Какво е точното пресъздаване на особеностите на пространствено-времевите теории Специална и Обща теория на относителността посредством хиперизмерен (над-триизмерен) пространствен подход? Има ли място подобен подход по отношение на квантовата механика?

[Станислав Янков]

Преди 38 минути, insighting said:

А ако е мелез, пораснал висок не от храната, а вследствие на особен ген?

Какво ще е неговото ново времево измерение според заболяването?

Независимо как е порастнал - това е просто неточна, но интуитивна илюстрация на прехода между измеренията. Реално човек би наблюдавал разлики при всички пет плоскости (и петата би могъл да я вижда отдолу и по-добре от четвъртата), ако смисълът беше в такива детайли, а не във фракталния момент по отношение на измеренията.

Също има ясен паралел с Блоковата Вселена и нейните срезове, каквито представляват конкретните пространствено-времеви ситуации. При Евклидовата относителност с ясно изразено четвърто пространствено измерение това са "деформирани", "асиметрични" (неевклидови) проекции на идеализираното евклидово четиримерно пространство.

Редактирано Август 12 от Станислав Янков

[insighting]

Според мен не е същото, г-н Янков. Защото градивните блокчета на вселената, описани като вибриращи многомерни струни, са подчинени на К-теорията, на чиято база се развива некомутативната геометрия на пространствата. 

А моят въпрос към Вас се основава на Теорията на възлите, чиито криви могат да се деформират една в друга непрекъснато, без рязане или разкъсване. Така чрез възлите се описват ДНК-конфигурациите как си взаимодействат с периодичните орбити на някои диференциални уравнения.

Докато Вашите 5 плоскости може да имат по-висока размерност. Тогава класификацията се основава на процеса "хирургия", която добавя нови структури - дупки, а такова четиримерно многообразие се възприема за доста странно. 

Продължавайте, аз само ще Ви чета, за да не Ви обърквам...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, insighting said:

Продължавайте, аз само ще Ви чета, за да не Ви обърквам...

Те, точно объркванията са интересните - те насочват вниманието към новите и непознати неща, дори ако възможностите за по-задълбоченото им разучаване възникват след време (при мен най-често е така). Затова и не се сърдя на Скенер и Гравити за често доста рязкото им отношение към мен - ползите за мен от коментарите им (и не само от техните коментари) са безспорни.

Не ми се струва точно този пример от материала на ван Линден да навежда на асоциации към К-теорията (при суперструните финалното образувание, което се опитваше да събере няколко взаимосвързани под-теории, се наричаше М-теория и примерът на ван Линден не насочва по никакъв начин и към това) или към теорията на възлите (това е дял от топологията, който е доста общ и намира своето приложение и съществена роля в множество други физически теории, например относно спинорите и тяхното въртене без заплитане или късане). Вашите забележки относно К-теорията и теорията на възлите не могат да бъдат изведени от такива доста общи подхвърляния за ДНК и ролята и' в доста повърхностния пример на ван Линден. За полезно обсъждане на тези неща (както и на топологичните дупки) е нужен отделен, конкретен и детайлен разговор без особена връзка с този доста базов текст на ван Линден. За радост - тази тема не се ограничава само до материала на ван Линден (в бъдеще ще цитирам и други негови материали, както и материали на други автори, които ми се струва, че могат да ми свършат добра работа)...

Редактирано Август 12 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

ЗАЩО ВРЕМЕВАТА КОРДИНАТА КРИЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, КОЕТО ТВЪРДИ ЕВКЛИДОВАТА ОТНОСИТЕЛНОСТ?

Досега в материалите, които разглеждат Евклидовата относителност или различни моменти от нея, непрекъснато се споменава, че когато движението на произволен обект не протича в 3D-пространството ХУZ, то значи се случва по направлението на четвъртото пространствено измерение W (в оригиналните материали се твърди, че става дума за собственото време Тау, там четвъртото пространствено измерение W не е ясно и категорично дефинирано, макар повече или по-малко завоалирано да се заявява, че го има, аз тук ползвам моето разширение на концепцията, при което четвъртото пространствено измерение W е съвсем ясно и конкретно посочено).

Във всичко това, обаче, се съдържа един ГОЛЯМ проблем! Когато движението на материята протича изцяло по координатата Х (светлината), тогава Lx=0 (дължината на Вселената по направлението на координатата Х от позицията на светлинния лъч е нулева, както е нулева и "дължината" на лъча по направлението Х от позицията на външен наблюдател), t=0 (няма ход на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател) и Lw=безкрайност (отстоянието на Вселената по направлението на координатата W е безкрайно, което дава времеви интервал с безкрайна продължителност и нулев темп на часовниците на лъча от позицията на външен наблюдател). При разполагане на вектора на скоростта 1с напълно по направлението на координатата W всичко става точно противоположното - Lx=безкрайност, Lw=0 и t=безкрайност. Какво означава това?

Както при движение със скоростта на светлината по координатата Х дължината по Х е нула, а дължината по координатата W е безкрайна и от там часовниковият темп t е нула (спрели часовници), така и при движение със скоростта на светлината по координатата W дължината по Х е безкрайна, дължината по W е нула и от там часовниковият темп t е безкраен (това означава, че минало, настояще и бъдеще се проявява едновременно - нещо подобно на едновременното минаване на частица по всички възможни пътища при квантовата механика и за разлика от нулевият темп със спрелите часовници при движението по Х). При покой спрямо нещо друго в 3D-пространството ХУZ обаче ние не регистрираме едновременно минало, настояще и бъдеще, а имаме съвсем конкретен максимален часовников темп с минимална възможна стойност - планковото време (нищо общо нито с безкрайна, а още по-малко с нулева стойност на t). Това би наложило векторът на скоростта 1с да не лежи изцяло върху координатата W, а да е съвсем леко изместен надясно, в посока към координатата Х.

Само така, ако стриктно следваме Евклидовата относителност, можем да получим максималния часовников темп, който регистрираме в покой и който няма нищо общо нито с безкрайно t, нито поне с нулево t. И точно тук е проблема! Лекото изместване на вектора на скоростта 1с леко надясно, за да получим регистрирания на практика часовников темп в покой, не само означава компонент на скоростта по направлението на координатата W, по нисък от 1с, но също така означава и компонент на скоростта по направлението на координата Х, по-висок от 0 !!! Засега не е известно да е регистрирано някакво минимално движение по някакво направление в 3D-простанството, докато два обекта се считат в покой един спрямо друг (тоест - реално да няма покой в 3D-пространството). Покоят в 3D-пространството се запазва, докато часовниците на покоящите един спрямо друг обекти се движат с конкретен максимален темп, вместо с безкраен такъв, както изискваше логиката на Евклидовата относителност, съчетана с ясното дефиниране на четвъртото пространствено измерение W. Това означава, че има нещо повече от само четвърто пространствено измерение W в ефекта на времето, който регистрираме в покой (можем да наречем това предположение "W+"). С други думи - тази логика се насочва към суперструнната теория с нейните повече от четири измерения...

[Станислав Янков]

Изглежда същността на времевия ефект се крие някъде в суперструнната теория! Може би не точно в настоящата ѝ версия, но някъде там! Няма значение, дали приемаме измеренията като нещо условно, просто като степени на свобода, произтичащи от теоремата на Ньотер или ги считаме за пространствени, с помощта на логиката зад Евклидовата относителност (тези различни логики могат да действат съвместно, поотделно, без да си противоречат една на друга, като се допълват) - у мен се налага все по-устойчивото подозрение, че времевият ефект се дължи на наличието на повече от четири измерения!