А какво се случва в Русия?

[gmladenov]

Тази година в Република Крим не се планира провеждането на военен парад или други публични събития в чест на Деня на победата, обяви Сергей Аксьонов, ръководител на областта. Маршът на „Безсмъртният полк“ ще се проведе онлайн тази година.

[scaner]

Събрани на едно място най-забележителните и ефективни украински удари от далечно разстояние, нанесени от началото на пролетта на 2026 г. с помощта на оръжия, произведени от компанията Fire Point (крилати ракети FP-5 „Фламинго“, дронове от сериите FP-1 и FP-2), включително в Крим

02.03. - нефтоналивен терминал „Шесхарис“ (Новоросийск, Краснодарски край)

05.03. - Нефтопреработвателният завод в Саратов, летище за стратегическа авиация „Енгельс-2“

14.03. - летище „Майкоп“ (Република Адыгея)

14.03. - железопътен ферибот „Славянин“ (изведен от строя), кораб „Авангард“ (повреден) – основни елементи на т.нар. Керченски фериботен преход.

18.03. - обект на концерна „Алмаз-Антей“ (окупирания Севастопол), в неговите предприятия се ремонтират ЗРК, РЛС, както и самолети със среден и малък обсег.

21.03. – Нефтопреработвателният завод в Саратов, годишен обем на преработката на нефт – около 5 млн. тона

23.03. – Терминал за разтоварване на нефт в пристанище Приморск (Ленинградска област)

25.03. - пристанище Усть-Луга, завод „НОВАТЕК-Усть-Луга“ (Ленинградска област)

26.03. - нефтопреработвателният завод „Киришинефтеоргсинтез“ (Ленинградска област) – един от най-големите руски нефтопреработвателни заводи, способен да преработва 18,4 млн. тона нефт годишно

28.03. – нефтопреработвателен завод „Славнефть-ЯНОС“ (Ярославнефтеоргсинтез) – най-големият нефтопреработвателен завод в северната част на Русия

28.03. - завод „Промсинтез“ в Чапаевск (Самарска област) – произвеждал над 30 хил. тона взривни вещества за военни цели годишно

28.03. – отново горещо и ярко в Усть-Луга

30.03. - ПАО „КуйбышевАзота“ в Толятти (Самарска област)

04.04. - спряна е работата на Алчевския металургичен комбинат в окупираната Луганска област

05.04 – нефтопреработвателният завод „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово (област Нижегород)

05.04 – нефтопретоварен терминал и пристанище „Шесхарис“ (Новоросийск, Краснодарски край)

06.04. - повторно поражение на руските фрегати „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“ в Новоросийск, които са носители на ракети „Калибр“

08.04. - нефтобаза във Феодосия (окупиран Крим)

10.04. - магистрален нефтопродуктопровод „Волгоград – Тихорецк“ – една от ключовите артерии, по която се транспортира руски дизел за износ

10.04. - две сондажни платформи на РФ на шелфа на Каспийско море

16.04. - начало на най-зрелищното огненно шоу в нефтопреработвателния завод на морското пристанище Туапсе (Краснодарски край)

18.04. - Нефтопреработвателният завод в Новокуйбышевск (Самарска област) – част от групата „Роснефт“, с капацитет 8,8 млн. тона нефт годишно

20.04. - Туапсе продължава да пламти

26.04. - Нефтопреработвателният завод „Славнефть-ЯНОС“ в Ярослав – един от петте най-големи нефтопреработвателни завода в Русия по обем на първичната преработка

28.04 - В пристанище Туапсе отново няма почивка

30.04 - ФКП „Завод на името на Свердлов“ в Дзержинск (област Нижегород) – стратегически важен производител на взривни вещества

И последно, четвъртият удар по Туапсе от 1 май.

[Warlord]

В Москва няма фракции. Има страх, балансиран внимателно, почти педантично, така че никой да не стане достатъчно силен, за да го превърне в действие. Това е първото, което човек разбира, ако се опита да гледа на Кремъл не като на политическа сцена, а като на система за оцеляване. В центъра стои Владимир Путин, но не като класически диктатор от учебниците, а нещо като арбитър на взаимните подозрения. Властта му не е просто вертикална; тя е разпределена така, че всеки ключов играч да бъде едновременно зависим и наблюдаван.

Най-дълбоко в тази система е светът на службите, преди всичко Федерална служба за сигурност (КГБ-то). Там, около фигури като Александър Бортников, се намира онова, което може да се нарече държава в държавата. Тази структура не просто събира информация - тя разпределя доверие, контролира достъп до решенията и, най-важното, наблюдава самия елит. В Русия превратът няма да започне от улицата, освен ако не настъпи глад. Той или се случва "в двореца", или не се случва изобщо. Но дори и в това няма единство. Различни кръгове вътре в службите се следят взаимно, а това е и умишлено. Системата не допуска чист център на сила.

Около тях стои по-твърдият, почти идеологически слой, свързан с хора като Николай Патрушев. Това е поколението, което мисли за света като за постоянна конфронтация, където всяко отстъпление е заплаха за самото съществуване на държавата. Ако някога се стигне до опит за вътрешна смяна на властта, този кръг няма да го подкрепи, освен ако новата власт не обещае още по-твърд курс. Те не са реформатори, а пазители на обсадената крепост.

Има и друга сила, по-груба и по-пряка – Росгвардия, командвана от Виктор Золотов. Това не е армия, а нещо по-близко до преторианската гвардия, създадена не за война навън, а за контрол вътре. Ако някой реши да излезе на улицата, това е силата, която ще го посрещне. Ако някой реши да направи преврат, това е силата, която трябва да бъде неутрализирана или спечелена. Тя е едновременно щит и потенциален нож, в зависимост от това накъде наклонят везните.

Армията, колкото и парадоксално да звучи, не е в центъра на тази картина. След войната в Украйна тя е по-уморена, по-зависима и по-внимателно наблюдавана. Фигури като Валерий Герасимов изглеждат влиятелни, но реалната им автономия е ограничена. В класическия модел на преврат именно армията поема инициативата; в Русия тя е инструмент, не инициатор. Опитът на "Вагнер" да наруши този баланс показа не толкова слабост, колкото границите на допустимото. Системата реагира бързо и след това се затвори още по-плътно.

Паралелно с всичко това съществува един по-тих свят – този на администраторите. Хора като Михаил Мишустин и Елвира Набиулина не правят политика в класическия смисъл. Те поддържат държавата функционираща: плащания, бюджет, валута, икономика под санкции. Тяхната сила е в стабилността, а не в амбицията. Ако се стигне до смяна на властта, те няма да я започнат, но ще бъдат сред първите, които ще се приспособят към новата реалност. Те са необходимият гръбнак, без който всяка власт – стара или нова – се разпада.

Олигарсите, някога възприемани като двигатели на руската политика, днес са по-скоро нейни заложници. Фигури като Роман Абрамович или Юрий Ковалчук разполагат с големи ресурси, но нямат независима сила. Те могат да подкрепят, да финансират, да посредничат, но не могат да водят. Системата ги е лишила от способността да действат самостоятелно, като ги е превърнала в част от механизма, не в негови конкуренти.

Има и още един пласт – регионите. В тях фигури като Рамзан Кадиров изглеждат като локални владетели със собствени сили и дневен ред. Но и тук лоялността е персонална, насочена към Центъра. При евентуален разрив тези региони не биха започнали процеса; те биха реагирали на него, понякога бурно, понякога опортюнистично. В най-лошия сценарий това е мястото, където една централна криза може да се превърне в фрагментация.

Така се оформя една картина, в която всички елементи са налице, но липсва очевидният механизъм за действие. Обществото, въпреки умората и недоволството, остава извън тази игра. Причината не е само в репресиите, а и в структурата на самата система, която не допуска връзки, способни да се превърнат в политическа сила. Историята на Русия (по-скоро на СССР) показва, че промяната рядко идва отдолу, когато горе механизмите са толкова внимателно затворени.

Затова и разговорите за преврат, включително имената, които периодично изплуват – като Сергей Шойгу – звучат по-скоро като симптом на напрежение, отколкото като реален план. В тази система никой не разполага с достатъчно самостоятелна сила, за да действа сам, а всяко действие изисква координация между играчи, които по дефиниция не си вярват.

Ако все пак се случи нещо, то едва ли ще прилича на класически преврат с танкове по улиците. По-вероятно е да бъде тиха, почти незабележима смяна – решение, взето в тесен кръг, последвано от бързо пренареждане на лоялностите. В такава система най-голямата промяна няма да дойде шумно, а с отсъствие: един ден някой просто ще изчезне от публичното пространство, а на негово място ще се появява друг, вече подкрепен от необходимите баланси. Но това няма да свали руския флаг над Севастопол.

И именно тук е парадоксът. Всички тези взаимни подозрения, всички тези припокриващи се центрове на сила, които правят преврата толкова труден, са и причината той да остава винаги възможен. Защото системата, изградена да предотвратява заговор, неизбежно го произвежда – но го държи в състояние на вечна нерешителност.

Danail Glishev

[Skubi]

 

[Р. Теодосиев]

Петролната рафинерия „Кириши“, втората по големина в Русия, преустанови работа в събота, след като украински дронове поразиха 3 от 4 установки за първична дестилация на суров нефт. Това съобщи Ройтерс във вторник, позовавайки се на двама източници от индустрията.

 

В рамките на ескалацията на далекобойните удари, Украйна атакува руската петролна индустрия непрекъснато в продължение на два месеца – от тръбопроводи и пристанища до рафинерии и танкери, с цел подкопаване на руската военна икономика на стойност 3 трилиона долара.

 

И двете страни в конфликта използват рояци от дронове, за да поразяват ключова инфраструктура дълбоко зад фронтовата линия. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дроздено заяви, че рафинерията е била атакувана, което е довело до избухване на пожар в промишлената зона на града.

 

Двамата източници, говорили с Ройтерс при условие на анонимност заради чувствителността на ситуацията, потвърдиха, че 3 от 4 установки за дестилация са повредени. Тези установки са фундаментална част от всяка рафинерия и без тях тя не може да функционира.

 

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди удара. Кремъл квалифицира подобни атаки като тероризъм, докато Украйна заявява, че се защитава от руската агресия срещу страната, която се намира в петата си година.

 

Рафинерията „Кириши“, намираща се на около 800 км от украинската граница, вече претърпя няколко удара от украински дронове от началото на годината. Източниците посочват, че е трудно да се прецени времето, нужно за ремонт, като отбелязват, че са повредени и редица вторични съоръжения.

 

Годишният капацитет на рафинерията възлиза на 20 милиона метрични тона, или около 400 000 барела на ден. През последните години тя преработва към 18 милиона тона годишно, което представлява около 7% от руските обеми на рафиниране на нефт и я прави един от ключовите доставчици на дизелово гориво за вътрешния пазар и за износ.

‎

--

‎‎

Frontline Monitor в социалните мрежи:

https://linktr.ee/FrontlineMntr

‎

Ако харесвате работата ми:

https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr

https://revolut.me/frontlinemntr

[Р. Теодосиев]

"Цифровият ГУЛаг" започна да смазва руснаците

Reuters

Ангел Петров

Вторник, първият ден на "майските интернет блокади", изглеждаше в Москва така: нищо не работи от 8:00 до 12:30, включително услуги от т.нар. бял списък. Докато властите си изяснят какво се обърка и започнаха да го оправят, нямаше банкомати, бизнесмени отиваха лично в банковите клонове за кодове, потвърждаващи, че е направен платеж. Театри и музеи съветваха билетите да се разпечатат и в телефоните да има дигитално копие заради "форсмажор" и "външна радиочестотна намеса", разказа изданието The Bell.

Сходна бе картината в Санкт Петербург, а има предупреждения за подобни блокади за 7 май (репетицията за Парада на победата) и 9 май (в около 40 района, включително ексклава Калининград).

Това е пикът на процес, започнал преди повече от година и водещ към пълно откъсване на руснаците от интернет - вероятно към 2028 г., според RKS Global. И те няма на кого да се оплачат - през февруари Владимир Путин подписа указ, задължаващ операторите да спират комуникациите при първо поискване от ФСБ, без да носят отговорност пред клиентите си.

 

Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2026/05/06/4910841

[gmladenov]

От мрежата:

Най-нещастните хора днес са тези, които се опитват едновременно да запазят своите патриотични и лоялистки ценности. И тези хора често не са глупави. Просто тяхната идентичност се основава именно на тези ценности. И ако се изгубят, как могат да живеят? И тъй като не са глупави, те буквално усещат как опората постепенно се изплъзва изпод краката им. Това е екзистенциално трагична ситуация и може да доведе или до откриването на други, истински опори, или до разпадане на индивида.

[gmladenov]

Руското общество се тресе от умора от войната и чувсто за несигурност. Налага се усещането, че настоящият политически модел се е изчерпал.

Елитите са загубили чувството си за сигурност: репресиите се засилват, институцията на частната собственост е силно отслабена, а правните институции са подкопани. Бъдещето е помрачено. Туапсе, Перм, Кириши и Чебоксари горят, Сочи е постоянно неспокоен, Геленджик е ужасяващ, а Крим е невъзможен. Вече няма луксозен живот – само вулкан.

В края на март тази година руският олигарх Дерипаска заговори за настъпваща деградация. И за липсата на план у настоящото правителство за разрешаване на този екзистенциален проблем. Елитите прозряха, че Кремъл няма друг план освен "СВО докрай“.

Редактирано Преди 3 часа от gmladenov