А какво се случва в Русия?

[ramus]

те винаги са били такива. Заради това нуждата от вожд е била през цялата им история. Та досега... 

[scaner]

Покрай проблемите на интернет в Москва, жителите почнаха да намират аналогии с квантовата физика  

"Жителят на Москва има четири местоположения едновременно:
- къде се намира той в действителност;
- къде е според неговият VPN;
- къде GPS показва местоположението му;
- къде се намира телефонът му с инсталираният месинджър МАХ.

Това се нарича Московска суперпозиция..."

[Skubi]

2026. márc. 15. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 15.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има интересни новини от Армения. Тук руското влияние върху Армения се срива, като страната поема по път към освобождаване от него. Въпреки това, тъй като Русия все още има военен персонал в Армения, който може да използва като инструмент за оказване на натиск, руснаците сега най-накрая започват да бъдат гонени. Наскоро Армения потвърди изтеглянето на руските сили от няколко ключови позиции близо до границата с Азербайджан. Едновременно с това контролът върху граничния пункт с Иран също беше предаден на арменските гранични служби. Преди това този пункт се контролираше изцяло от руски граничари, като Армения беше представена само от митнически служители. Сега руският военен персонал напусна постовете си и на практика загуби предишните си правомощия. Забележително е, че бившите съвместни патрули изглежда са функционирали до голяма степен като символична схема за сигурност, за да се запази привидността на сътрудничество. В същото време общият брой на военнослужещите от Въоръжените сили на Русия, разположени в Армения, е намален с около петдесет процента. Руски радарни подразделения от района на Мартуни близо до езерото Севан, които отговаряха за наблюдението на арменското въздушно пространство и предаването на данни на местните власти, също се изтеглиха от позициите си. На руските граничари допълнително беше отказан достъп до контролно-пропускателния пункт Маргара на арменско-турската граница, докато броят на служителите на руската Еф Ес бе, разположени по тази граница, постепенно намалява през последните години. Освен това няколко от най-стратегически важните гранични постове, включително контролно-пропускателният пункт Ахурик на арменско-турската граница и пунктът Агарак на арменско-иранската граница, също вече не са под контрола на руската служба. Тези пунктове обработват ключови икономически потоци и служат като критични транзитни точки за търговията и комуникациите на Армения с Иран, а потенциално и с Турция в бъдеще. Като част от процеса на поемане обратно на контрола върху границите от страна на Армения, руски военен персонал наскоро се изтегли също от летище Звартноц в столицата Ереван. Идеята на Армения да намали военното сътрудничество с Русия и да намали зависимостта си е още по-видима, ако погледнем архитектурата на нейната противовъздушна отбрана. Забележително е, че в съвместния център за управление на противовъздушната отбрана арменският персонал е отказал да споделя радарни данни с руските си колеги и вече комуникира изключително на арменски език, за да ги изолира. Въпреки че министър-председателят Никол Пашинян наскоро заяви, че руската база в момента не пречи на европейските стремежи на Армения, той намекна, че тази позиция може да се промени в бъдеще, подсказвайки потенциално откъсване от руското влияние. В същото време в района на Сюник по протежение на иранската граница се подготвят нови позиции за приемане на американски специалисти по противовъздушна отбрана, натоварени със задачата да наблюдават иранската активност, особено изстрелванията на ракети. Това развитие се разглежда широко като ключова причина за бързото изтегляне на подразделения на руските въоръжени сили от няколко локации в страната и като ясен преход към партньорство със западни държави. Това подчертава как руският чадър за сигурност в Южен Кавказ постепенно ерозира, докато други играчи увеличават влиянието си. В продължение на десетилетия Москва разчиташе на военни бази, гранични служби и интегрирани системи за противовъздушна отбрана, за да поддържа доминация в регион, който исторически е разглеждала като своя сфера на влияние, тъй като преди това е бил част от Съветския съюз. Постепенното демонтиране от страна на Армения на предишните договорености сигнализира значителна промяна в регионалния баланс на силите. Докато Ереван утвърждава по-голям контрол върху своите граници и отбранителна инфраструктура, като същевременно проучва по-тесни връзки със западни партньори, Русия губи контрол и влияние над региона. Това постепенно руско изтегляне изглежда е само началото, тъй като ръководството на Армения става все по-скептично относно надеждността на Москва като гарант за сигурност, особено след като Русия на практика не се опита да предотврати военните действия на Азербайджан срещу Армения. Политическите развития показват, че Армения се подготвя за решително стратегическо скъсване с Русия, като същевременно поддържа външния вид на частично и ограничено сътрудничество, за да избегне провокиране на незабавна конфронтация.

[Skubi]

2026. márc. 16. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. március 16.

Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала:    / @rfu_bg   Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Руската федерация. Тук Украйна отприщи дронове и ракети Сторм Шадоу, за да унищожи руското производство на ракети. Мащабът на атаката и капитулацията на руската противовъздушна отбрана предизвикаха шокови вълни, тъй като останалата част от руската отбранително-индустриална база също понесе опустошителен удар. Основният украински удар беше насочен срещу завод Кремний Ел в Брянск, едно от най-големите предприятия за производство на полупроводници в Русия. Украинците използваха седем крилати ракети Сторм Шадоу, от които пет поразиха основната производствена зала, докато останалите две удариха други съоръжения, причинявайки значителни структурни и индустриални щети. Сателитни кадри потвърждават сериозни разрушения, които на практика извадиха завода от експлоатация и извън възможност за възстановяване. Като още едно доказателство за липсващата руска противовъздушна отбрана, ударите бяха подкрепени от украински дрон Шарк, действащ дълбоко в руската територия в безпрецедентен случай, предоставяйки насочване към целта и предавайки кадри в реално време обратно към украинското командване. Руските способности за производство на ракети бяха сериозно увредени, тъй като заводът произвежда микроелектроника и полупроводници, използвани в тях. Като подготовка за основната атака Украйна изстреля вълни от дронове към Брянска област. Министерството на отбраната на Русия заяви, че седемстотин петдесет и четири украински дрона са били засечени и свалени в рамките на двадесет и четири часа, което е най-високият брой, регистриран за един ден. Идеята не беше да се порази конкретна цел, а да се натоварят и изтощят руските системи за противовъздушна отбрана, като бъдат принудени да изразходват голям брой прехващачи, отваряйки небето за ракетите Сторм Шадоу. Забележително е, че заводът в Брянск произвежда микроелектроника, използвана в системите за противовъздушна отбрана Панцир, балистичните ракети Искандер, крилатите ракети от серията Хикс, както и в радарни и електронни бойни системи и различни руски дронове. Тези чипове позволяват системи за насочване и управление, радарни интерфейси, възможности за електронна война и модули за защитена комуникация. В системите за противовъздушна отбрана те поддържат ключови функции като радарна обработка, насочване към цели и електронно заглушаване. Тъй като западните санкции до голяма степен откъснаха Русия от достъпа до модерни чуждестранни полупроводници, вътрешното производство в съоръжения като Кремний Ел се превърна в критично за поддържането на производството на оръжия, използвани във войната срещу Украйна. Заводът е вторият по големина производител на военна микроелектроника в Русия и произвежда повече от хиляда и двеста вида компоненти. Следователно нарушаването на работата му прекъсва вътрешните доставки на високотехнологични компоненти, от които Русия отчаяно се нуждае. Този удар изглежда е най-големият в систематичната кампания на Украйна срещу руската отбранително-индустриална база. Освен това в Металургичния завод Косогорие в Тула избухна пожар, като местните власти подозират саботаж. Съоръжението произвежда материали, използвани при производството на военна техника и бронирани машини. Украински дронове също удариха химическия завод Куйбишев Азот в Толиати след предишни удари по него, подпалвайки производствени цехове. Заводът произвежда химически вещества, които служат като критични прекурсори за руската индустрия за боеприпаси. Руските отбранителни заводи, които произвеждат артилерийски снаряди, бомби и ракети, разчитат в голяма степен на това вътрешно химическо производство, което прави такива съоръжения важни звена във военната верига за доставки на страната. Украинските сили също така извършиха далекобоен удар с дронове Люти срещу химическо предприятие в Кирово-Чепецк, приблизително на хиляда и триста километра от Украйна. Дроновете удариха склад за амониев нитрат и производствения блок за амоняк, в резултат на което производството беше спряно. Съоръжението принадлежи на Уралхим, която произвежда около две цяло и шест милиона тона торове годишно и е сред десетте най-големи производители на минерални торове в Русия. Украинските сили също извършиха удар по Евпаторийския авиационен ремонтен завод в Крим, съоръжение, използвано от Русия за съхранение и обслужване на дронове Форпост и Орион. Сателитни изображения показват, че три хангара са били повредени при атаката, като преди това са обслужвали хеликоптери, но по-късно са били преоборудвани за поддръжка на безпилотни летателни системи.

[Р. Теодосиев]

Документалният филм "Господин Никой срещу [путин]", базиран на материал, заснет в руска школа от Павел Таланкин и тайно изнесен в чужбина, получи Оскар.

 

В него е показан животът в училище в Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна.

 

"Вече четири години гледаме към звездното небе и си пожелаваме най-важното желание. Но има страни, където от небето не падат звезди, а ракети и дронове. В името на бъдещето, в името на децата, спрете всички тези войни сега", каза Таланкин от сцената.

 

Линк към филма с английски субтитри: