Отиди на
Форум "Наука"

Роботизирано изследване на Марс


Recommended Posts

  • Потребители

Предстои кацане на Марс!

Само след няколко часа - от 16 до 18:15 българско време, роувърът "Скипарели", част от мисията "ЕxoMars" на Европейската космическа агенция, ще кацне на Червената планета. Нека му стискаме палци!

Гледайте кацането наживо оттук: http://livestream.com/ESA/marsarrival?t=1476446954

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 251
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

NASA's Curiosity Rover Finds Clues to How Water Helped Shape Martian Landscape This evenly layered rock

НАСА ще изпрати хеликоптер към Марс по време на следващата мисия през 2020 година Първият хеликоптер, специално предназначен за полети на друга планета, ще се отправи към Марс през 2020 годи

Честито на всички земляни! Вчера, 26.11.11 г. 18:02 българско време, бе изстреляна ракетата Атлас V, носеща на борда си поредният робот марсоход "Curiosity". Освен, че мисията се осъществява в

Posted Images

  • Администратор

Ето какво интервю даде Андреа Акомацо относно мисия "ЕкзоМарс-2016" и нейния спускаем апарат "Скиапарели" (източник). Английски превод на интервюто можете да прочетете на NasaSpaceflight. Тук предавам казаното на български:

-Какво знаем до този момент за "Скиапарели"?

Нека да започнем с "Трейс Газ Орбитър". Ние можем да потвърдим, че орбиталният апарат е в нормална орбита. Той е направил вмъкването около планетата по перфектен начин, той е в перфектно състояние и през следващата нощ узнахме още нещо - записал е всичко, което спускаемият апарат "Скиапарели" е изпратил по отношение на телеметрията. Това не е просто радиосигнал, това е радиосигнал с инженерни и научни данни. След всичко това ние можем да започнем да обработваме данните.

-Предполагам, че това са доста данни. Някои от тях са вече обработени, но другите - все още не. Какво показват данните към настоящия момент?

Окей, данните, които бяха записани от "Скиапарели", са ни показали няколко неща. "Скиапарели" е направил нормално атмосферно навлизане, преминал е през атмосферния вход, предпазван само от температурния щит по абсолютно нормален начин. Температурният щит е работил перфектно, предпазил е капсулата и сондата перфектно и е бил изхвърлен при условията, които очакваме. В този момент спирачният парашут е бил освободен на височина от 10 километра, отново по абсолютно нормален начин. Цялата фаза с парашута е преминала напълно нормално съобразно получените данни. В края на този етап дошъл моментът, в който "Скиапарели" е почнал да се държи по-различно от това,  което очаквахме.

-Значи всичко се е случило, когато парашутът се е разкачил, следователно разкачването не е било инцидент. Очаквало се е парашутът да се разкачи, тогава какво е било планирано да стане?

Да, било е планирано парашутът да стои прикачен към "Скиапарели" до момента, в който не бъдат изпълнени точно определени условия. Тези условия е трябвало да се потвърдят при височина от 1 километър над повърхността на Марс. От това, което разбираме от получената телеметрия, разкачването на парашута е станало преди времето, което сме изчислили в нашите симулации, без да е потвърдено да е бил на посочената височина. Това са 50 секунди по-рано от очакваното. Всичко това би могло да означава, че парашутът се е разкачил на по-голяма височина от това, което било планирано. Ние не знаем все още. След разкачването на парашута "Скиапарели" е трябвало да запали двигателите си в продължение на 30 секунди, за да се забави през последния 1 километър на спускане и тогава да кацне. Ретроракетите обаче са се запалили само за 3 секунди, след което "Скиапарели" е минал в режим на кацане. Тези два факта, ранното разкачване на парашута и краткото запалване на ретроракетите, си противоречат. Трябва да разберем защо логиката на бордовия компютър е взела това решение. Не можем да го разберем все още, но важното е, че разполагаме с всички инженерни данни, за да установим защо се е случила точно тази последователност, а не другата, която очаквахме.

-Когато говорим за нормално протичане, какво имате предвид?

Означава, че събитията са се случили във времето, в което сме ги очаквали. Например освобождаването на температурния щит е станало точно по времето, когато сме очаквали и точно при подходящите динамични условия, които "Скиапарели" е измерил и за които е бил програмиран. Можем да потвърдим, че температурата вътре в сондата е била напълно нормална по време на високата атмосферна скорост, което показва, че щитът е предпазвал "Скиапарели" както е планирано. Това разбираме под нормално.

-Идеално. На този етап колко време трябва да чакаме, че да реконструираме какво наистина се е случило?

Невъзможно е да се каже точно, но това, което си мисля, е че разбирането на логиката на действията по време на последните няколко минути би следвало ни отнеме само няколко дни. И все пак, защо "Скиапарели" е взел точно тези решения? Защо хардуерът е получил подвеждащи данни? Това вече може да отнеме повече време. Може би седмици.

schiaparelli-landing.JPG

Спускаемият апарат "Скиапарели" запалил двигателите си успешно, но само за три секунди, след което преминал в режим на кацане. Credit : ESA

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Администратор

Марсоходът Кюриосити откри признаци за засъхнала кал и пукнатини на Марс!

 

20-dec-16-mudcracks.PNG

Марсоходът "Кюриосити" засне това изображение на 20 декември 2016 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

 

Какво се вижда на горната прелюбопитна снимка, направена от марсохода "Кюриосити"? Според учените тази мрежа от пукнатини може да се е получила от пресъхването на марсианската кал в далечното минало.

Горната находка е намерена в областта Мъри, намираща се в подножието на планината Шарп на кратера Гейл. Много добре знаем от ежедневната практика, че когато калната почва се втвърдява, се образуват пукнатини, които често пъти приличат на мрежа. Калните пукнатини се наричат от учените още "десикационни пукнатини". Тук обаче не говорим за пукнатини, образували се преди няколко дни или седмици - не, ако това наистина са кални пукнатини на Марс, те са се образували преди повече от 3 милиарда години. Тогава знаем, че Марс е бил по-топъл и условията му са се доближавали до тези на Земята. Наличието на кални пукнатини на Марс е свидетелство за редуващи се периоди на сух и влажен климат.

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" ще продължи да изучава Червената планета през следващите месеци и години. Неговите по-нататъшни изследвания на планината Шарп биха могли да помогнат в разгадаването на мистерията кога и защо Марс се е превърнал от гостоприемна планета в днешната суха пустиня.

Източник: НАСА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

 

Link to post
Share on other sites
  • Администратор

Днес марсоходът Опортюнити отбелязва 13 години работа на Марс!

24-january-17-opportunity-Mars.JPG

Марсоходът "Опортюнити" засне тази снимка вчера, на 24 януари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/Cornell

На 25 януари 2004 г. на повърхността на Червената планета се спусна успешно марсоходът на НАСА "Опортюнити". Мисията му, както и тази на кацналия седмици по-рано брат-близнак "Спирит", се очертаваше да продължи едва три месеца. Но и двата марсохода изненадаха всички - "Спирит" работеше успешно до 22 март 2010 година, когато беше последният му радиоконтакт със Земята.

А "Опортюнити" продължава да работи и до настоящата 2017 година!

Безспорно това е невероятно технологично чудо - днес "Опортюнити" държи рекорд за най-дълго работещ спускаем апарат на друга планета или спътник, както и рекорд за най-голямо изминато разстояние на друга планета или спътник - възлизащо на 43.79 километра.

Основната задача на "Спирит" и "Опортюнити" беше да изследват геологията и минералогията на Марс, за да отговорят на въпроса дали някога в далечното минало на планетата е имало течна вода. Само в рамките на няколко седмици след кацането марсоходите успяха да потвърдят - да, наистина някога Марс е бил по-топъл, да, наистина е имало течна вода под формата на езера и морета и да, това увеличава шансовете в миналото да е имало и живот!

Днес "Опортюнити" продължава да се придвижва през равнината Меридиани, изучавайки геологичната история на Червената планета. Как успява? Как все още е работоспособен цели 13 години след кацането? Какви са причините за неговия дълъг живот в сравнение с този на много други спускаеми апарати?

От една страна това се дължи на относително меките условия на Марс - за разлика от Луната например, където местната нощ продължава две седмици, Марс се характеризира с 24-часово денонощие. "Опортюнити" работи в близост до марсианския екватор - възможно най-добрите условия на Марс, където през лятото температурите могат да достигнат и 30oC. През зимните нощи температурата може да достигне - 80oC (източник - НАСА). Това могат да ви се виждат големи температурни разлики - Марс е по-екстремен и от най-екстремните места на Земята. Но в сравнение с Луната или Венера условията са си направо прекрасни.

От друга страна "Опортюнити" е проектиран да е изключително издръжлив и най-чувствителните му електронни компоненти са защени в т.нар. "топла кутия" (източник: НАСА). Всеки от осемте радиоизотопни нагреватели произвежда около един ват топлина от около 2.7 грама плутониев диоксид.

По време на тежките зими, за да се пести електроенергия, ръководството на мисията прекратява придвижването на "Опортюнити" - през това време марсоходът работи само в стационарен режим. Освен това той бива паркиран под наклон с оптимална насоченост на слънчевите батерии само Слънцето.

Но и планетата Марс се оказа милостива към "Опортюнити" през годините. Първоначално учените предполагаха, че само след няколко месеца работа на повърхността на планетата слънчевите батерии ще бъдат затрупани под марсианския прах и това ще доведе до неминуемия край на мисията. За щастие обаче вятърът периодично отвяваше този прах и почистваше батериите.

И така, честит 13-ти рожден ден, "Опортюнити"! Дано този марсоход работи още дълго време. Дали ще доживее и 14-ти рожден ден? Не знаем - марсоходът е вече толкова стар, че всеки следващ ден работа на Марс е подарък. Но нищо не ни пречи да си помечтаем догодина, на 25 януари, той все още да е работоспособен.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

това с радиоизотопните нагреватели е хитро, не го знаеь. Аз всъщност не знам нищо за устройството на "Опортюните". Засега.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Това в пукнатините (пред предпослдния пост, цветната снимка) ми прилича на т. нер свински кварц (метаморфен), но не знам. Не съм геолог.

Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1765-2017-too-many-mars-missions

Трафик на Марс: очертават се твърде много мисии, които натоварват системата от налични антени за свързване с тях!

4 май 2017 г. 12:15 ч. Темата за Марс е навсякъде - по телевизията, във вестниците, в популярните издания... Има много мисии, които работят в орбита около Марс или на повърхността. Последната от тях е мисията на Русия и Европейската космическа агенция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която пристигна в края на 2016 година, а най-старата е "Марс Одисей" (НАСА), която още работи от 2001 година. На повърхността продължават да пъплят старият марсоход на НАСА "Опортюнити" и по-съвременният "Кюриосити". В орбита все още работят "Марс Риконисънс Орбитър", "Мейвън" (мисии на НАСА), "Марс Експрес" (мисия на ЕКА), "Марсианска орбитална мисия" (мисия на Индия).

През 2018 година се очертава да излети мисията на НАСА "ИнСайт". А през 2020 година ни чака цяла флотилия - марсоходът на НАСА "Марс 2020", втората част от мисия "ЕкзоМарс" на ЕКА и Русия, мисията на Обединените арабски емирства "Надежда", следващата индийска мисия, китайската орбитална и спускаема мисия. Освен това тогава трябва да излети и частната мисия на "СпейсЕкс" - "Драгън", която беше отложена от 2018 за 2020 година...

С хубавото обаче идва и лошото. Журналистът Ленърд Дейвид съобщава (източник), че системата от антени DSN за свръзка с междупланетни мисии просто няма да е достатъчна, за да може да се осъществява радиоконтакт с всички работещи апарати около и на повърхността на Марс, както и с останалите междупланетни немарсиански експедиции. Антените се координират от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и има общо три бази в световен мащаб - едната е в САЩ, другата е в Испания, а третата е в Австралия.

Лабораторията за реактивно движение вече проучва как да се справи с предстоящия трафик от нови и вече работещи мисии, които изучават Червената планета. Проучването разглежда както нормални сценарии за работа, така и такива, при които могат да настъпят отклонения. Например има ситуации, свързани с компютърни проблеми и аварии на космически апарат, които незабавно изискват вниманието на антените за да може да се пристъпи към възобновяване на нормалната работа. Освен това може да има проблеми и със самата мрежа от антени на DSN - профилактика на антена, лоши меторологични условия или спиране на тока.

Все още никой не знае каква ще е оптималната стратегия за справяне с целия този трафик. Най-малкото - ние не знаем дали всички работещи мисии ще оцелеят до 2020-2021 година. Много от тях са стари, като марсоходът "Опортюнити", "Марс Одисей" или "Марс Риконисънс Орбитър". Логично е да очакваме някои от тези апарати да се повредят и да преустановят работа. Ако до 2020 година "Одисей" и "Марс Риконисънс Орбитър" се повредят, НАСА ще може да използва за радиоконтакт с повърхностните мисии "Мейвън" (който има фиксирана антена и поради това не може да комуникира едновременно със спускаеми апарати и да върши собствена наука) и "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" (най-новата мисия, собственост на Русия и Европа, пристигнала през 2016 година - но същевременно има две радио системи, предоставени от САЩ).

%D0%95xoMars-inorbit.jpg

На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" в орбита около Червената планета. Credit : ESA/D.Ducr

 

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити изпълнява натоварена научна програма този уикенд

 

2017-15-june-2017-curiosity-photo.jpg

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

18 юни 2017 г. 10:50 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изпълнява доста натоварена научна програма този уикенд, съобщава космическият журналист Ленърд Дейвид (източник).

Предвидени са подробни изучавания на някои скали - Фрейзър Крийк и Лърви Спринг ще бъдат изследвани с инструментите MAHLI (Mars Hand Lens Imager) и APXS (Alpha Particle X-Ray Spectrometer). Инструментът ChemCam (Chemistry and Camera) ще направи детайлни наблюдения на Марк Айлънд и Фрейзър Крийк, а камерата Mastcam ще направи пълни мултиспектрални изучавания на Марк Айлънд.

Замислени са и подробни наблюдения на луната Фобос - "Кюриосити" ще проследи как тя излиза от марсианската сянка към слънчевата светлина и това ще помогне на научния екип да измери количеството и размера на прахови частици в горните слоеве на атмосферата на Марс.

2017-15-june-2017-curiosity-photo-1.jpg

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

За пореден път ще бъдат снимани и колелетата на марсохода, за да се измери степента на тяхното увреждане в хода на придвижването.

Вижте и актуалната карта на изминатото разстояние от "Кюриосити" до 1727-ми марсиански ден (сол) от началото на мисията, което се пада на 16-ти юни 2017 г.

2017-june-road-map.jpg

Натиснете тук, за да увеличите картата в пълен размер. Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

 

На 15-ти и 16-ти юни, или сол 1727-ми и 1728-ми, марсоходът "Кюриосити" успя да измине права линия от 19.20 метра. От началото на мисията през 2012 година до днешния ден са изминати общо 16.74 километра.

 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1813-2017-18-j-curi-weekend-duties

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити засне преминаващи облаци в небето на Марс

10 август 2017 г. 19:35 ч. На 17-ти юли 2017 г. марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да заснеме преминаващи облаци в небето на Марс. Тези облаци силно наподобяват познатите ни перести облаци (цируси), които в земната атмосфера се образуват от ледени кристали на големи височини, но в атмосферата на Червената планета кристалите воден лед вероятно кондензират върху прахови частички. При спускането и последващото изпаряване на кристалите се образуват структури, носещи названията "конски опашки" или "падащи ивици". Такива структури са били снимани през 2008 от спускаемия апарат "Феникс" на Марс, както и от по-стария марсоход "Опортюнити".

Сега вече за пръв път са наблюдавани и от новия мощен марсоход "Кюриосити".

За повече информация и снимки: НАСА

Анимация, съставена на базата на получените от "Кюриосити" снимки:

2017-july-curiosity-clouds-mars.gif

Photo credit : NASA/JPL-Caltech/York University

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1868-2017-curiosity-clouds-martian-sky

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

НАСА, Роскосмос и ЕКА обединиха наземните си станции, за да получат сигнали от ЕкзоМарс

kalyazin.jpg

Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, беше преобразувана, за да може да получава сигналите от "ЕкзоМарс". Photo credit : ESA

25 август 2017 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Този месец се случи нещо безпрецедентно за космонавтиката. За пръв път трите космически суперсили - американската космическа агенция НАСА, руската космическа агенция Роскосмос и Европейската космическа агенция обединиха наземните си станции, за да се свържат с автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета.

"ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е уникален проект. Мисията е изстреляна на 14-ти март 2016 година и пристига в орбита около Марс на 19 октомври същата година. Понастоящем тя коригира орбитата си посредством силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера (процедура, която се нарича "еърбрейкинг" и е свързана с минимален разход на гориво). Ако всичко мине наред и "ЕкзоМарс" се озове успешно в ниска кръгова околомарсианска орбита, в началото на 2018 година ще започне да търси следи от живот на Марс посредством изучаването на редките газове в марсианската атмосфера като метан.

Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е създадена и изстреляна съвместно от Русия и Европейската космическа агенция. Тя обаче е екипирана с радио, предоставено от НАСА и освен това на борда й работи инструмент, построен от български учени към ИКИТ на БАН.

Преди обаче станцията да започне основната си научна дейност, трябваше да бъде проведен критичен тест. Изпитанието трябваше да докаже, че цялата наземна апаратура е в готовност да реагира, ако някой ден се случи най-лошото - ако хардуерна или софтуерна повреда на борда доведе до постоянни рестартирания на компютъра. В такъв случай "ЕкзоМарс" ще навлезе в минимално функционален режим. Постъпващите на Земята радиосигнали биха били много слаби.

За да е адекватно изпитанието, то беше проведено на 13-ти август, скоро след марсианската опозиция, когато разстоянието между Земята и Марс е най-голямо.

Всичко премина успешно. Както се очакваше, голямата 70-метрова чиния на НАСА в Канбера, Австралия, успя да получи слабия радиосигнал и да изпрати команди.

35-метровата чиния на Европейската космическа агенция в Ню Норсия, Австралия, също успя да прихване сигнала и доказа, че може да предава команди - макар и само със скорост 10 bit/sec. Това би било напълно достатъчно в случай на авария, която ще наложи спешно изпращане на инструкции.

Но истинският успех бе, когато и руската 64-метрова чиния, намираща се в Калязин, на 200 километра северно от Москва, успя да получи радиосигналите от "ЕкзоМарс"! Тази радиочиния първоначално е конструирана с цел да служи като радиотелескоп, но отскоро е преобразувана, за да може да поддържа мисиите на Русия и ЕКА от програмата "ЕкзоМарс".

"Калязин успя да получи сигнала, което демонстрира, че всичките три мрежи са в състояние да подпомогнат ЕкзоМарс при най-лошия възможен сценарий, когато Марс отстои на най-голямо разстояние и сигналите са най-слаби", съобщи Даниел Фир, инженер на ЕКА, отговорен за сътрудничеството с други агенции.

За да може да бъде проведено изпитанието е била нужна много строга организация между трите агенции - НАСА, ЕКА и Роскосмос. Междувременно командният екип в Дармщат, Германия, е трябвало да изпрати команди, които да имитират поведението на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в случай на авария.

"Имахме фантастично обединение между нас, НАСА и руснаците", казва Даниел. "Изпитанието доказа, че всички сме в много добра форма, за да подпомагаме ЕкзоМарс сега и в бъдеще".

За повече информация: ЕКА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1882-2017-esa-nasa-roscosmos-join-hands

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Индия отбеляза три години работа около Марс. Научните данни от втората работна година вече са в публичното пространство!

2017-mars-mom-photo.png

Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO

26 септември 2017 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 24-ти септември 2014 година Индия се присъедини към елитен клуб държави, след като "Марсианска орбитална мисия" се превърна в изкуствен спътник на Червената планета. Индийската космическа агенция ISRO е едва четвъртата агенция след американската НАСА, космическата програма на СССР и Европейската космическа агенция, която успява да приведе автоматична междупланетна станция в орбита около Марс. Индия е и първата азиатска държава, изучавала Марс от орбита.

"Марсианска орбитална мисия" работи и до ден днешен, три години след успешното влизане в орбита. Това е забележително постижение, още повече, че първоначално планираният срок на работа бе едва шест месеца.

По случай успешното завършване на третата година от работата на "Марсианска орбитална мисия", индийската агенция ISRO публикува всички научни данни от втората работна година -  от септември 2015 година до септември 2016 година. Така Индия следва подобна политика на НАСА и Европейската космическа агенция - на учените, официално част от проекта, се полага само ограничен период да разполагат с данните си и да напишат статии. Този период е кратък - между шест месеца и една година, след което ръководството на мисията е задължено да обнародва всичко. Така от данните могат да се възползват и учени от други агенции и държави. Хубаво е да сме свидетели, че Индия проявява такова ниво на отвореност и че няма засекретеност.

Данните са качени на следния уебсайт: https://mrbrowse.issdc.gov.in/MOMLTA/ . Те обаче са достъпни след регистрация, а много хора се притесняват от нея, тъй като в регистрационния формуляр трябва да дадете адреса си и телефона си. Ако не желаете да се регистрирате, можете да изчакате - след време ще бъдат създадени копия на данните в други уебсайтове. Такова копие беше създадено през 2016 г. на блога на Планетното общество, когато бяха публикувани данните от първата година на работа на "Марсианска орбитална мисия".

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1912-2017-india-mom-three-years-around-mars

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Днес отбелязваме една година от успешното пристигане на ЕкзоМарс-TGO в орбита около Марс

2017-exomars-clouds.jpg

Автоматичната междупланетна станция на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" направи тази снимка на 22-ри ноември 2016 година. На нея се виждат прелитащи облаци над пресъхналите канали от лава на Марс. Това е съставна снимка - изготвена с помощта на филтри за червена, синя и инфрачервена светлина. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

19 октомври 2017 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Преди една година на днешния ден автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" запали двигателя си и влезе успешно в орбита около Червената планета. С благополучното пристигане беше даден шанс и на български учени да изучават Марс, защото на борда на "ЕкзоМарс" се намира построен в България инструмент - "Люлин-МО", който лети прикачен към руския научен пакет "ФРЕНД".

Днес, година по-късно, все още очакваме основната научна мисия да започне. Понастоящем "Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си посредством триенето в марсианската атмосфера - метод, който носи названието "еърбрейкинг" и позволява промените на орбиталните параметри да стават без преразход на гориво. Процесът обаче е бавен и все още не е приключил. Когато това стане (предполага се в началото на 2018 г.), автоматичната междупланетна станция ще се намира в кръгова 400-километрова орбита и тогава научните наблюдения ще започнат.

След като бъде даден ход на научната дейност, пакетите от европейски и руски прибори ще търсят следи от редки газове за марсианската атмосфера като метан, които биха могли да бъдат показател за наличието на живот. "ЕкзоМарс" е двуетапна програма за търсене на живи организми на Марс. Първият етап се реализира понастоящем с "Трейс Газ Орбитър", а през 2020 година ще бъдат изстреляни руска спускаема платформа и марсоход.

"ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" не пътуваше самостоятелно до Червената планета - към автоматичната станция летеше прикачен малък европейски демонстратор по навлизане, спускане и кацане, който носеше името "Скиапарели". Демонстраторът успешно се гмурна в марсианската атмосфера и изпрати оттам ценни научни и инженерни данни, които понастоящем се анализират от специалистите. Това са първите преки данни, изпратени от атмосферата на Марс от европейски космически апарат. По-голяма част от стъпките по спускането бяха изпълнени успешно без последния етап - установяването на повърхността с ретроракети. Така "Скиапарели" се заби в марсианската повърхност с твърде висока скорост, за да оцелее непокътнат и да излъчи радиосигнали след кацането. Въпреки разочароващия финал, получените от демонстратора данни ще помогнат за планирането на бъдещи спускаеми мисии.

През последната една година "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" е в отлично състояние около Червената планета и учените нямат търпение всички корекции по орбитата да приключат успешно. Отдавна не е имало мисии, които имат за цел директно да търсят следи от живот на Марс. Поради това програмата "ЕкзоМарс" е една от най-важните изследователски програми. Чака ни една интересна 2018-та година, когато потенциалът на "Трейс Газ Орбитър" ще се разгърне напълно. Какво ли ще открие автоматичната станция? Тръпнем в очакване!

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1941-2017-one-year-since-exomars-arrival

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Извиващите се дерета на повърхността на Марс

2017-mro-hellas.jpg

Автоматичната междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на 17-ти август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

26 октомври 2017 г. 16:56 ч.

Светослав Александров. Ако има нещо, което не може да се каже за Марс, то е, че е скучна планета. Напротив - там има уникален релеф и формации, които трудно биха намерили свой аналог където и да е в Слънчевата система.

Да разгледаме например горната снимка, заснета от орбиталната автоматична междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" преди няколко седмици. На нея се вижда част от Хелас Планиция - ударна формация с диаметър 2 200 километра. Тук се намират и най-ниско разположените местности на Марс.

Ако се вгледате внимателно в снимката, ще забележите, че деретата и каналите правят зигзагообразни извивки. Защо това е така? Както на Земята, така и на Марс северните ширини са покрити от скреж през зимата. Но зимният скреж на Марс, за разлика от този на Земята, е съставен основно от въгледвуокисен (сух) лед. Водният лед първо преминава в течно агрегатно състояние и чак тогава в газообразно. Сухият лед направо сублимира от твърдо състояние в газ. Учените смятат, че периодично се откъсват парчета от сух лед, които се търкалят надолу по песъкливите полета и докато сублимират, се завъртат и формират тези чудни извивки.

Това е много специфично лъкатушене. Вероятно има непрекъснато и повтарящо се преминаване на ледени късове по едни и същи пътеки, което в комбинация с различната твърдост или устойчивост на пясъка води до извайването на формите. Отделните процеси как всичко това се случва остават все още загадка за изследователите.

Източник: НАСА

 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1948-2017-squiddles-mars

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Цветните камери на марсохода Кюриосити разкриват тайните на Червената планета

2017-16-sep-curiosity-true-color.jpg

Това е истинският цвят на Марс - така изглежда повърхността на планетата за човешкото око. По-пурпурните части разкриват области от скалата, съдържащи минерала хематит. Снимката е заснета на 16-ти септември 2017 г. от камерата MAHLI на марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

2 ноември 2017 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Възможностите на марсохода "Кюриосити", който понастоящем изкачва планината Шарп на Червената планета, са необятни. Мощните му камери са в състояние да направят множество цветни снимки, които помагат на изследователите да разгадаят какъв е минералният състав на марсианската почва и скали.

Но човешкото око, колкото и да е добро, може да различава само определена част от електромагнитния спектър - т.нар. видим диапазон, електромагнитни вълни с дължина на вълната от около 380 до 750 nm. Има и други лъчения, които са невидими за окото. Поради този факт камерите на космическите апарати са екипирани с различни филтри, с помощта на които невидимата информация става достъпна за нас. Например ние не можем да видим инфрачервеното лъчение, макар и да знаем, че то съществува - това са "топлинните лъчи", които усещаме с кожата си. Понякога специалистите пускат снимки, обозначени като "фалшив цвят". Макар че това не е цветът, който бихме видели, ако се намирахме на повърхността на Червената планета, НАСА не ни лъже, нито ни подвежда умишлено с невярна информация. С помощта на филтрите се визуализират невидими за окото, но реално съществуващи обекти! Учените не обичат да се ограничават само с възможностите на зрителния ни апарат.

Някои от филтрите на камерите Mastcam са специфични и са създадени с конкретна цел - например регистрират лъчи със строго определена дължина на вълната, които определени минерали поглъщат, а не отразяват. Хематитът е минерал, който е от съществен научен интерес. Той се среща по хребета Вера Рубин, сега изучаван от "Кюриосити".

Учените са наясно, че Вера Рубин е интересно място дълго време преди "Кюриосити" да го посети. Орбиталните автоматични станции, които снимат и изучават Марс от високо, са открили хематита години преди кацането на марсохода. Хематитът като правило се образува основно на места, където има вода, а основната мисия на "Кюриосити" е да изучава миналото на Червената планета, когато се предполага, че планетата е била достатъчно топла, за да е поддържала вода в течно агрегатно състояние и може би живот.

Благодарение на три научни филтъра камерите Mastcam могат да подчертаят присъствието на важния минерал. Долната снимка показва същата скала като горепосочената, само че е с "фалшив цвят". Човешкото око не би възприело информацията по този начин, но съвсем не означава, че това, което се вижда, не съществува. Напротив - пурпурните области показват точно къде се намира хематитът:

2017-16-sep-curiosity-false-color.jpg 

Това изображение с "фалшив цвят" показва къде се намира хематитът. Снимката е заснета на 17-ти септември 2017 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

Възможностите на камерите Mastcam са големи. Например може да бъде изготвена панорамна снимка на цялата околност. Нека да разгледаме такава от 12-ти септември:

2017-mastcam-map.jpg

Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU

Това е едно и също местоположение, снимано през различни филтри. В горната част виждаме пейзажа на Марс с неговия истински цвят - точно такъв, каквто би го забелязало човешкото око. В долната част виждаме същия пейзаж, обаче с "фалшив цвят" - използвани са три различни филтъра, които специално подчертават къде е местоположението на хематита. Така учените знаят много добре кои региони са били белязани в миналото от действието на течаща вода и разбират накъде да насочат марсохода за по-нататъшни изследвания.

Източник: НАСА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1954-2017-color-cameras-curiosity

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър прекоси орбитата на марсианската луна Фобос

exomars-fist-phobos-image.jpg

"ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" направи тази цветна снимка на Фобос на 26-ти ноември 2016 година. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS

20 ноември 2017 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На 16-ти ноември т.г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" прекоси орбитата на марсианската луна Фобос. Това е важна стъпка напред към установяването в окончателната научна 400-километрова кръгова орбита, откъдето "Трейс Газ Орбитър" ще започне изучаването на Червената планета.

Прекосяването на орбитата на Фобос не е еднозначно на облитане на луната. Напротив, екипът на мисията направи всичко възможно по време на пресичането Фобос да се намира възможно най-далече от "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър".

Преминаването на орбитата на Фобос се случи около апоцентъра (т.е. най-далечната точка, в която "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" отстои от Червената планета). Перицентърът е на около 100 километра от повърхността - т.е. в марсианската атмосфера. Автоматичната междупланетна станция използва силите на триене и съпротивление с атмосферата, за да коригира орбитата си - тази процедура се нарича "аеробрейкинг" и чрез нея корекциите стават с минимален разход на гориво.

Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" представлява двустъпкова програма на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия за търсенето на живот на Марс. В рамките на първата стъпка, на 14 март 2016 г. беше изстреляна автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а пристигането в орбита беше на 19 октомври 2016 година. През настоящата 2017 г. "Трейс Газ Орбитър" се занимава основно с коригирането на орбитата си и ако това приключи с успех, основната научна мисия ще започне в началото на 2018 година. Мощните научни инструменти на борда на станцията ще могат да откриват следи от редки газове в атмосферата на Червената планета, които може да са показателни за наличието на живот.

Втората стъпка ще бъде осъществена най-рано през 2020 година, когато ще бъдат изстреляни спускаема платформа и марсоход. В рамките и на двете стъпки има българско участие - сега в орбита около "Червената планета" на борда на "Трейс Газ Орбитър" лети построения в България прибор за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО", а през 2020 година на спускаемия апарат ще полети и "Люлин-МЛ". Това е важно завръщане на България в сферата на междупланетните изследвания, след като предишни опити за достигане на Марс с наше участие - през 2011 г. (руската мисия "Фобос-Грунт") и през 1996 г. (руската мисия "Марс 96") завършиха с неудачи. България вече е изпращала наш инструмент до Луната през 2008 г. на борда на индийската мисия "Чандраян-1", а преди това през 80-те години сме имали участие в мисиите за изучаването на халеевата комета "Вега", както и на станцията за изучаване на Фобос - "Фобос 2". Сега, след като имаме присъствие на борда на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", продължава традицията да участваме в руските междупланетни програми.

За повече информация: ЕКА

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1972-2017-exomars-crosses-phobos-orbit

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Вижте най-добрите снимки, заснети през изминалата седмица от повърхността на Марс!

2017-november-curiosity-1.jpg

Тази снимка беше заснета от лявата камера Mastcam на марсохода "Кюриосити" на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

20 ноември 2017 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Последната седмица се оказа изключително продуктивна за заснемането на повърхността на Марс от марсохода "Кюриосити" и журналистът Ленърд Дейвид е подбрал чудесна колекция от нови снимки. Приятно разглеждане!

2017-november-curiosity-2.jpg

Тази снимка беше заснета от предната камера за избягване на опасности Front Hazcam Right B на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

2017-november-curiosity-3.png

Тази снимка също беше заснета на 18-ти ноември от камерата ChemCam Remote Micro-Imager. Тези отвори са резултат от използването на мощния лазер, който изпарява част от почвения материал и бордовият спектрограф анализира получената плазма - така учените разбират ценна информация за минералния състав на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL

 2017-november-curiosity-4.jpg

Тази снимка бе заснета от лявата камера Mastcam на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

2017-november-curiosity-5.jpg

Камерата MAHLI може да прави детайлни снимки на скалите отблизо. Тази фотография е заснета на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1974-2017-best-curiosity-photos-november

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

 

Индийският орбитален апарат около Марс засне прекрасна снимка на планетата и нейните облаци

2017-9-nov-indian-mars-photo.png

Камерата MCC на индийската  "Марсианската орбитална мисия" засне тази чудесна снимка на 9-ти ноември 2017 г. Photo credit : ISRO

22 ноември 2017 г. 18:11 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Индия, която понастоящем изучава Марс от орбита, засне прекрасна снимка на планетата на 9-ти ноември. Към момента на заснемането на изображението станцията беше на разстояние 42 433 километра от Марс. Разделителната способност е 2.2 km/pixel, а на снимката ясно се виждат следните вулканични формации: Olympus Mons, Pavonis mons, Ascraeus mons.

Облаците, които са показани със стрелка на снимката, се намират над Ascraeus mons.

Напомням на читателите, че индийската "Марсианска орбитална мисия", също така известна в медиите и като "Мангалиан" (от санскрит: मंगल мангала, "Марс" и यान яна, "кораб, съдина"), е изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013 година. Тя пристига успешно в орбита около Марс на 24-ти септември 2014 година и с това Индия се превръща в едва третата държава след САЩ и СССР, достигнала до Марс със собствен апарат и със самостоятелно изстрелване (не броим Европейската космическа агенция, която е обединение от европейски държави и освен това двете й мисии "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс" са изстреляни от Русия). "Мангалиан" работи и до ден днешен и се очаква да е в добро състояние до 2020 година.

Следващата мисия на Индия до Марс "Мангалиан 2" ще бъде изстреляна през 2020 г. и също ще е орбитална мисия, като засега към нея не се планира да се праща спускаем апарат или марсоход.

За повече информация: ISRO

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1976-2017-india-mom-latest-mars-photo

Link to post
Share on other sites
  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити пое отново на път

6 декември 2017 г. 18:30 ч. Пристигнаха последните снимки, направени днес от марсохода "Кюриосити", пише журналистът Ленърд Дейвид. Снимките показват категорично - марсоходът е отново на път, към нови местности от хребета Вера Рубин, които ще бъдат изследвани с научната апаратура.

2017-curiosity-rolling-new-destinations.

2017-curiosity-rolling-new-destinations-

2017-curiosity-rolling-new-destinations-

Всички тези снимки са направени днес, на 6-ти декември. Photo credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS

 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1992-2017-curiosity-hitting-the-road

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Мерси и поздравления за пресните снимки. Можеш ли да познаеш каква е тази част от Кюриозити дето се вижда на втората снимка. Не гледай из нета (ако искаш), аз също предполагам.

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки
On 6.12.2017 г. at 22:47, Joro-01 said:

Мерси и поздравления за пресните снимки. Можеш ли да познаеш каква е тази част от Кюриозити дето се вижда на втората снимка. Не гледай из нета (ако искаш), аз също предполагам.

 

RTG-то мисля

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 7 часа, SAlexandrov said:

 

RTG-то мисля

Абсолютно. Радиоизотопния термоелектрически генератор

Link to post
Share on other sites
  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Марсоходът Кюриосити засне структури, наподобяващи ихнофосили

2018-trace-fossils-curiosity.jpg

Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

3 януари 2018 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" започна новата 2018-та година от марсианския хребет Вера Рубин, част от планината Шарп, разположена в центъра на гигантския кратер Гейл.

Първите получени снимки от 2018-та са изключително любопитни.

trace-fossils.JPG

Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо. Photo credit : Curtis Davies

Според учения Бари ДиГрегорио (източник) е възможно марсоходът да се е натъкнал на ихнофосили.

Ихнофосилите (още наричани "трейс фосили") представляват доказателства за жизнената дейност на организми в далечното минало. Те включват следи, вдлъбнатини, дупки, уролити (следи от ерозия вследствие на действието на урината), издълбани от корени отвори и др. Ихнофосилите се различават от телесните фосили, които представляват вкаменелости на части от телата на самите организми.

Напълно е възможно обаче намерените находки на Марс да се окажат с небиологична активност. Все пак до този момент категорични доказателства за съществуването на живот на Марс все още няма. Така че, следвайки принципа на простотата в науката (т.нар. бръснач на Окам), редно е първо да проучим дали находките от "Кюриосити" могат да се обяснят чрез по-прости геологични процеси, преди да търсим биологично обяснение.

Специалистите на НАСА все още не са коментирали направените снимки. Напомням на читателите, че фотографиите на марсохода "Кюриосити", както и на по-стария марсоход "Опортюнити", се публикуват в реално време на сайта на космическата агенция, без да минават през пресцентъра.

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2025-2018-possible-ichnofossils-mars

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Роскосмос: Работата на научната апаратура на ЕкзоМарс започва напролет

2017-orbit-inclination.jpg

Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си около Червената планета. Credit : ESA/C. Carreau

11 януари 2018 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Съвсем скоро автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която е плод на съвместно сътрудничество между Русия и Европейската космическа агенция, ще започне официално научната си работа.

Отговорностите по реализирането на програмата "ЕкзоМарс" са делегирани равномерно между Русия и Европа. За автоматичната станция "Трейс Газ Орбитър", която излетя успешно през 2016 г., а през 2018 г. ще започне научната си дейност, Русия осигури ракетата-носител "Протон-М". Европейската космическа агенция отговаряше за създаването на орбиталната платформа, върху която са разположени научните инструменти. А самите научни прибори бяха разпределени поравно - два бяха осигурени от Европа, а другите два - от Русия.

Руските прибори са ФРЕНД и АЦС. Те бяха създадени от Института по космически изследвания на Руската академия на науките (РАН). Според информацията, публикувана на сайта на Роскосмос, инструментите ще започнат работа през пролетта, когато се очаква да приключат процедурите по коригиране на орбитата около Червената планета.

Изучаването на атмосферата и климата на Марс се явява основна научна задача на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". С помощта на руския научен прибор АЦС ще бъдат направени подробни проучвания на атмосферата, като инструментът има два режима на работа. В рамките на първия режим АЦС ще търси следи от редки газове чрез изучаване на спектрометричните характеристики на слънчевите лъчи, когато Слънцето се скрива зад диска на планетата.  В рамките на втория режим АЦС ще прави мониторинг на състоянието на атмосферата в надир - т.е. непосредствено под апарата. Първият метод позволява да се разбере как различните вещества в атмосферата са разпределени по височина, но вторият метод обхваща голяма площ.

Благодарение на прибора АЦС учените очакват да решат много глобални въпроси относно Марс. В това число - има ли на Марс действащи вулкани, какво е съвременното състояние на климата и как той се е променял в хода на еволюцията. Главната задача, поради която е създаден научният комплекс, е да се търсят следи от метан и други редки газове. Метанът е не просто един от парниковите газове, той е индикатор за биологична активност. До този момент учени са наблюдавали наличието на този газ на Марс, но неговата концентрация силно се мени от място на място. Откъде идва метанът - това е въпрос, на който изследователите се надяват да отговорят в близко бъдеще.

На борда на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира и друг руски прибор - ФРЕНД, към който е прикачен дозиметър за радиация "Люлин-МО", построен в България. ФРЕНД ще наблюдава неутронните потоци от повърхността, които могат да свидетелстват за наличие или отсъствие на подповърхностни водни слоеве. В комбинация с резултатите от други инструменти учените очакват да дадат отговор на въпроса: имало ли е живот на Марс.

Напомням на читателите, че проектът "ЕкзоМарс" се реализира в рамките на два етапа. Първата мисия беше изстреляна през 2016 година, тя включваше орбиталния апарат "Трейс Газ Орбитър" (който ще започне научната си програма през тази пролет и за който ставаше въпрос в публикацията). Към него беше прикачен демонстратора "Скиапарели", посредством който Европейската космическа агенция успя да тества авангардни технологии за кацане на Марс.

В рамките на втория етап (през 2020 г.) на повърхността на Марс ще бъде доставена руска спускаема платформа с европейски марсоход. На марсохода ще бъде установена научна апаратура "Пастьор", към която ще работят два руски прибора ИСЕМ и АДРОН-МР. Русия ще отговаря за разработването на спускаемата платформа, която трябва да достави успешно марсохода на повърхността на Червената планета. След като марсоходът започне самостоятелно да се придвижва, платформата се очаква да продължи да работи като дългоживуща автономна научна станция, тъй като също ще бъде екипирана с прибори. За изстрелването през 2020 г. Русия отново ще осигури ракета-носител "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М".

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2035-2018-proletta-exomars-pochva-rabota

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...