Отиди на
Форум "Наука"

Една и съща личност ли са Алцек и Алциок


Recommended Posts

  • Потребители

В темата за заселването на прабългари по долното течение на Дунава стана дума за сина на Кубрат, който се поселил ва територията на дн. Италия.

Та там стана дума за разминаването между Фредгар и Павел Дякон, като бяха проследени също други два източника отнасящи се до разселването на синовете на Кубрат - св. Теофан и св. Никифор.

Фредгар

В этом году (631 г.) разгорелась бурная распря в Паннонском королевстве аваров или гуннов. Предметом спора стало наследование престола: должен ли он быть аварским или болгарским. Армии обеих сторон сошлись вместе, и произошла битва. В конце концов, авары победили болгар, которых было 9 тысяч, и те были изгнаны из Паннонии вместе со своими женами и детьми. Они просили убежища у Дагоберта, прося его принять их и дать им дома во франкской земле. Дагоберт распорядился, чтобы они зимовали среди бавар, а тем временем стал совещаться с франками по поводу их будущего. Когда они рассеялись среди бавар на зимовке, Дагоберт принял совет своих франков и приказал баварам убить болгар в их домах вместе с их женами и детьми в течении одной ночи. Приказ был выполнен. Спасся только Альзеко с семьюстами людьми и их женами и семьями-они нашли убежище в вендской марке. Альзеко и его приближенные жили много лет вместе с Валлуком, герцогом вендов.

Това описание изглежда по пълно относно повода за напускането на страната, за което Павел Дякон казва само: "В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си...". Но пък Павел Дякон е по-обстоен във ръзка заселването в Италия. Особено е интересно изречението, следващо цитата, тъй че ще го сложа пак с него:

29. В эти же времена герцог болгар, именем Альзеко, по неизвестной причине оставил свой народ и с миром придя в Италию со всей армией своего герцогства, пришел к королю Гримуальду, обещая служить ему и поселиться в его стране. И король направил его в Беневент, к своему сыну Ромуальду, приказав, чтобы последний помог ему и его людям найти места для поселения 40. Герцог Ромуальд принял их радушно, предоставил им для расселения обширные пространства, которые до этого были пустошами, а именно, Сепин, Бовиан, Изернию 41 и другие городки с прилегающими землями и распорядился, чтобы титул самого Альзеко был бы изменен и чтобы впредь он именовался гастальдием (gastaldius) вместо герцога. И они живут в этих местах, о которых мы говорили, вплоть до настоящего времени, и хотя они говорят и на латыни тоже, но все же еще до конца не отказались от употребления собственного языка.

30. Когда император Констант, как мы говорили, был убит на Сицилии, а наследовавший ему тиран Мецентий понес кару, управление империей римлян принял Константин, сын императора Константина, и он правил римлянами 17 лет.

Иначе казато събитието е поставено при лазсказа за смъртта на Константин ІІ през 668г. Именно с управлението на този владетел св. патр. Никифор свързва смъртта на хан Кубрат и разселването на синовете му:

Во времена же Константина, который умер на Западе,46 Куврат, бывший государем (kurioV) этих племен, умер, оставив пятерых сыновей, которым он завещал никаким образом не отделять друг от друга жилья и чтобы они добрым расположением друг к другу охраняли свою власть [государство. —Е. Л.]. Они же, мало заботясь об отеческом завещании, по прошествии недолгого времени отделились друг от друга, и каждый из них отделил себе свою часть народа. Из них первый сын, по имени Ваян (BaianoV), остался, согласно приказу отца, на родовой земле по ею пору. Второй —именуемый Котрагом, переправившийся через реку Танаис, поселился напротив него; четвертый перешел через реку Истр в Паннонию, которая ныне находится под властью аваров, и поселился путем заключения союза среди местных племен; пятый же, обосновавшийся в Равеннском Пантаполисе, стал подданным ромеев. Последний из них, третий брат, по имени Аспарух, перейдя реки Данапр и Данастр, поселился в местности около Истра, заняв удобную для поселения местность, называемую на их языке Оглом (Oglon), неудобную и недоступную для врагов. Она ограждена с одной стороны впереди тем, что перед ней находятся теснины и болота, позади же она защищена стенами неприступных скал. Именно потому, что народ так разделился и расселился, племя хазар, жившее внутри области, именуемой Верилией,47 по соседству с Сарматией, часто нападало на него. И пройдя все области, лежащие за Понтом Эвксинским, проникло через все земли до моря. 48 И вслед за тем подчинило Ваяна и заставило производить уплату дани.

Почти същия е разсказа и у Хронографията на св. Теофан:

Во времена Константина на западе 265... Кроват 266 обладатель 267 Болгарии и котрагов скончался, оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа. Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогла-сие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом 268. Старший сын, по имени Ватва-ян 269, соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков 270; второй сын, брат его по имени Котраг 271, перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата 272; четвер-тый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с на-родом своим в Паннонии аварской 273, другой, пришедши в Пентаполис 274 при Равенне, поко-рился царям христианским 275. Потом третий по старшинству [по имени Аспарух 276], перешедши Данаприс и Данассрис и остановившись у Ольги 277, реки текущей севернее Дуная, по-селился между первыми реками и сею последнею 278, находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ос-лабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов

Та мисля, че ще е интересно да поговорим за съдбата на тези българи. Но още в началото искам да обърна внимание, че не винаги те трябва да се свързват с всичко в Италия, за което може да се намери някаква връзка с България. защото там са се поселвали и други българи по-късно - напр. царица Ана-Неда с децата си, брата на Иван Александър и братята на Крали Марко.... И ако това са от именитите владетелски родове, то кой знае какво остава за простосмъртните. Та е необходимо да се отсее онова, което се пише, че са Алцекови българи, ама са по-късни или по-ранни заселници.

Та в случая единият интересен момент е дали тези, за които говорят Фредгар и Павел Дякон са едно и също лице, и в такъв случай дали пък то е синът на кубрат, за който говорят св. Теофан и св. Никифор.

вазможностите са няколко:

1. Да са едно лице, но единия или и двамата хронисти да допускат грешки, които създават противоречия.

2. Да са едно лице - синът на Кубрат, но да се описват радлични събития от живота на баща и син - отцепването от аварския хаганат на Кубрат (това е станало 630-631), заселването на някои негови привърженици при Дагоберт и баварците и избиването им, като сред тях не е бил Алцек (защото те били избити масово и ненадейно, а той оцелял), смъртта на на Кубрат, разделянето на синовете му, като Кубер и Алецк се насочват на запад, отсядат в аварския хаганат, а после Кубер се насочва на юг към Солун, а Алцек към Равенския пентаполис, където се заселва при дука на Беневето Римуалд (662-677), там съдето днес е провинция Молизе.

3. Това са различни лица, но със сходни имена.

4. Това са различни лица, като единия автор поглешно е сложил името на другото лице и тъй имената им са станали сходни (в западните хроники често се бърка името на някой бълг. владетел).

350px-Molise_Provinces.png

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Лицата са различни и никой от двамата автори не е сложил "погрешно името на другото лице".

Ако погледнеш изданията на латински или пък самите оригинали (а не преводни руски издания на текстовете) ще се убедиш: Фредегарий говори за Alciocus, а Павел Дякон - за Alzeco. Тези имена са близки, но не са едно и също име.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Фредегарий говори за Alciocus, а Павел Дякон - за Alzeco
Ами съществена разлика разлика между имената определено няма. Началото "Ал" си е едно и също. Следва "С" - може да се чете като "Ц" или като "К" - нали точно заради това от "caeser", ние славяните имаме цезар/цар, а немците кайзер. Следва "io" ,респ. "e", но "и" и "е" са близки по звучене. "С" си е едно и също., а "о" и "us" са си окончания, които са динамична категория.

За това стана дума и в една друга тема, но реших да пусна отделна за да поговорим за поселването на българи в Италия през VІІв.

Тъй като не успях да намеря статиите за находките от Молизе, пускам тази справка със снимки където са показани 2 от интересните снимки. Надявам се, че с тяхна помощ ще може да направим по-обширна дискусия, като към познатите отдавна извори претеглим и някои по-нови находки.

008_Alziok.JPG

Не намирате ли аналогия на тези предмети с находките оттериторията на дн. България и Малая Перешчепина?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...