна европейска политика не по друг начин, а в траен съюз със своята щастлива победителка. Крестовски уточнява, че той не искал да се ангажира с това мнение, а само предавал мнението на мнозинството в Цариград.

Всемирная иллюстрация 482.jpg

Дворецът Долма Бахче и Босфора (Всемирная иллюстрация № 482, 1 апреля 1878)

Кореспондентът на The Illustrated London News в Цариград Джон Бел изразил друго мнение. Според него размяната на визитите била отложена поради трудността да се уредят някои подробности по отношение на маршрута, по който великият княз трябвало да пристигне до резиденцията на султана. За да избегнат вълнението, което може да бъде предизвикано сред населението от големия брой руски офицери, яздещи на коне по улиците на Стамбул и Пера, самите руснаци предложили великият княз и неговата свита да отидат по вода до двореца Долма Бахче на борда на парната яхта „Ливадия“, принадлежаща на руската императрица. А султанът трябвало да върне посещението на борда на „Ливадия“ или по друг начин, който се приеме за препоръчителен. Турците се съгласили по отношение на посещението на великия княз, но относно обратната визита на султана предложили тя да се състои в двореца Бейлербей на азиатския бряг на Босфора, който да бъде предоставен на Николай Николаевич в качеството на негова резиденция. Било договорено визитите да се осъществят на 14/26 март.

Съмнително е сведението, че руснаците са предложили султанът да върне визитата на борда на Ливадия, тъй като тя пак е щяла да протече далеч от погледите на цариградското население. Както се вижда, разменените визити между руският велик княз главнокомандващ и турският султан са преминали по сценария, отхвърлен от Игнатиев. Но макар и без участието на цариградското население и руската войска срещите са били възприети като важно политическо събитие и подобаващо са отразени както от руската, така и от международната преса.

След репортажа за подписването на Санстефанския мирен договор кореспондентът на „Правительственый вестник“ Всеволод Крестовски е написал обширна кореспонденция и за визитите на Николай Николаевич и Абдул Хамид, която е препечатана в „Иллюстрированная хроника войны“. Доста обстоятелствено е представено посещението на Николай Николаевич в Цариград и от кореспондента на Le Monde illustré Дик де Лонли, който също придружава главната квартира. С подробна информация е отразил събитията в своя дневник и друг един участник в тях - секретарят на Николай Николаевич, Михаил Газенкампф. От изнесеното от тримата свидетели на събитията, с добавяне на сведенията от личния доклад на главнокомандващия до императора и на някои детайли от информациите, публикувани в европейските печатни издания, може да се добие подробна представа както за размяната на дипломатическите визити, така и на проведената в същото време среща на участвалите във войната през 1877-1878 г. руски и турски офицери.

Размяна на визити на великия княз Николай Николаевич и султан Абдул Хамид

На 14/26 март в 9 часа сутринта на пристанището в Сан Стефано се струпали, облечени в парадна форма с ордени, лицата, определени да съпровождат негово височество великия княз главнокомандващ, който предния ден получил покана от турския султан Абдул Хамид да го посети в Цариград. Няколко катера и лодки-миноноски ги превозили на отделни групи до двата руски парахода, с които трябвало да пътуват. На императорската яхта „Ливадия“ се качили: Николай Николаевич Старши, съпровождан от сина си Николай Николаевич Младши, херцог Евгений Максимилианович Лейхтенбергски, принц Александър Петрович Олденбургски; генерал-адютантите Артур Непокойчицки, Йосиф Гурко, граф Павел Шувалов, княз Николай Масалски, Сергей Гершелман; вицеадмирал Андрей Попов; генерал-лейтенантите Дмитрий Скобелев (1-ви), Михаил Скобелев (2-ри) и Гала; генерал-майорите Казимир Левицки, Отон Раух и Яфимович; адютантите на главнокомандващия. Предната вечер на яхтата се настанили 50 матроси от лейбгвардейската рота на морския екипаж с 4 офицера, с руското знаме и военна музика. Те трябвало да съставляват почетния караул за посрещането на султана, когато той върне визитата на великия княз, като го посети в двореца Бейлербей.

Всички останали се качили на военния параход „Велик княз Константин“. Тук били намиращите се на служба при главнокомандващия и полевия щаб, началниците на отделите и управленията в действащата армия, генерал-майорите и флигел-адютантите от главната квартира и частите на Санстефанския отряд. Всички заедно съставлявали „многочислената и бляскава“ свита на руския главнокомандващ. На „Константин“ общото внимание привличал капитанът на плавателния съд, флигел-адютант Степан Макаров, и няколкото негови младши офицери, сред които бил и капитан-лейтенант Измаил Зацарьонни. Всички те били герои от осъществените „доблестни дела“ във водите на Черно море и офицерите от сухопътните войски гледали на тях с любопитство.

Някои от представителите на чуждестранните армии, акредитирани при руската главна квартира, също пожелали да се включат към свитата на главнокомандващия, но при разпределението им по параходите не била проявена необходимата тактичност и те били поканени на „Констатин“, а не на „Ливадия“. Вследствие на което, на парахода се качили само американският представител - лейтенант Грин и японският представител - полковник Ямазама. Френският - полковник Галяр, германският  - майор Лигниц и австрийските представители - подполковник барон Льонейзен и капитан Бола се обидили и се отказали да участват в мероприятието.

Двата плавателни съда потеглили от Сан Стефано в 10 часа с музика. Параходът „Ливадия“ вървял отпред с издигнат великокняжески брейд-вимпел (широк флаг), вместо щандарт, защото великият княз не желаел да бъде поздравяван с топовни салюти. Всички намиращи се в пролива военни кораби-стационери (в това число и английските) издигнали руския военен флаг, изпратили матросите по мачтите и приветствали руските кораби с „ура“. Командата на „Ливадия“ им отговаряла по същия начин. На турските военни кораби били строени команди, които отдавали чест. В морето имало леко, сравнително плавно вълнение и времето през целия този ден било прекрасно, напълно пролетно - великолепнят изглед на Босфора и Цариград бил щедро облят от слънчевите лъчи.

В 11 ¼ часа двата парахода се приближили до мястото на европейския бряг, където бил разположен султанският дворец Долма Бахче, срещу който стояли закотвени няколко турски броненосни плавателни съда и един руски военен кораб-стационер (стражеви кораб). „Ливадия“ се установила срещу Долма Бахче, а „Константин“ продължил три мили по-нататък и приближавайки се до азиатския бряг, застанал там срещу двореца Бейлербей.

От кея при двореца Долма Бахче се отделили няколко парадни придворни каика с гребци, облечени в бели униформи и се приближили до императорската яхта. Двама придворни сановници се качили на нея да приветстват главнокомандващия от името на султана. След което великият княз, заедно с августейшия си син, херцог Лейхтенбергски, принц Олденбургски и началника на щаба генерал-адютант Непокойчицки се разположили в първия разкошно изработен каик и бързо се понесли по вълните към мраморния кей под звуците на музиката. На останалите каици се прехвърлили останалите от неголямата свита, намираща се на „Ливадия“.

The Illustrated London News, 13 април 1878 1.jpg

Посрещане на великия княз Николай Николаевич пред двореца Долма Бахче (The Illustrated London News № 2024, 13 april 1878)

Султанът очаквал великия княз на долната площадка на стъпалата, водещи към двореца Долма бахче, заобиколен от всички министри и висши сановници, Рота от турската национална гвардия в парадна форма, строена в шпалир, отдавала чест, а военната музика свирела руския национален химн „Боже, Царя пази!“.

Сред придружаващите султана били Ахмед Вефик паша, Реуф паша, Сафвет паша и Гази Осман паша. Последният бил освободен от руски плен след подписване на мирния договор и се прибрал в Цариград. Титлата „Гази“ (почетна титла на воин, отличил се в борбата срещу неверниците) той получил след отбиването на втората руска атака при Плевен.

Главнокомандващият бил с параден общогенералски мундир с ордени и с лента на ордена Османие. Такава лента носели също херцог Лейхтенбергски и принц Олденбургски. От генералите само Скобелев баща имал турска лента. Всички от руската свита, които притежавали турски ордени, били с тях. Султанът бил облечен в черен партикулярен (цивилен) сюртук без никакви украшения и носел малиново-червен фес. Посрещането от негова страна се отличавало с изискана и радушна любезност.

„Всичко в двора на двореца Долма Бахче е бяло като сняг - пише Дик де Лонли, - дори земята: мраморен кей, мраморни плочи, мраморни стъпала. Султанските стражи в алени носии, музикантите, облечени в небесно синьо и украсени със злато, ябълковозелените лакеи с гарнитури с цвят на настурция, се открояват като необработени нюанси сред тази невероятна белота. Акротериите и корнизите на двореца служат като стойки за кацане на семействата чайки, гмурци и щъркели. Вътре е страхотен разкош. Алебардисти образуват жив плет по стълбите, неподвижни под големите си пики като златни мумии.“

Срещата между султана и великия княз е оценена от кореспондента на The Illustrated London News като „много сърдечна и приятелска“. Дик де Лонли я вижда дори „трогателна“, имайки предвид интимният разговор, проведен от двамата.

След като се здрависал приветливо с главнокомандващия, Абдул Хамид поканил августейшите гости да влязат в гостната на двореца, където настанил великият княз Николай Николаевич да седне до него. От руската и турската свита били поканени и настанени в същата гостна: от едната страна на султана и великия княз - Николай Николаевич Младши, херцог Лейхтенбергски, принц Олденбургски и генерал-адютант Непокойчицки; а от другата страна – действителният статски съветник Нелидов, първият турски министър Ахмед Вефик паша, министърът на външните работи Сафвет паша и първият драгоманин на руското посолство в Цариград, статския съветник Михаил Ону.

След взаимната размяна на любезности главнокомандващият представил на султана съпровождащите го генерали. Султанът от своя страна представил висшите си сановници. Представещите се влизали последователно в тостната, при което всеки следващ се появявал не по-рано, след като предидущия излизал през другата врата.

След това султанът поканил главнокомандващия да седнат на един диван в задната част на гостната, а всички от двете свити се оттеглили в съседната зала. Домакинът с ръка привикал драгоманина Ону, когото познавал, и с гостът водили в продължение на около три четвърти час разговор на четири очи, като преводач бил Ону. След приключване на интимната среща султанът любезно изпратил своя гост до кея и се сбогувал с него. В 12 ½ часа с чакащия го руски парен катер великият княз и придружаващите го се прехвърлили от двореца Долма Бахче в двореца Бейлербей.

От „Константин“, който се бил спрял там по-рано, руските парни катери транспортирали до беломраморния кей на брега пред двореца останалата част от многочислената свита на главнокомандващия. След като великият княз слязъл при Долма Бахче, „Ливадия“ също престигнала при Бейлербей и чрез гребните лодки на парахода лейбгвардейската рота от морския екипаж със знамето и музиката слезли на брега.

От кея до портите на двореца бил строен караул от турските стрелкови служби, в черни куртки със зелени гарнитури, а в двора, украсен с лехи със зеленина, цветя и фонтани, вдясно след портата била строена ротата на почетната дворцова гвардия на султана със знаме и военна музика. Срещу нея заел място руският почетен караул, също със знаме и музика.

Облеклото на турската дворцова гвардия напомняло донякъде мундира на руския Пажески корпус, а пушките им Мартини били върха на изящната изработка и полировка: стоманата блестяла като огледало. В редиците на гвардиията имало млади и красиви младежи, почти момчета, от които много изглеждали на вид на 13 или 14 години. Всички те били деца от най-добрите мюсюлмански фамилии, които щели да заместят след време освобождаващите се офицерски постове в турската армия. Дик де Лонли уточнява, че това били школници от Цариградското военно училище. От двете страни на парадната врата, водеща от верандата от бял мрамор към вътрешните стаи, стояли като часови двама кавалеристи с магазинни Уинчестери в светлолилави хусарски венгерки, обшити с малинови шнурове. Ротата на руския гвардейски екипаж, състояща се от снажни красавци, застанала също вътре в двора, срещу почетната турска гвардия.

Дворецът Бейлербей бил двуетажен, изграден целият от мрамор в мавритански стил. Бил обграден от неголяма градина и каменна стена. Вътрешността на двореца, неговите зали, хола, приемната, преходните и останалите стаи, всичко било връх на ослепителния източен лукс.

Cassels History of the Russo-Turkish  War.jpg

Салон в двореца Бейлербей, предоставен за резиденция на великия княз Николай Николаевич (Cassell's illustrated history of the Russo-Turkish war, vol. II)

Трудно било да се опишат съчетанията на всички цветове, резби, арабески, скулптури, позлата, мрамор, порфир, бронз, масивно сребро, разкошни тъкани, меки килими и прочие, споделят кореспондентите. Подовете били застлани с безукорно чисти, нежни сламени рогозки, покрити с тесни килими. Таваните се поддържали от вити колони от лапис лазур. Стаите имали параден вид, нямало никакви жилищни удобства.

Едни от стаите били обляни с меки златисти, други със сребристо-синкави, в трети – с розови полусветлини, преминаващи през големите прозорци, покрити с шарени копринени щори. Всяка стая въвеждала в отделен фантастичен свят на лукса, а всички стаи заедно неволно пренасяли въображението в приказната сфера на хилядата и една нощи. Особено поетическо настроение създавала голямата зала на долния етаж, по средата на която се помещавал обширен мраморен басейн с фонтан. Говорело се, че в него Абдул Хамид се къпел със своите одалиски. В тази разкошна и изящна зала, със златиста полусветлина и тънък аромат на парфюми, се усещали нега и тайнственост. Жалко било само, че на стените на всичките тези изумително разкошни зали нямало нито една картина, а в нишите – нито една статуя. От всички прозорци се откривали очарователни изгледи към Босфора със Златния рог и Цариград.

Около един часа след обяд пристигнал Николай Николаевич и караулите го посрещнали, отдавайки чест, а турската музика засвирила руския химн. Негово височество поздравил караулите, преминал по продължение на фронта и след това бил въведен в двореца от един от церемониал-майсторите, закичен с руския орден „Свети Станислав“, 2-ра степен.

В една от страничните стаи била приготвена широка и просторна маса, покрита с кристални вази и такива от масивно сребро и злато, с букети от рози, камелии и някакви още по-редки цветя, различни сладки и плодове били сложени в златни подноси, имало и разхладителни напитки. Тук на всички от свитата предложили кафе и цигари.

L`Illustrazione Italiana, 12 май 1878.jpg

Николай Николаевич посреща Абдул Хамид на кея пред двореца Бейлербей (L`Illustrazione Italiana, 12 maggio 1878)

След около двадесет минути известили великия княз, че към кея се приближава парната яхта на султана. Негово височество, съпровождан от няколко висши лица от руската свита, тръгнал към кея за среща, а цялата останала свита се разположила в шпалир от двете страни на мраморната веранда. Музиката на руския почетен карауло засвирила турския химн, който присъстващите оценили като много звучен и музикален. Султанът и главнокомандващия, след като отново си стиснали ръцете, се насочили покрай отдаващите чест почетни караули към двореца и следвани от свитата от руски и турски сановници се изкачили по стълбата на горния етаж. Докато траела церемонията по посрещането на султана двата руски парахода стояли на видно място на кея, украсени с можество шарени флагове и с хора от екипажа, покатерени на реите, от където се разнасяло приветственото „ура“.

The Illustrated London News, 13 април 1878 2.jpg

Посрещането на султана с почетни караули при двореца Бейлербей (The Illustrated London News № 2024, 13 april 1878)

Визит султана великому князю.jpg

Официалните „гости“ и „домакини“ пред почетния караул на Гвардейския морски екипаж (пощенска картичка)

Крестовски описва султана като млад мъж, на около 30 години, среден на ръст, твърде слаб, с привлекателни черти, но безстрастни и като че ли малко уморени очи, чийто взор постоянно оставал устремен някъде в неопределеното пространство, минавайки през лицата и главите на всички присъстващи. Както обяснили на руснаците, тази насоченост на султанския поглед се предписвала от правилата на местния придворен етикет.

Според Газенкампф султанът бил малък, слаб, некрасив, с гърбав нос, вървял плахо, бавно, прегърбен. Възможно и да е субективна, но констатацията на секретаря на главнокомандващия е била, че Абдул Хамид е имал „жалък вид“, застанал редом до „величествения красавец“, какъвто бил великият княз. И униформите на турските офицери и сановници имали по-невзрачев вид от тези на руските.

За Дик де Лонли султанът е „сериозен, блед, уморен, отпуснат; той е слаб, с големи черни очи... физиономията му е интелигентна и отличителна, има среден ръст, носи къса черна брада...“

Le_Monde_illustr, 20 април 1878.jpeg

Разговор между Николай Николаевич и Абдул Хамид в двореца Бейлербей (Le Monde illustré № 1099, 20 avril 1878)

След като се изкачили на втория етаж, двете свити – руската и турската се спрели в приемната зала. А великият княз-главнокомандващ, заедно с Абдул Хамид, съпровождани от първият министър Ахмет Вефик паша и първият драгоманин на руското посолство Михаил Ону, влезли направо в специална прилежаща всекидневна, с изглед към морето, където било сервирано съгласно турския обичай кафе в луксозен сребърен сервиз. След половин час султанът се сбогувал с великия княз, който го изпратил до яхтата.

Крестовски и Газенкампф не съобщават какво са си говорили Николай Николаевич и Абдул Хамид при разговорите на четири очи в Долма Бахче и Бейлербей, но информация за тези разговори са дали в докладите си великият княз и Ону. Тя е цитирана в „Натискът за ревизия на Санстефанския мирен договор“, т. 3.3. Дик де Лонли е успял да научи нещо от първия разговор, което отчасти е вярно и е отбелязано в доклада на Николай Николаевич. Окачествявайки срещата като „трогателна“, френският кореспондент добавя: „Абдул-Хамид, чувствителна и нежна натура, е много развълнуван, очите му са пълни със сълзи; той съжалява за тъжната съдба, нанесена от Санстефанския договор на Турция и на нейния суверен. Великият княз го утешава и в името на брат си му дава най-приятелски уверения.“

Среща на руските и турските офицери, Осман паша се поздравява с Михаил Скобелев

Докато течала срещата на четири очи между Николай Николаевич и Абдул Хамид, вниманието на всички присъстващи в приемната зала на двореца Бейлербей се съсредоточило главно върху най-известните лица от двете свити. Турците много се интересували от генералите Непокойчицки, Гурко и Скобелев, а руснаците от Осман паша и Реуф паша, които ден преди това се завърнали от Русия – единият като освободен пленник, другият като специално упълномощен посланик.

Осман паша носел звездата и лентата на най-висшия турски орден Меджедие, с който бил награден след завръщането си. Газенкампф забелязял, че сабята му била същата, която Николай Николаевич му върнал след благодарствания молебен, извършен по повод падането на Плевен. Реуф паша пък, носел лентата и звездата на „Ордена на Белия орел“, с който Александър II го наградил в Санкт Петербург. От турската свита внимание привличали също великият везир Ахмед Вефик паша, който бил красавец и Фуад паша, когото Газенкампф определя като „денди“, и който бил началник на султанската гвардия. Направил впечатление и някакъв паша, облечен в мундир с червени ревери: „нито преди, нито след това съм виждал турчин в такъв мундир“, коментира Газенкампф.

Le Monde illustré, 20 април 1878 - Copy.JPEG

Срещата на руските и турските висши офицери, участвали в Руско-турската война (Le Monde illustré № 1099, 20 avril 1878)

Терасата на двореца Бейлербей, оградена с посребрена пяна от вълните на Босфора, станала този ден свидетел на много вълнуващи и любопитни сцени – пише в кореспонденцията си Дик де Лонли. Настъпило нещо като всеобщо помирение на победителите и победените. Осман паша потърсил младия генерал Скобелев, когото видял за първи път в малката къща на Вит, където самият той лежал в плен, ранен, на 10 декември миналата година. Двамата бивши противници сърдечно протегнали ръце, здрависали се и после дълго се разхождали по терасата, под чистото и сияещо пролетно небе.

Недалеч от тях руският генерал Шувалов разговарял приятелски с Фуад-паша, който нанесъл голямо поражение на княз Мирски при Елена. Но към края на войната Фуад нямал късмет и понеже не бил подкрепен от своя главнокомандващ Сюлейман-паша, бил победен пред Пловдив. Шувалов попитал Фуад-паша, като бивш участник в Кримската война, какво е мнението му за английските офицери, а османският генерал отговорил с фраза, в която имало много „войнишки привкус“ и която трудно можела да се възпроизведе на учтив език.

Все на същата тераса можели да се видят, хванати под ръка, Гурко, наречен Забалкански при последната война, и Реуф-паша, вече турски военен министър, който миналата пролет имал „неудобството“ да види своята войска, разбита при Йени Загра (Нова Загора) от армията на същия Гурко.

Според Дик де Лонли великият княз Николай се показал учтив и щедър завоевател, защото похвалил турските генерали, които наистина били достойни за това. На Осман паша, доблестния защитник на Плевен, казал: „За нас беше чест да се борим с противник като вас.“ Думите, му, отправени към Фуад-паша, защитникът на Елена, били: „Вие сте наистина смел човек и аз се радвам да ви отдам почит за вашите заслуги.“ След разговорите в Бейлербей, победителите и победителите се разделили еднакво доволни един от друг, уверявя кореспондентът на Le Monde illustré.

Всеволод Крестовски също пеше, че руските офицери се скупчили около Осман паша, който попитал за генерал Скобелев 2-ри (Михаил) и когато той дошел при него, се зарадвал и те доста дълго, оживено и много любезно беседвали помежду си. Пашата разговарял също доста дълго със Скобелев 1-ви (Дмитрий, бащата на Михаил, който също участвал в Руско-турската война) и с коменданта на главната квартира генерал-майор Штейн, с които се запознал по време на пребиваването си като пленник в Бохот. Генерал Гурко и двамата Скобелеви беседвали също известно време и с Реуф паша, на когото на вид можели да бъдът дадени не повече от четиридесет години. Бил висок, слаб човек, с тънки, доста привлекателни черти на лицето и неголеми мустаци. В средите на турската свита имало няколко млади хора с твърде елегантен външен вид, с прически, сресани отзад по английски, с парижки маниери, облечени в умело скроена военна униформа, с акселбанти и щаб-офицерски еполети. В руската войска нямало нито един толкова млад щаб-офицер и тези еполети на полковници, поставени на толкова млади рамене удивлявали много от руснаците. Още повече, че те не рядко срещали сред пленниците петдесет годишни поручици и шестдесет годишни капитани. „Както се вижда, тук повече от кое да е друго място важи нашата пословица: „за някои службата е майка, а за други – мащеха“, коментира авторът на тези наблюдения и впечатления, Всеволод Крестовски.

The Illustrated London News, 13 април 1878 3.jpg

Посрещане на Осман паша пред Военното министерство (Сераскериата) в Цариград (The Illustrated London News № 2024, 13 april 1878)

Осман паша се завърнал в Цариград от Русия на 12/24 март. В турската столица бил посрещнат и приветстван от всички класи на ентусиазираното мюсюлманско население. Първото му посещение в съответствие със задълженията му, било да се яви в седалището на военния министър (сераскера). Прилежащите улици на Стамбул били изпълнени с хора, нетърпеливи да видят знаменития защитник на Плевен и да покажат възхищението си от неговото поведение и военна доблест, които, повече от всички други изяви на турската армия през Руско-турската война, поддържали древния боен характер на нацията.

Де Лонли отбелязва, че Осман паша, „доблестният, макар и нещастен защитник на Плевен“, бил живият символ на османската военна чест и затова унизената и победена нация се тълпяла около него и го поздравявала с възхищение за проявената смелост. Извън всяко подозрение били неговата възвишеност и чист характер, които той запазил по време на войната. Над двеста хиляди жители на Цариград се събрали, за да го посрещнат.

Според английският кореспондент, обаче, заслугите на Осман паша били преувеличени от султана, който искал да представи защитата на Плевен като значимо европейско събитие. Съвсем друго измерение щяло да има то, ако бе станало в Европа, а не в Ориента, била оценката на Абдул Хамид.

Султанът приел Осман паша на следващия ден. Той вече съвсем се бил възстановил от раната, която получил при последния отчаян опит да изведе остатъка от обкръжената си армия при Плевен. Като пленник е изпратен от руския главнокомандващ в Одеса, а оттам в Киев, където е третиран с уважение, затворен в къща, отделена за негово жилище. След завръщането си в Цариград се запознава лично с повечето руски генерали, придружаващи великия княз Николай Николаевич. Твърди се, че бил склонен към съюз с Русия. Назначен бил за командващ на турските войски в и около столицата.

The Illustrated London News, 20 април 1878.jpg

Срещата на генерал Михаил Скобелев с Осман паша (The Illustrated London News № 2025, 20 april 1878)

В The Illustrated London News е представена в по-близък план срещата на Михаил Скобелев с Осман паша. Дава се и обяснението, че когато великият княз Николай, заобиколен от своя щаб и висшите генерали, приел султана в двореца Бейлербей на Босфора, генерал Скобелев пръв се приближил до Осман паша и му подал ръка. На художникът, който скицирал сцената, се казва още в информацията към илююстрацията, му направило впечатление колко галантни можели да бъдат военните, когато войната приключи и те, уважавайки се един друг, застанат лице в лице като приятели, въпреки че политическите усложнения могат след няколко седмици да ги принудят отново да заемат позициите на „смъртни врагове“.

Всъщност „художникът“ е кореспондентът Джон Бел. И четирите показани тук илюстрации от The Illustrated London News са гравирани по негови скици. Двете гравюри от Le Monde illustré пък, са по скици на Дик де Лонли.

Използвани източници:

1. Н. П. Игнатиев. Записки (1875-1878). С., 1986, с. 580, 586-589, 591, 593, 648-650.

2. Всеволод Крестовский. Свидание Е. И. В. Главнокомандующаго с султаном. (Корреспонденция „Правительственого вестника“). В: Иллюстрированная хроника войны, бр. 100, приложение към бр. 485 на „Всемирная иллюстрация“, с. 394-395.

3. Михаил Газенкампф. Мой дневник 1877-78 гг. СПб, 1908, с. 517-526.

4. Рапорт главнокомандующаго действующею армиею государю императору 16 марта 1878 года. В: Сборник материалов по Русско-турецкой войне. Выпуск 14, с. 164-168.

5. Dick de Lonlay. A travers la Bulgarie, P. 1888, 306-320.

6. The Illustrated London News: № 2024 от 13 април 1878, с. 335-336, 348-350; № 2025 от 20 април 1878, с. 353, 355, 358,

7. Le Monde illustré: № 1098 от 13 април 1878, с. 238-240; № 1099 от 20 април 1878, с. 249, 254, 256-257.

8. L`Illustrazione Italiana, 12 май 1878, с. 301, 306.

9. Всемирная иллюстрация, бр. 482 от 1 апреля 1878 г. с. 232.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...