Отиди на
Форум "Наука"

Кучето КАНГАЛ


cynology

Recommended Posts

  • Потребител

42638_114.JPG

Провинция Кангал

Историята на провинция Кангал се губи в далечното минало. Разположена в Анатолия, тя често се е явявала както гранична на различни самостоятелно обособени държави, така и център на различни заселения. По времето на литийците, с цел да се свърже търговията на Месопотамия с Егейско море, в посока Сивас-Малатия-Диарбъкър е построен път. По-късно, съгласно споразумение между селджуците и византийците, Кангал влиза в границите на селджукските турци. По това време започва и навлизане на туркмени. Предполага се, че те са потомци на тюрко-огузите. Първоначално новозаселилите се туркмени били номади и се занимавали единствено с животновъдство. Постепенно придобиват уседнал начин на живот като се заселват в земите на днешните Химарла, Мисирорен и Хавуз. От време на време възобновявали номадските си привички, но общо взето вече се водели като уседнало население. По времето на Баязид ІІ провинция Кангал влиза в пределите на Османската империя.

Има няколко хипотези от къде идва името Кангал. Според някои названието е свързано с разположението на провинцията – в долина, заобиколена от планини под формата на примка, което на турски означава кангал. Според друга хипотеза, две номадски племена решили да сложат край на кървавата вражда помежду си и въвели термина „кан-кал”, който постепенно като произношение се превърнал в кангал. Има и хипотеза, че името идва от диво растение със сив цвят, което се казва кангал и е типично за този регион. Според едно предание първото тюркско номадско племе, заселило се по тези земи, се наричало Кангар. С времето името се трансформирало в Кангал.

Климатът в провинция Кангал е типично континентален. Зимата е дълга и студена с обилни снегове. Лятото е горещо и сухо.

Животновъдството на Кангал

Преобладаващият вид селскостопански животни, който се отглежда, е овцете. В момента броят им е между 100-120 хиляди. Основната порода е разновидност на Аккараман и също е наречена Кангал – на името на провинцията. Кангалската овца е едра. Височината при холката за женските е 70-75 см, а при мъжките – 80-85 см. Теглото на женските е 45-50 кг, а на мъжките 70-80, но има екземпляри, които достигат до 100 кг. Цветът на вълната е мръсно-бял. Често по муцуната, около очите и долната част на крайниците има черни петна. Овцете са без рога, а при кочовете рогатостта е около 5%. Лактационният период е около 150 дни. Млечността е ниска. Кангалската овца спада към тлъстоопашатите породи (в България класифицирани като тлъстозаднести – бел. моя). Лоеното образувание е с тегло между 5 и 8 кг, а върхът на опашката е тънък. Образува извивка под формата на латинската буква „S”.

Кучето Кангал

Усилено и системно проучвам породата кучета Кангал повече от 3 години и колкото повече информация придобивам, толкова повече нараства възхищението ми от тези забележителни животни. При посещенията си в Турция констатирах и нещо много интересно. В тази държава кинологията е все още на много ниско ниво. Едва от няколко години се правят първите по-сериозни стъпки. В същото време, аз не срещнах турчин, който, чувайки името Кангал, да не отреагира с ентусиазъм: „Е, това е нашето прекрасно куче!”

Първата ми информация за породата е от времето 1984-1985 година, когато получих книгата на Дейвид Нелсън: „Акбаш Дог (Белоглаво Куче, бел. моя) – турска порода за семейството и селското стопанство”. За читателя ще кажа, че Дейвид Нелсън е човекът, който пръв извършва сериозни проучвания на турските породи кучета, пазачи на стадата и благодарение на него те се популяризираха в Западния свят. В своята книга за породата Акбаш Нелсън бе отделил малко място и за друга турска порода, наречена от него „Карабаш” (Черноглав, бел. моя). Той беше и един от първите, който ги изнесе от Турция. По-късни износи бяха извършени предимно от семейства от смесен брак – турци с чужденци. Доста кучета попаднаха в САЩ, Великобритания, Германия и някои Скандинавски страни. За съжаление много от тях зад граница започнаха да се отглеждат и развъждат като изложбени животни и домашни любимци – лишени от естествената им среда и предназначение на пазачи.

Първите сериозни проучвания на служебните качества на турските породи кучета бяха извършени от Джефри Грийн и Роджър Копинджър. Много фермери започнаха да използват тези кучета и за кратко време се получиха резултати за същността на Акбаша и Карабаша. Данните бяха поместени в редица научни съобщения, включително и няколко докторски дисертации. Своевеременно, името Карабаш постепенно беше изместено от много по-правилното Кангал, защото именно Кангала беше наречен от Д. Нелсън Карабаш. При проведения в последствие в Турция симпозиум за възстановяване и защита на местните породи кучета Кангал беше окончателно наложен като име и същевременно беше отхвърлено обобщаващото Анадолска овчарка.

Според някои предания историята на кангалското овчарско куче се свързва с времето на Вавилон и Асирия. Дедите на тази порода са използвани за бой с тигри и лъвове, а така също и като бойни кучета в армията.

Друго предание разказва, че един от наследниците на индийския престол подарил на османския падишах Султан Явуз Селим куче, което с лекота побеждавало лъвове. При завръщането си от източния поход, когато султана достигнал покрайнините на Деликташ в провинция Кангал, констатирал, че кучето се изгубило. Въпреки старателното издирване, то не било намерено. В последствие в този район започнали да се срещат големи и страшни кучета, за които предполагали, че са потомци на изгубеното куче на султана.

През 17 век по време на своите пътешествия Евлия Челеби описва тези кучета като грамадни и силни като лъвове.

От най-древни времена до настоящия момент кангалското овчарско куче е запазило своята автентичност както по отношение на екстериора, така и по отношение на ползователните си качества. Причината е, че то живее и се развъжда в строго затворен ареал и никога не е отглеждано в условия различни от тези, за които е селекционирано – да бъде с овцете и да ги охранява. Предполага се, че в момента кангалското овчарско куче е единствената порода, която може да се справи в единоборство с вълк. След такава победа в продължение на няколко дни кучето едва се държи на краката си от умора. Ако по него има рани, те са предимно разкъсвания от ноктите на вълка. Такива рани се получават най-често, ако кучето не е впило зъбите си в шията на вълка, а в неговия корем. Когато Кангалското овчарско куче преследва вълка, при настигането му се стреми да го удари с гърдите си странично или в задната част. В резултат на голямата скорост двете животни се изтъркулват на земята, като всяко се стреми да се изправи колкото може по-бързо. Ако вълкът се изправи пръв, той се стреми да избяга. Ако първо се изправи кучето, то се нахвърля върху вълка и започва борба на живот и смърт. Когато вълкът вече е убит, кучето стои разкрачено над него, диша дълбоко и внимателно наблюдава трупа, Ако долови и най-малък признак на живот, яростно захапва вълка отново и продължава с настървение да хапе и разклаща глава. В такъв момент агресивността на кучето нараства и то не допуска до себе си и жертвата дори и своя стопанин. След около 3-4 часа кучето се успокоява емоционално и едва тогава избиват признаците на умора. По случай победата над вълка се коли овен, а на кучето се дава тлъстата лоена опашка. Името на такова куче започва да се разнася като легенда.

Кангалското овчарско куче е предано на своя стопанин и изключително привързано към семейството му. Когато е със стадото то изпълнява задълженията си на пазач и нищо не е в състояние да го отклони от поверените му животни освен появата на хищник или човек, който се приема като потенциален враг. Кангалско овчарско куче трябва да притежава следните качества: умът му да е над средното ниво, да не изневерява по никакъв повод на стопанина си или на стадото, да се отнася със заинтересованост към своите задължения, към чужди хора да реагира с лаене и евентуално нападение, да е силно и издържливо, да е в състояние да развива такава скорост, че да може да настигне бягащо хищно животно.

Стандарт на породата:

Глава: Черепът е голям, но пропорционален спрямо тялото. Между ушите е широк и леко изпъкнал. Преходът между мозъчната и лицевата част не е изразен рязко. Муцуната е по-къса от мозъчната част, леко притъпена, погледната от страни има формата на правоъгълник. Носната гъба е черна. Устните са с черен ръб, плътно прилепнали около челюстите, без да са провиснали. Захапката е ножицоподобна. Всички зъби трябва да са налични. Очите спрямо черепа са малки и кръгли. Цветът им е от златисто-жълт до кафяв. Погледът е жив и благороден. Ушите са средно големи, високо поставени, висящи, с форма на триъгълник, прилепнали към главата. Главата между ушите и по тяхната дължина, около очите и по дължина на муцуната е черно пигментирана. От там идва и названието на породата карабаш – черноглав.

Шия: Не много наклонена, мускулеста, средно дълга, с дебела кожа.

Гръден кош: Погледнат отпред, наподобява гърдите на лъв. В предната си част е по-широк от задната. Погледнат отстрани е дълбок и дълъг. Гръдната кост леко се спуска под линията на лактите. Рамената са мускулести.

Тяло: Като цяло е силно и мускулесто, без следи от затлъстяване. Гръбната линия е леко издадена в областта на поясницата. Коремът е умерено прибран, без да е провиснал или хлътнал.

Крайници: Както предните, така и задните крайници са силни, здрави и мускулести. Предните лапи са по-широки от задните. Ноктите са къси, черно пигментирани.

Опашка: Поставена високо, достигаща на дължина до скакателните стави или малко под тях. Леко подвита на върха. При възбудено състояние на кучето, особено при мъжките – се вдига високо над гърба под формата на дъга.

Космена покривка: Средно дълга, гъста, плътна и дебела, с добре развит подкосъм. Цветът е сиво-стоманен, възможно е леко да клони към жълтеникав, но не и жълт. Други разновидности не са допустими. Понякога на гърдите отпред е възможно да има бяло петно.

Тегло: Женски – 41-59 кг. Мъжки – 50-65 кг.

Височина при холката: Женски – 71-79 см. Мъжки – 74-81 см.

Биологически особености:

Разгонването при Кангалското овчарско куче е предимно през пролетта и лятото, като за пръв път настъпва на около 13-14 месечна възраст. Половата зрелост настъпва на 22-24 месеца. Половият акт със специфичното заклещване трае около 20 минути. Оплодяемостта зависи от условията на отглеждане и нивото на хранене и се движи в границите между 64% и 94%. Бремеността продължава около 63 дни, а броят на родените е 7-8. Броят на мъртвородените се движи от 2% до 14%. Преживяемостта от 15-ия ден след раждането до една годишна възраст е около 75-85%. Теглото на новороденото кученце е около 550 гр, а на едногодишното – 35-40 кг. Интензивното наддаване на тегло е между 6-ия и 12-ия месец след раждането.

Хранене:

През първия месец след заплождането храненето на бъдещата майка е типичното до момента. След 40-ия ден от бремеността количеството на дажбата се увеличава с около 10%, а в остатъка до раждането, увеличението достига до 50%. Тъй като нарастващите зародиши притискат стомаха, при еднократно ядене не е възможно да се поеме необходимото количество храна. Поради тази причина увеличаването на дажбата се разпределя равномерно в 3 до 4 хранения в рамките на деня. Зародишът се развива най-интензивно в последните 20-25 дни преди раждането. Напълно нормално е, особено при многоплодните майки, през последните 7-8 дни преди раждането апетитът да намалее и дори да изчезне напълно. В такива случай женската не трябва да бъде насилвана да поема храна, но трябва да й се предоставят вкусни за нея продукти (черен дроб, отбрани парчета месо и др.), за да поддържа необходимия хранителен баланс. Задължително на нейно разположение постоянно трябва да има чиста питейна вода.

След раждането кърмаческия период продължава около 42-45 дни, като първите 3 до 5 дни се отделя коластра. Лактационната крива нараства до 35-ия ден, след което количеството на отделеното мляко започва да намалява. Най-късно от 21-ия до 25-ия ден след раждането кученцата трябва да започнат да се подхранват допълнително.

Примерна дажба за подрастващи кученца Кангал:

42627_456.JPG

Подрастващите кученца се нуждаят и от специален температурен режим на отглеждане:

42628_458.JPG

Възрастното куче се храни един път на ден, като количеството на дажбата трябва да е около 2 кг, но зависи от едрината, възрастта и натоварването. Не по-малко 1/3 от порциона на кучето трябва да включва прясно, сурово месо. Останалата част от храната може да е комбинация от зеленчуци и зърнени култури. Зърнените култури (най-често ечемичено брашно) се дават смлени и запарени с гореща вода. В тази каша се добавя около 25-30 грама нарязано сурово месо. На всеки 2-3 дни на кучето се дава полусварена кост с остатъци от месо по нея.

Примерна дажба за възрастно куче Кангал:

42629_466.JPG

Горната дажба се дава предимно във ферми, където се отглеждат много кучета. Посочената смес се разбърква с бульон от месо или прясно мляко в количества:

42630_472.JPG

Кучета, които работят (охраняват стадото) се осигуряват с вкусна, лесно смилаема и високоенергична храна. Овчарите в Турция съветват 1/3 от дажбата да се дава сутрин преди излизане на стадото, а остатъкът – вечер, след като работният ден е свършил. Това, което те съветват да се дава на работещото куче е: 750-800 гр месо, 400 гр зеленчуци, 200-250 гр овесено брашно, 200 гр царевично брашно, 450 гр ечемичено брашно и сол – около 3 гр.

Статут на Овчарското Куче Кангал

От няколко години опека над породата Кангал е поело правителството на Турция и няколко водещи животновъдни института и центъра. В момента на практика е невъзможно куче от тази порода да бъде изнесено извън пределите на страната. Ако все пак се преодолеят всички трудности, то собственикът чужденец се задължава да подпише декларация, че няма да използва придобитото куче за кръстосване с други породи и ще се старае да го отглежда в условия възможно най-близки до естествената му среда.

Турците оцениха това свое народно богатство. В момента правят всичко възможно да увеличат поголовието и да подобрят качеството на кучетата Кангал. Извършват се мащабни изследвания – като се започне от проучване на работата в естествени условия, извършване на обширни екстериорни измерения, проучване на поведенческите реакции, изследване на кръвно-груповия полиморфизъм.

В момента Кангалът в Турция е на път да измести по служебни качества сродниците си, попаднали зад граница отпреди 15-20 години. Една от основните причини е, че развъждането на тази порода на Запад се комерсиализира и облече в блясъка на шоуто, докато в родината това прекрасно животно нито за миг не е излязло от естествената си среда - суровия климат, овчаря и неговото семейство, овцете и хищниците.

Забележка:

За написването на тази статия са използвани материали от книгите на Орхан Ялмаз „Кангалското куче” и Бозкирин Гьозчюзю „Турското Овчарско Куче Кангал”. Голяма част от информацията е получена директно от мене при разговорите ми с турски граждани, а така също и от колежката ми Еврен Кобан, която извършваше проучвания върху кръвно-груповия полиморфизъм на кучетата Кангал и на местните породи овце в Турция.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • 4 years later...
  • Потребител

Моята Команчи е кръстоска между Кангал и Каракачанка. Но преобладава първата порода.

Да Ви е жив и здрав!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря! Команчи е момиче. Женско е.

Извинявам се.

Команчите са индианско племе и аз помислих, че става дума за мъжко куче.

Да Ви е жива и здрава!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

  Няма проблеми. Прав си за името. Наистина е име на американски индианци.  Случвало се е да ме питат как се казва и като им отговоря обикновено се чудят що за име е това.  Историята около името обаче е друга. Моята майка обича да гледа Аnimal planet. Веднъж гледала как зоополицаи конфискували  едно пребито куче от стопаните му.  Лекарите успяли да го спасят. Това куче се казвало Команчи. Майка ми решила ако има куче да го кръсти Команчи. Миналата пролет се сдобихме с нашето момиче. Имам нейни снимки, но са малко тъмни, защото са правени с телефон.  

post-591-080802300 1331724462_thumb.jpg

post-591-058358600 1331724931_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

  Няма проблеми. Прав си за името. Наистина е име на американски индианци.  Случвало се е да ме питат как се казва и като им отговоря обикновено се чудят що за име е това.  Историята около името обаче е друга. Моята майка обича да гледа Аnimal planet. Веднъж гледала как зоополицаи конфискували  едно пребито куче от стопаните му.  Лекарите успяли да го спасят. Това куче се казвало Команчи. Майка ми решила ако има куче да го кръсти Команчи. Миналата пролет се сдобихме с нашето момиче. Имам нейни снимки, но са малко тъмни, защото са правени с телефон.  

Поздрави за майка Ви и моето уважение за това, че макар и косвено, е демонстрилала състрадание към едно нещастно животно.

Вярвам, че Вашата Команчи има един щастлив и радващ Ви живот!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря! Команчи наистина ни радва.

Това е най-важното.

Тя да ви радва, Вие да я обичате. Тя определено още повече Ви обича.

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребител

Наскоро срещнах в Южния парк един тип, който водеше две кучета - кангал и средноазиатска овчарка. Направо ми останаха очите, и двете бяха много хубави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, и двете породи са хубави и интересни макар че аз имам своето пристрастие по отношение на Кангала.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз само отбелязах.

Не съм казал, че сте казала.

Поздрави !

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...