Когато една стотинка побеждаваше банката – реална история от Голямата депресия

[mnogoznaiko]

Началото на 30-те години на миналия век. САЩ. Повече от 200 000 ферми са изгубени чрез принудителни продажби само до 1933 г. Банките идват за земята, добитъка, инвентара – за целия живот на семействата.

Но фермерите в Айова, Минесота и Южна Дакота намират отговор. Прост, дръзък и почти невъзможен за осуетяване.

Когато банката обявявала публична продажба на иззет имот, съседите се събирали. Не за да наддават – а за да не наддават. Организирано. Единствените оферти идвали от предварително уговорени участници: „Една стотинка за коня." „Две стотинки за трактора." Търгът приключвал. Имотът се връщал на стария му собственик буквално за центове.

На запазени снимки от онова време се вижда примка, окачена в хамбар по време на такъв търг. Не украса – предупреждение към всеки, който би опитал да наддава истински  и да се възползва от ситуацията.

Движението се организира около Farmers Holiday Association и бързо се разпространява из целия Среден Запад. Фермерите идвали на търговете с вили и ловни пушки. Търгове са спирани по средата. Властите реагирали – практиката е обявена за незаконна като ценова манипулация. Но продължила въпреки това.

Краят на тази практика идва когато над 25 щата приемат мораториуми върху принудителните продажби, а програмите на Рузвелт дават на фермерите онова, от което се нуждаят най-много – време.

Тази история поставя въпрос, който и днес е много актуален: къде е границата между гражданска солидарност и нарушаване на закона? Фермерите са действали незаконно – и все пак са спасили стотици семейства. Системата в крайна сметка се е адаптирала и се подчинява на желанието на фермерите.

[Skubi]

Преди 2 часа, mnogoznaiko said:

Началото на 30-те години на миналия век. САЩ. Повече от 200 000 ферми са изгубени чрез принудителни продажби само до 1933 г. Банките идват за земята, добитъка, инвентара – за целия живот на семействата.

Но фермерите в Айова, Минесота и Южна Дакота намират отговор. Прост, дръзък и почти невъзможен за осуетяване.

Когато банката обявявала публична продажба на иззет имот, съседите се събирали. Не за да наддават – а за да не наддават. Организирано. Единствените оферти идвали от предварително уговорени участници: „Една стотинка за коня." „Две стотинки за трактора." Търгът приключвал. Имотът се връщал на стария му собственик буквално за центове.

На запазени снимки от онова време се вижда примка, окачена в хамбар по време на такъв търг. Не украса – предупреждение към всеки, който би опитал да наддава истински  и да се възползва от ситуацията.

Движението се организира около Farmers Holiday Association и бързо се разпространява из целия Среден Запад. Фермерите идвали на търговете с вили и ловни пушки. Търгове са спирани по средата. Властите реагирали – практиката е обявена за незаконна като ценова манипулация. Но продължила въпреки това.

Краят на тази практика идва когато над 25 щата приемат мораториуми върху принудителните продажби, а програмите на Рузвелт дават на фермерите онова, от което се нуждаят най-много – време.

Тази история поставя въпрос, който и днес е много актуален: къде е границата между гражданска солидарност и нарушаване на закона? Фермерите са действали незаконно – и все пак са спасили стотици семейства. Системата в крайна сметка се е адаптирала и се подчинява на желанието на фермерите.

После това мина на практика при мафията. И до ден днешен....Но в полза на мафията на търговите съдии.

Например: Кой е Дьордь Шадл и колко е спечелил от търгове на изети имоти?

Дьорд Шадл (унг. György Schadl) е унгарски юрист и бивш председател на Камарата на съдебните изпълнители в Унгария. Той става широко известен покрай т.нар. „Шадл–Вьолнер“ корупционен скандал, при който е обвинен, че е участвал в схема за подкупи при назначаването на съдебни изпълнители.

Как печели пари

Шадл основно печели чрез:

• частни съдебни изпълнителни кантори (събиране на дългове, принудителни продажби на имоти и др.)
• участие в мрежа от такива кантори, от които получава дял от печалбата

Точно тези дейности включват и продажби/търгове на иззети имоти, но публичните данни рядко отделят конкретно печалбата само от „имотни търгове“.

Колко е спечелил

Има няколко потвърдени числа от разследвания и медии:

• Около 249 млн. форинта (~650–700 хил. евро) доход за последните години като съдебен изпълнител (вкл. докато е бил отстранен/разследван)
• Само за периода, когато е бил в ареста, е спечелил около 189 млн. форинта чрез свързаните си кантори
• Частта му от печалбите на кантори за няколко години надхвърля 160 млн. форинта
• Общите печалби на негови кантори (заедно със съпругата му) достигат стотици милиони форинти (напр. ~140 млн. за една година)

Важно уточнение

Няма официално публично число, което да казва:
„толкова е спечелил конкретно от търгове на иззети имоти“.

Причината е, че:

• приходите идват от цялата дейност на съдебния изпълнител (такси, комисиони, продажби и др.)
• тези елементи не се публикуват разбити по категории

Обобщение

• Шадл е ключова фигура в унгарската система за съдебно изпълнение и в голям корупционен процес
• Печалбите му са в порядъка на стотици милиони форинти (няколкостотин хиляди евро)
• Част от тези пари вероятно идват от търгове на иззети имоти, но няма точна публична сума само за тях

[mnogoznaiko]

Да, но тук аз исках да покажа, че когато обществото се обедини то може да победи както банките така и да убеди държавата да въведе конкретни мерки за решаване на конкретни проблеми.

Когато обществото не е задружно, то се експроатира и се отблагодетелстват един олигархичен, диктаторски или мафиотски (корумпиран) кръг от хора. Ето в тази тема обяснявам защо в такива общества където народа се обединява и се бори за своите свободи има повече напредък от други:

 

[makebulgar]

Хубаво е да вземеш едни безплатни пари, които не си ги изкарал, и да ги харчиш, за да си купуваш разни неща или да си изхранваш семейството или кравите във фермата, но тези пари са на някои и той е нормално да си ги поиска и да си ги възстанови с лихвата. 

И днес ако вземеш заем да си купиш къща или да започнеш бизнес, или ако ти трябват, за да си изхраниш животните във фермата, банката ще ти отпусне парите, ще иска залог, и ако не можеш да й върнеш парите с лихвата, ще пусне залога на търг, за да си ги върне. И проблема не е в банката, а в това, че си взел заем, без да се съобразиш с това, че може да не успееш да върнеш парите, че може бизнес плана ти да не успее, и фермата да не докара нужния доход. 

Ако се прилага днес метода от дивия запад с банковите търгове, на които цените манипулативно се свалят, за да хората да си изкупуват имотите, банките ще спрат да дават заеми на хората, тъй като ще са останали без пари и ще фалират, и така или иначе хората ще трябва да си продадат имотите и фермите, за да имат пари.

Този модел на обиране на банки вече е невъзможен, и като изтеглиш заем без да можеш да го върнеш си носиш последствията, банката ти продава залога, и всички са доволни - ти си си харчил на воля, без да мислиш, а банката си е върнала парите или поне част от тях. В банковата ти история обаче остават черни точки и едва ли в бъдеще ще ти дадат нов заем. 

[deaf]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Хубаво е да вземеш едни безплатни пари, които не си ги изкарал, и да ги харчиш,

Има много заблуди и още по-лошо – съзнателно криене на информация какво точно се случило преди и по време на Голямата депресия в САЩ. Кризата на Голямата депресия се изразява в страшна дефлация (обратното на инфлация). Цената на селскостопанската продукция пада на дъното. Фермерите продават продукцията си за жълти центове с които не могат да си купят нищо,(подобно на България днес,където прекупвачи изкупуват продукцията на дребни фермери за жълти стотинки). Дефлацията удря всички фермери – и предприемчивите,и консервативните,и честните,и нечестните.

[makebulgar]

Преди 5 часа, deaf said:

Има много заблуди и още по-лошо – съзнателно криене на информация какво точно се случило преди и по време на Голямата депресия в САЩ. Кризата на Голямата депресия се изразява в страшна дефлация (обратното на инфлация). Цената на селскостопанската продукция пада на дъното. Фермерите продават продукцията си за жълти центове с които не могат да си купят нищо,(подобно на България днес,където прекупвачи изкупуват продукцията на дребни фермери за жълти стотинки). Дефлацията удря всички фермери – и предприемчивите,и консервативните,и честните,и нечестните.

Фермерите са нямали пари, теглили са кредити, и не можели да ги плащат след това. Банките са им взимали ипотекираните имоти като залог.

[Янков]

Преди 43 минути, makebulgar said:

Фермерите са нямали пари, теглили са кредити, и не можели да ги плащат след това. Банките са им взимали ипотекираните имоти като залог.

Но има и неща като неравноправни клаузи в договорите, както и нещо наречено форсмажорни обстоятелства. Освен това, винаги е по-добре да предоговориш условията с длъжника, отколкото да изгубиш и бъдещи клиенти. В случая банките са се държали безотговорно и реакцията на правителството е закъсняла. Вместо да потърсят възможни решения които биха защитили и двете страни, банките са действали от позиция на силата гарантирана им от лобита в правителството.

Има моменти когато обществения интерес взима връх над личните финансови печалби.

[makebulgar]

Преди 7 часа, Янков said:

Но има и неща като неравноправни клаузи в договорите, както и нещо наречено форсмажорни обстоятелства. Освен това, винаги е по-добре да предоговориш условията с длъжника, отколкото да изгубиш и бъдещи клиенти. В случая банките са се държали безотговорно и реакцията на правителството е закъсняла. Вместо да потърсят възможни решения които биха защитили и двете страни, банките са действали от позиция на силата гарантирана им от лобита в правителството.

Има моменти когато обществения интерес взима връх над личните финансови печалби.

Това добре, но погледни от гледна точка на банкера. 

Банкера има пари, от които иска са изкара повече пари чрез лихва, което е законен бизнес. Ако дава парите на хората и те не ги връщат, в крайна сметка той ще остане без пари, и съответно няма да може да дава повече пари на хората, като така бизнеса му ще фалира. Така въпреки обществения интерес на взелите парите, въпреки форсмажорните обстоятелства, ако длъжниците не върнат парите, банката фалира. Банката е дала паритеси и е помогнала на фермерите, когато са били в нужда, и следващата стъпка е те да се издължат, така че този, който им е помогнал да не фалира. Ако не връщат дълга и същевременно си искат и ипотекираните и заложени имоти и активи, върху които банката има право съгласно договора, то те явно не са прави, тъй като искат хем да са изхарчили чуждите пари, хем да не ги връщат, хем нищо да не загубят. Което е лошо. 

[Кухулин]

Преди 8 часа, makebulgar said:

Това добре, но погледни от гледна точка на банкера. 

От гледна точка на банкера нещата не са толкова черни, защото държавата компенсира загубите му за сметка на бюджета. И тогава не са оставяли банките на пазарната им съдба, и сега не ги оставят.

 

On 24.04.2026 г. at 14:13, mnogoznaiko said:

Да, но тук аз исках да покажа, че когато обществото се обедини то може да победи както банките така и да убеди държавата да въведе конкретни мерки за решаване на конкретни проблеми.

Тези "конкретни мерки" се състоят както в държавно субсидиране на фермерите, така и в държавно субсидиране на банките. Тоест освен да се обедини обществото, не е лошо да има и свободни пари под ръка  А когато парите свършат, трябва системата да се преустори така, че да не допуска подобни тежки кризи.

[makebulgar]

Преди 9 часа, Кухулин said:

От гледна точка на банкера нещата не са толкова черни, защото държавата компенсира загубите му за сметка на бюджета. И тогава не са оставяли банките на пазарната им съдба, и сега не ги оставят.

Държавата не компенсира загубите на банките за сметка на бюджета. Това е пълна глупост. Ако компенсираше загубите нямаше да има ипотеки, намаше да е нужно да се търсят поръчители за кредитите. Държавата може евентуално да спаси някоя банка, ако я доведат до фалит, но само евентуално, ако е важна банка, за да има стабилност. Държавата по-скоро ще реши и да не спасява фалирали банки иначе банките ще се научат да се самофалират, така че да взимат парите от държавата. 

[Янков]

Преди 18 часа, makebulgar said:

Това добре, но погледни от гледна точка на банкера. 

Банкера има пари, от които иска са изкара повече пари чрез лихва, което е законен бизнес. Ако дава парите на хората и те не ги връщат, в крайна сметка той ще остане без пари, и съответно няма да може да дава повече пари на хората, като така бизнеса му ще фалира. Така въпреки обществения интерес на взелите парите, въпреки форсмажорните обстоятелства, ако длъжниците не върнат парите, банката фалира. Банката е дала паритеси и е помогнала на фермерите, когато са били в нужда, и следващата стъпка е те да се издължат, така че този, който им е помогнал да не фалира. Ако не връщат дълга и същевременно си искат и ипотекираните и заложени имоти и активи, върху които банката има право съгласно договора, то те явно не са прави, тъй като искат хем да са изхарчили чуждите пари, хем да не ги връщат, хем нищо да не загубят. Което е лошо. 

А бе Маке, ти да не си банкер?

Един банкер с акъла си няма сметка кредитополучателите му да фалират. На него му трябват лоялни клиенти, хора от които да цоца по малко с години, даже и д поколения. Затова умните банкери гледат длъжниците им да са добре. Затова и банките са измислили нещица като разсрочване на кредитите, и други номерца. Защото знаят че ако фалират длъжник няма да могат да му дадат друг кредит. Нито на него, нито на роднините му, приятелите му, съседите му, дори и на враговете му. Никой не коли кокошките дето снасят златни яйца.

И от кой мислиш тези олигополи са взели пари да забият нож в гърба на фермерите? Банките са прецакали длъжниците си, те са им го върнали тъпкано. Лоялност, толерантност и уважение винаги са взаимни. Винаги. Като забиваш нож в гърба на хората, готви се да получиш ритник в топките. Това е.

[Кухулин]

Преди 4 часа, makebulgar said:

Държавата може евентуално да спаси някоя банка, ако я доведат до фалит, но само евентуално, ако е важна банка, за да има стабилност. Държавата по-скоро ще реши и да не спасява фалирали банки иначе банките ще се научат да се самофалират, така че да взимат парите от държавата. 

Когато Рузвелт идва на власт и започва да подпомага банките, фалитите практически спират. Цената на оздравителната му програма обаче е огромен бюджетен дефицит, съответно увеличаване на дълга.