201 дни пости

[Димитър Йорданов]

Преди 15 минути, makebulgar said:

Дори неандерталците са си варяли каша от ечемик. Мозъците и на хомо сапиен и на неандерталците са се развили вероятно заради богатата на въглехидрати нишестена храна, а не заради месото. Лъвовете и тигрите ядат само месо, но не са станали умни като хората.

. 

В същото време неандерталците са добивали и в промишлени количества животински мазнини от кости на множество животни. Като находките сочат, че костите са се трупали и съхранявали, а след това са били натрошавани на малки парчета и чрез изваряване са добивани мазнините от тях. 

"Лъвовете и тигрите ядат само месо, но не са станали умни като хората." 

Козите и кравите ядат само трева, ама и те не са станали умни като хората. Падение Маке, падение. Правиш все по-идиотски сравнения и аналогии и все по-трудно успяваш да проследяваш причинено-следствени връзки или да вникваш в поднесена ти на тепсия информация. 

Съвет - купи си витамини б12 и б комплекс. Когато бившата ми жена беше веган я накарах да си вземе и когнитивните ѝ способности и емоционалното равновесие се възстановиха много бързо. Явно и ти имаш нужда, защото от няколко години ставаш все по-зле в мисленето.

Редактирано Четвъртък в 14:27 от Димитър Йорданов

[makebulgar]

Преди 37 минути, Димитър Йорданов said:

В същото време неандерталците са добивали и в промишлени количества животински мазнини от кости на множество животни. Като находките сочат, че костите са се трупали и съхранявали, а след това са били натрошавани на малки парчета и чрез изваряване са добивани мазнините от тях. 

Може да са си палили лампите и факлите в пещерите с мазнината. Ние доколкото си спомням сме използвали китовата мас за тази цел. 

[Кибик]

Преди 49 минути, makebulgar said:

Дори неандерталците са си варяли каша от ечемик. Мозъците и на хомо сапиен и на неандерталците са се развили вероятно заради богатата на въглехидрати нишестена храна, а не заради месото.

Неандерталците не са имали керамика, как са си  "варяли каша"?

Действително са установени следи от гъби и някакви растения, включително кора от дърво, но това са изключения.

Мозъците са се развили с използването на огъня и термичната обработка/готвене печене, която позволява по-лесно и пълно усвояване на храната.

[makebulgar]

Преди 5 минути, Кибик said:

Неандерталците не са имали керамика, как са си  "варяли каша"?

Действително са установени следи от гъби и някакви растения, включително кора от дърво, но това са изключения.

Мозъците са се развили с използването на огъня и термичната обработка/готвене печене, която позволява по-лесно и пълно усвояване на храната.

"Изследвахме остатъци от храна от два къснопалеолитни обекта, които обхващат период от близо 60 000 години, за да разгледаме диетата на ранните ловци събирачи. Нашите доказателства се основават на фрагменти от готови растителни храни (помислете за изгорени парчета хляб, питки и бучки каша), намерени в две пещери. С просто око или под микроскоп с ниска мощност те изглеждат като карбонизирани трохи или парчета, с фрагменти от слети семена. Но мощен сканиращ електронен микроскоп ни позволи да видим детайли на растителните клетки.

Праисторически готвачи

Открихме карбонизирани фрагменти от храна в пещерата Франкти (Егейско море, Гърция), датиращи от преди около 13 000-11 500 години. В пещерата Франкти открихме фрагмент от фино смляна храна, която може да бъде хляб, тесто или вид каша в допълнение към богати на бобови семена, грубо смлени храни.

В пещерата Шанидар (Загрос, Иракски Кюрдистан), свързана с ранните съвременни хора преди около 40 000 години и неандерталците преди около 70 000 години, открихме и древни фрагменти от храна. Това включва дива горчица и теребинт (див шам фъстък), смесени в храните. Открихме семена от дива трева, смесени с варива в овъглените останки от неандерталските слоеве. Предишни проучвания в Шанидар откриха следи от тревни семена в зъбния камък върху зъбите на неандерталците.

И на двете места често намирахме смлени или натрошени бобови семена като горчив фий (Vicia ervilia), тревен грах (Lathyrus spp) и див грах (Pisum spp). Хората, които живеели в тези пещери, добавяли семената към смес, която се нагрявала с вода по време на смилане, чукане или пасиране на накиснати семена.

По-голямата част от дивите бобови смеси се характеризират със смеси с горчив вкус. В съвременното готвене тези варива често се накисват, нагряват и разбелват (отстраняване на семенната обвивка), за да се намали горчивината и токсините им. Древните останки, които открихме, предполагат, че хората са правили това от десетки хиляди години.

Растителните остатъци, открити върху инструменти за смилане или чукане от европейския късен палеолит, предполагат, че ранните съвременни хора са смачквали и печели семена от дива трева. Остатъци от горнопалеолитен обект в Понтийската степ, в Източна Европа, показват древни хора, които са чукали грудки, преди да ги изядат. Археологически доказателства от Южна Африка още преди 100 000 години показват, че Homo sapiens е използвал смачкани семена от дива трева.

Проучванията показват, че Homo sapiens изглежда е имал по-голямо разнообразие в диетата си от неандерталците, с по-висок дял растения. Но сме сигурни, че нашите доказателства за ранната кулинарна сложност са началото на много находки от ранни ловци-събирачи в региона."

https://news.liverpool.ac.uk/2022/11/23/the-real-paleo-diet-new-archaeological-evidence-changes-what-we-thought-about-how-ancient-humans-prepared-food/

 

 

[Димитър Йорданов]

Преди 6 минути, makebulgar said:

"Изследвахме остатъци от храна от два къснопалеолитни обекта, които обхващат период от близо 60 000 години, за да разгледаме диетата на ранните ловци събирачи. Нашите доказателства се основават на фрагменти от готови растителни храни (помислете за изгорени парчета хляб, питки и бучки каша), намерени в две пещери. С просто око или под микроскоп с ниска мощност те изглеждат като карбонизирани трохи или парчета, с фрагменти от слети семена. Но мощен сканиращ електронен микроскоп ни позволи да видим детайли на растителните клетки.

Праисторически готвачи

Открихме карбонизирани фрагменти от храна в пещерата Франкти (Егейско море, Гърция), датиращи от преди около 13 000-11 500 години. В пещерата Франкти открихме фрагмент от фино смляна храна, която може да бъде хляб, тесто или вид каша в допълнение към богати на бобови семена, грубо смлени храни.

В пещерата Шанидар (Загрос, Иракски Кюрдистан), свързана с ранните съвременни хора преди около 40 000 години и неандерталците преди около 70 000 години, открихме и древни фрагменти от храна. Това включва дива горчица и теребинт (див шам фъстък), смесени в храните. Открихме семена от дива трева, смесени с варива в овъглените останки от неандерталските слоеве. Предишни проучвания в Шанидар откриха следи от тревни семена в зъбния камък върху зъбите на неандерталците.

И на двете места често намирахме смлени или натрошени бобови семена като горчив фий (Vicia ervilia), тревен грах (Lathyrus spp) и див грах (Pisum spp). Хората, които живеели в тези пещери, добавяли семената към смес, която се нагрявала с вода по време на смилане, чукане или пасиране на накиснати семена.

По-голямата част от дивите бобови смеси се характеризират със смеси с горчив вкус. В съвременното готвене тези варива често се накисват, нагряват и разбелват (отстраняване на семенната обвивка), за да се намали горчивината и токсините им. Древните останки, които открихме, предполагат, че хората са правили това от десетки хиляди години.

Растителните остатъци, открити върху инструменти за смилане или чукане от европейския късен палеолит, предполагат, че ранните съвременни хора са смачквали и печели семена от дива трева. Остатъци от горнопалеолитен обект в Понтийската степ, в Източна Европа, показват древни хора, които са чукали грудки, преди да ги изядат. Археологически доказателства от Южна Африка още преди 100 000 години показват, че Homo sapiens е използвал смачкани семена от дива трева.

Проучванията показват, че Homo sapiens изглежда е имал по-голямо разнообразие в диетата си от неандерталците, с по-висок дял растения. Но сме сигурни, че нашите доказателства за ранната кулинарна сложност са началото на много находки от ранни ловци-събирачи в региона."

https://news.liverpool.ac.uk/2022/11/23/the-real-paleo-diet-new-archaeological-evidence-changes-what-we-thought-about-how-ancient-humans-prepared-food/

 

 

Хубаво - това е обсъждано в темата" Неандерталци, денисовци и съвременни човеци". Няма общо с тази конкретна тема. 

Общо имат моите въпроси към теб свързани с постите и постенето, които ти заобикаляш и се правиш за пореден път, че не си ги видял. 

[Кибик]

Преди 10 минути, makebulgar said:

"Изследвахме остатъци от храна от два къснопалеолитни обекта, които обхващат период от близо 60 000 години, за да разгледаме диетата на ранните ловци събирачи. Нашите доказателства се основават на фрагменти от готови растителни храни (помислете за изгорени парчета хляб, питки и бучки каша), намерени в две пещери. С просто око или под микроскоп с ниска мощност те изглеждат като карбонизирани трохи или парчета, с фрагменти от слети семена. Но мощен сканиращ електронен микроскоп ни позволи да видим детайли на растителните клетки.

Праисторически готвачи

Открихме карбонизирани фрагменти от храна в пещерата Франкти (Егейско море, Гърция), датиращи от преди около 13 000-11 500 години. В пещерата Франкти открихме фрагмент от фино смляна храна, която може да бъде хляб, тесто или вид каша в допълнение към богати на бобови семена, грубо смлени храни.

В пещерата Шанидар (Загрос, Иракски Кюрдистан), свързана с ранните съвременни хора преди около 40 000 години и неандерталците преди около 70 000 години, открихме и древни фрагменти от храна. Това включва дива горчица и теребинт (див шам фъстък), смесени в храните. Открихме семена от дива трева, смесени с варива в овъглените останки от неандерталските слоеве. Предишни проучвания в Шанидар откриха следи от тревни семена в зъбния камък върху зъбите на неандерталците.

И на двете места често намирахме смлени или натрошени бобови семена като горчив фий (Vicia ervilia), тревен грах (Lathyrus spp) и див грах (Pisum spp). Хората, които живеели в тези пещери, добавяли семената към смес, която се нагрявала с вода по време на смилане, чукане или пасиране на накиснати семена.

По-голямата част от дивите бобови смеси се характеризират със смеси с горчив вкус. В съвременното готвене тези варива често се накисват, нагряват и разбелват (отстраняване на семенната обвивка), за да се намали горчивината и токсините им. Древните останки, които открихме, предполагат, че хората са правили това от десетки хиляди години.

Растителните остатъци, открити върху инструменти за смилане или чукане от европейския късен палеолит, предполагат, че ранните съвременни хора са смачквали и печели семена от дива трева. Остатъци от горнопалеолитен обект в Понтийската степ, в Източна Европа, показват древни хора, които са чукали грудки, преди да ги изядат. Археологически доказателства от Южна Африка още преди 100 000 години показват, че Homo sapiens е използвал смачкани семена от дива трева.

Проучванията показват, че Homo sapiens изглежда е имал по-голямо разнообразие в диетата си от неандерталците, с по-висок дял растения. Но сме сигурни, че нашите доказателства за ранната кулинарна сложност са началото на много находки от ранни ловци-събирачи в региона."

https://news.liverpool.ac.uk/2022/11/23/the-real-paleo-diet-new-archaeological-evidence-changes-what-we-thought-about-how-ancient-humans-prepared-food/

 

 

В края на статията все пак с две изречения малко срамежливо се признава:

Цитирай

 Recent studies suggest Neanderthal populations in Europe were top-level carnivores. Studies show Homo sapiens seem to have had a greater diversity in their diet than Neanderthals, with a higher proportion of plants. 

Действително като е нямало бизон, за да оцелеят ще ядат трева и семена от трева, на едва ли са си варили овесена каша със сутришното кафенце