Сравнителен Мистицизъм

[ramus]

Преди 11 часа, Мълчаливец said:

Идеята за сравнение между религиите смятам за много интересна

На първо място, за мен ( само за мен), когато става въпрос за човешки психични процеси и тяхното разглеждане, то ползването на материята и понятията от психонауките, си е просто задължително. 

На второ място - За всяко "външно" изучаване на нечий вътрешен свят, са налице определени познавателни проблеми. Може да се направи само по "оставени обективни следи"... Но тия следи също са субективно обагрени, защото за изразяване на сложна вътрешна динамика няма общ договорен 'протокол", особено ако се касае до исторически сведения и огромни културни разлики. 

Третият проблем, който възниква е изразяването на субективните процеси. Винаги, най-общо те се наричат "преживявания" - това е компромисно понятие, при все че и при него се наслагва доста различно съдържание. 

И сега - обобщавам - основния проблемен казус го изразявам по следния условен начин:

Психичното явление ПРЕЖИВЯВАНЕ е проблемно за изучаване и за да се навлезе по-сериозно в проблематиката и за да се заобиколят те, се изисква предварително изясняване що е то, какво значи, как възниква, защо възниква, какво му е значението, динамиката, до какво довежда... и т.н. И че са налице сложен възел от предварителни проблеми за казуса, които е нужно първо да се вникнат, за да се "подложи" по-нататъшна адекватност на съжденията, анализа и синтеза... та чак до извеждане на закономерности, принципи, схеми и концепции. 

По отношение на сравнението между религиите - е налице специален познавателен предмет, който се изучава и е много сериозен. Нарича се СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ. През моята призма това е и основната теза на тази тема, макар да се засягат някои особени аспекти на религията, и то точно като "преживявания". По предмета може да се чете и учи - той е огромна и сложна познавателна територия. Но в него се залага на условния синтез - прилики и разлики, при това от странична гледна точка. А става въпрос "дали дадени преживявания ( от техните описания) били сходни и различни, докъде, какво, как... Без въпроса ЗАЩО... 

От една страна "дистанцираното" разглеждане предполага безпристрастност, но от друга се поражда и проблем - това е, че някой се пробва някак си със 'знаене' да представи нечии субективни преживявания ... и да ги сравнява. А от психологическа гледна точка това е ... да речем мишън импосибъл. 

Разбира се тук става въпрос, че изразяването на различните преживявания става през призмите на различните идеологии - религии, учения, вярвания, култове. По същество всяко едно от тия е негов начин на описание на живота, света, вселената и човека. Следите от описанията на тия преживявания често са скрити зад символизми, метафори, характерни за едни, но не и за други....

Някои от тях са повече мащабни, други - не толкова. Някои са направени за целите на народните масови дефицити - цели, смисъл, награда, задават проекции, които служат за компенсации и подпомагат преодоляването на основните проблеми на всяка екзистенция. Трети служат за спойка, регулациии и организация на групи, в техния общ социален живот... Това е само условно, защото през вековете всички тия са един динамичен микс, спрямо историческите и географски особености на групите и техния културен контекст.   

==================

Извинявам се за разкъсаният изказ - нямам опит с писмените форми, импровизирам текста, в момента и виждам че резултира до разбърканост. 

[ramus]

On 5.10.2025 г. at 15:02, dario said:

Това е интересно, но не съм запознат с този аспект на Будизма.

 сериозно ли? - та това са шегите и закачките на автора зад този ник. В смислово отношение са просто произволни хрумки и нямат никаква адекватност. 

[ramus]

Преди 11 часа, dario said:

но това не е нещо, което трябва много да се говори за него и да се споделя, за да не се профанизира.

Но хората, които са оставили "такива следи" са го направили именно от своя ПРАКСИС. И когато праксиса липсва в други - описанията вече "нямат основа" и стават свободно интерпретируеми и така всеки си ги наглася до когнитивното и познавателно ниво. И именно по този начин се стига до... "профанизиране", дори популизъм. 

Хората, които постигат дадено ниво на психична трансформация, оставят някакви следи, вкл и от пътя по който са стигнали до това.

Достигането до това е сложен път, през етапи, условия, дадености, характерови и психични качества и тяхното изменение по време на "вървенето по пътя". В някои аспекти от пътя са налице общи положения и особено когато до "ученика" е налице ментор (учител) той асистира и коригира процесите. Особено за някои психични типологии и техния път, това е от решаващо значение... 

Сега - основният проблем в ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са това, че най-голяма част от тях са.... нещо като "фалшиви" и нямат общо с вътрешното развитие. НЕ е едно и също ПРЕЖИВЯХ НИРВАНА и ПОСТИГНАХ НИРВАНА.

Моята основна теза е, че НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да се сравнят адекватно преживяванията на един християнски мистик, с такъв, който навлиза в ниво НИРВАНА ( а и това не е "крайното ниво в развитието" ). Не може не заради разликите между будизма, ислям, кабала и християнството ( дори в неговия 'мистичен вид' - исихазма и някои други "секти" ). РАзликите са в дълбочината, пътя и... детайлите, които обаче определят всичко. Ако е нужно и интересно на някого и ако е налице ресурс - ще го поясня.

За мен не е достатъчно само да се разглежда само като "вид 1 и вид 2", защото това е опростен формализъм и той освен да подвежда до друго няма как да води.

Не е и адекватно да се разглежда през призмата на общите положения, без да се отчитат различията. Именно заради тях пиша всичко това, защото няма как протойерей , философ или дори будолог, да има задълбочени практически познания, защото техните цели въобще не са да навлизат в опознаването, а само да си спишат 'общи сходства', сред едно общо разглеждане, като резюме. При това - всеки си пише синтеза от неговата си "камбанария". 

В ... "преживявания от типа на това, което визирам - НЕ МОЖЕ и НЯМА КАК да е налице "камбанария"... особено за субекта, който се трансформира. 

====================

Налице е едно единствено четиво, който може да се намери лесно и навсякъде. В него се разглеждат възможно най-популярно и достълно общите положения на вътрешната трансформация от практическа гледна точка. Само един автор е дръзнал да го направи през вековете досега. Няма идеологии, няма религия, няма уклони или пристрастия - чиста наука, чиста практика, рационалност без пристрастия или залитания в прекалени описания. Разбира се символизмите са естествени, но именно авторът предлага възможното най-достъпно описание и интерпретации.

Поне като за начално ниво на разбиране, би било чудесно, защото ако не друго - книгата предлага изложение на една цяла концепция, която никой друг и никъде другаде не се засягат - защо и според кое различните психични типологии хора е нужно да имат различен тип "практика". И че четивото предлага схема на ВСИЧКИ възможни типове трансформация, за всички възможни типологии субекти, вкл и през всички исторически периоди - минали, настоящи... и бъдещи.  Дори сред цялата ми известна литература и автори... това е уникално и единствено по рода си. 

 

Редактирано Преди 1 час от ramus

[Мълчаливец]

Преди 1 час, ramus said:

Психичното явление ПРЕЖИВЯВАНЕ е проблемно за изучаване и за да се навлезе по-сериозно в проблематиката и за да се заобиколят те, се изисква предварително изясняване що е то, какво значи, как възниква, защо възниква, какво му е значението, динамиката, до какво довежда... и т.н.

Предлагам на автора на темата да ползва "преживяване" като работно понятие- някакъв конструкт, който се отнася до това което разглежда.

Също- да се спре на феномените, да ги изреди/намери, а после подреди/класифицира по нещо или по няколко критерия.

Зная, че е трудно и затова не е свършено до сега. Може би ИИ ще помогне. Пожелавам му успех!

Редактирано Преди 39 минути от Мълчаливец

[ramus]

Преди 10 минути, Мълчаливец said:

Може би ИИ ще помогне

благодаря, но може би не стана ясно - ИИ не може да помогне, няма как, няма и с какво. Знанията и нечии мнения или концепции са без всякаква стойност по отношение на практиката.  Мен теоретизацията или концептуализациите не ме интересуват, въпреки че съм чел за доста от тях и не ми пречи да ги имам предвид.

Аз имам практически и теоретични познания по казуса. Първите са най-важни и са водещи, като определят всичко останало. Започнах с това преди доста години. Имам сериозно обучение и занимания по психология - именно във връзка с това, като съпътстващи и важни условия и за изясняване и продължаване на практическите занимания. Не се хваля - в това няма нищичко за хвалене  , а просто пояснявам. 

Знаенето за практиката на други хора, без значение за мнението или опитите на който и да било... няма никакво значение или стойност за практическата работа. Много ми се искаше да не е така, но така показа живота. Виждам че не е от особено значение за другите, както пък това на "другите" няма значение за мен. Участвах в темата само с моя си цел и спирам с това. 

Редактирано Преди 29 минути от ramus