Сравнителен Мистицизъм

[dario]

Оцветена версия на гравюрата на Фламарион

 

Интересно ми беше да отворя подобна тема относно Мистицизма в религиите и философиите, разгледани като една обща идея в различни традиции. Целта на темата е съвсем любителска и не предполага тежки догматики, нито предпочита някакви конкретни традиции като по-истински или верни (аз лично не се числя към някаква религия). Също така е добре да се поясни, че единно понятие Мистицизъм исторически не съществува, има множество духовни традиции и практики, които попадат от изцяло днешна гледна точка под шапката "Мистицизъм" на базата на сходните си характеристики, което и ни отвежда към сравнителен анализ. Също така, трябва да се подчертае, че мистицизмът няма нищо общо по начало с езотериката, окултното, както често много хора бъркат. 

Мистицизмът най-общо може да се сведе до идеята за индивидуален духовен подход, при който човек търси директна връзка с Бог, най-вече чрез помощта на съзерцателни практики, които да го подготвят за някакъв вид сливане/свързване на човешкото и божественото в свръхрационална единност от временен характер. То е дълбоко лично преживяване свързано с променено състояние на съзнанието. Във всички традиции това състояние е отвъд човешките разбирания и не може да бъде разбрано интелектуално и ясно вербализирано. Това сливане/свързване може да бъде:

(тип-1) пълно, където връзката субект (аз) и обект (Божеството) напълно се разпада и всичко става Едно;
(тип-2) частично, при което човешката субектност се запазва при общение с Бог (или участие в божественото) като друг, макар и с усещане за единност. 

Доколкото това изобщо може да мине за определение за различните видове мистицизми, тук започват и всички видове разминавания на мнения в различните традиции.

Тук също може да се вметне въпроса, дали мистицизма е нещо отделно от религиите към които принадлежи или е интегрална част от тях? Аз лично смятам, че първоначално е отделен компонент, който в последствие е така интегриран в религиите, че не може да се гледа вече на него като на нещо отделно. 

Съзерцателни практики, с които се постига това мистично свързване могат да бъдат постоянната молитва в Християнството, Дхикр в Суфизма (повтаряне на 99-те имена на Бога), различни видове медитативни практики в Източните религии.

Терминологично в днешно време най-често може да се чуе думата Nonduality/Недуализъм (популяризирано от Адвайта школите), като интелектуално осъзнаване на онтологичното единство между субекта и обекта, макар и да не значи непременно самото сливане/свързване. За самото сливане/свързване в различните религии има някои релевантни понятия, които покриват или не покриват съвсем точно идеята:

- В Католицизма е познат термина Unio Mystica (тип-2).
- В Православието това е Теозис/Обожението (тип-2).
- В Суфизма - Фана и Бака (тип-1)
- В Кабализма - Девекут (тип-2).
- В Будизма Нирвана/Шунята (тип-1).
- В Индуизма Турия-тита/Самадхи (единството между Атман-Брахман) (тип-1). 
- В Неоплатонизма е Хенозис (тип-1). 

Тук бих защитил личното мнение, че макар тези състояния да не са съвсем еднозначни, то те сочат към едно и също явление - ре-интеграция на индивидуалното съзнание във всеобщото (Бог), като тип-1 и тип-2 не са взаимноизключващи се, т.е. тип-2 може да премине в тип-1, както и тип-2 може да премине към тип-1 или да бъде етап. 

Други термини, които са свързани с мистицизма са напрамер "пан-Ентеизма" (да не се бърка с Пантеизъм), т.е. идеята, че всичко е включено вътре в божеството и няма нищо извън него; "Монизъм" (в религиите), като идея, че онотологично не съществува нищо освен Божието единство, всичко е Едно, и разнообразието е само наша заблуда, макар че има и по-умерени варианти на този възглед допускащи множествеността. "Апофатично" (негативно) Богословие в Християнството, като подход изследващ не какво Бог е, но какво Бог не е, за да може да се надскочат и да се иде отвъд концептуалните мисловни конструкти, които не могат да обхванат трансендентността на Божеството. 

Ако погледнем исторически как тази идея/идеи се развива на различни места, най-ранните писмени сведения, които имаме са от литературния корпус на Упанишадите в Индия, които възникват около 7-ми век пр.Хр в най-ранната си фаза. Упанишадите повлияват на Индузима, на Индийската философия, както и на религия като Будизма. Будизмът в същината си може да бъде определен като чист мистицизъм, учение първоначално произлязло от личното мистично преживяване на определен индивид (Буда). Може би най-популярната и позната форма на Индийски мистицизъм е Адвайта Веданта (8-ми век сл.Хр), но това е присъщо и на Кашмирския Шайвизъм, някои клонове на Йога (класическата Йога е дуалистична, но недуалистична е например Джнана йога), някои видове Тантра (например Шакта).  Тук възниква и първият прототип на апофатично/негативно Богословие - neti-neti.

Разбира се, възможно е древните и арахичните човешки цивилизации по света да са познавали тези практики и преживявания, но тук говорим кога те са били сложени черно на бяло, от което да се ползват други хора. Дали например Шаманизма може да се отнесе към някой вид мистицизъм, аз поне съм малко скептичен.

Хронологически, извън Индия подобни частични идеи възникват в Елинска среда още в предсократовия период у философи като Парменид и Хераклит, след това донякъде при Платон, ако се има предвид Неоплатоническата му ре-интерпретация (иначе дуалист по правило). В Старогръцката философия като цяло възникват критично важни концепции и терминология (логос, нус, монада, психе, едно, ипостас, хенозис), която ще помогне за развитието на техническата и теоретичната страна на Мистицизма в Западния свят, където през медиацията на Неоплатонизма и влиянията от Филон Александрийски, бих казал, че Мистицизмът, като писмено изложена концепция и праксис се интегрира и в Християнството (Християнски мистицизъм/Исихазъм) и в Исляма (Суфизъм), както и в Юдаизма (Кабала). Относно гръцкия свят, интересна е теоретичната идея в езическия период за "Незнайния бог" (Agnostos Theos). 

Все пак, да се говори за завършен Мистицизъм преди Елинистическата епоха едва ли е възможно. Когато в последствие Елинизмът навлиза в Египет (най-вече визирам космополитната Александрия), то това е сместта, която е родила целия западен Мистицизъм. В глобализиран център като Александрия възникват интересни хибриди между Елинизма и местните египетски култове, като например Херметическата литература, която макар и доста разнородна, все пак може да се класира с някои от книгите си ("Пимандър" е доста интересен пример за мистицизъм тип-2). В Александрия се развива и Средния Платонизъм, като преход към Късния Платонизъм. Пак там възниква и интересната разновидност на Християнството - Гностицизъм. Тук е интересно да се спомене за множеството будистки емисари, които император Ашока (268-232 пр.Хр) разпраща из гръцкия свят, включително в частност Александрия. Там има присъствие дори на индийски брамини. 

Тук през 1-ви век сл.Хр. живее и Филон Александрийски и диаспора от елинизирани евреи. Филон на базата на Септуагинтата създава доста интересна интерпретация на Еврейската традиция през призмата на Елинистическата философия, като много от идеите му за Логоса повлияват на християни като Климент Александрийски и Ориген (самият Филон никога не е визирал Иисус Христос когато говори за Логоса). Самото Евангелие на Йоан започва с думите "En archē ēn ho Logos". Идеите на Филон Александрийски със сигурност са ранна форма на Мистицизъм, като той дори дава интересни интерпретации на мистичното сливане, като твърди, че пречистения човек с изпразнено от тварно съдържание съзнание преживява екстатично състояние, при което бива обладаван от Логоса, достигайки Хенозис. Пак У Филон срещаме типичното в мистицизма разделение на трансендентната единна страна на Бог (абсолют), както и на проявената действена страна на Бог - Логоса. 

Върховата точка в развитието на цялата линия на Древногръцката философия си остава Неоплатонизмът, като финал на езическия период. Неговото начало започва от египетския грък Плотин (3-ти век сл.Хр), като остава неясно каква част от неговите идеи са дело на неговия учител Амоний Сака. Този късен етап на Платонизма, мисля че може да се нарече първата истинска западна мистическа традиция, при който старата спекулативна философия започва да навлиза в полето на религията с идеята си за спасение на душата (връщането към Едното). Не бих се учудил, ако Неоплатонизма беше станал религия в някоя от по-късните си разновидности. Християнството обаче се налага и печели срещу всички останали конкуренти. И въпреки това, през 6-ти век сл.Хр. през автор като Псевдо-Дионисий Ареопагит плодовете на Неоплатонизма са интегрирани в Християнството (макар и ре-интерпретирани от християнска гледна точка с изчистени нежелани елементи), което е и началото на Християнския Мистицизъм и Апофатичното богословие, поне от литературна гледна точка (за Мистично Богословие в Християнството може да се говори и по-рано при Кападокийските отци, както и у Александрийците). "Ареопагитиката" повлиява и на Католицизма, където Мистицизмът съществува на границата с еретизма през що-годе цялото Същинско и Късно Средновековие. И въпреки това, едни от най-блестящите християнски мистици са от католоческия свят. Там също Мистицизмът успява да излезе от рамката на Богословските среди (до голяма степен с помощта на ренегади от Доминиканските среди) и да стигне до простонародните маси и да се създаде идеята за "Братство на свободния дух", като духовна атмосфера, при която големи простонародни маси се обръщат към индивидуална мистична духовност и да се делят от Църквата (видяно като ерес съответно). Създават се движения като бегардите, бегините, комунални общества извън църковните среди сред които виреят мистични практики. Всичко това още преди да се появат дуалистичните ереси от Изтока (които не бих разглеждал като част от Мистицизма).

В Юдейска среда за ранен Мистицизъм може да се говори около 100 г.пр.Хр в Меркаба и Хехалот литературата (мистицизъм тип-2), които са късен дериват на Апокалиптичната литература при Юдеите. Символиката и образите тук са силно повлияни от виденията на Йезекиил и Исая, а образа на спускането навътре в себе си представено визуално като обхождане на царски дворец е нещо, което типологично можем да открием 1500 години по-късно в духовните видения на Тереза Авилска (макар тя да няма нищо общо с тази традиция и образи). Куулминацията в този вид Юдейски мистицизъм е достигането през много перипетии до най-вътрешната централна точка на двореца - тронната зала на бог, където се съзерцава трона-колесница на Бог, понякога и самия Йехова, представен антропоморфно. Но никога не се достига до сливане от мистицизъм тип-1 - субектът остава субект и обектът остава обект, това е нещо на което много се е държало в Юдейската традиция. Ще са нужни още 1000 години преди Юдейски мистицизъм да се развие в такова направление в Средновековна Испания, под влияние на Неоплатонизма, Християнството и Исляма.

След Александрийските синкретизми, както се спомена, мистицизмът навлиза в Християнството, Исляма и по-късно в Юдаизма. В Православното Средновековие се ражда и Исихазма, като добре дефинирана мистическа практика в монашеските среди. В Ренесансова Италия възроден интерес към темата се наблюдава в интелектуалния елит по това време (през преводите и интепретациите на Марсилио Фичино и Джовани Пико дела Мирандола), някои късни секти в Юдаизма като например Хасидизма. В пост-средновековен контекст мистицизъм откриваме в Лутеранския Пиетизъм, у протестантите-Квакери, интересния протестантски независим мислител Якоб Бьоме, Квиетизма в Католическия свят, както и в Западната Езотерика малко или много.

Моето мнение, че тези различни видове мистицизми вероятно не са възникнали независимо, но се касае за културни влияния, от човек на човек. Изобщо, след завоеванията на Александър и Пътя на коприната, възможността за трансмисия на идеи и дирекната комуникация между хора от различни далечни райони е била по-силна от всякога преди. Присъствието на будисти и брамини в Александрия, според мен, е възможната причина за възникването на мистицизма на Запад. И като цяло Александрия е началото на всичко това за Западния свят. Извинявам се, че стана толкова дълго всичко това.

Редактирано Неделя в 04:02 от dario

[Мълчаливец]

Сравнителният мистицизъм, както си мисля, включва и сравнението на женския и мъжкия мистицизъм. Дали пък разните Школи и Култури не са повлияни от дълго доминиране на културата и цивилизацията от мъже? Дали този ред не е изключвал прякото общуване с божествата им на жриците, гадателки, припадничави богомолки, пророчици и пр., опитът на които си остава тяхно заключено преживяване, което е далеч от рационализацията и класификацията на ума?

Дори бих казал, че мистичното преживяване на жените, бидейки по- ирационално, е по- адекватно на понятието Мистицизъм. (Какво ли би казала по въпроса главата на Англиканската църква г- жа Сара Мълали)?  

Редактирано Неделя в 05:44 от Мълчаливец

[ramus]

Преди 3 часа, dario said:

Будизмът в същината си може да бъде определен като чист мистицизъм, учение първоначално произлязло от личното мистично преживяване на определен индивид (Буда).

Тук има проблем. Освен условността в другите опити за 'сравнения'... тук са налице генерални грешки и неточности. 

Будизмът има сложна история и съдържание, но дори и ако приемете крайно опростените форми и аспекти, които в това антре се засягат относно него, то е налице проблем в основната ви схема построена на тип 1 и 2. А именно - будизмът не разглежда въобще "бог" - нито като цел, нито като "сливане с него". Просветлението... въобще не е "преживяване" и от него не произлизат никакви "учения" - именно когато става въпрос за Гаутама-БУДА

Религиозният аспект на будизма идва от доста други последствени исторически и социални процеси, в които будизма е употребен, но основните религиозни постулати и специфики се въвеждат от манастирските монашески комуни - нещо важно и особено характерно както за онази култура, така и за историческия период, вкл и на социални промени и етапи в развитието на тия народи. 

Според мен вие сравнявате мистицизма преди всичко в неговите религиозни аспекти. Същината на будизма НЯМА религиозен аспект.

Будизмът още преди Гаутама е сложно наслагване на възгледи, религии и култури. БУДА не е един човек и човешкия аспект е само носител. Това е етикет, название за особено и специално ниво на постижение в нещо, което именно ГАУТАМА изчиства от всякакви божествености и го пренася като практика, начини, принципи и концепция.

Той не е откривател на всички тия, а само нещо като "осъвременител" - принципа, задачата и мисията на поредния БУДА е именно да актуализира едно и също основно концептуално и синтезно ядро към променящия се исторически и психично етап в развитието на човешките същества. Защото това е послание, че в човеците има нещо особено - има път, има начин, има форми и вариации... през които ако се премине те стават вектор на съвсем нов поглед, мироглед възглед и позиция спрямо битието. БОГ в това няма нищо общо...  и като послание това е било нещо сложно и почти "революционно" за по-голямата част от човешките същества и битието им, дори по ония места и време. 

Гаутама, като последния за сега БУДА всъщност не предава послания на народа, а винаги е акцентирал думите и предаването на опита и практиките си, на отбрани субекти - нещо като "елита" около него и по онова време и места. Елитарността не е случайна, а народния социален будизъм идва много след Гаутама, като и там правят т.н. будистки събори (откъдето се взима и практиката в първите години на християнството) на които се решава кое става канон, как да се въдвори, как да се пренесе за поколенията и как да се ползва. И основната роля в това е именно на монашеската общност (санга) която поема ролята да го пренася, а и тогава е с голяма социална роля и значение в ония култури и общества. Именно от това се ражда религиозния аспект на будизма - далеч след Гаутама, особено вече при ТИБЕТСКИЯ будизъм, който става социално явление почти 7-10 века след неговата "кончина". 

Това искам да вметна  - будизмът не разглежда нищо по отношение на бог. Нито човека към бога, нито бога към човека. Нещо повече - в Азиатския континент и сложната и динамична амалгама от култури и социални промени, са налице и други форми на прояви, на нещо особено, което няма нищо общо със социалния живот и суетата в него. Появяват се нещо като "няколко центъра" около които произлизат доста сложни описания и систематизация на съвсем различен човешки мироглед, в сравнение с масовия. И то това е в далечни исторически времена, но преди всичко там.

Мога да вметна и че онова, което ние сега наричаме "философски аспект" на будизма, и дори го наричаме "будистка философия" не е същината на будизма, а само нещо съпътстващо. Все пак в историческите инерции будизмът се явява надграждане и нещо като модернизация на индуизма , в неговата сложна амалгама от аспекти и процеси. Гаутама не е бил "философ" - тия, пред които е говорил са били преди всичко практици. Философският аспект е бил преди всичко за обръщенията и контактите, за езика и опитите да се предадат основните положения и с тях да се намери път към възприемането на тази уникална идея, защото малцината хора "които са хващали нишката" и са вървели по нея... не ползват философия, нито с философи. Те не са и монаси, нито се сливат с бог. 

Никъде няма бог във висшите послания на крайно редките човешки същества, които оставят следи на нещо, което сякаш е извън човешкия "психичен космос". Никъде няма да се срещне бог, нито божествености нито в ДАОдъДзин, нито в Диамантената или Сърдечната сутра. А това са есенциалните известни върхове на тия послания. Има и други... но това не е особено важно.

Важното, на което акцентирам е, че за пътят, който тия следи биват оставени, няма място за мистицизъм, нито за бог, нито за религия или вярвания, преклонения.

Няма как да са и учения, защото тия неща не могат да бъдат "научени", нито предадени от един на друг, те не са социално-значими, нямат групов характер. Но те не са и преживявания, нито са емоционални или чувствени състояния на съзнанието, нито са умуване над философски концепции от абстракции, повтаряне на имената на бог, прострации, ритуали, повторения... Те са само преходен начин, път - за един едно, за друг - друго, което е според самия конкретен човешки субект. МИСТИКАТА е просто един етап в това, и е само за някои психични типологии - всичко останало е просто пропадане в капан заради неподготвеност и невежество. 

В заключение на всичко това искам да вметна и че... будизмът умира и най-големите усилия за това са именно на будистите, които в опита да го спасят и поддържат от разпад, всъщност го загробват ускорено. Това просто се повтаря в историята... 

Редактирано Неделя в 06:56 от ramus

[ramus]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

че мистичното преживяване на жените, бидейки по- ирационално, е по- адекватно на понятието Мистицизъм.

Аз не бих синтезирал въобще в тази посока. 

Ще опитам да изложа тезата си импровизирано така:

В същината си споменатото тук "мистично преживяване" е само малък аспект от една сложна и генерална психична трансформация. Има известни разлики в психичния свят, между т.н. "мъже и жени", въпреки че и това деление е доста условно от психична гледна точка и критериите нямат връзка с първични и вторични полови белези сред физиологията. 

От това произлизат и разликите в "мистичността" - изнесения напред емоционален аспект е предварително зададен в "женския" мозък. Вие обобщавате това като ирационалност и го приемам. Но да напомня че думичката ПРЕЖИВЯВАНЕ няма полови различия като процес и психично явление. И двата условни пола имат преживявания, и то още преди да са полово диференцирани - още от съвсем малки. ЯВЛЕНИЕТО ПРЕЖИВЯВАНЕ е сложно съставно и сложността идва постепенните наслагвания в процеса на психичното развитие. 

Обобщавам така - поради заложените от еволюцията полови различия, с цел видово оцеляване, се определят и съответните практики за управляеми преживявания - както е мистичността. За условно жените - има една типология. За условно мъжете - друга. Мистиката не е принадлежна на нито едната от тях, нито я определят.  

ВИЕ също имате преживявания, както и автора на темата, както и аз или всеки друг автор зад ника си и няма никакво значение дали е "мъж или жена". ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са едно от най-значимите и сложни психични явления, с най-голяма роля и значение сред всяко битие. А в предишния си коментар предложих пък тезата че просветлението НЕ Е ПРЕЖИВЯВАНЕ. 

Редактирано Неделя в 07:12 от ramus

[dario]

Преди 3 часа, ramus said:

Тук има проблем. Освен условността в другите опити за 'сравнения'... тук са налице генерални грешки и неточности. 

Будизмът има сложна история и съдържание, но дори и ако приемете крайно опростените форми и аспекти, които в това антре се засягат относно него, то е налице проблем в основната ви схема построена на тип 1 и 2. А именно - будизмът не разглежда въобще "бог" - нито като цел, нито като "сливане с него". Просветлението... въобще не е "преживяване" и от него не произлизат никакви "учения" - именно когато става въпрос за Гаутама-БУДА

Религиозният аспект на будизма идва от доста други последствени исторически и социални процеси, в които будизма е употребен, но основните религиозни постулати и специфики се въвеждат от манастирските монашески комуни - нещо важно и особено характерно както за онази култура, така и за историческия период, вкл и на социални промени и етапи в развитието на тия народи. 

Според мен вие сравнявате мистицизма преди всичко в неговите религиозни аспекти. Същината на будизма НЯМА религиозен аспект.

Будизмът още преди Гаутама е сложно наслагване на възгледи, религии и култури. БУДА не е един човек и човешкия аспект е само носител. Това е етикет, название за особено и специално ниво на постижение в нещо, което именно ГАУТАМА изчиства от всякакви божествености и го пренася като практика, начини, принципи и концепция.

Той не е откривател на всички тия, а само нещо като "осъвременител" - принципа, задачата и мисията на поредния БУДА е именно да актуализира едно и също основно концептуално и синтезно ядро към променящия се исторически и психично етап в развитието на човешките същества. Защото това е послание, че в човеците има нещо особено - има път, има начин, има форми и вариации... през които ако се премине те стават вектор на съвсем нов поглед, мироглед възглед и позиция спрямо битието. БОГ в това няма нищо общо...  и като послание това е било нещо сложно и почти "революционно" за по-голямата част от човешките същества и битието им, дори по ония места и време. 

Гаутама, като последния за сега БУДА всъщност не предава послания на народа, а винаги е акцентирал думите и предаването на опита и практиките си, на отбрани субекти - нещо като "елита" около него и по онова време и места. Елитарността не е случайна, а народния социален будизъм идва много след Гаутама, като и там правят т.н. будистки събори (откъдето се взима и практиката в първите години на християнството) на които се решава кое става канон, как да се въдвори, как да се пренесе за поколенията и как да се ползва. И основната роля в това е именно на монашеската общност (санга) която поема ролята да го пренася, а и тогава е с голяма социална роля и значение в ония култури и общества. Именно от това се ражда религиозния аспект на будизма - далеч след Гаутама, особено вече при ТИБЕТСКИЯ будизъм, който става социално явление почти 7-10 века след неговата "кончина". 

Това искам да вметна  - будизмът не разглежда нищо по отношение на бог. Нито човека към бога, нито бога към човека. Нещо повече - в Азиатския континент и сложната и динамична амалгама от култури и социални промени, са налице и други форми на прояви, на нещо особено, което няма нищо общо със социалния живот и суетата в него. Появяват се нещо като "няколко центъра" около които произлизат доста сложни описания и систематизация на съвсем различен човешки мироглед, в сравнение с масовия. И то това е в далечни исторически времена, но преди всичко там.

Мога да вметна и че онова, което ние сега наричаме "философски аспект" на будизма, и дори го наричаме "будистка философия" не е същината на будизма, а само нещо съпътстващо. Все пак в историческите инерции будизмът се явява надграждане и нещо като модернизация на индуизма , в неговата сложна амалгама от аспекти и процеси. Гаутама не е бил "философ" - тия, пред които е говорил са били преди всичко практици. Философският аспект е бил преди всичко за обръщенията и контактите, за езика и опитите да се предадат основните положения и с тях да се намери път към възприемането на тази уникална идея, защото малцината хора "които са хващали нишката" и са вървели по нея... не ползват философия, нито с философи. Те не са и монаси, нито се сливат с бог. 

Никъде няма бог във висшите послания на крайно редките човешки същества, които оставят следи на нещо, което сякаш е извън човешкия "психичен космос". Никъде няма да се срещне бог, нито божествености нито в ДАОдъДзин, нито в Диамантената или Сърдечната сутра. А това са есенциалните известни върхове на тия послания. Има и други... но това не е особено важно.

Важното, на което акцентирам е, че за пътят, който тия следи биват оставени, няма място за мистицизъм, нито за бог, нито за религия или вярвания, преклонения.

Няма как да са и учения, защото тия неща не могат да бъдат "научени", нито предадени от един на друг, те не са социално-значими, нямат групов характер. Но те не са и преживявания, нито са емоционални или чувствени състояния на съзнанието, нито са умуване над философски концепции от абстракции, повтаряне на имената на бог, прострации, ритуали, повторения... Те са само преходен начин, път - за един едно, за друг - друго, което е според самия конкретен човешки субект. МИСТИКАТА е просто един етап в това, и е само за някои психични типологии - всичко останало е просто пропадане в капан заради неподготвеност и невежество. 

В заключение на всичко това искам да вметна и че... будизмът умира и най-големите усилия за това са именно на будистите, които в опита да го спасят и поддържат от разпад, всъщност го загробват ускорено. Това просто се повтаря в историята... 

Благодаря ви за интересния отговор. Разбира се, това което казвате е така и е мой пропуск прекалената опростеност на иначе сложни проблематики. 

В Будизма наистина няма Бог, като вероятна реакция срещу браминското съсловие, само видове "божества". 

Това което съм написал за Будизма, идеята беше да отрази първоначалния пред-религиозен етап, в който е бил лично преживяване на историческия Буда, в случая Гаутама Шакямуни. Не съм искал да засегна последвалото развитие в пълноправна религия с всичките си особености. Тоест, аз разглеждам личното преживяване на този човек, в контекста на мистицизма, понеже то няма какво друго да бъде. Вашата идеята, доколкото разбирам, е че няма "преживяване" във висшето състояние, което се опитва да предаде Буда, но това е заключителна част от преживяването. За мен мистицизма не е само феноменология на преживявявания и образи, това е също и крайното състояние, което може изобщо да не се подаде на нормално определение. 

Тук е ключово да вметна нещо, което четох в книгата "История на Религиите" от протойерей Александър Мен - това което съм описал като тип-1, загубата на граница между субект-обект в едно надрационално сливане с "абсолюта" (просто дума), често мистиците не описват това като "Бог" в личен смисъл, какъвто традиционно се мисли в Аврамическите религии. Тук се сблъскваме с една чисто "апофатична" ситуация, в която не можем да кажем, какво това е, и дали изобщо Е. Това е нещо немислимо и непознаваемо, като "Бог" е само удобен етикет и семантика. Просто ние като хора по когнитивни необходимости сме прикачили разбираеми понятия и сме ограничили нещо, което няма нито лице, нито име, нито горе, нито долу. Не случайно мистик като Майстер Екхарт казва: "моля се на Бог да ме освободи от Бог", т.е. да се освободи от менталния конструкт на религията. Както също и казва за абсолютната природа на Бог: "a simple stillness, without mode or property, which is nothing". 

Всъщност не е лошо просто да предам цитата от протойерей Александър Мен, История на Религиите, т.3, гл.5 "Загадката на висшето Аз":

"Следвайки по пътя прокаран от съзерцанието, индийските брахмани стигат до там, докъдето стигат всички мистици, в което и  време да са живели, от който и народ да са били. Яджнавалкя и Буда, Плотин и Ареопагит, Майстер Екхарт и Григорий Палама, кабалистите и Николай Кузански, Яков Бьоме, Рейсбрук и множество други ясновидци от Изтока и Запада, с единодушие, което неволно ни довежда до трепет, възвестява, че те са постигнали познание стигайки до самите предели на битието*.

Те всички  като един свидетелстват, че там изчезва всичко мислимо и поддаващо се на представа, че там няма нищо и в същото време е неизразима Пълнота. Там е невъзможно да откриеш нито едно от свойствата на света на природата и духа; там няма нито  добро, нито зло, нито светлина, нито тъмнина, нито движение, нито покой. Там цари нещо, което превъзхожда и най-дълбоката мисъл на човека, превъзхожда самото битие. В свещен мрак, скриващ основата на основите, те усетили реалността на Изначалното, на Абсолюта. Страшна, непоносима тайна!…

Но не е било по силите им да мълчат за това, което са преживяли и те са се опитвали да го предадат с човешки думи. Средновековната монахиня Анджела вместо символа светлина прибягва към: думата „мрак”. Видях Го аз в мрак някакъв, защото в мрака е Най-висшето благо, което нито е възможно да се помисли, нито да се разбере; нищо, което може да се мисли и разбере, не достига до Него.

Тази Бездна е трудно даже да се нарече „Бог”; великият немски мистик Екхарт именува абсолютното Начало „Божество” (Gottheit). Всичко, което е в Божеството, – твърди той, – е единно, за него не може да се говори. Така или иначе Бог действа. Божеството не действа. Не съществува за Него действие, нито намерение да действа. Бог и Божество се различават както се различават деянието и недеянието *”.

Отвъд всяко човешко или на животинска твар око, за мистичното око се открива Реалността, която Лао-дзъ нарича Дао, Буда – Нирвана, кабалистите – Енсоф, християните  – Божествена Същност (……..), Божество.

И едни от първите, които са го казали са създателите на Упанишадите.

Те отказват да дадат определение на Висшето. „То нито е дебело, нито е тънко, нито е късо, нито е дълго, нито е червено като пламък, нито мокрещо като вода; нито е сянка, нито тъмнина, нито е вятър, нито е пространство; неосезаемо е, без вкус, без миризма, невидимо за очите, беззвучно е, отвъд мисъл и реч, без горещина, без дихание, без измерения, без вътрешно, без външно*”. То е „нети-нети”, не е това, не е това**. Не може да бъде назовано. То е всичко и в същото време не е ограничено от нищо. Към него се стреми Вселената. То е Брахман, но в него няма личност, която да познаем***. Брахман е свръхличност, сръхсъзнание. Има го и го няма, защото стои над тези категории. За Него може да се говори само ако му се отрича всяко качество."

 

Редактирано Неделя в 10:21 от dario

[dario]

Преди 3 часа, ramus said:

В заключение на всичко това искам да вметна и че... будизмът умира и най-големите усилия за това са именно на будистите, които в опита да го спасят и поддържат от разпад, всъщност го загробват ускорено. Това просто се повтаря в историята... 

Това е интересно, защо се получава? По принцип чувам, че много будисти в Азия напоследък се обръщат към Християнството, за което си мисля, че проблема за това може да е самата същина на Будизма, прекалената трансцендентност и непознаваемост на висшето, сравнено с лесно разбираемите и удобни концепции на всяка една теистична религия. 

Но как да речем самите будисти загробват религията, докато се опитват да я спасят, според вас?

[makebulgar]

Преди 8 часа, dario said:

Оцветена версия на гравюрата на Фламарион

Мистицизмът най-общо може да се сведе до идеята за индивидуален духовен подход, при който човек търси директна връзка с Бог, най-вече чрез помощта на съзерцателни практики, които да го подготвят за някакъв вид сливане/свързване на човешкото и божественото в свръхрационална единност от временен характер. То е дълбоко лично преживяване свързано с променено състояние на съзнанието. Във всички традиции това състояние е отвъд човешките разбирания и не може да бъде разбрано интелектуално и ясно вербализирано. Това сливане/свързване може да бъде:

 

Основна мистерия в далечното минало са били Слънцето, Луната и звездите, и особено движението им и свързаното с тях изменение на времето и сезоните. Затова и говорим за разни ВИСШИ неща, и повечето богове и ангели които определят съдбата и живота ни са в небето и облаците. 

Буда реално е бил астроном. Седял е под едно дърво (стълб, ступа) и е наблюдавал движението на сянката му. И така е постигнал пълно познание за това как се случват нещата на небето, как се движи слънцето и как се променя времето. Това е пробуждането, да знаеш тези неща, които са неразбираеми за останалите. Съвременните будисти също следват ритъма на Слънцето и във всеки манастир имат такова дърво/ступа.

Редактирано Неделя в 11:54 от makebulgar

[dario]

Преди 6 часа, Мълчаливец said:

Сравнителният мистицизъм, както си мисля, включва и сравнението на женския и мъжкия мистицизъм. Дали пък разните Школи и Култури не са повлияни от дълго доминиране на културата и цивилизацията от мъже? Дали този ред не е изключвал прякото общуване с божествата им на жриците, гадателки, припадничави богомолки, пророчици и пр., опитът на които си остава тяхно заключено преживяване, което е далеч от рационализацията и класификацията на ума?

Дори бих казал, че мистичното преживяване на жените, бидейки по- ирационално, е по- адекватно на понятието Мистицизъм. (Какво ли би казала по въпроса главата на Англиканската църква г- жа Сара Мълали)?  

Не съм запознат дали има разлика в духовните преживявания на мъжете и жените. По-скоро ми се струва, че може да има разлика в последвалата им интерпретация, където мъжете бих очаквал да рационализират повече. Мисля, че крайното най-висше състояние от тип-1 е еднакво за всички хора; обаче тип-2 може да се различава от човек до човек до много генерална степен. И това е един от принципните критики към мистицизма от научна и философска гледна точка, който макар и да дава инструменти и практики към постигането на тези състояния, не може да бъде емпиричен, точно защото опита на един човек трудно се съотнася с опита на друг човек, а дори да има 2 теоретично еднакви опита, после имаме триковата част на интерпретацията, където всеки човек би се сблъскал с ограниченията на собствените си разбирани или работната рамка на собствената му религия, която ще го коригира. А директното "постигане" на състояние тип-1 е невъзможно, понеже не се постига, а се дава. 

[Мълчаливец]

Вж. и

Аудиокнига

Чудих се, дали да прехвърля следната книга в Библиотека, но за да не се дублира, предпочетох да я дам с препратка

https://4eti.me/religioznia-opit/ 

• Разновидностите на религиозния опит – Уилям Джеймс

 

[dario]

Преди 6 минути, makebulgar said:

 

Основна мистерия в далечното минало са били Слънцето, Луната и звездите, и особено движението им и свързаното с тях изменение на времето и сезоните. Затова и говорим за разни ВИСШИ неща и богове, затова повечето богове и ангели са в небето и облаците. 

Буда реално е бил астроном. Седял е под едно дърво (стълб, ступа) и е наблюдавал движението на сянката му. И така е постигнал пълно познание за това как се случват нещата на небето, как се движи слънцето и как се променя времето. Това е пробуждането, да знаеш тези неща, които са неразбираеми за останалите. Съвременните будисти също следват ритъма на Слънцето и във всеки манастир имат такова дърво/ступа.

Това е интересно, но не съм запознат с този аспект на Будизма. Обаче наблюдението на външни небесни обекти вероятно се отнася до по-архаичен етап от развитието на духовността; по правило, наблюдението на външни обекти само по себе си не е мистицизъм от философска и религиозна гледна точка. Мистицизъм е отделянето от външното и навлизането навътре, а според езика на други мистици е трансцендирането на себе си, излизането извън себе си. В Дзен Будизма има практики за наблюдение на външен обект, като медитативно упражнение за сриване на дистинкцията между субект и обект, но това си остава само подготвителна практика. 

[makebulgar]

Дхарма чакра, което буквално се превежда като „Колелото на Дхарма“ или „Колелото на Закона“, описва осемте основни момента от слънчевата година - началото и средите на сезоните. Дхарма, буквално „това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“, е термин означаващ „Редът“ или „Естественият закон“. Този естествен закон е времето и законите, които го контролират. Дхарма чакра е и Кала чакра - Колелото на Времето. 

Гаутама седейки под стълба/дървото е наблюдавал движението на сянката му между двете крайности - най-късата сянка и най-дългата сянка. Посредата е пътят по който се отчита дължината й всеки ден. В най-дългия и най-късия ден са крайностите на времето - най-тъмно и най-светло е. Като се начертаят в полярна система дължините на сенките се получава символа Ин-Ян, Тай Дзи. Така разбирането на двете крайности и средния път, стават основа в учението, и това разбиране превръща Гаутама в Буда. 

 

 

Редактирано Неделя в 12:42 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 33 минути, dario said:

Мистицизъм е отделянето от външното и навлизането навътре, а според езика на други мистици е трансцендирането на себе си, излизането извън себе си.

Мистицизмът е неразбирането на всичко, което се случва и описанието му чрез неразбираеми за човека термини и обяснения. 

Древния астроном се е учил да разпознава движението на небесните тела, а обясненията, които е давал за тях на простолюдието са им звучали като мистерии и божествени неща. 

Редактирано Неделя в 12:38 от makebulgar

[ramus]

Преди 20 часа, makebulgar said:

Буда реално е бил астроном.

 Е... скоро не бях се смял така...

Това е направо една есенция от хумор и шега... Ако не са - е по-скоро тъжно. 

[ramus]

Преди 19 часа, makebulgar said:

Мистицизмът е неразбирането на всичко, което се случва и описанието му чрез неразбираеми за човека термини и обяснения. 

Може би въобще не е шега... направо си е тъжно. Но ми е странно - когато някой е некомпетентен и разбирането му е на ниво "чалга" защо му е толкова важно да си спише "чалгата". 

[ramus]

Преди 19 часа, makebulgar said:

Дхарма чакра, което буквално се превежда като „Колелото на Дхарма“ или „Колелото на Закона“, описва осемте основни момента от слънчевата година - началото и средите на сезоните. Дхарма, буквално „това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“, е термин означаващ „Редът“ или „Естественият закон“. Този естествен закон е времето и законите, които го контролират. Дхарма чакра е и Кала чакра - Колелото на Времето. 

Гаутама седейки под стълба/дървото е наблюдавал движението на сянката му между двете крайности - най-късата сянка и най-дългата сянка. Посредата е пътят по който се отчита дължината й всеки ден. В най-дългия и най-късия ден са крайностите на времето - най-тъмно и най-светло е. Като се начертаят в полярна система дължините на сенките се получава символа Ин-Ян, Тай Дзи. Така разбирането на двете крайности и средния път, стават основа в учението, и това разбиране превръща Гаутама в Буда. 

А това са лични хрумки, които водят до обикновени фейкове. Но веселата част в това обаче идва накрая - че Гаутама стоял под стълб и сянката му обикаляла по двете крайности... по средата бил "средния път"...   и направо се проектирала полярна система от сенките която резултирала до ИнЯн...даже и Тай дзи ( които между другото са съвсем различни).

Всичко това вероятно идва от клюките на мармота, който завива шоколада във фабриката на "Милка"

Редактирано Понеделник в 08:19 от ramus

[ramus]

Преди 20 часа, dario said:

В Дзен Будизма има практики за наблюдение на външен обект, като медитативно упражнение за сриване на дистинкцията между субект и обект, но това си остава само подготвителна практика. 

Общите практики за подготовка имат общи положения, които са етапи, които се преминават от всеки и дори и това е относително. От един момент нататък личните обстоятелства, ниво и индивидуални особености вече стават 'тънкост' и вече не са "само подробности". И се налага да се работят самостоятелно.

Все пак - тук става въпрос за наука, която се нарича "ВЪТРЕШНА". Всичко протича вътре в самия субект - там е експерименталното поле, там са инструментите, там той отработва и опознава. Това е отдаденост за цял живот и винаги, неизбежно... човекът, който минава през това се променя заедно с практиката СИ. 

Вие цитирате християнски богослов, който отгоре на всичко е и с еврейско потекло, но няма как въпросния да е компетентен за положения далеч извън ограниченото поле, което той задължително му е нужно да не пресича. Колкото и да има по-разширен мироглед и визия (съвсем нехарактерно за сана и религиозната му принадлежност) той е ограничен от предварителната си ... "тежест".

Това е и проблемът на т.н "християнски учени" - каквито и да са, те имат ограничен предварително лимит, граница, която не могат и няма да пресекат. Това веднага се отразява на т.н. "обобщения и изводи". Така, че за мен нищо от това не е меродавно. 

Темата ви е интересна, по някакъв ваш начин и доколкото успявам да доловя - вие имате "същия лимит"... но това само ще ви спъне за друго, освен неговата граница. 

Редактирано Понеделник в 08:40 от ramus

[makebulgar]

Преди 4 часа, ramus said:

 Е... скоро не бях се смял така...

Това е направо една есенция от хумор и шега... Ако не са - е по-скоро тъжно. 

Преди 4 часа, ramus said:

Може би въобще не е шега... направо си е тъжно. Но ми е странно - когато някой е некомпетентен и разбирането му е на ниво "чалга" защо му е толкова важно да си спише "чалгата". 

Преди 4 часа, ramus said:

А това са лични хрумки, които водят до обикновени фейкове. Но веселата част в това обаче идва накрая - че Гаутама стоял под стълб и сянката му обикаляла по двете крайности... по средата бил "средния път"...   и направо се проектирала полярна система от сенките която резултирала до ИнЯн...даже и Тай дзи ( които между другото са съвсем различни).

Всичко това вероятно идва от клюките на мармота, който завива шоколада във фабриката на "Милка"

Рамусе, явно нищо не разбираш от зараждането на религиите, от астрологията и ранната астрономия. Не всичко може да се види чрез  философията. Както днес има много учени, които не вярват в историята за непорочно заченалата от Бог Дева Мария, така и историята за Буда може да не предава реално случили се събития, като дори има вариант Гаутама да е бил мага Гаумата. 

Ако беше римлянин и някой преди 2000 години ти беше казал, че Юпитер, Сатурн, Марс и Слънцето не са богове, а са някакви астрономически планети само, вероятно щеше да го пратиш на римска инквизиция, защото вярваш в своите си познания за света и небето. 

[dario]

Преди 5 часа, ramus said:

Общите практики за подготовка имат общи положения, които са етапи, които се преминават от всеки и дори и това е относително. От един момент нататък личните обстоятелства, ниво и индивидуални особености вече стават 'тънкост' и вече не са "само подробности". И се налага да се работят самостоятелно.

Все пак - тук става въпрос за наука, която се нарича "ВЪТРЕШНА". Всичко протича вътре в самия субект - там е експерименталното поле, там са инструментите, там той отработва и опознава. Това е отдаденост за цял живот и винаги, неизбежно... човекът, който минава през това се променя заедно с практиката СИ. 

Вие цитирате християнски богослов, който отгоре на всичко е и с еврейско потекло, но няма как въпросния да е компетентен за положения далеч извън ограниченото поле, което той задължително му е нужно да не пресича. Колкото и да има по-разширен мироглед и визия (съвсем нехарактерно за сана и религиозната му принадлежност) той е ограничен от предварителната си ... "тежест".

Това е и проблемът на т.н "християнски учени" - каквито и да са, те имат ограничен предварително лимит, граница, която не могат и няма да пресекат. Това веднага се отразява на т.н. "обобщения и изводи". Така, че за мен нищо от това не е меродавно. 

Темата ви е интересна, по някакъв ваш начин и доколкото успявам да доловя - вие имате "същия лимит"... но това само ще ви спъне за друго, освен неговата граница. 

Доколкото разбирам, вие казвате, че будистката крайна цел не е цел и няма преживяване, няма сливане, няма феноменология, няма активност и за това не разглеждате Будизма през рамката на мистицизма. Ако правилно ви разбирам, за вас мистицизма е вид феноменология, вид дейност, преживявания, случвания. Бих казал, че вътре в крайната цел (тип-1) в действителност няма активност и нищо не се случва. Но все пак  субектът преминава през дейности и активности, докато евентуално някой ден влезе в тип-1.

Според моя холистичен и леко перениален метод, аз съм склонен да разбирам крайната цел (тип-1) като нещо, което не може да се подаде на ума и да се разбере и обясни. Разните хора, както и вие казвате, са били ограничени от рамките на собствената си религия, разбирания, езикови граници, и обясненията, които са ни дали са ограничени по този начин. Според мен това, което се описва в тип-1 вероятно е доста близо до Шунята в Будизма, просто различните хора го обясняват по различен начин. Тоест би трябвало да е състояние без разлика между субект и обект, всичко е цяло и единно и от там едни го наричат пълнота, други празнота, понеже няма нещо определено в него. Тук е работата, че за да се разберем с думи са нужни да редуцираме неща до разбираем език, които иначе надхвърлят езика и разбираемото.

Например, “сливане/свързване” е семантика. Има крайни монистични мнения в мистицизма, които директно казват, че субект не съществува, така че нещо което не съществува не може да се свърже с божеството/обекта (също семантика), а и самото божество/обект би било непълно, ако субекта е бил отделен от него и му се е налагало да се свързва наново.

Не познавам Будизма добре и не мога да споря, но оставам с впечатлението, че проблематиката до голяма степен е свързана с терминологията от една страна и социална, свързана с желанието в Будизма да се отдели рязко от обичайните индуистки разбирания, заради което са се появили някои проблеми в диалога между будистите и други религии.

Аз съм ограничен, както повечето хора също от разбиранията си, спор няма. Не мога да кажа, че знам нещо кой знае какво. Но също мисля, че хората не е нужно да се разбират за всичко - agree to disagree, както се казва. Така че нямам намерение да ви променя мнението или да ви убедя в нещо. Ако не сте съгласен с мен за нещата, които казах, напълно го разбирам и уважавам.

Редактирано Понеделник в 14:16 от dario

[ramus]

Преди 3 часа, dario said:

Така че нямам намерение да ви променя мнението или да ви убедя в нещо

нищо от написаното от мен не цели съгласия, спор, промяна на мнения или убеждения. 

Тезите ми са просто информационни, а не нещо, което да представя в дебат или дори дискусия. 

Тезите ми дори няма да се емна да защитавам, защото те са просто форма на израз и изказ - при това съвсем импровизирани. 

За мен лично съгласията не ме интересуват. Нито форума е място за моабет или сладки приказки. 

Темата е сериозна, вие подхождате сериозно към нея, но ви липсва широта и сте ограничен в рамките на философски подход, спрямо религиозни въпроси. 

А моята интерпретация на същата тази тема не нито философски, нито религиозен, а само синтезно-информационен - нещо, което иначе никъде няма да прочетете, нито ще ви го подаде ИИ-бот.

Не се интересувам от вашето отношение или реакции - темата за мен е далеч над това и вашата или моята ми се струват съвсем незначителни дори за да им се обръща внимание или да се фокусира някой над това. 

Нищо от това не съдържа лично отношение или негативна конотация. Надявам се да го усетите... Но и да не - няма проблем. 

[ramus]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Ако беше римлянин

 Да, да - мърмотите и шоколада и шегите му от типа 'ако беше, ако можеше... " и поредното "ти явно нищо не разбираш" - са ви банални клишета, които редовно си списвате още от любимите си теми за храненето, пиенето и вредностите... и боренето на псевдонауките.  

Естеството на интелигентността предлага възможност когато някой не е компетентен по даден казус, поне да го усети, ако ако да - да приеме пасивно поведение на изчакване, вникването в непозната територия изисква време, понятията е нужно да се осмислят през контекста, да се задават въпроси, да се изясни поне основната схема и съвсем общите детайли към нея... 

Но не - мърмотът просто завива шоколада си и за него 'всичко е шоколад"... просто защото е по неговото си. 

Няма проблем - смешното върви, смея се. Надявам се да сте доволен. 

Редактирано Понеделник в 17:05 от ramus

[ramus]

Преди 3 часа, dario said:

Например, “сливане/свързване” е семантика. Има крайни монистични мнения в мистицизма

Мненията за мистицизма са без всякаква стойност. 

философията няма никаква практическа стойност - тя е само начин за описателни и абстрактни упражнения. Тя няма практически цели и е израз на нечии ментални възможности да борави с абстракции и понятия в определени форми на техни взаимовръзки. 

Дали философите имали мнения по дадени въпроси за "ВЪТРЕШНАТА НАУКА" е без всякакво значение. Ама толкова без значение, колкото има значение черната мамба за шоколадовите зайци на МИЛКА. 

 МИСТИЦИЗМА не е философия, не е и религия, нито е за локуми и приятни моабети с имитацията на сладки приказки - работата е в практиката и вътрешната динамика сред психичното поле. Ето за такава компетенция става въпрос като извор на познания, а не дали някой знаел, дали нещо си, дали другото било онова си, кой кви мнения имал и какво, според кого означавало...

Протойерей някой си писал нещо - чудесно. Ама други писали друго - чудесно...

Ама за някого имало значение да си побъбри философски... и да си сподели нещо си - чудесно. 

За друг - било религиозно явление... - чудесно. А за трети буда бил астроном  умеси ин-ян в очертанията на сенките и между тях "средния път"... Честно казано много се смях, но има и тъжен аспект в тия измишльотинки. Но всички тия са без всякакво значение за онова, за което пишат. И за тях - също няма значение, защото те просто си пишат за него, а нямат никакво практическо отношение, за да се очертае като познание. 

Предложих нещо - направих каквото можах, както излезе. Не съм се старал особено и ми е все едно. 

Честно казано винаги ме изумява, когато хора, които се имат за "учени" падат до ниво на кръчмарския моабет, но подозирам, че все пак и учените са хора и няма как да са "учени" 24/7.

 

Редактирано Понеделник в 17:26 от ramus

[Мълчаливец]

У. Джеймс има цяла глава от предложената книга мърху мистицизма. В нея, макар да набляга само върху лица с европейска култура, той показва, че това е човешко преживяване, което ще рече, че самото преживяване е едно у католици, православни, мохамедани, шамани, истерици или други психически особености. 

Идеята за сравнение между религиите смятам за много интересна, защото това е едно лично преживяване, пречупено през култура и религия, т.е. обяснението на нещо, което иначе не могат преживелите го да обяснят, те го правят използвайки думи, образи, форми, от своята среда. Както божествата съответстват на народите, така би трябвало и мистичното да се съотнася. Евреите- пастири имат бог- пастир, а египтяните- земеделци имат бог- възкръсваш като житото.

 

[dario]

Преди 3 часа, ramus said:

нищо от написаното от мен не цели съгласия, спор, промяна на мнения или убеждения. 

Тезите ми са просто информационни, а не нещо, което да представя в дебат или дори дискусия. 

Тезите ми дори няма да се емна да защитавам, защото те са просто форма на израз и изказ - при това съвсем импровизирани. 

За мен лично съгласията не ме интересуват. Нито форума е място за моабет или сладки приказки. 

Темата е сериозна, вие подхождате сериозно към нея, но ви липсва широта и сте ограничен в рамките на философски подход, спрямо религиозни въпроси. 

А моята интерпретация на същата тази тема не нито философски, нито религиозен, а само синтезно-информационен - нещо, което иначе никъде няма да прочетете, нито ще ви го подаде ИИ-бот.

Не се интересувам от вашето отношение или реакции - темата за мен е далеч над това и вашата или моята ми се струват съвсем незначителни дори за да им се обръща внимание или да се фокусира някой над това. 

Нищо от това не съдържа лично отношение или негативна конотация. Надявам се да го усетите... Но и да не - няма проблем. 

Окей, това е добре, понеже имам опит по форумите, че хората много искат да докажат нещо и често накрая всички попадат в някакъв глупав его трип. Радвам се, че не е това случая. 

Не мога да си позволя друг подход в обществена среда, освен философско/научен, без това да звучи много сериозно. Не мисля, че би било мястото в един форум за нещо по-различно от това. Другото, както казвате, е личното преживяване и праксиса, но това не е нещо, което трябва много да се говори за него и да се споделя, за да не се профанизира. Какъв подход вие бихте препоръчали за една такава тема?

Това, което ми допада на теоретично ниво в мистицизма е идеята, че някакви хора са преживели нещо и после са седнали да пишат за това и са го предали доколкото са могли с някакви думи и понятия, с които са разполагали в тяхното време и култура и религия - и накрая други хора са се ползвали от опитността, поне като ориентир. То си е вид гносис, в оригиналния смисъл на думата. И макар, че според вас няма значение какво казват философите, човек като Плотин твърди, че без интелектулна подготовка един практикуващ човек не може да разбере какво му се случва. И истината е, че когато на мен ми се е случвало нещо от духовно естество без дори да го предизвикам съзнателно, просто не съм знаел какво аджеба става изобщо, докато човек не почне да чете такива неща и види, че е имало някакви други хора в миналото, които са минали през такива неща и са писали и разяснявали. Това са колективни образи и символи, които някои даже са предали цялостно, като карта на целия chain of being обратно до източника. Аз поне не бих подценил теоретичната философска страна на нещата. Иначе човек просто може да се обърка в целия процес и да заседне. 

[dario]

Преди 1 час, Мълчаливец said:

У. Джеймс има цяла глава от предложената книга мърху мистицизма. В нея, макар да набляга само върху лица с европейска култура, той показва, че това е човешко преживяване, което ще рече, че самото преживяване е едно у католици, православни, мохамедани, шамани, истерици или други психически особености. 

Тази глава на коя минута може да се чуе в клипчето? Питам понеже го пуснах, но AI нататорът е непоносим, но като за една глава мога да го тествам.

[Мълчаливец]

Преди 40 минути, dario said:

Тази глава на коя минута може да се чуе в клипчето? Питам понеже го пуснах, но AI нататорът е непоносим, но като за една глава мога да го тествам.

Клипът е първи от 6 на книгата на Шърмър. Аз имам предвид книгата на Джеймс

https://4eti.me/religioznia-opit/ 

• Разновидностите на религиозния опит – Уилям Джеймс