Роботизирано изследване на Марс

[SAlexandrov]

Ако открием живот на Марс, ще го разпознаем ли?

Тези заоблени скали, намерени на Марс от марсохода “Пърсъвиърънс”, може да имат както биологичен, така и небиологичен произход. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

7 ноември 2023 г. 07:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” откри кръгли формации на Марс, които наподобяват такива на Земята, образувани под въздействието на микроорганизми. Но дали това е дългоочакваното доказателство, че на Червената планета е имало живот?

Най-доброто място, където може да търсим следи от отминал живот на Марс, е сред останките на пресъхналите водни басейни. “Пърсъвиърънс” бе изпратен в кратера Йезеро неслучайно – този кратер представлява пресъхнало езеро, в което се е вливала река. Марсоходът понастоящем изучава делтата на реката. Именно там той се натъкна на гореспоменатите кръгли структури. Подобни структури се срещат в някои езера на Земята и са с биологичен произход.

Но дали същото е вярно и за Червената планета? Това е темата на октомврийския епизод на Mars Guy в Youtube, както и на статия, публикувана от авторитетния космически журналист Ленърд Дейвид.

За тази цел Дейвид се свърза с учения Кен Фарли, който е професор по геохимия в Калифорнийския технологичен институт и настоящ ръководител на научния екип на “Пърсъвиърънс”. Фарли потвърди, че намерените от “Пърсъвиърънс” скали имат “внушителна и особена концентрично-куполовидна морфология”.

Изследователят обаче подчерта, че освен хипотезата за биологичен произход (напр. строматолити – структури, които се образуват под въздействитето на микроводорасли), екипът на роботизираната мисия е обсъдил и хипотезата, че тези структури представляват сфероидни образувания вследствие на метеорологичните въздействия. Фарли напомни, че както на Земята, така и на Марс, метеорологичните явления могат да извайват сферични форми – както от седиментни, така и от вулканични скали.

“Макар че все още интерпретираме данните, втората хипотеза е по-малко изключителна и поради тази причина е понастоящем предпочитана”, потвърждава ученият.

Но ако структурите наистина имат небиологичен произход, това означава, че абиотичните процеси имитират такива явления, които напомнят за живи организми. Така на дневен ред излиза въпросът: ако открием следи от живот на Марс, изобщо ще го разпознаем ли?

“Може би”, смята Фарли – но ни информира, че използвайки земните аналози, бихме могли да потвърдим или отхвърлим само част от предположенията посредством инструментите на “Пърсъвиърънс”. За съжаление някои процеси са твърде фини, за да бъдат разгадани от мисията.

Това е сериозна мотивация НАСА да предприеме следващата стъпка в изучаването на Марс – да достави на Земята проби от планетата. Тези проби биха могли да се изследват много по-подробно в наземни лаборатории. Например някои от лабораториите са оборудвани с научни прибори за откриване на органични вещества (структурните блокчета на живота), които са 10 000 пъти по-чувствителни от бордовите прибори на “Пърсъвиърънс”.

Едно нещо е сигурно – само снимковият материал не е достатъчен. Дори да видим на снимките от Марс дадени формации, които ни напомнят на такива, получени под въздействието на живи организми, това само по себе си не е доказателство за живот. Природата безспорно е добър имитатор.

https://cosmos.1.bg/space/2023/11/07/life-on-mars/

[SAlexandrov]

НАСА възобнови радиоконтакта с марсианския хеликоптер Инджинюъти

Хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 януари 2024 г. 08:30 ч.

Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА обяви, че радиоконтактът с марсианския хеликоптер “Инджинюъти” е вече възстановен. Той прекъсна неочаквано след изпълнението на 72-рия полет в тънкия въздух на Марс на 18-ти януари.

Екипът понастоящем анализира получените данни, за да разбере каква е причината за временното прекъсване на комуникацията.

Напомням на читателите, че хеликоптерът на НАСА бе проектиран само за едномесечна работа и изпълнението на 5 полета на Марс. Вместо това той работи от 2021 до 2024 година и е изпълнил 72 (!) полета. Мисията му е изключително успешна и всеки ден отсега нататък е подарък за екипа.

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/21/nasa-restores-radiocontact-ingenuity/

[SAlexandrov]

НАСА сложи край на историческата мисия на марсианския хеликоптер Инджинюъти

На тази снимка, заснета от борда на хеликоптера “Инджинюъти” на 18-ти януари, се вижда сянката на повреденото витло. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

25 януари 2024 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. След тригодишна работа и над 72 изпълнени полета (при предвиден експлоатационен срок от 1 месец и изпълнението на 5 полета), НАСА сложи окончателен край на изключително успешната мисия на хеликоптера “Инджинюъти” на Червената планета.

“Инджинюъти” е историческа машина. Макар че СССР първи изследват атмосферата на планета посредством летателни апарати (балоните на мисиите до Венера “Вега 1” и “Вега 2” през 80-те години), доставеният от марсохода “Пърсъвиърънс” мъничък хеликоптер е първият апарат, постигнал управляем полет на свят, различен от Земята. Името на “Инджинюъти” остава завинаги записано в историята на авиацията със златни букви, а първият му полет на Марс на 19 март 2021 г. е сравним по значимост с полета на братя Райт на 17 декември 1903 година.

Защо НАСА прекратява мисията на “Инджинюъти”? На 18-ти януари, след планирано кратко вертикално излитане, наземните екипи временно загубиха връзка с него. Ден по-късно радиоконтактът бе възстановен, но макар че специалистите констатираха, че хеликоптерът е кацнал успешно и не се е прекатурил, едно от витлата му е претърпяло повреда.

Равносметката е следната – за своята близо тригодишна работа, “Инджинюъти” е престоял във въздуха на Марс сумарно повече от 2 часа – или точно казано 128.3 минути. Хеликоптерът е прекосил 17 километра и е провел незаменима разузнавателна дейност на терена, който понастоящем бива изучаван от марсохода “Пърсъвиърънс”.

Мисията на “Инждиюнъти” може да е приключила – но наследството му е незаменимо. Много хора се оплакват, че НАСА тъпче на едно място след експедициите на “Аполо” до Луната през 60-те и 70-те. Но има няколко събития през последните години, които опровергават това и доказват, че агенцията все още поддържа върхово ниво. Сред тях са успешното разгръщане на телескопа “Джеймс Уеб”, възвръщаемата мисия до астероид “Озирис-Рекс” и хеликоптерът “Инджиюнъти”.

За повече информация: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/01/25/nasa-ingenuity-mission-over/

[SAlexandrov]

Защо Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си?

На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” оставя на марсианската повърхност контейнер с проби за по-нататъшното му прихващане от възвръщаема мисия. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

9 февруари 2024 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си – тази новина бе съобщена в социалните мрежи във вторник. Но защо това се случва? Най-общо казано: бюджетът на агенцията е ограничен, а в битката между регионалните политици Луната надделява над Марс.

Първо – малко бекграунд. Лабораторията за реактивно движение представлява водещият център на НАСА за изучаване на Слънчевата система с роботизирани мисии. Именно тук са се роидили някои от най-успешните проекти като програмата “Вояджър”, изучаваща Външната Слънчева система и по-късно междузвездното пространство, всички марсоходи, марсианския хеликоптер “Пърсъвиърънс”. Както съобщава Кеси Драйър за Планетарното общество, Лабораторията за реактивно движение не е стандартен център на НАСА – той е много по-гъвкав от останалите бюрократични структури на агенцията. Въпреки че е собственост на правителството, реално се ръководи от Калифорнийския технологичен институт, работните места са доста по-гъвкави и за разлика от другите правителствени структури, протекциите са много по-малко. Бих добавил към Драйър, че по тези параметри Лабораторията за реактивно движение наподобява много повече на частна компания.

На фона на огромните успехи, които Лабораторията постигна на Марс с дистанционно работещи роботизирани мисии, логично дойде времето за следващата стъпка – взимане на проби от марсианската повърхност и доставката им на Земята. Беше взето решение това да е тристъпкова програма, която се изпълнява от три мисии съвместно с ЕКА: едната е на марсохода “Пърсъвиърънс”, която събира пробите, другата – на възвръщаем спускаем апарат, който трябва да излети през 2028 г. и да прихване пробите (включително с асистенцията на хеликоптери) за изстрелване до околомарсианска орбита, третата – на европейски трансферен модул, който да превози пробите от околомарсианска орбита до Земята.

Миналата година обаче стана ясно, че общата стойност на целия този проект надхвърля $11 милиарда и освен това нито един от елементите след “Пърсъвиърънс” няма да е готов за полет през 2028 година. Ето защо ръководството на НАСА сложи проекта на пауза, докато реши как да се процедира.

Така програмата за взимане на проби от Марс се превръща в следващия голям воденичен камък за агенцията след телескопа “Джеймс Уеб” – поглъщаща много пари и податлива на големи отлагания. Имаше много сериозен натиск “Джеймс Уеб” да бъде прекратен – повдигаха се аргументи, че този телескоп, струващ милиарди пари, отнема от средствата да бъдат реализирани нови мисии до Уран и Нептун. Но НАСА и по-голямата част от астрономическата общност бяха непреклонни, че научните ползи ще са всеобхватни. Както се вижда тези дни – наблюденията на Уран и Нептун са изключително прецизни, т.е. “Джеймс Уеб” донякъде иззема функцията на специализирана мисия до двете планети. Телескопът оправда очакванията си.

Но няма такъв консенсус за програмата за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята. Да – това е важна научна задача за изясняването на въпроси, свързани с възникването на живота във Вселената, но като цяло темата е теснообхватна, основно с астробиологическа насоченост. Тази програма няма да отговаря на десетки научни въпроси, както е случаят с “Джеймс Уеб”.

Съответно програмата среща много по-малка подкрепа.

Веднага щом НАСА обяви, че програмата ще струва общо $11 милиарда до края на реализацията ѝ, Сенатът предложи да окастри бюджета, давайки минимална сума от $300 милиона за 2024-та. Камарата на представителите обаче се съгласява с предложението на Белия дом и президента Байдън за осигуряването на пълния бюджет от $949 милиона за фискалната година. Въпреки че са отминали четири месеца от началото на Фискалната 2024 г., нито едно от проектопредложенията не е минало гласуване в Конгреса.

И докато двете камари на Конгреса са между чука и наковалнята, НАСА не може повече да чака – агенцията прие, че ще получи минималната сума от $300 милиона. Оттук идват и съкращенията.

Но защо конгресмените се карат? На 1-ви февруари членове и от двете партии (републиканции и демократи), които обаче са от Калифорния, излязоха с публично писмо, в което изискваха Белият дом и НАСА да не ограничават финансиранията докато Конгресът не приеме бюджет. Но членове от Мериленд и Вирджиния публикуваха писмо, в което се възпротивиха да се дадат пари за взимането на проби от Марс. Нещо повече – те категорично казаха, че не подкрепят Лабораторията за реактивно движение, а центъра на НАСА Годард.

В общи линии, на фона на ограничаването на правителствени харчове, НАСА се намира в период, където ръководи множество амбициозни проекти. Те включват лунната програма “Артемис”, проектът до сатурновата луна Титан “Драгънфлай”, космическия телескоп “Роман” и осигуряването на постоянно човешко присъствие в ниска околоземна орбита след пенсионирането на Международната космическа станция. Както съобщава Драйър, в политическата битка основният победител е програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”.

Програмата за взимане на проби от Марс просто не е приоритет. Когато администраторът на НАСА Бил Нелсън обяви съкращенията, той спомена някои мисии, вкл. мисията до юпитерианската луна Европа, предвидена за полет през тази година. Не спомена нищо за взимане на проби от Марс, нито призова да се вземат мерки за връщането на съкратените обратно на работа.

Не е ясно какво ще се случи оттук насетне – но две неща са ясни. Първото е, че НАСА не може да си ползволи аналог на “Артемис” за изучаването на Марс. Второто е, че съкратените няма да стоят дълго време без работа – частният космически сектор ги очаква.

https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/nasa-layoff-reason/

[SAlexandrov]

Марсоходът на НАСА Кюриосити доближи любопитни скали сред марсианския канал Гедиз Валис

Снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

2 април 2024 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” доближи любопитни скали, които се намират в региона на марсианския канал Гедиз Валис.

Преди няколко дни НАСА оповести, че “Кюриосити”, който от 2014 г. се изкачва по склоновете на марсианската планина Шарп, най-сетне е достигнал канала Гедиз Валис. Тази структура се е формирала преди няколко милиарда години, по време на един от последните влажни периоди на Марс. Характеристичното за канала е, че в него има множество скали и отломки, които са се натрупали чрез свлачищни процеси или сухи лавини. Учените се надяват, че изучавайки Гедиз Валис, ще успеят да разгадаят дали някога Марс е бил достатъчно дълго време топъл, за да позволи възникването на живот. Обръща се и сериозно внимание на хипотезата, че Червената планета не е пресъхнала рязко, а водата е изчезвала и се е появявала на периоди.

Още една снимка, заснета от навигационната камера на “Кюриосити” на 31-ви март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

Както съобщава журналистът Ленърд Дейвид, понастоящем “Кюриосити” е доближил скална формация сред Гедиз Валис, наречена Хинман Кол. Това са т.нар. кластически седиментни скали – те се образуват като отломъчен скален материал бива натрупан вследствие на процесите на физическото изветряне.

Запланувана е богата научна програма, която включва почистване на скалите от прах чрез прибора Dust Removal Tool (DRT), заснемането на микроскопски снимки чрез камерата MAHLI и изучаването на състава им посредством спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS).

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/02/curiosity-reaches-gediz-valis/

[SAlexandrov]

Марсоходът Пърсъвиърънс събра проби от скала, която може да разкрие дали на Марс има живот!

Снимка, заснета от марсохода “Пърсъвиърънс” на 3-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

3 април 2024 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти март марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс”, който понастоящем работи сред делтата на пресъхналата река, вливала се в някогашното езеро и днешен кратер Йезеро, събра проби от важна скала. Ако тази скала бъде доставена на Земята, каквито са настоящите планове, учените биха могли да установят дали някога на Марс е имало живот.

“Да го кажем най-просто, това е типът скала, който се надявахме да намерим, когато взехме решение да изучаваме кратера Йезеро”, съобщава Кен Фарли, учен от технологичния институт Калтек в Пасадина, Калифорния. “Почти всички минерали от тази скала, от която взехме проби, са съставени във вода. На Земята подобни минерали са отлична среда за прихващане и съхраняване на органични съединения и биологични признаци. Скалата може да ни разкрие даже информация за климатичните условия, които са съществували, когато тя се е образувала”.

Към днешна дата “Пърсъвиърънс” е събрал общо 24 проби от Марс, които предстоят да бъдат доставени на Земята. От тях 21 са скален материал, две – почвени и една-атмосферна.

Но именно последната проба е най-интригуваща. Преди “Пърсъвиърънс” да я колекционира, скалата бе изследвана на място със спектрометрите SuperCam и PIXL (съкр. от Planetary Instrument for X-ray Lithochemistry). Впоследствие част от материала бе издълбан, за да се стигне до вътрешността, и скалата бе повторно изследвана. Резултатите бяха категорични: скалата е съставена от 75% карбонатни зърна, циментирани заедно от почти чист кварц.

Нещо повече – това е една от най-древните проби, събирана от марсохода. Това е особено важно, тъй като говорим за периода, в който Марс е представлявал топла планета и вероятно обитаема.

НАСА напомня, че основната тематика на изследванията на марсохода “Пърсъвиърънс” е астробиология – в това число събирането на скали, които могат да съдържат признаци за древен живот. Марсоходът също така характеризира геологията и отминалия климат на Марс, проправя пътя към бъдеща пилотирана експедиция и реално представлява първата мисия, която е част от програмата за доставка на проби на Земята.

Източник: НАСА

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/03/perseverance-collects-important-sample/