Докъде стигнаха дигиталните валути?

[insighting]

Все повече институции разбират, че внедряването на дигитални валути има своите предимства. Тъй като бъдещето предлага иновации в областта на дигитализацията, предизвикателство е по какъв начин ще се интегрират цифровите валути във всекидневието ни.

Криптовалутите предлагат бързина в транзакциите и премахват традиционните посредници. Но по какъв начин може да се използва техния потенциал, за да има стабилност и доверие в този нов свят?

Как да се адаптират спекулативните активи към нов модел на плащания и това да се превърне в спасителен пояс при нестабилна икономика? Трябва ли да се поставят нови стандарти във финансовия сектор, за да се постигне устойчивост и да се преодолеят всички тези предизвикателства?

Колко от вас спестяват в тези активи и какви умения и степен на ангажираност имат роля при определяне на една такава глобална трансформация на традиционната финансова система?

[Кухулин]

Преди 9 часа, insighting said:

Все повече институции разбират, че внедряването на дигитални валути има своите предимства. Тъй като бъдещето предлага иновации в областта на дигитализацията, предизвикателство е по какъв начин ще се интегрират цифровите валути във всекидневието ни.

Криптовалутите предлагат бързина в транзакциите и премахват традиционните посредници. Но по какъв начин може да се използва техния потенциал, за да има стабилност и доверие в този нов свят?

Тука нещо са омешани нещата и то по начин, изгоден за властите. 

Дигиталните валути (цифров долар, цифрово евро, цифрова рубла) и криптовалутите (биткоин) са принципно различни неща в почти всеки аспект. Например, ако заплатата ти е в цифрови евро, държавата може да ти забрани покупката на повече от две вафли дневно. Ако си вафломанка, трябва да минеш на натурална търговия  

[insighting]

Преди 23 часа, Кухулин said:

Дигиталните валути

Дигиталните валути са дигитални версии на кеша. Защо държавата ще ограничава покупките? Това може да се случи при презапасяване, напр.

Преди 23 часа, Кухулин said:

Ако си вафломанка, трябва да минеш на натурална търговия  

Вафли не ям, само торта на рождени дни. А вие предлагате алтернативни варианти като размяна на стоки и услуги.

[deaf]

Държавата ако иска да ограничи покупките,просто ще въведе купони. Както е по време на война. 

[insighting]

On 7.02.2026 г. at 23:59, insighting said:

Как да се адаптират спекулативните активи към нов модел на плащания и това да се превърне в спасителен пояс при нестабилна икономика?

Според мен това е важен въпрос. И нямам предвид някакви рестрикции.

Преди време четох интересна статия Ripplecoin Mining Launches a Brand New App: Even Beginners Can Easily Earn Daily Passive Income Using Their Mobile Phones, но когато реших да посетя предложения линк, получих предупреждение за съмнителен сайт.

След проучване на адреса, стигнах до хостващата компания GNAME.COM PTE. LTD., базирана в Сингапур, а оттам и до ICAN.org. 

Тези организации събират средства по друг начин, но как този нов модел с криптовалута може да се превърне в спасителен пояс при закъсала икономика... Това имам предвид.

[Atom]

Цифровите валути на ЦБ могат да бъдат програмируеми. Със "срок на годност" до кога може да ги харчиш, за какво точно и къде. Нещо като електронните ваучери за храна. Последните освен "добавка към социалния пакет" са и тест в реално време за  поведението при ползване на цифрови валути на ЦБ и това как елемента на програмирането би се приел от масите.  

[insighting]

Преди 1 час, Atom said:

Цифровите валути на ЦБ могат да бъдат програмируеми. Със "срок на годност" до кога може да ги харчиш, за какво точно и къде. 

Има богати утвърдени компании, които предоставят на персонала си безплатна храна и вода, безплатен транспорт, безплатен служебен телефон, безплатно облекло и всичко това е включено в социалния пакет, плюс процентна отстъпка при посещение във фитнес салон, при стилист, за покупка на стоки от определени магазини и за разни други неща като партита, екскурзии и още какво ли не. 

В същото време и заплатите са високи. И ако държавата ги програмира със срок на годност, тези хора няма да има къде да ги изхарчат толкова бързо. А ако не успеят да си купят читав актив, който да бъде отдаден под наем, парите изгарят. За да не се случи това, държавата може да наложи глоби, но за предпочитане е "данък богатство".

 

А какво правим с криптото?

[Кухулин]

Преди 4 часа, insighting said:

Дигиталните валути са дигитални версии на кеша. Защо държавата ще ограничава покупките? Това може да се случи при презапасяване, напр.

Държавата може да ограничава много неща по много причини. Например заради нисък социален рейтинг. И не само държавата, корумпираните чиновници също биха могли да ограничат туй-онуй.

[insighting]

Преди 23 минути, Кухулин said:

Държавата може да ограничава много неща по много причини.

Просто жизненият стандарт тук е друг. Напр. един брокер в Латвия прави 2-3 сделки и идва в България да си купи студио на морето, а тукашният брокер и 10 години да работи, жилище в БГ не може да си купи. 

Но сега сме с евро. Сега вече трябва да влезем в клуба на богатите. Ще поживеем, ще видим...

[Grifin]

Между дигиталните пари и криптото наистина няма абсолютно нищо общо.

Преди 2 часа, insighting said:

А какво правим с криптото?

   Всеки сам трябва да си прецени какво да прави с криптото, но преди да го направи е добре да се заинтересува по-задълбочено, като е желателно да не се ограничава само с мненията на тези, които го "продават", слагам го в кавички защото това има много форми, освен директната продажба. 
Криптото е много обемна тема, която е невъзможно да се обхване в рамите на един или няколко поста, но съвсем накратко, това е което аз мисля. Основните форми на крипто са: такива със собствен независим блокчейн (Биткойн, Етериум, Солана), стейбълкойни- които могат да служат за разплащания и са подкрепени от реални активи (до каква степен, често е трудно проверимо и дискусионно) и Мемекойни (мимкойни), които са просто ръгпул или пъмп енд дъмп схеми: 
https://www.coinbase.com/learn/tips-and-tutorials/what-is-a-rug-pull-and-how-to-avoid-it
https://en.wikipedia.org/wiki/Pump_and_dump
   Да оставим настрана стейбълкойните и мимкойните, нека разгледаме криптото, което осигурява инфраструктурата за да се случват нещата, да кажем Биткойн.  Ами...противоречията там са горе-долу като при култовете, което не пречи по никакъв начин на вярващите, всъщност, ако трябваше да се вместя в едно изречение, щях да кажа, че крипто, поне в момента, е нещо средно между модерен култ, финансова пирамида и мултилевъл маркетинг. Първоначалната идея на първо четене изобщо не е лоша- валута, оперираща в децентралзизирана система, позволяваща транзакции директно между участниците, независеща и неподкрепена от един орган (например правителство), където няма риск този орган по усмотрение да запорира или конфискува средствата ти, както и не може да контролира стойността и, което например при предизвикана инфлация е в ущърб на всички, които я притежават. Е, близо мисля 18 години по-късно нещата стоят по следния начин.
  Първо, няколко големи портфейла държат половината Биткойн, което не е точно децентрализация. Ако по някаква причина (например пробив в квантовите изчисления, миналата година статия за евентуален такъв пробив срина с повече от 10% криптото за ден, а пробив реален дори нямаше) тези няколко портфейла решат да продават, ще му смачкат цената за часове. 
   Второ, в крайна сметка криптото валута ли е, това пари ли са? Защото парите трябва да могат да съхраняват стойност, което е трудно да се каже за нещо, което играе с по 10-15% в някои дни и няколко пъти досега е трило по 75% от стойността си за няколко месеца, тези, които са купили на 126к преди няколко месеца надали се чувстват добре и надали смятат че държат пари или валута някаква, сега Биткойн е 68к, а онзи ден падна до 60к. Парите освен това трябва да могат да служат като средство за отчетност и оценка, ами аз ако например имах магазин за някакви неща и те бяха оценени в крипто, вчера трябваше да си сменя етикетите на стоката няколкостотин пъти, а това е да кажем неудобство...
   Трето, как може един актив (защото това не са пари по нито една дефиниция), чиято цел е да бъде алтернатива на държавните пари, да повиши почти два пъти стойността си след като държавата, т.е. Тръмп започна да го подкрепя, свали доста регулации и обяви, че ще прави държавен крипторезерв? Не е ли леко противоречиво актив, целящ диверсификация от държавата да поскъпва когато е подкрепен от същата тази държава, не беше ли идеята да е нерегулиран и децентрализиран?
   Наративът за "новото злато", което ще е бъдещия хедж срещу инфлация също се пропука напоследък, засега се оказва, че "новото злато" си е всъщност...ами златото. 
   Какво да кажем за цената? Как се определя? Защото ежедневно има прогнози от криптоексперти (който желае може  да получи сертификат за криптоексперт срещу курс за няколкостотин $, като дори съм попадал на обява за еднодневен такъв ), като тези прогнози най-често започват с аз вярвам че...,а в най-добрия случай включват някакъв технически анализ, но в най-астрологичната му форма. Всъщност, има едно нещо, което крипто наистина предлага и това е според мен най-голямата му стойност, а именно, че позволява да се заобикалят правила и институции. Ако човек иска да си купи детско порно, видеоклипове с мъчения на животни (и на хора има), оръжие, наркотици, да поръча убийство и какво ли още не, то ще му трябва крипто, такива неща всъщност движат част от търсенето му.
Накратко, според мен, блокчейн технологиите са нещо страхотно с евнтуални приложения в много сфери, моментното състояние на криптоиндустрията обаче е много далеч от това, което се е обещавало години наред. По отношение на цените, аз лично нямам идея накъде ще отидат за в бъдеще, това зависи от това колко вярват хората, които държат и купуват крипто. Всеки който иска да спестява в крипто (както се изрази някой нагоре) е свободен да го направи, не е изключено това да е успешна инвестиция, със сигурност обаче ще е добре  за криптоиндустрията, която дари стотици милиони на Тръмп и за такива като него и кликата му, той и семейството му са спечелили десетцифрена сума откакто е президент, а голяма част от администрацията му също е обвързана тясно със сектора и има дялове в такива компании.

Редактирано Понеделник в 12:11 от Grifin

[Кухулин]

Преди 14 минути, insighting said:

Просто жизненият стандарт тук е друг. Напр. един брокер в Латвия прави 2-3 сделки и идва в България да си купи студио на морето

Трудно ми е да го повярвам.

[insighting]

Преди 4 часа, Grifin said:

Всеки сам трябва да си прецени какво да прави с криптото, но преди да го направи е добре да се заинтересува по-задълбочено

И особено да се предпази от кражби.

Преди 4 часа, Grifin said:

Основните форми на крипто са: такива със собствен независим блокчейн (Биткойн, Етериум, Солана), стейбълкойни- които могат да служат за разплащания и са подкрепени от реални активи

Преди тях имаше инвестиционни платформи, базирани най-често в Дубай, но с офиси в Лондон. Наблюдавах активите им. Тези сайтове работеха по за 2-3 месеца и изчезваха. После ги мярвах в разни класации на геймърски сървъри и се чудех дали тези игри със същите имена не са онези платформи с инвестициите. 

Преди 4 часа, Grifin said:

Ами...противоречията там са горе-долу като при култовете, което не пречи по никакъв начин на вярващите, всъщност, ако трябваше да се вместя в едно изречение, щях да кажа, че крипто, поне в момента, е нещо средно между модерен култ, финансова пирамида и мултилевъл маркетинг.

Понеже доста се нароиха, вече е много объркващо.

Преди 4 часа, Grifin said:

в крайна сметка криптото валута ли е, това пари ли са?

Щом го има при Форекса, значи е техен еквивалент. Аз преди играех на демо и участвах в турнири, но си трябва време, за да можеш да се посветиш изцяло на това.

Преди 4 часа, Grifin said:

как може един актив (защото това не са пари по нито една дефиниция), чиято цел е да бъде алтернатива на държавните пари, да повиши почти два пъти стойността си

Наблюдавала съм какво правят участниците. Вземат си бонуса при регистрация, опитват почвата, после влагат малка сума и чакат с дни да достигнат минимума, за да може да заявят изплащане на средствата. След като ги получат, те отиват при удвоителите, които могат да се ползват еднократно за деня. После с удвоената сума се нареждат на чейндж сайтовете и чакат седмица, за да обменят биткойните си в долари. Най-ниската такса за обмяна започва от половин биткойн нагоре. После повтарят всичко отначало.

Преди 4 часа, Grifin said:

"новото злато" си е всъщност...ами златото. 

Новото злато всъщност е старото с нова цена.

Преди 4 часа, Grifin said:

който желае може  да получи сертификат за криптоексперт

Аз имам за Форекс.

Преди 4 часа, Grifin said:

в най-добрия случай включват някакъв технически анализ, но в най-астрологичната му форма

Технически + вълнов анализ.

Преди 4 часа, Grifin said:

Всъщност, има едно нещо, което крипто наистина предлага и това е според мен най-голямата му стойност, а именно, че позволява да се заобикалят правила и институции. Ако човек иска да си купи детско порно, видеоклипове с мъчения на животни (и на хора има), оръжие, наркотици, да поръча убийство и какво ли още не, то ще му трябва крипто, такива неща всъщност движат част от търсенето му.

А, не, без такива неща, направо ми прилошава, само като ги чета...

Преди 4 часа, Grifin said:

Всеки който иска да спестява в крипто (както се изрази някой нагоре) е свободен да го направи, не е изключено това да е успешна инвестиция

Зависи. Най-вече печелят собствениците, много по-малко самите участници.

P.S. Писах един дълъг пост преди известно време, но при запазването му някъде изчезна. Сега си ги пиша в Notepad-a и после копи - пейст... та така.

[insighting]

Преди 4 часа, Кухулин said:

Трудно ми е да го повярвам.

И на мен ми изглеждаше невероятно пред очите, но виждах фактите. Тези апартаменти ги отдаваха после под наем. Както казват, купуваха ги с инвестиционна цел. След три години ги продаваха и купуваха по-големи жилища. И тях отдаваха под наем. После си вземаха още едно малко студио и по същия начин нататък... Гледахме си чуждестранните колеги как забогатяват, а ние си скъсахме обувките да ходим по огледи. Поне един колега успя да си купи кола. Останалите - кой телефон, кой фотоапарат, кой кафемашина. А тези с по-малко късмет - рулетки и компаси...

[Б. Киров]

Преди 14 часа, insighting said:

Дигиталните валути са дигитални версии на кеша.

Не са, защото с кеша можеш да отидеш в магазина и да си купиш нещо, когато и каквото поискаш, докато с дигиталното евро или долар може и да се окаже, че не можеш, защото от цб са ти блокирали портфейла, примерно защото си надвишил лимита на месото или хляба, който е екологичен. Или им е изтекъл срока на давност. Щяха да са, ако всяко евро и долар е обезпечен с токенизирано злато и това злато е твоя собственост срещу еврото или долара, но така са само обещания, зависещи от друг.

[insighting]

Преди 1 час, Б. Киров said:

дигиталното евро или долар

Те са еквивалент на парите в брой.

 

Преди 1 час, Б. Киров said:

цб са ти блокирали портфейла, примерно

Един вид банковата сметка, особено в деня на размисъл преди избори, за да не се купува алкохол.

Преди 1 час, Б. Киров said:

ако всяко евро и долар е обезпечен с токенизирано злато 

Такова нещо въобще не се предвижда нито в близко, нито в далечно бъдеще.

Преди 1 час, Б. Киров said:

с кеша можеш да отидеш в магазина и да си купиш нещо, когато и каквото поискаш

Казват, че светът ще свърши, когато кешът изчезне. Все пак мисля, че BTC и ETH са добра алтернатива.

[Кухулин]

Преди 11 часа, insighting said:

И на мен ми изглеждаше невероятно пред очите, но виждах фактите. Тези апартаменти ги отдаваха после под наем. Както казват, купуваха ги с инвестиционна цел. След три години ги продаваха и купуваха по-големи жилища. И тях отдаваха под наем. После си вземаха още едно малко студио и по същия начин нататък... Гледахме си чуждестранните колеги как забогатяват, а ние си скъсахме обувките да ходим по огледи. Поне един колега успя да си купи кола. Останалите - кой телефон, кой фотоапарат, кой кафемашина. А тези с по-малко късмет - рулетки и компаси...

Струва ми се, че тези "брокери" нещо са ви пързаляли  

[Кухулин]

Преди 5 часа, insighting said:

Един вид банковата сметка, особено в деня на размисъл преди избори, за да не се купува алкохол.

Никой не може да ти блокира сметката конкретно за покупка на алкохол.

[insighting]

Преди 2 часа, Кухулин said:

Струва ми се, че тези "брокери" нещо са ви пързаляли  

Ами не точно. Нашата агенция се изпързаля сама. Латвийските ни колеги се оказаха вярващи. И удържаха на думата си. Не ни метнаха с комисиона. При последните сделки обаче шефовете ни решиха да го повишат, защото били направили много допълнителни плащания. Все пак брокерите си разбират от работата и могат да преценят какъв процент разходи е приемлив. Не можеш да поканиш хората на опознавателен тур и на вечеря в скъп ресторант и после да включиш сметката като разходооправдателна част в комисиона. Та докато обмисляха предложението, а ние чакахме да решат, те напуснали апартамента на шефовете в морския град, който бяха наели за две седмици и сключили сделка с тамошна агенция. Така че който много се лакоми, губи и това що има. А редовите брокери страдат от подобни решения. 'Вярващ' не означава "загубен".

Колкото и да не ми се искаше засегнах и тук темата за вярата, но тя е най-свидното, което човек има. Без значение дали вярваш в сила, дух, дъх и т.н. А най-ценното за всяка една организация е човешкият ресурс.

 

Преди 2 часа, Кухулин said:

Никой не може да ти блокира сметката конкретно за покупка на алкохол.

По-горе говорихме за дигиталното евро, което, условно погледнато, заменя ролята на банковата сметка и в този ракурс щом могат да ограничават покупки при надвишен лимит, защо да не го направят и в дните за размисъл преди избори, особено когато се кове бъдещата държавност.

 

[Кухулин]

Преди 4 часа, insighting said:

По-горе говорихме за дигиталното евро, което, условно погледнато, заменя ролята на банковата сметка

Ако искаш да сравниш дигиталното евро с банковата сметка, то дигитално евро = финансова централизация + техническа централизация + законова централизация. В такава плътно централизирана система дигиталното евро щеше да е аналог на банковата сметка. Всички финансови потоци ще са напълно прозрачни и напълно контролируеми в нормален режим, а не чрез извънредни пълномощия.

[insighting]

Преди 1 час, Кухулин said:

Ако искаш да сравниш дигиталното евро с банковата сметка, то дигитално евро = финансова централизация + техническа централизация + законова централизация. В такава плътно централизирана система дигиталното евро щеше да е аналог на банковата сметка. Всички финансови потоци ще са напълно прозрачни и напълно контролируеми в нормален режим, а не чрез извънредни пълномощия.

Разликата е, че дигиталното евро ще прави много по-бързи транзакции и ще предлага по-голяма достъпност. А банковата сметка е хранилище на средствата. Но след като и двете са свързани с централни институции и разчитат на централизирани информационни системи на банките, и двете юрисдикции спазват закони и регулации за съхранение и управление на стойността им, защо те да не са еквивалентни...

Все пак това не са евродоларови сметки, че да са с напълно контролируем режим.

 

[scaner]

Преди 1 час, insighting said:

Но след като и двете са свързани с централни институции и разчитат на централизирани информационни системи на банките, и двете юрисдикции спазват закони и регулации за съхранение и управление на стойността им, защо те да не са еквивалентни...

Първо, да правим разлика между криптовалути и дигитални пари. Криптовалутите не са пари в конкретният смисъл, независимо че и с тях може да правиш ограничени плащания (както със златото например, а и то не е пари).

Електронните пари не са еквивалентни с банковите  по много причини и признаци. Като начало, различни са по произход. Банковата ти сметка е вземане от търговска банка, за целта трябва да имаш регистрация (сметка) в банката). Парите в тази сметка не са собственост на банката. Цифровите пари са директно пари на централната банка, и тези пари са собственост на централната банка. За да ги ползваш, не ти трябва сметка, а дигитален портфейл. Тук се вижда йерархичната разлика - банковата сметка е само заместител на пари, докато дигиталните пари са истински пари, налични пари - това определя и скоростта на транзакциите, много по-бърза при налични (истински) пари.

Поради различната собственост, имаш различен риск - банката в която ти е сметката може да изпадне в несъстоятелност, и парите са ти гарантирани до определен лимит. Централната банка от друга страна не може да фалира. Но имаш платежен лимит - с банкова сметка може да оперираш със суми ограничени до обема на сметката. С дигиталните пари може да оперираш със сума определена от централната банка - например за дигиталното евро се говори за сума от порядъка на до 3000 евро на човек, с цел да се ограничи масово прехвърляне на суми от депозитите (което може да разклати банковата система). И, разбира се, на дигиталните пари няма да има лихва. По този начин дигиталните пари не са замяна, а само допълнение към банковата сметка.

Теоретически дигиталните пари могат да са програмируеми. Например, да ти се отпусне сума с цел определени покупки. Или с лимит за време за консумиране. Или допълнителни оценки свързани със социален рейтинг и др. Идеята за дигиталното евро е, че то няма да е програмируемо и няма да има ограничения къде, кога и за какво плащаш с него. Макар че божа работа, ако се сменят политиците с други, имащи други идеи...

Преди 1 час, insighting said:

Все пак това не са евродоларови сметки, че да са с напълно контролируем режим.

От тази гледна точка и двата начина на разплащане са напълно централизирани и контролирани от държавата, като при необходимост този контролл може да бъде и рестриктивен.

 

 

[insighting]

Преди 18 часа, insighting said:

Все пак това не са евродоларови сметки, че да са с напълно контролируем режим.

Имам предвид централизираните и контролирани от държавата депозити, за които не е изключено и рестриктивно действие. Явно трябва да разгледам въпроса по-подробно.

Резките колебания на равнището на производството, заетостта и цените в крайна сметка се дължат на недобре организирана парична система. И обособяването на парите в общ еквивалент е неотделима част от възникването на стоковото производство, чието развитие извежда общоприетото средство за размяна до книжните пари и парите по сметки. 

Как тези стокови пари се превръщат в кредитни и защо е необходимо отделянето на златото от останалия стоков свят, превръщайки го в пари със собствена субстанционална стойност, че и двойна полезност, намира израз като заместител на пълноценните пари. Търговският кредит (полици и менителници) налага по-еластична парична система, в която емисията на пари не се обвързва със златните резерви на банките, а с реалните потребности на производството и обращението на стоки и услуги. Такава фидуциарна емисия на банкноти се допуска до определена степен.

Историята помни случаите на ограничена разменяемост, вследствие на което книжните пари се използват с цел прикриване на бюджетни разходи и дефицити. Затова подобна емисия на паричните знаци се нарича 'фискална'. Защото държавата депозира/продава държавни ценни книжа. Това са бланкови кредити на бюджета. 

Съвременните пари са напълно демонетизирани (не се разменят срещу злато). Понеже те постъпват в сферата на паричното обращение и участват в производството на блага, реално имат кредитен характер. Трудно се установява обаче в кои случаи при кредитирането парите оказват инфлационно въздействие. Защото при непосредственото им използване за увеличаване на съвкупното търсене и повишаване темпа на инфлацията, те са в качеството си на книжни пари. 

Парите по сметките възникват като банкови депозити, след като на частните банки се отнема правото да издават банкноти. И клиентите се задоволяват само с едно счетоводно записване на направените влогове, вместо да получават банкноти. Така банките компенсират пропуснатите доходи от емисията им. Появява се ресурс за предоставяне на кредити. Срещу получаване на лихва. Най-евтината форма на 'парите правят пари'.

Понастоящем парите са неконвертируеми срещу злато и други резерви, тъй като били 'обещание' за плащане на определена сума пари. Значи нямат собствена субстанционална стойност, тъй като номиналната им стойност е много по-висока от вътрешната им стойност. Зато се разглеждат само като парични представители - символи (token money). 

Последният етап на дематериализацията им са електронните пари - дематериализирани от всякакъв физически носител. Те представляват един счетоводен запис в банковата електронна мрежа, който замества всички форми на парите (като разходите им по поддържането са много по-ниски) и е с многократно увеличена технологическа обращаемост. На тази основа са създадени различните видове дебитни и кредитни карти, където при последните парите са и средство за отложени плащания.

Чрез лихвени проценти и осигурителни надбавки банките намаляват инфлационната обезценка на активите си. При уреждане на възникнали дългови отношения от всеки дебитор се приемат законните платежни средства. Изключение правят чековете. Ако длъжникът не може да плати по друг начин, кредиторът започва да търси начин за уреждане на плащанията. Затова при такива условия немалко са случаите на бартерни сделки, които са предпочитани от всички останали квазипари при определена група хора.

Централната банка обаче прогнозира паричната политика въз основа на т.нар. парични агрегати. Те са важни за определяне на данъчната, кредитната и лихвената политика. У нас предимно се използват четири агрегата, като голяма роля играят т.нар. "широки пари" - там, където са блокираните депозити и специалните депозити, от които пари могат да бъдат изтеглени при точно определени условия.

 
При това положение и дигиталното ли евро ще е със също толкова строг контрол, че държавата да си вкара автогол,  като направи всичко прозрачно и проследимо чрез индикаторите си на въздействие?

[scaner]

Преди 2 часа, insighting said:

Имам предвид централизираните и контролирани от държавата депозити, за които не е изключено и рестриктивно действие. Явно трябва да разгледам въпроса по-подробно.

Резките колебания на равнището на производството, заетостта и цените в крайна сметка се дължат на недобре организирана парична система. И обособяването на парите в общ еквивалент е неотделима част от възникването на стоковото производство, чието развитие извежда общоприетото средство за размяна до книжните пари и парите по сметки. 

Как тези стокови пари се превръщат в кредитни и защо е необходимо отделянето на златото от останалия стоков свят, превръщайки го в пари със собствена субстанционална стойност, че и двойна полезност, намира израз като заместител на пълноценните пари. Търговският кредит (полици и менителници) налага по-еластична парична система, в която емисията на пари не се обвързва със златните резерви на банките, а с реалните потребности на производството и обращението на стоки и услуги. Такава фидуциарна емисия на банкноти се допуска до определена степен.

Историята помни случаите на ограничена разменяемост, вследствие на което книжните пари се използват с цел прикриване на бюджетни разходи и дефицити. Затова подобна емисия на паричните знаци се нарича 'фискална'. Защото държавата депозира/продава държавни ценни книжа. Това са бланкови кредити на бюджета. 

Съвременните пари са напълно демонетизирани (не се разменят срещу злато). Понеже те постъпват в сферата на паричното обращение и участват в производството на блага, реално имат кредитен характер. Трудно се установява обаче в кои случаи при кредитирането парите оказват инфлационно въздействие. Защото при непосредственото им използване за увеличаване на съвкупното търсене и повишаване темпа на инфлацията, те са в качеството си на книжни пари. 

Парите по сметките възникват като банкови депозити, след като на частните банки се отнема правото да издават банкноти. И клиентите се задоволяват само с едно счетоводно записване на направените влогове, вместо да получават банкноти. Така банките компенсират пропуснатите доходи от емисията им. Появява се ресурс за предоставяне на кредити. Срещу получаване на лихва. Най-евтината форма на 'парите правят пари'.

Понастоящем парите са неконвертируеми срещу злато и други резерви, тъй като били 'обещание' за плащане на определена сума пари. Значи нямат собствена субстанционална стойност, тъй като номиналната им стойност е много по-висока от вътрешната им стойност. Зато се разглеждат само като парични представители - символи (token money). 

Последният етап на дематериализацията им са електронните пари - дематериализирани от всякакъв физически носител. Те представляват един счетоводен запис в банковата електронна мрежа, който замества всички форми на парите (като разходите им по поддържането са много по-ниски) и е с многократно увеличена технологическа обращаемост. На тази основа са създадени различните видове дебитни и кредитни карти, където при последните парите са и средство за отложени плащания.

Чрез лихвени проценти и осигурителни надбавки банките намаляват инфлационната обезценка на активите си. При уреждане на възникнали дългови отношения от всеки дебитор се приемат законните платежни средства. Изключение правят чековете. Ако длъжникът не може да плати по друг начин, кредиторът започва да търси начин за уреждане на плащанията. Затова при такива условия немалко са случаите на бартерни сделки, които са предпочитани от всички останали квазипари при определена група хора.

Централната банка обаче прогнозира паричната политика въз основа на т.нар. парични агрегати. Те са важни за определяне на данъчната, кредитната и лихвената политика. У нас предимно се използват четири агрегата, като голяма роля играят т.нар. "широки пари" - там, където са блокираните депозити и специалните депозити, от които пари могат да бъдат изтеглени при точно определени условия.

 
При това положение и дигиталното ли евро ще е със също толкова строг контрол, че държавата да си вкара автогол,  като направи всичко прозрачно и проследимо чрез индикаторите си на въздействие?

Написаното в този коментар аз бих оценил така: 50% е концептуално размито (и объркващо), 25% са икономически неточности, и едва 25% са някаква истина, но пречупена през редица идеологии, като марксизъм, кейнсианство, монетаризъм и др...

Съвсем накратко някои вадещи очите обърквания:

"Златото се отделя от стоковия свят и придобива двойна полезност“ - това не е универсална истина, а само частен исторически момент. Исторически златото става пари поради висока ликвидност, делимост и  устойчивост, а не поради "субстанционална двойна полезност“, това е някаква в метафизика.

"Парите постъпват в производството и имат кредитен характер“ - да, по-голямата част от паричното предлагане възниква чрез банков кредит, но не всички пари са "кредитни“ в смисъла на задължение към частна банка: централнобанковите резерви и банкнотите са пасив на централната банка, но не са кредит в обичайния смисъл. Наличните пари не са банков депозит, тук се смесват понятията.

И съвсем накратко някои откровени грешки:

"Парите по сметките възникват след като на частните банки се отнема правото да издават банкноти“ - банковите депозити възникват още преди централизацията на емисията.  Депозитните пари се развиват паралелно с банкнотите, а не като компенсация за отнето право.

"Парите са обещание за плащане на пари“ - при златен стандарт банкнотата е обещание за злато, а при съвременната  фиатна система банкнотата не е обещание за друго, а е законно платежно средство.

"Нямат собствена субстанционална стойност, следователно са само символи“ - това е силно подвеждащо. Стойността на съвременните пари не идва от някаква вътрешна субстанция, а от държавна гаранция, регулаторна рамка и стабилност на институцията. Това не прави парите "просто символи“, а ги прави просто фиатни пари.

"Лихвите и осигурителните надбавки намаляват инфлационната обезценка на активите“ - лихвата не е механизъм за намаляване на инфлацията, а е цена на кредита, както и компенсатор за риск и времева стойност.

"Бартерът е предпочитан при такива условия“ - бартерът не е алтернатива на "квазипарите", а възниква исторически  при колапс на парична система и липса на ликвидност.

"Паричните агрегати определят данъчната политика“ - и това не е вярно. Централната банка не определя данъчната политика. Данъчната политика е функция на правителството.

И накрая, за "автоголът", който щяла да си вкара държавата ако направела всичко прозрачно... Не, държавата вече разполага с висока степен на проследимост чрез банковата система. Правната рамка е тази, която определя границите, не самата технология.

С прости думи, коментарът извън привидната му стройност, е просто еклектична амалгама, носеща повече объркване отколкото знание...

[insighting]

За нефинансистите нещата изглеждат по един начин, докато банкерите говорят на друг език. 

Така че мнения, оспорващи десетилетни знания и практики, представляват 5% цитиране, 14% оригиналност и 81% заимствания от източници, които нямат нищо общо с банковата сфера. На това му се казва 'амалгама'.

А ето и най-очакваната новина за финансовия свят:

"Европейският парламент подкрепи пускането в обращение на онлайн и офлайн дигитално евро. С това решение институцията се отклони от предложението да се създаде само офлайн цифрово евро".  (Блумбърг)

 

P.S. 

"Но все още централната банка чака правната рамка, необходима за подкрепа на проектa..."

Редактирано вчера от 11:50 от insighting