Отиди на
Форум "Наука"

Светът в "капана на Киндълбергер"?


Recommended Posts

Преди 5 минути, новорегистриран3 said:

Голямата игра в Централна Азия... Интересно, че по времето на кайзерова, ваймарска и хетлерова Германия е било популярно мнението сред управленските среди, че "англосаксонците" искат да унищожат Германия... Риторика, прихваната от съветската пропаганда... 

 Англосаксонците искат да унищожат Германия, това е факт. В една от речите си Хитлер коментира изказване на Чърчил, цитат по спомен: "Аз съм благодарен на г-н Чърчил затова, че той казва открито това, което всички в Англия искат - Германия да бъде унищожена".

Политиката на Англия винаги е била да не се допусна възникването на голяма и силна европейска държава. Сега това се прави не толкова срещу Русия, англосаксите се разбират добре с нея, а срещу Германия и ЕС и то е именно борбата срещу двойните оси - Париж-Берлин и Берлин/ЕС/ - Москва и заместването й с четворната ос: Вашингтон/Лондон - Варшава - Киев - Анкара. В момента войната се води в изпълнение на тази доктрина, провъзгласена през 2006 г., но явно по нея се работи много преди това. Войната не е срещу Русия, тя е срещу ЕС.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, Петър_Пейчев said:

Това не е така. Сталин иска от Хитлер и Борис да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите. Естествено, че никоя държава няма да се съгласи да си даде територията под аренда и Хитлер и Борис отказват, защото не искат война с Турция заради съветски интереси. В замяна на това предлагат СССР да излезе на топло море през Иран и Британска Индия, по точно през сегашен Пакистан. Същото е предложил и Наполеон преди сто и кусур години. СССР, като наследник на Русия, обаче е вярно англосаксонско куче и през ум не му минава да влезе в конфликт с господарите си, които го финансират за индустриализацията. Точно обратното, докато получава и то без никаква благодарност харизаните му от Хитлер земи, СССР води преговори за антихитлеристка коалиция и започва да трупа войски срещу Германия.

Не може да разберете политиката на Русия и СССР докато не схванете психологията на руското управление формирано от т.нар. монголщина.

Специално за вас го намерих това, черно на бяло Записки на Молотов, от указанията дадени му от Сталин преди срещата му с Рибентроп, обозначена е и датата, 9 ноемри 1940:

«С. секретно. В. М. Некот. дир-вы к Берл. поездке

(9/XI.40 г.)

1. Цель поездки:

а) Разузнать действительные намерения Г. и всех участников Пакта 3-х (Г., И., Я.) в осуществлении плана создания «Новой Европы», а также «Велик. Вост.-Азиатского Пространства»: границы «Нов. Евр.» и «Вост.-Аз. Пр.»: характер госуд. структуры и отношения отд. европ. государств в «Н. Е.» и в «В.-А.»; этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них; перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х; место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем.

б) Подготовить первоначальную наметку сферы интересов СССР в Европе, а также в Ближней и Средней Азии, прощупав возможность соглашения об этом с Г. (а также с И.), но не заключать какого-либо соглашения с Г. и И. на данной стадии переговоров, имея в виду продолжение этих переговоров в Москве, куда должен приехать Риб-п в ближайшее время.

2. Исходя из того, что с.-г. соглашение о частичном разграничении сфер интересов СССР и Герм. событиями исчерпано (за исключ. Финл.), в переговорах добиваться, чтобы к сфере интересов СССР были отнесены:

а) Финляндия — на основе с.-г. соглашения 39 г., в выполнении которого Г. должна устранить всякие трудности и неясности (вывод герм. войск, прекращение всяких политич. демонстраций в Ф. и в Г., направленных во вред интересам СССР).

б) Дунай, в части Морского Дуная, — в соответствии с директивами т. Соболеву.

Сказать также о нашем недовольстве тем, что Г. не консультировалась с СССР по вопросу о гарантиях и вводе войск в Румынию.

в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

д) Вопрос о дальнейшей судьбе Румынии и Венгрии, как граничащих с СССР, нас очень интересует и мы хотели бы, чтобы об этом с нами договорились.

е) Вопрос об Иране не может решаться без участия СССР, т. к. там у нас есть серьезные интересы. Без нужды об этом не говорить.

ж) В отношении Греции и Югославии мы хотели бы знать, что думает Ось предпринять?

з) В вопросе о Швеции СССР остается на той позиции, что сохранение нейтралитета этого государства в интересах СССР и Германии. Остается ли Г. на той же позиции?

и) СССР, как балтийское государство, интересует вопрос о свободном проходе судов из Балтики в мирное и военное время через М. и Б. Бельты, Эрезунд, Категат и Скагерак. Хорошо было бы, по примеру совещания о Дунае, устроить совещание по этому вопросу из представителей заинтересованных стран.

к) На Шпицбергене должна быть обеспечена работа нашей угольной концессии.

3. Транзит Германия — Япония — наша могучая позиция, что надо иметь в виду.

4. Если спросят о наших отношениях с Турцией — сказать о нашем ответе туркам, а именно: мы им сказали, что отсутствие пакта взаимопомощи с СССР не дает им права требовать помощи от СССР.

5. Если спросят о наших отношениях с Англией, то сказать в духе обмена мнений на даче Ст.

6. Сказать, что нам сообщили о сделанных через Рузвельта мирных предложениях Англии со стороны Германии. Соответствует ли это действительности и каков ответ?

7. На возможный вопрос о наших отношения с США ответить, что США также спрашивают нас: не можем ли мы оказать поддержку Турции и Ирану в случае возникновения опасности для них. Мы пока не ответили на эти вопросы.

8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х.

9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола; сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (Чан-Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Г. и И., готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-Го остается за Я.).

10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав (если выяснится благоприятный ход основных переговоров: Болг., Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской Империи (без подмандатных территорий) со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также с обязательством немедленного возврата Германии ее прежних колоний.

11. О сов.-японских отношениях — держаться вначале в рамках моего ответа Татекаве.

12. Спросить о судьбе Польши, — на основе соглаш. 1939 г.

13. О компенсации собственности в Прибалтах: 25% в один год, 50% — в три года (равн. долями).

14. Об эконом. делах: — в случае удовл. хода перегов. — о хлебе».

http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/20.html

За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

Link to comment
Share on other sites

Преди 9 минути, Б. Киров said:

За съжаление не успях сега да открия фотокопието от документа с доклада на Молотов след тази среща, има такова, там Молотов вече докладва как е протекъл разговорът му с Рибентроп. Имайте предвид, че действието се развива около 6 месеца преди нахлуването на Хитлер в СССР.

Това са общоизвестни неща, те какво доказват? Същите разговори водят всички с всички и относно всички. Даже по време на социализма Тодор Велики пише на Брежнев, че България има свои отношения с Югославия и Румъния, които може и да не се одобряват от другите соц.страни, но България не вижда в това повод за вътрешни дразги, както и във факта, че тя поддържа добри отношения с гръцките полковници и не смята да ги променя. България е малка страна и се занимава със съседите си, Русия, Германия, Англия са големи и се занимават с всички. Това, че Сталин дава акъл за нещо не означава, че смята да прати войски в Гибралтар да гони англичаните, нито иска да окупира Унгария, защото тя е  направила нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Петър_Пейчев said:

Из тези документи няма такива, които да говорят за подготовка на СССР да нападне Европа през 1941 г

През 1941г. Сталин има 24 000 танка,което е повече от всички държави в света взети заедно!!!  Прост въпрос,КАКВО е смятал да прави с тези танкове?!

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, deaf said:

През 1941г. Сталин има 24 000 танка,което е повече от всички държави в света взети заедно!!!  Прост въпрос,КАКВО е смятал да прави с тези танкове?!

Вероятно да нападне Луната или да ги размени с България срещу гроздова, не го знам. Аз по принцип не лягам и не ставам с Путин и Сталин, не ме питайте за вътрешния им живот, ако са направили нещо ще го коментираме, но само глупави хора или безделници обсъждат какво било в главата на някой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Петър_Пейчев said:

Това са общоизвестни неща, те какво доказват?

Какво доказват ли? Хайде, много добре знаете какво доказват:

в) Болгария — главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Г. и И., отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.

Нали вашата реплика беше

Преди 1 час, Б. Киров said:

Това не е така. Сталин иска от Хитлер и Борис да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите.

6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

Link to comment
Share on other sites

Преди 7 минути, Б. Киров said:

6 месеца преди Вермахта да навлезе в Русия, Сталин иска от Германия "вводом советских войск в Болгарию." Сталин не иска от Борис/ и Хитлер "да му осигурят Проливите като принудят Турция да отстъпи под аренда територии от двете страни на проливите." За какво пък да го иска от Борис, след като в България влязат съветски войски? Те не могат ли сами без Борис да си осигурят от Турция достъп до проливите.

Доколкото исканията на Сталин са факт, широко отразен в документите, вкл. и българските, заключенията ви са изцяло грешни. Наставленията на Сталин към Молотов не са официална позиция, докато картите с претендираните територии и цялата дипломатическа кореспонденция около тях са такава. Това, че Стали нимал някакво намерение да врънка от Хитлер влизане на Съветски войски в България, ако въобще е истина, говори за злоупотреба с нискокачествен алкохол, защото Хитлер не е могъл да вземе решение за такова нещо. През септември той и Мусолини искат България да се определи по отношение на Тристранния пакт, което България не прави, което е дало на Сталин някакви надежди България да мине в съветската сфера на влияние, каквато а практика в Европа няма. След срещата на Молотов започва и Соболевата акция в която хитлер и Германия ги няма никакви, което говори, че цитирания документ е просто нахвърляни бележки.

 

Преди 16 минути, Б. Киров said:
Преди 1 час, Б. Киров said:

г) Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия, т. к. у нас есть серьезные интересы в Турции.

Да ви го преведа или ще ме питате пак какво доказва?

Това доказва, че СССР е имал интереси в Турция и иска да участва във Турския въпрос, като получи територии от двете страни на проливите, подробно отбелязани на карта. За да се съгласи да отстъпи тези територии Турция е трябвало да бъде принудена от Германия и България. Аз мисля, че случаят е описан и в нотата на Германия от 21.06.1941 г. с която обявява война на СССР.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 32 минути, Петър_Пейчев said:

Наставленията на Сталин към Молотов не са официална позиция,

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма.

 

Преди 32 минути, Петър_Пейчев said:

Това доказва, че СССР е имал интереси в Турция и иска да участва във Турския въпрос, като получи територии от двете страни на проливите, подробно отбелязани на карта.

 

Преди 52 минути, Б. Киров said:

Вопрос о Турции и ее судьбах не может быть решен без нашего участия,

Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

През септември 2019 г. министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар в изявлението си на среща на Алианса за мултилатерализъм недвусмислено заяви, че „капанът на Киндълбергер относно недостига на глобални стоки е много по-сериозен от капана на Тукидид“. Освен това той предупреди за национализма, меркантилизма, и нарушаването на международното право и механизми или институции, които са твърде остарели, за да се борят с бързо развиващите се глобални предизвикателства.

Тези предупреждения със сигурност бяха завоалирано обвинение срещу меркантилизма на Китай, авторитарните практики и незачитането на закони като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), както и срещу умиращите многостранни режими като ООН, които не отразяват съвременните реалности и се оказаха неефективни при предотвратяването на съвременни кризи.

Три години по-късно, с определянето на продължаващите глобални военни кризи в Европа (Войната Русия-Украйна) и Индо-Тихия океан (Четвърта тайванска криза), започващи през същата година, е време да преоценим значението на капана Kindleberger и също така разглежда ролята на Индия в споделянето на глобалната тежест.

 

Поглеждайки назад, дебатите за капана на Kindleberger придобиха почва от 2017 г., когато известният американски политолог Джоузеф С. Най написа статия по темата точно преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Най предупреди за последствията от това, че един изолационист, слабият Китай се превръща в „разрушителен свободен ездач“ и не успява да осигури глобални обществени блага, като същевременно продължава да се издига и плъзга света в капана на Тукидид.
Въпреки че Най не отхвърли Капана на Тукидид, той отрече неговата неизбежност, заявявайки, че ефектите са „често преувеличени“.
В същото време, въпреки че се тревожеше, че светът ще се оттегли в капана на Kindleberger, той не отхвърли  ролята на Китай като глобален доставчик на стоки, като нарече рекорда му „смесен“ чувал.

Ерата след пандемията от COVID може да се наклони срещу Китай като глобален доставчик на стоки

 

Каква роля играе Индия в динамиката на Kindleberger? В края на краищата, Индия е пряко засегната от военните маневри на Китай в Индо-Тихия океан, както вътре, така и извън границите на самата Индия, и е изправена пред свой капан на Тукидид с Китай. Каква роля може да играе сътрудничеството между Индия и Тайван за укрепване на икономическата сигурност и подпомагане преодолеят ограниченията на Китай като отговорен участник в глобалното управление?

 

Като процъфтяваща икономика със средна сила и нововъзникваща глобална сила с ограничено влияние в разширено си съседство, Индия не само ще бъде пряко засегната от липсата на Китай като надежден доставчик, но също така може чрез различни регионални и глобални мерки за сътрудничество да повлияе на управлението на самият глобален механизъм.
Например, доверието в Индия получи тласък като глобален генеричен (евтин) център за фармацевтично производство по време на пандемията от COVID-19, с огромен натиск да осигури не само собственото си население от над един милиард, но и развиващия се свят. Според индийското правителство, в рамките на инициативата Vaccine Maitri, Индия е доставила над 250 милиона ваксини срещу COVID-19 на около 100 страни към август. Въпреки това Индия се нуждае от повече съгласувани усилия, за да преодолее свръхзависимостта си от Китай за основни суровини за лекарства, както и за медицинско оборудване.

Пандемията със сигурност разкри егоцентричните капризи на националните интереси и разцепи пропастта между богатите и бедните страни широко. Западът се престави зле, като лицемерно образование със своето трупане на медицински консумативи, както и с унищожаване или „на части и ad hoc“ дарения на оскъдни ваксини с почти изтекъл срок на годност, докато слаборазвитият свят се справяше с недостиг на доставки. Дипломацията на маските и ваксините на Китай, която предизвика опасения относно качеството и ефикасността, както и условните разпоредби, също доведе до „смесени“ резултати. Преди всичко международното сътрудничество липсваше крайно; Насилственото изключване на Тайван, който беше относително успешен в борбата с пандемията, от международните многостранни институции по нареждане на Китай подчерта липсата на политическа воля на китайския лидер Си Дзинпин да постави по-голямото добро над персоналистичните амбиции.

 

Скоро след това руско-китайската стратегия „без ограничения“ беше финализирана точно преди военната инвазия на Русия в Украйна. Ролята на Китай във войната Русия-Украйна придоби нова спешност на фона на множество широкообхватни, дългосрочни последици за глобалните хранителни, енергийни, финансови и хуманитарни кризи. Тясното партньорство на Китай с Русия отново постави под въпрос претенцията на Китай да бъде отговорен доставчик на глобални стоки.

Това не е въпрос на способности (заемащи позиция в променящия се баланс на силите и които Китай наистина може да изпълни), а на намерение. Планът на Си да отмъсти за „100 години унижение“ чрез преобръщане на водения от САЩ световен ред надделява над обявяването на Китай за насърчаване на многополюсно глобално управление. Например, непримиримият, засилен опит на Китай за териториално обединение доведе до все още възникващата Четвърта криза в Тайванския пролив. Като усложнява управлението на кризи и дипломацията, авантюризмът на Китай потенциално може да предизвика верижна реакция, която може да бъде избегната, в региона и изключително повишено напрежение по оспорваните граници в съседство (включително Южно и Източнокитайско море, както и Хималаите). Безразсъдството на Китай в момент, когато бушува война в Източна Европа, е не само дълбоко обезпокоително, но и самоунищожителна (отговорна) стратегия за прожектиране на сила, тъй като потенциалните блокади на веригата за доставки в морската зона биха осакатили и без това ужасната глобална ситуация.

Отмяната или преустановяването на диалозите за сътрудничество със Съединените щати по въпроси като действията в областта на климата като противодействие на спорното спиране на председателя на Камарата на представителите на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван допълнително разширява глобалната пропаст в доверието и управлението. На фона на предупрежденията за по-бавен икономически растеж и влошаващ се енергиен недостиг в Китай, една вече затруднена глобална икономика може да претърпи нов неуспех.

В такава ситуация ролята на средните сили да разширят своя проактивен принос и да създадат единен план за действие става все по-значима. За да избегнат капана на Kindleberger, средните сили трябва да увеличат дейностите си за популяризиране и да намалят зависимостта си от големите сили за координиране на отговорите. При липса на адекватна многостранна намеса, на партньори с еднакви възгледи се пада да предотвратят и ескалация на провокациите. Индия се нуждае от сериозна обмислена стратегия за ангажиране към редица партньори в региона – включително Тайван, който е надеждна икономика в Индо-Тихоокеанския регион.

Намиране на неуловимия баланс: Ренесанс чрез многополярност?

Въпреки своите ограничения, Индия признава необходимостта да запълни празнината в управлението, до голяма степен създадена от хегемонния конфликт между Китай и САЩ, и да работи за поддържане на по-равностойна, стабилна и устойчива глобална икономика в сътрудничество с различни партньори. Достигането на Индия до Съединените щати, Европейския съюз, Япония, Южна Корея, икономиките от Югоизточна Азия, Русия, Тайван и други е усилие да разнообрази своята икономическа свръхзависимост от Китай, а също и да изгради глобален профил. Неговата по-голяма асоциация както с центрирания в Китай „многостранен“ Четиристранен диалог за сигурност (Quad), така и с водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) или BRICS (Бразилия-Индия-Китай-Русия) са внимателни опити за поддържане на баланса на силите и извлечете максимален ливъридж.

Освен това, тъй като пълното отделяне от Китай не е вероятна цел (или възможен сценарий) поне в близко бъдеще, съосноваването на Индия на Инициативата за устойчивост на веригата за доставки (SCRI) е смел ход, който ще осигури дивиденти. По подобен начин критичната роля на Тайван в глобалните вериги за доставки и доминирането му в производството на полупроводници го прави идеален партньор за изграждане на алтернативни, устойчиви вериги за доставки. Подновената решителност на Индия да ускори споразумението за свободна търговия (ССТ) с Тайван, фокусирано върху създаването на център за производство на полупроводници, ще допринесе много за намаляване на зависимостта от Китай, въпреки че самият Тайван зависи от Китай за суровини.

 

Досега Индия е възприела предпазлив подход, но неотдавнашната криза отвъд пролива само ще ускори това решение. В допълнение, новият натиск на Съединените щати за засилване на сътрудничеството с Тайван по редица въпроси може да проправи пътя за дългоочакваното ССТ между Тайван и САЩ и подобни инициативи от други страни. Участието на Тайван в SCRI и новосъздадената Индо-тихоокеанска икономическа инициатива (IPEF) също се превръща в жизнеспособна възможност.

Накратко, най-добрият залог на Индия за избягване на капана на Kindleberger е да обедини сили с регионалните икономики. Например нейните близки партньори и мощни азиатски икономики Япония и Южна Корея също се стремят да намалят зависимостта си от Китай (въпреки че отделянето е далечна идея). По този начин комбинираното влияние на регионалните средни сили може да поеме нововъзникващите и заинтересовани страни от Южна или Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия. В допълнение към това нарастващият извънрегионален обхват (в Европа и Африка, например) би бил стъпка към създаването на ефективна, съвместна, устойчива архитектура на многополюсно управление.

 

India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis

https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/

 

 

Link to comment
Share on other sites

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Молотов е министър на Външните работи и главен преговарящ с Германия, Сталин е върховен главнокомандващ и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Как указанията на Сталин /главнокомандващ и генерален секретар/ към външния му министър да не са официална позиция? Но вие си разтягайте локумите, норма за това тук няма.

Официалната позиция е това което е прието като държавна доктрина, заявеното пред другата или трета страна. Горният документ в голямата си част са дадени напътствия от Сталин, които никога не са били обявявани официално и са останали само намерения или гледни точки. Да седнете с брат ти и да  започвате да обсъждате комшиите не е официална позиция на семейството, тя ще е такава като пуснете жалба в полицията срещу някой, заведете дело срещу друг и ожените щерката за трети. Част от казаното е официална позиция, друго - празни приказни за неща към които Русия не може да има никакви претенции, дайте са поклюкарстваме за Гибралтар. Какво значение има какво мисли Сталин за държави и събития на които не може да влияе?

"Официалната" позиция в напътствията на Сталин е да се договори с Хитлер въвеждането на  въоръжен руски контингент в България. Официалната позиция на СССР е изразена от Соболев в нотите и действията на СССР и България.

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Решаването на съдбата на Турция, според вас, казано от Сталин "участие в турския въпрос" ли означава. Хм, според мен, решаването на съдбата на една държава от друга означава нещо съвсем друго. Но няма да спорим.

Ако беше само това напътствие можеше да спорим. За щастие има стотици или поне десетки други документи, български, турски, руски, германски, италиански и въобще от цял билюк държави, които позволяват да се направи точна картина на събитията и тя изключва хипотезата СССР сам да си реши въпроса с Проливите или дори да участва с войска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...