Планът на Сталин за покоряването на Европа

[Gabraka]

Голяма част от "форумните евроатлантици" са всъщност руски тролове. Двойни агенти, които дискредитират западничеството с невежеството си.

Някакъв семеен и уж неплатен трол пише, че Столтенберг е върховен главнокомандващ на НАТО в Европа и другите двама веднага му слагат палчета в съгласие. Потрес.

После пише, че британските колонии Австралия и Нова Зеландия не са Запад и тълпата пак слага палчета.

Друг пише, че авторитаризмът е демократичен и носи свобода и... нови палчета.

Трети рита и реве да не признае Мюнхенския сговор срещу Чехословакия за лош и чак когато Ресавски го признава - "ама разбира се, то това е ясно".

 

Все едно Втори след княза има три-четири профила и бълва глупости под прикритие...

[Gabraka]

Преди 5 минути, deaf said:

Какво разбираш под "предателство"?

Нямам време да те уча на български език. Купи си речник.

[deaf]

Преди 6 минути, Gabraka said:

Нямам време да те уча на български език. Купи си речник.

В България понятието предателство беше тотално изкривено през "онези" 45 години и затова питам какво разбираш под предателство? Отговориш ли на този въпрос,много неща ще станат ясни...

[Gabraka]

Преди 9 минути, deaf said:

В България понятието предателство беше тотално изкривено през "онези" 45 години и затова питам какво разбираш под предателство? Отговориш ли на този въпрос,много неща ще станат ясни...

Откакто написа, че царският авторитаризъм е равен на демокрация и свобода не много, а всички неща станаха ясни. Няма нужда от повече изяснявания. Има нужда от модераторска метла.

[Zara Thustra]

Из доклада на Лев Захарович Мехлис (13 януари 1889 г. - 13 февруари 1953 г.), началник на Главното политуправление на Червената армия и заместник народен комисар на отбраната, както и един от главните организатори на Големия терор от края на 1930-те, представен на съвещание по военна идеология на 10 май 1940 година:

 

"Червената армия, както всяка една друга армия, е инструмент на войната. Целият личен състав на Червената армия трябва да се обучава в мирно време въз основа на една обща цел--подготовка за война. Нашата война с капиталистическия свят ще бъде справедлива, прогресивна война. Червената армия ще действа активно, постигайки пълен разгром и унищожение на врага, прехвърляйки бойните действия на територията на противника. В съответствие с това е необходимо да възпитаме целия личен състав на армията, както и цялата ни страна в духа, че всяка война, водена от армията на социализма, ще бъде прогресивна война, ще бъде най-справедливата от всички войни, водени досега. По този повод Ленин недвусмислено казва: 'Това следва да бъде война за социализма, за освобождението на други народи от буржоазията. Енгелс бе съвършено прав, когато на 12 септември 1882 г. в свое писмо до Кауцки той директно признава за възможността от "отбранителни войни" на вече победилия социализъм. Той е имал в предвид именно отбраната на победилия пролетариат срещу буржоазията на други страни' /Ленин, том XIX, стр. 325/. И второто изказване на другаря Ленин: 'Победилият пролетариат на тази страна, вече експроприирал капиталистите и организирал собственото си социалистическо производство, ще се изправи срещу останалия капиталистически свят, привличайки към себе си угнетените класи на други страни, вдигайки в тях въстание срещу капиталистите и в случай на необходимост действайки дори и с военна сила срещу експлоатиращите класи и техните държави' /Ленин, том XVIII, стр. 232-233/.

 

Става дума за активното действие на победоносния пролетариат и на трудещите се в капиталистическите страни срещу буржоазията, за действие, при което инициаторът на една справедлива война ще бъде нашата държава и нейната Работническо-селска червена армия."

 

 

Източник:

Российский государственный военный архив. Ф. 9. Оп. 36. Д. 4252. Л. 114а—154

https://history.wikireading.ru/216952

[Zara Thustra]

Доклад на народния комисар на отбраната маршал Семьон Тимошенко и началника на Генералния щаб на Червената армия Кирил Мерецков до Сталин и Молотов с дата 14 октомври 1940 г.

 

 

"Докладвам за Ваше одобрение основните изводи от указанията Ви, дадени на 5 октомври 1940 г., при разглеждането на плановете за стратегическо разгръщане на въоръжените сили на СССР за 1941 г.

 

1. Стратегическото развръщане на СССР на два фронта (на Запад и на Изток) се счита за основното.

 

Главният противник и главният театър на военните действия са на Запад, така че основните ни сили трябва да бъдат съсредоточени тук.

 

На Изток назначете такива сили, които не само ще ни гарантират устойчива позиция, но и ще ни позволят да победим японските сили на части през първия период на войната.

 

Покрийте останалите ни граници с минимални сили.

 

В тази връзка от наличните към момента сили назначете:

 

- за операции на Запад (от брега на Баренцово море до бреговете на Черно море) - 142 стрелкови, 7 мотострелкови, 16 танкови и 10 кавалерийски дивизии, 15 танкови бригади и 159 авиационни полка;

 

- за операции на Изток - 24 стрелкови, 4 мотострелкови, 2 танкови и 4 кавалерийски дивизии, 8 танкови бригади и 43 авиационни полка;

 

- за операции в Задкавказието и Централна Азия и за покриването на останалите граници - 11 стрелкови дивизии, 6 кавалерийски дивизии, 2 танкови бригади и 27 авиационни полка (включително и за противовъздушна отбрана на град Москва).

 

2. На Запад основната групировка следва да бъде в състава на Югозападния фронт, за да може в първия етап от войната Германия да бъде откъсната от балканските страни с мощен удар в посока Люблин и Краков и по-нататък до Бреслау, по този начин лишавайки я от най-важните й икономически бази и оказвайки решаващо влияние върху балканските страни по отношение на участието им във войната.

 

В същото време активни действия от Северозападния и Западния фронт ще приковат немските сили в Източна Прусия.

 

3. С цел по-нататъшното укрепване на силите на Запад народният комисар на отбраната:

 

а) разработва и докладва мерките за формиране, използвайки съществуващата щатна численост на Ч. А. - 18 танкови бригади, 20 картечно-артилерийски бригади, използвайки вторите за покриване на границите и особено по време на периода на войсково съсредоточаване, и един механизиран корпус. Формирането трябва да бъде завършено до 1 май 1941 г. и напълно снабдено с материали до 1 октомври 1941 г. Предвидете в схемата за разгръщане формирането на 2 фронтови отдела, базирани в щабовете на Московски и Архангелски окръзи, и 2 армейски отдела, базирани в щабовете на Западния и Киевския специални военни окръзи, с разгръщането на тези отдели по време на мобилизационния период; едновременно с това представете съображения относно реорганизацията на съществуващата стрелкова дивизия, съкращавайки числения й състав до 16,000 души;

 

б) предвижда разгръщането на четиридесет и две (42) стрелкови дивизии през първия месец от войната, използвайки четиридесет от тях на Запад и две от тях на Изток;

 

в) незабавно предприема мерки за укреплението на инженерната част на северната и северозападната граница, за да може в бъдеще, с оглед на вече изградените надеждни укрепления, повече сили да могат да бъдат освободени за подсилването на основната групировка на югозапад;

 

г) при подготовката на театъра на военните действия на югозапад да наблегне основно върху развитието на железниците и изграждането на летища.

 

Имайки се в предвид превъзходството на вероятния противник по отношение на авиацията, счита се за необходимо бойната авиация да се увеличи до 20,000 самолета, като за целта трябва допълнително да бъдат формирани сто авиационни полка през 1941 г., от които 60% бомбардировъчни и 40% изтребителни, като всички тях се използват на Запад.

 

4. Взимайки се в предвид горепосочените мерки, съставът на силите на Югозападния фронт трябва да бъде увеличен до 80 стрелкови дивизии, 5 мотострелкови дивизии, 11 танкови дивизии, 7 кавалерийски полка, 20 танкови бригади и 140 авиационни полка.

 

В допълнение на това в резерва на Главното командване трябва да има най-малко 20 стрелкови дивизии зад Западния фронт в района на Двинск, Полоцк, Минск, и най-малко 23 стрелкови дивизии зад Югозападния фронт в района на Шепетовка, Проскуров, Бердичев.

 

5. Планът за стратегическо разгръщане на Запад с нанасяне на главния удар от силите на Югозападния фронт следва да се счита за основен. Трябва да се признае, че е необходимо временно да се разработи план за разполагане на войски на Запад с основната групировка като част от Западния фронт с цел да се победят германците в Източна Прусия чрез усилията на Западния и Северозападния фронт и да се нанесе спомагателен удар срещу Люблин чрез силите на Югозападния фронт.

 

6. Одобрение на предложените съображения за разполагане на войски на Изток. Основната задача на войските на далекоизточния фронт (Забайкалския и Далекоизточния фронтове) е през първия период от войната да разгромят врага част по част и да овладеят Северна, а после и Южна Манджурия, възползвайки се от своето техническо превъзходство. При всякакви обстоятелства - да удържат Приморието за себе си, като за целта подсили 15-а Армия чрез предислоциране на тридивизионен стрелкови корпус от Забайкалския окръг и един артилерийски полк от РГК на 2-ра Армия към състава й; до пролетта на 1941 г. да бъдат допълнително сформирани две отделни танкови бригади.

 

7. Одобрение на представените съображения относно разработването на частни планове за разполагане на бойни операции срещу Финландия, срещу Румъния и срещу Турция.

 

8. Разработването на всички планове за развръщането и действията на войските както по линията на Народния комисариат на отбраната, така и чрез Народния комисариат на флота да бъде завършено до 1 май 1941 г.

 

9. Задължаване на Народния комисариат на железниците на СССР с участието на представители на Народния комисариат на отбраната да изготви до 1 януари 1941 г. нов график на военните влакове, осигуряващ превоза на НКО в количества, предвидени в плановете по развръщане.

 

10. С цел да се ускори съсредоточаването на войските, народният комисар на железниците, другарят Каганович, следва до 1 декември 1940 г. да разработи и да докладва план за развитието на железниците на Югозапад."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:

Центральном архиве Министерства обороны Российской Федерации (ЦАМО РФ), Ф. 16. Оп. 2951, Д. 242.

 

https://архив.минобороны.рф/archival_service/central/resources/collection/gallery.htm?id=10955@cmsPhotoGallery

[resavsky]

Преди 1 час, Zara Thustra said:

Доклад на народния комисар на отбраната маршал Семьон Тимошенко и началника на Генералния щаб на Червената армия Кирил Мерецков до Сталин и Молотов с дата 14 октомври 1940 г.

 

 

"Докладвам за Ваше одобрение основните изводи от указанията Ви, дадени на 5 октомври 1940 г., при разглеждането на плановете за стратегическо разгръщане на въоръжените сили на СССР за 1941 г.

 

1. Стратегическото развръщане на СССР на два фронта (на Запад и на Изток) се счита за основното.

 

Главният противник и главният театър на военните действия са на Запад, така че основните ни сили трябва да бъдат съсредоточени тук.

 

На Изток назначете такива сили, които не само ще ни гарантират устойчива позиция, но и ще ни позволят да победим японските сили на части през първия период на войната.

 

Покрийте останалите ни граници с минимални сили.

 

В тази връзка от наличните към момента сили назначете:

 

- за операции на Запад (от брега на Баренцово море до бреговете на Черно море) - 142 стрелкови, 7 мотострелкови, 16 танкови и 10 кавалерийски дивизии, 15 танкови бригади и 159 авиационни полка;

 

- за операции на Изток - 24 стрелкови, 4 мотострелкови, 2 танкови и 4 кавалерийски дивизии, 8 танкови бригади и 43 авиационни полка;

 

- за операции в Задкавказието и Централна Азия и за покриването на останалите граници - 11 стрелкови дивизии, 6 кавалерийски дивизии, 2 танкови бригади и 27 авиационни полка (включително и за противовъздушна отбрана на град Москва).

 

2. На Запад основната групировка следва да бъде в състава на Югозападния фронт, за да може в първия етап от войната Германия да бъде откъсната от балканските страни с мощен удар в посока Люблин и Краков и по-нататък до Бреслау, по този начин лишавайки я от най-важните й икономически бази и оказвайки решаващо влияние върху балканските страни по отношение на участието им във войната.

 

В същото време активни действия от Северозападния и Западния фронт ще приковат немските сили в Източна Прусия.

 

3. С цел по-нататъшното укрепване на силите на Запад народният комисар на отбраната:

 

а) разработва и докладва мерките за формиране, използвайки съществуващата щатна численост на Ч. А. - 18 танкови бригади, 20 картечно-артилерийски бригади, използвайки вторите за покриване на границите и особено по време на периода на войсково съсредоточаване, и един механизиран корпус. Формирането трябва да бъде завършено до 1 май 1941 г. и напълно снабдено с материали до 1 октомври 1941 г. Предвидете в схемата за разгръщане формирането на 2 фронтови отдела, базирани в щабовете на Московски и Архангелски окръзи, и 2 армейски отдела, базирани в щабовете на Западния и Киевския специални военни окръзи, с разгръщането на тези отдели по време на мобилизационния период; едновременно с това представете съображения относно реорганизацията на съществуващата стрелкова дивизия, съкращавайки числения й състав до 16,000 души;

 

б) предвижда разгръщането на четиридесет и две (42) стрелкови дивизии през първия месец от войната, използвайки четиридесет от тях на Запад и две от тях на Изток;

 

в) незабавно предприема мерки за укреплението на инженерната част на северната и северозападната граница, за да може в бъдеще, с оглед на вече изградените надеждни укрепления, повече сили да могат да бъдат освободени за подсилването на основната групировка на югозапад;

 

г) при подготовката на театъра на военните действия на югозапад да наблегне основно върху развитието на железниците и изграждането на летища.

 

Имайки се в предвид превъзходството на вероятния противник по отношение на авиацията, счита се за необходимо бойната авиация да се увеличи до 20,000 самолета, като за целта трябва допълнително да бъдат формирани сто авиационни полка през 1941 г., от които 60% бомбардировъчни и 40% изтребителни, като всички тях се използват на Запад.

 

4. Взимайки се в предвид горепосочените мерки, съставът на силите на Югозападния фронт трябва да бъде увеличен до 80 стрелкови дивизии, 5 мотострелкови дивизии, 11 танкови дивизии, 7 кавалерийски полка, 20 танкови бригади и 140 авиационни полка.

 

В допълнение на това в резерва на Главното командване трябва да има най-малко 20 стрелкови дивизии зад Западния фронт в района на Двинск, Полоцк, Минск, и най-малко 23 стрелкови дивизии зад Югозападния фронт в района на Шепетовка, Проскуров, Бердичев.

 

5. Планът за стратегическо разгръщане на Запад с нанасяне на главния удар от силите на Югозападния фронт следва да се счита за основен. Трябва да се признае, че е необходимо временно да се разработи план за разполагане на войски на Запад с основната групировка като част от Западния фронт с цел да се победят германците в Източна Прусия чрез усилията на Западния и Северозападния фронт и да се нанесе спомагателен удар срещу Люблин чрез силите на Югозападния фронт.

 

6. Одобрение на предложените съображения за разполагане на войски на Изток. Основната задача на войските на далекоизточния фронт (Забайкалския и Далекоизточния фронтове) е през първия период от войната да разгромят врага част по част и да овладеят Северна, а после и Южна Манджурия, възползвайки се от своето техническо превъзходство. При всякакви обстоятелства - да удържат Приморието за себе си, като за целта подсили 15-а Армия чрез предислоциране на тридивизионен стрелкови корпус от Забайкалския окръг и един артилерийски полк от РГК на 2-ра Армия към състава й; до пролетта на 1941 г. да бъдат допълнително сформирани две отделни танкови бригади.

 

7. Одобрение на представените съображения относно разработването на частни планове за разполагане на бойни операции срещу Финландия, срещу Румъния и срещу Турция.

 

8. Разработването на всички планове за развръщането и действията на войските както по линията на Народния комисариат на отбраната, така и чрез Народния комисариат на флота да бъде завършено до 1 май 1941 г.

 

9. Задължаване на Народния комисариат на железниците на СССР с участието на представители на Народния комисариат на отбраната да изготви до 1 януари 1941 г. нов график на военните влакове, осигуряващ превоза на НКО в количества, предвидени в плановете по развръщане.

 

10. С цел да се ускори съсредоточаването на войските, народният комисар на железниците, другарят Каганович, следва до 1 декември 1940 г. да разработи и да докладва план за развитието на железниците на Югозапад."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:

Центральном архиве Министерства обороны Российской Федерации (ЦАМО РФ), Ф. 16. Оп. 2951, Д. 242.

 

https://архив.минобороны.рф/archival_service/central/resources/collection/gallery.htm?id=10955@cmsPhotoGallery

И нито дума за евентуално нападение от страна на Германия.

[Zara Thustra]

Официалната история на съветските въздушно-десантни сили започва на 2 август 1930 г., когато 12 парашутисти са спуснати по време на военно учение на територията на Московския военен окръг. Преди това доброволците извършват няколко тренировъчни скока по време на 6-дневната им тренировка под ръководството на пилота от Съветските военновъздушни сили Леонид Минов. През 1929 г. самият Минов е изпратен в Съединените щати на обучение, където да се запозане отблизо със скачането с парашут; там той извършва първите си скокове.

 

Съветският експеримент предизвиква голям интерес сред съветските военни теоретици и командири. Вертикалното измерение на въздушно-десантните операции като цяло се оказва изключително подходящо, пасвайки на съветската концепция за "битка в дълбочина", в резултат на което въздушно-десантните войски започват да се разширяват с бързи темпове, като към 1935 г. техният състав вече е наброявал близо 10,000 души. Същата година, по време на военни учения в Киевския военнен окръг, 1,200 парашутисти са спуснати пред погледа на впечатлени чуждестранни военни аташета. Въздушно-десантните войници успяват да превземат летище, по този начин позволявайки на конвенционалната пехота, подкрепяна от леки танкове и артилерия, да бъде докарана до мястото по въздух.

 

Когато Германия започва инвазията си в Съветския съюз, съветските въздушно-десантни сили функционират като независим клон на Червената армия, подчинен директно на Върховното главно командване. Към този момент съветските въздушно-десантни части наброяват 10 въздушно-десантни корпуса, всеки от който е съставен от три бригади, плюс още няколко други малки формации, с пет допълнителни корпуса в различни степени на формиране. Всяка една бригада, наброяваща 3,000 души, е била съставена от четири въздушно-десантни батальона, един минохвъргачен батальон, една противовъздушна картечна рота, както и от разузнавателни, сапьорски и сигнални роти.

 

 

 

 

Приземяващи се съветски въздушно-десантни войници по време на военни учения в Киев, 1935 г.

 

 

 

Кадър от кинохроника от 1930-те, показващ съветски въздушно-десантни войници, скачащи от тежък бомбардировач "Туполев" ТБ-3

 

 

 

Извадки от американски вестник, съобщаващ за посещението и парашутните скокове на пилота Леонид Минов в САЩ

 

 

Източници:

https://warfarehistorynetwork.com/red-army-airborne-2/

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Airborne_Forces

https://ru.wikipedia.org/wiki/Минов,_Леонид_Григорьевич

[resavsky]

On 29.12.2024 г. at 10:48, Zara Thustra said:

Официалната история на съветските въздушно-десантни сили започва на 2 август 1930 г., когато 12 парашутисти са спуснати по време на военно учение на територията на Московския военен окръг. Преди това доброволците извършват няколко тренировъчни скока по време на 6-дневната им тренировка под ръководството на пилота от Съветските военновъздушни сили Леонид Минов. През 1929 г. самият Минов е изпратен в Съединените щати на обучение, където да се запозане отблизо със скачането с парашут; там той извършва първите си скокове.

 

Съветският експеримент предизвиква голям интерес сред съветските военни теоретици и командири. Вертикалното измерение на въздушно-десантните операции като цяло се оказва изключително подходящо, пасвайки на съветската концепция за "битка в дълбочина", в резултат на което въздушно-десантните войски започват да се разширяват с бързи темпове, като към 1935 г. техният състав вече е наброявал близо 10,000 души. Същата година, по време на военни учения в Киевския военнен окръг, 1,200 парашутисти са спуснати пред погледа на впечатлени чуждестранни военни аташета. Въздушно-десантните войници успяват да превземат летище, по този начин позволявайки на конвенционалната пехота, подкрепяна от леки танкове и артилерия, да бъде докарана до мястото по въздух.

 

Когато Германия започва инвазията си в Съветския съюз, съветските въздушно-десантни сили функционират като независим клон на Червената армия, подчинен директно на Върховното главно командване. Към този момент съветските въздушно-десантни части наброяват 10 въздушно-десантни корпуса, всеки от който е съставен от три бригади, плюс още няколко други малки формации, с пет допълнителни корпуса в различни степени на формиране. Всяка една бригада, наброяваща 3,000 души, е била съставена от четири въздушно-десантни батальона, един минохвъргачен батальон, една противовъздушна картечна рота, както и от разузнавателни, сапьорски и сигнални роти.

 

 

 

 

Приземяващи се съветски въздушно-десантни войници по време на военни учения в Киев, 1935 г.

 

 

 

Кадър от кинохроника от 1930-те, показващ съветски въздушно-десантни войници, скачащи от тежък бомбардировач "Туполев" ТБ-3

 

 

 

Извадки от американски вестник, съобщаващ за посещението и парашутните скокове на пилота Леонид Минов в САЩ

 

 

Източници:

https://warfarehistorynetwork.com/red-army-airborne-2/

https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_Airborne_Forces

https://ru.wikipedia.org/wiki/Минов,_Леонид_Григорьевич

От началото на 30те години на 20 век съветските власти полагат изключителни грижи за развитието на паршутното дело.Построени са стотици парашутни кули а създадените дружества за парашутни скокове получават изключително щедри държавни субсидии.Безплатна екипировка,редица привилегии за участниците и т.н.Целта на тази политика е очевидна - подготовка на кадри за въздушно-десантни вайски.

[deaf]

Според някои изследователи парашутистите в СССР са наброявали един милион...

[Zara Thustra]

Настоящият текст е разговор между А. Х. и Карл Манерхайм, записан тайно във влак по време на визитата на А. Х. във Финландия на 4 юни 1942 г. по случай 75-ия рожден ден на финландския фелдмаршал. Без знанието на А. Х., първите 11 минути от разговора са записани тайно от звуковия инженер Тор Дамен, работещ за финландския радио оператор "Yleisradio", чиято задача е била да отразява официални рождени мероприятия. Това е и единственият записан разговор на А. Х. в тесен кръг, което го прави материал от изключително важна историческа стойност. Още по-интерсното в разговора обаче е самото му съдържание, като заключенията от него определено хвърлят допълнително светлина върху подготовката на СССР за пълномащабна война на европейския континент в продължение на години.

 

-----------------------------------------------------------

 

Х.: Много сериозна заплаха, може би най-опасната, чийто мащаб можехме само да гадем. Самите ние не осъзнавахме колко тежко тази държава [СССР] беше въоръжена.

 

М.: Не, не бяхме помислили за това.

 

Х.: Не, нито аз.

 

М.: Разбира се, дори и по време на Зимната война не бяхме помислили за това.

 

Х.: Да.

 

М.: И все пак, няма съмнение с какво реално разполагаха в наличност!

 

Х.: Абсолютно, те разполагаха с най-огромния арсенал от оръжия, който човек можеше да си представи. Ако някой ми беше казал, че една държава можеше да започне да воюва с 35 хиляди танка, аз щях да му кажа, че е луд!

 

М.: Тридесет и пет хиляди?

 

Х.: Тридесет и пет хиляди танка.

 

(Обаждане от друг глас): Тридесет и пет хиляди, да!

 

Х.: В момента сме унищожили над 34 хиляди танка. Ако някой ми беше казал това... ако някой от генералите ми беше заявил, че която и да е страна е разполагала с 35 хиляди танка, щях да му отвърна: "Ти, драги ми господине, ти виждаш всичко двойно или десеторно. Ти си луд, на теб ти се привиждат призраци". Дори и това бих сметнал за възможно. По-рано Ви казах, че се натъкнахме на фабрики, едната от които например в Краматорск. Само до преди две години там имаше неколкостотин [танка]. Не знаехме нищо. Днес там има цял завод, в който на първите смени работят малко над 30,000 работници, а за денонощието малко над 60,000 - и това само в един завод за танкове! Гигантски завод! Маси от работници, които със сигурност са живеели като животни и които...

 

(Обаждане от друг глас): В Донецка област?

 

Х.: В Донецка област.

 

М.: Като си помислиш, че те имаха близо 20 години... близо 25 години на разположение, за да се въоръжат...

 

Х.: Това беше трудно за осъзнаване.

 

М.: И всичко това само за въоръжение.

 

Х.: Само за въоръжение.

 

М.: Само за въоръжение.

 

Х.: Само че, както вече бях казал на вашия президент [Ристо Рити], нямах никаква представа за това. Ако си имах представа, това щеше да се окаже дори още по-голяма трудност за мен, но така или иначе щях да взема решението [за започване на инвазия], тъй като нямаше друга възможност. Още през зимата на 1939/40 г. беше ясно, че войната беше започнала. Това беше единственият ми кошмар - но има и още! Защото една двуфронтова война щеше да бъде невъзможна, това щеше да ни пречупи. Днес e още по-ясно от тогава, че щеше да ни пречупи. Първоначалните ми намерения бяха още през есента на 1939 г. да започна кампанията си на запад, само че продължителното лошо време ни възпираше. Знаете, че цялото ни въоръжение беше предназначено конкретно за благоприятно време. То е много боеспособно, много добро, но за съжаление само за благоприятно време. Това ни стана ясно в хода на войната. Нашите оръжия естествено бяха направени за западни условия, като всички ние смятахме - което към този момент важеше... още от самото начало бяхме на мнение, че не можеше да се воюва през зимата. Като, разбира се, имахме и немски танкове, които не бяха пробвани, например за да бъдат подготвени за зимна война. Вместо това провеждахме изпитания, за да докажем, че беше невъзможно да се води война през зимата от начална точка [различна от тази на съветите]. През есента на 1939 г. бяхме постояно изправени пред този въпрос. Отчаяно исках да нападнем и бях твърдо убеден, че можехме да се справим с Франция за 6 седмици. Въпреки това обаче пред нас стоеше въпросът дали въобще можехме да предприемем някакъв ход, постоянно валеше. Освен това самият аз много добре познавам френската почва и дори и аз не можех да пренебрегвам мненията на много от генералите ми, че вероятно танковите ни войски нямаше да бъдат ефективни, че Луфтвафе нямаше да бъдат ефективни от пистите ни заради дъжда. Познавам Северна Франция. Знаете, че служих в Голямата война в продължение на четири години. И ето, че забавянето се случи. Ако бях елиминирал Франция още през 39-та, тогава световната история щеше да бъде друга. Трябваше обаче да чакам до 1940 г. и за съжаление не беше възможно преди май. Едва на 10 май времето за пръв път беше хубаво и затова на 10 май незабавно атакувах. На 8-ми издадох заповедта да атакуваме на 10-ти. Трябваше също така да извършим огромно прехвърляне на дивизиите ни от запад на изток. Първо окупацията - тогава това беше задачата ни - в Норвегия, като едновременно с това бяхме изправени - и днес това го казвам искрено - пред огромна беда, а именно слабостта на Италия. Първо заради ситуацията в Сверна Африка, второ заради ситуацията в Албания и Гърция, това беше една много голяма беда. Трябваше обаче да окажем помощ. Което за нас значеше, с един малък замах, първо разделянето на Луфтвафе, разделянето на танковите ни сили, докато в същото време подготвяхме танкова войска на изток. Трябваше на един път да изпратим цели две дивизии, като впоследствие беше добавена и трета, трябваше и постоянно да запълваме много тежки загуби там. Сраженията в пустинята бяха кървави. Всичко това обаче беше неизбежно. По това време бях разговарял с Молотов [съветския министър] и беше абсолютно сигурно, че Молотов си тръгна решен да започне война, а аз бях отхвърлил такъв вариант, като накрая го изпратих с решението да го забавя, макар и това да беше невъзможно. И това беше именно защото исканията на този човек в крайна сметка бяха с ясното намерение за господство над Европа. Още през есента на 1940 г. пред нас постоянно стоеше въпросът дали трябва да сложим край [на отношенията със СССР]. По това време бях предложил на финландското правителство да започне преговори, да спечели време и да забави нещата, тъй като винаги съм се опасявал, че Русия щеше внезапно да нападне Румъния и да завземе нефтените залежи, като ние нямаше да сме готови към края на есента на 1940 г. Ако Русия наистина беше превзела румънските нефтени залежи, тогава с Германия щеше да бъде свършено. В това отношение щяха да бъдат нужни само 60 руски дивизии. По това време нямахме никави големи бойни единици в Румъния. Едва наскоро румънското правителство се беше обърнало към нас, като това, с което разполагахме там, беше смехотворно. На тях им трябваше единствено и само да окупират петролните кладенци. Естествено, с нашите оръжия нямаше как да започна война през септември или октомври. Това беше изключено. Войсковото ни прехвърляне на изток пък все още не беше напреднало. Войските ни първо трябваше да се подсилят на запад. Най-напред трябваше да се погрижим за въоръжението си, понеже ние също понесохме загуби в Западната ни кампания. Щеше да бъде невъзможно да атакуваме преди пролетта на 1941 г. И ако през това време, през есента на 1940 г., руснаците бяха окупирали Румъния и бяха превзели нефтените й залежи, тогава щяхме да бъдем безпомощни през 1941 г.

 

(Обаждане от друг глас): Без залежите...

 

Х.: Германското ни производство беше огромно. И въпреки това нуждите на Луфтвафе, на танковите ни дивизии - те са наистина огромни. Това ниво на консумация е невъобразимо. Без включването на четирите до петте милиона тона румънско гориво, ние нямаше как да водим тази война и щяхме да останем на произвола на съдбата, което и беше най-голямата ми тревога. Затова и се стремях да удължа периода на преговори, докато не наберем достатъчно сили, за да можем да се противопоставим на тези изнудващи искания [от Москва], тъй като тези искания си бяха чисти изнудвания. Руснаците знаеха, че бяхаме с вързани ръце на запад. Те можеха наистина да изнудят от нас каквото си пожелаят. Едва когато Молотов ни беше посетил, едва тогава му казах директно, че исканията, техните многобройни искания, не бяха приемливи за нас. С това и внезапно беше сложен край на преговорите същата сутрин. Темите на разговор бяха четири. Една от темите, която беше свързана с Финландия, беше свободата им да се защитават от финландската заплаха, това ми каза той. Казах му: "Не ми казвай, че Финландия ви заплашва!". Той обаче каза: "Именно във Финландия те предприемат мерки срещу приятелите на Съветския съюз. Те биха предприели действия срещу обществото ни, срещу нас - те не спират да ни преследват, няма как една велика сила да бъде заплашвана от една малка страна". Казах му: "Финландия не представлява заплаха за вашето съществуване! Нали наистина не се опитвате да ми кажете, че..."

 

М.: Това е смехотворно!

 

Х.: "...че вашето съществуване е заплашено от Финландия?". На което той отвърна, че съществува морална заплаха срещу една велика сила и че това, което Финландия била правила, било морална заплаха за съществуването им. След което му казах, че нямаше как да приемем още една война в Прибалтика като странични наблюдатели. В отговор на това той ме попита какво мислим за положението ни в Румъния. Знаете, че им бяхме дали гаранции. Той искаше да знае дали и тези гаранции бяха насочени срещу Русия. Този път му казах: "Не мисля, че са насочени срещу вас, тъй като не мисля, че възнамерявате да нападнете Румъния. Вие винаги сте заявявали, че Бесарабия ви принадлежи, но никога не сте заявявали, че искате да нападнете Румъния!". Той ми отговори с "Да", но искаше конкретно да знае дали тези гаранции...

 

 

Край на записа.

 

 

Редактирано Септември 19 от Zara Thustra