Отиди на
Форум "Наука"

Св. Йоан Рилски или св. Иван Рилски?


sisinda

Recommended Posts

  • Потребител

Любопитна съм да чуя какви са мненията по въпроса за изписването на името на светеца. Лично аз въз основа на това, което съм прочела, клоня към св. Йоан Рилски, тъй като това е името, което му е дадено, когато приема да служи на Бога. А и в средновековните текстове се изписва по този начин. От друга страна св. Иван Рилски се е наложило в общественото пространство и в голяма част от литературата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами по-правилното е Йоан Рилски. То и владетелите ни Йоан Асен II, Йоан Александър, Йоан Шишман, Йоан Страцимир сега ги знаем като Ивановци. Просто името Иван е навлязло толкова много, че е изместило гръцкото Йоан и е зело неговото място, като е станало едно от най-използваните български имена. Иначе имената Йоан и Иван значат едно и също, така че не виждам проблем да му казваме Иван. :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

ИВАН РИЛСКИ (ок. 876-18.VIII.946)

Отшелник. Роден в с. Скрино, Кюстендилско, в бедно семейство. След смъртта на родителите си напуснал бащиния си дом и приел монашество. В знак на протест срещу съществуващата феодална експлоатация се установил в Рила планина и се отдал на отшелнически живот. Между 927-941 основал Рилския манастир. За неговата уредба оставил свое "Духовно завещание". Възгледите му почивали на чисто религиозна основа. След неговата смърт почитан като светец. Първоначално мощите му били пренесени в Средец (дн. София) и поставени в храма "Св. евангелист Лука", а от там - в Маджарско. След това отново били върнати в Средец. През 1238 последвало ново преместване - този път в Търново, а от 1469 били върнати в Рилския манастир. На неговия отшелнически живот са посветени 7 български и 1 гръцко житие.

Икона на св. Йоан Рилски

post-1-1186055415_thumb.jpg

Проложно житие на Иван Рилски в Драгановия миней

post-1-1186055453_thumb.jpg

В научната литература се приемат и двете имена. Повече се набляга на Иван.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ох, незнам откъде го взехте този цитат за живота на св. Йоан Рилски (прилича на енциклопедия от соц. периода), но има допуснати сериозни грешки. Като имам малко повече време ще се заема с корекцията.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Естествено, че св. Иван Рилски.

Може канонично да е по-правилно Йоан, но този светец е най-българския, народът му казва така и с това се запомня.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Йоан = Иван = Джон = Жан = Хуан ..... Въпроса е доста относителен. Името е популярно и се среща в разни варианти. По-важното е в един и същи текст да се подхожда последователно, т.е. да се ползва само един тип име. Понякога се получава доста забавно, та едно и също лице е известно според случая с различен вариант на името - напр. принц Джон и крал Йоан Безземни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ta нима промяната на името ще направи текста по-сериозен? Няма нищо несериозно в името св.Иван Рилски, както българите са наричали и наричат този светец. Напротив, другото би било претенциозно, според мен.

Link to comment
Share on other sites

Нали казаха, че името Йоан, а не Иван, е било дадено на светеца, когато приема да служи на Бога. Значи това е неговото истинско име и то следва да бъде използвано в по-сериозни текстове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Добре, ако ти се налага да пишеш, кое име ще използваш и защо?

Ами принципно съм свикнал да го пиша Иван, но според мен си е по правилно Йоан ама навици.

Естествено, че св. Иван Рилски.

Може канонично да е по-правилно Йоан, но този светец е най-българския, народът му казва така и с това се запомня.

Не си прав. През X век такова име Иван няма да срещнеш по българските земи. Просто това е руската версия на Йоан, която българите по-късно приемат.

Странно е как го пишат в учебниците по история. В този на Анубис ( Петър Делев, Петър Ангелов, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Пламен Митев и др.) римския монах е назован Йоан, както и всички български царе с такова име. В учебника на Просвета (Александър Николов, Митко Делев, Александър Иванчев, Веселин Янчев) той е назован Иван. И все пак е по-правилно Йоан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мненията на Serena и Philip определено ми допадат. :)

Само някои бързи корекции на краткия биографичен текст за светеца, цитиран по-горе:

1. Няма сведения за благосъстоянието на семейството на св. Йоан Рилски, но ако съдим по проложните му жития, в които се пише, че той раздава бащиния си дял на бедните, е логично да не го причисляваме към тази категория население.

2. Със сигурност причината да стане отшелник не е някакъв "протест срещу съществуващата феодална експлоатация", както твърди марксистката историография, а по-скоро е имал религиозни подбуди.

3. Първото място, където се установява българския светец не е Рила, а друго неизвестно по име (вж. Дуйчев, Ив. Рилският светец. С., 1947, 95-97.).

4. Времето на основаване на манастира е спорно и няма сигурни сведения. Някои приемат, че е основан 30-те години на Х в., но пък например Георги Скилица пише, че самата сграда е построена 12 г. след смъртта на св. Йоан Рилски.

5. Т. нар. тук "Духовно завещание" е всъщност "Заветът" на светеца, който естествено че ще има религиозно съдържание, тъй като представлява наставления към монасите и негови ученици. Около него също съществуват проблеми, тъй като е запазен в късни преписи от ХІХв.

6. Това, което ме втрещи е посочената година за пренасянето на мощите в Търново, която нямам идея по каква логика е посочена. Мощите са пренесени от Средец в Търново, когато българския цар Асен І превзема града през 1195 г.

7. Броят на житията за светеца е по-голям, без да прибавяме към тях разказът за пренасяне на неговите свети мощи от Владислав Граматик и химнографските произведения. По-груби сметки са около 10.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Цитата който давам е от преди няколко години писан от хора на БАН и СУ.

Същите хора за които става въпрос тук: http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=3056&hl=

съжалявам, че не попаднах на тази статия по рано...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не се и съмнявам, че могат да се намерят доста забавни неща в българската историография. Само, че точно на такова нещо не съм попадала. Любопитна съм чие име стои под статията и ако цитираш енциклопедията ще съм ти благодарна. Добре е човек да е информиран :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец

"Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание. Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей.

Подробно е писaл върху този проблем проф. Иван Дуйчев в книгата си "Заветът на свети Иван Рилски". Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година.

Аз, смиреният и грешен Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята -постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождение от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази която има мъж.

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: "Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас." Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. И който пристъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните".

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: "Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си и прочее." Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва:"Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя." И другаде: "Търсете първо царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде." Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбие и мене - понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове - и така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: "Проклет да е човекът, който се надява на човека" и останалото. Като изброява злините, той добавя че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте, що ще ядем, или що ще пием, или в що ще се облечем. Защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как не сеят, нито жънат, нито събират житници, и вашия Небесен отец Ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее учи да забравяме онова, що е отзад и да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нащата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което - излизайки заради Бога от света - сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия основоположник - преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне." Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Ако ли пък, както казва великия наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирски, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: "Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние." И другаде: "Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни." Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам." А какъв е този Христов мир, чедца? - Той сам отново казва, като говори: "Не както дава светът ви давам Аз." Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: "И неговия мир няма предел." Но и апостолът ни учи, като казва: "Имайте мир и святост - с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога." Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия ваш Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: "Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта." Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в пещерите, и в земните пропасти - за които не бе достоен целият свят - но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.

Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: "Да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят са угостили ангели."

Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител - на Светия и животворящия Дух, та той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.

А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от [Страшния] съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в годината от създаването от света 6449 [941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

Teкстът е предоставен от о. Илия Христов

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Забележете обаче, че не кой да е, а Иван Дуйчев го нарича именно "св.Иван". Формите на името и т.н., това са разбира се важни неща, но най-важното е как го нарича народът, масово. Същото е като с Вашингтон - всички знаят, че е Уошинтън, ама на български е Вашингтон.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Разбира се трябва да се проинася на български език,щом е български светец.Да, името идва от гръцкото "Йоан" ,но в българската традиция е Иван и би трябвало да се произнася ,като "Иван" .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Да, името идва от гръцкото "Йоан" ,но в българската традиция е Иван и би трябвало да се произнася ,като "Иван"

Да но и името "Петър" е гръцко, а българския му вариант е "Камен", ама това не значи че на петъровци трябва да им викаме каменци само защото е такъв българския вариант на името им. И българската традиция на името Иван идва едва през епохата на турското робство, когато над българските земи започва да се усеща влиянието на "дядо Иван", който ще освободи поробеното христианско население от османците.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В средновековието дори грешното изписване на надреден знак в свещените текстове е било неприемливо, защото неразбирането на значението може да доведе до ерес. Не знам как би се възприела тогава подмяната на името на един светец.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Йоан се изписва в църковните текстове,а те не могат да си позволят много относно правописа и традицията,при условие,че има гръцко влияние.Иван е още много преди турското робство и го има в старобългарски текстове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Йоан се изписва в църковните текстове,а те не могат да си позволят много относно правописа и традицията,при условие,че има гръцко влияние.Иван е още много преди турското робство и го има в старобългарски текстове.

За мен е безспорно само едно - Йоан е каноничното, а Иван светското име/добило популярност/.

Според мен и двете имена са правилни, но следва да се използват при различни случаи - в църквата и при ритуални служби - задължително каноничното.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Иван и Йоан са едно и също име, Йоан е оригиналното гръцко име, а славянските народи го изговарят като Иван. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Йоан се изписва в църковните текстове,а те не могат да си позволят много относно правописа и традицията,при условие,че има гръцко влияние.Иван е още много преди турското робство и го има в старобългарски текстове.

Може ли да ме информираш в кои точно старобългарски текстове се изписва като Иван?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

да,мисля,че съм направил грешка с мнението си .Засрамих се...Защо направих грешката.Почти съм сигурен ,че когато четохме текстове в училище в час по старобългарски сме срещали името "Иван", защото "Йоан" се е ползвало заради традицията,но съм почти сигурен,че в апокрифи сме срещали "Иван"...хм,трябва да прегледам записките си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз самата не съм сигурна, затова и попитах :bigwink: Иначе ще се заема сериозно по въпроса и ще проверя как се изписва името и в апокрифите. Само, че не се сещам за апокриф, в който да се споменава името на св. Йоан Рилски, затова ще погледна за Йоан по принцип.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...