Задкулисни впечатления

[Tigritzata]

Не претендирам да съм критик, а просто влюбен и верен почитател на изкуството в тази му форма особено. Мненията ми не винаги са рационално претеглени или емоционално издържани, но винаги съм уверена в тях. Приемам всякакви критики и похвали.

"Ах, този джаз"

Първата театрална премиера на едноименният филм на Артър и Боб Фоси успя да се похвали с целенасочената си рекламна стратегия, със сериозни спонсори и партньори и зад името на Народния театър "Иван Вазов". Това бива напомнено на зрителя в 15-минутен филм от стандартните кино прожекции. Балет "Арабеск" допринася до голяма степен с красотата и изяществото си, както и с прекрасните костюми, дело на Петър Митев. За съжаление, играта на актьорите не можа да се похвали с особени аплодисменти, тъй като голяма част от публиката след антракта напусна залата или демонстративно преди това. Аня Пенчева в типичния си кряскащо-сексапилен / последното го изразява по нейния странен и неразбираем никому начин, особено като имаме предвид напредналата й вече възраст за поведение от типа - млада наивна девойка / стил не успя да покори публиката нито с изящния си костюм, а още по-малко с актьорските си умения. Джо Гидиън и Ники Сотиров не са успели да влезнат в ролите си достатъчно задълбочено и на това се дължи и невъзможността им да привлекат публиката и да я направят съпричастна - да я разплачат, зарадват или дори развълнуват. Нети Добрева в типичния си младежки стил и красота е единственият елемент от тази доста помпозна постановка, която привлича публиката. Елена Петрова също е от актрисите, които могат да получат аплодисменти, но пък ролята на Кръстю Лафазанов буди не малко учудване в усещането, че не му принадлежи по сърце и душа. Разбира се, винаги има зрители, които бурно аплодират актьорите и труда им, но на поопразнената зала това сякаш бледнее.

[Tigritzata]

"Красиви тела"

Шест приятелки на възраст между 30 и 36години на прага на кризата на екзистенциалната възраст се събират една петъчна вечер, за да направят парти-изненада на една от тях по случай забременяването й. Постановката в стил известния по цял свят сериал "Секса и града" разглежда по интелигентен и трагикомичен начин проблемите в любовните отношения на жените, преминали прага на младостта си, в 21ви век. С привкус на лек, незлобен феминизъм "Красиви тела" е подходящо и приятно занимание за група модерни момичета и жени. Искра Ангелова е в ролята на музикантка, авантюристка, бунтарка, жена със стремеж и желание към силни усещания. Въпреки лошото си финансово състояние, тя решава да остави детето си от почти непознат. Нона Йотова е типичната умна, самостоятелна и финансово независима жена, леко цинична и вулгарна, непукистка относно думите и действията си, тя обича да използва мъжете като сексуални обекти без да изпитва срам от това. Кристина Янева успешно се е превърнала в тъжната и трогателна роля на жената, която след дълги години любов и премеждия изоставя мъжа си, заради изневерите му. Силвия Лулчева е в ролята на разведена писателка, която живее в мечтите си за уютен дом и семейство. Най-големите противоположности, които се сблъскват най-забележимо, са две жени в ролите на Нети Добрева и Стефания Колева. Нети - красив модел, по детски наивна тя вярно и непреклонно чака една година любовника си, който я е изоставил, да се върне при нея. От друга страна Стефания Колева - с невероятния си талант тя е лицето на тази постановка играе най-преуспялата от тях - собственик на агенция за недвижими имоти. Тя е деспотична, крайно практична, еснафка, досадна, нетактична. Но накрая се оказва, че въпреки различните характери и проблеми на шестте приятелки, техните съдби се срещат. Постановката може искрено да ви разсмее, а след това и също така и да ви разплаче. "Красиви тела" твърдо говори за мисълта, че красивите тела не винаги правопропорционално носят ... грозни души.

[Tigritzata]

"Вечеря за тъпаци"

Носителите на наградата "Аскеер" Христо Гърбов и Иван Бърнев се събират в тази разплакваща и очароваща до сълзи комедия за човешките съдби, любовта, приятелството и най-вече с неподправения си хумор тя не само ще разсмее, на моменти може дори и да подразни публиката, но и може да остави оттенъка на това какви хора не трябва да бъдем и че всичко в живота ни се връща чрез странното иронично, че дори и силно саркастично чувство за хумор на съдбата. Христо Гърбов е блестящ в ролята си на преуспял собственик на издателска къща с прекрасен дом и красива жена в лицето на прекрасната Ани Вълчанова, която той не зачита и не уважава особено, поставяйки я винаги след собствените си желания и прищевки. Всичко започва със седмичната традиция на Гърбов и приятелите му да намират по един глупак всяка Сряда, да го канят на вечеря и да му се подиграват. Тази Сряда глупакът е най-колоритният и най-забавният актьор в цялата постановка - Иван Бърнев - обикновен чиновник в министерството, който се занимава с правенето на макети от клечки и по глупашки тъгува за избягалата си съпруга с негов приятел. Но след като се сецва още преди "глупакът" да дойде да го вземе от дома му и невъзможността му да изпълни плана си принуждава Гърбов да прекара цялата вечер с тази обобщаваща фигура на глупостта. Заплитат се сериозни проблеми и трагедии на фона на шеги и закачки, от които публиката е в умиление и смях, които в края си карат зрителя да се замисли кой от тях всъщност е идиотът.

[Tigritzata]

"Тестостерон"

Театралната пиеса в изцяло мъжкия актьорски колектив е мъжкият отговор по повод всички женски феминизми и техните прокламации - от световноизвестния сериал "Секса и града" и Бриджит Джоунс през огромното количество книги, посветени мъжете и тяхното поведение та чак до приказките за женската вагина и оргазма. Цялото действие се развива в ресторанта, в който младоженецът - Захари Бахаров - е трябвало да продължи веселбата по случай собствената си сватба. Но в църквата неговата любима вместо да каже дългоочакваното "Да!", тя се нахвърля на Малин Кръстев с думите "Сърцето ми принадлежи на друг.", който бива жестоко пребит от младоженеца и неговите приятели. Така се събират осемте мъже с разказите за техните съпруги, приятелки и любими жени - братът на младоженеца - Добрин Досев, баща му - Филип Трифонов, колегата на булката - Стефан Денолюбов, приятелят му - Герасим Георгиев и сервитьорът - Васил Сумрачки. Всички те се събират и пиейки достатъчно количество алкохол, разказват за неволите си с жените и с тънка ирония и сарказъм осмиват типичните им качества, хвърляйки обиди върху поведението и действията им. "Тестостерон" е театрална пиеса-блаженство за мъжкото самочувствие и по невероятен пейоративен начин забавлява публиката чрез сексуалните взаимоотношения на всеки един от героите с другия пол.

[Tigritzata]

"Даскал"

Всеизвестният и невероятно талантлив актьор Велко Кънев отново е поставен пред поредното си творческо изпитание - на малката и уютна Камерна сцена на Народния театър "Иван Вазов" с постановката "Даскал". Той напълно оправдава очакванията за актьорските си умения и напълно отхвърля обвиненията на някои критици, че моноспекталът е трудeн по своята същност за забавление, а още по-малко за предизвикване на искрени и проникновени емоции у зрителите. "Даскал" представлява един странен хибрид, дело на Жан-Пиер Допан, между комедийност и песимистичен възглед към бъдещето. Кънев се претворява в ролята на учител по литература, който обожава професията си и боготвори литературната наука, но е принуден да се справя с омърлушените си, неуки, мързеливи и невъзпитани ученици, които не само че не се интересуват от обучението си, но и демонстрират своя нихилизъм към часовете в училище чрез арогантно и непристойно поведение. Разказът на "даскала" е изпъстрен от типичните учителски неволи в опита им да обогатят знанията на децата, подсилен от цветущи сравнения, които разплакват публиката от смях. Но това не е разказ, който може да бъде погледнат само от смехотворната и весела страна. Учителят не издържа на цялото неразбирателство, глупостта и бездуховността и застрелва почти всички от своя дванадесети клас. Наказанието му е всяка вечер да разказва своята чудата история. И тя със сигурност заслужава да бъде чута най-вече заради непукизма, с който приемаме ужасите на ежедневието си.

[Warlord]

Велко Кънев ми е любимец от едно време, трябва най-накрая да се размърдам и да отида на театър, че не се е случвало от понедесетина години.