Висше образование в България: Заплати, конкуренция и тенденции към 2025

[mnogoznaiko]

Всяка година хиляди млади хора стоят пред решение, което ще определи тяхното професионално бъдеще: коя специалност да изберат, в кой университет да кандидатстват и как да инвестират най-добре годините си на обучение. В същото време обществото наблюдава с безпокойство промените в образователната система - къде се насочват най-способните студенти, кои сектори привличат младите таланти и какви дългосрочни последици ще има това за икономиката на страната.

Рейтинговата система на висшите училища в България и Националната карта на висшето образование предоставят уникална възможност да проследим развитието на българското висше образование. Тези бази данни, разработени и поддържани от консорциум, включващ "Отворено общество - София" и "Сирма Груп", съдържат детайлна информация за над 193 000 висшисти, завършили през последните пет години, както и за над 190 000 действащи студенти.

Данните обхващат 52 професионални направления (термин от законодателството, който обозначава групирането на сходни специалности) и предлагат уникална възможност да проследим няколко критични измерения на висшето образование:

Какво показват данните:

• Средномесечни облагаеми доходи на завършилите по професионални направления и университети, както общи данни (включващи бакалаври и магистри), така и специфични за магистърската степен
• Динамиката на доходите през петгодишен период, разкриваща кои специалности печелят терен и кои изостават
• Броят на завършилите и студентите по направления, показващ къде има пренасищане на пазара на труда и къде съществува дефицит на кадри
• Нивата на безработица сред младите висшисти по специалности
• Тенденциите в развитието на различните направления, а именно къде има ръст на приема и къде се наблюдава спад

Тези данни разкриват системни промени в образователната политика и икономическите приоритети на България. Показват кои сектори получават повече внимание и ресурси, какви сигнали изпраща държавата към младите хора относно тяхното бъдеще и как се преразпределя интелектуалният капацитал на нацията между различни области.

Настоящият анализ се основава на данни и информация от статия на в. "Дневник": "Публичният срещу частния сектор: къде работат и какви заплати получават завършилите висше образование"

Кои специалности водят по заплати?

Топ 3 по доходи (магистри):

• Военно дело: 7915 лв./месец
• Фармация: 5902 лв.
• Информатика и компютърни науки: 5402 лв.

Най-високите заплати (над 10 000 лв.) получават завършилите "Администрация и управление" в Американския университет в Благоевград, следвани от Висшето училище по мениджмънт във Варна, Академията на МВР и Нов български университет.

Анализът на последните 5 години показва рязка промяна. Направлението "Военно дело" скача от осмо на първо място по доходи, а "Национална сигурност" се изкачва от двадесет и първо на трето място. Доходите в публично финансирани сфери растат изпреварващо спрямо частния сектор.

Георги Стойчев, изпълнителен директор на "Отворено общество - София", обобщава: "За последните пет години доходите на завършилите в направления, които подготвят кадри основно за частния сектор растат по-бавно, отколкото на завършилите, които се реализират в сфери, които са публично финансирани."

Брой студенти (ръст 2019-2024):

• Педагогика: +15.61%
• Педагогика на обучението: +47.18%
• Медицина: +4.35%
• Здравни грижи: +15.98%
• Туризъм: +54.47%
• Психология: +13.14%

Срив в частния сектор:

• Проучване на полезни изкопаеми: -48%
• Растениевъдство: -40%
• Политически науки: -29.71%
• Хранителни технологии: -29.30%
• Химически науки: -20.56%
• Социология и антропология: -20.91%

Пренасищане на пазара

Най-много завършили (последните 5 г.):

• Икономика: 36 025 души (хронично пренасищане)
• Педагогика (общо): ~34 000
• Администрация и управление: 17 782
• Здравни грижи: 8000+

Най-малко завършили:

• Теория на изкуствата: 107
• Металургия: 166
• Материали и материалознание: 292

Безработица и сигурност

Най-ниска безработица:

• Военно дело
• Медицина
• Фармация

Най-висока безработица:

• Социални дейности
• Туризъм
• Психология

Данните сочат системна преориентация към планова икономика с концентрация в държавната администрация. Докато частният сектор изпитва кадров глад в технически и производствени области (металургия, химия, хранителни технологии, проучване на полезни изкопаеми), държавата активно привлича млади хора чрез по-високи заплати и сигурност в отбраната, сигурността, образованието и здравеопазването.

Наблюдава се и изравняване на доходите между различните специалности. ИТ-тата, които преди 5 години са имали най-високите заплати, сега растат по-бавно, докато здравните грижи и военното дело показват изпреварващ ръст.

Критични въпроси които имат нужда от отговор:

1. Дали този модел е устойчив?
   Какви ще са последиците за икономиката след 10-15 години, когато все повече висшисти работят в публично финансирани сектори?
    
2. Кой ще произвежда?
   При драматичен спад на студентите в производствени и технически специалности, кой ще развива реалната икономика?
    
3. Демографски колапс?
   При застаряващо население и емиграция, можем ли да си позволим концентрация на таланти в непроизводствени сектори?
    
4. Конкурентоспособност?
   Как ще се отрази това на иновационния капацитет и експортния потенциал на България?
    
5. Пазарен сигнал или държавна политика?
   Младите хора следват ли естествените пазарни стимули или са насочвани чрез целенасочена политика към определени сектори?

[mnogoznaiko]

Задавам много конкретни въпроси в края на този анализ, въпроси които в други теми се обсъждат без да е предмет на темата, тук нещо не искате да коментирате.

Аз лично съм завършил хуманитарна специалност, която няма никакво практично приложение на пазара на труда. Знам отвътре какво значи да избереш "престижна" специалност, която не води до реализация. Аз и голяма част от моите колеги от университета се занимаваме далеч от уменията, които предобихме в университета.

[insighting]

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Всяка година хиляди млади хора стоят пред решение, което ще определи тяхното професионално бъдеще: коя специалност да изберат, в кой университет да кандидатстват и как да инвестират най-добре годините си на обучение.

 

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Задавам много конкретни въпроси в края на този анализ, въпроси които в други теми се обсъждат без да е предмет на темата, тук нещо не искате да коментирате.

 

Лично аз какво да коментирам, като не знам как е тук. Когато кандидатствах, яко се прецаках със специалностите. Избрах такава от "хронично пренаситените". Накрая с изненада установих, че обученията по "Мениджмънт и маркетинг" и "Стопанско управление" са с наполовина по-малко учебни дисциплини, отколкото "Счетоводство и одит" със същата степен. А един мениджър взима по-голяма заплата от счетоводителя, въпреки че може да е учил по-малко от него. Де факто счетоводителят изучава целия материал на мениджъра като "обща подготовка" и после продължава по същество. Та се запитах защо предварително не ги обявяват тези неща за сродните специалности. Но в суматохата кой ти гледа. Едвам намерих начин да се обучавам индивидуално. После лесно ми презачислиха половината дисциплини от първата специалност при избор на "Право" за втора. Само че правото е национално (с изкл. на интелектуалното, за което с предимство са международните актове) и тук не виждам как мога да го практикувам. Освен това по "Военна психология" на всеки три години попълвам тестове. 

 

P.S. И дипломите от ИСК при УНСС не се признават навън.

[Чавдар]

От няколко години насам не ми харесва как се развиват нещата... Не намирам за нормално и правилно забележимото увеличение на заплатите в държавния сектор. Все пак, държавата ни би трябвало да е "капиталистическа" и да се издържа основно от частния сектор. Преди години държавната служба не бе особено желана заради ниското заплащане, по този начин хората бяха стимулирани да се развиват и доказват в частни предприятия.

Ако дам пример с ВУЗ, където съм на основен договор, преди десетина години или малко повече, на конкурс за асистент се явяваше един кандидат. Дори беше трудно да се намери подходящ кандитат, за да се обяви конкурс. Сега за едно място се явяват няколко, често 3-4, поне половината с някакви връзки. Заради високата заплата, комбинирана с не особено голямо натоварване.

В крайна сметка, според мен, ще се забатачат нещата. България стана прекалено "социална", като изреват държавните служители от някоя гилдия, кажи-речи веднага получават каквото искат. Та, мисълта ми е, че у нас политиците вдигат стандарта на държавните служители (теглейки заеми). Съответно, услугите и стоките поскъпват. Накрая прецакани са работниците в частните предприятия, защото не всеки работодател може и желае да увеличава възнаграждението. Няколко доста големи предприятия, предимно в по-нискотехнологични отрасли, вече затвориха през последните години - у нас им стана скъпо, не могат да намерят добри работници. Чужди инвеститори също си изнесоха производството.

Не мога да разбера защо са нужни толкова много педагози и икономисти. Според мен, една от причините да има толкова желаещи за подобни дисциплини, е фактът, че те се изучават лесно. Ако някой иска просто да има висше образование - най-лесно е да завърши някаква педагогика или икономика. Понякога, за някои държавни служби, просто трябва да имаш висше образование, без особено значение какво точно. Кой ще ти тръгне да става инженер в подобна ситуация?!

[elektrotexnik]

Принципно съм съгласен с написаното - факт е ,че се теглят заеми за социални плащания (пенсий , заплати в държавният сектор) който или трябва в някакъв момент да се връщат от нащите идни наследници или (по неясен за мен принцип) да се "занулят" ... Единствената логика която виждам ,че на фона на "високите" държавни заплати ЧАСТНИЯТ БИЗНЕС Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗТЕГЛИ НАГОРЕ ЗАПЛАТИТЕ ...тоести (по мой абстрактни наблядения) частника никога няма да увеличи заплащанате ако не е заплашен за дагуби ценен кадър - демек (и/или) мигрирал към държавна структора !

[D3loFF]

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Дали този модел е устойчив?
Какви ще са последиците за икономиката след 10-15 години, когато все повече висшисти работят в публично финансирани сектори?

Последиците ще са каквито са и сега - математици, икономисти и психолози ще лепят плочки и правят бани и изкарват много повече пари отколкото по специалността си (както е по онзи виц, ако го знаете). Това с хуманитарните специалности го имаше и навремето, когато завършвах първото си висше. Държавата НЕ ЗНАЕ какво прави - това е положението.

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Кой ще произвежда?
При драматичен спад на студентите в производствени и технически специалности, кой ще развива реалната икономика?

Същите тези от горната точка. То е същия аргумент.

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Демографски колапс?
При застаряващо население и емиграция, можем ли да си позволим концентрация на таланти в непроизводствени сектори?

Сингапур произвежда ли? Природни ресурси има ли?

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Конкурентоспособност?
Как ще се отрази това на иновационния капацитет и експортния потенциал на България?

Иновационният капацитет и експортния потенциал зависят от цяла екосистема от фактори, не само от това кой каква специалност завършва. Ти и услуги можеш да изнасяш, и стандарти, и производствени рамки - ама направи ги де. Значи какво при 100 000 хуманитаристи няма кой - еми тогава проблемът е другаде, не в специалностите. Иначе щяхме да сме световен номер 1 по стандарти и процеси, нали така?

Ама не сме - администрацията и тези които създават правно-практическите норми не знаят на коя планета са и как аджеба се работи с данни.

Парадокс?

On 5.01.2026 г. at 13:47, mnogoznaiko said:

Пазарен сигнал или държавна политика?
Младите хора следват ли естествените пазарни стимули или са насочвани чрез целенасочена политика към определени сектори?

Нито едното, нито другото. Родителите им, които са същите, не ги насочват добре, понеже и те самите не разбират нищо от това. Говоря статистически, разбира се, индивидуални изключения винаги има. И аз на 20 г. не знаех кои са икономически добрите направления. Само за това съм мислил тогава да знаете.

Нищо сложно няма - избираш си образование, което изкарва пари, а това което ти харесва да правиш го правиш като хоби и го завършваш като второ образование и после започваш да правиш и наука. Същото го предавате нататък на децата да правят така. Толкоз.

Редактирано Събота в 21:06 от D3loFF

[insighting]

On 24.01.2026 г. at 19:31, Чавдар said:

Не мога да разбера защо са нужни толкова много педагози и икономисти. Според мен, една от причините да има толкова желаещи за подобни дисциплини, е фактът, че те се изучават лесно. Ако някой иска просто да има висше образование - най-лесно е да завърши някаква педагогика или икономика. Понякога, за някои държавни служби, просто трябва да имаш висше образование, без особено значение какво точно. Кой ще ти тръгне да става инженер в подобна ситуация?!

Инженерството не е лесна работа. Нали знаете вица за онзи инженер, който не могъл да се справи с евакуационните планове на поверената му сграда и направил пожар, за да види откъде ще излязат хората. На такъв какво са му виновни педагозите и икономистите?

Има много инженери, но малцина притежават наистина инженерна мисъл...

[fantom4e]

Преди 4 часа, insighting said:

 На такъв какво са му виновни педагозите и икономистите?

Ами педагози са го обучавали, поне в училище....

[insighting]

Преди 43 минути, fantom4e said:

Ами педагози са го обучавали, поне в училище....

Добре са си свършили работата, щом е продължил образованието си, нали?

[mnogoznaiko]

Женски и мъжки специалности във висшето образование в България

Жените преобладават сред студентите в България с 56.98%, но разпределението варира драстично според специалността. В 32 от 51 висши училища студентките са повече, особено в медицински, икономически и художествени университети, където достигат до 75-96%. Мъжете доминират в инженерните училища и военните академии - например в Европейския политехнически университет в Перник съставляват 81.61%, а във ВУТП - 79.38%.

На ниво професионални направления контрастът е още по-изразен. Педагогиката води с над 95% жени, следвана от "Теория и управление на образованието" (89.58%) и "Здравни грижи" (86.77%). В противовес, в "Електротехника, електроника и автоматика" жените са само 13.15%. От 52 направления, в 30 студентките преобладават, докато останалите 22 са свързани с инженерство, военно дело, математика и спорт.

Експерти обясняват разликите с традиционния избор на специалности още от средното образование. Проф. Миглена Темелкова от ВУТП отбелязва, че момичетата предпочитат специалности с минимално присъствие на математика и точни науки. Тя предлага въвеждане на задължителна матура по математика, за да се достигне целта от 40% женско присъствие в инженерните специалности.

Ситуацията в България отразява европейски и световни тенденции. В ЕС над 58% от магистърските студенти са жени, а в художествени специалности в САЩ делът им надвишава 60%. В инженерните програми обаче жените са 23-25% в Европа и 25-30% в САЩ - сходно с българските показатели. Георги Стойчев от "Отворено общество - София" подчертава необходимостта от общи физически пространства като кампуси, където студенти от различни специалности да се срещат и общуват, тъй като разделението по пол създава изолирани образователни среди.

По данни от Дневник: https://www.dnevnik.bg/obrazovanie/2026/01/18/4866012_jenski_vs_mujki_specialnosti_feminizira_li_se_vissheto/

[insighting]

Преди 9 часа, mnogoznaiko said:

Теория и управление на образованието

Учудвам се, че това професионално направление още го има. Преди 10 г. общият брой на записаните в него студенти е бил едва 195. 

А по същото време "Теория на изкуствата" записват само 75.

В Топ 5 попадат следните: Икономика, Администрация и управление, Педагогика, Право и Медицина.

Водещо професионално направление е Икономика с 52069 записани студенти.

[Чавдар]

On 26.01.2026 г. at 8:13, insighting said:

Инженерството не е лесна работа. Нали знаете вица за онзи инженер, който не могъл да се справи с евакуационните планове на поверената му сграда и направил пожар, за да види откъде ще излязат хората. На такъв какво са му виновни педагозите и икономистите?

Има много инженери, но малцина притежават наистина инженерна мисъл...

Именно, защото да си инженер не е лесно, малко са желаещите да бъдат такива. За да се осигури минимално качество на крайната продукция (млади инженери), курсът на обучение изобилства от курсови задачи, проекти и др. Има и много математика. Всичко това е свързано с време и усилия, или поне така беше, докато не се появи развит AI.

На инжинера пряко не са му виновни нито педагозите, нито икономистите. Инжинерите, обаче, са пряко свързани с генериране на ресурси, приходи и т.н. в държавата, донякъде те хранят и педагозите, и икономистите. Когато последните станат твърде много, се получава като с паразитите - организмът се разболява, може и да загине. Разбира се, има механизми, които пречат това да се случи и голяма часто от педагозите и икономистите започват да се занимават с по-прозаична, но донякъде по-полезна за обществото дейност. Но, поради липса на нужните умения и знания, те го правят лошо, което отново не е добре за държавата като цяло.

[insighting]

Преди 1 час, Чавдар said:

голяма часто от педагозите и икономистите започват да се занимават с по-прозаична, но донякъде по-полезна за обществото дейност. Но, поради липса на нужните умения и знания, те го правят лошо, което отново не е добре за държавата като цяло.

Трима приятели - инженер, педагог и икономист отишли да ловят риба. По пътя се заговорили кой какво най-добре умее да прави. Инженерът казал, че изобретил въдица, която сама лови риба. Педагогът ги уверил, че би могъл да въздейства на рибите, а икономистът заявил, че може да посочи най-доброто място за лова. 

Направили така, както се разбрали, но през целия ден нищо не хванали. Накрая се върнали в града и седнали в кварталната кръчма да хапнат по порция цаца.

Не е важно кой какво може да прави. Важно е да се насладиш на времето, прекарано с приятели.

[Amazonski]

On 26.01.2026 г. at 1:13, insighting said:

Има много инженери, но малцина притежават наистина инженерна мисъл...

Това донякъде е вярно. Обаче в общият случай, инженерните и математическите специалности, както и естествените науки, минават през доста по-тежка селекция - и преди обучението и по време на обучението и ученето не свършва със завършването, а реално става по-трудно. Така че това, че някой, или дори повечето не стават за тая работа, не е причина да не се насочват младите към такива специалности. Повече кандидати на входа - по голяма възможност за селекция, по-подходящи кадри на изхода на процеса...

Разбира се хуманитарните специалности са точно толкова важни колкото инженерните, обаче подобно на тях имат строго приложение. Ако някой е влязъл да учи за детска учителка, щото не му се учи, или само там са го взели, то по-добре да се ориентира от по-отрано за специализирана гимназия, която да му даде препитание, и да не си губи времето и парите за висше образование, което никога не е имал намерение да практикува...

Редактирано Сряда в 21:40 от Amazonski

[insighting]

Преди 8 часа, Amazonski said:

минават през доста по-тежка селекция - и преди обучението и по време на обучението и ученето не свършва със завършването, а реално става по-трудно

Тримата приятели от по-горния пример могат заедно да създадат иновационна платформа за STEM образование и така ще предлагат онлайн обучение с интерактивни курсове. 

Инженерът ще отговаря за цялостната техническа инфраструктура на платформата, педагогът ще изготви учебното съдържание и методологията за преподаване, а икономистът ще анализира финансовата устойчивост на проекта, разработвайки бизнес модел и стратегии за монетизация на платформата, които наистина работят.

Като резултат ще имаме подобрено образование, спомагащо за бързо, лесно и трайно усвояване на знанията и прилагането им в различни области.

Такъв многофункционален и комплексен проект развива критични умения, така необходими за бъдещето.

 

Преди 9 часа, Amazonski said:

Ако някой е влязъл да учи за детска учителка, щото не му се учи, или само там са го взели, то по-добре да се ориентира от по-отрано за специализирана гимназия

Много малко хора имат възможност да помислят отрано за това. Мен ме поде един вихър и обстоятелствата наложиха да избера определен подход на обучение.

Винаги съм учила по необходимост, защото ми е било потребно в процеса на работа, където понякога съвместявах до пет длъжности. Това ми гарантираше запазване на работното място.

Лошото е, че повечето мои работодатели смениха дейността си, а други, за съжаление, починаха, пък аз въобще не обичам да се местя и да започвам всичко отначало. 

Но животът учи...

[Amazonski]

Преди 11 часа, insighting said:

Много малко хора имат възможност да помислят отрано за това. Мен ме поде един вихър и обстоятелствата наложиха да избера определен подход на обучение.

Да но за тези които знаят какво искат, общообразователна гимназия е брутална загуба на време. Аз мисля, че общото образование трябва да приключва 7-ми клас. Достатъчно е за обща култура, опознаване на света и собствените възможности и интереси. 

От там нататък да има два пътя: 3 години общообразователна гимназия и после ако иска да пробва бакалавър + магистратура, или 6 години специализирана гимназия за получаване на професия - младши специалист, полу-висше,  или както там го нарекат. 

Почти няма професия, в която да не може да се навлезе след 7 години добра общообразователна програма, последвана от 6 години строго специализирано обучение. И на изхода ще имаме 19-20 годишни кандидат-инженери, медицински сестри, организатори на производства, готови за специализация лекари, програмисти, финансисти, училищни педагози и т.н. 

Висшето образование трябва да се изкристализира за хора наистина отдадени на професията си, или науката, и по възможност успели да се докажат. Нека те да си търкат задниците по чиновете 7 допълнителни години до магистратура и десет до phd. Останалите да можем да започнем по-отрано и да трупаме опит, защото в много професии, опита е изключително важен. Включително за лекари, инженери, техници, механици, счетоводители, лаборанти, военни, филолози и т.н..

Повечето неща, които се учат в гимназията е защото сегашната система не знае какво друго да прави младежите. Не че няма опити в посока специализация, но те са по-скоро някакво леко профилиране а не създаване на специалисти. Учиш примерно малко повече биология, или език защото натам си се насочил, обаче все още ти губят времето с диференциални уравнения; както и обратното - пука му на бъдещ инженер от генетика, него му трябват математика и сапромат. В техникумите и професионалните гимназии е същата работа: учиш за професия за която 4 години често са недостатъчни, и същевременно си претоварен, защото освен специалните предмети, учиш и всички останали глупости, както в нормална гимназия. 

Редактирано Преди 6 часа от Amazonski

[insighting]

Преди 29 минути, Amazonski said:

опита е изключително важен

Важен е, но е важно и да бъде доказан. На мен са ми правили забележки защо информацията в CV-то ми не съвпада с тази от трудовата книжка. Имам опит, който не е доказан, защото не са ме осигурявали за стаж, тъй като това не беше задължително по него време. 

Там, където започвах работа и се задържах най-дълго, винаги е било след провеждане на един разговор, а не по документи.