Отиди на
Форум "Наука"

Пряката демокрация - допитването до народа. Същност, видове, сравн. преглед и уредба


Recommended Posts

  • Потребители

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Пряката демокрация е най-древната форма на участие на населението в управлението на една държава. Събранието на пълноправните членове на племето или граждани на държавата при пряката демокрация решават непосредствено ред важни въпроси от управлението на държавата. Този начин на управление обаче се оказал пригоден само докато племената и държавиците (полиси, цивитас) били сравнително с малка територия и малобройно население. Със създаването на по-големи държави и военно-племенни съюзи се оказвало все по-трудно да се прилага този начин на управление. Но не се преминало към представителна демокрация, а било отдадено предпочитание на олигархическото или монархическо управление. В Европа пряката демокрация залязва в Римската империя с прехода от Република към Доминат, като в преходния период на принципата ролята на трите вида народни събрания на Рим постепенно била иззета от императора и сената. С буржуазните революции се възродило демократичното управление, но в новото време на сравнително големи държави по-голяма е ролята на пряката демокрация.

СЪЩНОСТ НА ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

При преката демокрация основните въпроси свързани с управлението на държавата се взимат непосредствено от народа. Пряката демокрация противостои на представителната демокрация, при която решенията се взимат не пряко от народа, а от представители избрани от народа. Самите избори често се явяват форма на пряка демокрация, защото при тях се избират ръководни органи на държавата като президент и парламент. Разбира се може и самите избори да са двустепенни - напр. избора на президент в САЩ. Независимо дали демокрацията е пряка или представителна обаче, никога народа не решава абсолютно всички въпроси свързани с управлението на държавата. Народът или неговите представители решават само най-важните въпроси за държавата, а държавните органи привеждат тези решения в действие чрез свои актове.

При пряката демокрация, макар и да се явява най-масовата форма на участие на народа на една държава в управлението, практически никога обсолютно всички граждани нямат правото да участват във взимането на решения. По една или друга причина различни групи от населението са били или биват изключвани от взимането на управленчески решения. Накава класическа категория са непълнолетните - лицата, които не са достигнали до определена възраст с навършването на която добиват правото да гласуват. Друга класическа категория са чужденците пребиваващи в държавата. През Античността робите нямали право на глас, а до началото на ХХвек жените също. Практически в пряката демокрация участва не целия народ, а избирателния корпус - съвкупността от граждани имащи право на глас. В ред случаи тези лица и в частния живот имат право да представляват лицата изключени от избирателния копрус - напр. родителите представляват децата.

ВИДОВЕ

1. Общонародното събрание. Тази форма се е срещала в древността, но в днешно време е практически трудно приложима. При нея имащите право на глас граждани се събират на едно място, където заедно взимат решение. Технически гласуването може да се проведе по различни начини - с викане, пускане на камъчета с различен цвят или в различни урни....

2. Общо събрание на населението - това е форма за пряка демокрация, но за взимане на решения с локално значение - напр. в една община, населено място, та дори квартал или селищен район. В България е въведена през социалистическия период. Това само по себе си подсказва, че законодателната практика у нас е насочена не към възможност за населението на даден регион да реши нещо полезно за него, което да се изпълни от бюрократите, а към нещо друго. Пропагандно и формално този вид е изключително демократичен, защото при него може решението може да се вземе не само като всички присъстват, но и с явно гласуване. При това социалистическо творение разбира се има уловка - всъщност тази форма е създадена, за да може населението да гласува решаването на даден въпрос .... но със собствен труд и собствени средства, а не за сметка на събраните от тях данъци или от издържаните с тези данъци държавни служители. Иначе казано населението на един регион може да се самообложи с допълнителен данък или да задължи живущите в района на положат труд.

3. Всенародното обсъждане - при него гражданите могат да правят предложения по даден законопроект, които след това може да се гласуват от Народното събрание или на референдум.

4. Народна инициатива - определен брой гласоподаватели могат да внесат законопроект. За разлика от всенародното обсъждане, което се прави по гонов законопроект, то при народната инициатива гласоподавателите сами поставят началото на законодателната процедура. Понастоящем бълг. граждани нямат такава възможност.

5. Народно вето - чрез референдум се отменя приет от парламента закон. Инициативата за такъв референдум може да се направи и от определен брой граждани, а понякога ако законодателството на съответната страна допуска когато в подписката са се включили над определен брой граждани закона се отменя само въз основа на нея, без да се стига до референдум.

6. Изборите - при тях народа преко избира слъжностните лица, които формират съответния държавен орган.

7. Референдумите. Те са най-приложимата в днешно време форма на пряка демокрация. Затова ще ги разтледам отделно, но някой друг ден.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Мнения 118
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Странно, че тази тема не е коментирана от никой повече от 3 години. Може би защото е общо формулирана, без съвременни препратки. В няколко по- нови теми се явява базова затова ще се опитам да дам някои мнения и линкове. Темата е много актуална за днешна България .

http://www.point-of-view.org/?p=113

Следващият материал ще препечатам целия за улеснение, понеже изисква теглене и повече време. Той третира днешното състояние у нас :

Пряка демокрация.Представителна демокрация.Избрани политици.

При директна демокрация публичния избор се определя директно от гражданите, според правилото на мнозинството.При представителна демокрация се избират определени индивиди (чрез правилото на мнозинството), представящи интересите на избирателите.През 1957 г. Излиза книгата на Антъни Даунс „Икономическа теория на демокрацията”, съдържаща модел на политическато конкуренция.Методологията на Даунс няма за цел да опише актуалните политически системи , а се опитва да отговори на въпроса как би изглеждала дадена политическа система, ако политиците са рационални и желаят да максимизират подадените за тях гласове.Според него поведението на тази система е като на системата на реалната демокрация.Книгата на Даунс се основава на максимизиращото полезността поведение и предлага логични основи на нов раздел на теорията на колективния избор – пространствени модели на публичния избор.

В условията на представителна демокрация съществуват политически партии, представляващи интересите на избирателите си.Частично обяснение за за съществуването на тези партии дава наличието на разходи за участие в политическия процес.В условията на директна демокрация всеки индивид, който гласува за алтернативните типове политика, трябва да употреби време и ресурси за събирането на информация за техните относителни разходи и изгоди.Тези информационни разходи са фиксирани и следоватлено ще е по – изгодно индивидите заедно да ги правят.Ако индивидите имат еднакви предпочитания, то те биха спестили много, ако само един от тях представя предпочитанията на останалите.Поради тези причини съществуват политически партии и политици, които намаляват разходите за вземане на колективно решение.

Както Виксел така и Линдал въвеждат политическите партии в анализите относно вземането на политически решения.Техните модели са модели на чистата представителна демокрация, в която политическите партии точно представят предпочитанията на електората си.А.Даунс въвежда икономическата теория на политиката, основаваща се на предпоставките, че гласоподавателите желаят да максимизират подадените от тях гласове.В неговия модел политическите партии не се интересуват сами по себе си от ефективното разпределение на ресурсите в обществото.Всяка една от тези партии се стреми да бъде преизбрана чрез максимизиране на броя на гласовете.Следователно дори и правителството да желае да достигне до оптималното по Парето състояние на обществото, то може да го постигне само чрез конкуренция на други партии.Това озаначава, че решаващия въпрос според Даунс е дали междупартийната конкуренция подтиква правителството да доближи икономиката до оптималното до Парето състояние.Следователно според него поведението на политическите партии се определя по – скоро от собствения интерес, отколкото от някакъв общ интерес и точно максимизацията на гласовете е резонния начин да се погледне на поведението на политиците..

Ето защо политическите партии представляват групи от индивиди, които имат обща идеология и които преследват да бъдат избрани, заради изгодите от избора.В модела на Даунс, базиращ се на конкуренцията между политическите партии, основна роля играят предпочитанията на междинния избирател.

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

Ето и едно филмче на БНТ по въпроса:

http://www.bnt.bg/bg...ta_marta_ilieva

Даже се оказва , че вече си имаме и институтче по тези въпроси:

ИНСТИТУТ ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Институтът за пряка демокрация е независима, неправителствена и неполитическа организация, създадена, за да подкрепя и разпространява идеите, принципите и процедурите на пряката демокрация в национален и регионален контекст. Институтът е тинк-танк, учреден като фондация в обществена полза. Учредител на Института е Сдружение за партньорство и подкрепа на гражданската активност „Болкан Асист”.

Цели на Института:

  • Да разпространява идеите, принципите и процедурите на пряката демокрация и гражданското участие
  • Да подкрепя подобряването на правната рамка на пряката демокрация и гражданското участие
  • Да изследва и разпространява знания за различните модели, процедури и практики на пряката демокрация и демокрацията на участието
  • Да изгражда мрежи за институционално и гражданско взаимодействие по проблемите на пряката демокрация и гражданското участие на национално и регионално ниво, както и в Европейския съюз
  • Подкрепа на други организации, имащи цели, подобни на целите на Института

Основна дейност на Института:
  • Изследователска, аналитична и образователна дейност
  • Иницииране и подкрепа на законодателни промени
  • Осъществяване на връзки и кампании с институции, граждански организации и граждани в подкрепа на пряката демокрация и гражданското участие
  • Организиране на конференции, семинари, публични лекции и други значими форуми по проблемите на пряката демокрация и гражданското участие
  • Извършване на цялостна оценка на процедурите и механизмите на пряката демокрация и гражданското участие
  • Осъществяване на активно сътрудничество с представителите на местната власт по програми, свързани с целите на Института
  • Осигуряване на експертна помощ при иницииране на референдуми, граждански инициативи, обществени консултации
  • Публикации по проблемите на пряката демокрация и гражданското участие

Сътрудничество с организации, институции и физически лица в страната и в чужбина

Настоятелство на Института

Настоятелството е върховният орган на Института, който взема решения по стратегическите въпроси за развитието на организацията. Настоятелството се състои от 3 до 7 членове, избирани с мандат от 5 години.

Членове на Настоятелството

Бруно Кауфман (Институт за референдуми и инициативи Европа, президент)

Донка Михайлова (председател на Сдружение "Знание", Ловеч, народен представител в 40-то Народно събрание)

Галина Спасова (журналист)

Иво Христов (юрист и социолог; университетски преподавател)

Красимира Каменова (председател на УС на Център за европейски инициативи, Стара Загора, юрист)

Петя Кабакчиева (социолог; университетски преподавател)

Дочо Михайлов (социолог)

Управителен съвет

Управителният съвет е управляващият орган на Фондацията. УС се състои от 3 членове, избирани за срок от 5 години.

Членове на Управителният съвет

Атанас Славов (конституционалист; университетски преподавател)

Ралица Негенцова (адвокат, член на ЦИК)

Сергей Джоканов (журналист)

<SPAN style="FONT-FAMILY: Garamond; FONT-SIZE: 14pt" lang=BG><SPAN style="FONT-FAMILY: Garamond; FONT-SIZE: 14pt" lang=EN-US>

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

Оше мнения по темата:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=330235

http://artnewscafe.com/news-detail.php?id=42

http://europe.actualno.com/news_292145.html

http://www.europarltv.europa.eu/bg/parliament-news/player.aspx?pid=4791530e-bc2c-4e33-a25b-9e4e0125b266

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=471049

http://www.spravedlivost.net/joomla/index.php?option=com_content&task=view&id=145&Itemid=1

В последния линк е описано защо нашите политици се страхуват като дявол от тамян, от пряката демокрация и нейните прояви. Въпроса усилено се поставя и в световен мащаб, защото на хората им е писнало да ги управляват теснопартиини интереси, неотчитащи техните нужди и нагласи. Истинската, реална демокрация е пряката !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пряката демокрация теоретично е хубаво нещо, но не е подходяща за страна като България.

Няма какво да се лъжем - българите, притежаващи избирателни права като цяло са на много ниско ниво - чисто интелектуално, ако щете, лесно манипулируеми са, липва им визия за цялостно развитие, чакат месия и т.н. Сега с политиците е лошо, но ако баба Гицка започне да решава съдбата на АЕЦ-а - ни чака още по-лошо!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Преди нещо да е добро или лошо, то трябва да е възможно. Пряка демокрация е възможна само в някоя малка община. Дори не в голям град, а какво да говорим за цялата страна.

Отделно от това нещата, които Михов каза за българските избиратели, са напълно верни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не бих засягал нивото на българския избирател, а и не е нужно. Само ще припомня мнението на радетеля за пряка демокрация Деденце от една друга тема. Там застъпваше тезата, че 99% от БГНарода (или избирателя) - за нищо не стават (не беше точно така, но подобно). Да приемем, че е така и тук в БГНаука всичките сме от "елитния" 1%. Нима някой ще желае да бъде решаван живота и съществуването му от такива хора?

Нека съотношението да не е толкова "хард". Нека да е нещо от типа 70% на 30% в полза на глупаците. Ами нали тогаз тези 30% вкуком ще побегнат и то по-бързо. Нима това е исхода желан от Дедето? Така ли ще се оправи България?

Link to comment
Share on other sites

Ние сме една малка община Глишев, почти най малката в Европа, а имаме регистрирани 400 партии !?

Понякога баба Гицка може да отсъди и реши много по- добре от партийния интелигентен, престъпник.

Не ми вменявайте проценти от хора които за нищо не стават - нямам такива постове. Лесно се казва това не оправя нещата, тогава следва да ги оставим да крадат безнаказано - до кога ?

Въпроса е актуален, защото цялата политическа класа, за наша сметка, без изключения прави точно това и разединява нацията вече 21 години !?

Ако имате други ясни предложения ги дайте, светът върви към принципите на пряката демокрация ЕС също.

Щом в една Щвейцария е възможно, защо тук не е !? В 1936 опита беше доста успешен, в условията на монархия.

Оставам с убеждението, че защитавате и проповядвате тесни, партийни интереси, с ярко изразен цвят, а мене обвинявате в подобни пристрастия !?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма идеална политическа система, но за мен пряката демокрация е добър вариант. Напълно приложим както в управлението на отделните общини, така и при управлението на държавата.

Нека избирателите да са прости, нека са лесно маниполируеми, нека се допускат грешки! Всичко това ще е само от полза. Всяко зло за добро е казал народа. Само така ще се научим, че всичко зависи от нас и нямаме оправдание за некъдърността си и мързела. С течение на времето хората ще станат по принуда наистина политични и съответно полезни за себе си и за държавата. Понякога метода проба-грешка е единствения разумен подход. Сегашния модел е страшен не заради корупцията, престъпността и пр, а заради колективното бягство от отговорност. Днес избирателите са политически невежи поради което шайка алчни типове 20 години си разиграват коня. Рано или късно ще се изчистим от всики язви- ДС, БСП, съветските паметници на позора, но трябва да се научим междувременно да мислим трезво и да вземаме адекватни решения, а като сбъркаме поне да знаем, че решението е наше и без мрънкане да си понесем последствията.

Деденце е прав, че щом в Швейцария работи модела може да се получи и при нас. Теоретично, де! :)

Сегашния вариант на демокрация също е приемлив, но очевидно е, че се е поизчерпал в очите на мнозинството от българите и се страхувам, че може да има залитане към управление от типа- "твърда ръка"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хайде стига с тази Швейцария. Няма ли да дойде Португалеца да обясни разликата. В други теми цветно и стерео обяснявате разликите между нас и другите, а сега ще се сравняваме с тях. Колко години имаме ние демокрация, колко те? През колко парламентани модела са минали? В колко войни са участвали последните 200-300 години. Какъв БВП на глава от населението и т.н. и т.н. Швейцария не е вЕС, какво и ние ли да излезем? Да си подкараме всичките блокове на АЕЦ-а така ли? А че кои ще купуват електроенергията? ЕС надали, мисля, че и Турците няма. Кат ни спретнат едно ембарго, като въведат визите наново и ще цъфнем и вържем.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тукашните избиратели масово продават гласа си за тройка кебапчета, вие с Швейцария сте тръгнали да се сравнявате! :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Митак, говорим теоретично по темата. Все пак не мисля, че от утре сме пряка демокрация, нали? :) Защо да не се сравняваме със Швейцария? Не днес, но утре? Мисълта ми беше, че модела е приложим към сравнително малки като територия и население държави. За страни като Китай, Русия и Бразилия, например е немислим, според мен.

Абе, оставете я Швейцария! Хванахте се за пустия пример, а не за другите аргументи. 20 години страдаме от невежество и безотговорност. Демокрацията не е привилегия, а задължение към общото благо. ОТГОВОРНОСТ! Те това липсва при голяма част от българите-чуство за дълг и отговорност. Пряката демокрация е възможност това да се промени. Няма гаранция за успех, но се повишават шансовете за това... :bigwink:

Редактирано от Стоедин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не теоретизирам. Поне за България. А за света не зная някой да желае забрана на партии и пряка демокрация от швейцарски тип (всъщност трябва да се поинтересувам как е там, дали ако решат да пратят човек на Марс с референдом, могат да го изпълнят?).

Няма да е нито утре нито другиден нито след 10 години. Просто за това трябва освен това да сме "малки" и да сме богати, а няма как да станем за толко кратко време. Независимостта струва адски скъпо. Но даже изведнъж да забогатеем (чул Господ), да станем независими и като държава и като народ и като индивиди. На коку ще му пука каква ще е демокрацията ;).

И какво, ще задължиш всички да гласуват ли? Това не решава почти нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В условията на пряка демокрация партиите наистина биха били по-малко нужни (макар че пак ще има идейни съмишленици и опоненти по групи, което си е все едно партии).

Но докато има парламент (а парламент не може да няма там, където живеят милиони), без партии трудно ще се мине. Тъй като няма начин всички граждани да решават всеки проблем или да гласуват всеки закон, ще го правят избраниците им. И това по необходимост ще води до избиране не само на отделни депутати, а и на цели програми, зад които стои група кандидат-депутати, демек... партия. Това е толкоз просто и логично, дето се вика.

Пряка демокрация в 1936 не е имало.

Редовни местни референдуми или отделни национални референдуми, разбира се, може да има. През повечето време обаче действат избран представителен парламент и правителство, излъчено от мнозинството в парламента. Това е така дори в Швейцария, така че и там всъщност няма постоянна пряка демокрация в истинския смисъл на термина. Дори Швейцария не е антична Атина, все пак. Та дори и древна Атина е имала нещо като партии, при все че не е имала изборен парламент, а общо народно събрание. Впрочем, в швейцарския федерален парламент има партии. Има ги дори и в отделните кантони.

Партията по принцип представлява група граждани с конкретни идеи за нуждите и интересите на страната си - или поне на съсловието, от което произлизат. Да се забранят партиите (да се сведат до една или пък на една да се гарантира ръководна функция) на практика означава да се премахне демократичното право на свободно съдружаване на гражданите. Така че многопартийната система е жизненоважна част от представителната демокрация - а тя е единствено приемливата форма на управление за една цивилизована страна.

Друг е въпросът, че конкретно съвременните български партии не представляват нацията, а тесни интереси. Нужни са промени в избирателния закон, както и да бъде предвидена възможността за бламиране на изборите.

Смятам, че е нужен и двукамарен парламент, но това си е вече мое частно мнение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ясно е, че и Швейцария не е панацея, и за това ме е толкоз яд от спекулациите. Референдумите са главно в кантоните, които са 26 при малко под 42 000 кв.км. Освен това Швейцария е федерация (доста близка до конфедерация). Какво ще остане от България, ако се "кантонизираме". Всеки окръг да си сътвори конституция и ще си "кътка" париците. Това не е лошо за по-богатите, ами бедните какво да правят? Не е толкоз просто.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво мислите за една евентуална пряка демокрация посредством информационните технологии? С тях се решава въпросът за практическата невъзможност за провеждане на постоянни и всенародни събрания. Имам предвид единствено (за начало?) процедурата по самото гласуване на закони. Тяхното приемане, изменяне, отменяне да се осъществява не от представители, а от всеки гражданин, ползващ някаква евтина джаджа. Нещо като пейджър. Уведомяват те при дадено предложение. Имаш опции, гласуваш. Разбира се, преди това трябва да са се провели много дискусии по темата, които следва да бъдат и масово отразени от...независими медии. След като си осведомен адекватно по същината на въпроса, правиш избора си.

Нахвърлям възможно най-общи мисли (към днешна дата от сферата на политическата фантастика).

Link to comment
Share on other sites

Партията по принцип представлява група граждани с конкретни идеи за нуждите и интересите на страната си - или поне на съсловието, от което произлизат. Да се забранят партиите (да се сведат до една или пък на една да се гарантира ръководна функция) на практика означава да се премахне демократичното право на свободно съдружаване на гражданите. Така че многопартийната система е жизненоважна част от представителната демокрация - а тя е единствено приемливата форма на управление за една цивилизована страна.

Друг е въпросът, че конкретно съвременните български партии не представляват нацията, а тесни интереси. Нужни са промени в избирателния закон, както и да бъде предвидена възможността за бламиране на изборите.

Г-н Глишев, даваш напълно ясен отговор на въпроса. В повечето държави в света и Европа, партийният модел е добър и работи, не е нужно да се подменя с каквото и да било !!! Тук при нас по хиляди, местни причини носи само беди !!! Няма в света държави от 3500000 избиратели, които имат 400 партии и са така разединени в общите интереси - това е проблема, това е болестта - уникална и местна, която трябва да се лекува с персонални , лекарствени, непопулярни средства !!! Не става дума за никакви социализми, капитализми и пр... Става дума за реална, действуваща демокрация в полза на хората. Ако с общи усилия, обсъждане, просвета, победи пряката демокрация, мажоритарният избор с цивилизовани средства, ще дойдат и съответствуващите и закони - елеминиране на партиното участие в управлението, общите цели и държавни интереси и пр.........!

Г-н Митак, моля отделете част от ценното си време, поне прочетете и вижте посочение сайтове, не ме приемайте априори като персона нонграта, ако ви пука за България. В света и ЕС много хора искат пряката демокрация или най-малко да се създаде система за всенародно участие в управлението и решаването на глобалните въпроси, даже има и много резултати произтичащи от това вече, не ме карайте за всичко да давам примери и факти има ги навсякъде стига човек да ги потърси ! Пряката демокрация не означава независимост, не задължава всички да гласуват под строй, но на всеки нормален човек му пука в каква демокрация живее и какво го очаква в бъдеще, особено ако е бил унизяван и ограбван брутално с десетилетия.

Никой не казва, че това е лесна и проста работа, иска много труд и борба, но е спасение от сегашната ужасна ситуация !!!

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

Това не е политическа фантастика Радикулоус, а вече една добра практика. Информационните технологии създадоха една нова междучовешка връзка за безвъзмезден обмен на информация, знания и технологии. Това обърка доста сметки на монополисти и посредници в тяхното разпостранение. Един от основателите на това движение е Лев Толстой, който оставя на хората всичко сътворено от него напълно безвъзмездно с право за превод, преиздаване и цитиране.

Такова е бъдещето на света, така ще се вземат решения, има вече такава реална възможност. Има и съпротива, но ще ти оставя сам да си отговориш от кого и защо ?!

Стинка вече ми е под човешкото достойнство да ти отговарям, съжалявам но не обичам хора със регистриран заядлив и злобен характер, живей в собствен свят и не го натрапвай на другите. Господ да ти помага !

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво мислите за една евентуална пряка демокрация посредством информационните технологии? С тях се решава въпросът за практическата невъзможност за провеждане на постоянни и всенародни събрания. Имам предвид единствено (за начало?) процедурата по самото гласуване на закони. Тяхното приемане, изменяне, отменяне да се осъществява не от представители, а от всеки гражданин, ползващ някаква евтина джаджа. Нещо като пейджър. Уведомяват те при дадено предложение. Имаш опции, гласуваш. Разбира се, преди това трябва да са се провели много дискусии по темата, които следва да бъдат и масово отразени от...независими медии. След като си осведомен адекватно по същината на въпроса, правиш избора си.

Нахвърлям възможно най-общи мисли (към днешна дата от сферата на политическата фантастика).

Това е ценз, технологичен. Няма да се приеме и в най-развитите д-ви. Не можеш да оставиш без глас голяма част от хората, които не могат (не искат или не са в състояние) да гласуват само по този начин. А ако има и класически "методи" идеята се обесмисля (предполагам идеята е за по-лесното и по-бързото гласуване).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пряката демокрация не изключва партиите. Партия означава "страна" - група хора, която отстоява едната страна на някакъв обществен спор. Друг е въпросът, че у нас на практика няма партии, а няколко продукта на бившата ДС, като персоналния им пълнеж си стои безоткатно в политиката и само се върти из тях.

Та при пряката демокрация също има партии, но ролята им е да набират привърженици за идеите си. Нещата опират до електорат, а не до имане или нямане на партии. Нашите електорални единици дето си продават гласовете и при пряка, и при представителна демокрация един хал ги чака. Нашия електорат просто си гласува за Левски и ЦСКА и не си дава сметка, че това не е футбол, а от гласуването зависи съдбата му. Но колцина се замислят кой какво предлага. На последните избори електората гласува за ГЕРБ за да не бъдело ДПС. Пък дали ГЕРБ ще води различна политика от ДПС никой даже не попита.

Когато партиите са реални, те предлагат дадена политическа линия и хората гласуват за тази от тях, която им допада. При референдума става същото - партиите пак агитират за нещо и хората пак гласуват то да стане. Тъй че при реална демокрация, независимо дали е пряка или представителна резултата е един и същ. Важното е обаче един народ да има политическа култура и да може да се самоуправлява, а не все да търси кой да го завладее или да се чуди дали не му трябва някой велик диктатор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма в света държави от 3500000 избиратели, които имат 400 партии и са така разединени в общите интереси - това е проблема, това е болестта - уникална и местна, която трябва да се лекува с персонални , лекарствени, непопулярни средства !!!

На теб какъв ти е проблемът с 400-те партии?

И какво означава "общи" интереси? Нали затова има плурализъм, за да имат хората различни виждания по начина на управление и устройство на държавата?

Твърде много време си живял с една партия, тогава всичко е било еднозначно, сега вече - не! Приеми го.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е ценз, технологичен. Няма да се приеме и в най-развитите д-ви. Не можеш да оставиш без глас голяма част от хората, които не могат (не искат или не са в състояние) да гласуват само по този начин. А ако има и класически "методи" идеята се обесмисля (предполагам идеята е за по-лесното и по-бързото гласуване).

Приемаме, че технологията е общодъстъпна и евтина. И сега достигат до нас новини, че еди-къде си правят опростени модели на еди-що си (лаптоп например) на символични цени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Приемаме, че технологията е общодъстъпна и евтина. И сега достигат до нас новини, че еди-къде си правят опростени модели на еди-що си (лаптоп например) на символични цени.

Човече, техническата страна е последна грижа на това, което го предлагаш. Просто законите ще бъдат приемани от неграмотни хора. Естествено, тъничко манипулирани от тарикатите, дето имат интереси в областта. Да не говорим за риска всичко това да се изроди в дикататура на мнозинството, а това не е демокрация. Направо не ми се мисли!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Г-н Митак, моля отделете част от ценното си време, поне прочетете и вижте посочение сайтове, не ме приемайте априори като персона нонграта, ако ви пука за България. В света и ЕС много хора искат пряката демокрация или най-малко да се създаде система за всенародно участие в управлението и решаването на глобалните въпроси, даже има и много резултати произтичащи от това вече, не ме карайте за всичко да давам примери и факти има ги навсякъде стига човек да ги потърси ! Пряката демокрация не означава независимост, не задължава всички да гласуват под строй, но на всеки нормален човек му пука в каква демокрация живее и какво го очаква в бъдеще, особено ако е бил унизяван и ограбван брутално с десетилетия.

Никой не казва, че това е лесна и проста работа, иска много труд и борба, но е спасение от сегашната ужасна ситуация !!!

Ами прочетох ги. Не съм те приемал никога за персона нон грата (ако те обижда обращението на "ти" ще го променя). Но някои (повечето) твои идеи са ;). Дай данни изследвани! Ако тези хора са толкоз много - ми да правят партия и да взимат властта. Такова нещо не се наблюдава. Нито тук нито никъде. "много" е относително понятие, очевидно не са достатъчно - поне още. За та упражняваш пряка демокрация трябва да си независим. Не става въпрос да те купуват за тройка кебапчета и две бири. Да имаш независимо мнение и даже грешно да можеш да го отстояваш. Тук това нещо не се наблюдава и няма да е скоро. Повечето хора не са компетентни, голяма част от тях даже не желаят да бъдат. Не става въпрос за циганите и тези дето "продават" гласа си. Аз се смятам за сравнително интелигентен човек, но не съм капацитет (не се смятам де) не само по всички, а по повечето, особено икономическите от които зависи управлението на д-вата, затова преглеждам партийните платформи и избирам, това което се приближава до моето мнение. Ако нямаше партии щях да разчитам на приятели и познати или на някакъв по-тесен или по-широк кръг - т.е. партия в зародиш ;).

И моля те престани с тези 400 партии. Колко имаше на последните избори? Предполагам знаеш, че при падането на франкисткия режим в Испания е имало 350 партии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

@Ridiculous: Не е лоша идеята, но поне още сто години ще е фантастика. Не всички граждани имат достъп до високи технологии, а и не всички, които имат, знаят как да ги ползват. Освен това мнозина биха гласували неинформирани. Не е ясно и как може да се въведе задължителност на гласуването (включително с опцията за бламираща бюлетина). И как ще се контролира действителността на гласовете. Инак любопитно предложение - електронна демокрация. Става за научнофантастичен разказ. Дори за утопия... или антиутопия.

Нов ли си във форума? Добре дошъл и приятно прекарване :)

@dedenze: Прекрасно е, че си идеалист, но напълно ти липсва реализъм.

Мажоритарни избори - това да. Даже предварителни избори за партийни кандидати - също (в Щатите има нещо такова). Задължителност на гласуването (като в Гърция). Право за бламиране на изборите при определен процент недействителни, "бели" гласове. Да, това са нужни неща. Но пряка демокрация? Абе човек, казахме ти, че това даже и в Швейцария не съществува на национално ниво. Невъзможно е. Знаеш ли изобщо какво означава пряка демокрация? България все пак не е кантонът Апенцел.

Докато има парламенти, ще има партии. А в държава без парламент аз не бих живял.

Впрочем, нека закрием точно две конкретни партии от сега съществуващите в България (въз основа на закони) и страната ни би живнала доста. Едната е много стара, а другата е феодална котерия, тормозеща едно от малцинствата. Без тях въздухът би се прочистил доста.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...