Героичното

[Мълчаливец]

Като първа стъпка, ще опитам да изразя метафорично къде си представям позиционирано Героичното. 

Като приех, че като красиво оценяваме това, което представлява устойчива, хармонично съгласувана форма, основана на жизненост, функционалност, адаптивност, аз го приемам за онзи човешки и земен аршин с който се съизмерваме ние, обикновените. Героичното е нещо повече. Героите могат повече и правят повече. Те са над човешкото и се стремят към идеала, към максимум възможното и невъзможното.

Особено ме привлича изразяването на героичното в изкуството на цирка. Там ни приканват да видим един невероятно силен и грамаден мъж, едни летящи из въздуха недопустими за човешкото човеци, едни звероукротители, които си слагат главата в лъвска или крокодилска паст.    и хората отиват за да видят тези изключителни герои.

От друга страна, човешкият героизъм се корени и в смелостта да направиш нещо недостъпно за човека, но повлияно от идеите- Антигона постъпва героично, вместо като нормален човек да се примири с човешка разпоредба, защото я води една висша идея- да изпълни своя дълг към трупа на брат си. Тук вече роля има и категорията Възвишено, която привлича героя да се оттласне от земното и да опита да достигне сферата на идеите.

Освен да прави нещо над- човешко, героят може и да се съпротивлява на актуалното човешко. Инквизиторските мъчения създават от антифашистите герои, защото надмогват разбиранията ни за човешка издръжливост и границите на човешкия страх. Резистанса, съпротивата е също героизъм.

Така позиционирам Героичното между красивото и възвишеното, така, както героите не са точно човеци, но не са и богове.

Работна дефиниция: Героичното е способността да понесеш и/или извършиш това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

Редактирано вчера от 17:10 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Вметвам, Героичното не е абсолютно е не е цялостно присъщо на човек, а е относително- може да се отнесе към една дейност или действие, без да се отнася за друга.

Херкулес е един герой- безстрашен юнак, но в него няма героичен морал. Той краде, убива немотивирано, а изневерите му са безогледни. Антигонапък е крехка, слаба, но се опълчва, опряна на морално основание срещу Креон. Земният героизъм на Исус е още по- проблемен. Той не се опълчва нито на Синедриона, нито на Римския наместник. Обаче е герой, защото се домогва до една висша идея с цената на живота си.

[Мълчаливец]

Малък коректив. У Кант в Категоричния морален императив има изискване, да се постъпва само съгласно такава максима, която би искал да стане универсален, всеобщ закон. Героят е такъв, защото иска постъпката му да бъде приета всеобщо.

Да речем, изпечен измамник- той не иска всички да са измамници, той иска всички, без него, да са доверчиви. Такъв не може да стане герой. 

[Мълчаливец]

Корекция на работната дефиниция:

Като въведох моралната съставляваща на героичното, която е предмет на етиката, допускам некоректно смесване на двете. Поради това ще въведа корекция на работната дефиниция, а именно,  че героичното не е способността да понесеш и/или извършиш това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, а негово изображение, било повествувателно, драматично, живописно, музикално или чрез телодвижения. Така става:

 Героичното е изобразяване на способността да бъде понесено и/или извършено това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

[Мълчаливец]

Алтернативна дефиниция: Героичното е Представяне/изображение на поведение, преживяване, което надвишава човешки правилното,красивото и се стреми към възвишено, което иска да стане универсално.

Проблем: Героят може да се стреми към възвишеното, но може да го достига по чиста случайност.  

Виц: Ганьо служил на английски кораб. Английската кралица гостувала, разхождала се по палубата, но като се надвесила над перилата и от рязко полюшване, паднала в море с акули. Струпали се моряците. Изведнъж се чул плясък, Ганьо доплавал до кралицата и я държал на повърхността докато дойде лодка. Наградили го като герой. Той бил скромен. "Че съм герой, герой съм, но ... (ругатня) на този, дето ме бутна".

Друг проблем: става дума за стремеж, което е мотивационно и волево. Това не е притеснително, доколкото изкуството дава изображение на нещата от живота, а в живота има и морал, и психика, и мотиви.

Трети проблем: "героят иска да стане универсално" В повечето случаи героят е толкова зает с дейстиве или изтърпяване, че нищо не иска освен почивка. По- скоро зрителят иска това поведение да стане универсално. Изображението му внушава, че такова всеобщо поведение или преживяване е желателно.

Проблем три плюс: Когато, за да се осъществи героична постъпка, е нужна саможертва, дали искаме да стане универсална? Да се жертваме всички? Не, разбира се. Саможертвата е трагична, а не героична. Тя може да съпровожда героичното, но е отделна от него.

Редактирано вчера от 18:53 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Проблемът "Капитан Ахав".

Капитан Ахав от "Моби Дик" е герой, който вдъхновява мнозина. Обаче той не предразполага към универсалност, защото в преследване на своята мания погубва себе си, моряците, кораба. Той обаче изобразява друго нещо универсално желано: настойчивост, целеустременост. Готов е да пренебрегне и хората, и боговете, но да постигне целта си. Той дори не е възвишен в смисъл "близо до небесните цели", обаче неговата идея е там- сред трансцендентните цели и идеи.

Редактирано вчера от 19:52 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Герои, псевдогерои, антигерои

Трагични герои: Антигона. Моралът, който ги води е желателен за универсален, но те загиват и не го утвърждават.

Псевдогерои: Розенкранц и Гилдернстерн. Третокласни герои, с морал и поведение, които не са от значение за универсалност, при това са далеч от възвишени идеи

Антигерои: Фейджин, Юрая Хийп(на Дикенс) и споменатите измамници, които никак не искат моралът и постъпките им да станат универсални.

А това, че групата е избрала за име Юрая Хийп, това е по- скоро естетика на провокацията, на бунт срещу канона, на артистична демонстрация на принадлежност към злото, а не към героичното. А защо избират Тъмната страна, друг път.

Редактирано вчера от 20:10 от Мълчаливец

[Мълчаливец]

Може ли поведението на Ивайло Калушев да бъде представено чрез някоя естетическа категория? Да, някои си го позволяват- "Той е прекрасен" или "Той е трагичен, героичен". Със сигурност в естетически категории може да бъде оценено някакво художествено произведение за него. Дори очерк, репортаж или полицейска информация може да бъде преценена в естетически категории, като те ще оценяват предоставеното произведение, а не личността. Дори ако психолог пише за него, това може да бъде оценено, че е героично, трагично, осмиващо, но не и конкретно Калушев. Да видиш "прекрасен" пейзаж и да го оцениш като такъв е някак си приемливо, но за човек е малко самомнително. Но, може!

[Мълчаливец]

Редовно ли се раждат герои или в по- особени моменти?

Може би отговорът ще е: Героите се раждат по- често, когато има някакво силно социално напрежение, когато подобно електрони добиват енергия да се откъснат от обичайното, ежедневното, комфортното. Тяхното откъсване е симптом за слабост на нормата, която вече не може да определя поведението.

Герои на такава критика, протест са Савонарола, Лутер, които не скъсват с нормите, но искат да ги реформират.

Героите, създаващи нови норми са вече по- сложни. Това са значимите творци на религии и учения. Подлежи на различно тълкуване разказа за всеки от тях, но в живота на всеки- Буда, Конфуций, Мохамед, Исус, Прометей дори, има моменти, в които е трябвало да прояви устойчивост или настойчивост за да продължи.

Има проблем с героите във време на спокойна еволюция. Те не рушат, нито създават норми, но ги утвърждават. Участниците в Калидонския лов са герои, без да са свързани с промени в обществото, но те утвърждават онова елинско откритие, да известиш свои и чужди за проблем и ги да постигнеш с геройство славата при решаването му. Херкулес, Ахав, Ахил са герои на утвърждаване на норми във време, спокойно за другите.

[Мълчаливец]

Герои по право и герои по заслуги. В търсенето си на "корена" стигнах до герои като Рамзес ІІ и шумерските царе. Техните успехи и героични подвизи в утвърждаване на норми, които сами са създали са действителни, но и формени. Те трябва да са такива по длъжност. И до сега героичните битки се приписват на монарха: Цар Симеон победил! Просто едно от определенията на владетеля трябва да бъде Герой и то именно в естетическите категории, които разглеждам- да е над хората и под боговете. У Омир не е така. Там героите въртят меча със собствените си ръце и печелят и губят битки със собствената си кръв. Съвсем, съвсем различно.

Интересен е и митът за Исус. Евангелският разказ го представя като трагичен герой, но не като божество. Той остава човек, който е докоснал божественото, дава с живота си пример за него, той е пътят, но възвишените закони са на "баща му".

Така този мит, както и митовете за вождове, чеда на богове, потвърждават, че героите са в една динамична среда между човешкото и божествено- нормосъзидателното.

Хрониката за тях, при някакви обстоятелства, от пример, може да се превърне в сакрален мит. Може би тогава, когато общността приеме, че описаното сторено заслужава да стане всеобщо, тоест, да стане ред. Вече така героят става божество.

[Мълчаливец]

Кратко обяснение. В митовете едни герои се подчиняват на властта-Херакъл, други не- Язон. Те са герои, защото се подчиняват на по- висши норми, избират ред, който е възможен, вместо съществуващ. Херакъл утвърждава божественото изискване за приемане на съдбата и властта, каквато и да е, Язон утвърждава изискването, че синът трябва да поеме скиптъра от баща си, а Медея, че с обричането си жената преминава от послушание на бащата, към послушание на съпруга. (или поне така ми се вижда ) 

Това, че редът предпочетен от героя е "възможен", го прави несигурен. Може да се утвърди и тогава- Осанна, а може и да бъде отхвърлен и тогава "Разпни го".

[Мълчаливец]

Цирковите артисти не са герои.

Защо? Защо атлетът по раирано трико и юнашки мустаци не е герой? Защото при него няма риск, няма преодоляване. Той преодолява гравитацията някак натренирано, ежедневно, а за героя геройството е уникално, първо, съпроводено с преминаване отвъд известното и т.нар. зона на комфорт.

Под цирковото шапито няма космически, цивилизационен риск, няма съдбовност, няма морален залог при който, ако не го сторя, светът ми се пропуква.

На римската арена, където кръвта и рискът са истински, отсъства ценността, идеята, която прави героичния подвиг. Гладиаторът умира за естетически представено зрелище на героичното. Той е драматичен герой в ролята на Ахил, но с повече съспенс и истинска кръв.

На фехтовъчната пътека нещата са съвсем отдалечени. Разказаната в епос и уподобената на арената случка е канализирана. Няма риск, броят се точки, няма идея новост. Останало е напрежението, дали нашият ще победи и неговото умение и готовност за схватки, но никога в живота.

Героят страда и надмогва в битка

Гладиаторът изобразява реалистично битка, но лишена от цел

Спортът канализира силата в регламентирани двубои.

Както пее Тодор Колев за артиста- "Фалшив герой".

[Мълчаливец]

Както става ясно, героичното изисква напрежение, свръхсили, може да бъде разрушително. Заради това циркът само го маркира, по- скоро намеква, отколкото представя.

Мястото, където героичното е централна тема са фантастичните приказки и героично- фантастните филми. В тях има някакви героични постъпки, подчинени на смисъл и това ги прави най- добро изображение на героичното.

Обаче когато фантазията в киното и приказките напусне реалните предели, започва изобразяване на Супергерои. Те притежават способности несъвместими с човешката природа и макар авторите да им приписват човешки преживявания, осъществяването на целите става магично, а не героично. Супергероите не казват "Бори се за живота като мен", а "Друг ще направи чудо, яж си пуканките" Във филмите за Супергерои липсва и друго важно- емпатичния страх. Ние не съпреживяваме с героя- несъвместими сме с него. Когато буфо-атлет в цирка вдига стиропорни гири, ние не изживяваме страха от осакатяване, а се смеем- изключителното е превърнато във фарс.

[Шпага]

Преди 14 часа, Мълчаливец said:

 Героичното е изобразяване на способността да бъде понесено и/или извършено това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

Може би това:

 

 

[Мълчаливец]

Преди 3 часа, Шпага said:

Може би това:

Точно! И от този героизъм излезе най- силната икономически страна в света, а нашите "герои" се оказаха психично слаби за да понесат епохата и решиха да се гръмнат сами.

Редактирано Преди 8 часа от Мълчаливец

[gmladenov]

Преди 21 часа, Мълчаливец said:

 Героичното е изобразяване на способността да бъде понесено и/или извършено това, което не може да бъде понесено или извършено от обикновения човек, в името на идея, по-висша от смятаната за правилна от обществото.

Типични примери за героизъм в ежедневния живот: да се влезеш в горяща къща - рискувайки живота си - за да спасиш баба там. Или пък да скочиш в ледени води - пак рискувайки живота си - за да спасиш паднало там дете. Тук няма висша идея, а човешка емпатия и съпричастност. 

Виж Ботев се вписва в идеята да отдадеш живота си за висша идея.

Ние имаме нашите си герои. Тия дето се гръмнаха въобще не трябва да се споменават в разговор за геори. Съвсем друга баница.

[gmladenov]

Още примери за героизъм: спартанците, които не прекланят глава пред многобройните перси. Също и украинците, които не прекланят глава пред ордите на агресора. 

Но ако мразиш украинците, тяхната съпротива не ти се вижда особено героична. Значи героичното има и силен субективен компонент.

Редактирано Преди 4 часа от gmladenov

[Мълчаливец]

Преди 4 часа, gmladenov said:

героичното има и силен субективен компонент.

Съгласен. Персите не пишат за Леонид като за герой.

Но ние живеем в епоха на релативизма и се отнасяме към това, че двама наблюдатели виждат различно с разбиране.