А какво се случва в Русия?

[gmladenov]

От мрежата:

Цената на бензина АИ-95 на борсата в Санкт Петербург след търговията в сряда отново счупи историческия си рекорд, надхвърляйки 82 хиляди рубли за тон; марката АИ-92 също актуализира ценовия си максимум за трети пореден ден, според данните за търговията.

Борсовата стойност на двете марки нараства почти непрекъснато през цялото лято. През август и двете актуализираха ценовите си рекорди, които се държаха от септември 2023 г.

Вице-премиерът на Русия Александър Новак подкрепи предложението на Министерството на енергетиката за удължаване на пълната забрана за износ на бензин от страната до септември, съобщи правителството миналата седмица. А ембаргото за непроизводители се предлага да бъде удължено до края на октомври.

--

Също така се съобщава, че в някои раойни на Русия вече не се продава бензин на частни лица, а само на фирми и ведомства.

Редактирано Август 20 от gmladenov

[gmladenov]

В Русия рязко поскъпнаха ремонтите на европейски автомобили. По независими оценки цената на ремонтите за собствениците на европейски автомобили се е увеличила с 25-65% през последната година, като за долна граница на този диапазон се използват неоригинални резервни части, които са налични в сервиза.

Една от причините за това увеличение на цените са нарасналите разходи за самите ремонтни дейности, по-специално за демонтиране на повредени части и тяхното възстановяване, отбеляза Всеруският съюз на застрахователите (ВСУ). Това се дължи на недостига на персонал в индустрията, възникнал след напускането на Русия на чуждестранни марки. Ръстът на цените на резервните части също оказва влияние. Например, според Согаз, цената на компонентите за Renault се е увеличила с 33% през годината, за Volkswagen - със 72%, а в премиум сегментите - за Audi и Porsche - почти два пъти повече.

[Skubi]

Да искат помощ от кубинците. Те отлично знаят как да съчетаят 5-6 вида части от инч до метров стандар в един движещ се автовобил. 

[Warlord]

Ударите на украински дронове по руски рафинери вече се отразяват драматично в някои части на Русия. В окупирания Крим и Забайкалието гориво по бензиностанциите няма. Скромните запаси се раздават на предприятията с купони.

 

https://www.segabg.com/hot/category-economy/rusiya-veche-prodavat-benzin-kuponi

[Р. Теодосиев]

Става още по-интересно

Очертава се перфектната буря по отношение на горивния сектор в РФ. Освен "извънредните" ремонти на НАКРАТКО, които се налагат е момента (заради атаките по тях), за есента са били насрочени планови ремонти на 9-10 рафинерии. Още по-веселото е, че текущите запаси са на много ниско ниво, понеже играчите на пазара смятали, че през есента потреблението ще спадне, а високите ставки по кредитите ги карали да се въздържат от формиране на големи запаси...

Из групата на ДРМ: https://t.me/drmtalk/203874

[gmladenov]

Финландия изгражда „по-здрава ограда“ на границата си с Русия, пише Гардиън. Основната причина: предотвратяване на незаконната миграция от Русия, по-специално, според Мати Питкянити, командир на граничния окръг Северна Карелия, от „войници, бягащи от войната“.

[gmladenov]

Украинска поговорка: Чем дольше СВО, тем меньше НПЗ.

[Р. Теодосиев]

Под прицел – Нефтопреработвателните заводи (НПЗ): как ударите на Украйна променят руската нефтена индустрия

(Колонка на Михаил Крутихин)

"Точни данни за щетите, които украинските дронове и ракети са нанесли на руската нефтопреработвателна индустрия, няма.

Регионалните власти и компаниите – собственици на пострадалите предприятия – по естествени причини във военно време крият или занижават размера на загубите. Освен това във всеки отделен случай е трудно да се разбере какво оборудване на заводите е пострадало, в каква степен и как конкретният удар е повлиял на работоспособността на дадения обект.

Когато от строя излиза една (понякога единствената) инсталация за първична преработка, която приема суровината, няма смисъл да се задействат останалите неповредени звена, предназначени за по-нататъшна преработка. В същото време разрушените резервоари за съхранение на нефт и нефтопродукти или инсталации за вторично очистване могат да се считат за сравнително лесно отстраними загуби.

По официални данни към 2020 г. (след което практически нищо не се е променило) сумарният капацитет на руските НПЗ е 332,2 млн. тона годишно. През 2022 г. тези заводи са преработили 276 млн. тона суров петрол.

По приблизителни изчисления, след украинските удари към 24 август от строя са изведени 51,8 млн. тона годишен капацитет на местната нефтопреработка, тоест около 16% от потенциала ѝ.

Като се има предвид, че удари бяха нанесени по заводи в европейската част на Русия, докато Урал, Сибир и Далечният изток засега са недостъпни за въздушни атаки от украинска територия, процентът на щетите в западната част на страната е значително по-голям. (Най-далечният – и засега неефективен – удар бе нанесен на 9 август по Ухтинския завод на „Лукойл“ в Коми, на 2000 километра от украинската граница.)

За най-резултатни в последно време се смятат въздушните атаки, които задълго спряха работата на големи заводи – в Новокуйбишевск, Саратов, Самара и Волгоград. Рязанският НПЗ пострада частично. Блузки до властта източници твърдят, че ремонтът ще отнеме от две седмици до няколко месеца.

При това украинците, изглежда, възнамеряват да засилят атаките срещу такива заводи – което означава, че общият капацитет на нефтопреработката в Русия ще намалява.

Активизирането на атаките по НПЗ съвпадна със сезон, когато търсенето на моторни горива е особено високо. Освен потребностите на военната машина, производителите на селскостопанска продукция [в Русия] трупат дизелово гориво преди жътвата. А и населението към края на лятото използва автомобилния транспорт в максимална степен – особено предвид проблемите с авиционния транспорт в Русия.

На всичкото отгоре в настоящия момент нефтените компании се стремят да изнасят възможно най-много суров петрол, за да не се занимават с преработка и вътрешния пазар, тъй като правителството не е в състояние да компенсира загубите от такъв бизнес, въпреки трите налични механизма за компенсации от федералния бюджет.

„Роснефт“ предпочита да изпраща в Китай възможно най-много суровина по трасето ВСТО (Восточная Сибирь — Тихий океан), оставяйки недонатоварени НПЗ в Хабаровск и Комсомолск на Амур и създавайки дефицит на далекоизточните бензиностанции.

Бързият ръст на цените по бензиностанциите в значителна степен е предизвикан именно от това, че обичайните логистични вериги за доставки на горива са нарушени заради спирането на работа на НПЗ.

В тези условия е трудно да се повярва на пропагандни публикации на „експерти“, които утешават недоволните, твърдейки, че „кризата е под контрол“, „ситуацията е сложна, но управляема“ и т.н.

В Киев не може да не виждат до какви последици довеждат ударите по руската нефтопреработка – и явно възнамеряват да продължат да нанасят щети на икономиката на агресора. Нещо повече, вече наблюдаваме удари по [свързани с индустрията] стратегически цели – като инфраструктурата за износ на нефт.

Твърди се, че по време на президентството на Байдън американската администрация била помолила украинците да не вредят на износа на руски петрол, за да не възникне дефицит на световния енергиен пазар и съответно да не се покачат цените на нефта.

Днес, когато няма дефицит в предлагането на световния пазар, а свободните мощности на редица нефтодобиващи страни могат с лекота да компенсират съкращаването на руските доставки, отбраняващата се Украйна няма смисъл да се въздържа.

Наскоро под удар попадна важен възел за транспортиране на нефт в Унеча на границата с Беларус, откъдето се извършват доставки за Словакия и Унгария, а също и към балтийските износни терминали в Уст-Луга (като в това не включваме атаките срещу беларуските заводи). Мишена станаха и обекти в самата Уст-Луга, където наскоро пострадаха инсталации, обслужващи износа на кондензат от „Новатек“. В обсега на украинските военни са и нефтоналивните терминали на Новоросийск и Туапсе, а в перспектива – и в Приморск в Ленинградска област.

Докато войната срещу Украйна продължава, ответните удари по най-чувствителните обекти в Русия не само ще продължат, но със сигурност ще стават все по-ефективни.

Прекъсванията в снабдяването на бензиностанциите и ръстът на цените на горивата [в Русия] са само първите сигнали за неизбежна масова криза. За нападението над съседите ще плаща цялата страна."

Източник: Вот.Так

via Бесарабски фронт 2.0

[Димитър Йорданов]

Михаил Мишустин предлага Русия да се оттегли от конвенцията против изтезанията. По-този начин ще се лиши европейския съд по правата на човека да прави инспекции на място. 

На 25 август руският премиер Михаил Мишустин подписа резолюция, която призовава Москва да се оттегли от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията.

Резолюцията призовава руския президент Владимир Путин да оттегли Русия от десетилетното споразумение. „Относно внасянето до президента на Руската федерация да одобри предложение за денонсиране от страна на Руската федерация на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание“, се казва в резолюцията.

Останалото в линка по-долу. 

https://frognews.bg/novini/rusiia-otteglia-konventsiiata-predotvratiavane-iztezaniiata.html

 

 

[gmladenov]

Украинските удари са извадили от строя руските нефтени и газови съоръжения, осигуряващи най-малко 17% от рафинерийския капацитет на страната, или 1,1 милиона барела на ден, според изчисления на Ройтерс.

Един източник е изчислил, че щетите по тръбопровода „Дружба“ и маршрута Усть-Луга биха могли да намалят износа с до 500 000 барела на ден.

Наличността на превозни средства също е ограничена до края на август, което намалява способността на Русия да увеличава доставките, каза източникът.

Друг източник заяви, че пристанището Усть-Луга в момента работи само на половината от капацитета си от 700 000 барела на ден и не е ясно кога терминалът ще може да достигне пълния си капацитет. Претоварванията се пренасочват към Новоросийск и Приморск, добави източникът.