А какво се случва в Русия?

[ramus]

те винаги са били такива. Заради това нуждата от вожд е била през цялата им история. Та досега... 

[scaner]

Покрай проблемите на интернет в Москва, жителите почнаха да намират аналогии с квантовата физика  

"Жителят на Москва има четири местоположения едновременно:
- къде се намира той в действителност;
- къде е според неговият VPN;
- къде GPS показва местоположението му;
- къде се намира телефонът му с инсталираният месинджър МАХ.

Това се нарича Московска суперпозиция..."

[Skubi]

2026. márc. 15. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 15.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Армения. Тук руското влияние върху Армения се срива, като страната поема по път към освобождаване от него. Въпреки това, тъй като Русия все още има военен персонал в Армения, който може да използва като инструмент за оказване на натиск, руснаците сега най-накрая започват да бъдат гонени. Наскоро Армения потвърди изтеглянето на руските сили от няколко ключови позиции близо до границата с Азербайджан. Едновременно с това контролът върху граничния пункт с Иран също беше предаден на арменските гранични служби. Преди това този пункт се контролираше изцяло от руски граничари, като Армения беше представена само от митнически служители. Сега руският военен персонал напусна постовете си и на практика загуби предишните си правомощия. Забележително е, че бившите съвместни патрули изглежда са функционирали до голяма степен като символична схема за сигурност, за да се запази привидността на сътрудничество. В същото време общият брой на военнослужещите от Въоръжените сили на Русия, разположени в Армения, е намален с около петдесет процента. Руски радарни подразделения от района на Мартуни близо до езерото Севан, които отговаряха за наблюдението на арменското въздушно пространство и предаването на данни на местните власти, също се изтеглиха от позициите си. На руските граничари допълнително беше отказан достъп до контролно-пропускателния пункт Маргара на арменско-турската граница, докато броят на служителите на руската Еф Ес бе, разположени по тази граница, постепенно намалява през последните години. Освен това няколко от най-стратегически важните гранични постове, включително контролно-пропускателният пункт Ахурик на арменско-турската граница и пунктът Агарак на арменско-иранската граница, също вече не са под контрола на руската служба. Тези пунктове обработват ключови икономически потоци и служат като критични транзитни точки за търговията и комуникациите на Армения с Иран, а потенциално и с Турция в бъдеще. Като част от процеса на поемане обратно на контрола върху границите от страна на Армения, руски военен персонал наскоро се изтегли също от летище Звартноц в столицата Ереван. Идеята на Армения да намали военното сътрудничество с Русия и да намали зависимостта си е още по-видима, ако погледнем архитектурата на нейната противовъздушна отбрана. Забележително е, че в съвместния център за управление на противовъздушната отбрана арменският персонал е отказал да споделя радарни данни с руските си колеги и вече комуникира изключително на арменски език, за да ги изолира. Въпреки че министър-председателят Никол Пашинян наскоро заяви, че руската база в момента не пречи на европейските стремежи на Армения, той намекна, че тази позиция може да се промени в бъдеще, подсказвайки потенциално откъсване от руското влияние. В същото време в района на Сюник по протежение на иранската граница се подготвят нови позиции за приемане на американски специалисти по противовъздушна отбрана, натоварени със задачата да наблюдават иранската активност, особено изстрелванията на ракети. Това развитие се разглежда широко като ключова причина за бързото изтегляне на подразделения на руските въоръжени сили от няколко локации в страната и като ясен преход към партньорство със западни държави. Това подчертава как руският чадър за сигурност в Южен Кавказ постепенно ерозира, докато други играчи увеличават влиянието си. В продължение на десетилетия Москва разчиташе на военни бази, гранични служби и интегрирани системи за противовъздушна отбрана, за да поддържа доминация в регион, който исторически е разглеждала като своя сфера на влияние, тъй като преди това е бил част от Съветския съюз. Постепенното демонтиране от страна на Армения на предишните договорености сигнализира значителна промяна в регионалния баланс на силите. Докато Ереван утвърждава по-голям контрол върху своите граници и отбранителна инфраструктура, като същевременно проучва по-тесни връзки със западни партньори, Русия губи контрол и влияние над региона. Това постепенно руско изтегляне изглежда е само началото, тъй като ръководството на Армения става все по-скептично относно надеждността на Москва като гарант за сигурност, особено след като Русия на практика не се опита да предотврати военните действия на Азербайджан срещу Армения. Политическите развития показват, че Армения се подготвя за решително стратегическо скъсване с Русия, като същевременно поддържа външния вид на частично и ограничено сътрудничество, за да избегне провокиране на незабавна конфронтация.