Висше образование в България: Заплати, конкуренция и тенденции към 2025

[mnogoznaiko]

Всяка година хиляди млади хора стоят пред решение, което ще определи тяхното професионално бъдеще: коя специалност да изберат, в кой университет да кандидатстват и как да инвестират най-добре годините си на обучение. В същото време обществото наблюдава с безпокойство промените в образователната система - къде се насочват най-способните студенти, кои сектори привличат младите таланти и какви дългосрочни последици ще има това за икономиката на страната.

Рейтинговата система на висшите училища в България и Националната карта на висшето образование предоставят уникална възможност да проследим развитието на българското висше образование. Тези бази данни, разработени и поддържани от консорциум, включващ "Отворено общество - София" и "Сирма Груп", съдържат детайлна информация за над 193 000 висшисти, завършили през последните пет години, както и за над 190 000 действащи студенти.

Данните обхващат 52 професионални направления (термин от законодателството, който обозначава групирането на сходни специалности) и предлагат уникална възможност да проследим няколко критични измерения на висшето образование:

Какво показват данните:

• Средномесечни облагаеми доходи на завършилите по професионални направления и университети, както общи данни (включващи бакалаври и магистри), така и специфични за магистърската степен
• Динамиката на доходите през петгодишен период, разкриваща кои специалности печелят терен и кои изостават
• Броят на завършилите и студентите по направления, показващ къде има пренасищане на пазара на труда и къде съществува дефицит на кадри
• Нивата на безработица сред младите висшисти по специалности
• Тенденциите в развитието на различните направления, а именно къде има ръст на приема и къде се наблюдава спад

Тези данни разкриват системни промени в образователната политика и икономическите приоритети на България. Показват кои сектори получават повече внимание и ресурси, какви сигнали изпраща държавата към младите хора относно тяхното бъдеще и как се преразпределя интелектуалният капацитал на нацията между различни области.

Настоящият анализ се основава на данни и информация от статия на в. "Дневник": "Публичният срещу частния сектор: къде работат и какви заплати получават завършилите висше образование"

Кои специалности водят по заплати?

Топ 3 по доходи (магистри):

• Военно дело: 7915 лв./месец
• Фармация: 5902 лв.
• Информатика и компютърни науки: 5402 лв.

Най-високите заплати (над 10 000 лв.) получават завършилите "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград, следвани от Висшето училище по мениджмънт във Варна, Академията на МВР и Нов български университет.

Анализът на последните 5 години показва рязка промяна. Направлението "Военно дело" скача от осмо на първо място по доходи, а "Национална сигурност" се изкачва от двадесет и първо на трето място. Доходите в публично финансирани сфери растат изпреварващо спрямо частния сектор.

Георги Стойчев, изпълнителен директор на "Отворено общество - София", обобщава: "За последните пет години доходите на завършилите в направления, които подготвят кадри основно за частния сектор растат по-бавно, отколкото на завършилите, които се реализират в сфери, които са публично финансирани."

Брой студенти (ръст 2019-2024):

• Педагогика: +15.61%
• Педагогика на обучението: +47.18%
• Медицина: +4.35%
• Здравни грижи: +15.98%
• Туризъм: +54.47%
• Психология: +13.14%

Срив в частния сектор:

• Проучване на полезни изкопаеми: -48%
• Растениевъдство: -40%
• Политически науки: -29.71%
• Хранителни технологии: -29.30%
• Химически науки: -20.56%
• Социология и антропология: -20.91%

Пренасищане на пазара

Най-много завършили (последните 5 г.):

• Икономика: 36 025 души (хронично пренасищане)
• Педагогика (общо): ~34 000
• Администрация и управление: 17 782
• Здравни грижи: 8000+

Най-малко завършили:

• Теория на изкуствата: 107
• Металургия: 166
• Материали и материалознание: 292

Безработица и сигурност

Най-ниска безработица:

• Военно дело
• Медицина
• Фармация

Най-висока безработица:

• Социални дейности
• Туризъм
• Психология

Данните сочат системна преориентация към планова икономика с концентрация в държавната администрация. Докато частният сектор изпитва кадров глад в технически и производствени области (металургия, химия, хранителни технологии, проучване на полезни изкопаеми), държавата активно привлича млади хора чрез по-високи заплати и сигурност в отбраната, сигурността, образованието и здравеопазването.

Наблюдава се и изравняване на доходите между различните специалности. ИТ-тата, които преди 5 години са имали най-високите заплати, сега растат по-бавно, докато здравните грижи и военното дело показват изпреварващ ръст.

Критични въпроси които имат нужда от отговор:

1. Дали този модел е устойчив?
   Какви ще са последиците за икономиката след 10-15 години, когато все повече висшисти работят в публично финансирани сектори?
    
2. Кой ще произвежда?
   При драматичен спад на студентите в производствени и технически специалности, кой ще развива реалната икономика?
    
3. Демографски колапс?
   При застаряващо население и емиграция, можем ли да си позволим концентрация на таланти в непроизводствени сектори?
    
4. Конкурентоспособност?
   Как ще се отрази това на иновационния капацитет и експортния потенциал на България?
    
5. Пазарен сигнал или държавна политика?
   Младите хора следват ли естествените пазарни стимули или са насочвани чрез целенасочена политика към определени сектори?

[mnogoznaiko]

Задавам много конкретни въпроси в края на този анализ, въпроси които в други теми се обсъждат без да е предмет на темата, тук нещо не искате да коментирате.

Аз лично съм завършил хуманитарна специалност, която няма никакво практично приложение на пазара на труда. Знам отвътре какво значи да избереш "престижна" специалност, която не води до реализация. Аз и голяма част от моите колеги от университета се занимаваме далеч от уменията, които предобихме в университета.

[insighting]

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Всяка година хиляди млади хора стоят пред решение, което ще определи тяхното професионално бъдеще: коя специалност да изберат, в кой университет да кандидатстват и как да инвестират най-добре годините си на обучение.

 

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Задавам много конкретни въпроси в края на този анализ, въпроси които в други теми се обсъждат без да е предмет на темата, тук нещо не искате да коментирате.

 

Лично аз какво да коментирам, като не знам как е тук. Когато кандидатствах, яко се прецаках със специалностите. Избрах такава от "хронично пренаситените". Накрая с изненада установих, че обученията по "Мениджмънт и маркетинг" и "Стопанско управление" са с наполовина по-малко учебни дисциплини, отколкото "Счетоводство и одит" със същата степен. А един мениджър взима по-голяма заплата от счетоводителя, въпреки че може да е учил по-малко от него. Де факто счетоводителят изучава целия материал на мениджъра като "обща подготовка" и после продължава по същество. Та се запитах защо предварително не ги обявяват тези неща за сродните специалности. Но в суматохата кой ти гледа. Едвам намерих начин да се обучавам индивидуално. После лесно ми презачислиха половината дисциплини от първата специалност при избор на "Право" за втора. Само че правото е национално (с изкл. на интелектуалното, за което с предимство са международните актове) и тук не виждам как мога да го практикувам. Освен това по "Военна психология" на всеки три години попълвам тестове. 

 

P.S. И дипломите от ИСК при УНСС не се признават навън.