Неразкритите тайни: Защо ЕКА прекрати проекта ЕкзоМарс?

[SAlexandrov]

Неразкритите тайни: Защо ЕКА прекрати проекта ЕкзоМарс?

Днес марсоходът “Роузалинд Франклин” можеше да е открил живот на Червената планета, но вместо това той е останал заклещен на Земята след прекратяването на проекта “ЕкзоМарс”. Тайните за живота на Марс остават също толкова недостъпни, колкото и тайните на Земята за прекратяването на мисията. Image credit : ESA

9 октомври 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През 2022 г. ракета “Протон-М” трябваше да изпрати на път към Червената планета мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) “ЕкзоМарс-2022”. Но войната, която започна на 24-ти февруари, промени всичко. По-малко от 96 часа след началото на военните действия проектът “ЕкзоМарс” бе прекратен едностранно от ЕКА в рамките на процес, който до ден днешен буди недоумение.

Материал по тази тема беше написан от автора Браян Харви, автор на книгата “Европейско-руско сътрудничество в космоса, от дьо Гол до ЕкзоМарс”, издадена през 2021 година.

Материалът не се занимава с това защо Европа прекрати сътрудничеството си с Русия. Очевидно има както рационални, така и добри морални причини за това – разривът се случи заради агресивните действия на Русия в Украйна. Вместо това материалът се занимава с това как Европа прекрати сътрудничеството с Русия, защото историята е по-дълбока и очевидно има детайли, които не са известни за широката общественост.

В САЩ също имаше дебат за съвместните руско-американски проекти. НАСА и Конгресът проведоха срещи и разговори, които се проточиха в рамките на седмици и в крайна сметка се стигна до консенсус работата на Международната космическа станция да продължи. Това е по-различен развой в сравнение със ситуацията с “ЕкзоМарс”, но отново – тук не отговаряме на въпроса защо, а как. В случая с МКС е имало продължителен и прозрачен обществен процес.

При “ЕкзоМарс”, в рамките на часове след инвазията в Украйна, Европейската космическа агенция организира събрание на 22-те национални делегации (как точно, онлайн или лично, това остава неясно). Отне само 96 часа, докато ЕКА излезе със съобщение, че проектът се прекратява. Това е изключително кратък срок за преустановяването на инициатива, която се разработва в рамките на 12 години и за която са похарчени милиарди долари. Решението бе взето през уикенда, а не през работен ден. Нещо повече – оказва се, че ЕКА не се е консултирала предварително с ръководството на “ЕкзоМарс” или с учените, дори и със старшото ръковдство. Мнозина от работещите по проекта са разбрали за решението за прекратяването му през следващата седмица, когато са прочели новините в интернет.

Работата на историците и журналистите, пише Харви, е да разберат отговорите на всички въпроси около това съдбоносно решение. Коя личност или държава е предложила проектът да бъде прекратен? Бил ли е директорът на Европейската космическа агенция или е била държава (или група от държави)? Кои са подкрепяли прекратяването и кои са били против? Как са били оценявани аргументите “за” и “против”? Как са били оценявани потенциалните научни ползи и загуби? Какви са били рисковете, ако проектът е трябвало да продължи напред, независимо от войната? Защо ЕКА е бързала?

Проблемът с Европейската космическа агенция (която е различна структура от Европейския съюз и юридически няма нищо общо с него) е, че това е организация, известна с пословичната си секретност. Даже НАСА не е секретна, поне не до такава степен. В различни европейски държави, както и в САЩ, действа Закон за свободата на информацията. НАСА се подчинява на този закон и даже има специално длъжностно лице, което отговаря за достъпа до информацията (която, от своя страна, всеки американски данъкоплатец може да я поиска чрез формуляр на сайта на НАСА). Длъжностното лице може да откаже да предостави информацията, но по този начин ищецът има право да обжалва и даже да осъди НАСА. Подобни процедури са в сила за много от националните космически агенции в Европа (например британската) и за самия Европейски съюз.

Нищо подобно не важи за ЕКА, която е основана през 1975 г. посредством Конвенция – 130-страничен документ, гарантиращ сериозен имунитет и привилегии за членовете и представителите. Този документ изважда ЕКА от всяка правна рамка, а закони като тези за свободата на информацията не важат за нея. Няма никакъв механизъм, по който данъкоплатците могат да изискват да знаят как им се харчат парите и няма механизъм, по който може да се изисква информация. Оттук идват всичките главоболия, които имаме с ЕКА – например, агенцията отказва да предоставя снимков, видеоматериал и живи излъчвания при изпитанията на ракетата “Ариана 6”. Кореспондентът от BBC Джонатан Еймъс сравнява опитите да се измъкне информация от ЕКА с “вадене на зъби”.

Как ЕКА взима решения? Провеждат се срещи между 22-те национални делегации или представителства на държавите-членки. Делегациите се излъчват от правителствените отдели, отговарящи за космическите политики на съответните държави. Директорът на ЕКА, понастоящем Йозеф Ашбахер, присъства на тези срещи. Никой след срещите не може да говори за естеството им, освен ако няма определени инструкции, а дори и тогава това се случва в рамките на строго дефинирани ограничения.

Да се върнем на “ЕкзоМарс”. Понеже ЕКА сама по себе си не е подвластна на Закон за свободата на информацията, има един алтернативен начин да разберем част от цялостната картина – посредством пътищата на отделните държави, които позволяват да се локализира, идентифицира и евентуално да се домогнем до документацията, довела до онзи съдбоносен ден на февруари 2022 г., когато проектът бил прекратен. Авторът на материала, в случая Харви, се е облегнал на Ирланския закон за свободата на информацията от 2014 година.

Харви разкрива две любопитни подробности. Първата от тях е, че процесът е бил по-скоро интензивен, а не прибързан. Намерени са минимум 20 документа, които са довели до прекратяването на проекта “ЕкзоМарс” – кореспонденция, чернови, изявления, сводки, т.нар. “недокументи” – това е бюрократична измишльотина на Европа за съставянето на изявления, които впоследствие могат да бъдат отхвърлени. Един от документите носи заглавие “Руски дейности”, друг “Санкции и контрол върху износа”, трети – “Мерки за сигурност”.

Втората подробност е шокираща за всички нас – оказва се, че решението за възможното прекратяване на проекта “ЕкзоМарс” е било обсъждано три месеца преди началото на военните действия в Украйна, на топ-секретна “ограничена” среща на Съвета на ЕКА, маркирана като занимаваща се с “дела от особено висока конфиденциалност”! Това е интересно, защото до 24-ти февруари 2022 г. ЕКА не дава и най-малък знак за предстоящо такова решение: всички работят усърдно, за да може марсоходът “Роузалинд Франклин” да бъде натоварен на самолет и изпратен към Москва. И макар че в седмиците преди войната европейците са наясно, че има напрежение по границите, атаката на Русия в Украйна на 24-ти февруари е огромен шок за всички. Така че въпросът е следният: какво е знаела Европейската космическа агенция още през декември и какво е това тайно нещо, заради което тя не е информирала обществеността или даже собствените си програмни мениджъри?!

Това е, което Харви е успял да научи – и това е добрата новина. Сега идва ред на лошата. Документацията е била отказана на Харви при първо поискване, след вътрешен обзор, а накрая след обжалване пред Информационния комисар на правителството на Ирландия. Дори редактирана информация не е предоставена, включително такава тип “публичен домейн”. Макар че службата задължава комисаря да обмисли какъв е “общественият интерес” (ако документацията бъде публикувана) и евентуалните “странични ефекти” (в случай че бъде публикувана или не), комисарят се е позовал на определени директиви от законодателството, които третират информацията от междуправителствените организации като “конфиденциална”.

Би следвало вече да е ясно дали случаят е отворен или затворен (сега той е затворен), но нещата не са толкова прости. Самата дума “конфиденциалност” не е абсолютна концепция и съществуват ред обстоятелства, при които международната информация може да стане достъпна. Ако логиката на комисаря е вярна, то би следвало всяка международна информация да е недостъпна, а това не е така – журналисти и писатели са използвали същите механизми и са се домогвали успешно до международни данни. Второ, комисарят определи да остави засекретена не само тази информация, която се занимава с делата на ЕКА, но и тази, касаеща правителството на Ирландия и свързана с вземането на решението за “ЕкзоМарс”. С други думи комисарят е поставил широк санитарен кордон около огромна документация под предлога, че е “тайна на ЕКА”, макар че вероятно ЕКА никога не е видяла тези документи. Безспорно решението ще доведе до още спекулации в стил “Какво са скрили от нас?”.

Анализаторът съветва младите читатели да продължат да следят случая и дали, докато десетилетията отминават, документите на ЕКА или Ирландия някога ще бъдат публикувани. За съжаление дотогава няма да знаем какво точно се е случило в периода между 24-ти и 28-ми февруари.

https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/why-esa-canceled-exomars/