Оброчният кръст на Мирчо Стари в Балчик

[К.ГЕРБОВ]

Петър Добрев и „13 века България” се подиграват с българо-румънската история

ЦИТАТ: „Управителният съвет на НДФ “13 века България” обсъди мястото и начина на експониране на Оброчен кръст от ІХ-ХІ в., съхраняван в Архитектурно-парковия комплекс Двореца-Балчик към Министерството на културата. Масивният кръст, висок 1,73 м., е ценен исторически паметник, изследван от български учени – и въпреки известни спорове, безспорно се оформя мнението, че е находка, уникална със своите буквени и символни изображения. Изобразени са най-почитаните от древните българи светила – Слънцето, Юпитер и Луната. Ясно е очертан най-старият български религиозен символ – IYI, разпространен масово в България през епохата преди покръстването и запазен през първите векове на християнството. Върху кръста са изсечени древните български думи “боил” и “цар”, характерни за най-старите български кирилски паметници: Симеоновия сборник, Мариинското и Зографско евангелие, Синайския псалтир и др. Те са само част от богатата символика, характерна за тази древна реликва. Надписите изобилстват с думи, характерни за специфичния разговорен език, който е звучал в България през първите векове след покръстването, изображенията са изкусни – дело на майсторска школа. Не случайно кръстът се извисява с няколко височини над минарето на джамията, построена на брега, в парка при двореца на румънската принцеса, посветена в бахайската вяра. Тези символни елементи са подредени нарочно в архитектурна композиция – траен спомен за историческите сблъсъци и за превратностите в съдбата на Добруджанския край. Оброчният кръст се намира в дъното на градината до активиращо се свлачище. Обсъдени бяха възможностите за реставриране и консервиране на Кръста, за поставяне на табели към една от старите и добре запазени каменни пластики от ранната християнска епоха по нашите земи”.

Приведеният цитат е от сайта на Националният дарителски фонд „13 века България” http://www.fond13veka.org/index.php . От посоченото в цитата се вижда, че около Оброчния кръст в Двореца в Балчик съществуват някакви спорове, но въпреки тях е оформено мнение, което очевидно се поддържа и от фонда - за това то е описано така подробно.

За какво конкретно става дума, се вижда от едно съобщение на агенция „Фокус” по повод възникналия конфликт между Министерството на културата и СУ “Св. Климент Охридски” относно стопанисването на Двореца. В съобщението се дава изявление на изпълнителният директор на Фонд “13 века България” Тошо Пейков, който между другото отбелязва, че фондът следял съдбата на Двореца , защото имал специални задължения по закона за опазване на паметниците на културата. “Ние вече имахме едно заседание на управителния съвет - казва Пейков - по повод оброчния кръст от ІХ - Х век, както твърди проф. Петър Добрев, който е експониран в горната част на парка в Балчик и обърнахме внимание на министъра на културата, че този оброчен кръст е с голяма историческа стойност, за което той трябва да бъде поддържан в добро състояние. Министерството взе отношение и кръстът сега е в добро състояние”. http://www.ndt1.com/article

Добре е човек, още повече пък фондация, да се грижат за нещо, но все пак те трябва да знаят, какво представлява обгрижваното. Защото зад иначе благородната идея прозират и нечисти намерения. Като например словесната разправа, която води Петър Добрев с противниците на неговото мнение за произхода и съдържанието на Оброчния кръст. Разправа, която вижда се тихомълком се приема и от „13 века България”, а очевидно и от Министерството на културата.

Преди година-две в едно списание се появи публикацията „SOS за българските светини - Автор ст. н. с., д-р Петър ДОБРЕВ”, с подзаглавие „Как оброчният ни кръст се превърна в румънски”. В нея многотитулованият автор громи „странния опит на един професор по турски език да обяви най-стария оброчен кръст, запазен в българските земи, за румънски или румъно-български”. „Примерът - казва Добрев, - колкото и трагикомичен да е той, показва, че у нас дори към най-големите светини се посяга понякога не с благоговейни ръце”.

Професорът го отнася и с оценката, че „един високо титулуван преподавател не беше се постарал да научи правилата на четене на румънския език”. И че „върху тази реликва е нанесен трикратно старинният български символ IYI, а в централния кръг има още три характерни български символа – отляво Слънцето, отдясно – Луната в растяща фаза, а в средата – символа на Юпитер, един абсолютно нерумънски символ, свързан пряко с 12-годишния древнобългарски циклов календар”.

Колко разбира икономистът Петър Добрев от българска история, български символи, румънски език и пр., ще разберете от материала в прикачения файл.

Една българска поговорка гласи: Луд умора няма. Друга обаче уточнява: Не е луд, който яде зелника, а този който му го дава. В случая обаче, Националният дарителски фонд „13 века България”, подкрепейки щурите измислици на Добрев и харчи народна пара. Нищо от цитата на фонда, относно съдържанието на оброчния кръст не е вярно.

В едно от безбройните си писания Петър Добрев прави заключението, че преди време „в българската история започна един доста дълъг сериал, при който науката сляпо служеше на политиката и с български ръце се обезличаваха някои от най-интересните исторически находки – сериал, на който най-добре ще подхожда името ”Българи срещу България!”Много са сериите на този тъжен и зловещ сериал...”

По една ирония на съдбата, последната поредна серия в профанизирането на българската историография е делото на Петър Добрев. Можете да се убедите сами от съдържанието на прикрепения файл Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история: gerbov_2.pdf

[Иванко Тертер]

К.Гербов, във връзка и с темата ти "Защо Шишман е Йоан, а Мирчо Велики не е?, Покръстителството в българската историография", само два-три въпроса:

- казваш: "Но от оброчния кръст на Мирчо Велики се вижда, че в началото на ХV в. в Угровлашко, макар и с български букви се пише влашки текст". Къде може да се намери оригиналния непипан текст на надписа на кръста? Имаш ли го? Дай тука да видим.

- Другото - този кръст не е ли от 9-11 век? Бил пренесен от Бесарабия? От Мирчо през ХV век ли е пренесен?

- Надписа на "влашки с български букви" от Мирчо през ХV век ли е поставен, по-рано или по-късно?

Ако има текст на румънски, защо не е забелязан от Николае Йорга и други апологети на "кръстоносния поход на ромънизма"? Или до 1940 г. не са могли да посещават двореца в Балчик и да се запознаят с оброчния кръст с румънски текстове от ХV век?

Ако наистина има румънски текст на кирилица и ако наистина е от ХV век, значи румънците са по-големи наивници отколкото мислех. Та тогава те ще имат своя език не от 1523 г. /писмото на Нешо/, а от 1410 г. надписа на Мирчо Стари и то от неоспорим източник.

[resavsky]

Добре какво прави знакът IYI на един румънски надпис от 20 век.Виждал съм факсимилета от надписа и там там този знак личи много ясно.Нека не изпадаме в положението на македонските историчари които твърдят че когато Иван Владислав в Битолския надпис заявил че е "родом българим" по пътя на дедуктиваната мисъл се установявало че бил потомствен македонец и мразел всичко българско.

[КГ125]

Означава нещо много просто Кръстът и знаците са български, така, както и целият управляващ елит на Влашко без изключение от този период. От Мирчо до времето, когато румънската народност, доминирана в този период от българите ще премине в румънска нация, още има да мине много дълъг исторически период.

Може, както се предлага в прочита, да има и влашки думи; факт е, че луната и слънцето са в румънския герб. Но ние никъде нямаме данни това да са влашки символи. Чисто и просто са ги взели, както и буквите, както и религията, както и маса думи в езика, политическа организация и какво ли още не, от българите. (Не го казвам в смисъл, че са ги откраднали, просто са ги възприели, както много народи са възприели от други сума ти неща)

Да припомня текста:

"Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры"

Приемаме, че прочита на П.Добрев не е издържан. Текстът от това не става влашки, а си е на чист български език. Както е и името на Мирчо, както и на всички влашки князе и воеводи, без късните немски, унгарски и фанариотски такива.

Може би последните думи са на влашки, ОК.

Или, кръстът ни показва точна картина - дори да има някоя и друга дума на влашки, защото Мирчо все пак властва над власи, той си остава български. И е паметник И на румънците, И на българите.

ПП

Макар, че и влашкия прочит мисля, че има нужда от още доказване. Защо IYI да е М в премудри? Каква е тая дума ЛУ в крайна сметка. Има ли тя "влашко" обяснение?

Но да попитам - защо по ТОЗИ именно начин са изписани буквите в "премъдри". IYI, както и слънцето и луната са си български символи.

И още - текстът " СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ " си е на български с една вкашка дума и с една грешка (вместо име - нуме и вместо света - сфета). Трудно ще го доближим до съвремения му румънски превод.

Редактирано Юли 6, 2008 от КГ125

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Това не е първият опит на Петър Добревото болно въобръжение да си измисля символи и букви.

Той разчете по уникален начин надписа върху пръстена на някой си Сено, погребан в района на "Св. 40 Мъченици" в Търново. Текстът от надписа "+СЕНО" той разчете като "Асено", защото "+" не било християнски кръст, а древната глаголическа буква "А". След това написа една иронична статия по този въпрос, озаглавена "Пръстенът на мистър Сенко". Може би по тази логика текстът "+КАЛОЯНОВ ПРЪСТЕН" следва да се чете като "Акалоянов пръстен".

Съответно всички писма на ромейските императори трябва да са започвали с глаголическата буква "А".

В случая не виждам причина символът "М" от кръста да се чете като "ІYІ". При последния има ясно разделение между трите елемента. В буквата "М" такова разделение не се наблюдава.

[КГ125]

Наистина, буквата М може да заблуди, че е IYI. Аз продължавам да не съм съвсем сигурен, но само в едно - дали М е написано чрез символа IYI или просто е стил на изписване на буквата (като видяхме, среща се в изображенията на Мирчо в стенописите).

Какъв ли смисъл би имало да се слага този знак в 14 век?? Дали някой още го е знаел?

А иначе текстът в кръга е ясен - Ижи премундри благословен ес си Христе Боже наш. Х-то е всъщност У, както сведущи лица ми казаха и както сигурен съм, който знае, ще потвърди.

Да видим какво пише сега в линейния надпис.

Редактирано Юли 7, 2008 от КГ125

[RIZAR]

"Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры"

Този текст е взет от началото на тропара на църковния празник "Петдесетница"-

На "късноцърковнослвянски"/ нарочно използвам тази терминология за руската редакиця на старобългарския език от 17-ти век/ този текст звучи ,така:

"Благословен еси ,Христе Боже наш ,Иже премудры ловцы явлей,низпослав им Духа Святаго , итеми уловлей вселенную ,Человеколюбче ,слава тебе"

Тук Пешо много се оля,това обаче ,не означава ,че всички негови тези са въздух под налягане.Но,той си въобрази ,че едва ли с неговите тези откри Америка.Трябваше да го дава по сериозно,спокойно и по смирено,гордостта му изяде главата .С голямата си уста прецака ,много добри открития.След този каламбур ,не знам ,кой ще му се хване.Чудя се защо ,ли обаче професори от ранга на Г.Бакалов и Г.Марков не напрваиха някакъв анализ ,а вкарват в луксозни издания ,подобни кьорфишеци????

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Фонемата "М" се обозначава на кирилица, латиница и елиница само и единствено чрез символа "М". До момента не е установена практика да се използват заместители като "ІYІ".

1. През ХІV - ХV век едва ли някой си е спомнял вече за този прабългарски символ.

2. Датировката от ІХ - ХІ век е крайно неубедителна. Палеографията на буквите е много далеч от ІХ век. А съществуването на толкова ранен текст на румънски език е крайно съмнително. В средата на кръста пък съвсем ясно се вижда древният румънски герб. Абсурдно е той да се отнася в ІХ век.

3. Двете "І" трябва да са ясно отделени от "Y" и да са по-ниски от него. Това в случая не се наблюдава.

4. Сравнението между "М", "И", "N" и "Р" от надписа ясно показва, че те просто са изписани в един и същ стил.

5. Този начин на изписване на "М" не е изолиран случай, което се вижда от приложените по-долу картинки и ако П. Добрев развинти въображението си още малко, може да открие прабългарски символи на всяка крачка. Дори може да стигне до извода, че "М" не е буква с гръцки произход, а е древна прабългарска буква.

Колкото до линейния надпис, превеждането му въз основа на румънския език е доста по-безпроблемно, отколкото чрез крайно съмнителния безразборен подбор на думи от произволни източни езици, което прави П. Добрев.

Колкото пък до мастития професор Г. Бакалов, той много се излага напоследък. С бомбастичните си изцепки Бакалов задмина някои от видните ни медийни историци. Тъжно е да гледа човек посоката, по която има опасност да поеме българската историческа наука. Но пък прочитът "IYI = "ЙУЙ"" ще ме скъса от смях.

[КГ125]

Мда, стилът и на другите букви е същият - малките лини са тънки.

Излиза, че писмото на Нешо губи палмата и че това е първият текст на влашки, вече не от 16, а от 14 в?

Не ме учудва това. Да не забравяме обаче какво ни казва този текст - той по-скоро е на български, с влашки добвки, отколкото влашки?

Този кръст е направо илюстрация за българското влияние над власите.

Би ли някой изписал линейния надпис, че се затруднявам да го прочета?

Редактирано Юли 8, 2008 от КГ125

[Иванко Тертер]

Излиза, че писмото на Нешо губи палмата и че това е първият текст на влашки, вече не от 16, а от 14 в?

Какво излиза. Той кръста 50 години стои в двореца на румънската кралица, пък не знаели че пишело на румънски. Сигурно тази част на кръста с румънския надпис е била закопана в земята. Затова Н.Йорга не го е видял. А по-рано при пренасянето от Молдова в Балчик, общите работници боравейки само с латиница /от 1861 г./ не са разчели румънския надпис на кирилица.

И после да не казва човек, че румънците не си знаят историята. Та те румъноезични от древни времена и доказано първо писмо с кръста на Мирчо /1410 г./, а те само скромно претендират за писмена от 1523 г.

[КГ125]

Братко, не знам какво е видял или не е видял Николае Йорга. "Ачаста круче ръдекат" както и да го чета, не е на български! Фактът е пред очите ни с надписа на кръста. От това никой няма да стане по-малко българин, знаем какво е България за власите и за генезиса на тяхната народност и държава. Този процес ми е прелюбопитен, защото се развива в средновековието и то късното, но това е друг въпрос.

Като го пише на влашки, пише го, какво да правим сега?

По-интересното е друго, и това е важното - ЗАЩО ЦЕЛИЯТ НАДПИС НЕ Е НА ВЛАШКИ?

. .

Защото явно извън битовото ниво този език го няма никакъв по това време. !

[Иванко Тертер]

"Ачаста круче ръдекат"

Ама това ли е латинския/ ромънски текст? И как се превежда от латински?

Че то в руския език си я има думата "крутой" /"печен", "готин"/, а "круче" е възхвалителната форма от типа "по-" /"по-печен", "по-готин"/. Да не се окаже, че надписа е с куманско-български произход от северното причерноморско наречие?

Между другото как се превежда от латински: "ТЕМ ПАЧЕ"? Срещал съм го тук-там по грамоти.

Братко, не знам какво е видял или не е видял Николае Йорга. "Ачаста круче ръдекат" както и да го чета, не е на български!

Стига де. Щом не е на български, значи е на ромънски/ латински надписа? С такъв аргумент дисертация няма да защитиш, вервай

[КГ125]

Чудесно. На какъв език е:

"Ачаста круче ръдекат" и "СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ."

По-специално думата "нуме" на кой бъгарски диалект е?

Я да видим надписа точно какво казва? Никой ли не може да го разчете, че аз не мога.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Заглождиха ме съмнения, че кръстът може да е и от по-късно време.

Отъждествяването на този Некола с Николае Александру е доста съмнително. Липсва титлата. А Раду Войео може да е легендарният основател на Влахия Раду Вода, известен още като Раду Негру, който напуснал Унгария заради католическите репресии спрямо православното влашко население, преминал Карпатите и се заселил в дн. Влахия.

Интересно, че Иван Добрев превежда "Раду Войео" като "Заради войната".

Но той впрочем смята текста за български с едно вмъкнато изречение на румънски.

[КГ125]

...което ме навежда на две мисли - ето извор за слизането на власите от Трансилвания във Влашко, от една страна, а от друга - Трансилванските власи носят български имена и оттам.....

[Иванко Тертер]

- "СВЕТОУ НУМЕ СФЕТЕ ТРОЕЦЕ." - е това е доста далеч от латинския.

"СВЕТО ... СВЕТА ТРОИЦА"

НУМЕ ли е в надписа или ИМЕ?

"Да му е свято името свето тройце"! Пази го света тройце - явно православен, нали православните бяхме с триединството на бог, пророк, свети дух?

- Раду Войео - Раду воювал, войник, да не е кръст на загинал български военен деятел от средновековието?

Ако пък Воейо се смята за първо или фамилно име, а не занятието му, напомням за един български болярин от края на ХІV век - Воейко. Той от Търново през Влахия, Полша, отива в Москва и основава аристократичния руски род Воейкови.

рЪдекат - ако е така с Ъ, няма по-голямо доказателство, че и третата дума /рЪдекат/ в това изречение е старобългарска, освен втората /круче/. Този звук се изговаря само от българите и народите от кръга на българската обща народност. А щом е написан звука в думата с Ъ, значи и се изговаря. Ако е в края на думата, може да се приеме че не се изговаря, но в средата - няма как ...

[КГ125]

Иванко, влашкият е пълен с Ъ-та. А дали не е Радо воевода направи нещо си??

НУМЕ е, не е име. И точно тая дума е твърде латинска.

Скоро ще видим и останалите.

[Иванко Тертер]

Иванко, влашкият е пълен с Ъ-та.

нали затова казвам, че българските думи в съвременния румънски са най-ценен източник за старобългарския диалект отвъд Дунав - където са най-старите българи. А и щом е пълен с Ъ румънския, сам всеки може да си направи извод за езиковата подложка на сегашните румънци, върху която е изпльокан класическия латински език.

НУМЕ е, не е име. И точно тая дума е твърде латинска.

Да не е тогава НУМЕ - НЕМА - НЯМА?

Това , че на теб ти звучи на латински не означава че е латинска дума нали? Няма ли тука някой от хуманитарна гимназия изучавал латинския?

Тъкмо да ми преведе "ТЕМ ПАЧЕ", че и на мен ми звучи на латински...

Все пак, трябва да се даде целия текст в оригинално изписване със съвременни букви, тогава ще може да се разсее всичко.

[КГ125]

е какво - света НЯМА света Троица

Ъ-то ще да е отпреди римляните)) Не знам някой народ да е въпзриемал звук от друг народ. Разбира се, българския е с много сериозно участие във влашкия, направо според мен без да съм специалист има проникване...

[КГ125]

Ще питаме някой познавач.

[КГ125]

ачаста круче рьдекат светоу нуме сфете троеце ше а фьнгу у некола цара ачаста домненду од оногре раду войео фькут тарь . . . .

Редактирано Юли 9, 2008 от КГ125

[КГ125]

май това е текста. Превеждайте, ама все пак не произволно. Аз не мога.

[resavsky]

Какво прави титлата "цар" във влашки текст?

[Frujin Assen]

Не се ли казваше въобще държавата им "Цара Ромъняска"? Те май възприемат и тази дума от българския език.

[Иванко Тертер]

Ачаста круче рьдекат светоу нуме сфете троеце ше а фьнгу у Некола. Цара Ачаста домненду од оногре раду войео фькут тарь . . . .

Определено трябва някой спец по старобългарски да погледне текста и думите с такъв произход: круче, ръдекат, светоу, сфете, троеце, фънгу, раду, воейо, фъкут, таръ.... в общи линии целия текст без "домненду", което си е титулатура външна заемка /чуждица/ в езика.

На света само румънците и сега наричат Влахия - Тара Романеска /Царство Румънско/.

Нещо, като самуилова България - Царство Македонско /при "историчарите"/.

Разчира се, че използването на "Царя" е с български произход. Не смятам, че го заемат от нас българите, а са си го имали от своите дядовци, които са позвлаи термина "Царя" бидейки българи и част от България. В този смисъл не е българска заемка в румънския език, а български остатък в новообразувания език.

Използването на Царя Ромънеска е от ХVІІ в. и насетне и е политическа доктрина, а не историческа реалност. Най-малкото, защото Царя Ромънеска през ХІV-ХV век е със столица Константинопол, а не Търговище.

Ако в текста се разчита Царя Ачаста, като Царя Ромънеска - определено би показало, че поне този пасаж е по-късен период /след ХVІІ в./